Вампирите и градът

Глава 3

— Имаш ли напредък в убеждаването на дамите да участват в шоуто? — Грегори маневрираше с Лексуса в дясната лента на Бродуей.

Дарси гледаше през прозореца на колата в ярките светлини и образи, блестящи по сградите на Таймс Скуеър.

— Не. Принцеса Джоана обяви шоуто за позорно и тъй като другите я следват, всички отказаха да участват.

— Освен Ванда — добави Маги от задната седалка.

Дарси кимна.

— Харесва й да е бунтар.

— Е, продължавай да опитваш. — Грегори зави надясно към Четиридесет и четвърта улица. — Ще ти намеря луксозен пентхаус. Просто махни харема от моя апартамент. Договорихме ли се?

— Дадено. — Дарси забеляза светлините на театър „Шуберт“. Кастинг агенцията „Звездите на бъдещето“ бе само на две пресечки.

Грегори насочи любопитния си поглед към нея.

— Защо правиш прослушвания в тази агенция, а не в ДВК?

— Опитвам се да го запазя в тайна от Слай. Той искаше изненади в шоуто и аз си помислих, че тази ще бъде добра.

Грегори трепна.

— Може да се ядоса, че разваляш шоуто му с нисшите смъртни.

— Възможно е — призна Дарси. — Първоначално. Но след това мисля, че неговият комплекс за превъзходство ще надделее. Той ще бъде убеден, че смъртните никога няма да успеят да преминат първите няколко кръга.

— Но какво ще стане, ако продължат напред? — попита Грегори. — Може да вбесиш цял куп вампири, които мислят, че са по-висши.

— Е, може би ще трябва да осъзнаят, че не са чак толкова по-добри в края на краищата.

— По дяволите — промърмори Грегори. — Виж, на мен също не ми харесва нахалното им отношение. Мразя, когато погледнат от високо смъртната ми майка. Но така стоят нещата. Не можеш да се пребориш с това.

— Някой трябва да го направи. Виж как се държат — пълнят телевизията със сапунени сериали като „Всички мои вампири“ и „Военна морга“. Копират смъртните и в същото време твърдят, че са по-висши от тях. Това е крещящо лицемерие и на мен ми е писнало от него.

Грегори въздъхна.

— Съжалявам, че си нещастна, Дарси, но трябва да се успокоиш. Не си струва да правиш нещо, което ще те нарани.

Тя погледна през прозореца. Грегори може би бе прав. Това беше най-добрата работа, която можеше да си намери и не трябваше да оставя гнева си да унищожи шансовете й за успех.

— Добре, ще бъда внимателна.

— Добре. Пристигнахме. — Грегори отби на мястото за паркиране. — Ще проверя местата под наем за новия ресторант на Роман. Обади ми се, когато сте готови и ще дойда.

Дарси докосна ръката му.

— Благодаря ти за всичко.

Двете с Маги слязоха от колата, влязоха в кафявата тухлена сграда и зачакаха пред асансьора. Дарси осъзна, че Маги е непривично тиха. Вместо озарено от обичайната й усмивка, лицето й се мръщеше на светещото копче на асансьора.

— Добре ли си, Маги?

Тя въздъхна.

— Не бях осъзнала, че ни мразиш толкова.

— Не те мразя! Никога нямаше да оцелея през всичките тези години, ако не беше толкова добра с мен.

Маги се обърна към нея с блеснали от гняв очи.

— Сляпа ли си? Да, бях мила. Съжалявах те. Но не виждаш ли какво направи за мен? Когато те срещнах все още се обличах, сякаш е 1879 година. Света Богородице, носех глупав турнюр5!

— Трябва да призная, че вкусът ти се е подобрил.

— Повече от това е. Ти ми даде куража да опитвам нови неща. Ти си толкова модерна, силна и уверена. Искам да бъда като теб. Така че, не ми казвай, че всички се смятаме за по-висши.

— Съжалявам. Не осъзнавах…

Маги й се усмихна тъжно.

