Вампирите и градът

Глава 23

Дарси се събуди с чудовищно главоболие. Ванда и Маги изглеждаха също толкова ужасно, влачейки се към стаите си на етажа за персонала. Докато се къпеше и обличаше, Дарси осъзна, че не може да се изправи пред Остин. Видеше ли го, щеше да го умолява да я приеме отново. Затова спря пред стаята на операторите и ги помоли да продължат без нея.

Тази вечер съдия на състезанието бе Мария Консуела. Грегори я придружи до библиотеката в пентхауса. Останалите от бившия харем, включително и Дарси, наблюдаваха от салона на прислугата.

Кора Лий изпищя, сочейки към екрана на телевизора, който в момента показваше библиотеката:

— Ето ги!

— Не толкова силно! — промърмори Ванда.

Маги изстена болезнено, а Дарси замасажира пулсиращите си слепоочия.

Грегори се усмихна на камерата:

— Добре дошли в „Най-сексапилният мъж на планетата“. Останаха само четирима участници, двама от които ще бъдат елиминирани тази вечер в изпитанието по сила. Представям ви и нашия съдия, Мария Консуела от Испания.

Мария Консуела наклони глава към камерата по спокоен, царствен начин. Само силното стискане на броеницата й, издаваше нервността й.

— Първият ни участник тази вечер е Роберто от Буенос Айрес. — Грегори отвори вратата на библиотеката и Роберто влезе в стаята.

Изглеждаше вежлив, а черната му коса бе пригладена назад. Той се поклони на Мария Консуела:

— На вашите услуги, сеньора.

— Gracias. — Дамата се изправи пред камината и посочи към креслото близо до нея. — Вярвам, че този стол ще изглежда по-добре, ако е поставен пред бюрото.

— Claro.22 — Роберто вдигна креслото високо над главата си, приближи се до бюрото и го постави. — Така по-добре ли е?

— Ами да. — Тъмните очи на Мария Консуела заблестяха с одобрение. — И това малко канапе в ъгъла, мисля, че ще изглежда по-добре тук, до камината.

— Разбира се. — Роберто лесно повдигна античното канапе и го постави на посоченото от дамата място. Изправи се, оправяйки копчетата си за ръкавели. Дори не бе смачкал костюма си.

— Gracias, сеньор. Може да тръгвате. — Мария Консуела сияеше.

— Удоволствието е мое, сеньора. — Роберто се поклони и напусна стаята.

Лейди Памела въздъхна:

— Със сигурност е вампир.

— Да, трябва да го задържим — съгласи се принцеса Джоана.

Дамите се обърнаха към телевизора, когато Грегори въведе следващия състезател.

— Добър вечер — усмихна се Гарт от Колорадо.

Дарси затаи дъх. Гарт Манли, известен още като Гарет, мъжът от ЦРУ, трябваше да бъде елиминиран тази вечер.

Мария Консуела наклони глава към него:

— Бихте ли бил така любезен, да преместите това канапе в ъгъла.

— Няма проблем. — Гарет се опита да го повдигне, но то се оказа твърде дълго и тежко за него. Накрая той го повдигна само от единия край и го избута, но одраска дървения под.

— Надраскахте пода — въздъхна Мария Консуела, посочвайки очевидното.

— Съжалявам. — Гарет опита с един последен тласък.

Мария Консуела присви очи:

— Можете ли да повдигнете бюрото?

Гарет се намръщи при вида на огромното, махагоново писалище:

— Не и сам. Ще са необходими поне двама души, а може и повече.

Мария Консуела стисна устни неодобрително:

— Разбирам. Може да тръгвате.

Дарси въздъхна с облекчение, защото Гарет бе разкрит.

Мария Консуела се наведе към камерата:

— Подозирам, че този мъж е смъртен.

— Ура. Разкрихме още един! — изръкопляска Кора Лий.

— Тихо! — промърмори Ванда, разтривайки челото си.

— Със сигурност си в лошо настроение — подсмръкна лейди Памела.

— Шшт — скара се Дарси, когато следващият участник влезе в стаята. Остин.

— О, вижте, това е Адам — възкликна Кора Лий. — Харесвам го!

