Вампирите и градът

Глава 16

Дарси преглътна с мъка. Ако истината излезеше наяве, Слай вероятно щеше да я уволни от режисьорския стол и щеше да й предложи позицията на първата порнозвезда на ДВК.

— Мисля, че жената не знаеше, че я снимат.

— И какво от това? — почеса се по катинарчето Слай. — Била е в джакузито. Едва ли е очаквала да остане незабелязана.

— Има логика.

И тя щеше да се постарае да я запомни за в бъдеще. Макар че се съмняваше отново да преживее нещо толкова секси в дългия си, нещастен живот.

— Не мисля, че е редно да издавам името на жената без нейно разрешение.

— Ами редно е. Мога да я направя звезда. — Слай подаде картичката си. — Просто й я дай и й кажи, че искам да се срещнем.

— Непременно — обеща Дарси и пусна картичката в чантата си. — Сега трябва да работя, иначе епизодът няма да е готов за утре вечер.

— Добре. Постарай се — нареди Слай и излезе.

Дарси се върна на предаването на Корки с въздишка.

— Да се връщаме към работата.

Техникът дописа някаква бележка и я подаде.

— Може ли, такова, да предадеш това на жената от джакузито?

Дарси забеляза, че на бележката бяха написани името и телефонният му номер. Рик беше един от малкото смъртни, които работеха в ДВК.

— Нали знаеш, че е вампир?

— Да — отвърна той и отпи от кафето си. — И какво?

— Не мислиш ли, че може да е опасно да излизаш с вампир?

— Нали работя с всички ви. Не ми се виждате особено опасни — заяви и напъха половин поничка в устата си.

Горещият, леко кисел аромат, бе божествен. Дарси силно се изкуши, но последният път, когато опита истинска храна, не успя да я задържи.

— Искам само да се позабавлявам, а жената е яка мацка — обясни Рик и изгълта остатъка от поничката. — Пък и не търся постоянна връзка, сещаш се.

— Ясно. Не мислиш, че между смъртен и вампир може да има дълготрайна връзка.

— Ами не — призна той и облиза захарта от пръстите си. — Може ли да те попитам нещо?

Дарси кимна. Знаеше, че връзката между нея и Адам нямаше да просъществува. Просто не очакваше истината да боли толкова много.

— Трудно ли е да оставиш истинската храна?

Тя се извърна.

— Да. — Пусна бележката на Рик в чантата си. — Да се хващаме за работа.

Бяха работили десетина минути, когато вратата се отвори и рецепционистката на ДВК се подаде зад нея. Дарси вдигна поглед.

— Мога ли да ви помогна?

— Да — отвърна жената и влезе в стаята. — Корки ме помоли да ви дам това, за да го предадете на секси мъжа от джакузито.

И й подаде визитна картичка. Корки беше написала „Обади ми се“ на гърба. Беше добавила и номера на личния си телефон, както и рисунка на две преплетени сърца с червено мастило.

— Колко мило — процеди Дарси, изкушена да разкъса картичката. — Има ли друго? Имам работа.

Рецепционистката почервеня почти колкото боядисаните кичури в косата си.

— Ами, може ли… да му дадете и това, моля? Но не казвайте на Корки. Ще ме убие.

— Какво е? — попита Дарси, като взе бележката.

— Моят телефонен номер — отвърна жената и избяга от стаята.

Дарси хвърли картичката и бележката в чантата си. Щастливият ден на Адам. Бързо му се сформираш фенклуб. И всичко това, само защото знаеше как да свали сутиен рекордно бързо.

Пое си дълбоко дъх и избута гневните си чувства настрани. По-късно щеше да крещи. Сега трябваше да работи. След пет минути вратата отново се отвори. Тя вдигна глава. Точно за когото говореха.

— Добър вечер — появи се с ефектна походка дон Орландо.

Носеше черни кожени панталони, смъкнати надолу, и черно копринено наметало, което изглеждаше малко странно без риза под него. Застана разкрачен в черните си кожени ботуши. Косата му също беше черна, Дарси предположи, че е боядисана. Това означаваше ли, че и гъстото окосмяване на гърдите му беше боядисано? Каква част от дон Орландо беше измислица? Май никой не знаеше истинското му име.

