Сабрина

Глава 17

Чарлз отвори уста, за да каже нещо, но после мигом я затвори. Не можеше да повярва на очите си — Филип, който бе загубен от толкова време, си седеше в едно голямо кожено кресло и някакво нежно създание лежеше в скута му и навярно спеше.

— О, господи!

Чарлз не знаеше какво да каже. Не можеше да мръдне от мястото си.

— Тихо, Чарли, да не я събудиш. Аз също не съм мигнал.

Чарлз кимна. И без това не знаеше какво да каже, беше толкова изненадан, че не намери подходящите думи. Тихо прекоси стаята и застана до Филип. Надникна през рамото му, за да види кое е създанието, спящо на рамото на приятеля му.

— Господи! — отново възкликна той. Сабрина се размърда, но не се събуди.

Филип кимна на Чарлз и внимателно стана. Отнесе Сабрина до леглото и нежно я положи на него. После се обърна към Чарлз, който стоеше с отворена уста, и му даде знак да излязат от стаята.

Филип още веднъж погледна Сабрина, докосна челото й, за да се увери, че няма треска, и тръгна да излиза. Тя щеше да спи поне няколко часа. Чарлз го последва.

Мълчаха, докато стигнаха края на стълбите.

— Е, Чарли — започна Филип пръв, здрависвайки се с приятеля си, — ето това се казва изненада, признавам. Често ли ти се случва да нахлуваш в чужди къщи и да пълзиш по стълбите като охлюв?

— Смяташ ме за крадец? Не бих се изразил така. Тази вила по една случайност е моя.

Филип се разсмя. Почувства някакво странно облекчение, после реши, че това са то обратите на съдбата, от които не можеш да избягаш.

— Какъв дявол си ти, Чарли. Излиза, че си дошъл да нагледаш собствеността си, така ли? Колко хубаво от твоя страна. Колко мъдро. Много съм щастлив. Какво щеше да стане, ако беше дошъл с дузина ловци? Не, не мога да мисля сега за това — прекалено болезнено е. Ела да отидем в твоята уютна гостна и аз ще ти налея чаша от собственото ти шери.

— Филип, всички са полудели. Какво правиш тук? И то със Сабрина Евърслей. Господи, човече! Цялата гора кънти от викове, търсят ви навсякъде — и теб, и нея.

— Значи ти познаваш Сабрина, така ли, Чарли?

— Разбира се. Логично е, все пак тя живее съвсем наблизо — и той подаде чашата на приятеля си.

— Още не съм го опитвал, но ти имаш прекрасна изба. Какво си се втренчил така?

— Не съм.

— Добре, пия за твое здраве, Чарли — каза Филип и чукна чашата на Чарлз.

Чарли изпи шерито на един дъх, изкашля се, просълзи се и се успокои.

— Предлагам ти да се отървеш от оръжието си, Чарли. Прекалено много неща ми се случиха през последната седмица. Не ми се иска да прекарам следващата с куршум в стомаха — разсмя се той и наля още на Чарлз.

Чарлз отново го изпи наведнъж, погледна надолу към оръжието си — то се подаваше от колана му. Внимателно го извади и го остави на масата.

— Знаеш ли, аз наистина предполагах, че може и да си тук, но честно казано, не повярвах на очите си, когато те видях. Мислех си, че си мъртъв. Колко е хубаво да те видя отново, Филип!

— Благодаря ти. Трябва да ти кажа, че аз също се радвам да те видя. Добре е, че съм аз, а не някой престъпник, нали? Един престъпник не би поддържал дома ти чист и подреден?

Чарлз тръсна глава и се усмихна.

— Горкият Стимсън! Той и жена му се грижеха за тази вила много добре през цялата зима. Днес сутринта дойде в Морленд пребледнял от страх. Нали виждаш, че съм сам. Всички останали те търсят из гората. Аз щях да тръгна малко по-късно. Както и да е. Стимсън дошъл сутринта и видял пушека от комина. Помислил, че има крадци в къщата и решил да ми съобщи веднага.

Чарлз седна на един стол и се отпусна.

— От колко време държиш Сабрина тук?

— От пет-шест дни, не съм много сигурен — отвърна Филип. — Между другото, Чарли, всъщност коя е тя?

