Вампирите и градът

Глава 20

Дарси придружи Ванда обратно до салона за служители, за да разбере какво мислят другите дами за нощното състезание. За съжаление, те бяха съгласни с Ванда, така че нейната надежда, да елиминират и двамата тайни агенти, пропадна. Ванда се беше преоблякла в сухи дрехи и беше извадила две черни орхидеи от хладилника, така че се отправиха заедно с останалите дами към мястото за церемонията „Орхидея“.

Принцеса Джоана потръпна, когато един от високите й токове се закачи за килима в коридора.

— Рани господни, една дама може да си счупи врата с тези обувки.

— Ще станеш по-добра с практика — опита се да й обясни Дарси. — Изглеждаш страхотно.

— Благодаря ти. — Принцесата изглеждаше елегантна в скъпата си черна рокля и красивия наниз от перли около врата.

— В началото се чувствах гола без корсажа си — каза Кора Лий. — Но сега съм възхитена. За първи път от стотици години, в действителност мога да дишам.

Кора Лий и лейди Памела бяха облечени по-младежки с прилепнали сатенени панталони и изрязани потници.

Принцеса Джоана се обърна намръщено към тях.

— Вие двете трябва да се засрамите. Показвате твърде много плът.

— Това е злото. — Роклята на Мария Консуела стигаше до глезените й.

Лейди Памела сви рамене.

— Старата ми рокля показваше много повече от гърдите ми и никой не възразяваше срещу това.

— Да показваш пъпа си е нечестиво. — Мария Консуела стисна с ръце броеницата си. — Аз никога не съм виждала пъпа си.

— Какво? — попита Дарси. — Но когато се къпеш…

— Къпя се с риза като всяка порядъчна дама.

— Ооо… — Дарси осъзна, че може и да облече дамите в модерни дрехи, но някои от тях все още мислеха архаично.

Жените влязоха във фоайето. Всички мъже се бяха преоблекли в костюми. Грегори се отправи към тях, за да ги посрещне, докато шестте участника останаха на стълбите.

Дарси погледна бегло към Остин. Широките му рамене изглеждаха толкова добре в костюм. За разлика от Реджиналд, той не се нуждаеше от подплънки под дрехите си. Светлината на полилея хвърляше златни отблясъци в косата му. Изглеждаше така, сякаш беше изсушил косата си набързо, но разрошените къдрици му придаваха още по-секси вид.

Очите им се срещнаха и тя отмести поглед. Не можеше да му прости толкова лесно този път. Беше й обещал да се самоелиминира тази вечер, а вместо това бе влязъл в джакузито при Ванда. И след като тя беше махнала микрофона си, Дарси нямаше представа за какво са си говорили. Трябваше да спре записа, за да даде нов микрофон на Ванда.

— Добър вечер — започна Грегори. — Тази нощ двама нови мъже ще бъдат елиминирани. Но преди това едно бързо съобщение. Победителят ще спечели четири милиона долара.

Операторът записа реакциите на всички участници. Дори Дарси беше изненадана. Слай никога не беше споменавал, че има идея да надхвърли три милиона.

Ванда се премести към центъра на фоайето.

— Моята първа орхидея отива при Пиер от Брюксел.

Пиер тръгна напред, за да приеме цветето и отново се изкачи по стълбите, за да събере багажа си.

— Втората орхидея отива при Реджиналд от Манчестър. — Ванда му подаде орхидеята.

Останалите участници се поздравиха един друг и се отправиха към стаите си. Грегори и дамите тръгнаха към залата с портретите, а операторът тръгна след тях.

— Тази вечер вие елиминирахте Пиер. — Грегори освети със специалното фенерче портрета на белгиеца. Зъбите му се показаха.

— Ох, глупости — промърмори Кара Лий. — Той е вампир.

— И вторият елиминиран е Реджиналд. — Грегори се премести до портрета на англичанина.

