Вампирите и градът

Глава 26

Един ден по-късно Остин осъзна, че ще оцелее. И все още имаше сметки за плащане. Обмисли варианта за друга работа в силите на реда, но живите престъпници бяха изгубили притегателната си сила. Той се интересуваше само от неживата им разновидност.

За да държи ума си настрана от Дарси, временно си намери работа в строителството. Физическият труд го изтощаваше и той можеше да спи нощем. Работи до следващата събота и си взе почивен ден.

Стоеше на кушетката си, пиеше бира и се чудеше какво да прави с живота си. Беше се свързал с някои от старите си контакти от дните си в Източна Европа. Обмисляше да се върне пак там. Знаеше езиците. Знаеше, че там има зли вампири. Но не бе склонен да напусне Ню Йорк. Дарси беше тук. Той искаше да бъде наблизо в случай, че тя се нуждае от него.

Кого залъгваше? Тя имаше достатъчно приятели. Не се нуждаеше от него. Той погледна към кашона, пълен със записи на старите й репортажи. Трябваше да ги върне. Трябваше да се откаже.

Тръсна бирата си на масичката за кафе. Първо щеше да ги изгледа още веднъж. Последно отдаване на почит към Дарси. Подреди касетите по хронологичен ред и постави първата във видеото. През първия час се усмихваше. Докато течеше вторият имаше чувството, че ще се разплаче. До вечерта бе стигнал до последната касета. Беше се изтегнал на дивана, напълно отчаян, а последното парче пица изстиваше на масата.

Водещият на новините описваше изчезването на Дарси, лицето му бе застинало във фалшива маска на притеснение. Никой не знаеше къде е.

— Тя умира в една алея, копеле такова — озъби се Остин. Само ако онзи проклет експеримент бе проработил. Ако Дарси можеше да се превърне отново в смъртна, тя щеше да престане да го отблъсква. Какво се бе объркало с експеримента? Нещо за мутирало вампирско ДНК и че бе необходимо оригиналното човешко ДНК.

Следващият репортаж започна. Репортерът се намираше в алеята зад вампирския клуб. Въпреки че тялото на Дарси никога не бе намерено, полицията бе открила нож с нейната кръв по него. Горката Дарси. Нож в гърдите.

Остин рязко се изправи. Майко мила! Окървавеният нож. Оригиналната й човешка ДНК. Той удари с ръка челото си. От това ли се нуждаеше Роман, за да проработи експеримента?

Остин облече един от костюмите си, за да изглежда сякаш все още работи в ЦРУ. Провери адреса и телефонния номер на Грегори на компютъра си и записа информацията. Обади се на няколко места и откри, че доказателствата по случая на Дарси са преместени в централния архив в Мидтаун.

Той шофира до там. Беше девет часа, събота вечерта, така че мястото беше пусто. На смяна бе само един полицай.

Остин се приближи към него и постави образа на идентификационна карта на ЦРУ в съзнанието на полицая.

— Аз съм от ЦРУ. — Той показа картата си от видеотеката.

Полицаят кимна.

— С какво мога да ви помогна?

— Трябва да проверя доказателствата по случая на Дарси Нюхарт. От преди четири години.

Полицаят бутна папката към него.

— Трябва да се подпишете.

Остин написа името Адам Картрайт.

Полицаят прегледа картотеката и извади една карта.

— Ето го. Номер 3216.

— Благодаря. — Остин изчака полицаят да го пусне вътре. Запъти се надолу по тесните пътеки между рафтовете, докато не намери кутията с етикет, на който бе написано „3216 Нюхарт“. Той го издърпа от рафта. Вътре откри счупена видеокамера, старата чанта на Дарси и в найлонова торбичка, окървавения нож. Прибра плика в сакото си и върна кутията на рафта.

Щом се качи в колата си, той огледа ножа през найлоновото покритие. Това можеше да е единственият шанс на Дарси отново да стане човек. И единственият им шанс да бъдат заедно. Той постави торбичката на седалката до него. Ръцете му трепереха докато набираше номера на Грегори на мобилния си.

