Жена от класа

Дванадесета глава

На пет мили от апартамента на семейство Фокстън, в Сохо, Фелисити Метсън обмисляше възможностите си, Даяна Фокстън е голяма глупачка. Никой не я харесваше — кой би одобрил съчетанието от перфектен стил на обличане и безумна наивност? Не беше честно да се появи без никаква репутация, единствено с богат съпруг, в град, където бе пълно с богати мъже, а и с този проклет акцент, и отгоре на всичко да превземе светското общество. Нямаше подходяща фигура, нито подходящи дрехи — с тези нейни перфектно ушити по поръчка невероятно стилни тоалети; дори и да са „Прада“ или „Гучи“, все пак успяваше да им придаде английски чар. Само като я погледнеше, човек си представяше кралица Мери с нейните… ами… дворци и малки лабрадори и какво още… а, да — онази тяхна глупава игра, която е по-отегчителна и от бейзбола? О, крикет; да, точно тя. Разбира се, Ърни е само поредният напорист момък, натрупал състояние, но това не е важно. Един богат съпруг е съвсем стандартна притурка.

Фелисити обикаляше из апартамента си и небрежно бършеше праха от италианските мебели — толкова стилни и неудобни, и от купчините книги на тема „Как да си намеря мъж“, които държеше като библия до леглото си. Защото в крайна сметка, макар съпругът да е необходим само като неизбежния фон, на който една жена да блесне, той все пак е нужен. Как би могла иначе да организира прекрасни, дразнещо перфектни вечерни партита като тези на Даяна Фокстън, без да има средствата, с които да наеме отличен готвач, да поръча прелестни малки букетчета за масите от зелени клонки и диви горски плодове, да купи френския кристал, от който всички пиеха питиетата си, и скъпия порцелан, от който всички се хранеха?

Много е жалко, нацупено си помисли Фелисити, че Хектор, нейният съпруг — когото улови в мрежите си след кампания, проведена с военна прецизност — бе решил, че в крайна сметка предпочита компанията на стройни, сексапилни млади мъже. Ужасно неловко е да е толкова млада и разведена. Хвърли поглед към наръчниците си за лов на мъже — „Правилата“, „Как да стигнем до заветното «да»“, „Изкуството на войната в любовта“ — и се замисли за Ърни Фокстън. От какво, за бога, можеше да се оплаче Даяна? Ърни работеше много и явно й е дал картбланш по отношение на домакинството и личния й живот. Фелисити отиде до отлично заредения минибар и си приготви мартини с водка, като добави и голяма маслинка вътре, защото стилът означаваше преди всичко внимание към детайлите. Даяна е луда, истинска глупачка, да тича из града и да развява мръсното бельо на семейството си. А само какви физиономии направиха Джоди и Наташа, когато заявиха, че техните съпрузи не им изневеряват! Целият свят знаеше, че Цукерман спи с бавачката, когато му падне удобен случай, а Наташа се примиряваше с това, защото след като си е у дома, всичко оставаше под неин контрол. Тя само гледаше да сменя жената достатъчно редовно, макар да нямаше никаква опасност съпругът й да се разведе — щеше да изгуби прекалено много пари за нищо. Фелисити вдигна тост за Наташа — съпруга, която знаеше правилата на играта. Беше й изгодно да е омъжена, а и на съпруга й му бе удобно да е женен. С това открито признание, с безсмисленото разгласяване, Даяна излагаше Ърни и себе си на подигравки.

Фелисити беше научила, че ако има нещо, което мъжете да не понасят, то това са подигравките.

Цукерман и Гудфренд вече сигурно бяха разтръбили всичко из целия град. Фелисити си държа устата затворена и мислено се поздрави за тактичността си. Когато слуховете стигнат до Ърни, той ще намери източника им и ще разбере, че тя, Фелисити, е единственият дискретен човек в цялата глупава ситуация. Каква глупачка е Даяна, след като се притеснява от онази ориенталска повлекана, която Ърни взе във фирмата си! Тя не е жена, за която би се оженил отявлен кариерист като Ърни с амбиции за издигане в обществото. Та тя никога не би могла да се държи подобаващо в „Метрополитън“ например, както умееха да го правят най-изисканите дами от китайски и японски произход. Тя е евтина мръсница, без никакви социални амбиции, която се задоволява с малко. Според Фелисити, вероятно изкопчваше от Ърни някой и друг платинен часовник или диамантена гривна, вместо да се стреми към малката златна халка, която е най-важна. Ърни не е глупак. Не би сменил Даяна с някаква си Мира. Но ако съпругата му не внимава, може да се окаже, че я е заменил с друга.

Телефонът до леглото й звънна. Беше Том. Остави да се включи секретарят.