Дарси пожела да изръмжи, но главоболието й бе прекалено силно, за да го направи.

— Здравейте, как сте? — Остин изглеждаше уморен, изпит и скован.

Мария Консуела потупа брадичката си с пръст:

— Мисля, че това кресло трябва да се премести до камината.

— Добре. — Отиде до бюрото, повдигна креслото и го постави до Мария Консуела.

Дарси се изправи, а сърцето й препускаше. Изглеждаше толкова лесно. Но това бе само един стол. Смъртните мъже вероятно местеха столове по цял ден, без да се изморят.

Мария Консуела повдигна вежди:

— И канапето в ъгъла? Можете ли да го поставите пред бюрото?

— Разбира се. — Остин застана зад канапето. Погледна в камерата, изражението му бе изпълнено с емоции. Освен главоболието, Дарси усети тревожен звън в главата си.

Остин се наведе, след което се изправи с канапето, крепейки го с една ръка във въздуха. Дамите ахнаха.

Ченето на Дарси увисна. Ванда и Маги й хвърлиха объркани погледи. Двете знаеха, както и тя, че той е смъртен.

— Това трябва да е някакъв трик — прошепна тя, наблюдавайки го, докато прекосяваше стаята с канапето във въздуха.

— Знаех си! — кимна принцеса Джоана със задоволство. — Този мъж е вампир.

Дарси потъна в стола си. Какви ги вършеше Остин? Предполагаше се, че трябва да се самоелиминира. Беше й казал, че ще го направи. Истината я озари и тя стреснато ахна. Той възнамеряваше да остане. Искаше още една нощ с нея.

Остин свали канапето на пода:

— Нещо друго?

— Не — усмихна се Мария Консуела. — Това беше чудесно. Gracias.

Остин напусна стаята. По дяволите, стисна зъби Дарси. Как, по дяволите, успя да направи такъв трик?

— Последният участник — обяви Грегори. — Ото от Дюселдорф.

Благодаря ти, Господи. Дарси се изправи, надявайки се, че мъжественият Ото ще завърти бюрото на пръстта си като топка за баскетбол. Ако някой можеше да победи Остин, това бе той.

— Яа, Ото е тук. — Той влезе и позира пред една от камерите. Материята на сакото се опъна по мускулите на гърба му. — Ах, Ото трябваш да звали закото зи, преди голимите му музкули да го разкъсат на парченца. — Обърна се към камерата с широко отворени очи, докато го сваляше. — Яа, взички дами обичат голимите музкули.

— О, боже — Мария Консуела падна върху канапето, — толкова сте силен.

— Яа, желаете ли да изпитата зилата ми? — попита той и застана зад креслото. — Ото зе ви дигне високо във въздух.

— Света Дево, сигурен ли сте? — отвърна тя и стисна облегалките на стола.

— Яа, не зе страхувайте. Лека ште като пердзе. — Ото сграбчи канапето с двете си ръце. Вдигна го рязко във въздуха, карайки Мария Консуела да запищи.

— Виждате ли, лезно е. — Започна да спуска креслото, когато изведнъж извика: — Ааахх! — Столът се наклони и Мария Консуела се изтърси на пода, а писъкът й бе заглушен, когато креслото падна върху нея.

— Аах — преви се Ото. — Счупих едзин пирон. Нокътят на пръзта ми зе обърна.

Грегори се втурна напред и издърпа Мария Консуела.

— Добре ли си?

— Не! — Тя се изправи на крака, а сърдитият й поглед бе насочен към Ото. — Ти тромав глупак. Не съм била по-оскърбявана от Испанската инквизиция.

— Но Ото беше ранен. — Той напъха пострадалия пръст в устата си и го засмука.

Окото на Дарси трепна. Невероятното се бе случило и Ото от Дюселдорф се бе провалил на изпитанието по сила.

Страхливка. Отбягваше го. Остин стоеше на стълбищната площадка, наблюдавайки дамите във фоайето. Не забелязваше Дарси. Грегори се отправи към центъра на фоайето:

— Добре дошли на поредната церемония „Орхидея“ в „Най-сексапилният мъж на планетата“. Тази вечер двама ще отпаднат и двама ще продължат. Тези последни двама мъже ще се състезават за титлата и невероятната сума от пет милиона долара.