— Със сигурност той е смъртен — намекна лейди Памела. — Има толкова лош дъх.

— И е така мършав — допълни Кора Лий. — Заявявам, че съм виждала повече месо върху умиращ от глад опосум.

Грегори насочи светлината към портрета. Вълчите зъби на Реджиналд се удължиха и проблеснаха в жълто.

— Майко Божия, дано светците ни закрилят. — Мария Консуела стисна броеницата си.

Принцеса Джоана се изправи и леко потрепери на високите си токчета.

— Това е ужасно! Двама вампири са отстранени. Дарси трябва да ни увериш, че няма останали смъртни, които да ни тормозят.

Дарси трепна.

— Не мога да кажа това. Но помни, че утре вечер ще тестваме мъжете и техните сили.

Принцесата седна и въздъхна облекчено.

— Добре, нито един нормален мъж не би могъл да е толкова силен, колкото един вампир.

— Аз ще бъда жури утре вечер — каза Мария Консуела и целуна кръста на своята броеница. — И с помощта на Божията благословия, ще открия по-низшите създания и ще ги отстраня.

Дарси се съмняваше Господ да има нещо общо с разкриването на по-низшите същества, но все още се надяваше дамите да елиминират Остин и Гарет. Тя щеше да изпадне в голяма беда, ако някой от смъртните стигне до последния кръг. Не се съмняваше, че Остин е най-сексапилният мъж на планетата, но въпреки това не можеше да му позволи да спечели.

По-важният въпрос беше дали има бъдеще за нея и Остин? Нямаше съмнение, че е влюбена в него. Въпреки факта, че я бе отхвърлил и лъжите му, не можеше да заповядва на чувствата си към него. Думите на Ванда изникнаха в съзнанието й. Няма нищо по-свещено от любовта. Как можеше да отхвърли любовта, без да й даде шанс? Роман и Шана й бяха дали шанс. Защо и тя да не можеше?

Само да успееше да премине през пропастта, разделяща световете им. Но за нея не съществуваше средно положение. Никога не би могла да сподели слънцето с Остин и да живее нормален живот с него. Беше хваната в собствения си свят и той трябваше да избере дали да дойде в него. Беше ли честно да очаква толкова много от него?

Може би нямаше право да иска това. Може би трябваше да направи само една малка крачка в дадения момент. А в момента нещата бяха такива, че той едва понасяше да я докосва. Мислеше за нея като за мъртва. И тя трябваше да се пребори с тази представа. Желаеше да му докаже колко жива и чувствена е всъщност. Копнееше да му покаже колко много го обича.

Изглеждаше толкова просто. Остин беше в пентхауса за още една нощ. Тази вечер би било перфектно.

Нуждаеше се само от малко смелост, за да го съблазни.

Гарет разтвори пакета с чипс.

— Четири милиона долара? Направо съм изкушен да спечеля проклетия конкурс.

— Няма начин да дадат тези пари на смъртен. — Остин стоеше на кухненската маса и си отваряше кутия с кола. — Мисля си, че нашето време тук изтича. Събра ли информация?

— Малко. Само имената на тези вампири.

Остин кимна, успокоен, че Гарет не е открил много неща.

— С Ема убихме един вампир в Сентрал парк.

— Без майтап?

— Беше нападнал една жена. Спасихме живота й.

— Браво. — Гарет натъпка малко чипс в устата си.

— Никой от вампирите тук не би нападнал някого.

Гарет изсумтя.

— Биха го направили, ако са достатъчно гладни. Мисля, че Шана Уилън беше права, че има два типа вампири. Нарече едните миролюбиви модерни вампири, а останалите Бунтовници.

— Тя беше с промит мозък — измърмори Гарет е пълна уста.

— Помисли над това. Изглежда има две различни групи вампири, защото ги видяхме готови да се бият едни срещу други в Сентрал парк. И освен това ги чух докато подслушвах телефоните им. Те се мразят помежду си.