Плъзна тъмните си очи по нея и бавно се усмихна.

— Вие, разбира се, знаете кой съм.

Долен измамник или гнусно прасе според Корки.

— Да, знам.

— Искам да науча името на сексапилната жена в джакузито.

Дарси потисна един стон.

— Не мога да разкрия името й.

Той се подсмихна.

— Просто й кажете, че дон Орландо де Корасон, най-великият любовник в света на вампирите, желае да я ухажва. Тя ще се съгласи.

— Ясно.

Само през трупа ми, което за жалост е твърде близо до истината. Дарси се изправи и тръгна към вратата.

— Имам много работа. Така че, ако преместите ботушките си другаде, ще съм ви много благодарна.

Той се завъртя, от което пелерината му се разпери, и си тръгна. Дарси затвори вратата и я заключи.

Остин стана преди изгрев-слънце и отиде в офиса. Тъй като беше събота, Шон не беше там и той беше благодарен за това. Не искаше да отговаря на въпроси. Нае един бял бус с наблюдателна техника от министерството на вътрешната сигурност и посети една местна кабелна компания, където благодарение на значката си получи папка с фактури и служебна риза с логото на компанията. Тръгна към ДВК и пристигна в осем сутринта.

— Получихме оплакване около четири сутринта от Силвестър Бакъс — обясни на смъртния пазач. — Интернет връзката е била нестабилна.

— Така ли? — попита пазачът и заразглежда фактурата с подозрение. — Не съм уведомен за това.

— Сигурно са забравили да ви кажат.

Ще ми повярваш, проектира мисълта си Остин върху ума на пазача.

Той му върна папката.

— Влизайте.

— Благодаря. Няма да отнеме много време.

Остин тръгна към офисите с кутията с инструменти. Лесно намери кабинета на Силвестър Бакъс — на вратата имаше голяма пиринчена табела с името му. Остин затвори вратата и се захвана за работа. Компютрите в ДВК на практика бяха вкаменелости, така че се наложи да свали всичко на дискове. Когато приключи, се погрижи нещата да изглеждат, както го беше заварил. Махна на пазача на път през фоайето.

— Всичко е оправено.

Когато се върна в апартамента си, сложи етикети на всички дискове и прехвърли данните на лаптопа си. Сега разполагаше с цялата информация, която съществуваше относно ДВК. Оставаше само да я изпрати на Шон. Но ако я пратеше, Дарси щеше да стане мишена наред с другите вампири.

Затвори лаптопа и огледа нещата по масичката. Видеозаписи с Дарси, дискове от ДВК и проклетият списък, на който пишеше „Вампирите трябва да умрат“. Колкото повече се опитваше да постъпи достойно, толкова по-зле се чувстваше.

Понякога да си добрият герой е много гадно.

Беше нощта след събота и време за дебюта. Грегори откара Дарси и Маги до пентхауса. Там завариха жените от журито в салона им, нетърпеливо очакващи началото на предаването. Газираната кръв се изстудяваше в кофа с лед.

Настъпи полунощ и жените се залепиха за екрана. От стаите горе бяха махнати всички телевизори. Мъжете вампири не трябваше да знаят за смъртните кандидати, затова не им беше позволено да гледат шоуто, докато не приключи. И, разбира се, смъртните в никакъв случай не трябваше да научават. Това не беше трудно, тъй като двамата смъртни бяха напуснали пентхауса.

Към края на епизода Дарси се напрегна от притеснение. Последната сцена беше в стаята с портретите, където жените научиха, че някои от кандидатите са смъртни. Скоро гневът им щеше да избухне на екрана. Как щеше да реагира Слай? Той искаше голям неочакван обрат, но този можеше да се окаже по-голям, отколкото би понесъл.

Когато започнаха финалните надписи, жените си наляха Газирана кръв и вдигнаха тост. Дарси прие чашата с нарастващо усещане за беда. Всеки момент…

Телефонът иззвъня. Тя остави чашата си с въздишка.

Грегори вдигна.

— Да, тук е — каза и подаде слушалката на Дарси. — Шана Драганести е.

Дарси примигна. Шана ли? Тя пък защо ще се обажда?

