Вампирите и градът

Глава 21

Дарси чу оглушителните удари на сърцето си, когато протегна ръка към Остин. Да! Ако всичко останало се провалеше, поне щеше да й остане тази великолепна нощ. Остин падна върху леглото и я притисна в прегръдките си. Да, умът й повтаряше една и съща дума, тъй като бе твърде възбудена, за да мисли за нещо друго. Обсипа с целувки лицето му и зарови ръцете си в косата му. Беше гъста и влажна, и толкова мека, в невероятен контраст с наболата по челюстта му брада. Той също целуна лицето й и Дарси хареса факта, че го бе направил бързо, дори страстно. Какво ако изгубеха контрол и последваше чувствено избухване? Тя обичаше полъха на безразсъдност, а това щеше да бъде една дяволска експлозия.

Устните им се откриха едновременно. Той нахлу в нея с език, в същото време, когато проникна в ума й.

— Тук съм, Дарси. Никога вече няма да почувстваш студ.

Тя се отвори за него, едновременно психически и физически, наслаждавайки се на топлината, идваща от ума и тялото му. Почувства страхопочитание, когато осъзна доколко бе отслабила защитата си. Той бе в ума й, а скоро щеше да проникне и в тялото й. Щеше да опознае всеки сантиметър от нея, отвътре и отвън. И странното в случая бе, че тя не се страхуваше. Вярваше му. Никога преди не се бе доверявала толкова много на друг.

Той се отдръпна назад и я погледна, а ръката му приглади косата й.

— Дарси, за мен е чест.

Бе чул мислите й. А тя имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от толкова много любов. Копнееше да му покаже силата на чувствата си и го направи. С мълниеносно движение го просна по гръб и притисна ръцете му към леглото.

— Уоу! — На лицето му се изписа изненада и изведнъж стана предпазлив. — Ти си, ъмм, наистина силна.

По-силна отколкото бе предполагал. Страхотно. Дарси изучаваше мускулите по ръцете и гърдите му. Та тя бе толкова силна, колкото мъжествения супершпионин. Той стисна юмрук и се опита да я отмести от китката си. Не успя дори да я помръдне. Направо супер.

Той се намръщи и се вгледа в нея.

— Предполагам, че това те възбужда. Очите ти станаха отново червени.

— Не се тревожи, ще бъда нежна — усмихна се тя.

Освободи китките му и плъзна пръстите си нагоре по ръцете му, около бицепсите и раменете, завършвайки с гърдите му, където разтвори длани и проследи ивицата от тъмнокафяви косъмчета, стигаща до пъпа му. Какъв прекрасен мъж. Би могла да го изяде жив.

Той се подпря на лакти и й хвърли притеснен поглед.

— Предпочитам да не го правиш.

О, негодникът я бе чул.

— Имах предвид метафорично. Отпусни се. — Тя го бутна обратно върху леглото. — Казах, че ще бъда нежна. — Хвана ластика на сексапилното му червено бельо и го дръпна.

Хръц. Дарси потрепери, когато тънката коприна се разкъса на две.

— Опа.

Остин повдигна глава, за да погледне скъсаните си шорти.

— Съжалявам — извини се тя с усмивка. — Малко съм нетърпелива. — Погледна надолу към него. — И май не съм единствената.

Със стон той отново се просна на леглото:

— Ако не осъзнаваш собствената си сила, може би трябва… — Той изпъшка, когато ръката й обхвана пениса му.

— Трябва какво? — попита тя и го погали нежно.

— Продължавай — стисна зъби той.

Тя описа малки кръгове около главичката:

— Знаех си, че мога да те убедя.

— Да, аз съм лесен. — Затворените му клепачи трепнаха. Ускореното дишане надигаше гърдите му.

Той бе толкова красив мъж. И толкова голям. Дарси проследи с пръст вената по дължината на члена му, след което се притисна към него, така че да може да повтори ласката с език. Ръмжене се разнесе дълбоко в гърлото му. Тя остави следа от целувки до главичката и го пое в устата си.

— Харесва ли ти? — попита го тя наум.

— Господи, да! Толкова си добра. Ти… Чакай! — Той се опита да седне.

Тя го освободи от устните си с примлясване:

— Ммм, има вкус на пилешко.

— Не е смешно. Никога не си правила любов като вампир, нали? Изобщо знаеш ли какво трябва да очакваш?