— Ти направи съществуването ми отново смислено. Сега имам големи надежди за бъдещето. Благодарение на теб.

Очите на Дарси се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти.

Маги я прегърна.

— Всичко се случва с определена цел. Вярвам в това и ти също трябва да го повярваш. Писано е да бъдеш тук и сега.

Дарси отвърна на прегръдката. Тя искаше да каже на Маги, че е съгласна, но думите не идваха. Каква цел можеше да има тя в света на вампирите?

Вратите на асансьора се отвориха и един мъж излезе отвътре.

— Господи, дами. Наемете си стая. — Той продължи да си мърмори нещо, докато напускаше фоайето.

Дарси и Маги се отделиха една от друга, след това започнаха да се кикотят, докато влизаха в асансьора. На десетия етаж намериха една жена на средна възраст в скъп костюм, която ги чакаше пред агенцията. На Дарси й се прииска и тя да може да си позволи такъв хубав тоалет. Отново носеше синия си костюм, защото бе единственият, който притежаваше. Беше загубила всичко, когато животът й се бе превърнал в кошмар.

Жената се отправи към тях.

— Аз съм госпожа Елизабет Стайн, собственик и директор на кастинг агенцията „Звездите на бъдещето“. Дали някоя от вас е госпожица Дарси?

— Аз съм. — Усмихната Дарси подаде ръката си.

Госпожа Стайн стисна ръката й бързо, сякаш се страхуваше да не се зарази с някоя болест. Лицето й беше бледо, а устата й бе опъната напрегнато.

— Удоволствие е да се запозная с вас, госпожице Дарси.

Дарси остави грешката непоправена. По телефона бе оставила само първото си име от страх, че пълното й име може да предизвика някои спомени.

— Това е моята асистентка, Маргарет О’Брайън.

Госпожа Стайн кимна кратко на Маги, после стисна ръцете си заедно.

— Във фоайето е пълно с кандидати. Помислих, че не трябва да ги виждате преди прослушването. Така, ще ме последвате ли? — Тя махна отсечено към една необозначена кафява врата.

Дарси и Маги придружиха госпожа Стайн. Докато минаваха покрай стъклената врата на агенцията, Дарси забеляза, че лобито наистина е пълно. Чудесно! Нямаше да има проблем с намирането на подходящи смъртни мъже за шоуто.

Госпожа Стайн отвори необозначената врата и махна с ръка, за да влязат.

— Този коридор ще ни отведе до конферентната зала.

Дарси и Маги тръгнаха по обикновения бял коридор. Госпожа Стайн забърза, за да ги настигне и се мушна покрай тях.

— Оттук. — Тя зави надясно в по-голям коридор, после спря пред двойни врати. Стисна ръцете си силно, докато кокалчетата на пръстите й побеляха. — Това е конферентната зала. Надявам се, че ще бъде достатъчна.

— Сигурна съм, че ще бъде. — Дарси се усмихна. — Благодарим ви, че ни позволихте да използваме вашите помещения.

— Вие сте добре дошли. — Госпожа Стайн отвори вратите. — Ще ви дам няколко минути, за да се настаните.

— Благодаря ви.

Дарси влезе в стаята с Маги, а след това чу как вратите се затварят зад нея. Това бе типична конферентна зала — дълга маса с тапицирани в кожа столове. Едната стена беше с три големи сводести прозореца, които гледаха към Четиридесет и четвърта улица. На останалите стени бяха окачени лъскави снимки, подписани от успешните клиенти на госпожа Стайн.

Маги погледна назад към затворените врати.

— Тя изглеждаше ужасно нервна.

— Да. — Дарси остави кожената си папка на масата. Тя също бе малко нервна. — Благодаря, че ми помагаш, Маги.

— Не искам да пропусна цялото забавление.

Маги бе отказала да участва в риалити шоуто, защото все още имаше надежди за получаване на роля в сапунен сериал. Бе повикана за друго прослушване след две седмици. Междувременно се бе съгласила да помага на Дарси, като нейна асистентка.

