Жена от класа

Шестнадесета глава

Даяна я изгледа отвисоко. Умът й бе скован, както и тялото й.

Колко отвратително. Отблъскваща гледка. Нелепост. Мира Чен. Името измъчваше мислите й дни наред, а ето че сега жената е пред нея от плът и кръв. Една мъничка част от мозъка й — онази, която обикновено й казваше „пияна си“, когато наистина е така — не можа да се сдържи да не огледа лицето и фигурата на съперницата си. Почти не й обърна внимание на последното вечерно парти, имаше само блед спомен, че никак не хареса прилепналата долнопробна рокля, която Мира носеше тогава.

Червената й рокля висеше върху Мира прекалено широка. Изпита неувереност по отношение на тялото си. Излишните гънки на плата, които падаха свободно върху Мира, й се сториха като обида. Даяна мислено се укори, че би трябвало да отслабне. Повече никаква сметана и яйчен жълтък в хайвера. Опита да се отърве от хаотичните мисли. Истината бе, че имаше само три ключа за асансьора. Консуела не би се сприятелила с жена като Мира Чен, а вторият ключ е прибран на сигурно място в чантичката на Даяна.

Ърни е пуснал Мира вътре. Той й е позволил да мери дрехите на Даяна. Може би й е извадил собствен ключ.

Жената се бе изчервила силно и се задъхваше като риба на сухо.

— Не мислехме, че ще се прибереш — изрече тя накрая.

Даяна се опря на масивната дъбова рамка на вратата. В главата и сърцето й нахлу кръв. Отчаяно се мъчеше да се съвземе. „Ние“?

— Ърни тук ли е? — успя да произнесе.

Вратата към личната баня на Ърни се отвори и той влезе в спалнята. Слабото му тяло бе мокро от душа, загърнато в тъмносин кашмирен халат. „Аз му го подарих за Коледа“, помисли си горчиво Даяна.

— Подранила си — каза той и я изгледа неразбиращо. — Защо си вкъщи?

— Имам главоболие.

Не го попита какво правят те. Беше болезнено и смущаващо едновременно. Спомни си думите на приятелките си. Всички знаеха. Целият град говореше за това.

Помъчи се да изрови и последните си резерви от достойнство. Колко малко държеше той на нея, за да й причини това. Да прави секс с тази мръсница в тяхното жилище. Да й позволи да облича дрехите й. „Какво ли друго е мерила?“, зачуди се Даяна. „С какво ли се е труфила?“

Обърна се към Мира.

— Сваляй дрехите ми и се махай от апартамента.

Дребната жена вече се опитваше да махне роклята от тялото си.

— Побързай — студено отсече Даяна, — иначе ще извикам охраната.

Погледна към Ърни. Беше почервенял от смущение, а когато се обърна към нея, по лицето му се четеше омраза.

— Не можеш да извикаш охраната — нагло се обади той, — аз я поканих тук.

— Разбирам това. — Гласът й сякаш принадлежеше на някой друг, на жена, която се намираше в далечния край на огромен тунел. — Но аз не съм я канила, затова, освен ако не предпочиташ всичко да се появи на първите страници на вестниците, остави ме да се оправям.

Ърни изведнъж млъкна. Даяна усети как в очите й напират сълзи, докато се бори да запази самообладание. Нахвърли се на съперничката си.

— Побързай, Мира, ако обичаш. Не е ли време да тръгваш? Мисля, че някои от редовните ти клиенти на Четиридесет и втора улица вече са нетърпеливи.

Беше направо горда с тази реплика. Може и да не е особено остроумна, но не бе зле за импровизация в последния момент. Даяна се вторачи в Мира Чен. Беше невероятно кльощава, а косата й — с изпокъсани краища. И с тази жена е прекарвал нощите си мъжът й, докато тя го е чакала сама?

— Ърни е единственият ми редовен клиент — самодоволно отвърна Мира.

— Съмнявам се. А сега се махай! — сопна се Даяна. — Искам да говоря със съпруга си.

Мира погледна за миг към Ърни, докато се мъчеше да се напъха в панталона си, но той избегна погледа й.

— Ще се видим по-късно, скъпи — измърка тя и се измъкна покрай Даяна, като нарочно се блъсна в лакътя й.

— Ооо! — Даяна стисна нос. — Следващия път се постарай да използваш по-малко от ароматизатора за тоалетна, с който си се напръскала. Ще оставиш вонята си по дрехите ми. — Мира отвори уста за хаплив отговор, но Даяна не я остави да продължи. — Махай се. Клиентът за еротичния танц вече те чака. Много старци в долнопробните сепарета, натъпкани с „Виагра“, искат да получат качествено обслужване.

