Вампирите и градът

Глава 27

В понеделник вечерта телефонът иззвъня, изтръгвайки Остин от дълбок сън. Часовникът показваше само единадесет и половина. Той си бе легнал рано след изтощителен ден на новия строеж. Нервите му бяха опънати докато се протягаше за телефона. Обаждане толкова късно обикновено означаваше лоши новини.

— Ало?

— Процедурата е насрочена да започне след двадесет минути.

Процедура?

— Кой се обажда? — попита той, макар че заради шотландския акцент на обаждащия се това бе доста очевидно.

— Конър. Мислех си, че може би ще искаш да бъдеш тук заради Дарси.

— Тя… тя ще го направи ли? — Сърцето на Остин застина в гърдите му. — Тя ще се промени…

— Да. — Конър го прекъсна. — В момента я подготвят. Всичките й приятели са тук…

— Къде? — Остин изскочи от леглото.

— Роматех. Знаеш ли къде е?

— Да. Уайт Плейнс. Ще бъда там. Кажи на Дарси, че идвам. — Двадесет минути? По дяволите, никога нямаше да успее навреме.

— Трябва да знаеш, че има вероятност тя да не оцелее.

Сърцето му се сви. Можеше да се закълне, че и двата му бели дроба отказаха да работят, защото не можеше да си поеме въздух. Той чу звук от изщракване.

— Чакай!

Твърде късно. Конър бе затворил.

Той пусна слушалката на мястото й. Мамка му. Въобще не трябваше да им дава ножа. Дарси можеше да умре.

Навлече някакви дрехи, сграбчи портфейла и ключовете си и се изстреля през вратата. Опитай се да мислиш позитивно. На асансьора му трябваше цяла вечност, за да стигне до приземния етаж. Мисли позитивно. Тя ще бъде смъртна. Той се затича към гаража. Ръцете му трепереха, докато се опитваше непохватно да отключи колата си. Вмъкна се вътре и запали двигателя.

Тя можеше да умре.

Той излезе бързо от гаража и се отправи на север по западната магистрала. Погледът му се отклоняваше към часовника на таблото на всеки две секунди. Дали тя се страхуваше? По дяволите, естествено, че се страхуваше.

Можеше да умре.

Сърцето му заби като лудо щом изминаха двадесет минути. Вече започваха процедурата. А той не бе там. Мина покрай една полицейска кола в Бронкс с бясна скорост. Мамка му. Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Нямаше примигващи светлини. Слава на Бога. Сви на север към Бронкс Ривър Паркуей.

Можеше да умре.

Най-накрая стигна до покрайнините на Уайт Плейнс. Зави към входа на Роматех, без да обръща внимание на охранителния пункт или шотландеца, облечен в килт, който се развика след него. Наби спирачки пред входната врата и изтича навътре. Двама шотландци от охраната го сграбчиха.

— Къде е Дарси? — Той се опита да се измъкне. — Трябва да я видя.

— Ти ли си Остин Ериксън? — Единият пазач го държеше, докато другия извади портфейла на Остин и провери личната му карта.

— Да. — Остин освободи ръката си от хватката на вампира. — Тук съм, за да видя Дарси Нюхарт.

Вторият пазач му върна портфейла.

— Конър ни предупреди, че идваш. Оттук.

Остин последва пазачите надолу по един коридор, направиха завой и продължиха по друг коридор. Най-после отвориха двукрила летяща врата.

Остин се втурна навътре, но се закова на място щом видя Грегори и всички дами от риалити шоуто. Грегори се бе облегнал на стената със скръстени ръце. Той хвърли на Остин враждебен поглед. Ванда обикаляше из стаята. Мария Консуела и принцеса Джоана бяха коленичили заедно с един свещеник и тримата се молеха на латински. Маги само го погледна и започна да плаче. Лейди Памела и Кора Лий стояха от двете страни на Маги, шепнейки й успокоително. Те погледнаха към Остин обвинително.

Изобщо не трябваше да открива онзи нож. Негова щеше да бъде вината, ако Дарси умреше. Той прочисти гърлото си.

— Как е тя?

— Как си мислиш, че е? — озъби му се Грегори. — Те източват всяка капка кръв от нея.

Ванда бавно спря пред него.

— Конър излиза на всеки пет минути, за да ни каже какво става.

Остин се запъти към Грегори.

— Кажи им да спрат. Все още не е късно да я оставят вампир, нали?

Грегори изсумтя.

— Защо ще искаш да спрат? Нали не беше достатъчно добра за теб като вампир?

Остин сви юмруци.

— Аз я обичам точно каквато е. Сега отиди вътре и им кажи да спрат! — Грегори се поколеба, затова Остин се запъти към вратата. — Дарси! Не го прави! — Вратата бе заключена. Той продължи да я блъска. — Не рискувай живота си заради мен, по дяволите!