Операторът побърза да улови развълнуваните реакции на присъстващите. Мария Консуела се присъедини към Грегори под полилея с две черни орхидеи в ръце.

— Готова ли си? — попита Грегори и когато тя кимна, той продължи: — Кой ще бъде елиминиран? Ще разберем съвсем скоро, но преди това няколко думи за нашия спонсор — фюжън кухнята на Роматех. — Грегори замлъкна, след което започна да говори отново с усмивка: — Ето ни отново. Мария Консуела е готова да връчи орхидеите си.

Тя кимна в знак на съгласие:

— Първата отива при Гарт от Колорадо.

— Беше ясно — измърмори Гарет, докато слизаше по стълбите, за да получи орхидеята си. След това се върна на площадката и застана близо до Остин. — Предполагам, че си следващият — прошепна той, докато Остин сдържаше дъха си.

— Втората орхидея отива при Ото от Дюселдорф. — Мария Консуела изгледа гневно германеца, докато той слизаше тромаво по стълбите. След като получи орхидеята си, бавно се върна обратно. Погледна Роберто и Остин и раменете му се отпуснаха:

— Товаш е ужазно. Ото бе победен от двама женчовзи.

— Да вървим. — Остин и Гарет се върнаха в източното крило. Докато Гарет събираше багажа си, Остин отиде в стаята си, за да проследи чрез камерата за наблюдение, какво се случва в стаята с портретите. Дамите въздъхнаха разочаровано, когато светлината разкри, че Ото е вампир. Но след това избухнаха в аплодисменти, когато разбраха, че Гарет е смъртен.

— Направихме го! — възкликна една от дамите. — Отървахме се от последния смъртен.

Остин трепна. Дарси вероятно бе бясна. Трябваше да я убеди, че не се е случило нищо фатално. Все още можеше да загуби от Роберто на финала.

Придружи Гарет до долу и му помогна да натовари багажа си в лимузината. Ото вече бе вътре, мърморейки под носа си. Лимузината потегли и Остин се отправи директно към покрива и къщата до басейна. Почука, но не получи отговор. Опита да отвори вратата, не беше заключена и влезе вътре.

— Дарси? Тук ли си? — Всекидневната бе празна, спалнята също. Отиде към кухнята и напълни една чаша с вода и лед. Отправи се към къта за сядане и остави чашата на масичката за кафе. Върху нея имаше още три празни чаши и почти празна бутилка. Вдигна шишето и подуши съдържанието му. Уауу. Погледна към съборения на пода люлеещ се стол. Значи, след като го бе отхвърлила, Дарси се бе напила. Той бавно се усмихна.

Входната врата се отвори и Остин се обърна.

Дарси го зяпна учудена.

— Здравей, съкровище. — Той повдигна бутилката с ръка. — Искаш ли отново да се напиеш?

Погледът й се стрелна към бутилката.

— Снощи ми бе достатъчно.

— Странно. — Остин върна бутилката на масата. — На мен не.

Тя трепна, след което затвори тихо вратата.

Той седна на плетеното канапе и я попита:

— Получи ли се?

— Кое дали се е получило? — приближи се тя предпазливо.

— Да се напиеш така, че да забравиш, че ме обичаш?

Очите й излъчваха болка, докато сядаше на края на канапето.

— Нищо не може да ме накара да забравя това. — Изражението й стана остро. — Също така си спомням, че се съгласи да се самоелиминираш от шоуто.

— Не можах да го направя. Не и без да съм говорил с теб.

— В такъв случай да ми беше изпратил телеграма. — В очите й проблесна гняв. — Да не се опитваш да ме уволнят? Това ще се случи, ако спечелиш.

— Не искам да спечеля. Утре вечер ще бъда противен и груб.

— Няма да снимаме през следващите два дни. Вторият епизод на шоуто ще се излъчи утре вечер. Няма да ме видиш преди петък. Тогава ще са финалните снимки. И се постарай да загубиш.

— Довери ми се, ще загубя.

— Да ти се доверя? Не ме разсмивай, Адам.

— Никога не съм те лъгал за чувствата си.

