Вампирите и градът

Глава 18

Тя знаеше кой е той. В напрегнати моменти Остин беше обучен обикновено да удря, като това му позволявате да прикрие всичките си емоции и да реагира с хладна логика и прецизност. Така се предполагаше, че трябва да действа. Но един поглед към лицето на Дарси и всичките му чувства закрещяха да бъдат освободени. Тя знаеше кой е той. Мамка му.

Огледа стаята, за да се увери, че беше сама. Ключалките на вратата му бяха доста сигурни. Заключващият механизъм не беше отключен, така че алармата все още беше включена. Трябва да се е телепортирала вътре.

Един от видеозаписите беше буквално изтръгнат от видеото. Трябва да е гледала някой от тях. Компютърните дискове ги нямаше на масата за кафе. Късове жълта хартия бяха разпилени по масата и пода. Сигурно бе видяла и списъка, който беше направил със заглавие: Вампирите трябва да умрат. Емоциите му се отприщиха.

— Мамичката му.

— Ако имаш предвид себе си, съм напълно съгласна. — Дарси стоеше в кухнята със скръстени ръце и вбесено изражение.

Сърцето му се сви. Не сега. Остави болката настрана и се изправи срещу нея.

— Мога да обясня.

— Не се притеснявай. Вече знам всичко, Остин. — Използваше името му като оръжие и всеки път щом го произнесеше, все едно го удряше и го заклеймяваше като лъжец.

Серия от силни пукания се чуха от микровълновата.

— Какво правиш?

Той изтича в кухнята и натисна бутона да отвори вратичката на микровълновата. Всички компютърни дискове се бяха превърнали в разтопена маса от пластмаса. Слава на Бога, че беше свалил всичко на лаптопа си и на преносима памет. Но изглежда трябваше да смени микровълновата си.

Той я погледна раздразнено.

— Много готино.

Тя погледна към боксерките му:

— Щях да кажа същото нещо.

Бооожее. От всички нощи, точно тази ли трябваше да обуе боксерките си на картинки с тъпия Спондж Боб.

Дарси повдигна вежди.

— Имаш ли семейство? Мислех си, че може да те блъсна от някоя скала. Или може би да те натопя в някое зелено мазно езерце.

— Знам, че си ядосана.

— Олеле. Ти наистина притежаваш телепатични сили.

— Не достатъчно телепатични. — Все още не се беше развълнувал от това как се бяха обърнали нещата. Бе намерил перфектната жена, само за да я загуби.

— Всъщност си мислех, че си човек само до преди няколко дни.

Тя замръзна:

— Аз съм човек.

— Имах предвид жив човек. — Той остави пистолета си на плота, но така, че да е в обсега му. — Мислех, че си невинен жив човек, хванат във вампирския сват. Исках да те спася.

Тя наклони глава, изучавайки го.

— Мислел си, че съм смъртна? Не си могъл да откриеш разликата?

— Не! Ти имаш пулс, по дяволите. Как е възможно вампир да има пулс? И пиеше студен шоколад. Когато прочетох съзнанието ти, си мислеше за плажове и слънце и за семейството си. Що за вампир би продължил да мечтае за слънце?

Тя скръцна със зъби:

— Такъв като мен.

— Направи ме на пълен глупак. Смятах, че си в ужасна опасност. Мислех, че се нуждаеш от спасяване.

— И реши, че ще си герой и ще ме спасиш? — Тя пристъпи по близо, в очите й се отразяваше болката. — Твърде си закъснял.

Той трепна. Беше закъснял. Тя никога нямаше да бъде негова.

— Видях заглавието на малкото ти списъче. Вампирите трябва да умрат. Така че сега, вместо да ме спасиш, искаш да ме убиеш?

Силна болка се заби като кол в сърцето му.

— Никога не бих могъл да те нараня.

— Лъжеш отново. Ти вече ме нарани.

— Не съм го искал. Мислех, че си жива, когато аз… но когато открих, че си мъртва…

— Изглеждам ли ти мъртва! — Тя заби един пръст в гърдите му. — Дали се чувствах мъртва, когато ме докосваше? Имах ли вкус на мъртва, когато ме притискаше страстно?

— Мислех, че си жива, по дяволите! — Той блъсна забодения в гърдите му пръст настрани. — Щом се откъснахме от страстната прегръдка, видях сянката си. Ти нямаше такава. Тогава осъзнах истината.

Очите й се присвиха.

— И тогава ме заряза.

— Какво очакваш да направя? Да правя любов с мъртва жена?

Тя ахна, след което вдигна ръка и го зашлеви силно.

— Може ли една мъртва жена да направи това?

Той усети кръв върху устните си. Боже, трябваше да знае, че не бива да ядосва женски вампир. Дарси беше изключително силна и бърза. Избърса устните си и видя червената ивица кръв върху пръстите си. Тя замръзна, когато погледна към ръката му.

