Вампирите и градът

Глава 17

— Девойче, добре ли си? — попита Конър.

Тя поклати глава, като не откъсваше очи от снимката. Адам.

Шана се наведе напред.

— Да не си се забъркала с него?

— Аз… аз дори не знам истинското му име. — Дарси се хвана за главата.

— Ти си се забъркала с него — прошепна Шана.

Защо се притеснява да го отрече? Един поглед към снимката му и припадна на пода. Дарси вдигна глава и погледна към снимката на Адам. Не, не и Адам. Гърдите й се стегнаха, не й достигаше въздух и сърцето й се сви. Беше прекарала толкова много време да мисли за Адам, който дори не беше Адам. Да копнее за него, а той не беше това, за което се представяше. За него беше първата й мисъл, след като се събудеше от своя мъртвешки сън и последната, преди отново да заспи. Всичко, за което мислеше, беше концентрирано върху надеждата, че някак си, въпреки всичките съмнения и страхове, той може би я обичаше и можеха да бъдат заедно.

Всичко е било лъжа. Напразната, безнадеждна мечта се бе превърнала в прах в светлината на истината, точно каквото щеше да се случи и с нея, ако се покаже на слънце. И тази загуба почти я уби. Загуба, която почти разкъса сърцето й, а после бавно се превърна в нещо друго.

Предателство.

Беше я излъгал. По дяволите, на него вероятно въобще не му пукаше за нея. Той просто е работил под прикритие. Сега, разговорът му с лейди Памела, придобиваше смисъл. Беше говорил за различната продължителност на нощта, защото е знаел, че говори с вампир. Искал е съдиите да мислят, че е вампир. Беше ги направил на глупаци и най-вече нея. А забележката му, че е работил като международен шпионин? Лейди Памела се беше засмяла на неговата глупост, но в действителност той се беше смял на тях.

— О, господи — простена Дарси. Тя погледна Шана ужасено. — Аз му казах за сватбата ти. Аз съм виновна. О, не. — Тя закри устата си с ръка. — Толкова много съжалявам.

Очите на Шана се разшириха.

— Какво си казала?

— Той ме попита дали искам да излезем тази събота, а аз му отговорих, че ще ходя на сватба. Споменах името ти, но това беше всичко.

Конър кимна.

— Ето как Шон Уилън е узнал датата на сватбата.

— Не съм споменавала къде е — увери ги Дарси. Но сега си спомни, как Адам я беше притиснал, за да получи повече информация. Искал е да знае, къде Шана ще прекара медения си месец.

— Всичко е наред — усмихна се Шана. — Ние все пак имахме сватба.

Дарси изскърца със зъби.

— Не е наред. — Гневът пламна вътре в нея, но не усети горещина. Мислеше си, че е била студена през последните четири години, но нищо не можеше да се сравни с ледения гняв, който я обзе в момента. Адам я бе използвал, а тя беше толкова отчаяна за топлина и внимание, че беше хлътнала по него. Заради него почти бе разрушила сватбата на Шана. Проклет да е, защото я третираше като жалка, самотна жена.

Тя направи жест към диска в опаковката.

— Какво е това?

— Записи от наблюдението на Остин Ериксън. — Конър отвори пластмасовата опаковка и извади диска.

— Изучавахме отряд „Коловете“. Планираме да ги посетим всичките още същата нощ и да изтрием спомените им.

Конър пусна ДВД-то във видеото на Шана и се обърна към телевизора.

— Аз извърших наблюдението над Ериксън, за да разуча графика му. Не искаме да го изтървем, когато настъпи времето.

Дарси се изправи бавно. На екрана видя неясните очертания на гараж. Някой паркира един тъмен седан и излезе от него. Адам, не това беше Остин. Не, той беше една лъжлива отрепка. Остин тръгна по посока на асансьора. Екранът стана черен и след това показа хола на непознат апартамент. Остин се намираше вътре и се движеше.

— Придвижих се до четвъртия етаж и заснех това през прозореца — обясни Конър.

— Надявам се, че никой не е забелязал как летиш пред прозорците — изкоментира Шана сухо.

— Не ме видяха — отвърна Конър с усмивка, която се стопи, когато погледна към Дарси. — Този Ериксън е опасен. Не сме виждали смъртен с толкова мощни медиумни сили.

Очите на Шана се разшириха:

— По-мощни от моите?

— Ти си силна — съгласи се Конър, — но никога не си тренирала в това. А този мъж е — завърши той, посочвайки Остин на екрана.