Тя изтика любовницата на Ърни в асансьора и натисна бутона за фоайето, след което се обърна към съпруга си. Ърни съсредоточено затягаше мекия колан на халата около кльощавото си тяло. Косата му бе сплъстена от пот. Даяна знаеше, че никога няма да заличи тази картина от съзнанието си. Според нея сексуалността е нещо, което е най-добре да се избягва. Но макар и да не бе сигурна какво я възбужда, определено знаеше какво убива желанието й. Мира в собствените й дрехи? Стомахът й се разбунтува. Повдигаше й се.

Усетила слабост, Даяна се облегна на един от масивните дивани. Сега, когато онази мръсница си тръгна, усети, че няма какво да я крепи. Сентрал Парк се залюля пред погледа й през огромните им прозорци, коленете й се подкосиха и Даяна се отпусна тежко на кожената тапицерия.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш?

Ърни се бе стегнал и й крещеше гневно. Тънките му вежди бяха сключени, а лицето му бе мораво. Избърса потта от челото си.

— Върна се по-рано. Грешката си е твоя.

— О, да — немощно промълви Даяна, — разбирам. Моя грешка е, че ти ми изневеряваш с някаква мръсница в спалнята ни?

— Може да е мръсница — гадничко се обади Ърни, — но поне знае как да прави секс.

Даяна си пое дълбоко въздух. Времето сякаш спря за нея.

— Значи поне единият от двама ви знае как — сопна се тя.

Беше напълно объркана. Какъв ли е разумният изискан и стилен отговор на една жена, когато хване мъжа си в изневяра? Чувството й за стил не й подсказваше нищо. Нямаше представа как да реагира. Гърлото й бе свито, а предателските сълзи напираха в ъгълчетата на очите, независимо колко се мъчеше да ги сдържи.

— Аз съм фантастичен любовник — настоя Ърни. Гласът му бе изтънял и пресекваше. — Ти си тази, която има проблем. Мира казва, че аз съм най-добрият, с когото е спала.

— А колко й плащаш, за да каже точно това?

— Точно ти нямаш право да говориш. И ти съвсем не си евтина, миличка.

— Аз съм ти съпруга. Заслужавам повече — изхлипа Даяна.

— О, така ли? — В тона на Ърни имаше злобни нотки. — И какво по-точно заслужаваш? След като си разтръбила личните ни отношения пред куп клюкарки, които са ни разнесли из целия град? Нима не можа да дойдеш при мен? Но не, направи така, че да заприличам на пълен идиот и някакви жени да ми се обаждат…

— Какви жени? Кой ти се е обаждал? — хлипаше Даяна. — Аз говорих с теб, Ърни! И ти ме излъга!

— Но не и преди да ме подхвърлиш на онези хиени. Нека си изясним нещо, скъпа. — Ърни скръсти тънките си ръце и се вторачи в нея. — Теб не те бива в секса, а един мъж се нуждае от това. Мислех, че ще бъдеш дискретна. Ще проявиш разбиране. Ако не си беше пъхала носа в работите ми, нямаше да пострадаш.

— Трябва да зарежеш тази мръсница. Искам да я уволниш — каза Даяна, като се мъчеше да не забелязва огромната сълза, която се отрони от миглите й и пълзеше по носа. Слава богу, че се наложи да изтрие спиралата си по-рано през деня. Тези, които рекламираха като водоустойчиви, никога не издържаха напълно.

— Ами това не би било справедливо. Би могла да ме съди за сексуален тормоз. И ще спечели делото. Не искам да поемам такъв риск.

— Поне я премести някъде. В друга държава.

— Не — замислено отвърна Ърни, — не смятам да го правя. Вината не е нейна. Харесва ми да е наоколо. Може би ако ти бе по-добра в леглото, нямаше да имам нужда от нея. Както и да е, работя дяволски много и трябва да ме приемаш такъв, какъвто съм.

Даяна се изправи, изпъна рамене и избърса сълзите си.

— Трябва да вземеш решение, Ърни. Ако наистина имаш нужда от малката мръсница, добре. Но ще трябва да избираш. Тя или аз.

— Не се опитвай да ме заплашваш — изръмжа Ърни зад гърба й. — И не си мисли, че ще се местя в някакъв си хотел. Платил съм за това уютно гнезденце и ще се прибирам тук, когато ми е удобно.

— А кога ще бъде това? — попита Даяна, облегната на вратата. Беше й трудно да гледа през сълзите.

— Когато ми се прииска — сопна се Ърни, — може би след като свърша с Мира. Ще ти кажа нещо, Ди. Недей да ме чакаш.

Даяна се разплака и избяга от стаята.