— Надявам се, че не си на прослушване при Слай. — Дарси си спомни какви услуги предлагаше Тифани, за да се яви на прослушването.

— Не, извадих късмет и ще се срещна с асистент-режисьора от „Когато вампир се превърне“. Тя мисли, че ще съм много подходяща за шоуто, а това означава, че ще бъда с дон Орландо. — Маги се загледа през прозореца със замечтан поглед. — Ние сме орисани да бъдем заедно. Знам го.

Дарси подскочи, когато мобилният телефон в папката й започна да звъни. Това бе нов телефон, подарък от Грегори, така че да може да му се обажда, ако има нужда от него.

Маги се приближи.

— Чудя се кой ли се обажда?

— Не знам. Едва ли някой знае този номер. — Дарси бръкна в папката си и намери телефона. — Ало?

— Дарси! — Силният глас на Ванда звучеше неистов. — Идвам. Безопасно ли е?

— Искаш да кажеш да се телепортираш? Достатъчно безопасно е, но моментът не е подходящ. — Дарси чуваше неясни гласове на фона. — Ванда? Какво става?

— Нещо не е наред ли? — попита Маги.

— Не знам. — Дарси затвори телефонът, когато Ванда се материализира в стаята. — Какво правиш тук?

Ванда се огледа.

— Чудесно. Не сте започнали още.

— Не трябва да си тук — настоя Дарси. — Ти си единствената, която ще участва в риалити шоуто и не би трябвало да виждаш мъжете преди това.

— Не се притеснявай. Ще се държа прилично. — Ванда оправи черния камшик, който носеше около кръста си като колан. — Освен това, трябваше да се измъкна от онзи апартамент. Там е зона на военни действия.

— Какво е станало? — попита Маги.

— Всички мърморят на Кора Лий, защото глупавите й поли с обръч заемат цялото пространство в килера. Тогава Кора Лий каза: — Ванда продължи с престорен южняшки акцент. — Заявявам, че женската фигура изглежда по-изкусителната в корсети и поли с обръч от Викторианската епоха, отколкото във всеки друг стил в цялата история на света.

Дарси направи гримаса.

— Ако обичаш да те измъчват.

— Точно така. — Ванда прокара ръка през късата си заострена, лилава коса. — После Мария Консуела каза, че средновековните рокли са много по-привлекателни и полите с обръч на Кора Лий могат да отидат направо в Ел Диабло.

— Света Дево и Йосиф — прекръсти се Маги.

Ванда се ухили.

— След това лейди Памела Смайт-Уортинг изкара на показ високомерното си изражение и обяви, че най-елегантните рокли, създавани някога, са тези, носени в Регентска Англия. И в този момент Кора Лий каза, че роклите с висока талия на лейди Памела я правят да изглежда широка като стена на плевня.

Дарси трепна.

— И тогава ли започна скандалът?

— Не точно. Лейди Памела изкрещя, беше толкова ужасно разстроена, че яхна метлата или нещо подобно. След това, отиде до гардероба, грабна една от полите с обръч на Кора Лий и я натъпка в камината.

— О, боже! — Маги притисна ръка към сърцето си. — И тогава ли започна скандалът?

— Не точно. Полата се запали, но нали е пола с обръч, изскочи от камината и се приземи върху кадифената пелерина на принцеса Джоана.

Дарси ахна.

— Не и червената, обшита с хермелин? Струва цяло състояние.

— Точно тази. — Ванда вдигна ръце драматично. — И това е моментът, в който адът се отприщи.

Маги въздъхна.

— Това беше любимата пелерина на принцеса Джоана.

— Знам — съгласи се Ванда. — И най-тъжното нещо бе, че в същото време тя я носеше.

— Какво? — изписка Дарси. — Тя добре ли е?

— Малко е препечена. Но ще се оправи след един хубав дневен сън.

Дарси се отпусна в един стол.