— Срамота е, че не се избиват взаимно. Това щеше да направи нашата работа много по-лесна.

Остин отпи от колата си:

— Мисля, че трябва да научим много повече за тези две различни течения.

Гарет поклати глава.

— Да се забъркваме в политиката им би било загуба на време. Ние просто трябва да ги убием.

Остин довърши напитката си в мълчание. Трябваше да се свърже с Шана Уилън. Или Драганести, както сега беше името й. Тя можеше да му каже повече за вампирите. И какво е да си женен за един от тях.

Той беше пътник, можеше да го усети. Не вярваше, че всички вампири са зли демони. Всичко, което беше научил през последните седмици показваше само един свят, който се движеше успоредно със света на живите. Те обичаха и мразеха. И откакто беше влюбен в една от тях, се опитваше да се примири с този свят, за да може да го приеме. Все пак да обърне гръб на ЦРУ и стария си живот ще бъде трудно. Твърде трудно.

Той смачка кутийката и я хвърли в кофата. Какво си въобразяваше, че може да се омъжи за Дарси и да живее щастливо до края на живота си? Е, тя може би щеше да живее вечно, но той щеше да остарее и да умре. Колко дълго щеше да издържи, преди да се умори от дъртия му задник? Само след сто години, щеше отдавна да си е отишъл и да бъде забравен.

Така че струваше ли си да зареже работата си за някакъв краткотраен сън? Ако беше умен, щеше да се елиминира сам утре вечер. И никога повече нямаше да види Дарси. Но за първи път в живота му, да бъде благоразумен му се струваше глупаво.

Той каза лека нощ на Гарет и тръгна към стаята си. Седна пред компютъра си и провери охранителните камери. Двамата последни вампири Ото и Роберто бяха в билярдната зала и играеха пул. Фоайето и залата с портретите бяха празни. Той превключи на къщичката край басейна и веднага съжали.

Дарси изглеждаше свежа от душа, косата й беше влажна и бе облечена в къса пижама. Почувства как копнежът и отчаянието му болезнено се възвърнаха. Как би могъл да се откаже от нея? Това, което му беше казала Ванда в джакузито, му напомни колко рядка и специална може да е любовта. Дарси беше умна, смела — всичко, което някога е искал. Тя също така беше емоционална и ентусиазирана. В момента крачеше напред-назад в стаята си. От изражението на лицето й и произнасяните думи можеше да предположи, че спореше със себе си.

Дарси се отправи към кухнята и извади една бутилка от хладилника. Разтърси я и наля тъмната червена течност в стъклена чаша. Остин трепна. Извади още нещо от хладилника. Шоколадов сироп? Изсипа малко в чашата и след това го разбърка с една лъжица. После прибави няколко ледени кубчета.

Напусна кухнята, отпивайки от течността. Остин се отпусна назад в стола си, а сърцето му се сви. Може би се опитваше да разреди отвратителния вкус, но резултата си оставаше същия. Тя пиеше кръв.

Той отиде в банята и взе горещ душ. Пусна струята върху главата си, но водата не можеше да измие спомена за Дарси и кръвта. Как би могъл да се присъедини към нейния свят?

Няма нищо по-свещено от любовта. Думите на Ванда прозвучаха в съзнанието му и го попариха сякаш с вряла вода. Как може да се откаже от нея? Обичаше я. Но можеше ли да се остави на волята на вампир?

Изсуши се и влезе обратно в стаята с кърпа, увита около кръста. Погледна към компютърния екран. Дарси не беше вече в къщичката до басейна. Сигурно е отишла в спалнята, където той не разполагаше с камера.

Остин провери фоайето и стълбите. Празни. Също така и източното крило.

Дъхът му секна, а кърпата падна от бедрата му. Дарси вървеше към него. Тя беше облякла бяла хавлия, която прикриваше късите й шорти и изрязано потниче.