— Ало?

— Дарси, трябва да говоря с теб. Много е важно.

— Добре.

Дарси зачака.

— Имам предвид лице в лице. В момента съм в новата ни къща в Уайт Плейнс. Можеш ли да се телепортираш тук?

Пръстите на Дарси се свиха още по-здраво около слушалката.

— Всъщност не. Може би Грегори ще ме докара…? — Тя го погледна въпросително.

— Не, това ще отнеме много време. — Гласът на Шана заглъхна. Звучеше сякаш е закрила слушалката с ръка, за да говори с някого в стаята. — Конър иска да дойдеш веднага.

Сърцето на Дарси се качи в гърлото.

— Аз… предпочитам да не…

— Дарси, спешно е. Трябва да се телепортираш тук веднага.

— Не знам… не знам как. Не съм се телепортирала досега. — Топлина заля лицето й, когато осъзна, че Шана споделя некомпетентността й с Конър. Окото й заподскача. — Виж, Грегори може да ме докара. Ще тръгнем веднага.

— Не затваряй — нареди Шана. — Конър идва да те вземе.

— Не! — задъха се Дарси. — Не искам да се телепортирам и определено не искам да ходя никъде с… — До нея изникна човешка фигура. Мъж в шотландска пола в червено и зелено. — Конър.

Слушалката се изплъзна от ръката й и падна с трясък на пода.

— Прощавай, девойче, но ще трябва да дойдеш с мен — заяви шотландецът, уви силна ръка около нея и всичко почерня.

Ужас премина през тялото на Дарси. Беше хваната в капан и безпомощна, точно като преди четири години. Не усещаше тялото си. Единственото, което я предпазваше да не изчезне като дим в черното нищо, беше стоманената хватка на Конър. Той отново я отвличаше против волята й. Мразеше го заради това и мразеше себе си, задето се страхуваше толкова. За бога, ако у нея имаше поне малко смелост, щеше да се оттласне и да изчезне от света завинаги.

Веднага щом краката й докоснаха земята, пред очите й се люшна някаква стая и влезе във фокус. Дневна с два високи стола, телевизор и диван. Шана седеше на един от столовете и ги гледаше. Дарси се освободи от Конър и залитна.

— Внимателно — протегна ръка да я задържи той.

— Не ме… — Думата „пипай“ заседна в гърлото й, когато видя лицето му. В линиите по челото му беше вдълбано разкаяние, което бе помътило и сините му очи. Истината я одра като въздълги нокти върху кожата й и тя извърна очи. Бог да им е на помощ. Решението му от онази нощ не даваше мира и на него.

Шана остави телефона на холната масичка до питието си.

— Благодаря ти, че дойде, Дарси.

Все едно имаше избор. Дарси се завъртя и разгледа удобната стая със сини бродирани тапицерии с жълти акценти.

— Това ли е новата ти къща?

— Да. Роман иска да запази местоположението в тайна. Шотландците, разбира се, знаят, тъй като се грижат за охраната.

Шана посочи синьото кадифено канапе.

— Седни, моля.

Дарси заобиколи холната масичка и седна близо до Шана.

— Какво има? Бунтовниците отново ли създават неприятности?

— Не чак толкова след смъртта на Петровски. Опасявам се, че последните ни проблеми със сигурността са причинени от баща ми.

Дарси хвърли бърз поглед към Конър, който стоеше неподвижно със скръстени на широките си гърди ръце.

— Чух някои неща за баща ти в нощта на сватбата ти.

Шана въздъхна.

— Поне имаше сватба. Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Трябва да отида в къщата на Роман в града, за да взема файла — обяви Конър тихо. — След малко се връщам. — И изчезна.

Дарси задиша по-леко, след като той се телепортира.

Шана се усмихна.

— Гледах предаването ти. Страхотно си се справила.

— Благодаря.

— Предполагам, че бившият харем ме мрази, но наистина им желая само доброто — усмихна се още по-широко тя. — Само да е по-далеч от съпруга ми.

— Разбирам — отвърна Дарси, чудейки се какво може да е толкова спешно, че да я донесат тук. — Ако ще ти стане по-спокойно, мога да те уверя, че нито една от жените не е била влюбена в Роман. За тях е било просто въпрос на удобство.

