Единствена любов

55.

Когато отброи „Едно“, Хекс прие форма в дневната на къщата, като си мислеше, че опасенията за засада бяха основателни… Само че нападнати щяха да бъдат лесърите. Насочи се към най-близко стоящия убиец и влезе в юмручна схватка с него с ясното съзнание, че трябваше да действа бързо. От елемента на изненада по време на битка можеш да се възползваш само веднъж, а враговете им бяха четири пъти повече от тях и то в ситуация, при която не можеха да бъдат използвани огнестрелни оръжия. Куршумите са ефикасни, когато е налице статична мишена, а случаят не беше такъв. Наоколо летяха крака и ръце, докато братята, Джон и Куин правеха абсолютно същото като нея — избираха произволен лесър и му прилагаха техники на Брус Лий. Хекс държеше кинжал в лявата си ръка, а с дясната фрасна убиеца пред нея. Ударът го накара да загуби съзнание и той се блъсна в стената. Тя насочи върха на острието си към гърдите му и замахна… Бъч хвана рязко китката й.

— Нека го довърша.

Той застана между тях, закова поглед в убиеца и приближи уста към него. С едно бавно и продължително вдишване започна да поглъща субстанцията му — мръсен на вид, подобен на смог облак, който премина от убиеца в Бъч.

— Мили… боже… — прошепна Хекс, а тялото на убиеца се превърна на пепел в краката на брата.

Бъч се олюля и посегна към стената, сякаш му беше трудно да се задържи прав, и тя хвана ръката му.

— Добре ли си?

Пронизително подсвиркване от страна на Джон я накара да завърти глава точно навреме, когато един лесър се спусна към нея с автоматичен нож в ръка. Благодарение на Джон тя се приведе, а после отскочи напред, като сграбчи здраво китката на убиеца и придоби контрол над оръжието му, след което замахна нагоре и го заби между ребрата на убиеца.

Избухна ярка светлина, чу се трясък.

И наред беше следващият.

Хекс беше във вихъра си, като се движеше с бързи крачки и действаше чевръсто с ръцете. Но въпреки скоростта и ефективността си, не можеше да не прояви уважение към ролята на Бъч в цялото това шоу. Не разбираше докрай цялата процедура с превръщането на лесърите в „пепел при пепелта“, но беше готова да се обзаложи, че това беше някакво окончателно унищожение на врага. Тя прерязваше сухожилията на прасците и бедрата на онези, които успяваше да докопа. Обездвижването на врага беше нещо, в което се беше усъвършенствала като професионален убиец, защото често се бе налагало да предаде съобщение, преди да нанесе смъртоносния удар. И докато оставяше повалени тела на стенещи лесъри зад себе си, Бъч се движеше зад нея, вдишваше ги и ги превръщаше във фин прах.

Даде си сметка, че докато си пробиваше път, посичайки наред лесърите, тя хвърляше по едно око на Джон… Мили боже.

Той беше наистина изкусен боец. Явно се беше специализирал в прекършването на вратове. Беше абсолютно смъртоносен — нападаше ги в гръб и ги сграбчваше с унищожителна сила…

Ударът в рамото й дойде от нищото и я запрати към стената, а кинжалът изхвърча от ръката й и пред погледа й заблестяха звезди. Убиецът, който я беше цапардосал, се хвърли напред, грабна оръжието й от покрития с кръв под на дневната, а после се запъти към нея. В последния момент тя се наклони на една страна и той уцели стената зад нея, като острието остана да стърчи от гипсокартонената стена. Докато лесърът се мъчеше да го измъкне, тя се завъртя и го прониза с резервния си кинжал, като отвори дупка в долната част на корема му.

Срещна шокирания му поглед и каза:

— Да не мислеше, че нямам второ оръжие? Нещастен идиот.

Удари го по главата с дръжката на кинжала си и той се строполи на колене, а тя измъкна първия си кинжал от стената и се обърна. Из къщата се носеха стонове и удари, а тя си запроправя път сред биещите се, за да намери някой, на който не бе обърнато подобаващо внимание…

Един от убийците се опитваше да се измъкне през вратата на бегом. Тя се дематериализира извън къщата и му препречи пътя. Той се закова на място и Хекс се усмихна.

— Не, не можеш да си тръгнеш просто така.

