Сабрина

Глава 24

Дамблър не изглеждаше никак доволен, когато отвори вратата на господаря си призори на следващия ден. Много добре знаеше къде е бил и какво е правил. Дразнеше се от тези постъпки на Филип. Сигурно вече започваше да остарява, помисли си Дамблър и подсмъркна. Господарят му миришеше на бренди и секс. Повече на секс, отколкото на бренди.

— Няма ли да ми четеш морал, Дамблър — каза през рамо Филип в очакване на тирадата, която слугата му изнасяше всеки път, щом закъснееше.

Дамблър не отговори. Когато стигна до покоите си, Филип се опита да свали намачканите дрехи, но пръстите му не се подчиниха.

— През нощта човек трябва да спи, милорд, а не да си пропилява времето — каза Дамблър, докато помагаше на господаря си да се съблече.

— През нощта спят само старците, Дамблър, и ти знаеш това много добре. Спомням си разказите на баща ми за твоята младост. Бил си луда глава. Сега просто завиждаш.

— Не съм съгласен, милорд.

Филип изсумтя. Не можеше да си представи, че съществуват мъже, което не биха му завидили. Всички възрастни си приличат, помисли си той и се пъхна под завивките. Чаршафите бяха студени. Нямаше сили дори да се скара на Дамблър, толкова много му се спеше.

— От друга страна, бих казал, че няма невъзможни неща — добави Дамблър. — Много добре се чувствам в залеза на годините си — не съм задължен към жена си всяка вечер.

— Ако трябва да бъдеш по-точен — жените са две.

— Както кажете. Не си спомням. Спомените избледняват, но това не ме тревожи.

— Изглеждаш така, като че ли всеки момент ще се разплачеш. По-добре забрави за „залеза на годините си“, Дамблър. Иди и се забавлявай с някоя весела жена, но най-напред се наспи и не ме събуждай в никакъв случай, освен ако не гори къщата. И, заклевам се, не съм те карал да ме чакаш да се върна.

— Какво би казала Нейно благородие, ако ви чуе? — промърмори Дамблър, докато загасяше свещите.

— Откакто майка ми си отиде от този свят, на мен ми е все по-трудно да общувам с теб. Иди и си легни, Дамблър. Майка ми беше златен човек, тъкмо в разцвета на силите си, преливаше от доброта… И кръвта ще си каже думата…

Филип чу някакво хриптене, което идваше откъм мястото, където беше застанал Дамблър, и се замисли какво ли би казал слугата, ако му се удадеше възможност да види Мартине в целия й блясък и красота. Сигурно на мига би получил апоплектичен удар.

Дамблър вече стоеше до вратата, когато се обърна към господаря си и каза:

— Планирали ли сте нещо за тази вечер, милорд?

— Не, за мен току-що приключи вечерта, благодаря ти. Можеш да си легнеш, Дамблър.

— А за следващата вечер, милорд?

Филип изруга.

— Щях да забравя. Всичко е заради този свещен, но отегчителен Алмак, който ще се прави на св. Георги. Не че това ще промени нещо…

Мис Тереза Елиът беше положила грациозно ръка на рамото на брат си Уилфред и се носеше към главната зала на Алмак, където всички бяха насядали като на дворцов съд.

— Стари вещици — прошушна Уилфред на сестра си в момента, когато късогледите му очи съзряха трите стари дами на скъпите позлатени кресла, които задушевно разговаряха. — Същинско съдилище!

— Тихо, Уилфред. Няма да ти навреди поне една вечер за малко да се откъснеш от отвратителните си книги. Освен това трябва някой да ме придружава.

— Ами намери си съпруг, Тереза. Може би ще успееш да излъжеш някой нещастник, който с удоволствие ще си пилее времето с теб.

Тереза се усмихна на брат си, но лицето й изразяваше омраза и самодоволство. Уилфред го забеляза и ако не бяха на бал, сигурно щеше да я напляска.

— За твое сведение, аз вече съм си избрала един от най-достойните ергени на Лондон.

— И кой е този нещастник — попита Уилфред, докато оглеждаше класическия профил на сестра си, който според него не заслужаваше никакво внимание от страна на мъжете.

— Малко вероятно е да го видиш тази вечер тук на бала, защото, както той сам казва, баловете на Алмак са най-скучните в цял Лондон. Има обаче едно нещо, което ме успокоява — когато се оженим, той със сигурност ще започне да ги посещава.

— Кажи най-после кое е това магаре?

Тереза ощипа брат си по ръката, но замълча. Към тях се приближаваше дукесата на Уиган, на която мис Елиът благосклонно се усмихна.

— Стига си се усмихвала, Тереза! Кажи кой е този образец на съвършенството, когото си избрала?

— Съмнявам се дали въобще ще те удостои с поглед. Той е толкова красив, толкова добър…

— Спри, моля те! Със сигурност той е едни от онези мъже, които не правят нищо друго, освен да се наливат с бренди, да ходят при любовници и да се надбягват с коне.