— Благодаря. Радвам се.

Шана отпи от чашата си. Между двете се настани неловко мълчание.

— Защо съм тук? — попита Дарси най-сетне.

Шана се размърда притеснено на стола си.

— По-добре да почакаме Конър да се върне.

Дарси въздъхна. Нямаше никакво желание да обсъжда каквото и да било с Конър. А и й беше трудно да се съсредоточи при натрапчивия спомен за онова, което й беше сторил преди четири години.

— Не те ли притеснява да си заобиколена от вампири? — изтърси Дарси. — Тоест, не те ли е страх… или гнус от нас?

Шана се усмихна.

— Отначало малко се поуплаших, но след като опознах Роман и приятелите му, разбрах, че никога не биха ме наранили.

— Но Роман… в смисъл…

Дарси искаше да знае как може една връзка между вампир и смъртен да проработи. Ако Адам можеше по някакъв начин да я приеме като вампир, може би…

— Чудиш се как съм могла да се омъжа за вампир?

Дарси кимна.

— Вече бях започнала да се влюбвам в Роман, когато научих истината — започна Шана и очите й се напълниха със сълзи. — А и той ме обича толкова много. Готов е на всичко, за да ми осигури нормалния живот, който искам. Дори се опитва да бъде смъртен, заради мен.

— Моля?! — Дарси се изправи и заби пръсти в канапето. — Това възможно ли е?

Моля те, кажи „да“.

— Роман смята, че е възможно. Но дори да е така, първият експеримент се провали.

Сърцето на Дарси падна в стомаха й като камък и тя се строполи отново на канапето.

— О! — подскочи Шана. — Трябваше да се сетя… извинявай.

Дарси поклати глава. Гърлото й беше твърде свито, за да издаде и звук.

— Съжалявам — продължи Шана и се наведе да сложи ръка върху коляното на Дарси. — Конър ми каза колко си нещастна.

Дарси преглътна.

— Да, той би трябвало да знае.

— Така е — съгласи се Шана, която я гледаше с тъга. — Но аз много добре познавам Конър. Никога не би наранил никого нарочно. Той е добър човек.

Дарси стисна челюсти.

— Чувала съм.

И въпреки това — ето ме, вампир против волята си. Той не беше поискал разрешение. Просто беше решил, че ще бъде благодарна да прекарам вечността като кръвопиеща твар. Без значение на каква цена. Тя затвори очи.

А цената беше висока, по дяволите. Беше загубила всичко. Семейството си, приятелите, кариерата. И продължаваше да губи. Щеше да загуби Адам, когато той научеше истината. Но ако можеше отново да стане смъртна…

— Разкажи ми за експеримента.

Шана въздъхна.

— Ами на практика е обръщане на процеса на превръщане на човек във вампир. По време на преобразуването кръвта на смъртния се източва докрай. Роман смята, че атакуващият вампир отделя някакво вещество и тъкмо то причинява комата. Когато действието му премине, човекът умира от естествена смърт. Но ако вампирът даде собствената си кръв на човека, той ще се превърне във вампир.

В съзнанието на Дарси пробягаха спомени за Конър, който й даваше собствената си кръв. Тя преглътна с усилие.

— Продължавай.

— За да се обърне процесът, кръвта на вампира трябва да се източи докрай от друг вампир, за да може от ухапването да се освободи веществото, което предизвиква вампирската кома. След това, ако в субекта се влее човешка кръв, той трябва да се събуди като човек.

Дарси си пое дълбоко дъх.

— И се е провалил, така ли?

— Първия път, да — отвърна Шана и лицето й посърна. — Горкото прасе. Възразих, но Роман каза, че това е единственият начин.

Дарси замръзна.

— Създали са прасе вампир?

Шана направи кисела физиономия.

— Да. Звучи ужасно, знам, но съм благодарна, че Роман се отказа от първоначалния си план да направи експеримента върху себе си — каза тя и потръпна. — Слава богу, че го разубедихме.

Роман е бил готов да си рискува живота, за да бъде със смъртната си съпруга.

— Той много те обича.

Шана кимна.

