Единствена любов

48.

Когато Хекс тръгна с Вишъс, първата мисъл на Джон беше да слезе долу и да застане пред външната врата, за да блокира пътя й.

Втората му мисъл беше да отиде с нея… макар че това би означавало да се превърне във вампирския еквивалент на фойерверк.

Мили боже, всеки път, когато си казваше, че отношенията му с нея няма накъде повече да се усложнят, някой издърпваше килимчето изпод краката му и той се озоваваше в още по-ужасна ситуация. Току-що се беше заела доброволно да отиде на напълно непознато място, за което тя самата беше признала, че е прекалено опасно дори за братята. И отиваше без подкрепление и без да му остави никаква възможност да се добере до нея, ако бъдеше ранена. Рот и Рив се приближиха до него, той насочи вниманието си обратно към случващото се в кабинета и установи, че всички си бяха тръгнали… с изключение на Куин, който се мотаеше в ъгъла и се взираше намръщено в мобилния си телефон.

Ривендж въздъхна тежко, като очевидно се намираше в същото отвратително настроение като Джон.

— Чуй, аз…

Джон започна да изписва бързо с пръсти.

— Какво направи, по дяволите? Защо й позволи да тръгне?

Рив прокара ръка през косата си.

— Ще се погрижа за нея…

— Не можеш да излезеш през деня. Как, по дяволите, ще…

Рив изръмжа глухо:

— Внимавай с държанието си, момче.

Добре. Това бяха неподходящите думи в неподходящия момент. Джон застана лице в лице с Рив, оголи зъби, отключи съзнанието си и изпрати силна и ясна мисъл:

— Там отвън е моята жена. Сама. Така че не ми говори за поведението ми.

Рив изруга и закова суров поглед в Джон.

— Внимавай със собственическите чувства… Просто те предупреждавам. Финалът на нейната игра не включва никого другиго, освен самата нея. Разбираш ли ме?

Първата реакция на Джон беше да удари копелето. Просто да го фрасне в мутрата.

Рив се изсмя рязко.

— Искаш да се биеш? Няма проблем. — Той подпря червения си бастун и метна коженото си палто на облегалката на близкия стол. — Но това няма да промени абсолютно нищо. Мислиш, че някой я разбира по-добре от мен ли? Познавам я от повече време, отколкото ти си живял.

Не е така, помисли си Джон по някаква непонятна причина. Рот пристъпи между тях.

— Добре, добре… Стига, момчета. Килимът на пода е скъп и красив. Ако го изцапате с кръв, Фриц направо ще ме побърка от опяване.

— Виж, Джон, не се опитвам да те вбеся — промърмори Рив. — Просто знам какво е да я обичаш. Вината не е нейна, че е такава, каквато е, но това прави живота на околните ад. Довери ми се.

Джон свали юмруци. По дяволите, колкото и да му се искаше да спори, кучият син с лилавите очи вероятно беше прав. Добре де, трябваше да зачеркне „вероятно“. Беше прав… Джон бе разбрал това по трудния начин. При това прекалено много пъти.

— Проклет задник — произнесе с устни.

— Това общо взето обобщава всичко.

Джон напусна кабинета и слезе във фоайето с някаква бегла надежда да я разубеди. Докато крачеше по мозаечния под, се замисли за прегръдката им пред съблекалнята. Как бяха стигнали от такава близост до… това?

Беше ли се случило изобщо? Или глупавото му лигаво подсъзнание си го бе изфантазирало, защото той бе такъв мухльо? Десет минути по-късно от тайната врата под стълбището се появиха Ви и Хекс.

Докато крачеше през фоайето, тя изглеждаше по същия начин, както когато я беше видял за първи път: черни кожени панталони, черни ботуши, черна прилепнала тениска. През ръката й беше преметнато черно кожено яке, а към тялото й бяха прикрепени достатъчно оръжия, че да бъде екипиран отряд от специалните части.

Тя спря, когато стигна до него, и щом погледите им се срещнаха, поне не започна да го приспива с глупости от сорта „Всичко ще бъде наред“. Нямаше да остане за нищо на света. С никакви думи не беше в състояние да я разубеди… Решимостта й се четеше ясно в очите й.

