Сабрина

Глава 28

Филип беше застанал до камината в библиотеката на дома си в Лондон. За миг погледна Чарлз Аскбридж, после Роан Карингтън.

— Чарли, можеш ли да си спомниш още нещо, за да може Роан да получи пълна представа за този отвратителен разгром?

— Не, но не мога да скрия, че съм силно обнадежден от факта, че Сабрина най-после е проумяла ситуацията.

Роан Карингтън кимна.

— Направо ми се сви сърцето, Филип. Да го чуеш от достоверен източник е направо ужасяващо. Как е възможно благородник да се опита да изнасили едно невинно момиче, което е под негова закрила! Бих го убил със собствените си ръце! Ако бях на мястото на стария граф, нямаше да позволя кръвта на този нещастник да петни името на рода ми.

Филип кимна.

— Ние всички искаме да го убием, но този негодник е следващият граф. Да върви по дяволите и подлостта му, и омърсената му кръв, и всичко!

— Филип поне успя да накара Тревор и Елизабет да спрат да разпространяват повече небивалиците за Сабрина — добави Чарлз.

— Въпреки това, аз все още искам да го убия. Сузана е на същото мнение — разпалено продължи Роан и разказа за жена си, която също не можеше да се примири с жестокостта на другите спрямо Сабрина.

— Господи, този „приятел“ ще ми бъде роднина! Какво ще кажете?

— Какво искаш да направим, Филип — прекъсна го Роан.

— Искам да сте абсолютни господари на положението и да го предразположите, Роан. Мислите ли, че ще можем да се отървем от него?

— Разбира се — отвърна Роан и отпи от брендито си. — Има обаче още един проблем — лелята. Лейди Баресфорд. Ако тя извлича някаква изгода, сигурен съм, че ще продължи да приказва по адрес на Сабрина. Тогава ще ни бъде доста трудно. Винаги роднините създават най-много проблеми. Колко жалко, че майка ми не е тук. Тя би могла да се справи с лейди Баресфорд.

— Не, Роан, остави тази дама на мен — прекъсна го Филип и самодоволно потри ръце. — Бих искал аз да се разправям с нея. Ще я накарам не само да възстанови доброто име на Сабрина, но и да организира церемонията в дома си. Сватбеното тържество, разбира се, ще бъде тук.

— С колко дни разполагаме? — попита Чарлз.

— Искам пръстенът да бъде готов в събота следобед. Джентълмени, имаме четири дни!

Най-важното нещо за Филип беше да види Сабрина засмяна и весела.

— Но ти искаш истинско чудо от нас! — възпротиви се Чарли.

— Да, така е — призна Филип и се усмихна на приятелите си. — Защо мислите извиках точно вас? Е, ще покорим ли света?

Роан вдигна чашата си и произнесе:

— За твоята неминуема и неизбежна смърт като заклет ерген! Не е лошо, Филип, повярвай ми. Сузана ми е най-добрата приятелка. Ако трябва да бъда искрен, не знам как съм могъл да живея без нея досега.

— Е, аз ще си остана ерген — вметна тъжно Чарли и изпи брендито си на един дъх. — Голямо предизвикателство е да стоиш през студените зимни нощи сам. Много добре направи, Филип. Аз тръгвам за семейство Уайтс, за да започвам магиите си.

— Аз също тръгвам — каза Роан и стисна приятелски ръката на Филип. — Отивам да навестя скъпата си приятелка лейди Джърси.

— Благодаря ви. Много съм ви благодарен и признателен — развълнува се Филип.

След като Роан Карингтън излезе, Чарли каза:

— А какво ще правиш с Тереза Елиът? Нали именно тя разпространи слуховете.

Филип вдигна рамене.

— Ако не беше Тереза, щеше да бъде някой друг.

— Но Тереза искаше да се омъжи за теб. Ако продължи да заплашва Сабрина?

— Ще я разоря.

Чарлз кимна. Вярваше на Филип безпрекословно.

— Освен това, Чарли, след като мине сватбата и Сабрина се успокои, Тереза Елиът ще разбере, че никак не й подхожда името Деренкорт.

На следващата сутрин, след като изпи две чаши силно испанско кафе и се подкрепи с говеждо филе, Филип се запъти към дома на лейди Баресфорд.

Въпреки че денят беше мрачен и мъглив, той беше в прекрасно настроение. С нетърпение очакваше срещата си с лейди Баресфорд. Направо подскачаше, докато яздеше. Когато наближи, хвърли юздите и се втурна към вратата.

— Сам ще се представя — каза той на иконома.

— Добро утро, мадам — поздрави Филип с непривично весел глас и пресече приемната.

Лейди Баресфорд подскочи.

— Милорд! Какво правите тук?

Филип огледа стаята и забеляза писалката и хартията за писма. Зачуди се колко ли писма беше изпратила вече на своите роднини и приятелки, в които се оплаква от предателството на собствената си племенница. Усмивката му обаче остана.

— Надявам се да ме извините за този ранен час на посещение, мадам. Виждам, че вече сте се приготвили да пишете писма. Е, можете да добавите една добра новина.

— Напуснете, милорд! Нямам какво да обсъждам с вас — отсече тя и му посочи вратата. — Предполагам сте дошли да ме молите да простя на Сабрина, но така не й правите услуга. Никога няма да й проговоря. Напуснете, моля ви!

Филип продължаваше да гледа весело и непринудено.

— Разбира се, мадам, но предполагам, че няма да откажете да се срещнете с бъдещия съпруг на племенницата си?

Лейди Баресфорд изведнъж отпусна ръката си и се втренчи в него.