— Ало? — отговори Грегори.

— Трябва да говоря с Дарси.

Последва пауза.

— Ти си Остин, нали?

— Да. Имам да кажа нещо важно на Дарси.

— Не направи ли достатъчно? Заради теб изгуби работата си.

— Нямаше да я безпокоя, ако не беше извънредно важно.

— Имам по-добра идея. Въобще не я безпокой. — Грегори му затвори.

Страхотно. Приятелите й я пазеха. Остин отиде до адреса на Грегори и паркира. Позвъни в апартамента.

— Да? — От интеркома прозвуча женски глас.

— Ти ли си, Ванда? Трябва да говоря с Дарси.

— Остин?

— Да. Трябва да покажа на Дарси нещо изключително важно.

— Тя вече го е виждала — отвърна Ванда сухо. — Виж, тя плака достатъчно заради теб. Остави я на мира.

Остин пусна бутона на интеркома с въздишка. Можеше да проникне в апартамента им, но тогава щеше да се озове сред група ядосани вампири, викащи по него. Дарси щеше да се разстрои прекалено много, за да го изслуша. Трябваше му съюзник. Някой, който можеше да представи възможността на Дарси, без да е необходимо да влиза с взлом. Шана Уилън? Той не бе сигурен къде бе тя. Двамата с Роман се бяха преместили от градската къща, за да се измъкнат от заплахите на Шон. Но къщата си беше още там. И шотландските пазачи.

Конър. Той бе перфектният избор. Той бе този, който бе трансформирал Дарси и трябваше да бъде този, който да й каже новината.

Остин кара до градската къща на Драганести на Форен Ийст Сайд. Стълбите, водещи до входната врата бяха тъмни, осветени само от мигащата червена светлина на охранителната камера, оборудвана с нощни лещи. Той позвъни на звънеца на вратата и погледна нагоре към камерата, за да позволи на пазачите вътре да огледат лицето му.

Дълбок глас, подсилен с шотландски акцент, се чу през интеркома.

— Натиснете бутона и кажете целта на посещението си.

Той натисна бутона на интеркома.

— Искам да говоря с Конър.

Не последва отговор. Остин изчака. Той се извъртя и се загледа в тихата улица. И продължи да чака. Тъкмо натискаше бутона на интеркома, за да им напомни, че чака, когато вратата се отвори бавно.

Нежелана тръпка премина по гръбнака му.

— Заповядай — каза Конър. Той се усмихна леко. — Идваш точно навреме за вечеря.

Те всички се хранят от бутилка, напомни си Остин, докато влизаше в слабо осветеното фоайе. Конър просто се опитваше да го уплаши. Или може би копелето се забавляваше като си играеше с храната си.

Във фоайето имаше трима шотландци, облечени в килтове. Конър бе по средата, отдясно имаше вампир, който изглеждаше доста млад. Отляво стоеше шотландец с черна коса. Зад тях имаше огромно стълбище и още шестима шотландци, облечени в килтове.

Конър кръстоса ръце и го изгледа любопитно.

— Е, момко. Голям кураж трябва да имаш, за да дойдеш тук.

— Трябва да поговоря с теб. Насаме.

Конър наклони глава към чернокосия шотландец.

— Дугъл, претърси периметъра. Убеди се, че малкият ни приятел от ЦРУ е дошъл сам.

— Да, сър. — Дугъл и още двама от другите пазачи излязоха навън през предната врата и я затвориха след себе си. Други двама се изнесоха бързо през задната.

— Сам съм — каза Остин. — И вече не съм от ЦРУ.

Конър повдигна вежди със съмнение.

— Вдигни ръце, ако обичаш, за да може Иън да те провери за оръжие.

Остин го направи и младоликият вампир го заобиколи.

— Имам един нож в сакото си. — За по-малко от секунда последните двама пазачи бяха насочили мечовете си към гърдите му.

Остин примигна. Това беше бързо. Иън извади найлоновата торбичка, съдържаща окървавения нож и я подаде на Конър.