При настоящото положение на нещата му се струваше много трудно да повярва, че някога тя го бе прегръщала.

В мига, когато Ви отвори вратата на вестибюла, тя се обърна и се втурна навън, без да обели дума или да погледне назад.

Вишъс заключи зад гърба й, а Джон се взираше в тежката врата и се чудеше точно колко време би му отнело да прокопае пътя си навън с голи ръце.

Изщракването на запалка беше последвано от бавно издишване.

— Дадох й най-доброто от всичко. Два четирийсеткалиброви. С по три пълнителя за всеки. Два ножа. Чисто нов мобилен телефон. И тя знае как да ги използва.

Тежката ръка на Ви се стовари върху рамото му и го стисна здраво, преди братът да си тръгне и стъпките от ботушите му да отекнат силно в пространството. Секунда по-късно тайната врата, от която се беше появила Хекс, се хлопна зад гърба му и той се запъти обратно към Дупката.

Джон си каза, че усещането за безпомощност никак не му понася. Главата му забуча по същия начин, както когато Хекс го беше открила на пода в съблекалнята.

— Искаш ли да погледаме телевизия?

Джон се намръщи при звука на тихия глас и погледна надясно. Тор беше в билярдната зала. Седеше на дивана пред широкия екран, окачен срещу камината. Ботушите му бяха опрени в масичката за кафе, а дистанционното в ръката му беше насочено към телевизора „Сони“. Той не погледна към него. Не каза нищо повече. Просто продължи да сменя каналите.

Вечно сме изправени пред избор, помисли си Джон.

Можеше да се втурне навън след нея и да опържи задника си. Да остане пред тази врата и да чака като куче. Да одере собствената си кожа с нож. Да се напие до припадък.

От билярдната зала се разнесе приглушено бучене и виковете на тълпа хора. Привлечен от шума, той влезе и застана до масата за билярд. Над главата на Тор видя как Годзила размазва центъра на Токио. Всъщност беше доста вдъхновяващо.

Джон отиде до бара и си сипа „Джак Даниълс“, а после седна до Тор и също вдигна крака на масата. Съсредоточи се върху телевизионния екран и отпи от уискито, а топлината започна полека-лека да изпълва тялото му и той почувства, че съзнанието му се успокои малко. И после още малко.

Денят щеше да е тежък, но поне вече не обмисляше смърт чрез слънчево изгаряне.

Малко по-късно осъзна, че седи до Тор и двамата се бяха изтегнали по същия начин, както правеха някога в дома си, когато Уелси все още беше жива. Боже, напоследък му беше толкова ядосан, че беше забравил колко е лесно да прекарваш времето си с него. Сега му се струваше, че правят това от векове — двамата, седнали пред огъня с чаша питие в едната ръка и изтощение и стрес в другата.

Мотра пристигна за схватка с чудовището, а Джон се замисли за някогашната си стая. Обърна се към Тор и изписа с пръсти:

— Докато бях в къщата тази вечер…

— Тя ми каза. — Тор отпи от питието си. — За вратата.

— Съжалявам.

— Не се тревожи. Това е нещо поправимо.

Самата истина, помисли си Джон и отново се обърна към телевизора.

Ласитър въздъхна от мястото си в другия край на стаята така тежко, сякаш някой беше отрязал крака му и наблизо няма лекар.

— Изобщо не биваше да ти давам дистанционното. Това е просто някакъв развилнял се тип в ужасен костюм. Ще си изпусна любимото шоу.

— Колко жалко.

— Тестове за бащинство, Тор. В шоуто ще се говори за тестове за бащинство. А това тук е отвратително.

— Само за теб.

Тор не откъсваше поглед от филма, а Джон отпусна глава на кожената тапицерия.

Мисълта, че Хекс е навън сама, го караше да се чувства като отровен. Стресът буквално действаше като токсин в организма му, предизвикваше замаяност, отпадналост и раздразнение.

Какви наивни глупости само се бяха въртели в главата му, докато Хекс беше в плен. Как умее да владее чувствата си, как дори тя да не изпитва взаимност, той все пак ще може да я обича и да стори онова, което е добре за нея, като я остави да си живее живота. Дрън-дрън.