— В момента е в „Роматех“ и се опитва да разбере къде е грешката. Ласло има теория, но ако е прав, това значи, че експериментът никога няма да проработи.

— О — възкликна Дарси и сърцето й посърна още повече.

— Ласло мисли, че е като да върнеш времето назад, че вампирът трябва да се върне в предишното си човешко състояние, точно както е било. С други думи, човешката кръв, която му се влива, трябва да съдържа собственото му човешко ДНК.

— Не могат ли да добавят ДНК на Роман в синтетична кръв?

— Това смяташе да направи Роман, но снощи откриха, че неговото ДНК е мутирало. И понеже той е на над петстотин години, няма как да разберем какво е било, когато е бил жив.

— Ясно.

Значи беше невъзможно. Щеше да си остане в този капан. Завинаги.

Шана се облегна назад, намръщена.

— Това последно откритие обърка всичко. Бяхме толкова сигурни, че можем да имаме деца, но сега…

— Искала си да имаш деца с Роман ли?

— Да, много. — Погледът на Шана се зарея в пространството. — Изглеждаше съвсем просто. Роман само премахна ДНК от обикновена човешка сперма и инжектира своето. Няколко пъти опитахме изкуствено осеменяване. — Тя поглади корема си. — Може вече да съм бременна. Надявам се.

Дарси се изправи на мястото си, разтревожена.

— Но нали каза, че неговото ДНК не е човешко, че е мутирало.

— Това го разбра едва снощи. Сега иска да прекратим опитите да забременея.

— Но ти не искаш, така ли?

Шана сви рамене.

— Аз го обичам такъв, какъвто е. И ще обичам детето ни, независимо от всичко.

Дарси сведе поглед към корема й.

— ДНК на бебето ще е наполовина вампирско.

— Знам — усмихна се Шана. — Не се тревожи. Опитахме осеменяването само три пъти. Най-вероятно не се е получило. — В усмивката й се появи тъга. — Толкова много исках да имам деца.

— Съжалявам.

Дарси се протегна и я докосна по ръката. Шана я стисна.

— Ще продължавам да се моля. Ще се моля и за теб всичко да се нареди.

Дарси се облегна и пусна ръката й.

— Боя се, че за мен е безнадеждно.

— Винаги има надежда — възрази Шана с искра в очите. — Така казах на Роман преди.

Пред тях затрептя фигурата на Конър, след това стана солидна. Нервите на Дарси се опънаха. Той сложи пластмасова кутия от ДВД и една бежова папка на масичката. Върху папката с почернен шрифт пишеше: „Операция Колове“.

— Извинявайте, че се забавих — започна Конър, след като седна на един стол срещу Шана. — Докато бях в къщата, се получи ново обаждане от Катя.

— О, боже — намръщи се Шана.

— Коя е тя? — попита Дарси.

— Катя и Галина са двете господарки на руското сборище — обясни Конър.

— Жени господарки? — попита Дарси. — Не знаех, че е възможно.

— Революционно е — призна Конър. — Двете поеха поста след смъртта на Петровски.

Шана изсумтя.

— Искаш да кажеш, след като двете го убиха.

— Тъй, тези не са жени, дето бих ядосал — намръщи се Конър. — Сега обаче са много ядосани. Още един член от сборището им е бил убит тази нощ в Сентрал парк.

— Колко станаха вече? — попита Шана. — Трима?

— Тъй. Трима Бунтовници са убити в последните седмици. Катя обвини нас. Отрекох, но тя е убедена, че знаем повече, отколкото казваме.

— А така ли е? — попита Дарси, чиито журналистически инстинкти се пробудиха. — Знаете ли кой ги извършва?

— Имам доста добро предположение — посочи папката Конър. — Приятелчетата ни от ЦРУ. Екипът на операция „Колове“.

Шана простена. Дарси си припомни нещо.

— Ти май ги спомена и преди, нали? В нощта на сватбата на Шана?

Шана кимна уморено.

— Баща ми е начело на екипа. Направи всичко възможно да спре сватбата.

Конър се намръщи.

— И други пакости вършат.

Дарси погледна папката с лошо предчувствие.

