Единствена любов

31.

Грег Уин се събуди с Холи, гушнала се до него, а пищният й силиконов бюст беше притиснат към тялото му. Хвърли бърз поглед към часовника и видя, че е седем сутринта. Време беше да стягат багажа и да потеглят към Атланта.

— Холи. — Той я побутна с ръка. — Събуди се!

Тя издаде звук, наподобяващ мъркане на коте и се изтегна, притискайки тялото си още по-силно към неговото, с което превърна сутрешната му ерекция в болезнена потребност, която той беше склонен да задоволи. Но споменът за това, как се беше озовала в леглото му, го накара бързо да обуздае този свой импулс. С което доказа, че умееше да бъде и джентълмен.

— Холи. Хайде, събуди се. — Той отметна косата от лицето й и я приглади назад. — Ако се разбързаме, ще успее да стигнем в Атланта в късния следобед.

Което, като се имаше предвид, че вече бяха загубили цял ден в преследване на историята с Ратбун, щеше да им дойде добре.

— Добре де. Ставам.

В действителност единствено той се намираше във вертикално положение. Холи се намести на частта от леглото, освободена от него и отново заспа. Грег си взе душ и после натъпка куфарите си толкова шумно, колкото можа, но тя сякаш се бе изолирала за околния свят. Не толкова заспала, а по-скоро изпаднала в кома. Тъкмо се канеше да се захване със Стан, който беше дори по-тежък случай по отношение на сутрешното ставане, когато на вратата се почука. Възможно ли бе тоя надрусан загубеняк вече да се е събудил?

Още докато отваряше вратата, Грег заговори на оператора.

— Чуй ме, трябва да натоварим вана…

Но пред вратата стоеше скования иконом задник, който гледаше, сякаш някой е разлял червено вино върху канапето.

Грег вдигна ръка.

— Тръгваме си. Изчезваме, само ни дайте…

— Собственикът реши да ви позволи да снимате тук за специалното си издание.

— Моля? — Грег запримигва като пълен идиот.

Гласът на иконома прозвуча още по-отвратено, ако това беше възможно.

— Собственикът разговаря с мен днес сутринта. Каза, че ви е разрешено да водите предаването си от тук.

С един ден закъснение, помисли си Грег и изруга наум.

— Съжалявам, с екипа ми…

— … сме много развълнувани — завърши Холи вместо него.

Когато Грег хвърли поглед през рамо, водещата му тъкмо обличаше халата си, докато ставаше от леглото.

— Чудесна новина — заяви тя, като се усмихваше на иконома. Който изглеждаше така, сякаш се разкъсваше между неодобрението и очарованието от гледката на разрошената, топла от съня и напълно естествена Холи.

— Много добре — отговори икономът, след като прочисти гърлото си. — Уведомете ме, ако имате нужда от нещо.

И след кратък поклон той се отдалечи по коридора.

Грег затвори вратата.

— Мислех, че искаш да се махнеш от тук.

— Ами… С теб съм в безопасност, нали така? — Тя се сгуши в него и потърка гърдите му. — Просто ще остана при теб.

Доволството в гласа й го направи подозрителен.

— Изигра ли ме? За цялата тази история със секса?

Тя поклати глава, без да се поколебае.

— Не… Но все пак мисля, че беше само сън.

— Но нали каза, че наистина си правила секс.

Идеално оформените й вежди се смръщиха, като че се опитваше да види през заскрежено стъкло.

— Всичко е прекалено неясно, за да е било истина. Снощи бях изключително объркана, но на дневна светлина… ми звучи някак глупаво.

— Беше доста убедена, когато дойде тук.

Тя поклати бавно глава.

— Нищо повече от наистина жив и невероятен сън… Всъщност нищо не се е случило.

Той затърси в изражението й признаци на съмнение, но съзря само убеденост. Изведнъж тя опря ръка в слепоочието си.

— Да ти се намира аспирин?

— Главоболие ли имаш?

— Да. Току-що се появи.

Той отиде до куфара си и извади тоалетния си несесер.