Сега му се повдигаше от всичко това. Не можеше да понесе, че беше сама навън. Без него. Но тя очевидно не възнамеряваше да се вслуша в когото и да било. Готов бе да се обзаложи, че сега бе готова на всичко, само за да се добере до Леш преди падането на нощта… когато Джон най-сетне би могъл да излезе на бойното поле. В известен смисъл не би трябвало да има значение кой от тях ще докопа кучия син… но това беше вярно само от рационална гледна точка. Дълбоко в себе си не можеше да понесе още една проява на слабост… като например да си седи кротко, докато жена му се опитва да убие сина на Злото и е твърде вероятно да бъде смъртоносно ранена.

Неговата жена…

Но я почакай, каза си той. Само защото името й беше татуирано на гърба му, това не значеше, че я притежава… Бяха просто няколко изписани с черно мастило букви върху кожата му. Истината беше, че по-скоро тя го притежаваше. Това беше различно. Много различно.

Означаваше, че може да си тръгне, когато пожелае.

И го беше направила, ако трябваше да е точен.

По дяволите. Рив беше обобщил ситуацията съвсем правилно. Финалът на нейната игра не включваше никого другиго, освен самата нея. Няколко часа страстен секс нямаше да променят това. Нито пък факта, че харесвали му или не, тя беше отнесла сърцето му там, навън, на дневна светлина.

Куин отиде до спалнята си и се запъти към банята с изненадващо стабилна походка. Беше доста пиян, когато беше свикано спешното събрание, но мисълта, че жената на Джон беше навън през деня и трябваше да се справи с такава гадост съвсем сама, до голяма степен беше успяла да потисне действието на алкохола.

А и като стана дума за това, Блей също беше навън съвсем сам. Е, не беше сам, но беше незащитен. Съобщението, пристигнало по-рано от непознат номер, беше разрешило мистерията за това, къде се намира. „Ще остана при Сакстън. Ще се върна след залез-слънце.“

Типично за Блей. Всеки друг би използвал съкращения.

Неговите съобщения винаги бяха граматически правилни. Идеята английският език да се осакатява, го вбесяваше. Блей си беше такъв. Всичко трябваше да бъде подредено и правилно. Преобличаше се за храненията, като заменяше кожените си панталони и тениските с риза и панталон с ръб. Къпеше се минимум два пъти на ден и дори повече, ако тренираше. Фриц не можеше да се помири, че стаята му никога не беше разхвърляна и в нея нямаше много какво да се оправя. Маниерите му на хранене бяха на благородник, пишеше благодарствени писма, способни да те съсипят и абсолютно никога не ругаеше в присъствието на жени. Боже… Сакстън беше идеален за него.

Куин потръпна при осъзнаването на този факт и си представи правилния английски, разнасящ се от устата на Блей точно в този миг, докато беше в прегръдките на другия мъж.

Без съмнение правилата на речника „Мериам-Уебстър“ никога не са били използвани с такова усърдие. С усещането, сякаш е бил ударен по главата, Куин пусна студената вода да тече в умивалника и започна да плиска лицето си, докато кожата му изтръпна. Попи го с кърпа и се замисли за ателието за татуировки и секса с рецепционистката. Завесата ги беше отделяла от останалото помещение, но беше достатъчно тънка, така че неговите разноцветни, но изключително зорки очи да виждат всичко, случващо се отвъд нея. Както и всички присъстващи. Така че докато онази сладурана беше стояла на колене пред него, той беше обърнал глава и беше огледал положението… И беше видял Блей. Влажните устни, между които беше потънал, изведнъж се бяха трансформирали в устните на най-добрия му приятел и тази промяна беше превърнала сексуалния акт от задоволяване на проста потребност в нещо възпламеняващо.

Нещо важно.

Нещо страстно и еротично.

Именно по тази причина Куин я беше дръпнал към себе си, беше я завъртял и я бе обладал в гръб. Само че докато изживяваше фантазията си, беше осъзнал, че Блей го наблюдава… И това беше променило всичко. Изведнъж му се наложи да си напомни кого чукаше… Затова беше дръпнал главата на момичето и си беше наложил да я гледа в очите. Не успя да стигне до оргазъм.