Лесърът се обърна и се насочи обратно към къщата… което беше глупаво, защото там нямаше никой, който да му помогне. Не и в това да оцелее.

С гъвкави и силни движения, Хекс се втурна след лесъра. Точно бяха стигнали до вратата, когато тя скочи върху гърба му и паднаха на земята. Сграбчи го за врата и така рязко го дръпна, че го превърна в дишащ въпросителен знак, лежащ на земята. Приземяването беше тежко, но дори когато въздухът излезе от дробовете й, тя продължаваше да се усмихва.

Боже, обожаваше хубавите битки.

Джон видя как Хекс се втурна през предната врата, но не можа да я последва, защото беше зает с двама от новоприетите. Но щеше да се погрижи за тях възможно най-бързо. Интересно, че когато жена ти отпраши сама навън в нощта, енергията ти се увеличава значително…

Не че тя беше негова жена.

Интересно, че като си напомниш сам такова нещо, ставаш отровен като змия.

Джон посегна към убиеца пред себе си и откъсна главата му с едно движение. Хвърли я настрани и съжали, че нямаше време да стори същото с краката и ръцете му… та да може да нокаутира с тях другия.

За съжаление, вторият лесър, който бе застанал зад него, обви ръце около гърдите му в опит да го задуши в мечешка прегръдка. Джон стисна здраво китките му, подскочи и се стовари по гръб върху лесъра, който беше на път да отпечата образа си върху пода. После Джон се надигна леко и фрасна лицето на противника си със задната част на главата си, така че от носа на лесъра бликна фонтан черна кръв.

После се обърна, вдигна юмрук високо във въздуха и след втория удар копелето получи сериозен гърч, което подсказваше, че фронталният му лоб е пострадал значително и той се намира в страната на сънищата. Нямаше да създава проблеми, докато чакаше Бъч да стигне до него.

Джон се втурна към вратата, през която беше изчезнала Хекс, а ботушите му се пързаляха по кръвта на пода, която вече беше в два цвята — ръждивочервена и черна.

Едва стигна до вратата и се хвана за касата. Това беше най-зрелищната схватка, която някога беше виждал. Лесърът, преследван от Хекс, се беше насочил обратно към къщата, като явно беше преосмислил стратегията си за спасение. Държеше тестисите си в ръка и очевидно на босите му крака не им беше комфортно върху студената земя. Хекс го догони и успя да го спре, защото беше по-силна и по-съсредоточена.

Джон нямаше време да се намеси, макар че му се искаше да го стори. Тя скочи във въздуха и се хвърли напред върху лесъра. Вкопчи ръце около врата му, завъртя го и го хвърли на земята, а после сряза прасците му толкова дълбоко, че той се разпищя като момиче.

Тя се изправи, готова да продължи…

— Джон! Зад теб!

В мига, в който Хекс изкрещя, той се завъртя и се озова лице в лице с един от убийците. Онзи го блъсна с глава като побеснял бик, Джон се приземи грубо на задните си части и се плъзна по напуканата бетонена пътека.

Ето още едно доказателство, защо трябваше да се носят кожени панталони по време на битка.

Освен ако не си падаш по ожулена кожа.

Ядосан, задето Хекс стана свидетел как го паркираха пред къщата, той сграбчи косата на убиеца и го дръпна с такава сила, че изви гръбнака му и прешлените му изпукаха. Изръмжавайки беззвучно, той оголи кучешките си зъби и ги заби в шията на нещастника. Откъсна част от грозната му анатомия, изплю я с отвращение и го повлече за косата обратно към партито. Докато минаваше покрай Хекс, й кимна с благодарност.

— За нищо — каза тя и се поклони леко. — Номерът със захапването си го биваше.

Докато гледаше към нея през рамо, уважението в погледа й го зашемети повече, отколкото ударите на който и да е лесър биха успели. Гърдите му се издуха от гордост и той имаше чувството, че ще се пръсне.

Какъв шибан мухльо беше само…

Звук от изстрел, дошъл иззад гърба му, го накара да замръзне на място. Гърмежът беше прозвучал толкова близо, че ушите го заболяха и не бе в състояние да разграничи отделните звуци. За част от секундата се зачуди кой го беше произвел и кой беше поразен.

Вторият въпрос получи отговора си, когато левият му крак поддаде под тежестта на тялото му и той се стовари на земята като отсечено дърво.