Чарли толкова се изненада, че не можа да прикрие удивлението си.

— Що за въпрос, по дяволите? Ти наистина ли не знаеш?

— Хайде, кажи ми! Новината не може да е чак толкова лоша, колкото я представяш. Не е от кралското семейство, нали? Всъщност тя така и не пожела да ми каже коя е. Ти си единствената ми надежда.

Отначало Чарли се ядоса — за първи път му се случваше да чувства гняв към Филип.

— Как можа? И през нея ли мина? Как я откри? Не знаеш ли, че е още много малка? Та тя е съвсем невинна още! Господи, Филип, не мога да повярвам, че и нея си прелъстил. Тя е толкова млада. Знаеш ли от какво потекло е? Знаел си, разбира се! Ти си се усмихнал с онази мазна усмивчица и тя ти е позволила да я прелъстиш, нали? Проклет да си! Тя е толкова млада и непорочна, едва ли е разбрала що за човек стои насреща й. Може би затова е решила да не ти казва коя е, защото, ако си знаел, никога нямаше да я доведеш тук.

— Кажи ми коя е, Чарли?

— Внучката на графа на Монмаут.

Филип се почувства направо зашеметен. Чак сега си спомни къде беше чувал името на баща й. Да, беше от острова, един от хората на Уелингтън. Майор Евърслей. Трябваше да се върне в имението си, защото баща му — графът на Монмаут, бе тежко болен. Но… беше убит.

По дяволите!

— Нека ти кажа нещо, Чарли. Първо, не съм я прелъстил. Следвах указанията, които ми беше дал, за да се добера до Морленд, когато я намерих в края на гората. Беше в безсъзнание, съвсем измръзнала и изтощена. За нейно най-голямо щастие, аз си спомних, че по пътя бях минал покрай тази къща и я донесох тук малко преди да започне виелицата. Значи е внучка на графа? А защо тя не пожела да ми каже, по дяволите? Защо беше изплашена до смърт? Какво значение щеше да има, ако ми беше казала? Защо? Това непрекъснато ме тревожи. Мисля, че щом се събуди, ще я удуша. Сега поне е по-добре и може да бъде измъчена малко.

Чарлз се изкашля и стана да си налее още едно шери. Тогава Филип се сети да попита:

— Кой е този Тревор?

— Тревор ли? А, имаш предвид Тревор Евърслей, бъдещия граф на Монмаут, племенник и наследник на стария граф. Неотдавна се ожени за сестрата на Сабрина — Елизабет. Церемонията беше пищна. Защо, Филип? Какво общо има Тревор със Сабрина, която е тук с теб? Ти каза, че е болна. От какво?

— Да, много болна. Няколко дни имаше силна треска. На няколко пъти мислех, че умира, но тя успя да се справи. Много е силна и здрава. Все още не се е възстановила напълно, но ще се оправи. Отдавна ли я познаваш?

— Малката Бри ли? Откакто се е родила. Имението Монмаут е на не повече от десет мили от Морленд. Значи наистина е била много болна. Сигурен ли си, че е по-добре?

— Да, казах ти, че е по-добре. Все още няма много сили, но до седмица-две ще се възстанови напълно. — Изведнъж Филип се обърна към вратата. — Последвай ме, ако обичаш, Чарлз, хлябът ми вече трябва да е станал готов за печене. Най-сетне открих маята. Наистина е по-хубав така.

— Какво каза?

Филип само се усмихна и излезе. Чарлз го последва. Когато отидоха в кухнята, Филип застана до масата, взе една престилка и я завърза на кръста си. Това беше първото идване на Чарлз в кухнята — никога през живота си не беше слизал долу в сервизните помещения.

Филип отново се усмихна.

— Аз съм и господарят, и готвачът тук. От моя скромен опит знам, че трябва още малко време, за да може маята да си свърши работата. Седни, Чарлз. Засега оставаме тук.

За първи път Чарли виждаше виконта в такава светлина. Бялата му риза беше чиста, но много намачкана; по същия начин изглеждаха и бричовете му; горната му дреха беше направо съсипана.

— Господи, ако можеше Дамблър да те види само! Направо ще припадне!