Тя притисна бузата си към мъжествеността му, след това го целуна:

— Очаквам да си прекараме добре. Ще бъда нежна.

— Но ти не можеш да контролираш очите си или силата си. Ами ако изгубиш контрол и зъбите ти се покажат?

Тя спря, а устните й все още бяха върху члена му.

— Кръв господня. — Той я отблъсна от себе си и притисна гърба й към леглото.

Дарси прехапа устни, за да не се разсмее.

— Не е смешно — изръмжа той.

— Но аз нямаше да те ухапя. — Типично по мъжки, бе толкова притеснен за опазването на семейните скъпоценности.

— Чух това. — Погледът му я обгърна, а ръцете му продължаваха здраво да държат китките й.

Дарси знаеше, че е достатъчно силна да го отблъсне, ако пожелаеше.

— Но не искаш, нали? — попита я той.

Тя бавно му се усмихна:

— О, скъпи, оставена съм изцяло на милостта ти. Какво ще направиш?

— Отсега нататък само ще те хапя — усмихна й се той в отговор.

— Предполагам, че мога да се примиря с това — въздъхна тя. Особено, ако ухапеше всички онези места, които бе споменал преди.

— Няма проблем. — Той се притисна към врата й и засмука извивката на шията й.

Тя се размърда, защото усети гъдел, а той продължи надолу по пътечката към гърдите й. Освободи китките й, за да покрие гърдата й с ръка. С палеца си подразни зърното й и когато се втвърди го пое с устните си.

Дарси изви гърба си, докато умът й експлодираше от удоволствие. Когато усещането се уталожи, тя осъзна, че той се оттегля в най-далечния кът на съзнанието й.

— Не ме изоставяй — помоли го тя и притисна главата му по-силно към себе си.

— Все още съм с теб. — Бавно се отдалечи от гърдите й. — Реакциите ти са прекалено възбуждащи. Ако не се отдръпна малко ще се взривя.

— О, Остин — целуна го тя по веждата. — Обичам те толкова много.

— Аз също те обичам. — Целуна долната част на гърдите й, след това извивката на бедрото й. Дръпна надолу ластика на шортите й захапа корема й.

Тя се размърда срещу него. Беше й много хубаво, но нямаше търпение да се захване с това, което бе под шортите.

— Добре — отвърна той и ги свали.

Тя се задъха. Хм, със сигурност телепатията бе нещо полезно.

Той коленичи между краката й и я огледа:

— Дарси, толкова си красива. — Повдигна единия й крак и облиза пръстите й, а тя сви коляното си, така че погледът му попадна върху най-интимните части на тялото й. Възбудата се надигна в нея, изпълвайки слабините й с трепет и копнеж. Устните му се спуснаха нагоре по крака й и хапеха прасеца й. Дарси сви и другия си крак предоставяйки му още по-добра гледка. Той се спря, а очите му я приковаха.

Гореща влага избликна от нея и тя простена с копнеж.

— Ти си секси мръсница.

— Моля те, вземи ме!

— Ще стигнем и до там. Бъди търпелива. — Той целуна вътрешността на бедрото й.

— Сега!

— Командориш ме, а? — Освободи крака й и се настани между бедрата й. Тя подскочи, когато я докосна. — Уоу, скъпа, това не е родео.

— Съжалявам. — Дарси притисна ръка към гърдите си, борейки се за въздух. — Просто съм твърде възбудена, искам те от толкова дълго.

— Шшт, отпусни се и се наслаждавай.

Бавно я облиза, а тя изкрещя. Остин трепна и погледна към вратата.

— В съседната стая има агент от ЦРУ. Нека не привличаме вниманието му.

— Правилно. — Тя зарови ръцете си в чаршафа, а краката й се забиха в леглото. — Добре, готова съм. Покажи най-лошото, на което си способен. Имах предвид най-доброто.

— Разбира се — усмихна се Остин.

Дарси изпъшка, когато отново усети устните му върху себе си. Сграбчи чаршафа и затвори очите си. Милостиви боже. Той беше толкова сладък, нежен и съвършен, толкова дяволски бавен. Ускори движенията си и през чувствената мъгла, тя осъзна, че я е чул. О, съжалявам. Но беше толкова нетърпелива. Повдигна ханша си в търсене на по-голям натиск. Остин реагира веднага и сграбчи бедрата й. Милостиви боже, тези телепатични неща наистина бяха полезни.