— Как един смъртен ще успее да убие вампир? Вампирът ще използва контрола над съзнанието, за да го спре, нали? Или просто ще се телепортира.

— Всеки член от екипа има определени свръхестествени сили — обясни Конър.

— Баща ми има доста — добави Шана. — От него съм наследила способностите си.

— Разбирам. Значи тези смъртни са убийци на вампири със свръхестествени сили. Звучи страшно.

— Страшно си е — въздъхна Шана. — Опитах се да обясня на татко, че има два вида вампири — добрите, хранещи се от бутилка съвременни създания и Бунтовниците. Но той не искаше да чуе. Бясно мрази вампирите. Роман се страхува, че сега вече дори може да ме нарани, тъй като ме смята за предателка.

— Много съжалявам. Сигурно не ти е лесно.

Шана я изгледа тъжно.

— Баща ми усложнява живота на всички ни. Боя се, че дори твоя.

— Моя ли? Но аз никога не съм ги срещала.

— Баща ми ме държа затворена известно време, докато Конър не ме спаси — продължи тя. — Там срещнах повечето хора от екипа, затова сега ги разпознавам.

Конър се премести на канапето до Дарси. Тя замръзна на място.

— Извинявай, девойче, но трябва да научиш.

Той обърна папката към тях и я отвори. Първият лист беше озаглавен „Шон Уилън“ и съдържаше информация за него.

Конър посочи една таблична клетка с цифрата 10 в нея.

— Това е класификацията на свръхестествените способности на ЦРУ. Десет е най-високата степен.

Той обърна страницата — отзад беше снимката на Шон Уилън. След това мина на следващия профил. Беше на Алиса Барнет. Свръхестествени способности: 5. Отзад беше снимката й, а след това — следващият профил. Ема Уолас. Свръхестествени способности: 7.

— Тя е британка — отбеляза Конър. — Взета от МИ6, най-вероятно заради способностите й. Рядко срещани са сред смъртните.

Обърна на снимката й. Дарси забеляза, че жените са млади и хубави.

— Никога не съм виждала тези хора.

— Само почакай — заръча Конър и стигна до следващия профил.

На страницата пишеше „Гарет Манинг“. Свръхестествени способности: 3. Конър обърна на снимката му. Дарси ахна. От нея я гледаше Гарт Манли.

— Не. Сигурно има някаква грешка.

— Няма грешка — обади се Шана, която гледаше снимката на Гарет с намръщено изражение. — Когато го видях да излиза от лимузината в предаването ти, не можах да повярвам.

Дарси скочи и заобиколи масичката. Агент на ЦРУ в нейното предаване? Тя закрачи из стаята.

— Не разбирам. Той се яви на кастинга. Лично го одобрих.

— Ами той е красавец — съгласи се Шана. — Виждам защо си го избрала.

Дарси се върна до канапето.

— Беше един от най-добрите. Трябваше да видите останалите. Бяха толкова… — Тя се спря изведнъж. Останалите бяха зле. Невероятно зле. Раменете й се отпуснаха надолу. — Изиграли са ме. От самото начало.

— Най-вероятно — съгласи се Конър. — Ама не се коси. Въпросът сега е защо е там? Какво планира да направи?

— Аз… не зная. — Дарси отново закрачи из стаята. — Държи се прилично. Поне доколкото знам.

— И никой на площадката не е пострадал?

— Не.

— Все пак по-добре увеличи двойно охраната, особено през деня. С радост ще се погрижа. Не ми се нрави мисълта, че убиец на вампири живее под един покрив с твоите вампове.

— О, боже — Дарси спря, дишайки тежко. Всичките й приятели вероятно са в опасност. Както и всички кандидати. И то, защото беше допуснала агент на ЦРУ в шоуто. — Това е ужасно.

— Боя се, че става и по-зле — заяви Конър и завъртя папката към нея. Обърна снимката на Гарет. — Има още един.

Студ полази по гръбнака й.

— Не — прошепна тя. — Не.

О, дано не е той.

Пристъпи по-близо до масичката и прочете името на последния профил. Остин Олаф Ериксън.

Олаф. Свръхестествени способности: 10.

Стаята се завъртя около нея.

Конър обърна страницата, за да разкрие последната снимка.

Адам.