Драконът със зелените очи

15

— В името на бога! — изгърмя Айзи и с все сила тръсна върху масата коритото с мръсните нощници.

Кити се сгърчи като от удар, а Глинис едва успя да спаси бисквитките си от мръсната вода, която плисна от коритото. Дремещото куче веднага усети събиращите се буреносни облаци, скочи и избяга навън.

Кити и Глинис си размениха страхливи погледи, но не посмяха да се обадят. Айзи изсипа съдържанието на коритото в голямото ведро, което вреше на печката, грабна дървената лъжица и се зае да бърка дрехите. Приличаше досущ на злобна вещица, която забърква дяволски питиета.

След малко в кухнята влезе Неса. Очите й бяха подути, косата разрошена. Макар че отдавна бе минало десет, тя явно не си беше отспала.

— За бога, Айзи, трябва ли да крещиш с все сила и да вдигаш такъв шум? Ще събудиш и мъртвите.

— Ще събудя мъртвите, но не и теб. — Айзи извади лъжицата от водата и я размаха. — Имам пълното право да крещя и да вдигам шум. Станала съм на разсъмване, когато вие двете най-сетне се прибрахте вкъщи. Цяла нощ се мотаете с разни мъже…

Кити се изчерви, а Неса падна в най-близкия стол. Глинис съчувствено й подаде една бисквитка.

— Тъй като в момента се интересувам само от Лаклан, би трябвало да кажеш „с един мъж“.

Слугинята извъртя очи.

— Добре де, от мен да мине, с един мъж. Утре ще дойде следващият.

— За разлика от Неса аз съм вярна. Докато бях омъжена, не съм изневерявала на съпрузите си — подчерта Глинис.

— И това ги е вкарало в гроба. Бедните старчоци трябваше да изпълняват ролята на дузина силни млади мъже.

Неса се разсмя, Глинис се нацупи и захапа поредната бисквитка.

— По-добре да бях закусила в някоя от къщите си, Айзи. Когато си в лошо настроение, с теб е невъзможно да се разговаря цивилизовано.

Айзи посочи с лъжицата към стената.

— Ако ти, госпожичке, беше затворена по цял ден с умопобъркания си баща, сигурно щеше да си постоянно в лошо настроение! Не знам как сестра ти е издържала няколко години. На нейно място щях да умолявам дракона да ме изяде!

За момент всички утихнаха, замислени за Гуендолин.

— Вчера татко ме сбърка с мама — заговори след малко Кити. — Вкопчи се в полата ми и ме помоли за прошка.

— Така и трябва. Защото неговата ненаситност погуби бедната ви майка.

Момичетата зяпнаха смаяно. Никога не бяха чували Айзи да говори така. За момент сгорещеното й от огъня лице пламна още по-силно.

Тя им обърна гръб и ожесточено разбърка дрехите с дървената лъжица.

— Исках само да кажа, че непременно държеше да й направи син. Прав си е човекът, кой би се радвал на три моми като вас?

— Да, всеки мъж иска син… — промърмори с отсъстващ вид Кити и бутна чинията си.

Глинис я погледна загрижено.

— Какво става с теб, малката? От няколко дни си мрачна. Никога не си била такава.

— Да не си бременна? — Неса стисна ръката й.

— Само това липсваше — простена Айзи. — Още един задник за бърсане.

Кити издърпа ръката си и удостои сестрите си с гневен поглед.

— Не съм бременна! Не си ли спомняте, че още преди години ме научихте как да се пазя?

Неса се отпусна назад и си наля чаша чай.

— Би трябвало да ми бъдеш благодарна — отвърна укорно тя.

— Така ли? Защо не ме научи на нещо по-полезно? Например да кърпя чорапи, да лъскам сребро или да водя домакинството!

— Виж, миличка, повечето мъже не държат особено на лъснатото сребро — опита се да я успокои Неса.

Кити се ядоса още повече.

— На света има много мъже, които не мислят единствено за онази работа.

Глинис и Неса си размениха многозначителни погледи.

— Всеки здрав и силен мъж се интересува от онази работа.

— Сигурно си срещнала мъж, който е устоял на чара ти! — досети се Неса.

Кити сведе глава.

— Той изобщо не ме намира красива. — Тя се загледа мрачно в чашата си.

Глинис помилва косата й.

— Това е смешно. Всеки знае, че ти си най-красивото момиче в Балиблис.

— Само тя не го вижда. — Неса се усмихна малко изкуствено.

Глинис смръщи носле и отново се обърна към Кити.

— Да не си направила някоя глупост, момиче? Да не би да си влюбена?

Кити изплака жално, остави чашата си и скри лице в ръцете си.

— О, защо не изпратихте мен при дракона?

— И какво ще намери у теб похотливият дракон? — опита се да я развесели Глинис. — Той иска само девственици!