Той взе куфара си и извади оттам чифт чисти боксерки. Червена коприна. Е, по-добре беше от Спондж Боб. Дарси леко почука на вратата. Майко мила. Той се напъха в боксерките и затвори лаптопа си. Заглади мократа си коса назад и отвори вратата.

Лицето й беше бледо и смутено. Погледът й се плъзна по тялото му, после се върна обратно на лицето му. Той се опита да запази изражението си непроницаемо.

— Това не е добра идея.

Тя сложи ръка на вратата, за да му попречи да я затвори.

— Ти каза, че трябва да поговорим.

— Промених си мнението.

Тя замръзна.

— Това е твоята последна нощ тук.

Нашият последен шанс да бъдем заедно. Думите увиснаха между тях неизречени.

— Не съм сигурен, че това ще се получи.

В очите й се появиха гневни отблясъци.

— И ще се предадеш без бой? Това не ми звучи като в стила на мачото супершпионин. — Бутна вратата, която се отвори със страшна сила.

Вампирска сила. Може ли да я използва срещу него? Остин отстъпи назад.

— Ядосана ли си?

— Как мислиш? — Тя затвори вратата и прекоси стаята му. — Ти се съгласи да се елиминираш от шоуто тази вечер. И въпреки това все още си тук.

— Не съм се старал да остана, просто се случи.

— Е, да. Просто не можеш да устоиш да си най-сексапилният мъж на планетата. Това трябва да е ужасно изпитание за теб.

Той се подпря с рамо на стената и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Опитваш се да ме уволниш ли? — Тя продължи да се разхожда. — Не осъзнаваш ли, че това е единствената телевизия, в която мога да работя? — Спря и го погледна. — Напълно безчувствен ли си към това, през което преминавам?

Той скръцна със зъби.

— Свърши ли?

— Не! — Тя се отправи към него. — Не трябваше да влизаш в джакузито при Ванда.

— Ние само си говорихме. Знаеш това. Наблюдаваше ни. — Остин й отправи един раздразнен поглед. — Като някой ястреб.

Тя изсумтя.

— Е, ти сигурно си се възстановил от своето отвращение. Или може би само аз те отблъсквам.

— Ти никога не си ме отвращавала. — Той се оттласна от вратата. — Просто ме обърка, по дяволите. Мислеше си за слънцето на плажа. Пиеше студен шоколад. Имаш проклет пулс. Как може да си мъртва и да имаш пулс?

Тя сложи ръце на бедрата си. Гърдите й се повдигаха гневно.

— Аз не съм мъртва.

— Нежива, ако това те кара да се чувстваш по-жива. — Той се наведе към нея. Дръпна халата и откри едното й рамо. После сложи два пръста на сънната й артерия.

— Е? Все още ли съм мъртва?

— Не. — По дяволите. Как можеше да я остави, когато беше жива? — В действителност твоят пулс е леко ускорен.

— Може би съм леко вбесена. — Тя повдигна вежди. — Или малко възбудена.

Той отдръпна ръката си и отстъпи назад.

— Как?

— Как може да съм възбудена? — Наклони глава и огледа тялото му. — Ами, насаме съм с най-сексапилния мъж на планетата и са минали пет години откакто…

— Имах предвид как е възможно да имаш шибано сърцебиене?

— Как е възможно да нямам? Аз ходя и говоря. Представям си те гол. Е, как бих могла да го правя, ако сърцето ми не изтласкваше кръвта към останалата част от тялото ми?

Кръвта със сигурност се изтласка до някои части от неговото тяло. И това, че тя задържа погледа си върху шортите му, не му помагаше. Пет години?

— Какво се случва с теб през деня?

Тя въздъхна.

— Когато слънцето изгрее, сърцето ми спира. След това щом слънцето залезе, сякаш те блъскат с няколко волта от дефибрилатора. Всичко започва да работи отново.