— Трябва да ти кажа, глупако, че този мъж е виконт Деренкорт.

— Филип Мерсералт?!

— Да — отговори надменно Тереза, без да обръща внимание на изненадата в гласа на брат си. — Ако поне веднъж си позволиш да се откъснеш от учението си, ако поне за малко спреш да си навираш носа в книгите, ще научиш, че вече съм ходила с него на езда в парка, а и прекарахме заедно Коледа в Морленд. — Този празник не беше оправдал очакванията й, но откъде можеше брат й да знае какво се беше случило. — Ако не беше онова нахално момиче, което обърка плановете ни, сигурна съм, че вече щяхме да сме…

— Ти каза, че Филип Мерсералт никога не идва на този бал, нали?

— Не, разбира се. Колко жалко! Тази вечер съм особено красива… — не можа да довърши мисълта си Тереза, тъй като проследи погледа на брат си и… се изчерви. — Господи, сигурно е научил, че аз ще бъда тук и е решил да дойде! За да ме изненада! Бъди учтив с него, Уил, или ще накарам твоя настойник да се влюби в мен — бърбореше Тереза и непрекъснато дърпаше брат си за ръкава.

Уилфред много искаше да й отвърне и да я постави на място, но си представи какво би могла да направи тя е настойника му. Безпомощният мистър Джеймс и без това беше отдавна влюбен в нея.

— Добре, ще се постарая.

— Скъпи, трябва да отидем да поздравим лейди Джърси и контеса Лийвън, а също и онзи студен мистър Друмонд Бърел.

— По-добре доброволно да отида в Нюгейт.

Лека руменина покри бузите на Тереза при срещата с покровителите на Алмак.

— Красиво момиче — беше коментарът на контеса Лийвън, докато Тереза и Уилфред се отдалечаваха. — Има изискани маниери и се облича много добре.

Сали Джърси се усмихна и злобно добави:

— Възможно е мис Тереза Елиът да забрави напълно добрите си маниери, когато се срещне с новото попълнение от млади дами в Лондон. Май ще се окаже, че Сабрина Евърслей вече е успяла да покори сърцата на доста благородници, а това не е никак малко постижение за толкова кратко време. Филип Мерсералт помоли за благоволението ми да му разреша да танцува валс с нея.

Мисис Друмонд Бърел, която до този момент не беше проявила желание да се присъедини към разговора, погледна студено лейди Джърси и отбеляза:

— Мисля, че виконтът ще се окаже в много трудно положение. За кратко време той бе пленен от две дами едновременно. Но пък притежава чар! Лично на мене ще ми бъде много забавно да видя как ще се справи с деликатното положение.

Тереза дръпна Уилфред да се обърне към виконта, за да може да го удостои с необходимото внимание. Той обаче изглежда никак не беше впечатлен от срещата си с нея. Тереза беше на не повече от пет стъпки, когато той изведнъж се обърна и заговори с някакво червенокосо момиче. Младата дама стоеше до лейди Баресфорд. В следващия миг виконтът взе ръката й и я поведе към залата, където няколко двойки вече танцуваха. Тереза се закова на място. Дъхът й замря.

— Как смее да се отнася така с мен?! Сигурна съм, че ме видя! Коя е тази нещастница с него? О, ще му дам да се разбере!

Уилфред, който вече се чувстваше достатъчно отегчен и му беше безразлично дали да остане още малко на бала, или да си тръгне за вкъщи, изведнъж се оживи. Погледна сестра си. Тереза беше побесняла от яд. Уилфред реши, че няма да е излишно да подпали фитила.

— Изглежда тази малка красавица вече е пленила твоя виконт и ти го измъкна точно под носа. Много е красива, нали, Тереза? Толкова невинна и непорочна! Много е сладка. Не зная защо, но си мисля, че тя не е сестра на бъдещия ти съпруг. Дали ще се съгласи да танцува с мен? Ти какво ще кажеш?

— Млъкни! Ще кажа на мама! Знам защо постъпва така — просто е много добре възпитан. Това е само жест на внимание, нищо повече. Ела, Уил, трябва да поздравя лейди Баресфорд.

В този момент обаче лейди Баресфорд се навеждаше към Лусила Мортън. По всичко личеше, че говорят нещо поверително и Тереза реши, че не може да ги прекъсва. Тя мислено изруга и се обърна към залата. Филип и момичето продължаваха да танцуват. Тереза видя как той започва да се смее. Тогава грабна брат си за ръката и му заповяда:

— Ти ще танцуваш с мен, Уил! И да не си посмял да ме настъпиш! Обувките ми са нови и не искам да ги похабиш!

Филип завъртя Сабрина и двамата описаха голям кръг от единия чак до другия край на залата. Тя вече беше останала без дъх от смях.

— Какво мислиш за баловете на Алмак — попита я той, усмихвайки се.

Сабрина също се усмихна.

