Драконът със зелените очи

14

Щом усети целувката на Гуендолин, драконът се предаде. Беше твърде късно да й признае, че я е излъгал. Твърде късно, за да я предупреди да се пази от необузданото желание, което целувката й разпали у него. Вместо да го укроти, тя го направи луд. Луд от желание да я целува. Да я милва. Да я люби. Отворените, цъфтящи устни го замаяха. Нямаше смисъл да се съпротивлява.

Все пак трябваше да се овладее, защото не искаше да я стресне. Прегърна я нежно и езикът му се зае да изследва влажната топлина на устата й. Тя имаше вкус на невинност и желание. Плахата пламенност правеше целувките й много по-привлекателни от целувките на най-опитната куртизанка.

— Сладкото невинно агънце… — пошепна до устните й той. — Ти си сън, нали? Сън, който стана действителност.

Гуендолин не повярва на ушите си. Нима един дракон можеше да говори толкова нежно? Устните му се плъзнаха по брадичката й и оставиха по лицето й пареща следа от възбуда. Той целуна трапчинката на бузата й и потърси вдлъбнатинката между шията и ключицата. После се върна към устата й.

Това не беше бегло докосване на устните, нито непохватно триене. Тази целувка беше сладка и тъмна като смъртта. И изпълни устата й с такова съвършенство, че тя падна на гърдите му. Той беше пил, но стоеше здраво на краката си — докато тя се люлееше. Пияна не от уискито на езика му, а от парещата му нежност. Той дишаше на пресекулки като нея, драконовото му сърце пулсираше под ръката й.

Той я понесе към масата, без да прекъсва целувката. Тя беше имала намерението да го привлече под лунната светлина. Изобщо не бе помислила, че той ще я скрие в най-дълбоката сянка и че тя ще го последва доброволно, дори с радост.

Усети под себе си ръба на масата; той се притисна в мекия й корем и й доказа, че не беше див звяр, а мъж, който я желае отчаяно.

— Проклета малка глупачка. Трябваше да си отидете, когато ви казах. — Той я притисна още по-силно до себе си.

Гуендолин посегна към лицето му. Дрезгавото обвинение беше по-неустоимо дори от докосването му. Той помилва устните й със своите и тази нежност разтопи сърцето й.

Драконът отвърза сатенените панделки, които прибираха нощницата й, и разголи раменете й с треперещи ръце.

— Толкова мека кожа имате… — Пръстите му се плъзнаха по ключицата.

— Това е често явление при пълните момичета — обясни тя, — малка компенсация за липсата на талия. — И притисна парещата си буза към гърдите му.

Той обхвана лицето й с две ръце и произнесе с треперещ от страст глас:

— Ако бяхте богиня, Афродита щеше да позеленее от завист, като ви видя.

Гуендолин се усмихна несигурно.

— Сигурен ли сте, че не е позеленяла от мъха?

Драконът зарови лице в шията й, неспособен да потисне напиращия в гърлото му смях. Беше напълно убеден, че само нежността и мекотата й могат да запълнят страшната празнота в живота му.

— Щом не приемате похвалата от езика ми, ще го употребя другаде.

Езикът му се плъзна между устните й и Гуендолин простена сладостно. Ритъмът, в който се движеше той, беше стар като вълните отвън, които се удряха в скалите. Когато ръката му обхвана меката й гърда, тя бе обзета от греховна възбуда. Палецът помилва зърното под батистената нощница и го събуди за живот.

Тя изпъшка в устата му и той простена в нейната. В долната част на тялото й лумна див пламък. Макар че ушите й бучаха, чу как той произнесе дрезгаво името й.

Простена отново, когато ръката му се плъзна под нощницата й и помилва чувствителните коленни ямки. От деня, когато той я освободи от прозореца, носеше бельо под нощницата, но сега разбра колко е била глупава да вярва, че парченцето коприна ще запази добродетелта й. Трябваше да знае, че за мъж като дракона то представляваше повече дразнител, отколкото препятствие.

Едва когато го чу да пъшка, тя се сети за копринените си гащички. Сръчните аристократични пръсти намериха без усилие кичурчетата между бедрата й, чиято влажност издаваше желанието й. Бедрата й се подадоха, поканиха го — не, помолиха го да й натрапи тъмната си воля.