Дарси стисна ръцете си, които бяха толкова крехки и студени, сякаш можеха да се счупят като замръзнал лист.

— Какъв вид медиумни сили? Той може ли да контролира хората? — Беше ли манипулирал съзнанието й, за да си падне по него? Не, това не можеше да е вярно. Чувствата й се бяха появили много по-късно в съзнанието й. И той не би могъл да контролира сърцето й.

— Не съм сигурен какво точно може да прави — отвърна Конър. — Но без съмнение щеше да разбереш, ако се беше опитал да чете ума ти.

— Точно така — отдъхна си Дарси облекчено. Тя винаги можеше да познае, когато някой се опитваше да проникне в съзнанието й. — Трябва да почувствам студ.

Шана трепна.

— Не се получава така при смъртните. Когато баща ми се опитваше да проникне в съзнанието ми, на мен ми ставаше топло.

— Тъй, мъртвешкият студ идва от вампирите, а горещината от живите — съгласи се Конър.

Горещина ли? Дарси се сви в стола си. Мили боже. През цялото време тя чувстваше топлина, но го беше отдала на привличането, дори на страстта, която изпитваше. А това е бил той, изследващ съзнанието й. Направил го е без нейното знание и против волята й.

Очите на Конър се присвиха.

— Той е проникнал в съзнанието ти, нали тъй?

Това манипулативно копеле. Очите й се присвиха.

— Аз… аз, не мисля, че е разбрал нещо важно от мен.

— Вероятно не — скръсти ръце Конър. — Те така и не разбраха къде ще се състои сватбата.

Дарси кимна. Всичко, което Остин би могъл да разбере от нея, бяха личните й страхове и желания. И това беше достатъчно гадно. Трябва да е бил наясно, че тя е влюбена в него. Емпат, друг път! Мислеше, че преувеличава спрямо него, но не, грубо го беше подценила. Поредната лъжа.

Тя грабна снимката от досието.

— Мога ли да я задържа?

— Да, имаме ги всичките на компютъра. — Конър се обърна към телевизора.

— Какво смяташ да правиш?

— Да му я върна. — Дарси кимна по посока на адреса в досието на Остин.

— Не мисля, че туй е добра идейка, да се виждаш с него в момента. Твърде разстроена си. Позволи ми аз да говоря с него, девойче.

— Той е мой проблем. Аз ще се оправям с това.

Конър се намръщи леко.

— Ти взе решението вместо мен в миналото — отбеляза Дарси тихо. — Никога повече не го прави.

Следа от болка премина през лицето му.

— Тъй да бъде. Ще оставя това на теб. Но внимавай. Нямаме идея как ще реагира той.

— Аз прекарах малко време с него — отвърна Шана, докато се изправяше, — но ми изглежда свестен.

— Той изглежда много неща — измърмори Дарси, докато сгъваше и прибираше снимката му в джоба на панталоните си.

— Мисля, че е доста по непредубеден от останалите — продължи Шана. — Това може би е добър знак. Ако успееш да го убедиш, че има и добри вампири, той може да го каже на останалите в екипа.

Дарси сви ръцете си в юмруци. Тази вечер не се чувстваше като дипломат.

— Сега бих искала да тръгвам.

— Добре — съгласи се Конър и прибра досието и ДВД-то заедно. — Ще те отведа до градската къща на Роман. После Иън може да те откара до апартамента.

Този път Дарси не възрази, когато Конър сложи ръка на рамото й и се телепортира с нея.

Тридесет минути по-късно Иън паркира напречно в една тясна уличка в Гринуич Вилидж. Имаше само няколко сгради на улицата, на която живота й се бе променил завинаги.

— Ще намеря място за паркиране — каза Иън. — Колко време ти е нужно?

Дарси погледна часовника на таблото.

— Мисля, че тридесет минути ще са достатъчни.

Познаваше Иън от четири години и все още се смущаваше от тийнейджърския му вид, а реално беше на повече от четиристотин години.

— Ще те чакам пред апартамента в два и четиридесет и пет. — Иън изключи фаровете на БМВ-то на Роман и заобиколи, за да отвори вратата на Дарси.

— Ела. — Той я съпроводи до входната врата на сградата.

— Смъртният е много силен и психически, и физически, така че бъди внимателна. — Иън измъкна някакви инструменти от кожената торба на кръста си и след по-малко от минута вратата беше отключена.