— Чудесно е. Обичам да танцувам валс, а и ти си много добър партньор, по-добър дори от учителя ми по танци. Той непрекъснато тактуваше на глас, а ръцете му бяха все изпотени. Често ли идваш тук, Филип?

— Много рядко, защото обикновено е скучно и отегчително.

— Надявам се не ме причисляваш към скучните хора и не си се почувствал задължен да дойдеш само заради мен.

— В никакъв случай. Как бих могъл? Не ти ли казаха, че аз съм един голям егоист? Не знаеш ли, че никога от никого не завися? Правя само това, което на мене ми харесва и което аз искам — когато обаче се отнася до теб, веднага се променям, помисли си Филип, но нямаше смелостта да изрече последните думи на глас.

Изглежда и двамата бяха забравили споровете от предишната си среща. Филип се чудеше дали Сабрина си спомня караницата.

— Отново дишаш тежко, Сабрина. Хайде да поседнем. Не искам да се умориш до смърт и да не мога да танцувам повече с теб.

— Не бих посмяла да ви разочаровам, милорд.

— Когато ме разочароваш, ще ти кажа.

Сабрина го погледна и се втренчи в него. Признанието му я накара да се усмихне, но в погледа й имаше още нещо, което на него му заприлича на насмешка. Нека се забавлява, помисли си той, нека се смее. Реши да подпали старите чувства:

— Да, така е, Сабрина. Малко настроение няма да ни навреди. Ричард ми беше казал, че си много весела. Няма да се откажа, ако решиш да ме впечатлиш със същото.

Преди Сабрина да успее да му отговори, музикантите засвириха нов валс. Филип обви ръка около кръста й и отново я завъртя чак до средата на залата. Сабрина се смееше весело и следваше стъпките му. Беше топло и приятно. Свещите искряха и светлината им се разпръскваше на хиляди многоцветни искрици. Тя се чувстваше щастлива, а около нея се носеше весел глъч. Филип я притисна до себе си и забави движенията си.

— Моля те, не спирай, Филип. Харесва ми начина, по който танцуваш валс.

Филип беше очарован. Мислеше си, че ако я пусне, Сабрина ще продължи да се върти и да се смее сама. Тази непринуденост у нея наистина му харесваше.

— Не беше прав. Само погледни — всички се забавляват и се смеят. Баловете на Алмак никак не са скучни и отегчителни. Всички са толкова учтиви и мили. Леля ми каза, че дори мисис Друмонд Бърел, която никога не се засмивала, сега сияела. Тя ми се усмихна, Филип. Е, почти… Показа си зъбите, което според леля ми е равнозначно на усмивка.

Филип също се засмя и отново завъртя Сабрина, за да опишат още един кръг. Когато отново забави крачки, той се наведе към нея и й каза:

— Трябва да се съглася с теб. Наистина тази вечер е очарователна. Ти танцуваш прекалено изящно за роднина на обикновен търговец.

— Всички джентълмени, с които танцувах тази вечер, ми казаха същото — добави тя и го погледна.

Сабрина наистина се закачаше с него. Дори може би започваше да флиртува, помисли си Филип и се почувства замаян.

— За роднина на обикновен търговец ти си и много добре облечена. Италианският крепон наистина ти стои великолепно.

— Откъде знаеш, че това е италиански крепон? Не съм очаквала един джентълмен да разбира от такива неща.

— Един джентълмен, който държи на успеха си сред дамите, трябва да знае всичко и да разбира от „такива неща“. Ако желаеш, мога да те заведа в един магазин до Бонд Стрийт. Там ще си избереш много изящни аксесоари към тоалетите и ще изглеждаш наистина съвършена.

Сабрина не знаеше дали да се ядоса, или да се засмее, но Филип усети колебанието й, смръщи вежди и попита:

— Кое от двете ще избереш?

— Когато реша, ще ти кажа. Ако се засмея, това само ще те окуражи.

— Едва ли — отвърна Филип.

Той чувстваше пръстите й на рамото си и леко се усмихна. Спомни си предишната нощ, когато Мартине беше в прегръдките му, и още по-силно завъртя Сабрина. Тя се задъха. Малко преди да свършат музикантите, Филип се наведе към нея. Брадичката му се опря в къдриците й и той прошепна замислен:

— Бих желал да ми позволиш да бъда вторият Св. Георги. Ти си девойка, изпаднала в беда, Сабрина. Това е истината, и ти го знаеш. Нищо друго не ще те спаси. Не си ли го разбрала все още?

— Никога няма да мога да ти се отплатя, ако сега ти разреша да се провалиш заради мен, Филип. Освен това, огледай се наоколо. Всички ме харесват. Не е необходим никакъв Св. Георги.

Филип само въздъхна. Музикантите засвириха поредния валс. Той я завъртя и те се понесоха към средата на залата.

— Това е третият валс. Колко учтиво от твоя страна. Толкова съм щастлива!

Само ако знаеше какво означава този трети валс, помисли си Филип и се усмихна.