„Ето какво било“, помисли си неволно Гуендолин и безсилно отметна глава назад. Това значи беше греховното блаженство, за което Неса и Глинис бяха заменили невинността си. Той глезеше устата й с целувки, милваше я и я галеше, даде й възможност да се наслади на медения нектар на опиянението. След малко палецът му помилва свежата пъпка на входа на утробата й и два пръста се плъзнаха в топлия отвор, който никога преди това не беше посрещал мъж.

Гуендолин сама не усети как се разтвори, за да приеме милувката му. Тялото й се разтърсваше от нови и нови вълни на удоволствие. Поиска да произнесе името му и с ужас установи, че не знаеше как да го нарече.

Той беше непознат. Абсолютно чужд мъж без лице, наведен над нея в мрака, мушнал ръце под полата й.

Толкова я досрамя, че й се зави свят. Тя изплака и се отдръпна от него.

— Не! — изпищя тя и се изтръгна от ръцете му. Той я последва до края на сянката.

— Какво ти стана? Нима помисли, че ще те принудя? За бога, Гуендолин, аз не съм чудовище!

Тя се вкопчи в облегалката на дивана и се постара да успокои дишането си. Не искаше да плаче пред него, пък и не можеше да хълца сърцераздирателно като Неса и Кити.

— Вие не разбирате. Не е заради вас, а заради мен. — Тя сведе глава. — Трябваше да ви го кажа веднага. Всички жени в нашето семейство много лесно показват слабостта си.

Мъжът се изсмя облекчено.

— И това ли е всичко? Уверявам ви, скъпа, че онова, което изпитахте, е напълно нормално. Няма нищо лошо да изпитвате удоволствие. Това е приятно и за вас, и за мен.

Гуендолин изпита още по-силно унижение.

— Знаете ли какво казват мъжете от селото за сестра ми Неса? „Внимавай, като вдигнеш полата на момичето Уайлдър, да не видиш там друг мъж.“ И си намигат, бутат се и си шушукат. „Знаеш ли кое е по-хубаво от това да проснеш по гръб момичето Уайлдър? — Да го накараш да коленичи!“

Драконът я наблюдаваше от мрака. Мълчанието му беше неразгадаемо.

— Неса се раздава без остатък и накрая не остана нищо, което да я определя като личност. А Кити, най-малката, тръгна по нейния път. Но как бих могла да ги съдя, като не съм ни на йота по-добра от тях? Предлагам се на първия непознат с топли устни и пламенен език, който ме обработва с целувки и ми разправя, че съм имала мека кожа!

Той мълча дълго — достатъчно дълго, за да може Гуендолин да се запита дали не го бе наранила с думите си.

— А ще ми кажете ли на колко такива негодници сте се предложили досега?

Гуендолин изхълца, но бързо се овладя.

— На нито един. Само на вас.

— И това ми било леко момиче — изсмя се подигравателно той.

— Не можете да отречете, че ви разреших недопустими волности!

— Аз не ги смятам за недопустими — отвърна той и в гласа му звънна гняв. — Първо ми позволихте да ви целувам по устата. После ми позволихте да помилвам великолепните ви гърди. А след това допуснахте да пъхна пръсти във…

— Престанете! — изплака Гуендолин и затисна ушите си. Подигравката му беше непоносима. — Как можах да ви позволя всичко това, след като дори не знам името ви? Нито съм виждала лицето ви!

— Това е вярно — отговори спокойно той, — но преди малко бях готов да се закълна, че познавате сърцето ми.

Тя изхълца отново, но успя да потисне сълзите си. Така й се искаше да падне в обятията му… Но тя беше пленница на лунната светлина, както той беше пленник на мрака. Докато той отказваше да й разкрие самоличността си, пропастта помежду им оставаше непреодолима като тази между кулата и морето. За да изпревари поредния пристъп на слабост, тя се обърна рязко и избяга от залата.

Лунната светлина падаше на тесни ивици през отворената врата. Свободата мамеше.

Вместо да избяга навън, Гуендолин хукна нагоре по стълбата. Драконът остана сам в мрака. Тя не видя как той изскочи от залата и я последва, без да се плаши от лунната светлина. Не видя и как се свлече до стената и зарови ръце в косите си, докато слушаше хълцанията й от кулата.