Вратата се отвори внезапно, докато Конър излизаше. Остин се опита да влезе, но шотландецът го избута назад и го задържа към стената с една ръка. Остин се разбунтува срещу хватката на Конър, но шотландецът бе невероятно силен.

— Вдигаш прекалено много шум — озъби му се Конър.

— Трябва да спреш процедурата — прошепна Остин.

— Тя навлезе във вампирската кома — тихо обяви Конър. — Твърде късно е.

Маги избухна в сълзи. Кора Лий и лейди Памела се присъединиха към нея. Ванда се запрепъва до един стол и се сгромоляса върху него. Грегори се свлече върху стената със затворени очи.

Очите на Остин се напълниха със сълзи. Какво, по дяволите, бе направил? Той нямаше право да отнема Дарси от тези хора, които я обичаха.

— Все още може да я оставите вампир.

Конър поклати глава.

— Това бе неин избор. Тя заслужава да има право на избор и ти го знаеш.

— Чуй ме! Ако нещата тръгнат на зле, ако умира искам да я превърнеш във вампир. Така ще бъде в безопасност.

Конър отпусна ръка, освобождавайки Остин.

— Попитах я за това и тя каза „не“. Ако започне да умира, тя иска да я оставя.

— Не! — Остин отстъпи назад, отказвайки да приеме това. Той се върна отново до Конър. — Няма да я оставя да си иде. Ще я превърнеш отново във вампир. — Той се приближи по-близко. — А след това ще превърнеш и мен.

Конър се изненада.

— Сериозно ли говориш?

Остин издърпа надолу яката на ризата си.

— Какво чакаш? Давай, нещастнико!

Грегори се запъти към тях.

— Готов си да станеш вампир, за да спасиш Дарси?

— Да. Ще направя каквото е необходимо.

Конър и Грегори се спогледаха.

— Не бях сигурен, че тя е направила правилния избор. Или че този мъж я заслужава. Но сега виждам, че е.

Погледът на Остин се замъгли от сълзи.

— Не я оставяй да умре.

— Ще направим всичко по силите ни. — Конър отново влезе в операционната.

Остин се наведе напред и опря чело срещу вратата. Оцелей, Дарси. Трябва да оцелееш.

— Преценил съм те грешно — обади се зад него Грегори.

Остин се обърна. Младият вампир протегна ръка напред и Остин я здрависа. Те зачакаха тихо край вратата.

След няколко минути, Грегори вдигна глава и долепи ухо до вратата.

— Какво има? — попита Остин.

— Въодушевиха се — прошепна Грегори. — Мога да ги чуя. Тя… тя реагира. Диша самостоятелно.

— Влизам вътре. — Остин дръпна силно вратата и нахълта вътре.

Дарси лежеше на операционната маса, а бледото й лице бе осветено от силни лампи. Роман Драганести и ниският химик на име Ласло се суетяха около нея.

— Не трябва да си тук — измърмори Конър.

— Разкарай се — озъби му се Остин.

— Това ли е начинът, по който трябва да говориш на новия си шеф?

— Не ме интересува… какво? — Остин хвърли поглед на шотландеца, преди да върне погледа си на Дарси.

— Съвзема се — обяви Роман.

Остин пристъпи напред.

— Добре ли е?

Роман погледна нагоре.

— Ти сигурно си Остин.

— Да, сър. — Той се спря до операционната маса. — Тя добре ли е? Получи ли се?

Роман провери жизнените й показатели на близката машина.

— Справя се чудесно.

— Направихме го! — Ласло завъртя едно копче на лабораторната си престилка. — Това е огромно постижение, сър.

Дарси помръдна глава и изстена. Остин докосна лицето й.

— Дарси?

Тя отвори очи.

— Остин?

— Да. — Той хвана ръката й. — Тук съм, любима.

Погледът й се плъзна по стаята.

— Аз… аз съм жива.

— Как се чувстваш? — Роман прегледа очите й с малко фенерче.

— Уморена. Слаба. Жадна.

— Жадна за какво? — Роман изключи фенерчето си.

Дарси облиза устни.

— Вода. Сок. — Тя се усмихна бавно. — Ванилов млечен шейк.

Роман се усмихна.

— Това е добър знак.

Ниският химик свали латексовата си ръкавица.

— Мога да ида до кафенето и да й донеса нещо.

Роман кимна.

— Засега само сок. Благодаря ти, Ласло.

— За мен бе удоволствие. — Ласло отскубна копчето на лабораторната си престилка. — Бе чест да взема участие в такова чудотворно събитие. — Той се измъкна от стаята.

От чакалнята се чуха весели възгласи. Ласло явно бе разпространил добрата новина.

Остин отметна косата на Дарси от челото й.

— Чу ли това, любима? Всичките ти приятели се радват за теб.

