Глава 8

— Как върви? — попита Грегори, докато пресичаха моста Бруклин на път за дома.

— Страхотно! — Маги се беше отпуснала на задната седалка усмихната. — Успях да отида до стаята за почивки и минах през студиото, където снимат „Когато вампир се превърне“. Надникнах през прозореца и в действителност видях дон Орландо на живо.

— Чудесно. — Грегори се усмихна на Дарси. — А как върви риалити шоуто?

— Добре. — Тя помисли какво беше свършила тази вечер. Лимузините бяха наети. Беше наела вампирска компания да постави алуминиеви щори на прозорците на спалните в пентхауса, така че никой от гостите да не се изпече, докато спи. Избрани бяха двама оператори от ДВК. Бе нает доставчик, който да осигурява храна за човешките състезатели. Художникът беше на работа и рисуваше по две картини на нощ. — Имам само един проблем. Трябва да намеря домакин.

— Какво прави домакинът? — попита Грегори.

— Ами той е добър при съобщаването на лошите новини. Облича се добре и казва блестящи неща като „Джентълмени, остана само една роза…“, сякаш никой друг в стаята не знае да брои до едно.

Грегори се засмя.

— И това е единственото необходимо умение за работа?

— Ами, честно казано, той трябва бъде някого, на когото може да се разчита и аз да мога изцяло да му се доверя.

Грегори я погледна загрижено.

— Имаш предвид някого, който няма да изтича при Слай зад гърба ти и да му каже какво правиш, дори Слай да е този, който подписва чековете.

— Точно така.

Грегори остана смълчан, когато зави на юг по магистрала Франклин Д. Рузвелт. Шофираше покрай южния край на Уест Сайд Хайдуей, когато пое дълбоко дъх и оповести:

— Добре. Ще го направя.

— Моля? — попита Дарси.

— Аз ще бъда твоят домакин. Доверяваш ми се, нали?

— Разбира се. Но ти вече имаш работа. Не я захвърляй…

— Няма — прекъсна я той. — Виж, не съм си вземал почивка от три години. Имам предвид, боже, малко съм ограничен с възможните места за ваканция. Така че ще си взема няколко седмици отпуска. Шоуто няма да продължи по-дълго, нали?

— Не, ще бъде само няколко седмици.

Маги се наведе напред.

— Това е страхотно! Грегори ще бъде супер домакин.

— Ами, благодаря — ухили се той. — Все пак аз се обличам стилно и дори мога да броя до едно.

Дарси се засмя.

— Страхотен си, Грегори. Благодаря ти.

— Не, аз ти благодаря. Ти в действителност ще изкараш онези жени от къщата ми. Вечно ще съм ти благодарен.

Дарси кимна.

— Веднага след като изберат „Най-сексапилният мъж на планетата“ и той спечели милиона, ще стане новият им господар.

— Горкият негодник.

* * *

На следващата вечер Дарси заведе Маги и останалите пет жени от бившия харем в ДВК. Тя ги представи на Силвестър Бакъс. Той отправи влюбен поглед към ниско изрязаното деколте на роклята в стил от епохата на Регентството, която носеше лейди Памела. После се втурна към кабинета си, за да проведе прослушванията.

— Какъв ужасен мъж — каза лейди Памела, когато седнаха около масата в конферентната зала на ДВК.

Дарси им раздаде договорите.

— Хубавото да бъдеш съдия на риалити шоу е това, че ако някой от състезателите ви обиди, вие можете просто да го изритате от шоуто.

Кора Дий се намръщи на договора пред себе си.

— Заявявам, че всичките тези големи думи нямат никакъв смисъл за мен.

Мария Консуела се размърда неудобно в стола си.

— Аз… Аз така и не се научих да чета.

— Оу! — Дарси се опита да прикрие изненадата си. — Добре, основно договорът съдържа, че сте съгласни да останете в шоуто до края, да избирате мъжете честно според вашите умения и да се въздържате от… хапане на който и да е от тях, както и да опитвате какъвто й да е вид умствена комуникация по време на шоуто.

Принцеса Джоана се намръщи.

— Не можем да четем мислите им?

— Не. Без мисловен контрол или четене на мисли.

— Но можем да правим секс с тях, нали? — попита Ванда.

Дарси трепна. Мисълта, че някой друг може да докосва Адам накара сърцето й да се присвие.

— Предполагам, че можете. Ако мъжете са съгласни.

Ванда се ухили и се заигра с края на камшика, който беше обвит около кръста й.

— Добре, те ще искат.

Лейди Памела потрепери.

— Не мога да си представя да искам някой мъж да ме докосне. Много повече предпочитам вампирския секс. Той е много по-цивилизован.

Si — съгласи се Мария Консуела. — Смъртното правене на любов е твърде физическо и мръсно. Напомня ми на мъчение.

— Добре. Това е договорено. — Дарси обърна на последната страница на договорите им. — Ето тук трябва да се подпишете или да поставите знака си.

Докато Маги събираше подписаните договори, Дарси подаде бележник за правилата на лейди Памела, след като тя беше единствената, способна да пише.

— Сега искам да си помислите за това какви качества трябва да притежава най-сексапилният мъж на планетата.

Мария Консуела въртеше в ръце броеницата си.

— Не разбирам.

— Мъжът, който ще спечели състезанието ще бъде новият ви господар — обясни Дарси. — Сега искам да посочите отличителните черти, които държите да притежава. По-късно ще използвате тези качества, за да оценявате мъжете по време на шоуто. — Жените я погледнаха неразбиращо. — Вижте, какъв господар искате да имате?