— Това е ужасно! Тези жени ще се избият една друга.

— Знам. Никога не сте виждали принцесата толкова под пара. — Ванда изсумтя. — Или по-скоро пушеща.

Вратата на конферентната зала се отвори и госпожа Стайн надникна вътре.

— Готови ли сте? — Ченето й увисна, когато видя Ванда. Тя огледа стаята, после погледна зад себе си в празния коридор. — Как… как… мислех, че сте само двете.

Дарси се изправи и се усмихна, сякаш не се е случило нищо странно.

— Това е Ванда Барковски. Тя е… втората ми асистентка.

Очите на госпожа Стайн се разшириха, когато видя лилавата коса и черният плътно прилепнал спортен костюм на Ванда.

— Добре. Ние, ъъъ, ние сме готови да започнем. Секретарката ми Мишел ще води всеки кандидат при вас.

— Благодаря ви, госпожо Стайн. — Дарси заобиколи масата така, че да бъде обърната към вратата.

Госпожа Стайн излезе от стаята, като затвори вратата.

Дарси седна в центъра на масата, след това извади бележник и писалка от папката си. Ванда седна от дясната й страна.

— Значи търсим най-красивия мъж? Това е лесно. Трябва да е висок, тъмен и загадъчен.

— Искаш да кажеш като дон Орландо. — Маги седна от лявата страна на Дарси. — Той би бил моят избор за най-сексапилен мъж на планетата.

Ванда подпря лакът на масата.

— Какво ще кажеш ти, Дарси? Какво смяташ за секси?

— Ами нека да помисля. — Тя си припомни слънчевите безгрижни дни по плажовете на Южна Калифорния. Кои мъже караха сърцето й да бие като плясъка на вълните? — Той трябва да е интелигентен, мил, честен и да има духовито чувство за хумор.

— Скука. — Ванда се прозина. — Кажи ни как изглежда.

Дарси присви очи, представяйки си перфектния мъж.

— Той ще бъде висок, с широки рамене и златна кожа, потъмняла от слънцето. Косата му ще бъде руса, не, светлокестенява, но с руси кичури, изсветлели от слънцето. Ще има сини очи, които искрят като езеро, когато слънцето залязва, а усмивката му ще бъде бляскава…

— Нека позная — промърмори Ванда. — Като слънцето?

Дарси се усмихна смутено.

— Е, ти попита. Това е моята представа за перфектния мъж.

Маги поклати глава.

— Скъпа, това не е мъж. Това е Аполон, богът на слънцето.

Ванда се изсмя.

Аполон, богът на слънцето? Дарси простена. Може би перфектният мъж беше един мит, една фалшива надежда, която никога нямаше да види светлината на деня.

Чу се почукване на вратата. Една млада жена надникна.

— Здравейте, аз съм Мишел. — С хубав костюм и кестенява коса, вдигната в кок, беше очевидно, че секретарката подражава на шефката си. — Първият ви кандидат е готов. Боби Стрейзънд.

Дарси вдигна писалката си, за да си води бележки и замръзна на място. В стаята влезе висока жена с широки рамене. Червената й пайетена вечерна рокля блестеше ослепително. Тя метна червената си боа от пера през рамо и застана в драматична поза.

Какво? Ченето на Дарси увисна. Не знаеше ли госпожа Стайн, че прослушването бе като за армията — търсеха няколко добри мъже?

— Съжалявам, но ние търсим мъж…

— Той е мъж — прошепна Ванда.

Дарси примигна и погледна по-внимателно. О, боже.

Боби се отправи към тях, бедрата му се люлееха в тясната червена рокля.

— Аз съм мъж, скъпа — каза той с дълбок, дрезгав глас. — Бихте ли искали да чуете как пея? Моето изпълнение на „Спомени“6 гарантирано ще ви разплаче. — Той постави надписана снимка на масата и я потупа леко. Червеният му лак за нокти напълно съответстваше с роклята му.