— Нямаше да го използвам — измърмори Остин.

— Нямаше да ти се отдаде тази възможност. — Конър обърна торбичката и разгледа ножа. — Тази кръв е стара.

— От четири години е. На Дарси е. — Остин забеляза несъзнателното трепване на ръцете на Конър.

По лицето на шотландеца за миг се изписа угризение преди той да възвърне обичайното си равнодушно изражение.

— Някакви други оръжия?

Иън приключи с проверката на краката на Остин.

— Не. Чист е.

— Насам. — Конър се запъти към една врата зад стълбището.

Остин тръгна след него, все още под мушката на двамата пазачи и следван от Иън. Той премина през една врата и се озова в кухня.

— Седни. — Конър посочи към масата. Погледна към Иън и пазачите. — Може да вървите.

Остин се приближи до масата, но не седна. Конър постави ножа върху нея.

— Значи това е ножът, който е убил Дарси?

— Не, той я е ранил. Ти си този, който я е убил, копеле. — Той заби юмрук в челюстта на Конър. Остин се ухили, когато шотландецът се препъна назад. Челюстта на вампира бе твърда като камък, но болката си струваше, само за да види шока, изписан на лицето на Конър.

— Защо, по дяволите, направи това?

Остин прегъна наранената си ръка.

— Заслужи си го.

Конър седна на масата и посочи стола срещу него.

Остин седна. Очевидно нямаше нужда да се притеснява от контраатака. Конър трябваше да е съгласен, че е заслужил удара.

— Значи напусна ЦРУ? — попита Конър.

— Напуснах преди седмица, след голям спор с Шон Уилън. Аз исках да се съсредоточим само върху Бунтовниците, но той все още смята, че всички вампири са зли.

— А ти вече не вярваш в това?

— Не. Опознах някои вампири, докато участвах в риалити шоуто. Те са безобидни. — Остин въздъхна. — Шон ми нареди да ги намушкам през деня, докато са беззащитни. Аз отказах.

— Колко спортсменско от твоя страна.

Остин бе изненадан от веселите пламъчета в очите на шотландеца.

— Така реших и аз.

Конър се облегна назад в стола си.

— Носи се слух, че ти в действителност си спечелил състезанието и всички пари, но си дал чека на дамите.

Остин сви рамене.

— Те се нуждаеха от него.

— Да. Но ти също, ако си безработен.

— Възнамерявам да си намеря друга работа.

— Известно време си работил в Източна Европа.

Остин преглътна.

— От къде знаеш за това?

— Иън проникна доста надълбоко в Лангли. Говориш свободно унгарски и чешки?

— Да. — Остин изведнъж се почувства все едно бе на интервю за работа. — Бих желал да продължа борбата срещу Бунтовниците, ако знаеш организация, която…

— По-късно — прекъсна го Конър. — Известен брой от Бунтовниците, бяха убити напоследък в Сентрал парк. Какво знаеш за това?

Остин пое дълбоко въздух, но остана мълчалив.

— Руснаците обвиняват нас, но аз мисля, че е някой от проклетия ви отряд. Тъй като вече не си в ЦРУ, няма да имаш нищо против да ми кажеш, нали тъй?

Остин се поколеба.

— Бунтовниците заслужават да умрат. Те нападат невинни.

— Да. — Конър кръстоса ръце. — Тъй като двамата с Гарет бяхте заети с риалити шоуто, се обзалагам, че убиецът е или Шон Уилън или някоя от женските в екипа.

По дяволите. Трябваше да се обади на Ема и да й каже да спре.

— Значи е една от дамите, а? — тихо каза Конър. — Нямаше да изпитваш нужда да предпазваш Шон.

Остин се размърда в стола си. Този вампир бе прекалено умен.

Конър посочи към ножа.

— И защо донесе туй нещо тука? Да не би да се надяваш да измъчваш гузната ми съвест?

— Значи признаваш вината си? Защо не я заведе в някоя болница? Или пък в Роматех? Там имат тонове синтетична кръв. Можеше да я спасиш.

Очите на Конър помръкнаха от болка.

