Вампирите и градът

Глава 24

Остин не можеше да остане в пентхауса. Спалнята му напомняше твърде много за Дарси. Ароматът на шампоана й се бе пропил във възглавниците и правеше съня му невъзможен. Той взе метрото до апартамента си в Гринуич Вилидж. Но дори тогава не успя да избяга от болката и спомените.

На следващия ден отиде в офиса. Не бяха изминали и пет минути, преди да осъзнае колко трудно ще му бъде да продължи да работи за ЦРУ. Вече не можеше да води борба срещу всеки вампир с убеждението, че до един са лоши. Трябваше да накара Шон да разбере, че единствено Бунтовниците нападаха хора. Ако можеше да насочи вниманието на екипа от операция „Колове“ към Бунтовниците и да го откъсне от миролюбивите вампири, тогава щеше да си струва да запази работата си.

Ема спря до бюрото му и го огледа внимателно.

— Изглеждаш уморен. Сигурно е доста трудно да бъдеш най-сексапилният мъж на планетата.

— Изтощително е.

Тя изсумтя.

— Е, събуди се, любовнико. Шон иска с Гарет да сте в конферентната зала до пет минути.

Остин простена. Шон вероятно искаше да му докладва за риалити шоуто и ДВК. Никой от тези вампири не бе заплаха за човечеството. Дори огромният Ото не беше такъв, на какъвто се правеше. Той се приближи до бюрото на Гарет.

— Как върви?

Гарет вдигна поглед.

— Работя върху списъка ми с участниците. От къде беше Реджиналд?

Остин се намръщи.

— Реджиналд? Той вампир ли е?

— Да, така мисля.

Остин въздъхна.

— Не мога да си спомня. Мисля, че вампирите са бърникали в паметта ми.

— Наистина ли? — Очите на Гарет се разшириха. — Кога се случи това?

— Не зная. Ако са изтрили паметта ми, как бих могъл да си го спомням?

— О! — Гарет отмести поглед отново към книжата си. — Спомних си тези имена.

— Може ли да видя списъка ти? Може би ще ми помогне да си размърдам паметта.

— Разбира се. — Гарет му подаде листа хартия.

Остин прегледа списъка с имена. Ако това е всичко, което е открил, докато е работил под прикритие, Гарет очевидно не се е трудил много усърдно.

— Нямаш фамилиите им. Ще бъде трудно да ги намерим.

Гарет сви рамене.

— Никога не сме знаели фамилните им имена.

— Сигурен ли си? — Остин повдигна вежда. — Или са изтрили и твоята памет?

Гарет изглеждаше объркан.

— Не зная.

— Откри ли къде е Шана?

— Не. — Гарет се изправи бавно. — Или може би съм я открил, но са го изтрили от спомените ми.

— По дяволите. — Остин смачка хартията в юмрука си. — Шон очаква от нас да му дадем подробни доклади, но не можем да си спомним кой знае колко много.

— Но аз си спомням. Спомням си пентхауса и петте дами от журито, и…

Остин слушаше, докато Гарет скачаше от мисъл на мисъл и после се промъкна в главата му, без той дори да забележи. Остин не можеше да трие спомени като вампир, но със сигурност можеше да разбърка паметта на някого чрез проектиране на противоречиви образи. Гарет спря да говори и затвори очи, когато съзнанието му се препълни с мисловните картини, които Остин му изпращаше.

— Хей, добре ли си?

Гарет потърка челото си.

— Доста е горещо тук.

— Може би си болен от нещо. Или може би това е просто резултат от вампирското ровичкане в главите ни.

— Да — кимна Гарет. — Би могло да е от това. — Той се запъти към конферентната зала.

— Идвам веднага. — Сърцето на Остин ускори ритъма си, докато се насочваше към машината за унищожаване на документи. Беше много лесно да обърка Гарет, но все пак това да бърника в главата на колега агент, твърде много приличаше на предателство. Но какво можеше да направи той? Не можеше да позволи на Шон да унищожи добрите вампири.

Сложи списъка на Гарет в машината и натисна бутона. Дявол да го вземе. Току-що се бе превърнал в двоен агент.

Той се втурна към мъжката тоалетна и изплакна лицето си със студена вода. В продължение на няколко секунди дишаше тежко, докато се успокои. След това тръгна към конферентната зала.

Гарет беше лесен за манипулиране. Шон Уилън обаче не.

Когато влезе в стаята, кимна на Гарет и Шон.

— Добро утро. — Той затвори вратата.

— Закъсня. — Шон беше седнал начело на масата. Гарет седеше отдясно с приведени рамене.

Шон почукваше с върха на писалката си по масата.

— Имаме проблем.

— Да? — Той се приближи към тях.