Айзи изпръхтя презрително, Неса и Глинис избухнаха в смях, но Кити отново изплака, скочи и избяга от стаята.

Сестрите се загледаха смаяно след нея. Смехът им заглъхна.

— Какво му става на това момиче? — попита неодобрително Неса.

— Не знам, но ще разбера — отговори решително Глинис и стана.

Облегнат на една бойници, драконът седеше на върха на северната кула. Отдавна не беше виждал как изгряващото слънце позлатява вълните, отдавна не беше усещал милувката на южния бриз. Подложи лицето си под слънчевата светлина и въздъхна доволно.

Бурята беше прочистила въздуха и светът се чувстваше като новороден. Искаше му се и неговите грехове да се отмият толкова бързо.

Затвори очи и видя пред себе си Гуендолин, обляна от лунната светлина. Разрошената коса беше като златен ореол, бузите зачервени от удоволствието, което той й бе дарил. Тя беше една от богините от фреските в кулата, слязла за малко на земята. Но нейните дарове не бяха за смъртните.

Особено за човек като него.

Той си припомни колко наранена и засрамена беше тя, когато избяга от него, и скри лице в ръцете си. Даже когато искаше да дари радост, той носеше само болка.

Приглушени стъпки и неловко покашляне му подсказаха, че вече не е сам.

— Отидох да видя какво прави Гуендолин. Вратата беше отворена. Първо си помислих…

— Че ще я намериш в моето легло — завърши драконът и изгледа пронизващо приятеля си. — Не ми се иска да навредя на славата си, но изкуството ми да прелъстявам претърпя провал.

— Щом е така, защо тя не е избягала?

— Попитай нея.

— Не исках да я будя. Видях по бузите й засъхнали сълзи. Сигурно е заспала, както е плакала.

В гърдите на дракона лумна гняв.

— Какво не е наред, Тапър? Да не би да ти омръзна да си играеш със селяните? Не се ли забавляваш вече?

— О, разбира се, че се забавлявам — отговори Тапър и се облегна на отсрещната бойница. — Баба Хай е на легло, защото вярва, че гайдата е всъщност ревът на феите на смъртта, дошли да вземат душата й. Синът на подкована се сби със сина на дърводелеца, защото се обвиниха взаимно, че бащите им са предали Маккълог. А пък Иън Слоан едва не застреля жена си, когато се събудил от поредното пиянство и я сбъркал с дракона. Или поне той така твърди. — Тапър извъртя очи.

— Май вече се чувстваш у дома си сред хората от Балиблис? — подхвърли драконът и го погледна изпитателно.

Тапър се изчерви.

— Нали трябва да им измъкна хилядата фунта.

Драконът се обърна отново към морето. През миналата нощ, под омаята на сладките, нежни целувки на Гуендолин, мрачните му планове бяха забравени. Но този момент беше бегъл като удоволствието, което споделяха. Той не можеше да й предложи бъдеще, само минало.

Погледът му проследи чайката, която се спускаше почти отвесно към скалите.

— Корабът е хвърлил котва в заливчето зад скалите. Чакат само знак от мен, за да се махнем оттук.

— О, но ние не бързаме, нали? — попита стреснато Тапър. — Аз обработвам селяните, но точно сега не бива да прибързваме. Какво ще кажеш да им дадем още четиринадесет дни?

Драконът стана от мястото си.

— Не мога да чакам толкова дълго! Не знам дали разполагам дори с още една нощ.

Той се хвана за парапета и втренчи поглед в далечината. Как да обясни на Тапър, че защитата на мрака се е обърнала срещу него? Че вече го е страх от тъмното? Страх, че ще се издаде сам и ще се качи в кулата. Че вече не му е достатъчно да наблюдава Гуендолин, докато спи, а иска да влезе в леглото й и да завладее устата и тялото й.

Той не я излъга. Никога нямаше да я принуди да му се отдаде. Щеше да приложи изкуството си на прелъстител и тя щеше да го допусне до себе си. Но тогава щеше да се почувства като още по-страшно чудовище, отколкото и без това беше.

Той погледна Тапър право в лицето.

— Давам ти още една нощ да изтръгнеш истината от селяците. Ако се провалиш, ще им изиграем един последен номер, ще напуснем това прокълнато място и никога вече няма да говорим за него. Разбрахме ли се?

Тапър сведе глава.

— Както кажеш. — Той се обърна към стълбата и проговори меко, без да погледне приятеля си: — Би могъл да й кажеш кой си.

Драконът се усмихна измъчено.

— Ако знаех кой съм, щях да й кажа.

„Би могъл да й кажеш кой си.“

Докато вървеше с бързи крачки през обляното от лунна светлина пасище, Тапър непрекъснато повтаряше тези думи. Спъна се в един корен и отново се почувства като тромавото хлапе, за каквото го смяташе баща му.