Дарси се загледа в нея — или него — за момент. Как можеше да се случва това? Беше обяснила, че търсят най-сексапилния мъж на планетата.

— Аз… аз се страхувам, че не сте подходящ за ролята, която имаме предвид.

Лицето на Боби посърна. Той подсмръкна и извади една дантелена кърпичка от деколтето на вечерната си рокля.

— Винаги е едно и също. Хората никога не ме разбират.

Дарси изпъшка вътрешно. Страхотно, сега щеше да се разплаче.

— Само искам шанс да се докажа. Твърде много ли искам? — Боби попи очите си. — Защо не съм подходящ за водеща мъжка роля?

— Може да помогне, ако се обличаш като мъж — промърмори Ванда.

— Но аз съм мъж. Изцяло мъж — настояваше Боби, а след това се наведе към Дарси. — Да не би да ми се е разтекла спиралата?

— Не, изглеждаш… чудесно.

— Благодаря ви. — Боби се усмихна тъжно, червените му устни трепереха. — Не се притеснявайте за мен. — Той вдигна ръка, сякаш да предотврати съчувствието им. — Някак си, ще оцелея. Ще продължа борбата. В края на краищата, аз съм артист. И никога не трябва да жертвам личния си стил.

— Не, разбира се, господин Стрейзънд. Ако имам нужда от някой, с вашия… стил, бъдете сигурен, че ще ви се обадя.

Боби вдигна кърпичката високо във въздуха, а след това свали ръката си, притискайки я към гърдите си.

— Благодаря ви — завърши той и излезе през вратата.

Дарси поклати глава.

— Дано нещата станат по-добре.

Мишел отвори вратата.

— Чъки… — Тя погледна в листа и се намръщи. — Бадабинг.

В стаята влезе слаб мъж. Копринената му риза бе наполовина разкопчана и разкриваше къдравите косми на гърдите му и три златни синджира. Той подметна снимка на масата.

— Уау! — Мъжът ги изгледа, а в усмивката му проблесна един златен зъб. — Никога не съм виждал толкова много горещи мадами под един покрив. — Отстъпи назад и застана в небрежна поза, с бедро, издадено настрани.

Дарси потисна потръпването си.

— Господин… Бадабинг. Имате ли опит?

Той се засмя и засука тънкия си мустак. На кутрето му блестеше диамантен пръстен.

— Да, по дяволите. Аз имам всякакъв опит. Какво имате предвид, дами? — намигна той.

Ванда се наведе към Дарси и прошепна:

— Мога ли да го убия?

— Значи — Чъки затъкна палци под колана си, — ако спечеля, ще ми викат най-сексапилния мъж на планетата?

— Първо трябва да бъдете избран за шоуто. — Дарси взе снимката му и я плъзна под бележника си.

— Ей, ако искате сексапил, попаднали сте на правилното място. — Чъки завъртя тесните си бедра. — Не ме наричат Бадабинг без причина.

— Моля те, остави ме да го убия — изсъска Ванда.

Дарси се изкушаваше да даде благословията си.

— Съжалявам, господин Бадабинг, но няма да имаме нужда от вашите услуги.

Чъки изсумтя.

— Не знаете какво изпускате.

Ванда се усмихна.

— Нито пък ти.

С презрителна усмивка, Чъки закрачи към вратата.

Окото на Дарси трепна. Тя разтри слепоочието си, опитвайки се да облекчи засилващото се чувство на обреченост.

Мишел отвори вратата.

— Това е Уолтър.

Уолтър влезе в стаята. Той бе мъж на средна възраст, с оплешивяваща коса и заоблен корем.

— Как сте? — Мъжът се усмихна, докато оставяше снимката си на масата.

Никога не би минал за сексапилен, но поне притежаваше добри маниери. Дарси се усмихна.

— Имате ли опит в актьорството?

— Разбира се, че имам. През последните три години съм участвал в реклами на „Пилешките крилца на Капитан Джак“. — Усмивката на Уолтър стана колеблива, когато те не реагираха. — Сещате се, „Пилето на Капитан Джак“? Те правят най-добрите пържени крилца в града.