— Чуй ме, склонен съм да снимаме тук, но ако решим да останем, няма връщане назад. Трябва да запълним ефирното си време, така че не можем да побегнем към Атланта след ден или два.

Честно казано, времето им вече изтичаше.

— Разбирам — рече тя и седна на леглото. — Напълно съм наясно.

Грег й подаде аспирина, а после влезе в банята и й наля чаша пода.

— Защо не се върнеш в леглото? Рано е и без съмнение Стан все още не е на себе си.

— А ти какво ще правиш? — попита тя прозявайки се, докато му подаваше блистера и празната чаша.

Той кимна към лаптопа си.

— Ще го отнеса в салона на долния етаж и ще прегледам кадрите от снощи. Записите от дистанционните камери сигурно вече са се прехвърлили.

— Остани тук — настоя тя, докато помръдваше под чаршафа идеално лакираните си пръсти на краката.

— Сигурна ли си?

Тя положи глава на възглавницата, а усмивката й разкри прекрасните й зъби… И милата страна от характера й.

— Да. Така ще спя по-добре, а и миришеш чудесно след като си си взел душ.

Боже, биваше си я. По начина, по който го гледаше от леглото, щеше да е нужна цяла армия, за да го извлекат от стаята.

— Добре. Заспивай, захарче.

Тя се усмихна на гальовното име, което й беше дал, след като за пръв път бяха правили секс.

— Ще го направя. И благодаря, че ще останеш при мен.

Тя затвори очи, а той отиде до фотьойла пред прозореца и включи лаптопа си. Записите от миникамерите, които бяха скрили в коридора, в дневната на долния етаж и в големия дъб до верандата, наистина се бяха прехвърлили.

Като се имаше предвид случилото се, той съжаляваше, че не бяха монтирали камера и в стаята на Холи. Но тъй като призраци не съществуваха, защо им беше да си правят труда? Кадрите бяха заснети, за да се създаде представа за атмосферата… И за да бъдат леко манипулирани по-късно, когато дойдеше време за духовете в къщата.

Когато започна да преглежда заснетия материал, се замисли от колко време вършеше това. Две години? И досега не беше видял или чул нещо, което да не може да бъде обяснено. В което нямаше никакъв проблем. Той не се опитваше да докаже съществуването на духове. Просто продаваше забавление.

Единственото, което бе научил за последните двайсет и четири месеца, беше, че работата си я биваше, а измамата никога не бе представлявала проблем за него. Дори се чувстваше напълно комфортно, което го правеше идеален телевизионен продуцент. За него всичко беше въпрос на цели и без значение дали ставаше дума за места, таланти, актьори, собственици на къщи или каквото и да било друго, те всички представляваха шахматни фигури, които трябваше да бъдат подредени върху игралната дъска. За да свърши добре работата си, той беше лъгал за договори, дати, звук и картина. Беше мамил, заблуждавал и заплашвал.

Беше правил фалшификати, беше извъртал факти и… Грег се намръщи и се наведе към монитора. Натисна бутона за превъртане и пусна още веднъж записа, направен в коридора. Онова, което видя, беше тъмна фигура, движеща се пред спалните им…

После изчезна в тази на Холи. Часовникът в долния десен ъгъл показваше единайсет минути след полунощ. Което беше около четирийсет и пет минути преди нейното идване при него. Грег изгледа откъса още веднъж и наблюдаваше как огромната сянка се движи по средата на сумрачния коридор, като спира светлината, проникваща през срещуположния прозорец.

Чу в главата си гласа на Холи: „Защото правих секс с него“. Изпълниха го гняв и тревога и той остави записа да продължи напред, а според часовника в десния ъгъл минутите се нижеха. И ето го отново, трийсет минути по-късно силуетът напусна стаята на Холи, пристъпи навън и отново спря светлината.

Фигурата се насочи към противоположната посока на тази, от която се беше появила, сякаш знаеше къде е камерата и не искаше да покаже лицето си. Грег точно се канеше да позвъни на местната полиция, когато проклетото нещо изчезна, сякаш не бе съществувало.

Какво ставаше, по дяволите?