— Тя бе толкова смела девойка. Не заслужаваше да умре.

— Но ти си я убил.

Той поклати тъжно глава.

— Един вампир може да подуши колко кръв има един смъртен. Може да чуем биенето на сърцата им. Ножът бе улучил главната артерия. Тя имаше вътрешен кръвоизлив. Още няколко удара и щеше да е мъртва.

— Мислел си, че няма достатъчно време?

— Знаех, че няма. — Конър въздъхна тежко. — Знам, че тя ме мрази. Но повярвай ми, нямаше друг начин да я спася.

— Вярвам ти. — Болката в очите на вампира бе истинска.

Конър докосна найлоновата торбичка.

— Как се сдоби с това?

— Откраднах го от полицията.

Веждите на шотландеца се повдигнаха.

— Впечатлен съм.

— Дарси ми каза за експеримента на Роман за обратната трансформация на вампир в човек. Спомена, че не се е получило, защото са се нуждаели от оригиналната човешка ДНК.

— Да. — Конър повдигна ножа и очите му се разшириха. — А това е човешката кръв на Дарси.

— С човешката й ДНК. — Остин се наведе напред. — Мисля, че е възможно експериментът да проработи при нея.

— Казал ли си й?

— Не. Приятелите й я пазят от мен.

— Защо? — намръщи се Конър. — Какво си й направил?

— Заради мен загуби работата си. И се влюбих в нея.

— Ох. И би предпочел да обичаш смъртна вместо вампир?

— Ще съм щастлив с нея по всякакъв начин, но тук не става въпрос за мен. А за Дарси и нейното щастие. Това трябва да е нейното решение.

Конър отново постави ножа на масата.

— Трябва да го обсъдя с Роман, за да видя дали той смята, че може да проработи.

— Тогава ще й кажеш, нали? Мисля, че трябва ти да го направиш.

Конър въздъхна.

— Преди не можех да й предоставя избор.

Остин му подаде ножа.

— Този път можеш.

В полунощ Ванда и Маги завлякоха Дарси във всекидневната, за да гледат още един епизод от „Най-сексапилният мъж на планетата“. Слай продължаваше да излъчва шоуто в сряда и събота. Вампирската публика настояваше. Според Корки Кърант, това бе най-популярното предаване от основаването на ДВК.

През седмицата, в която бе уволнена Дарси, се поддържаше заета, като помагаше на дамите да започнат новия си бизнес и да си намерят собствена градска къща. Засега всички те бяха отседнали в тесния апартамент на Грегори. Дамите бяха твърде щастливи, за да се притесняват от малкото място. Те дори поканиха Дарси да вземе участие в техния клуб за стриптийзьори, но тя отказа.

Сега стоеше, свита на дивана между Ванда и Маги. Дамите обичаха да се гледат по телевизията, но да гледа шоуто и да вижда Остин бе мъчение за Дарси. Фактът, че не може да го има, не намаляваше любовта й към него. Само увеличаваше горчивината от копнежа. До края на шоуто, тя бе напълно депресирана. Тържествуващи, дамите напълниха чаши с Газирана кръв.

— Развесели се. — Маги й подаде една чаша. — Поне Слай ни остави да задържим парите.

Грегори изсумтя.

— Той нямаше друг избор. Роман бе този, който ни спонсорира и той настоя да задържите парите.

— Значи господаря все пак го е грижа за нас — ухили се Кора Лий. — Трябва да си щастлива, Дарси. Шоуто ти постигна небивал успех.

— Така е — съгласи се принцеса Джоана. — Слай трябва да е глупак, ако не те помоли да направиш и друго.

За нещастие, Слай бе глупак.

— Той просто ще назначи някой друг — прошепна Дарси.

— Не мисля така — възрази Ванда. — Корки Кърант върти интервюто ти непрекъснато. Тя те прави известна. Слай ще трябва да те повика обратно.

— Ванда е права. — Грегори отпи от чашата си. — Корки е подела каузата за движение за правата на жените вампири и те е провъзгласила за герой на движението. Слай ще изглежда като пълна отрепка, ако не те вземе отново на работа.