— Страхувам се, че не ядем пилешко — каза Маги.

— О, вегетарианци, а? Е, аз пея и танцувам този танц. Ето, ще ви покажа. — Уолтър пристъпваше напред-назад из стаята, размахвайки ръце. След това започна да пее: — „Аз съм печен с билки и подправки и пристигам с вкусен ориз. Никога не се пържа, така че няма да умрете. И ще се влюбите в новите ми ниски цени!“

Ченето на Дарси увисна. Двете й приятелки запазиха мълчание.

Усмивката на Уолтър бе горда.

— Много яко, нали? Разбира се, изглежда още по-добре, когато нося костюм на пиле. Прибран е в колата ми, ако искате да го видите.

Те продължиха да го зяпат.

— Останахте без думи, а? Случва ми се постоянно.

Окото на Дарси отново трепна.

— Страхувам се, че прослушването не е музикално риалити шоу. Но ако някога направим такова, ще си спомня за вас.

— О, добре. — Раменете на Уолтър се отпуснаха. — Благодаря ви, все пак. — Той тръгна към вратата, изглеждайки напълно смачкан.

Дарси се наведе напред и тресна челото си върху масата.

— Това е безнадеждно.

— Не се притеснявай — потупа я Маги по гърба. — Има още цяла група, която трябва да видим.

Един час и двадесет кандидати по-късно, пилешкият танц на Уолтър започваше да изглежда наистина добре.

Тогава Мишел отвори вратата и изпусна дълга, замечтана въздишка.

— Гарт Манли. — Тя притисна ръка към гърдите си, докато той влизаше в стаята.

Маги и Ванда също въздъхнаха. Те потънаха в местата си. Дарси им хвърли притеснен поглед. Може би бяха пили кръв с изтекъл срок на годност. Но не, не изглеждаше да страдат от лошо храносмилане. Те се взираха блажено в новия кандидат.

Мъжът бе наред, предположи тя. Определено бе най-красивият, който бяха виждали досега, макар че това не означаваше много. Вълнистата му тъмна коса бе сресана назад, откривайки мургавото му лице.

— Господин Манли, имате ли опит в актьорството?

— Да. — Той остави надписаната си снимка на масата, а след това зае разкрачена поза. Когато скръсти ръце над широките си гърди, бицепсите му се издуха.

Маги и Ванда въздъхнаха отново. Мишел остана на прага, потривайки бузата си срещу рамката на вратата.

— Какъв опит? — попита Дарси.

— Най-вече в театъра. — Той повдигна едната си тъмна вежда. — Искате ли да ме видите как играя?

— О, да — каза Маги.

Той наведе глава, очевидно влизайки в роля.

Ванда прошепна:

— Избери го. Великолепен е.

Дарси я сръчка, за да млъкне.

Гарт Манли вдигна брадичката си и се загледа над главите им. След миг вдигна дясната си ръка.

— Да бъдеш или да не бъдеш…

— Може ли да се завъртиш, моля? — попита Маги.

Той изглеждаше изненадан, след това се обърна с гръб към тях и започна отново. Вдигна дясната си ръка.

— Да бъдеш или да не бъдеш…

Ванда и Маги се наведоха напред, очите им бяха приковани към стоманения му задник. Дарси едва успяваше да изслуша изпълнението му от тежкото им дишане.

— Кое е по-благородно…

— Може ли да си свалиш ризата? — попита Ванда.

Той се завъртя, за да ги погледне.

— Моля?

Дарси потисна един стон. Трябваше да настоява сама да провежда интервютата.

— Ще има джакузи — обясни тя. — Трябва да знаем, дали ще изглеждате добре в бански костюм.

— О, разбира се. — Той свали черното си кожено яке и го метна на гърба на стола. Докато разкопчаваше ризата си, ги погледна изпод гъстите си мигли и бавно се усмихна. — Ще получа ли някаква музика, докато се събличам?