— Какво не е наред, Дарси? Забрави ли да хапнеш, преди да дойдеш тук?

Очите й светнаха гневно:

— Никога не съм хапала никого. Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че не бих могла да извърша подобно нещо.

— Но имаш жаждата за това, нали? — Той пристъпи към нея. — Не можеш да си помогнеш. Ти си такава.

— Престани! — Тя го блъсна назад и напусна кухнята. — Не съм такава. Не съм зла. И никой от моите приятели не е.

Той я последва във всекидневната.

— Виждал съм вида ти в действие. Те атакуват хора, изнасилват и убиват невинни жени.

— Това са Бунтовниците. — Тя мина през стаята. — Останалата част от нас не са такива.

— Изпитваш същата жажда, същата ненаситност за човешка кръв.

— Ааа! — извика тя и вдигна двете си ръце с чувство на неудовлетвореност. — Как може да си толкова сляп? Ти видя приятелите ми в шоуто. Трябва да си разбрал, че няма никакво зло в тях.

Беше толкова дяволски разочарован, че трябваше да я нападне.

— Твоите скъпи приятели съществуват отпреди изобретяването на синтетичната кръв. Така че те трябва да са нападали невинни. Това ги прави зли.

— Какво ти дава правото да отсъждаш какво е зло?

— Представлявам невинните, жертвите.

— Ти не би повярвал, но аз бях жертва.

Сърцето му се сви. Разбира се, и тя беше жертва. И една от невинните. По дяволите, искаше му се всичко да е просто. Правилно или неправилно. Не тази неясна бъркотия, която нямаше никакъв смисъл.

Тя пристъпи към него.

— Никога не съм те лъгала за името или професията си. — Посочи му видеозаписите. — Никога не съм те разследвала зад гърба ти. Не съм нахлувала на работното ти място, преструвайки се, че желая да те целуна, когато всичко, което съм искала, е информация. Никога не съм прониквала в съзнанието ти. Не съм поставяла най-добрите ти приятели в списък за унищожение. Никога не съм те предавала, не съм планирала да забия нож в гърба ти. Така че кажи ми, Остин, кой от нас е злият!

Той се отпусна назад върху дивана. По дяволите. Толкова силно се опитваше да убеди себе си, че е на правилната страна, на страната на хората. Но беше ли самият той нечовечен?

Погледна към купчината от видеозаписи. Беше се влюбил в човешката Дарси. Когато откри истината за нея, си помисли, че просто може да изключи тези чувства. Да я обяви за мъртва и да погребе чувствата си към нея и да продължи с разследването. Но не можеше. Мамка му.

Беше направил компромис.

И все още беше влюбен. Въпреки че знаеше каква е.

— Трябва да вървя. — Тя се обърна към вратата. Направи няколко последни крачки и затвори очи, като се намръщи при опита си да се съсредоточи.

Блъсна се във вратата.

— По дяволите — измърмори тя и подпря челото си на вратата.

Неговата сладка Дарси.

— Май не си много голям вампир, а?

Тя му хвърли един вбесен поглед през рамо.

— Имам проблем с концентрацията — отвърна тя и отключи първата брава.

Напускаше го. Това го накара да се чувства като предател. Не можеше да я остави да си замине така. Наблюдаваше я как завърта втората и третата ключалка.

— Ти беше всичко, което някога съм искал в една жена.

Ръката й притихна.

— Не ме лъжи.

— Начинът, по който се чувствах не беше лъжа. Беше истинско.

Тя се извърна към него. В очите й блестяха сълзи.

Той посочи записите.

— Първоначално бях любопитен, исках да зная какво се е случило с теб. Но колкото повече те опознавах, толкова по-заинтригуван ставах. По-запленен и впечатлен. Накрая осъзнах, че съм влюбен в теб.

Тя рухна.

— Сега не можеш да понесеш мисълта да ме докоснеш. Мислиш, че съм отблъскваща.

Остин трепна. Господи, искаше му се това да е истина. Щеше да бъде много по-лесно, ако не можеше да понесе да я докосне. Но дори сега, след като знаеше каква е тя, все още я желаеше.

— Дарси — изправи се той. — Ти беше най-красивата жена, която някога съм познавал.

— В минало време. — Тя затвори очи и извърна глава. — Не вярваш, че това между нас може да се получи, нали?

— Не, не вярвам.

— Повторих си го хиляди пъти. Опитах се да устоя, но те исках толкова много…

Остин простена, и двамата страдаха. Незнайно как това, че разбраха един за друг, не им помагаше много.

— Ще те разбера, ако пожелаеш Гарет и аз да напуснем шоуто.

Тя си пое рязко въздух.