— Малко надясно. Не, другото дясно. По-бързо. Бързо… — Тя изгуби контрол, неспособна да го насочва повече. Но изглежда, че той нямаше нужда. Тя се издигаше, извисяваше се и замайваше, устремявайки се към върха, докато той продължаваше да я тласка към него.

Когато удоволствието разтърси тялото й, тя извика и притисна плътно бедрата си.

— Аах! — изви той тялото си между краката й. — Майко мила, силна си.

Тя се претърколи настрани със стон. Сладката агония все още измъчваше тялото й.

Той рухна до нея и я придърпа в прегръдката си.

— Скъпа, добре ли си?

— Да — въздъхна тя. И двамата замръзнаха, когато силно чукане разтърси вратата.

— Ей, Остин! — изкрещя Гарет. — Какво става? Имаш ли нужда от подкрепление?

— Поканих една приятелка. Махай се.

След мълчалива пауза, Гарет отново се провикна:

— Сигурен ли си, че не се нуждаеш от подкрепление?

Дарси завъртя очи, когато чу кикота от другата страна на вратата.

— Разкарай се, нещастнико! — изкрещя Остин. Когато всичко утихна, той обърна Дарси по гръб. — Е, докъде бяхме стигнали?

Тя обви ръце около врата му:

— Току-що преживях най-големия, най-възхитителен оргазъм в живота си.

— Е, тогава ще бъде трудна задача, но да видим дали ще успеем да го подобрим. — Той сведе глава към гърдите й.

Дъхът на Дарси секна, когато всички усещания я връхлетяха отново. Не след дълго краката й се разтвориха и пръстите му се навлажниха с влагата й.

— Трябва ли ми презерватив? — прошепна той.

— Не — поклати глава тя и затвори очи, докато той продължаваше да я дразни с малки кръгообразни движения. — Никакви болести.

Ръката му спря:

— А деца?

Дарси отвори очи, сърцето й подскочи при вида на сериозното изражение на лицето му:

— Не мога да имам деца.

Болезнен трепет премина през лицето му:

— Така и предполагах. Съжалявам.

Тя преглътна и забрани на сълзите да се появят в очите й. Остин щеше да бъде толкова добър баща. Това беше още една причина, поради която не биваше да му позволява да остане с нея.

— Не, обичам те. — Той се настани между краката й. — Нищо няма значение.

Дарси извика, когато той проникна в нея, ръцете и краката й се обвиха около него и го притисна силно към себе си.

— Обичам те. — Повтаряше думите в ума й, всеки път, когато потъваше в тялото й. Мислите и емоциите им се вплетоха, издигайки усещанията им все по-високо.

Тялото му се разтърси и той свърши в нея. Стонът му отекна в ушите и ума й, а собственото й тяло отговори с чувствено пулсиране. Не знаеше дали оргазмът й бе по-голям в сравнение с първия, но определено бе по-сладък, защото заедно бяха достигнали до него. Той рухна до нея и я прегърна:

— Съкровище, добре ли си?

Тя потрепери, когато топлината от тялото му бързо изчезна.

— Отново ми става студено.

— Ела тук, под завивките. — Той скочи от леглото и я уви с чаршафа. Тя се пъхна отдолу, докато той загаси осветлението. Лунната светлина се процеждаше през прозореца, проблясвайки със сребрист оттенък в косата му.

Настани се до нея с усмивка:

— Ще те стопля отново, веднага след като се възстановя от първия рунд.

— Това боксов мач ли е? — попита тя и се сгуши в него.

— Не очаквай девет рунда — трепна той в отговор.

Усмихвайки се, тя погали гърдите му:

— Вече не си в ума ми. Пазя силите си — върна й той усмивката.

— Винаги ли си притежавал телепатични способности?

Остин затвори очи, дишането му се забави и тя се замисли дали не е заспал. Изглеждаше толкова невинен и красив.

Той отвори очи и зарея поглед в тавана:

— Тези способности се предават през поколение в семейството ми. Дядо ми, бащата на майка ми е бил надарен с тях.

— Този, на когото си кръстен?