— Това звучи болезнено.

Тя се усмихна бавно, докато развързваше колана на халата си.

— О, но да боли е толкова хубаво.

Сладко съблазняване. Той гледаше как халата й пада на купчина върху пода, точно до неговата кърпа. Когато вдигна поглед нагоре към лицето й, вниманието му беше привлечено от изрязаното й потниче. То покриваше гърдите й с тънка копринена, почти прозрачна материя. Зърната на гърдите й бяха сочни и розови. Всичко, което трябваше да направи, бе, да ги докосне с пръсти и те щяха да се втвърдят. Не точно. Всичко, което трябваше да направи, бе, да ги погледне. Те вероятно бяха набъбнали още преди да спре погледа си на тях, бяха се втвърдили в тъмнорозови връхчета. Слабините му отвърнаха по същия начин — набъбнаха болезнено.

Тя застана пред него.

— Каза, че си влюбен в мен. Истина ли е?

Той притвори бързо очи. Слабините му бяха напрегнати, а сърцето му изгаряше.

— Дарси, ти трябва да си с някой от твоя вид. Някой, който ще те обича и ще живее вечно. Аз не мога да ти дам това, от което се нуждаеш.

— Но аз те желая.

— По дяволите. — Той тръгна към вратата. — Знаеш, че работя за ЦРУ. Ако започна да се разхождам наоколо и да убивам вампири, това ще предизвика проблем в отношенията ни, не мислиш ли?

— Можеш да напуснеш.

И да бъде въвлечен във вампирския свят, да живее само през нощта, всекидневно да е заобиколен от създания, които го възприемат като закуска.

— Молиш ме да се откажа от всичко.

— Тогава забрави. — Тя се облегна на вратата, за да го спре да я отвори. — Забрави за „заживели щастливо завинаги“. Това е лъжа. Много трудно се случва дори и в света на живите.

— Не говори така, Дарси. Заслужаваш да бъдеш обичана.

В очите й блестяха сълзи.

— Невинаги получаваме това, което заслужаваме, нали така? Научих го по трудния начин. Така че сега ще взема каквото мога. Дори това да е само за една нощ.

Тялото му крещеше „да“, но той все още се съпротивляваше. Защото, да го вземат дяволите, една нощ нямаше да е достатъчна.

Тя заключи вратата.

— Една нощ.

Остин се облегна на стената. Знаеше, че иска да се предаде. Как можеше да устои, когато я желаеше толкова силно? Но ако тя си мислеше, че могат просто да си стиснат ръцете после и всеки да тръгне по пътя си, не осъзнаваше колко дълбоко е затънал той.

В очите й се четеше несигурност.

— Отблъсквам ли те?

— Господи, не. — Не и когато обмисляше дали да не зареже всичко за нея. Проклета ирония. Колко много пъти в миналото той е бил доволният от една-единствена нощ? Вероятно това беше някакъв вид божествена разплата? Превръщаше чувствата им и връзката им в баналност. И това го вбесяваше.

— Страхуваш ли се от мен? — Тя вдигна брадичка. — Не съм хапала никого в живота си и никога не бих го направила. Предпочитам да умра.

— Ти не хапеш? — с мъка произнесе гой.

— Не, не хапя.

— Какъв срам. Аз пък хапя.

Тя отстъпи назад, а очите й се разшириха.

— Ти… искаш да ме ухапеш?

— Със сигурност. — Той скръсти ръце, излъчваше равнодушие, въпреки растящия в него гняв. — Харесва ми да хапя.

Тя го погледна разтревожено.

— Силно ли?

— Не достатъчно, за да боли. По-скоро като серия от гризвания, с прокарване на език по най-чувствителните места от тялото ти. А след това и облизване с език. И да не забравя радостите от смученето.

Тя зяпна. После се съвзе и облиза устните си.

— Къде по точно искаш да ме ухапеш?

Той я огледа бавно.