— Искам докладите ви, но Гарет няма такъв. Той каза, че ти също нямаш. Каза още, че вампирите са разбъркали умовете ви.

Остин седна.

— Да, мисля, че са.

— Как можа да позволиш това да се случи? — Шон го изгледа свирепо. — Мога да разбера, ако Гарет има проблем с отблъскването на техния контрол над ума, но ти… Остин, силата ти е много по-голяма от обичайното! Трябва да си бил способен да ги спреш.

Остин присви очи, сякаш се опитва да се концентрира.

— Спомням си някои неща. Но нищо, което е от значение. Не знаем къде е дъщеря ти. Съжалявам.

Шон стисна зъби.

— Какво си спомняш?

Остин сви рамене.

— Не мога да си припомня имената им, но там имаше няколко вампири. Бяха безобидни.

Шон изсумтя.

— Я, това е оксиморон, безобиден вампир.

— Те никога нямаше да ни навредят.

Шон тресна писалката върху масата.

— Разбъркали са мозъка ти. Това ти вреди.

— Спомням си някои имена — заяви Гарет. — Роберто. Не, може би беше Алберто. И имаше някаква къща на плажа.

Остин поклати глава.

— Не, беше пентхаус.

— О, да, правилно — възкликна Гарет. — Защо си спомням къща на плажа?

Остин проникна в ума на Гарет и го снабди с още образи.

— Спомням си конкурса и това, че имаше петима журита. Пудели — каза Гарет.

— Какво? — Шон го стрелна с объркан поглед.

— Съдиите бяха пухкави розови пудели. — Гарет се намръщи и потърка лъщящото си чело. — Това не може да е вярно.

— Тези копелета. — Шон стовари юмрук върху масата. — Те си играят с нас. — Той стана и започна да обикаля из стаята. — Всичко това беше загуба на време. Не сме по-близо до намирането на дъщеря ми.

Остин пое дълбоко дъх.

— Мисля, че трябва да съсредоточим усилията си върху вампирите, които в действителност нападат хора. Вампирите в ДВК просто искат да се забавляват помежду си с глупави сапунени опери и да продадат няколко бутилки Шококръв. Може да са виновни, че имат лош вкус, но в същината си, те са безобидни.

Шон спря да обикаля и се втренчи в Остин.

— Ако вампирите са бърникали в главата ти, всичко, което кажеш, е под съмнение. Няма такова нещо като безобиден вампир.

— Спомням си достатъчно от риалити шоуто, за да знам, че тези вампири никога няма да навредят на хората.

Шон му се присмя.

— Това ли си спомняш, Гарет? Група сладки безобидни вампири?

Лицето на Гарет пламна.

— Нямаше никакво хапане. Пуделите бяха мили. Исках да кажа дамите.

Шон му се намръщи.

— Изглеждаш болен. Провери ли врата си за белези от ухапване?

Гарет пребледня.

— О, боже мой. — Той разкопча яката си и прокара пръсти по врата си. — Добре съм.

— Не, не си — скръцна със зъби Шон. — Паметта ти е била изтрита. Вземи си час при служебния психиатър.

— Да, сър. — Гарет избърса влажното си чело. — Чувствам се странно, сякаш имам температура.

Шон присви очи.

— Можеш да тръгваш — нареди тихо той.

— Благодаря ви, сър. — Гарет тръгна с нестабилна походка към вратата и напусна.

Остин се изправи, за да го последва.

— Седни.

Той седна обратно. Поток от топъл въздух обгради ума му с мощен и задушаващ натиск. Остин знаеше кой беше и също така знаеше, че умът му е пълен със спомени, които не можеше да позволи някой да види. Спомени, които претендираше, че са забравени. И спомени за Дарси. Менталните сили на Шон стягаха като менгеме. Остин незабавно издигна защитна стена и започна да събира сили.

— Не е зле — прошепна Шон. — Осъзнаваш, че когато човек нахлуе в съзнанието ти, чувстваш топлина, нали? Колко интересно, че Гарет усещаше топлина.

Силите на Остин достигнаха предела си. Той свали защитната стена и отприщи силата си, разбивайки мощното стягане, което го обграждаше.

Шон остана вцепенен и дишаше тежко.

Остин се изправи.

— Не опитвай това отново.

— И очакваш да повярвам, че вампирите са разбъркали мозъка ти? — Лицето на Шон бе почервеняло от гняв. — С такава сила, каквато имаш, те не могат да ти направят нищо. Освен ако не го искаш.

Остин скръцна със зъби. Надяваше се да насочи вниманието на Шон върху Бунтовниците и далеч от Дарси и приятелите й. Но това никога нямаше да стане. Шон вече нямаше да му има доверие.

Той го стрелна с унищожителен поглед.

— Какво се е случило с теб, Остин? Да не би да позволи на някоя от онези вампирски кучки да те съблазни?