Очите й се присвиха:

— Как го направи? Как премести канапето само с една ръка.

Остин се фокусира върху преобърнатия люлеещ се стол. Столът се издигна бавно във въздуха, след което се приземи в изправено положение.

Дарси зяпна стола, след това мъжа до себе си, но отново се върна към стола:

— Как?

— Телекинеза.

— Мили боже, колко си силен?

Той сви рамене:

— Чувствам се дяволски безпомощен, когато ти си замесена. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб, а ти ме отблъскваш сякаш това не означава нищо.

— Мислиш ли, че на мен ми е лесно? — Тя потърка челото си. — Имам чудовищно главоболие.

— Изглежда, че имаш две възможности: Можеш да се омъжиш за мен или да прекараш остатъка от вечността в пиянски унес.

Дарси го изгледа свирепо, докато масажираше слепоочията си:

— О, благодаря. Това е най-прекрасното предложение, на което едно момиче може да се надява.

Той се премести в края на канапето до нея.

— Позволи на мен. — Притисна пръстите си към главата й, масажирайки слепоочията й с леки, кръгообразни движения.

— Не трябва да ме докосваш — каза тя и затвори очите си.

— Защо не?

— Защото съпротивата ми отслабва.

— Хубаво.

Той премести ръцете си към врата й и продължи с масажа.

— Скъпа, ти мразиш студа. Спри да се бориш с това и се стопли с мен.

Тя простена в отговор, докато очите й бяха все още затворени.

— Остин, искам да си щастлив. Как би могъл да бъдеш щастлив с мен?

— Обичам те, разбира се, че ще бъда щастлив с теб.

Той се фокусира върху чашата си с вода. Тя се плъзна по масата, докато той я достигна. Извади кубче лед и го прокара надолу по шията на Дарси.

Очите й бързо се отвориха и тя настръхна:

— Това е толкова студено.

— Да, но аз съм тук, за да те топля. — Той се притисна към врата й, облизвайки студената следа от вода, която ледът беше оставил.

— Осъзнаваш ли какво правиш? — потръпна тя.

— Съблазнявам те? — Остин плъзна кубчето лед по ключицата й, а след това надолу между гърдите й и кожата й настръхна.

— Не мога да напусна света на вампирите. Заклещена съм тук. Ще бъдеш принуден да го споделиш с мен.

— Знам. — С кубчето лед той нарисува две кръгчета върху тениската й, очертавайки гърдите й. — Имам само един въпрос към теб.

— Какъв? — потрепери тя отново.

Остин потърка леда в зърната й, намокряйки тениската и сутиена й.

— Ще ме обичаш ли все още, когато съм стар и посивял? Или плешив?

— Разбира се.

— Значи е решено — каза той и хвърли кубчето лед на масата.

— Когато го казваш, звучи толкова лесно. — Дарси отново потрепери. — Засрами се. Знаеш колко мразя студа.

— Но обичаш, когато те стоплям. — Той издърпа тениската над главата й и се пресегна зад нея, за да разкопчае сутиена й.

— Господи, помогни ми, обичам те! — Тя обви ръцете си около врата му.

Да! Тръпка от победата премина през него, докато я буташе назад върху канапето. Обичаше го. Искаше го. Целуна гърдите й, след това разкопча дънките й и ги издърпа надолу по краката й. Но те заседнаха върху маратонките й, така че той ги дръпна едновременно с обувките. Тя се излегна върху покритите с цветя възглавнички, облечена само с червеното си дантелено бельо.

— Изглеждаш невероятно! — Той се настани до нея на канапето.

— Благодаря — отговори тя и се пресегна към него.

— Само минутка. — Извади още едно кубче лед от чашата си и огледа бикините й. — Хмм.

— Да не си посмял — извика тя и очите й се разшириха.

— Но обещах, че ще те стопля.

Тя скочи от дивана, но той я хвана за кръста и пусна парче лед в бикините й.

— Аах! — извика Дарси и се размърда в бельото си.

— Уоу. — Остин се изправи ухилен. — Никога не съм виждал дама да подмокря бельото си толкова бързо.

— Ти си негодник! — Тя постави ръце на кръста си и го изгледа. — Имаме сериозен проблем.