Той кимна леко:

— Татко Олаф. Когато бях малък, можех да чуя какво казват хората, но те не движеха устните си. Но когато им отговарях, ме поглеждаха сякаш имам две глави. Страхувах се, че нещо не е наред с мен.

— Трябва да е било много объркващо.

— Да. Обаче татко Олаф разбра и ми обясни какво се случва. Първоначално бях уплашен, но след това той го направи забавно, сякаш сме част от специален таен клуб, създаден само за нас. — Остин се усмихна, докато си спомняше. — Прекарвахме часове, ловейки риба в любимите му езера в Минесота и водехме дълги разговори, без някой от нас да каже и дума.

Дарси потисна тъгата, която заплашваше да я погълне. Все още й липсваха дългите разговори със сестрите й.

— Бил си късметлия да го имаш.

— Да. Той ме предупреди да внимавам с дарбата си, но предполагам, че когато пораснах станах по-смел и надут. Смятах се за големия защитник на трите си по-малки сестри. Когато приятелите им идваха, четях мислите им и щом нещо не ми харесваше ги изхвърлях.

— Обзалагам се, че сестрите ти са си падали по това — изсумтя Дарси.

Той се ухили.

— Тогава се питах, защо не го оценяват подобаващо. Сега осъзнавам, че съм се държал като всезнаещ тиранин. — Усмивката му изчезна. — Когато станах на петнайсет, силите ми придобиха по-голяма мощ, започнах да се хваля какво мога да правя. Това разстрои баща ми. Винаги бе завиждал за близките ми отношения с дядо ми. Беше убеден, че татко Олаф ми влияе зле. Дори мислеше, че дядо ме учи на окултизъм.

— О, не. — Дарси подпря главата си с ръка. — Какво направи той?

— Забрани ми да се виждам с дядо. Реагирах остро, заявявайки му, че не може да спре разговорите помежду ни, защото можехме да свържем умовете си. Това го вбеси дотолкова, че той събра семейството ни и се преместихме в Уисконсин. Каза ми, че силите ми са зли и не бива да ги използвам отново.

— О, толкова съжалявам. — Дарси го погали по челото. — Трябва да е било ужасно за теб.

Остин сви рамене:

— Тогава осъзнах, че не съм толкова силен, за колкото се смятах. Не можех да се свържа с дядо ми от голямо разстояние. Вече бях в ново училище и не исках да гледат на мен като на изрод. Сестрите ми бяха бесни, защото преместването ги отдели от приятелите им. Аз… отстъпих. Исках да са щастливи с мен, затова се опитах да бъда нормален. Стараех се да накарам баща ми да се гордее с мен. Записах се в отбора по футбол и плуване. Перфектният ученик в гимназията и колежа.

Дарси въздъхна, разбираше твърде добре какво е да си затворник в свят, в който не можеш да бъдеш себе си.

— Какво се случи с дядо ти?

— Бях в колежа, когато ми се обади и ме помоли да отида да го видя. — Остин затвори очи за кратко. Устните му изтъняха, когато на лицето му се изписа болка. — Не можах да го позная, заради влошеното му здраве. Не бях осъзнал каква нужда е имал от мен. Помоли ме да спра да отричам кой съм, да приема дарбите си и да ги използвам в името на доброто. Каза ми никога да не се срамувам, защото имало причина Бог да ме направи такъв, какъвто съм и трябва да разбера мотива му.

— Бил е добър човек — прошепна Дарси. Философията му й напомни за мнението на Маги, макар че тя никога не би могла да разбере какво му е хубавото да си вампир.

Остин въздъхна:

— Имах чувството, че съм го предал, че съм предал себе си. Така че на смъртния му одър, обещах да изпълня молбата му. Присъединих се към ЦРУ и развих уменията си, за да мога да се боря със злото.

— Като мен? — попита тя сухо.

— Не обиждай жената, която обичам — погледна я той раздразнено.

Тя се усмихна и отпусна глава на рамото му. Сега разбираше защо Остин се стремеше да използва силите си, за да защитава невинните и да унищожи злото. Не можеше да очаква от него да се откаже от това. Уменията му бяха твърде ценни и редки, за да бъдат пропилени.

— Обзалагам се, че използваш случая, за да се облечеш като супер герой за Хелоуин.

— Да, най-много си падам по наметалата — засмя се той.

— А имаш ли бельо на Супермен?