Той сви ръцете си в юмруци.

— Уверявам те, че съм в пълен контрол над себе си.

— Тогава го докажи. Върни се в пентхауса и ги намушкай всичките, докато спят.

Остин преглътна тежко.

— Не.

Шон заби дланите си в масата и се наведе напред.

— Помисли внимателно, преди да отговориш, Ериксън. Отказваш да се подчиниш на пряка заповед, така ли?

Сърцето му ускори ритъма си, причинявайки гръмовен шум в ушите му.

— Да. Така е. Днес ще си подам оставката.

— Глупак такъв.

Остин поклати глава.

— Ти си този, който отказва да научи истината. Има два вида вампири. Трябва да оставиш миролюбивите вампири на мира и да съсредоточиш усилията си върху Бунтовниците. Те са опасните.

— Всички са опасни!

— Не, не са! За бога, Шон, говори с дъщеря си. Шана ще ти каже истината.

— Не ми говори за нея! Тя се обърна срещу мен. А сега, ти също ме предаваш. Разкарай се оттук!

Остин тръгна към вратата.

— Ще продължа битката срещу злото. Все още ще бъдем на една страна.

— Ти си злото, предател такъв! Махай се оттук — изкрещя Шон.

Остин затвори вратата след себе си. Алиса и Ема обикаляха наоколо с притеснени изражения на лицата. Той свали служебната си карта и я подаде на Ема.

— Не трябва да напускаш — прошепна тя. — Ти си най-силният сред нас.

— Аз все още се боря срещу лошите. — Остин се усмихна тъжно. — Пази се. — Той излезе и взе асансьора до приземния етаж.

Беше прецакал всичко. Шон знаеше къде се снима риалити шоуто и беше достатъчно вбесен, за да отмъсти на вампирите, които са там. Остин трябваше да се върне в пентхауса, за да се увери, че Дарси и приятелите й са защитени. Оставаше само една нощ за снимки. Веднъж, след като приключеше всичко, Дарси и приятелите й щяха да са в безопасност.

А какво щеше да прави той след това? Загуби работата си. Загуби момичето. Опита се да направи нещата правилно, но всичко се бе разпаднало.

Можеш да се омъжиш за мен или да прекараш остатъка от вечността в пиянски унес.

Неуместният избор на думи на Остин, продължи да преследва Дарси. Не можеше да се омъжи за него. Как би могла да го обрече на живот, изпълнен с тъмнина и жена, която можеше да се превърне в чудовище във всеки един момент? Тя все още потръпваше всеки път, когато си спомняше болката от удължаването на зъбите й, мощния порив да ги използва и непреодолимата жажда за кръв.

За щастие реакцията й на ужас и отвращение беше също толкова силна, колкото и нуждата й за кръв. Само това й бе помогнало да запази достатъчно контрол над себе си, за да се сдържи да не ухапе Остин. Ами ако се случваше отново и отново? Какво щеше да стане, ако тя бавно свикне с мисълта и ужасът от това изведнъж изчезне? Тогава нямаше да има нищо, което да я спре да ухапе Остин или да го превърне против волята му. А след това, той щеше да я намрази. Точно, както тя мразеше Конър.

Очите й се замъглиха от сълзи. Доколкото знаеше, тя и Грегори бяха единствените вампири, които винаги са били изцяло на изкуствено хранене. Знаеше, че останалите от приятелите й вероятно са хапали хора в миналото, но винаги й бе било трудно да си го представи. Сладката малка Маги да забие зъбите си в някого?

Но сега знаеше как можеше да се случи. Когато зъбите й се удължиха, тя отчаяно жадуваше за кръв. И ако това се случваше нощ след нощ, в крайна сметка щеше да загуби страховитата си аура и да се превърне в нещо нормално. С течение на времето, дори щеше да стане приятно.

Не можеше да въвлече Остин в този капан. А да прекара вечността в пиянски унес, бе жалко. Единственото решение, което успя да измисли бе много работа. Поне щеше да е продуктивна. И да държи мислите си далеч от Остин.

В сряда тя пристигна в ДВК скоро след здрач и веднага се захвана с работата си по третото шоу, което щеше да се излъчи тази събота. След няколко часа Слай надникна в кабинета й. Дарси бе изкушена да хвърли телбода към него, затова че се е държал толкова отвратително към Маги.

— Е, Нюхарт, разбра ли кое е момичето в горещата вана?

— Не. — Тя се бе концентрирала върху работата си, така че той знаеше, че я прекъсва. — Страхувам се, че завинаги ще бъде загадка.

— Хмм. — Слай се почеса по брадата, без да забелязва намеците й, че я притеснява. — Повечето от телефонните обаждания и електронни писма показват, че хората се колебаят между Кора Лий или лейди Памела.