— В основата на шията, където започва рамото ти. И мекото местенце над пъпчето.

— Тук? — Тя плъзна ръка под ластика на бледосините си шорти.

— Да. — Гласът му звучеше дрезгаво, затова той прочисти гърло. Посочи обутите й в лъскави чехли стъпала. — И пръстите ти.

— Оу. — Тя ги свали и размърда пръстите на краката си по дебелия килим. — Някъде другаде?

— По прасците ти. По вътрешната част на бедрата ти. По задната част на бедрата ти, където се свързват със сексапилното ти задниче.

Тя се обърна настрани и вдигна подгъва на шортите си, за да разкрие извивката на дупето си.

— Тук? — Тя погали кожата си. Очите й леко се премрежиха. — Някъде другаде?

Неговата възбуда опъна коприната на боксерките му.

— Началото на бедрото, точно под кръста.

Тя дръпна шортите си няколко сантиметра надолу, после прокара ръце по кожата си.

— Някъде другаде?

— Долната част на гърдите ти, където те са налети и тежки.

— Ах. — Тя нави потника си нагоре и показа долната част на гърдите си. Спря точно преди да открие зърната. Сложи длани под гърдите си и ги повдигна. Когато погледна към него, очите й потъмняха и започнаха да блестят.

Мили боже! Той се напрегна.

— Очите ти станаха червени.

— Това означава, че съм гореща и готова.

— Автоматично ли се случва? — Мамка му. Ако не можеше да контролира своята вампирска същност, какво ли друго можеше да направи?

Тя тръгна бавно към него.

— Кажи ми, къде другаде искаш да ме захапеш?

Нямаше да й позволи да го зашемети. Имаше още няколко коза в ръцете си. Съсредоточи менталните си мисли и навлезе в съзнанието й. Тя се задъха, затвори очи, а по бузите и шията й изби червенина.

— Свали горнището си.

Тя отвори очи и се усмихна леко.

— Както желаеш. — Издърпа потничето си през главата и го остави да падне на пода.

Той беше възхитен от гърдите й, но изведнъж една ледена вълна от психическа сила се блъсна в него и започна да се върти в съзнанието му. Той автоматично я отблъсна и разсея.

— Много си силен — прошепна тя.

— Ти не си.

Дарси сви рамене.

— Никога не съм опитвала преди. Не харесвам проникването в чуждото лично пространство.

— Следователно, не харесваш и моето проникване в съзнанието ти.

— Не ми харесва, когато вампирите го правят. Толкова ужасно студени са. А ти си толкова прекрасно топъл — изчерви се тя. — Нямам какво да крия от теб и е толкова приятно да усещаш топлина отвътре. От толкова дълго време се чувствам студена.

Студена, защото на практика тя беше мъртва през половината време. В какво се забъркваше той? Всяка сутрин щеше да се събужда до мъртва жена. Но не можеше да пренебрегне болката и тъгата в очите й. Нейната болка беше негова. Нейният свят щеше да стане негов.

Тя застана пред него гола, с изключение на късите шорти. Очите й бяха възвърнали небесносиния си цвят, изпълнени с желание и страх. Страхуваше се, че той може да й откаже.

— Казваше ми къде искаш да ме ухапеш — напомни му тя тихо.

— Да, има едно място. Но аз няма да те ухапя там. Ще те любя. — Той се наведе към нея и вдиша аромата на шампоана й. Нежно отмести косата й. Там на врата й имаше два малки белега от ухапване на вампирски зъби. Бедната Дарси. Нищо чудно, че косата й винаги беше пусната. Той докосна белезите с върха на пръстите си.

Тя потръпна.

— Къде искаш да ме любиш?

Той прошепна в ухото й:

— В твоята сладост.

Той я придърпа в обятията си и я отнесе в леглото.

— Остин?

— Да. — Той щеше да я вземе и да вървят по дяволите всички последици.