— Молих се той да е при теб. Надявам се, че го държиш далеч от издирването. Той е добро момче, но все още ме смята за малък и мисли, че не мога да се грижа сам за себе си.

— Той е много разтревожен за теб. Всъщност ние всички сме разтревожени. Той е заедно с останалите — търсят тебе и Сабрина Евърслей. Май ще трябва да ми налееш още едно шери.

— Хайде, Чарли, изплюй камъчето!

— Тереза Елиът — каза само Чарлз.

— Какво? Нали е в Морленд?

— Писна ни от нея. Тя ни подлуди всички. Едва не ме изкара навън в най-силната виелица, за да тръгна да те търся. Това да си остане между нас, но тя не ти ли липсва?

— Никога не бих се оженил за Тереза Елиът. Дори и след милион години. Дори земята да се превърне в пепел, дори леля Мили да изчезне от очите ми, което едва ли ще стане преди следващия век, дори и тогава. Не, в никакъв случай! Така че, Чарлз, седни и се успокой.

— Дори и да те заслепи с красотата си?

— Чарли, за какво говориш, по дяволите? Ако не ме лъже паметта, аз я бях поканил да пояздим в парка. Можеш ли да кажеш, че това й дава надежди за брак?

— Да не си забравил, че танцува два пъти с нея на бала у лейди Брансън? Повярвай ми, аз не си спомням много добре, но през последните три дни тя ми го каза поне шест пъти. Очевидно Тереза счита, че няма защо да се притеснява. Тя е твърдо убедена, че ти ще й поискаш ръката. Скочил си право в огъня, приятелю, въпреки че в тигана щеше да си бъдеш много по-добре.

— Чарли, трите чаши шери ти размътиха главата. Какво ще кажеш за малко кафе? Това ще избистри мисълта ти. Не, не бързай да ми благодариш! Не забравяй, че освен всичко друго, аз съм и икономът тук. Кафе, сър?

— — Сабрина Евърслей е чудесно момиче — продължи Чарлз, без да обръща внимание на забележките на Филип. — Тя е на осемнадесет години. Да, на осемнадесет. С две години по-малка от Маргарет.

— Да, забелязал съм проблясъци на чар в нея, но в много редки случаи. Има обаче нещо друго — много голям инат е, по-голям от Хорас, любимото прасенце на чичо Харви. Знаеш ли, това животинче е голяма работа, наистина, но науми ли си нещо, никой не е в състояние да го спре. Сабрина е същата.

— Какво общо има прасето със Сабрина, Филип? Абсолютно никакво сравнение не може да става. Чуй ме, Филип, мисля че е добре аз да ти бъда свидетел прел олтара. Старият граф ще уреди всичко и ще можеш да се венчаеш за нея още тази седмица, още повече че той самият ще иска всичко да се прикрие и да не се разчува. — Чарлз погледна приятеля си и му намигна. — Знаеш ли, бих пийнал малко кафе.

— Кафе… — повтори несъзнателно Филип и се втренчи в приятеля си. — Какво ще уреди? Господи, Чарли, наистина шерито ти дойде твърде много. Смяташ, че трябва да се оженя за Сабрина Евърслей, така ли? Но това е толкова нелепо! Като онзи пояс с жълтите лалета, който беше сложил миналия месец на приема в Уайтс. Та аз познавам тази дама от няколко дни!

— Ама ти не разбираш ли какво искам да ти кажа? Не можеш ли да се досетиш? Твоята репутация не ти позволява да се измъкнеш, Филип. Ти си известен с умението си да караш жените сами да идват в леглото ти, а това много дразни останалите мъже. Ти си прекарал около една седмица с едно неомъжено момиче в тази вила. Тя пече е компрометирана пред останалия свят, Филип, от главата до петите.

— Наистина има прекрасни пети — отбеляза Филип.

— Силно се съмнявам, че Ричард Кларъндън ще се съгласи да се ожени за нея.