— Какъв?

Очите й заблестяха дяволито:

— Аз съм напълно гола, но ти все още си с костюм и вратовръзка.

— Оу. Няма проблем. — Той започна да се съблича, но тя го спря.

— Мисля, че това ми харесва. — Тя го обиколи бавно, плъзна длан по гърдите му, след това я прокара по ръката му и завърши с гърба му. — Чувствам се… дива и необуздана.

Той си пое рязко дъх, когато гърдите й се отъркаха в ръката му. Слабините му се стегнаха болезнено.

— Трябва да призная, че харесвам това, което виждам.

— Аз също. — Тя повдигна края на вратовръзката му и прокара ръба й по врата си и надолу между гърдите си. Той сграбчи бедрата й и я притисна към ерекцията си.

— Готова ли си да бъдеш сгорещена.

— Това горещо желязо ли е или просто се радваш да ме видиш. — Дарси се отдалечи от него и дръпна вратовръзката, повеждайки го като куче на каишка. — Ела.

И той я последва. При това с удоволствие. По дяволите, искаше му се да вие. В крайна сметка, жената, която обичаше, го водеше към спалнята. А като допълнителен бонус наблюдаваше полюшването на бедрата й.

Дарси спря, когато достигна леглото. Бавно се обърна към него:

— Нека те съблека. — Но той вече бе свалил сакото и обувките си. Очите й се разшириха от изненада. — Със сигурност бързаш.

— Скъпа, на път съм да експлодирам.

— Наистина? — Тя уви крака си около таза му и потърка вътрешната страна на бедрото си в панталона му. — Страдаш ли?

— Заядливка — промърмори той, разхлаби вратовръзката си и я издърпа през главата си.

Тя започна да разкопчава ризата му с дразнещо бавно спокойствие. С ръмжене той разкопча колана си, след това панталоните си, свали ги и ги изрита настрани. Бельото му ги последва, докато тя все още разкопчаваше ризата му.

— Достатъчно. — Дръпна ризата и потника си едновременно, след което погледна към вратата и тя се затвори.

— Уау! — въздъхна Дарси.

Със силата на ума си той свали покривката на леглото, разкривайки чистите бели чаршафи и възглавници.

— Качвай се, скъпа.

Тя изсумтя:

— Готин номер, но за да ме впечатлиш наистина, трябва да можеш да оправяш леглото.

Остин я хвана през кръста и я бутна върху матрака.

— И прането. Да не говорим за мръсните чинии.

— Обичам, когато ми говориш мръсотии. — Той я притисна към леглото и посвети цялото си внимание на гърдите й.

Тя зарови ръцете си в косата му с въздишка.

— Опитах се да стоя далеч от теб. Знаех, че не мога да ти устоя.

Той раздели коленете й и се настани между бедрата й.

— Тук съм, за да остана.

Дарси подскочи, когато той я погали между краката. Беше гореща и влажна. Тя трепереше и пъшкаше, докато той я изучаваше с пръстите си. Ароматът на желанието й го примами по-близо. Притисна устните си към нея и бързо я убеди, че заедно наистина биха могли да открият семейното щастие.

Дарси извика, когато оргазмът й настъпи, а той се притисна до нея, за да почувства пулсиращите й конвулсии. Майко мила. Трябваше да проникне в нея, при това бързо.

— Обичам те — изстена тя.

Погледът му се насочи към лицето й и съзря изгарящите й в червено очи. Поколеба се само за няколко секунди и тя използва това време, за да се озове върху него.

— Обичам те — повтори тя, докато целуваше гърдите му и дразнеше зърната му с език.

Ерекцията му се притисна към женствеността й и той почти свърши:

— Дарси, не мога да чакам.

Тя възседна хълбоците му и се отпусна върху него. Всеки път, когато се наместваше, за да свикне с големината му, изтръгваше стенание от него.

— Сега! — Сграбчи бедрата й и я притисна към себе си. — По-бързо — нареди й той чрез ума си. — Не мога да чакам повече.