Маги се изкикоти. Дарси почти се изкикоти. Ванда прокара дългия си лилав нокът по долната си устна.

— Кажи ми, Гарт, имаш ли опит в стриптийза?

Той я дари с горещ поглед.

— Предпочитам да не го правя сам.

Ванда спусна ръката си към ципа на деколтето на плътно прилепналия си костюм.

— О, аз определено съм в настроение за… дует.

Дарси отмести поглед встрани. Господи, Ванда разкопчаваше костюма си.

— Добре, това е достатъчно. Господин Манли, бихте ли изчакали във фоайето? Може да се наложи да ви видим отново.

— Разбира се. — Със знаеща усмивка, той събра разхвърляните си дрехи и излезе. Мишел се препъна след него.

Маги се обърна към Дарси.

— Защо го отпрати? Мисля, че е перфектен за шоуто.

— Вярвам, че е такъв — призна Дарси, — но трябваше да го измъкна оттук, преди Ванда да се съблече гола.

Ванда изсумтя и закопча костюма си.

— Не си забавна.

— Той ще бъде страхотен, но е само един — напомни им Дарси. — Имаме нужда от най-малко още четирима смъртни и трябва да ги намерим тази вечер.

— Добре. — Ванда прокара ръка през лилавата си коса. — Нека се залавяме отново за работа.

След още три часа, Маги се упражняваше да изписва г-жа дон Орландо де Корасон върху лист хартия, а Ванда се забавляваше като въртеше стола си в кръг.

Дарси масажираше слепоочията си, където напрежението растеше. Мили боже, бе забравила колко е трудно да се намери свестен мъж. Нищо чудно, че бе останала необвързана.

— Може ли да си ходим вкъщи? — попита Маги. — Никога не съм виждала такава ужасна проява на мъжественост.

— Знам — съгласи се Дарси. — Но ни трябва още един.

Мишел отвори вратата. Тя обяви с усмивка:

Това е последният ни кандидат. Адам Картрайт.

Той влезе в стаята. Устата на Дарси се отвори. Висок, с дълги крака и широки рамене, той се движеше с неосъзната грация, сякаш бе пълен с енергия. Гъстата му коса бе изпъстрена със златни кичури. Бронзовата му кожа блестеше с естествена жизненост.

Той продължи напред, оглеждайки стаята, но изведнъж спря внезапно и погледът му се прикова в Дарси.

Сините му очи се разшириха. Дарси остана без дъх, неспособна да отмести поглед.

Мъжът пристъпи към нея. Прочисти гърлото си и тя можеше да се закълне, че звукът отекна в собствените й гърди.

— Госпожица Дарси?

Този дълбок, секси глас от него ли дойде? Тя се насили да отговори, но думите отказваха да излязат. Облиза устните си, мислейки, че това може да помогне, но тогава синият му поглед се сведе към устата й и тя забрави какво трябваше да каже.

— Дарси? — прошепна Маги.

Очите му отново се фокусираха върху нейните. Внезапно у нея се надигна гореща вълна. Топла като слънцето, греещо над главата й. Топла като пясък между пръстите на краката й. Боже, тя не бе усещала тази топлина от онази ужасна нощ преди четири години. Затвори очи и се наслади на кадифената горещина, която потече през вените й. Сякаш отново бе на брега на морето с шума, кънтящ в ушите й и соленият въздух, гъделичкащ носа й. Почти усещаше волейболната топка в ръцете си, можеше да види мрежата пред себе си или да чуе как сестра й се смее до нея.

— Дарси. — Ванда я сръга с лакът.

Тя рязко отвори очи. Той все още бе там, все още се взираше в нея. Бавно й се усмихна. Боже мой, трапчинки. Мозъкът й се превърна в каша.

— Добре ли си, Дарси? — прошепна Маги.

Тя си пое дълбоко дъх и съумя да прошепне:

— Аполон.