„Здравей, скъпа. В последния момент ми дадоха четиридесет и осем часов отпуск. Чудех се дали не искаш да излезем на вечеря или нещо друго. Ще те потърся по-късно.“

Вечеря или нещо друго? Много романтично, няма що, презрително си помисли Фелисити, преди да изтрие съобщението с едно натискане на пръста си, чийто маникюр бе перфектен и лакиран с огненочервения цвят на „Шанел“. Том изобщо не я разбираше. Една наскоро разведена жена не можеше да си позволи да се появи където и да било без кавалер. Но заплатата на майор от военноморските сили изобщо не би могла да й осигури живота, на който е свикнала. Та нали ако се омъжеше за Том, тя щеше да е по-богатият партньор от двамата и щеше да има нужда от предбрачен договор! А и кой би могъл да си я представи — нея, Фелисити Метсън — да обикаля от база на база и да се подмазва на жената на някой подполковник?

Размърда се притеснено на дивана, като се сети за развода си. Господи, какво клеймо! Млада жена като нея, отхвърлена от обществото! Никаква утеха не й носеше мисълта, че Хектор се оказа хомосексуален. Ако беше проявила повече разум и му бе дала да разбере, много деликатно, че изобщо не обръща внимание на наклонностите му и че той може да спи с градинаря, момчето, което почистваше басейна, и главния готвач и тя изобщо няма да се шокира. Не беше много по-различно от положението на Наташа. Фелисити кръстоса кльощавите си крака. Каква нелепа грешка от нейна страна, да се опита да убеди Хектор, че положението му в обществото изисква от него да е хетеросексуален и че трябва просто да си затвори очите и да спи с нея. Беше го поставила в неудобно положение. Както сега Даяна поставяше Ърни в такова положение.

„Разбира се, аз бях омъжена цели пет години. А горката малка госпожица Идеална е женена едва от шест месеца“, тържествуваше Фелисити, докато отпиваше от мартинито си. Колко е забавно да гледа как красивата и надменна англичанка с акцента си и всички претенции за висока класа така бързо пропада до дъното и освен това е достатъчно глупава, че да го разгласи на двете най-големи клюкарки в града! Те щяха да разправят всичко в СПА центъра на „Блис“ и салона „Орибе“ на Пето Авеню, всъщност из целия Ню Йорк. Мислено се обзаложи колко време ще мине, преди до Ърни да стигнат слуховете, че жена му се е разбъбрила. Едва ли щеше да е много, съвсем не. А след това той щеше да потуши всички слухове.

Фелисити мислено се закани да научи всичко, което е известно за Ърни Фокстън. Ако се съдеше по жилището му, човекът печелеше много добре. И ако тя си изиграеше правилно картите, скоро той щеше да е свободен. Както и тя.

Даяна се настани срещу мъжа си на стола от гравиран дъб с висока облегалка. Бе поръчала да сложат малка маса в единия ъгъл на спалнята за най-интимните им вечери. Любимата му храна, шампанско, цветя, свещи. За много мъже това щеше да е специален случай, но тя го правеше за Ърни почти ежедневно. Уютният дом беше задължението в брака им. Защо той не спазваше своите задължения?

— Как мина денят ти, скъпи?

Сега, когато моментът настъпи, беше притеснена. Нямаше представа как да постъпи.

— Не беше зле. Имах много срещи. Все едно и също. — Акцентът на Ърни започваше да я дразни. — Нищо, което да те заинтригува. Ти забавлява ли се?

— Бих могла да се заинтригувам от работата ти, ако ми разкажеш за нея — мило го подкани Даяна.

Той изглеждаше изненадан.

— Съмнявам се. Ти никога не си се интересувала от нещо, на което не е окачен етикет.

— Бих могла. Работех известно време във Вог, преди да се оженим.

Ърни си бодна от агнешкото и размаха вилицата към нея, лукаво усмихнат.

— Това едва ли би могло да се нарече истинска работа. Просто си запълваше времето, докато чакаше да ти направя предложение. Нямам нищо против. Какво, да не би да искаш да кажеш, че сега бихме могли да печелим два милиона и още дванадесет хиляди годишно?

Той се засмя високо.

— Вярно е, бях малко лекомислена — призна Даяна, потискайки раздразнението си. Отметна коприненомеката си коса, за да блесне изкусително под светлината на свещите, но Ърни се интересуваше само от боровинковия сос.

— Но смятам, че животът на работещата жена има много предимства.

— Като например заплата. За твой късмет, на теб не ти е нужна.

— Мисля, че е важно да си независим — твърдо заяви Даяна. — Дори си потърсих работа. И си намерих. В издателския бизнес.

Това го впечатли. Ърни демонстративно остави вилицата и ножа и я погледна втренчено.

— В издателския бизнес ли? Но ти нямаш опит. Какво ще правиш? И за кого?

— Ще бъда асистент на един от твоите колеги. Майкъл Сисеро от „Грийн Егс“.

Ърни едва не се задави.

— Какво ще правиш?

— Ще работя за господин Сисеро — отвърна Даяна, като кръстоса дългите си, красиво оформени крака и леко размърда рамене, така че роклята й се опъна върху примамливо сочните й гърди.