Вдигай глава, като вървиш. Дръж гърба изправен. На твоята възраст не бях такъв парцал.

Сигурно баща му е имал право. През цялото време. В края на краищата, кой мъж би се представил за някой друг, за да се хареса на едно наивно младо момиче?

Тапър въздъхна. Представи си как страхопочитанието в искрящите очи на Кити ще се смени с презрение, когато открие истината — че той беше просто една глупава овца във вълча кожа.

Когато се украсяваше с блестящите драконови люспи, той можеше да бъде остроумен и да говори красиво. Можеше да изненада любимата си с букет полски цветя и да се радва на нежната розовина по бузите й. Можеше да лежи до нея в тревата и да й показва диамантените съзвездия по небето. За пръв път в живота си имаше възможност да се възползва от класическото образование, което беше получил.

Той беше тайнственият чужденец, за какъвто го смяташе тя, а не обикновеният англичанин с вид на невестулка, който говори твърде много и постоянно се изчервява.

Когато прескочи бистрото поточе, единият му крак остана в студената вода. Драконът иска да заминем утре, помисли си потиснато той, и за това до голяма степен съм виновен аз. Беше си въобразил, че ще научи повече за селяните, като ухажва Кити, вместо да пуска димки и да надава злокобен вой, когато някой се осмели да се отдалечи твърде много от дома си нощем.

Щом никога вече нямаше да види Кити, значи не беше нужно да й разкрива кой е в действителност. Защо да разруши романтичните й мечти? Защо да не й остави спомена за откраднатите мигове, които бяха споделяли? Поне в едно сърце да остане като герой.

Но само докато Гуендолин се върнеше в селото и разкажеше на сестра си как са я измамили.

Тапър спря и затвори очи. Знаеше какво трябва да направи.

Когато отново отвори очи, тя беше там, въздушна и лека като изпаренията, които се надигаха от влажната трева. Беше увила крехките си рамене в наметката на дракона, както всяка нощ след първата им среща.

— Толкова се радвам, че дойде, Катриона. Трябва да ти кажа нещо.

Тя пристъпи към него, като въртеше изкусително хълбоците си.

— Не искам да ми говориш повече — изрече дръзко тя. — Цяла седмица слушам приказките ти. Колко съм била красива. Че очите ми блестят като капки роса върху тревата. Че устните ми са червени като розови листенца. — Тапър стоеше в очакване пред нея. Тя сложи ръка на бузата му и го привлече към устните си.

— Приятелят ти е прав. Говориш твърде много.

Сочните й устни се впиха в неговите и Тапър простена.

Целувката й беше неустоимо земна и гореща като разкошните млади гърди, които се притискаха в неговите. Всяка капка кръв от тялото му се стече към слабините. Трябваше да й позволи да го положи върху ароматната трева. Трябваше да приеме недвусмислената й покана.

Струваше му много по-голяма сила на волята, отколкото си беше въобразявал, че притежава, за да се откъсне от прегръдката на Кити. Пое дълбоко въздух и я отблъсна от себе си. Сега тя трябваше да е сигурна, че има срещу себе си лъжец. Истинският дракон никога не би се притеснил от една целувка.

Очакваше всичко друго, но не и да види сълзи в очите й.

— Неса беше права. Теб не мога да прелъстя!

Тапър посегна към нея, но тя се отдръпна, сякаш искаше да я удари. Той спря насред движението, защото тя очевидно беше готова да му избяга.

— Наистина ли мислиш, че не те целувам, защото не те желая? — попита сериозно той.

Кити спря отстъплението си, очите й бяха пълни със съмнение.

— Глинис каза, че искаш само девственици. Че никога не би погледнал момиче като мен, защото вече не съм девствена… — Тя прехапа устни и сведе глава.

— Глинис е права. Точно затова не мога да те целуна.

Преди да е изкривила лице, той пристъпи към нея.

— Не искам да те целувам, защото ти заслужаваш нещо по-добро от тайни срещи и бегли забавления в тревата. — Той изтри една сълза от бузата й. — Честно казано, аз не бих те обезчестил така подло, ако не възнамерявах да те взема за жена.

Тапър се изненада от думите си много повече от Кити. Никога не беше помислял, че иска да се върне в Лондон с това късче от шотландското небе и да го пази като съкровище до края на дните си. Не си беше представял какво би било да чува веселия смях на Кити и грациозните й стъпки по коридорите на самотната си градска къща — тя щеше да я превърне в истински дом.

В тялото му запулсира непозната възбуда. Кити го гледаше, сякаш беше свалил най-ярката перла от небето и я беше сложил на пръста й.

Той изпъна рамене и стегна корема си. Но не можа да не се засмее.