Дарси въздъхна и продължи да работи.

— Все още получаваме електронни писма за това колко лошо са облечени дамите — продължи Слай. — Погрижи ли се за този въпрос?

— Да. Тоалетите на всички им са изцяло обновени. Няма да се види в следващите няколко епизода, но мисля, че ще бъдеш много доволен.

— Хубаво. — Слай се подпря срещу касата на вратата, сякаш възнамеряваше да остане поне още пет минути.

Дарси потисна стона си.

— Все още ли си по график? — попита той. — Записваш последното шоу този петък, нали?

— Да, сър. Ще имаме победител в петък вечер. — И по-добре това да бъде Роберто или с нея беше свършено.

— Чудесно. Планирам да бъда там за финалната церемония, за да мога да дам чека. Подготвил съм страхотен голям чек.

— Звучи добре.

— И казах на Корки Кърант да бъде там, така че да може да направи няколко интервюта след церемонията.

— Звучи вълнуващо — промърмори Дарси.

— Вълнуващо е! — Слай обърна глава, защото вниманието му бе привлечено от нещо в коридора. — Хей, Тифани! Закъсня. — Той върна погледа си върху Дарси. — Имам среща. Ще се видим по-късно — каза той и затвори вратата.

Дарси потръпна. Точно така. Той и Тифани имаха да обсъждат нещо важно. Дарси работи до полунощ, след това си взе почивка, за да гледа „Най-сексапилният мъж на планетата“, когато излъчиха втория епизод на предаването по международната вампирска телевизия. Бе епизодът, в който лейди Памела заведе участниците на разходка из оранжерията. Това да гледа Остин накара сърцето й да се свие болезнено. Когато той убоде пръста си на розата, операторът бе свършил страхотна работа, показвайки желанието на Памела да вкуси кръвта му.

Окото на Дарси потрепна. Тя замасажира неспокойния нерв на слепоочието си. Бе взела правилното решение. Остин никога нямаше да е в безопасност като живее с нея във вампирския свят. Беше като да размахва бутилка вино пред група възстановяващи се алкохолици. Когато шоуто свърши, телефонът й иззвъня.

— Дарси! — Маги звучеше щастливо. — Всички обожаваме шоуто.

— Това е добре. — Тя чуваше развълнувани гласове около нея. — Какво става?

— Купонясваме! Барт, Бърни и Грегори слязоха до салона на служителите, за да гледат шоуто с нас. Всички пием Газирана кръв, за да го отпразнуваме. О, и Роберто искаше да дойде. Каза, че е самотен сам в пентхауса, но Грегори му каза, че не може, защото няма да е честно за конкурса.

— Разбирам.

— Ванда се опитва да придума Грегори да ни заведе в друг мъжки стриптийз клуб. Барт каза, че има някакъв страхотен наблизо, макар че нямам представа откъде би могъл да знае това.

Дарси повдигна вежди. Барт харесва мъжки танцьори?

— Разбирам.

— Искаш ли да дойдеш с нас? Грегори може да те телепортира тук на секундата.

— Не, благодаря. Имам много работа за вършене.

— О, добре — въздъхна Маги. — Аз просто не искам да бъдеш тъжна заради… о, това ме подсети. Предполагам, че трябва да ти кажа.

Дарси се намръщи при колебанието в гласа на приятелката й.

— Какво има?

— Грегори чу нещо отвън в коридора и отиде да провери. Беше Адам. Или Остин. Все тая.

Сърцето на Дарси подскочи.

— Какво правеше той?

— Грегори каза, че е обикалял около пентхауса, притеснен за охраната. Казал е, че имаме нужда от повече дневна и нощна охрана.

Дарси спря да диша. Дали Остин знаеше нещо? Все пак той беше таен агент на ЦРУ. Може и да имаше основателна причина да бъде загрижен за безопасността им.

— Маги, нека говоря с Грегори.

— Добре — последва пауза.

— Кво става, сладкишче? — заговори Грегори.

— Мисля, че трябва да отведеш дамите. Вземи Барт и Бърни с теб. И се обади на… Конър. Попитай го дали може да ни отпусне охранители за пентхауса.

— Какво става? Звучиш разтревожена като онова момче, Адам.

— Ще ти обясни по-късно. Но повярвай ми, ако Адам е разтревожен, тогава има основателна причина за това. Бъди внимателен. — Дарси затвори и се върна обратно към работата си.

В четвъртък вечерта тя отново работи дълги часове и имаше още две предавания, готови за излъчване. Когато дойде петък, дамите облякоха най-хубавите си нови вечерни рокли. Това бе нощта, в която най-накрая щяха да се сдобият с нов господар. И последната вечер, в която Дарси някога щеше да види Остин.