— Благодаря ти. — Дарси влезе в сградата и взе асансьора до четвъртия етаж. Коридорът беше дълъг и слабо осветен. Апартаментът на Остин беше по средата на коридора с изглед към улицата.

Внезапно през нея премина някакво чувство на съпротива. Какво правеше тя? Разбира се, беше вбесена, но от тази среща щеше да я заболи много повече, отколкото него. Защото, по дяволите, на нея все още й пукаше. За последните няколко седмици беше почувствала привличане, копнеж, тревога и дори любов към този мъж. Емоциите се бяха надигнали в нея като един дълбок и ненаситен кладенец и тя не можеше да се отърси от тях само за няколко минути.

Дарси натисна дръжката на вратата. Беше заключена, разбира се. Дали щеше да я чуе, ако почукаше? Дали изобщо щеше да я пусне да влезе вътре?

Предположи, че трябва да намери Иън и да му позволи да се справи с ключалката. Имаше и друга възможност. Никога преди това не се беше опитвала. Никога не бе предполага дори, че е способна да го направи. Това бяха вампирски работи.

Но тя беше вампир. Време беше да престане да се преструва, че е просто човек, с променен начин на хранене и нов режим на спане. Беше създание на нощта и заради това Остин Олаф Ериксън нахлу в живота й.

Тя сложи длан върху вратата и се концентрира. Трябваше само да се телепортира от другата страна на вратата — само да се премести няколко сантиметра в пространството. Затвори очи и се концентрира. Бавно вратата пред нея започна да изчезва. А материята под дланта й се изпари внезапно. В нея се надигна пристъп на паника и тя се насили да направи няколко стъпки. Съсредоточи се отново, за да възвърне формата си. Стаята изглеждаше по същия начин, както на записа, направен от Конър. Един бърз поглед я увери, че стаята е празна.

Беше го направила! Хвърли поглед назад и забеляза трите заключени ключалки и алармената система на вратата. С прилив на гордост осъзна, че дори някой мъжествен, международен шпионин не можеше да я задържи отвън. Сега, къде ли беше лъжливата отрепка?

Тя се придвижи тихо през стаята. Остин очевидно прекарваше доста време на кожения диван срещу телевизора. Масата за кафе беше отрупана с видеодискове, лаптоп и стари компютърни дискети. Не беше много модерно за един международен шпионин. И изобщо не беше умно от негова страна. Няколко празни бирени бутилки, завършваха картината на масата.

В ъгъла на стаята имаше лежанка, около която се намираха различни видове тежести за вдигане. В лявата страна от дневната се преминаваше в малка кухня. В дясно тя видя една затворена врата.

Отвори я и надникна вътре. Лунната светлина осветяваше няколкото мебели в стаята, гардероба, нощната масичка и огромното легло. Зрението и слухът й се бяха изострили, откакто се беше превърнала във вампир. Можеше да чуе лекото му и равномерно дишане, да види всяка гънка и извивка на чаршафите, които се бяха свлекли на бедрата и краката му. Очевидно той се въртеше доста насън. Беше избутал завивките надолу до бедрата си. Можеше да види ластика на шортите му.

Беше хубав мъж. Лунната светлина сякаш галеше широкия му гръб и рамене, златния тен на кожата му и мускулите на гърба, които се спускаха до торса му. Дарси заобиколи леглото и го погледна. Очите й се плъзнаха по извивките на бицепсите му и меките косъмчета на гърдите му, по гъстата разрошена коса, по леката вдлъбнатина на бузата му, където се намираше трапчинката. Кожата му изглеждаше бронзова и топла. Как обичаше тази топлина. Но тя беше сбъркала топлината на тялото му с топлотата, която излъчваше любящият характер.

Очите й се напълниха със сълзи. Беше се влюбила в него толкова бързо. По челюстта му бе набола брада, леко по-тъмна от цвета на косата му. Придаваше му опасен вид, сякаш беше пират, който се прикриваше зад образа на безобидно сърфистче. Но кожата на скулите му бе мека и гладка, а гъстите му мигли почиваха върху нея, придавайки й невинен вид.

През цялото време беше вярвала в тази невинност, докато под нея е било скрито предателство. Как можа? Мислите закрещяха ожесточено в съзнанието й. Как можа да ме излъжеш?

Той изстена и се завъртя по гръб.

Дарси отстъпи назад. Можеше ли да чуе мислите й?

Той поклати бавно глава, а лицето му се изкриви в гримаса.