— Господи, колко много неща знаеш, Чарли? Ти мислиш за всичко и за всички. Ето защо ми се струваше, че името й ми е познато. Една вечер, докато играехме на карти, Ричард ми каза, че смята да се ожени за едно младо момиче от Йоркшир. Това е била Сабрина. Чуй ме сега, аз не смятам да се женя за нея. Просто няма никаква причина, разбираш ли? Тя почти умираше. Аз й върнах живота. Не съм правил секс с нея. Грижех се за нея, за да може да се възстанови, но това в никакъв случай не е включвало секс. Аз й приготвях храна, но десертът не включваше секс. Сега те моля да забравиш тези глупости за женитбата. Ричард е този, който иска да се жени, а не аз, така че може да си я вземе. Аз съм и ще си остана „добрият самарянин“, нищо повече.

— Съмнявам се, че ще се съгласи да си я вземе, след като разбере, че е била тук с теб. Твоята репутация на любовник надминава и неговата. Едва ли ще се съгласи да се ожени за нея. Нали знаеш, че е маниак? Когато започнаха търсенето, той едва не уби коня си, от пришпорване. Много силно я желае, но след като я открие при теб… Силно се съмнявам, че все още ще я иска за жена. Надявам се поне да не вземе да те убие.

Не, Ричард едва ли обича Сабрина, помисли си Филип и погледна тестото за хляба. Защо му е момиче като нея, след като дните му са преброени? Защо беше назначил още една камериерка само преди три седмици? Не, Чарли сигурно грешеше, тук не ставаше въпрос за любов. Той се опита да си припомни точно думите, които Ричард беше казал за Сабрина. Бяха на приема в Уайтс, играеха карти, а само час преди това бяха ходили при любовниците си. Ричард беше леко пийнал, но и Филип не беше изостанал е брендито. Тогава Ричард му каза:

— Най-после си намерих съпруга.

Докато говореше, Ричард не гледаше към Филип, а наблюдаваше игривите пламъчета в камината. Отначало Филип си беше помислил, че се шегува, затова се разсмя и отново напълни чашите.

— Не, не, сериозно ти говоря, Филип. Тя е прекрасно момиче, само дето трябва да почакам още три месеца. Старият Евърслей обеща да ми я даде за жена, след като навърши осемнадесет години. Рожденият й ден е след няколко месеца.

Тогава Филип беше много изненадан. Въобще не очакваше такава вест от приятеля си.

— Но ти вече погреба една жена, Ричард, имаш от нея и наследник. Толкова пъти си ми казвал, че никога вече няма да се жениш, че само една жена не може да те задоволи, а сега какво?

Ричард се беше усмихнал и след като изпи поредната чаша с бренди, отговори:

— Искам я — гласът му бе плътен, преливащ от похот и алкохол, — искам само нея. Тя е по-жива и от самия живот. Косата й е като тези пламъци, дълга и гъста. Искам да заровя лицето си в косите й, да вдишвам аромата й. Знаеш ли, тя единствена от всичките ми познати не се е опитвала да ме оплете в мрежите си. Едва ли може да си представи как ме възбужда. Да — погледна той към огъня, а след това към картите си, — искам само нея!

Изведнъж Чарлз извиси глас и Филип чак тогава осъзна, че той говореше на него.

— Извинявай, Чарли!

— Попитах те какво възнамеряваш да правиш.

— Ти не ме чу? Аз спасих живота й, нито повече, нито по-малко. Смятам да я върна на семейството й. — Не, нямаше да бъде толкова лесно, трябваше да разбере какъв е този Тревор, помисли си Филип и продължи: — Ти каза, че този Тревор е женен за сестрата на Сабрина Елизабет, нали?

— Да, ако питаш мен всичко беше нагласено, като че ли искаха да го откупят. Елизабет не е от обичливите жени, когато я видя все едно че съм стъпил на тръни.

— Сабрина има ли леля в Лондон?

— Разбира се, лейди Баресфорд. Ходил си на няколко от нейните приеми, нали?

Така наречената леля, омъжена за търговец. Филип кимна несъзнателно. Очевидно Сабрина беше решила да остане под покровителството на леля си. Е, време беше да реши какво ще прави.

— Все още ли отричаш да си компрометирал момичето?

— Не съм я компрометирал! Не мога да повярвам, че спасяването на живота на едно момиче ще ми струва толкова скъпо. Едва ли не аз се превърнах в най-опасния подлец! Само не ми казвай, че ти се е искало да се възползваш от едно момиче, докато то умира от студ и зъбите му тракат!