Тя го погледна, очите й блестяха от сълзи.

— Толкова се страхувах.

— Сигурен съм, че е било така. Аз бях ужасен.

— Да, така е. — Конър пристъпи напред. — Момъкът дори предложи да стане вампир, ако спрем процедурата.

Дарси ококори очи.

— О, не, Остин. Щях да съм ти толкова ядосана.

— Знам, но реших, че ще ти мине след век или два. И щяхме да бъдем заедно.

Тя се усмихна. И той бе погубен.

— Омъжи се за мен. Знам, че това не е най-романтичното предложение, но не мога да чакам. Моля те, кажи, че ще се омъжиш за мен.

Една сълза се спусна по бузата й.

— Ще се омъжа за теб.

Остин се ухили. Той се наведе по-близо, за да избърше сълзата й.

— Не плачи. Сега точно не съм добър улов. Дори нямам работа и…

— Почакай малко, момко — прекъсна го Конър. — Аз разказах на Ангъс Маккей за теб и той иска да те наеме. Нужна ни е помощ, за да открием Касимир. Той е някъде в Източна Европа.

Остин се изправи.

— Кой е Ангъс Маккей? И кой е Касимир?

— Касимир е водачът на Бунтовниците — обясни Роман. — Той е най-злият, най-поквареният вампир на света.

— Като смъртен ти имаш преимуществото да душиш наоколо през деня — продължи Конър. — А с психическите си умения и обучението ти в ЦРУ си най-подходящият човек за тази работа.

Остин преглътна. Това бе точно този род мисии, за които бе мечтал. Той хвърли поглед към Дарси.

— Трябва да го направиш — прошепна тя.

— Няма да те напусна.

— Ще дойда с теб. Винаги съм била добра в проучването и разследването. Ще ти помагам.

— Може да бъде опасно. — Остин се поправи. — Ще бъде опасно.

Дарси се усмихна.

— Винаги съм си мечтала да се занимавам с по-сериозни неща.

Остин се обърна към Конър.

— Двамата с Дарси сме екип. Ще трябва да наемете и двама ни.

Устата на шотландеца трепна.

— Да, може да направим това.

— Имам вила в Тоскана, която може да използвате като база — предложи Роман.

— Благодаря ти — отвърна Остин. — Това е много щедро.

Роман се усмихна.

— В добро настроение съм. Тъкмо разбрах, че ще ставам баща.

— Ох, това е чудесно. — Конър се здрависа с него. — Но аз си мислех, че спряхте с опитите заради… проблема.

Усмивката на Роман се стопи.

— Очевидно първият ни опит е бил успешен.

Вампир да създаде бебе? Остин погледна въпросително Дарси.

— Ще ти обясня по-късно — прошепна тя.

Остин погледна към Роман и Конър. Те изглеждаха по-притеснени, отколкото щастливи.

— Поздравления. — Остин протегна ръка.

— Благодаря ти. — Роман се здрависа с него и усмивката му се завърна. — Ще ти хареса да работиш за Ангъс.

— Кой е той?

— Той е собственикът на Маккей Секюрити енд Инвестигейшън — обясни Конър. — И господар на сборището в Обединеното Кралство.

— Ооо — преглътна Остин. Трябваше да се досети, че щеше да работи за вампирска организация.

Очите на Конър заблестяха.

— Колко скоро може да започнете?

— Ами, ще са ни необходими няколко седмици. Трябва да се оженим.

— Може да направите приема тук, без такса — предложи Роман. — А имам и един апартамент в Париж, който може да използвате за медения си месец, ако желаете.

— Благодаря ти. — Остин осъзна, че дори той и бъдещата му жена да бяха смъртни, животът им все още се въртеше около вампирите. — Двамата с Дарси първо ще направим няколко пътувания.

— Пътувания? — попита тя.

— Едно до Уисконсин, да видим моето семейство. И друго до…

Тя ахна.

— Моето семейство? — Тя хвърли поглед към Роман и Конър. — Нали няма проблем?

Конър сви рамене.

— Стига да имате добро обяснение.

— Не се притеснявай — увери я Остин. — Аз съм спец по историите за прикритие. Просто ще кажем, че си се крила от някакви лоши момчета и сега, когато те са мъртви, имаш възможността да се върнеш към стария си живот.

Тя изглеждаше скептична.

— Караш го да звучи толкова просто.

— Най-простите истории са най-добрите — каза Остин.

Тя се усмихна.

— Тогава ще им кажа също така, че ти си героят и си ме спасил.

— Ами, щом настояваш.

Тя пое дълбоко дъх.

— Вече всичко е перфектно. — Остин я целуна по челото. — Щом сме заедно. — Тя се усмихна на мъжете, които я заобикаляха. — Смъртни и вампири. — Дарси стисна ръката на Остин. — Имам най-доброто и от двата свята.