— О, аз знам, аз знам! — Кора Лий вдигна ръката си, сякаш беше в училище. — Той трябва да бъде необикновено привлекателен и отвратително богат.

Дарси кимна.

— Частта с богатството ще се уреди, когато той спечели голямата парична награда. Относно привлекателността му — това наистина може да бъде един от критериите ви за оценяване. Трябва да направите списък с поне десет характеристики, подредени според важността им.

— Съгласна съм с Кора Лий — каза Ванда. — Номер едно — трябва бъде богат. Номер две — с привлекателно лице.

— Нека да изясним нещо — предупреди ги Дарси. — Качествата, които изберете, ще определят с какъв вид господар ще се озовете накрая. Така че може да обмислите интелигентност, честност, надеждност…

— Скучно — прозя се Ванда. — Аз гласувам за богат и привлекателен.

— Съгласна съм. — Лейди Памела написа номер едно и номер две в бележника. — Богатството и добрият външен вид са крайно необходими.

Дарси въздъхна.

— А какво ще кажете за добротата?

— Глупости — каза Кора Лий. — Той може да бъде мил като светец, но ако има лице на муле, няма да съм способна да го търпя.

— Това е самата истина. — Принцеса Джоана махна към бележника. — Номер едно трябва да бъде богатство. Номер две — хубаво лице.

Дарси изстена вътрешно, но се въздържа от намеса. Все пак, това щеше да бъде техният господар.

— Отлично. — Лейди Памела написа решенията им.

— Сега, за номер три предлагам добри маниери. Някой, който знае как да се държи в изтънченото общество и да се обръща към нас с подходящата титла.

— Съгласна съм — обяви принцеса Джоана. — За номер четири, той трябва да има гласа на трубадур и да е способен да очарова дама с прекрасни думи.

— О, това ми хареса. — Кора Лий кимна и русите й къдрици подскочиха. — И трябва да бъде добре поддържан. Да се облича елегантно.

— Наистина. — Лейди Памела добави и тези неща към списъка.

— И трябва да бъде много добър танцьор — възкликна Кора Лий.

— И добър любовник — каза ухилено Ванда. — Той трябва да знае как да ни задоволи.

— Първокласно — подигра се лейди Памела. — Аз нямам намерение да се забърквам физически с никой мъж.

— Чудесно — измърмори Ванда. — Но е по-добре да сме сигурни, че обича жените и прави добре вампирски секс. И трябва да има прекрасно тяло. Ще се налага да го гледам векове наред.

Дарси беше готова да се разкрещи. Какво се беше случило с интелигентността, честността или надеждността?

— Вие изглежда се справяте много добре, така че ще ви оставя. — Тя избърза да излезе от стаята преди чувството й на безсилие да избухне. Техният идеал за мъж беше добре облечен ласкател-трубадур, който може да танцува и да прави вампирски секс? Уф.

Отправи се към стаята за почивка, която беше до записващите студия в задната част. Когато зави зад ъгъла, налетя на Грегори.

— Здравей — каза тя и после поздрави компаньонката му: — Симон.

Bonsoir — отговори Симон със самодоволна усмивка. Нищо чудно, че бе станала известен модел, защото беше наистина зашеметяваща. Висока, опасно слаба, с кафяви очи с формата на бадем и дълга черна коса. Беше облечена в дрехи, които й бяха запазена марка — очертаващ фигурата черен гащеризон с колан, покрит с блестящи камъни.

— Симон току-що се телепортира от Париж — обясни Грегори. — Тази нощ ще започнем да работим по ДВД с упражнения.

— Колко интересно — измърмори учтиво Дарси.

— Беше идея на Роман — продължи Грегори. — След като в днешни дни вампирите вече не хапят, той се притеснява, че можем да изгубим кучешките си зъби от неизползването им.

— Ах — кимна Дарси. — Не трябва да позволяваме тези зъби да изпадат. — Но няма ли това да е хубаво?

— Аз же бъда звехздата в ДВД-то — обяви Симон със силен френски акцент. Тя прехвърли през рамо косата си. — Чакаме изхвестен рхежисьор от Милано, Джовани Белини. Naturellement13, рхаботя само с най-добхрия.

— Естествено — кимна Дарси.

Точно навреме един нисък мъж в омачкани дрехи и черна барета заобиколи, без да бърза, иззад ъгъла.

— Ах, bellissima14. Ето къде си, красива както винаги. — Той целуна Симон по двете бузи.

— Синьор Белини, това е Грегори. — Симон се поколеба, когато погледна към Дарси. — Забрхавих името на тажи жена, но не е вахжно.

— Благодаря. — Тя изскърца със зъби. — Аз съм Дарси.

Джовани й кимна, след което се обърна към Симон.

Bellissima, това ще е най-великият вампирски филм на всички времена. Предвиждам да направим определени неща основно в черно и бяло, за да изразим черното отчаяние от модерния свят.

Грегори прочисти гърло.

— Господин Белини, това е просто програма за упражнения за нашите зъби.

Джовани отстъпи назад, притискайки длан към гърдите си.

— Дори упражненията могат да бъдат обрисувани като качествено изкуство. Представете си конфликта. Човек срещу собствената си покварена, бездейна природа. Ела, bellissima. — Той я придружи до студиото.

Грегори потрепери.

— Не трябваше да го наемам, но Симон настоя.

— Имаш предвид bellissima! — Дарси го потупа по рамото и се усмихна. — Късмет.

— Да, ще имам нужда. — Грегори пристъпи тежко в студиото и затвори вратата. Червената светлина светна.

Дарси забърза към собствения си офис. Отвори вратата и замръзна.

Адам Олаф Картрайт седеше на бюрото й.

Загрузка...