Той кимна:

— И пижама със Спайдърмен, а кутията ми за обяд е с Невероятния Хълк.

Дарси прокара ръка по мускулестите му гърди и очертаните плочки по корема му:

— О, да. Ти си невероятен, това е вярно.

Той се обърна на една страна и се усмихна:

— А аз се обзалагам, че имаш Барбито от Малибу.

— И къщата на плажа — засмя се Дарси.

— Любимката на Америка. — Той плъзна ръката си нагоре и надолу по гърба й. — Кажи ми, какво се случи с теб?

Усмивката на Дарси се стопи:

— Предпочитам да не го правя.

— Искам да знам.

— Умрях, край на историята.

— Била си телевизионен репортер, гледах записите. Изглеждаше умна и забавна. — Отметна косата й назад. — Опитах се да разбера какво се е случило. Срещнах се със стария ти оператор Джак.

Дъхът на Дарси спря:

— Как е той?

— Не е добре. Нещо го е уплашило до смърт. Смята, че си била отвлечена от кръвосмучещи извънземни.

— Горкичкият Джак — потрепери Дарси.

— Разкажи ми какво е станало. Случило се е преди четири години на Хелоуин.

— Правех история за деца, които се преструваха на вампири. — Тя го погледна със съмнение. — Сигурен ли си, че искаш да чуеш това?

— Да, разкажи ми.

Дарси потрепери, когато позволи на заключените в ума й спомени да изплуват.

— Отидохме в клуб в Гринуич Вилидж, не далеч от площада Вашингтон. Казваше се „Зъби на съдбата“. Джак ползваше стара видеокамера. Щяхме да интервюираме част от децата и да си тръгнем. — Дарси затвори очи за кратко: — Двойка от Нюйоркския Университет дойде на нашата маса. Драко и Тейлър. Драко бе със стоматологични импланти, които приличаха на зъби. А Тейлър бе сладко момиче, което просто искаше да бъде забелязано. Двамата позираха пред камерата и си тръгнаха. След това забелязах двама странно изглеждащи мъже и отидох на тяхната маса.

— Кои бяха те? — попита Остин.

— Грегори, облечен в костюм както обикновено. Другият бе шотландец, носеше килт, оцветен в червено и зелено.

Остин настръхна.

— Сякаш говориш за вампира, който отвлече Шана, докато я охранявах. Висок, с червена коса, вързана на конска опашка и говори като кръстоска между Шрек20 и Били Конъли21.

Дарси се усмихна тъжно.

— Да, това е Конър. — Първоначално бе харесала акцента му. — Помислих ги за полицаи. Те признаха, че са дошли, защото са чули за лоши неща, случващи се в клуба. Помислих си, че имат предвид наркотици.

Дарси въздъхна и продължи:

— Казах им, че изглеждат твърде стари, за да се преструват на деца. Конър ми отвърна, че те нямат нужда да се преструват и че нямам представа на колко години са всъщност.

— Звучи сякаш си е играел с теб — намръщи се Остин.

— Мислех си, че се шегува, особено когато Конър заяви, че наистина е вампир.

— Признал си е? — изправи се Остин.

— Двамата с Грегори непрекъснато се шегуваха. Не повярвах на нито една тяхна дума и те го знаеха. Дори попитах Конър дали чудовището от Лох Нес не е една от трансформациите му. А той ми заяви, че не трябва да се шегувам със скъпата Неси. Смеехме се и си прекарвахме добре, докато не повиках Джак да ги заснеме. Тогава се изнервиха…

— Камерата на Джак не е била дигитална?

— Не, не беше. Изведнъж почувствах леден студ в ума си, който ми нареди да не ги записвам. Гласът ни заповяда да си вървим. Следващото нещо, което разбрах, бе, че Грегори и Конър вече не са на масата. Бяха на бара и пиеха нещо червено, което изглеждаше като кръв. Бях толкова отвратена и объркана, че грабнах чантата си и се насочих към най-близкия изход.

— Към задната уличка? — прошепна Остин.

Дарси скри лицето си в ръце, но ужасяващите спомени изпълваха ума й:

— Беше толкова ужасно.

Остин обви ръцете си около нея:

— Не и ако го споделиш с мен. Разкажи ми.

Дарси свали ръцете от лицето си и го погледна:

— Ще опитам.