— Катриона Уайлдър, искам да ви обърна внимание, че ако застрашите добродетелта ми с вашите целувки, ще трябва да направите от мен почтен мъж.

Той очакваше неговата радост да се отрази и по нейното лице. Вместо това тя само помилва бузата му и лицето й бе засенчено от тъга, която я състари с няколко години.

— Ти отдавна си почтен мъж. Добър мъж. Достоен за обич. Аз не те заслужавам.

Преди да е проумял думите й, тя си тръгна. Истинският дракон в никакъв случай нямаше да я остави да си отиде. Но той беше само Тиодор Тапингъм, непохватният син на един дребен виконт. Посегна да я хване, но тя вече се бе разтворила в мъглата. Обаче бе оставила празната наметка, която никога не му беше отивала.

Кити тичаше през гората. Далече от дракона, който викаше името й. Заболя я, когато той й каза, че не я иска, защото не е девица. Но още повече я заболя, че той я искаше въпреки това.

Тичайки, тя бършеше сълзите си, навеждаше се под клоните на дъбовете и буковете. Гуендолин я бе предупредила, но тя не пожела да се вслуша в думите й. Но какво знаеше Гуендолин? Тя прекарваше дните си в грижи около баща им, изпълняваше глупавите му желания, докато Неса имаше десетки обожатели и се наслаждаваше на ласкателствата, подаръците и забавленията.

Какво значение имаше, че щом получеха, каквото искаха, те преставаха да я забелязват? Нали веднага идваше следващият, който искаше целувки и бързо я повличаше към навеса на ковача?

Кити бе загубила невинността си по време на една бърза среща, която беше повече болезнена, отколкото радваща. За мъжа, който я обичаше и искаше да я направи своя жена, не беше останало нищо. Тя захълца по-силно. Тя също го обичаше — мекото му лице, доброто му сърце, сериозните кафяви очи. И тъкмо затова не можеше да се омъжи за него.

Спъна се в един камък и се облегна тежко на изкривеното от вятъра стъбло на една бреза. Гласът на дракона бе замлъкнал. Заобикаляха я тайнствените шумове на нощта. Хладният бриз зашумя в клоните на високите дървета и Кити се разтрепери. В плача си не беше гледала къде отива и сега мястото, което трябваше да е добре познато, й се струваше призрачно и чуждо.

Зад нея изскърца клон и сърцето й се качи в гърлото.

— Кой е там?

Тайните на нощта бяха ужасяващи. Тя се опита да ги пренебрегне и се обърна назад, надявайки се да намери пътя преди луната да е залязла.

Само след три крачки една мускулеста ръка я сграбчи за рамото. Другата затисна устата й, за да заглуши уплашения й вик.

Та заби нокти в ръката на похитителя си и той изохка. Задушаващо горещият му дъх до ухото й я разтрепери.

— Прибери си ноктите, котенце, че ще ти ги изтръгна! — Едва сега Кити разбра, че дебелата лапа, затисната устата й, беше на Рос. Когато от мрака изникнаха Глинис, Неса и Лаклан с необичайно мрачни лица, очите й се разшириха от учудване.

Кити изрита Рос по чатала, той изруга ядно и я пусна. Тя се обърна към него и очите й засвяткаха опасно.

— Само посмей да ме докоснеш още веднъж, гаден грубиян!

Рос размаха заплашително юмрук.

— Значи позволяваш на онзи звяр да те мачка, но аз не съм достатъчно изискан за теб?

Тя очакваше Глинис и Неса да й се притекат на помощ, но те стояха зад Рос с обвиняващи лица.

— Нямам представа за какво говориш. — Кити се постара да остане спокойна. Това сигурно беше шега.

— Ние знаем какво си направила — отговори Неса.

— И с кого — добави Глинис. Съжалението в очите й беше по-страшно от ругатните на Рос.

— През цялото време си мислехме, че драконът е чудовище. Едва ти ни показа, че той е само един мъж. Смъртен — изрече Лаклан и се изсмя подигравателно.

Кити инстинктивно се отдръпна. Трябваше да бяга, и то веднага — за да спаси дракона, не себе си.

— Какво смятате да правите? — попита тя, за да спечели малко време.

На въпроса й отговори гората. Иззад дърветата и храстите изникнаха тъмни фигури както някога друидите. Но вместо свещени камъни и лечебни растения селяните от Балиблис носеха дебели тояги, мускети, въжета, факли и всички ножове и мечове, които бяха заровили в градините си или скрили в избите след оттеглянето на англичаните. Някои още лепнеха от кръвта на враговете на клана Маккълог. Даже баба Гай стискаше в костеливите си ръце вила и зъбците й блестяха заплашително в мрака.

Кити изплака тихо. Рос я хвана за лакътя.

— Е, на какво ти прилича това, момиче? Да вървим да хванем дракона!