— Не — промърмори той и изрита завивките. — Не. — Ръцете му се свиха в юмруци, а очите му започнаха да се движат по-бързо под клепачите.

Лош сън, това беше всичко. Добре, той заслужаваше лоши сънища.

— Не. — Той се сви на леглото. — Дарси.

Тя си пое рязко въздух. Сънуваше я. А гласът му беше изпълнен с болка. Или бе нечистата му съвест? Дали и той си падаше по нея?

Дарси излезе от стаята. Припомни си начина, по който изглеждаше онази нощ в оранжерията, когато си мислеше, че никой не го гледа. Изглеждаше нещастен.

Приближи се до дивана. Дали всички тези празни бутилки не бяха тук, за да удавят мъката му? Надписът на един видео запис привлече вниманието й. Канал 4 „Дарси Нюхарт“. Какво, за бога? Тя грабна записа и го пусна. Намери дистанционното на дивана и се обърна към екрана. Звукът беше доста нисък, но въпреки това го спря.

Видеото започна. Коленете й поддадоха и тя приседна на канапето. О, господи, спомняше си това. Беше за отварянето на кучешкия парк в Бронкс. Тя беше там, жива и се разхождаше под слънцето. Притисна устните си с ръка, а очите й се напълниха със сълзи. По дяволите. Нямаше да плаче. Този живот беше приключил.

Изключи екрана и разгледа записите. Имаше поне дузина — обхващаха цялата й кариера и дори повече. На последния Дарси прочете: Изчезването на Дарси. С въздишка тя го остави на масата. Боже господи. Стисна очи и се съсредоточи над дишането си.

Обзе я спокойствие, когато осъзна, че Остин Ериксън беше гледал тези записи. Беше я изучавал като някакъв обект, който впоследствие да манипулира. Тази лъжлива отрепка. Взе един компютърен диск и прочете заглавието: ДВК „Запис служители“. Това копеле. Взе още два от масата. ДВК „Запис абонати“. ДВК „Запис рекламодатели“. Господи, той трябва да е свалил всичко от ДВК. Това ли правеше в офиса й? Беше дошъл, преструвайки се, че е искал да я види, но всичко е било, за да намери начин да унищожи работното й място, нейните познати, целия им свят.

Тя съзря нещо жълто под дисковете и ги разбута. Измъкна едни жълт бележник и го вдигна, за да различи написаното на него. Нейното име беше надраскано на края на списъка. А заглавието на списъка гласеше: Вампирите трябва да умрат.

Със сподавен писък тя изпусна бележника върху масата. Тръпка премина през цялото й тяло. Да умре? Той имаше намерение да я убие? Притисна ръцете си една в друга и погледна отново списъка. Грегори, Ванда, Маги, в списъка бяха имената на всички, за които я беше грижа. Обзе я паника, която заплашваше да я удави, когато осъзна пълния размер на предателството на Адам.

Дарси скочи на крака. Нямаше да позволи да се превърне в жертва по този начин. Животът й беше откраднат преди, но нямаше да го допусне никога повече. Това копеле. Искаше й се да влезе там и да го изрита в главата. Но първо трябваше да защити приятелите си вампири. Повече нямаше да се преструва, че не е една от тях. Тя беше една от тях и това означаваше война.

Скъса първите няколко страници от доклада и ги направи на малки парченца. После погледна лаптопа му. Вероятно беше пълен с информация. Щеше да го вземе със себе си, като тръгваше. А колкото до дисковете, те трябваше да изчезнат.

Тя ги събра заедно и ги отнесе в кухнята. Отвори микровълновата и ги пъхна вътре. Три минути щяха да са достатъчни. Включи бутона и се отдръпна, усмихвайки се жестоко, когато отвътре започнаха да пращят искри.

— Остани на място — каза бързо един дълбок глас. — Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам.

Дарси се обърна бавно и видя Остин да минава през вратата на спалнята. Лунната светлина отрази пистолета в ръката му. Докато вървеше напред, той се оглеждаше наляво-надясно, като насочваше оръжието си към сенките.

— Сам ли дойде?

Той не можеше да я види добре, осъзна Дарси.

— Сама съм.

Той замръзна при звука на гласа й.

— Дарси?

Тя включи светлините в кухнята и се наслади на шока, изписан на лицето му.

— Изненадан си да ме видиш ли, Остин! — Погледът й се насочи към пистолета му. — Ако планираш да ме убиеш, ще ти трябва нещо по-добро от това.