Когато тя стигна до кулминацията си, той се престори… Истината беше, че ерекцията му бе започнала да спада в мига, когато погледна лицето й. Единственото му спасение беше, че тя очевидно не забеляза разликата, тъй като беше достатъчно влажна и за двама им… А и той беше изпълнил ролята си като професионалист, преувеличавайки задоволството и последвалата наслада.

Всичко обаче, беше лъжа.

Колко ли пъти го беше правил по този начин в живота си, колко ли от жените дори не помнеше, че е срещал? Стотици… И това, макар че водеше активен сексуален живот от едва година и половина. Но през нощите, прекарани в „Зироу Сам“, беше минавал през три или четири момичета поред, а това много лесно беше натрупало бройката.

Разбира се, по време на много от онези чукания беше присъствал и Блей, двамата с приятеля му бяха оправяли жените дружно. Никога не го бяха правили един с друг по време на оргиите в баните на клуба… но имаше доста гледане. И въпроси.

И може би малко ръчна работа насаме, когато образите станеха прекалено живи.

Поне от страна на Куин.

Всичко това обаче, беше приключило, когато Блей постави точката, осъзнавайки, че е гей и че е влюбен. Куин не беше одобрил избора му. Момче като Блейлок заслужаваше много повече.

И както изглежда, беше поел по верния път. Сакстън беше мъж с качества. Във всяко отношение.

Копеле.

Куин погледна към огледалото над умивалника, но не можеше да види нищо, защото в банята и стаята му цареше непрогледен мрак. И не беше ли по-добре, че не успяваше да зърне отражението си? Животът му беше една лъжа и в тихи моменти като този той го осъзнаваше с такава яснота, че стомахът му се свиваше на топка.

Плановете за остатъка от дните му… О, какви велики планове! Съвсем обикновени и „нормални“ планове за бъдещето. Включващи достойна жена, а не постоянна връзка с мъж. Но въпросът беше в това, че мъже като него с някакви дефекти… като да речем един син и един зелен ирис… бяха презирани от аристокрацията и приемани като генетична грешка. Те бяха позор, който трябваше да бъде скрит, срамна тайна, която трябваше да бъде погребана. Прекара години от живота си, наблюдавайки как сестра му и брат му бяха поставяни на пиедестал, докато всеки, кръстосал пътя си с неговия, бързо изпълняваше ритуала против уроки от лош поглед, за да се предпази от злото. Собственият му баща го беше ненавиждал.

Така че не беше нужен специалист с дипломи на стената, за да разбере, че той просто искаше да бъде „нормален“. Да се установи с някоя жена от добро потекло — стига да успееше да открие такава, склонна да преглътне генетичния му дефект — беше жизненоважна мисия, която би му позволила да си прикачи този етикет. Беше наясно, че ако започнеше връзка с Блей, това нямаше да се случи. Също така знаеше, че правеха ли секс дори веднъж, никога нямаше да го напусне.

Не че братята не приемаха хомосексуалността. Те нямаха проблем с нея. Вишъс бе спал с мъже и на никого не му мигваше окото заради това, нито пък го съдеха. Изобщо не ги беше грижа. Той беше просто техният брат Ви.

Куин също от време на време беше прекрачвал границата, просто така, на шега и те бяха наясно, но не ги беше грижа.

За глимерата обаче, имаше значение.

Влудяваше го фактът, че все още го интересуваха онези нещастници. Сега, когато семейството му вече го нямаше, и малкото оцелели от аристокрацията бяха разпръснати по Източния бряг, той нямаше никакъв контакт с тази паплач. Но беше прекалено добре тренирано куче, за да е способен да забрави за съществуването им.

Просто не можеше да разкрие истинската си същност.

Каква ирония! Външността му беше на расов мъж. А отвътре бе същинска пеперудка.

Изведнъж му се прииска да счупи огледалото, въпреки че то отразяваше само сенки.

— Господарю?

Той стисна здраво очи в мрака.

По дяволите, беше забравил, че Лейла е все още в леглото му.