За нещастие, Слай бе пълна отрепка. Дарси нямаше да стои със затаен дъх и да го чака да се обади.

— Основател на движението за правата на жените вампири. — Маги погледна към Дарси с пълни с възхищение очи. — Знаех си. Знаех си, че има причина, за да си с нас. Това е било писано да се случи.

Сърцето на Дарси преля от чувства. Било е писано да бъде тук. Да бъде вампир. Очите й се замъглиха докато се взираше в приятелите си. Най-после тя беше в мир със света си.

— Бидейки търговски гений, какъвто съм — продължи Грегори с блеснали очи, — реших да извлека цялата изгода от статуса ти на известна личност. Убедих Роман да направи нова серия от продукти за съвременната жена вампир и искаме ти да се нашият говорител.

Дарси остана с отворена уста.

— Искаш да кажеш, че ще имам работа.

— Да. — Грегори се усмихна. — Ще правиш реклами, ще ходиш по турнета. Ще бъдеш източник на вдъхновение за всички съвременни вампирки по целия свят.

Дамите изпискаха и се насъбраха около Дарси, за да я поздравят. Тя бе прекалено изумена, за да направи нещо повече от това да бръщолеви несвързано. Сред целия този шум се чу телефонен звън. Грегори отговори.

— Разбира се, идвай. — Той хвърли поглед към жените. — Отдръпнете се, моля. Пристига посетител.

Жените се отдръпнаха към стената, докато пред тях се материализира фигура. Дълга до раменете кестенява коса. Килт от червено и зелено каре. Конър. Дарси настръхна.

Той мигновено фокусира вниманието си върху нея.

— Трябва да поговорим. Насаме.

Сърцето заби в ушите й. Каква страшна присъда й носеше тази нощ? И защо? Животът й най-после бе започнал да изглежда обнадеждаващ отново.

— Хайде, дами, елате. — Грегори посочи към вратата. — Нека им осигурим малко усамотение.

Дарси приседна на края на един фотьойл, докато приятелите й излизаха в колона от стаята. Конър крачеше наоколо, килта му се увиваше около коленете. Той бе нервен, осъзна тя и това накара пулса й да се учести още повече.

Той прочисти гърло.

— Хареса ми твоето предаване.

— Благодаря.

— Разбрах, че не си казала на шефа си, че Остин работи в ЦРУ?

— Не. Слай бе достатъчно побеснял още щом научи, че той е смъртен.

Конър скръсти ръце пред широките си гърди.

— Той дойде да ме види преди няколко часа.

— Остин?

— Да. Имаше да ти каже нещо важно. А приятелите ти не са го допуснали до теб.

Сърцето на Дарси спря. Остин се е опитвал да се свърже с нея? Докато тя остана безмълвна, дочу приглушен шепот зад вратата. Приятелите й подслушваха. Любопитните й, прекалено покровителствени приятели.

— Остин се е опитвал да се свърже с мен?

— Да. — Конър погледна към вратата, където шепотът се бе усилил. — Предполагам, че са се опитвали да те защитят.

Дарси повиши глас.

— Колко глупаво от тяхна страна. Би трябвало да знаят, че мога да се грижа сама за себе си.

Шепотът престана.

Устата на Конър трепна.

— Добре казано, девойче — тихо отвърна той.

Дарси посочи към стола до нейния.

— Какво каза Остин?

— Твърдеше, че вече не работи в ЦРУ. — Конър седна на предложения му стол. — Проверихме го и наистина е така. В действителност, Шон Уилън го е сложил в черния списък на всяка една правителствена организация.

— Ясно. — Бедният Остин. Той бе в по-лошо положение, отколкото тя.

— Казала си му за експеримента за обратна трансформация на един вампир в смъртен.

— Да. — Дарси се намръщи. — Казах му, че не е проработил.

— Защото е необходимо оригиналното ДНК на вампира.

— Да. — Дарси се зачуди накъде водеше всичко това.