— Ще е трудно да обясня тази каша на шефа си. Слай ще побеснее адски много, когато разбере, че съм наела двама смъртни за шоуто, но да доведа двама убийци на вампири…

— Никога не съм планирал да нараня когото и да било. Ние само събирахме информация.

— Която планираше да използваш срещу нас.

Той простена вътрешно. Не можеше да отрече това.

— Шефът ми е отчаян в опитите си да открие дъщеря си.

— И иска да убие зет си ли? — поклати глава Дарси. — Роман и Шана са много щастливи. Би трябвало да ги оставите намира.

— Не мислиш ли, че е в опасност, като се жени за вампир?

Дарси го погледна с насмешка:

— Ти не разбираш колко много се обичат те. Впрочем, не мисля, че изобщо знаеш много за любовта.

Ох. Той знаеше, че любовта боли ужасно.

Дарси въздъхна.

— Ако ти и Гарет направите така, че да отпаднете в следващия кръг, това би било от помощ. Така и двамата ще си тръгнете и аз все още ще имам работата си.

— Добре, ще продължим да държим всичките шпионски работи в тайна.

Тя кимна.

— Така ще бъде най-добре за всички ни.

— Как ни разкри?

Тя въздъхна още веднъж и се обърна към вратата.

— Шоуто се излъчи по ДВК снощи. Шана те видя и разпозна. Обадила се е на Конър и двамата ми разказаха кой си.

Той трепна.

— Мислехме, че най-напред ще приключите със снимките, преди да излъчите първото предаване.

Почукване по вратата я стресна.

— Това е за мен. Аз… ще се видим в пентхауса в понеделник вечерта.

— Да, почакай за минута. — Той стана и отиде до вратата, за да изключи алармената система. — Сега можеш да тръгваш. Лека нощ.

Тя го погледна, а лицето й беше пребледняло.

— Лека нощ.

Беше изминала само няколко крачки, но имаше чувството, че ги разделя пропаст. Два различни свята.

— Такъв срам — прошепна той. Как би могъл някога да я спечели?

— Да, така е — намръщи се тя и отвори вратата.

Остин се напрегна, когато видя облечения в килт шотландец в коридора. Младоликият вампир хвърли на Остин един раздразнен поглед, после взе ръката на Дарси и я отведе.

Далече от живота му, обратно в света на вампирите. Остин бавно затвори вратата.

Какво, за бога, се предполагаше, че трябва да направи? Да предаде Дарси и приятелите й? Или да предаде професията си и ЦРУ?

Иън я ескортира навън от сградата до мястото, където беше паркирал.

— Конър току-що се обади. Грегори се е опитал да те открие. Каза, че шефът ти искал да те види веднага.

Дарси простена.

— Естествено, че ще иска. — Слай сигурно беше изпаднал в истерия, заради смъртните в шоуто. Точно от този разговор се беше страхувала. Страхотно. Не беше ли достатъчно, че сърцето й бе разбито? Не искаше да изгуби и работата си. Освен това след тази нощ, за смъртните щеше да има обрат. Как щеше да признае, че тези смъртни са били шпиони под прикритие? Този малък факт никога не би споделила със Слай. Беше в гадно положение. Трябваше да опази тайната на Остин и Гарет, за да опази и себе си.

Иън й отвори вратата.

— Ще те закарам до ДВК. Грегори го предложи, а когато приключиш, той ще те прибере вкъщи.

Иън заобиколи и зае шофьорското място.

— Имам мобилен телефон, ако предпочиташ да се телепортираш. Ще стане по-бързо.

Дарси закопча колана си.

— Предпочитам да ме закараш, ако нямаш нищо против.

— Добре. — Той запали двигателя и потегли.

Дарси не искаше да се опитва отново да се телепортира. Все още беше твърде разстроена, за да се концентрира достатъчно. Последният й опит беше достатъчно излагащ. Да се блъсне във вратата? Гадост. Това й напомни за научнофантастично шоу, където вратите не успяваха да се отворят с гръм и трясък и актьорите се блъскаха в тях, докато се опитваха да влязат.

Осъзна, че се опитва да не мисли за Остин. Или за признанието му в любов. Или за неговата убеденост, че те двамата нямат бъдеще. По дяволите, бъдещето е единственото нещо, което тя имаше. При това в изобилие. Защо не можеше да го сподели с мъжа, когото обичаше? Шана беше щастливо омъжена за Роман. Защо Остин да не може да е щастлив с нея?

Очакваш от мен да правя любов с мъртва жена?

Тя чуваше отново думите, които я нараняваха и разстройваха. Нямаше бъдеще за тях. Мисията на живота му беше да унищожи всички от нейния вид.