Изтича на улицата и се опита да спре такси, но в момента движението бе най-натоварено и нямаше свободна кола. Със сетни сили се сдържаше да не рухне. Нямаше таксита и трябваше да ходи по улицата със скъсаните си сандали на висок ток, а краката я боляха адски. Зърна отражението си в една витрина. Косата й бе объркана, глезените подути, очите й зачервени, а гримът й се бе размазал. Тя отправи мислено молба към небето да не я види някой познат.

Някаква кола наду клаксон. Даяна не обърна внимание и продължи напред, стиснала здраво чантичката си.

Клаксонът отново прозвуча настойчиво.

— Даяна!

Тя се завъртя на пети и видя Фелисити Метсън, надвесена през прозореца на БМВ-то си, много свежа и стилна, с нова розова шапка и слънчеви очила, които отразяваха залязващото слънце.

— Какво е станало?

— О, Фий, слава богу, че си ти — изхлипа Даяна. Изтича през движещите се коли и Фелисити се наведе през седалката да й отвори задната врата.

— Скъпа, качвай се. Какво се е случило, за бога? Да не са те обрали на улицата?

— Нищо подобно. О, Фелисити, не мога да се върна у дома — измъчено отвърна Даяна. — Би ли ме завела у вас? Мога ли да остана тази вечер?

— Разбира се, че може, скъпа. Макар че не мога да си представя защо ще го правиш. — Фелисити сви тържествуващо юмрук, скрита от предната седалка.

Явно нещо бе станало. Нещо лошо. Безкрайно сдържаната Даяна плачеше насред улицата. Фелисити имаше намерение да я посети, да я покани на обяд на другия ден и да се опита да изрови и други мръсни тайни за разклатения й брак.

Самата Фелисити изглеждаше така, когато разбра, че съпругът й си пада по мъже. Това е лицето на жена, стигнала дъното. Която се чувстваше напълно и окончателно предадена. И която щеше да позволи на Фелисити да събере парчетата от разбития й живот.

„Супер, каза си тя. В ръцете ми е.“

Докато стигнат до центъра, отново започна да вали. Даяна се бе свила на неудобното кожено канапе на Фелисити, загърната в пухкав бял халат. Стоя дълго в горещата вана по настояване на приятелката си — „абсолютно нищо не може да изглежда чак толкова страшно след една гореща вана, скъпа“ — и сега се чувстваше малко по-добре. Още плачеше, но поне лицето й бе чисто, беше захвърлила глупавите си обувки, а Фелисити й донесе голяма чаша топъл шоколад и кутия хартиени кърпи. Шоколадът беше с обезмаслено мляко и безвкусен, но поне бе топъл. Точно сега Даяна би приела каквото и да е.

Скъпата Фелисити. Каква приятелка се оказа! Даяна й се усмихна признателно и се заслуша в дъжда, който трополеше по покрива.

— Не искам да те притискам, мила — любезно се обади Фелисити. Ако махнеше грима, елегантната рокля и високите токчета, Даяна Фокстън изглеждаше — ами… красива. За съжаление. Какво ли бе станало? Фелисити прибра един платинен кичур зад ухото си, на което висеше диамантена обица, и се наведе напред, като се мъчеше да прикрие хищния блясък в очите си. — Разкажи ми когато си готова. Или не ми казвай нищо! Както се чувстваш по-спокойна.

— Ърни е виновен. — Даяна сведе очи и взе нова кърпичка. Много се срамуваше, но нямаше как да го избегне, а и Фелисити се оказа истински ангел. Появи се неочаквано и я спаси, после й напълни прекрасно ухаеща топла вана, даде й пантофи и приготви за нея малката си гостна стая. Можеше да й се довери. Тя самата е разведена, ще разбере болката от изневярата на измамния съпруг. — Аз… аз го сварих с друга.

— Сварила си го? — Фелисити се преструваше, че не разбира, но цялата настръхна от радостно вълнение.

— Да. Той… правеше секс.

— С друга? — Фелисити успя да демонстрира изумлението си. — О, Даяна! Мислех, че нещо си се объркала, когато говорихме онзи ден. Кого, за бога, би могъл да предпочете пред теб?

— Знаеш ли кого? — с мъка отрони Даяна. — Няма да повярваш. Мира Чен. Тя беше. И като си помисля, че е била на вечеря вкъщи. Именно тя беше, малката мръсница…

— О, не. Каква трагедия. И какво каза ти?

Даяна изхлипа и шумно издуха носа си.

— Ще ти кажа, всичко ще ти кажа. Фий, бих ли могла да остана тук? Само за няколко дни? Той не иска да напусне апартамента, а аз не мога да понеса мисълта да се върна там.

— Разбира се, че можеш. — Фелисити се протегна и погали мократа коса на Даяна. — Остани при мен, скъпа, и не се притеснявай за нищо.