— Не, но аз не съм известен като женкар, нали? Откъде да знам какво точно се е случило? Кой може да докаже, че не си я прелъстил, а?

— Млъкни, моля те!

— Ако искаш да знаеш, аз ти вярвам. Знам, че никога не лъжеш, само се опитваше да ме изиграеш, когато бяхме малки. Въпросът е обаче дали другите ще ти повярват. Сабрина ще бъде остро критикувана от всички веднага щом я открият тук, и то с теб.

Господи, това наистина беше така и никак не му харесваше. Толкова ли е лош? Та той не е наранил никого, просто винаги се е съобразявал с желанията си, и това е.

— Толкова ли лоша репутация имам, Чарли?

— Лоша? Е, предполагам, че ще ти се наложи да преосмислиш създалото се положение. Колко странно, нали? Ти можеш да се измъкнеш оттук без никакви последствия, но помисли ли за Сабрина? Не, нали? Колко глупав и непоносим е понякога животът!

Филип наистина се ядоса. Не можеше да не си признае поне пред себе си, че няколко пъти бе пожелавал Сабрина. За бога, та той да не е сляп?! Още повече, че имаше достойнство, държеше на думата си. Как би могъл да се възползва от нея?! Единствената интимност, която се появи помежду им, бе последица от състоянието й. Спомни си за Мартине, неговата любовница. Господи, защо не си беше останал в Лондон? Щеше да се излежава с часове в леглото й и нищо подобно нямаше да му се случи, но пече беше късно. Случи се. Срещна Сабрина.

Нямаше никакъв изход от положението, освен този, който предложи Чарлз. Филип блъсна тестото пред себе си. Чарлз беше прав, в случая неговата репутация играеше много важна роля…

— Няма ли някакъв начин да се потули всичко?

— Не виждам как, след като цялото графство се претърсва заради теб и нея. Все отнякъде ще се чуе. Не забравяй и Ричард Кларъндън.

Филип стана и още по-нервно заблъска тестото. Ръцете му бяха целите в брашно. Той се огледа и се усмихна, след това каза същото, което бе казал на Сабрина само преди няколко часа:

— Аз само й помогнах, разбираш ли? Ще говоря с Ричард. Той ще ми повярва. Може би тя ще предпочете него пред мен. Все пак той е маркиз, има много повече предимства…

— Разбира се, че на всяка цена трябва да говориш с Ричард, но не бих казал, че той ще се хвърли на врата ти от радост, ще те разцелува и потупвайки те по рамото, ще ти каже, че ти вярва напълно. Не, Филип. Съжалявам, но смятам, че трябва да си подготвен за всякакви изненади. Още повече, че на теб също ти трябва наследник. Дори Роан Карингтън е женен. Сега е твой ред.

Филип гневно изруга, а Чарлз продължи:

— Това е най-правилното решение. Въпрос на чест.

— Но дяволите честта — отвърна Филип и удари с юмрук по масата.

— Недей да ругаеш честта! Не бива!

Илейн поруга честта ми, помисли си Филип и още повече се огорчи от нахлулите спомени. Върна се назад във времето, когато единственото, което го интересуваше, бяха удоволствията и бавно каза:

— Предполагам, че си прав. Някой трябва да се погрижи за нея. Мисля, че ако трябва да я оставя сама да решава съдбата си, Сабрина Евърслей ще затъне в проблеми до гуша. Аз поне мога да я задържа на повърхността.

За негова най-голяма изненада Чарлз силно се разсмя. Филип вдигна очи и въпросително го погледна.

— Та аз съм осем години по-голям от нея — мога да се справя!

— А ти каза, че я познаваш само от около седмица, а, Филип? И че тя е била през цялото време много болна. Ще трябва да разпиташ Маргарет за всичките пакости, които Сабрина е правила като малка. Да, мисля, че съвсем скоро ще ти се наложи. Сабрина не е от покорните и смирени овчици. Филип.

Филип си спомни за безразсъдния й опит за бягство предишната нощ.

— Тя ще ме послуша. Без съмнение, ще бъде послушна с мен, повярвай ми.

Той оформи тестото на две половини и го пъхна във фурната.

Предполагам ще останеш за обяд, нали, Чарлз? Трябва да решим какво да правим. Когато Сабрина се събуди, аз ще я уведомя.