Ърни забеляза чувствените движения на съпругата си, но те не му подействаха никак. Ако Даяна внезапно реши да прояви малко перверзност, да грабне камшик и да налага безмилостно задните му части, както направи Мира същата сутрин, може би щеше да изпита някакво желание към нея. Но любовницата му изцеди и последните сили и не би могъл да се възбуди от Даяна по никакъв начин. Значи сега искаше да работи за онзи негодник Сисеро, така ли? Е, той няма нищо против свой шпионин в онзи офис. Освен това така тя щеше да има по-малко време да се чуди къде се губи той вечер.

— Щом така искаш, скъпа, мисля, че идеята ти е добра.

Даяна се зарадва.

— Сигурна съм, че ще се науча да разбирам по-добре бизнеса ти, след като веднъж навляза в него.

— Да навлезеш в него ли? Та ти ще напуснеш само след седмица.

— Защо мислиш така? Разбира се, че няма да напусна. Ще се справя отлично. Сигурна съм, че скоро ще съм незаменима.

— Говори се, че Майкъл Сисеро е ужасно взискателен шеф.

„Само не ми говори за слухове“, каза си Даяна. Вдигна чашата си.

— Мога да се справя. Да вдигнем тост. За бизнеса.

— За бизнеса — послушно повтори Ърни, питайки се каква муха е влязла в главата на кротката му съпруга.

Веднага щом Консуела се зае да разчиства масата, той взе куп документи и се оттегли в кабинета си. Ако останеше тук достатъчно дълго, Даяна щеше да заспи и от него няма да се очаква да изпълнява съпружеските си задължения. „Подложен съм на стрес“, мислено се оплака Ърни. Затвори тежката дъбова врата зад гърба си и радостно включи компютъра, за да влезе в интернет. Обичаше мрежата, там имаше цял един кибер свят, който го изолираше от съпругата му — жена от плът и кръв. Досега Даяна не го бе обезпокоявала тук. Ърни самодоволно отбеляза, че поне в това отношение проявява разум.

Тъкмо бе намерил любимия си сайт за електронна търговия, когато чу изскърцването на вратата. Без да се обръща, нареди на Консуела да се оттегли за вечерта, тъй като няма нужда от нищо повече.

— Не е Консуела. Аз съм.

Ърни се обърна на въртящия се стол. Даяна стоеше на прага, а меката светлина на стенните лампи в коридора правеше дрехата й прозрачна, очертавайки фигурата й. Тялото й много приличаше на това на Катрин Зита-Джоунс. Той предпочиташе стегнатото и по момчешки слабо тяло на Мира.

— Имам малко работа тук, мила.

— Жалко. — Даяна си пое въздух и погледна през прозорците, които стигаха до тавана, към градската джунгла от стъкло и бетон. Манхатън бе подаръкът на Ърни за нея и сега блестеше като обсипана с бижута дреха. — Мисля, че трябва да поговорим, скъпи.

— Нали вече говорихме — отвърна Ърни, докато дълбоко в себе си изпита противното усещане за нещо неприятно. По дяволите! Дали го е разкрила? Почувства се така, сякаш майка му ще му се кара, както някога в училище, пред всички деца. Усети как в него се надига омраза.

— С кого говореше толкова рано онази сутрин? Чухте по телефона. Каза на момичето от другата страна да не говори толкова високо, за да не събуди жена ти.

— Откъде знаеш, че е момиче? Не беше. Обади се Питър Дейвиц, шефът на деловодството. Настояваше да се срещнем много рано и аз не исках да те безпокоя.

Даяна се успокои и Ърни си отдъхна. Оказа се много по-лесно да се измъкне, отколкото си мислеше.

— Виж се само, та ти ревнуваш. Не знаеш ли, че имам най-добрата съпруга в Ню Йорк? Знаеш, че се налага да работя от сутрин до вечер, миличка. За да ти купувам разни хубави неща. Както е било винаги. Нали?

— Добре — неуверено му се усмихна Даяна.

— Наистина трябва да довърша нещо тук. Защо не си легнеш, а аз ще гледам да дойда възможно най-скоро. Утре ти предстои важен ден. Нова работа. — Ърни се опита да остане сериозен, докато изричаше последните думи.

— Прав си. — Даяна прекоси кабинета, обута в пухкавите си марокански пантофки, които бяха извезани със златни нишки и блестяха, когато се движеше. Целуна го и той усети уханието на бебешка пудра по кожата й. Много чисто, здравословно и наивно. Ърни реши, че трябва да намери начин да й обясни как стоят нещата. Не искаше много от нея. Само да си затвори очите, та така се правеше открай време, нали? Коя съпруга не би приела?

Ърни я притисна до себе си и демонстративно вдъхна уханието й.

— О, ухаеш прелестно, мила! Защо не минеш утре през „Тифани“ и не си купиш нещо, за да отбележим новата ти работа?

— Благодаря. Ще го направя. Не се бави много — каза Даяна, стисна по-здраво раменете му и излезе.

Ърни изчака, докато чуе затварянето на вратата на спалнята, после взе мобилния си телефон и набра номера на Мира. Ако имаше късмет, Господарката му ще си е у дома и вероятно щеше да му заповяда да се яви на нова сутрешна среща с нея.