Иън я закара бързо до ДВК. Тя пресече фоайето, където беше съпроводена от няколко гневни погледа на намиращите се вътре вампири. Страхотно. Вече имаше врагове и във вампирския свят.

Рецепционистката се намръщи срещу нея.

— Господин Бакъс ви очаква. Ще му предам, че сте пристигнали. — Жената блъсна бутона за директно набиране. — Тя е тук.

Беше обречена, помисли си Дарси, докато вървеше надолу по коридора. Почука на вратата на кабинета на Слай.

— Влез.

Докато Дарси влизаше, покрай нея мина Тифани. Страхотно. Надяваше се, че тя го е оставила в добро настроение. Дарси затвори вратата. Силвестър Бакъс стоеше зад бюрото си със скръстени ръце и свирепа, намръщена физиономия.

Беше надценила Тифани. Изправи рамене и повдигна брадичка.

— Искал си да ме видиш?

Слай присви очи.

— Гледах дебюта тази вечер. Целият шибан вампирски свят го е гледал.

Дарси преглътна.

— На това се надявахме.

Той заобиколи бюрото.

— Шоуто приключи преди два часа. За това време получихме петнайсет хиляди обаждания и електронни писма. Искаш ли да знаеш за какво се отнасяха, Нюхарт?

— Те… са харесали шоуто?

Той изсумтя и застана пред нея.

— Мразят те.

Тя сплете ръце.

— Мога да обясня.

— Мисля, че ти казах, че най-сексапилният мъж на планетата трябва да бъде вампир.

— Ще бъде. Смъртните никога няма да могат да преминат през всички тестове.

— Казал ли съм, че можеш да включиш някоя смъртна плюнка във вампирското шоу?

— Не, но ти искаше голяма популярност, нещо, което ще шокира всички. Вярвам, че съм постигнала именно това.

Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи.

— Нека да ти кажа какво си постигнала. Ядосала си целия вампирски свят.

— Аз… — Тя млъкна, след като той я посочи с пръст.

Слай пристъпи по-близо, докато не се озова само на няколко сантиметра от лицето й.

— Имам да ти казвам само две думи.

Тя се стегна. Уволнена си.

— Брилянтна си — усмихна се Слай.

Тя се опули.

— Направи само едно нещо и предизвика такава врява! Това е най-вълнуващото събитие от изобретяването на синтетичната кръв.

— Моля?

Слай се заразхожда из стаята.

— Получаваме над седемстотин имейла и обаждания на час. Вампирите из целия свят са ядосани. На нас! Това е страхотно.

— Хъъ?

— Когато дойде сряда вечер, целият свят ще гледа със съскане шоуто ни. Кажи ми, дали в следващото предаване ще отпадне някой смъртен?

Дарси се замисли. Да, Никълъс беше отпаднал, след като беше изтървал лейди Памела в калта.

— Да, ще отпадне.

— Страхотно. — Слай плесна по бедрото си. — Ти си гениална, Нюхарт. Това е като да създадеш война по телевизията. Вампирите ще залепнат за екраните си, за да гледат дали смъртните ще бъдат победени.

— Разбирам.

— Те ще бъдат разбити, нали? — Слай спря по средата на крачката. — Предупреждавам те, Нюхарт, вампирите трябва да спечелят.

— Да, господине.

— Завършили ли сте вече записите?

— Не. Остават ни още три нощи.

— И последната вечер кога е?

— Този петък.

Слай кимна.

— Искам да присъствам лично, за да предам харема и да проверя победителя. Ще е страхотно!

— Да, господине.

Слай се ухили.

— Това е всичко, Нюхарт. Страхотна работа.

— Благодаря ви. — Тя се отправи към вратата.

— Само запомни, трябва да спечели вампир.

— Няма проблем. — Дарси издиша с облекчение, когато тръгна към собствения си офис. Все още беше на работа. И Остин се беше съгласил той и Гарет да бъдат елиминирани в следващия кръг от състезанието. В кабинета си започна да работи над втория епизод от шоуто, който щеше да се излъчи в сряда.

След няколко минути рецепционистката дойде с купчина телефонни обаждания и имейли.

— Слай иска да прегледаш тези.

Дарси започна да прелиства съобщенията. О, не. Вампири от целия свят се оплакваха от старите дрехи и прически на бившия харем. Някои дори си правеха шеги с тях.

Дарси се беше старала толкова много, за да направи дамите модерни. Тези съобщения може би щяха да свършат тази работа.

Тя работи, докато Грегори и Маги пристигнаха. Бяха облекчени, че Дарси запази работата си и шоуто ще продължи.

Маги разгледа съобщенията, които оплюваха вкуса на бившия харем.

— Знаеш какво значи това, нали?

— Лейди Памела ще изпадне в нервна криза? — промърмори Грегори.

Маги се усмихна.

— Да, но след това ще можем да я преобразим.