— Не ви вярвам! Невъзможно е да сте й направили предложение. Нито един джентълмен не би го направил, след като вече се знае що за стока е тя.

— Не е толкова невъзможно, мадам. Няколко пъти вече предлагах на Сабрина да се омъжи за мен, но сега трябва да благодаря на вас. Ако не се бяхте отнесли с нея толкова лошо, тя едва ли щеше да приеме предложението ми.

— Нали няма да разисквате моето отношение към нея, милорд?

— Моята бъдеща съпруга изглежда няма да бъде благословена от роднините си, които би трябвало да се грижат за нея и да я закрилят. Това, което ме тревожи обаче, е отношението на обществото към нея. Смятам, че ние двамата заедно бихме могли да направим нещо по този въпрос и да преустановим ужасните слухове. Само след около месец ще има друг, много по-голям скандал, който ще разтърси Лондон до основи.

Лейди Баресфорд едва-едва дишаше. Беше разгневена и позволи гневът да я обземе изцяло.

— Това малко създание е позор за рода Евърслей, а също и за Баресфорд. Всичко, което ми каза, беше лъжа. Кой би повярвал на думите й? Абсурд!

— Всеки, който поне малко я познава, ще й повярва. Тя не лъже. Безразлично ми е дали сега ми вярвате. По-важно е приемането й в обществото като моя съпруга.

— Никой благородник няма да я приеме отново, милорд. Колкото до вас, ако бях на ваше място щях да се замисля с колко мъже вече е имала връзки.

Филип се загледа в набръчканата й шия, но да й казва как изглежда не беше добра идея. Щеше да го запази за по-специален случай. Изведнъж изражението му се промени и усмивката му изчезна.

— Изслушайте ме, мадам! Достатъчно обяснения и тиради чух! Вашата злоба е безгранична! Говорите за племенницата си и моята годеница! Седнете и ме изслушайте!

Лейди Баресфорд се възпротиви. Искаше да продължи да вини Сабрина за всичко, което й беше причинила, но виконтът остана непреклонен и тя се подчини. Не след дълго лейди Баресфорд се убеди, че по-добре за всички щеше да бъде, ако положението на Сабрина в обществото бъде възстановено.

— Ето какво ще направим най-напред, мадам. Сабрина и аз ще се оженим в събота, а брачната церемония ще бъде тук. Утре ще я доведа при вас и вие ще се отнесете с цялото си уважение към нея.

— Да я пусна обратно вкъщи?! Това е нелепо! Защо? Малко ли неприятности ми причини? Ако моята репутация не беше толкова съвършена, сигурно щях да бъда смазана като нея.

Филип много искаше да я удари заради тези думи, но се овладя и отново се усмихна.

— Вижте, мадам, може наистина да назрее скандал в най-скоро време, в който да бъде замесено и вашето име. Няма ли да е по-разумно да предотвратим всичко това още сега? Имате ли друго решение на проблема, което да помогне на Сабрина! Всичките ми приятели в момента правят невъзможното, за да преустановят клюките по неин адрес. Ако сега се съгласите да ми помогнете, няма да има нужда да се притеснявате за положението си в обществото. Но, не забравяйте — ако се опитате да ме излъжете, вие ще сте най-големият ми враг, а така ще станете враг и на моите приятели.

Лейди Баресфорд скочи отново от мястото си и закрачи напред-назад.

— Вие не можете да ме разберете, млади приятелю. Всичките ми приятелки вече знаят за отношението ми към Сабрина и ме подкрепят. Дори плакаха заедно с мен. Но дали ще бъдат на моя страна, ако променя поведението си?

И двамата знаеха, че трудно се намират истински приятели, на които човек може винаги да разчита. Това беше нещо като топъл ден през мразовития януари.

— Защо не направим така — известете приятелките си, че сте получили новини за племенницата си, които хвърлят нова светлина върху нейната личност. Сама знаете, че тя е невинна, че е попаднала в клопката на интригите, без да го разбере, но вие като леля не можете да не я подкрепите. Мисля, че това донякъде ще ви помогне.

— Ами сватбата в събота? Това е невъзможно!

— Не, възможно е. Може да се уреди, не смятате ли?

На Филип му се стори, че тя изруга тихо, но нищо не каза. Просто изчакваше нейното решение. Загледа се в ръцете си. Най-накрая я чу да казва:

— Добре, ще се опитам да направя всичко това, но няма да ми бъде никак лесно. Ако Сабрина не бъде приета отново в обществото, няма да вините никого, освен себе си.

— Ще бъде приета, уверявам ви. Изцяло разчитам на вас! Искате ли да ползвате услугите на моя секретар?

Тя отрече несъзнателно и Филип разбра, че вече кроеше плановете си. Той кимна.

— Утре сутринта ще доведа Сабрина тук. Помнете ако двата дни, прекарани вкъщи, бъдат ужасни за нея, от вас ще търся отговорност! Ако това се случи, мадам, аз ще бъда ваш заклет враг! Моля, не забравяйте, че съм ви предупредил.

Филип се обърна и тръгна към вратата, но лейди Баресфорд го спря.

— Надявам се, че ще останете истински рицар, милорд.

Филип отново кимна и се поклони. Тя се вгледа за миг в очите му и каза:

— Какво ви кара да вярвате на племенницата ми?

— Познавам Сабрина, мадам. Запознах се и със самия Тревор Евърслей и оттогава се тревожа за бъдещето на цялата фамилия. До известна степен той внася нов оттенък на думата „отвращение“. Моля ви, не забравяйте, че сега Сабрина е под моя опека. Успешен ден, милейди!