— Остин ми донесе ножа, с който бе нападната преди четири години. Целият е покрит с твоята кръв. С човешката ти кръв.

Дарси падна назад в стола.

— Искаш да кажеш…?

— Да. Занесох ножа на Роман. Той изолира човешката ти ДНК и мисли, че ти си най-добрият ни кандидат, който бихме могли да открием.

Тя притисна ръка към гърдите си. Сърцето й бумтеше в ушите.

— Аз… аз отново мога да стана смъртна?

Шепотът зад вратата се възобнови. Конър се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

— Трябва да ти кажа, девойче, че има вероятност да загинеш по време на процедурата.

— Колко голяма вероятност?

— Роман изчисли, че има седемдесет и пет процента шанс за успех.

И двадесет и пет процента шанс да умре.

Вратата се отвори с трясък, карайки я да подскочи в стола си.

— Не го прави! — Маги се втурна в стаята.

— Съгласен съм с нея. — Грегори влезе с маршова стъпка. — Не трябва да рискуваш живота си, Дарси. Имаш си доста добър живот тук.

Останалите дами също се съгласиха, мърморейки.

Очите на Дарси се изпълниха със сълзи. Тя наистина имаше обещаващо бъдеще във вампирския свят. Но нямаше Остин. А той все още я искаше. Затова бе занесъл ножа на Конър.

— Остин иска ли да го направя?

Конър поклати глава.

— Не каза. Каза само, че ти заслужаваш да си щастлива. И заслужаваш да имаш избор.

Той иска аз да избера. Тя можеше да има бляскаво бъдеще като знаменитост във вампирския свят. Имаше прекрасни приятели, които държаха на нея и движение за правата на жените, което успя да създаде. От другата страна бе Остин. И семейството й. И слънчевата светлина. И шанс едно към четири да умре.

— Не го прави. — Маги коленичи до стола й. — Нуждаем се от теб.

— Не съм сигурна, че сме достатъчни. — Очите на Ванда блестяха от сълзи. — Няма нищо по-свещено на света от любовта.

— Но ние я обичаме! — извика Маги.

Една сълза се стече по бузата на Дарси.

— Достатъчно с празните приказки. — Конър се изправи. — Това е решение на Дарси. Преди не можах да й предоставя избор, но сега мога.

Дарси избърса бузите си.

— Трябва да поговоря насаме с Конър за малко.

Приятелите й излязоха бавно от стаята и затвориха вратата. Дарси пое рязко въздух.

— Ако реша да направя това, може и да не оцелея, затова искам да ти кажа как се чувствам.

Конър седна тежко на стола до нея.

— Знам, че ме мразиш. Не те обвинявам, заради това.

— Казвах си, че трябва да те мразя, но сега осъзнавам, че бях ядосана на себе си. Аз се… срамувах. — Още сълзи се спуснаха по бузите й и тя ги избърса.

— Защо, девойче? Беше много смело от твоя страна да спасиш онова момиче.

Дарси поклати глава.

— Бях страхливка. Обвинявах теб, че ме превърна, че не ми остави избор. Но истината бе, че имах избор. Когато изля кръвта си в гърлото ми, можех да я откажа. Можех да обърна глава настрани и да умра с достойнство. Но не го направих. Страхувах се. Не исках да умра.

— Никой не иска да умре, девойче.

— Аз пих от кръвта ти. — Сълзите потекоха по лицето й. — Бях толкова ужасена от себе си.

Конър сграбчи ръцете й.

— Ти направи това, което трябваше, за да оцелееш. И постъпи правилно. Виж хубавите неща, които постигна. Нашият свят е по-добро място заради теб.

— Направих верния избор — повтори тя на себе си. И сърцето й се изпълни с усещане за спокойствие. Маги бе права. Животът й като вампир е бил предопределен. И ако не бе оцеляла, никога нямаше да срещне Остин. Тя стисна ръката на Конър. — Благодаря ти.

Сините му очи блестяха от сълзи.

— Реши ли, девойче?

— Да. Преди избрах страхливия изход. Този път избирам да съм смела.