Тя се отпусна върху него и отметна косата си назад. Започна да се движи бавно със затворени очи, а устата й бе леко отворена. Никога не я бе виждал толкова красива, толкова секси. Обхвана гърдите й и нежно ги стисна. Със стенание тя се отпусна върху него. Той се тласна силно напред и притисна ханша си в нейния. Дишането й се накъса и пръстите й се забиха в него. Той напредваше, а бедрата им се притискаха.

Не можеше да издържи още дълго. Стисна зъби, за да им осигури още време. Трябваше да се присъедини към него. Той я докосна там, където телата им бяха слети и погали гладкия й, горещ клитор. Дарси извика, той обви ръцете си около нея и достигнаха кулминацията си заедно.

Изведнъж тя настръхна и се дръпна настрани от прегръдката му. Седна на леглото, докато цялото й тяло трепереше.

— Дарси, какво не е наред?

— Не! — Тя притисна устата си с двете си ръце, а сините й очи бяха изпълнени с ужас.

— Дарси?

Бързо се отдалечи от него. Очите й се оцветиха в червено и тя се преви на две, плачейки от болка. Не можеше да я остави така:

— Как да ти помогна?

— Тръгвай! Махай се оттук.

Остин отскочи назад, когато видя белия проблясък на зъбите й. По дяволите! Кучешките й зъби се бяха удължили. Той падна от леглото.

От гърлото й се изтръгна плач, вик, изпълнен с толкова болка и ужас, че той се поколеба. Тя се нуждаеше от помощ, но какво би могъл да стори той?

— Бягай! — Дарси сграбчи една възглавница и заби зъбите си в нея.

Той потръпна при звука от разкъсания плат. Това можеше да е вратът му. Пухени пера се разнесоха във въздуха около главата й.

Остин изтича в кухнята, грабна една бутилка Шококръв и се втурна обратно към спалнята. Махна капачката и й я подаде:

— Ето.

Тя остана свита на кълбо, продължавайки да плаче.

— Дарси? — Побутна ръката й със студената бутилка.

Тя се изправи, ръмжейки яростно. Остин отскочи назад. С яркочервените си очи и уголемени зъби, тя запълзя покрай леглото към него.

По дяволите! Имаше чувството, че се опитва да нахрани полудяло животно. Внимателно й предложи бутилката.

Тя я взе и я обърна. Поглъщаше толкова бързо течността, че капки кръв се стекоха по шията и гърдите й.

Остин преглътна. Как би могъл да живее с това? Обърна се, за да се облече. Можеше да чуе звуците от преглъщането й зад него. Най-накрая, когато вече закопчаваше ризата си, настана тишина.

Той се обърна, а тя остави празната бутилка на нощното шкафче. След това използва чаршафа, за да попие кръвта от гърдите си.

— Добре ли си?

Тя поклати глава, неспособна да го погледне.

— Зъбите ти показвали ли са се досега?

— Само веднъж, след трансформацията. Тогава бе първична реакция. Но това се случи преди четири години. Аз… никога не съм желала да ухапя някого. Мислех, че съм безопасна.

— Просто беше гладна. Ще трябва да сме сигурни…

— Не! — Тя го погледна, очите й бяха пълни със сълзи. — Вече пих тази вечер. Не съм толкова гладна. Сякаш… не знам, загубих контрол.

— От секса?

Една сълза се търкулна по лицето й.

— Не бива да го правим отново. Можеше да те убия.

— Но не го направи. Атакува възглавницата. — Вида на разкъсаната възглавница го накара да трепне.

— Трябваше да захапя нещо. — Още сълзи се спуснаха по страните й. — Не мога да позволя да останеш с мен. Прекалено съм опасна.

Усети как сърцето му спира:

— Ще измислим нещо. — Това не можеше да се случва. Не можеше да я изгуби сега.

— Не! — Тя извърна глава. — Искам да си вървиш. Веднага!

Почувства се, сякаш сърцето му е хвърлено в кофа с киселина и не му е останало нищо друго, освен съсухряща, разяждаща болка. Обмисляше да спори с нея или да я умолява, каквото и да е, само да я запази. Но тя дори не го погледна.

Едно последно перце полетя към леглото, приземявайки се до окървавения чаршаф. Той погледна към разкъсаната възглавница и осъзна, че тя беше права. Можеше да го убие. Отправи се към вратата и излезе.