Жена от класа

Тридесет и шеста глава

Даяна слезе от лимузината, обгърната от топлото и меко кадифе, и вдигна очи към хотела. Няколко фоторепортери се тълпяха до входа, задържани настрани от червено въже и няколко служители на охраната в ливреи. Посрещнаха я с приглушено шушукане и тихи подсвирквания при вида на плътно прилепналото зелено кадифе. Дълбокото деколте разкриваше топлата й кожа и съблазнителни извивки, както и малките перли, които блестяха на талията й и около врата. Даяна бе взела назаем от Клеър наследствената огърлица на семейство Брайънт — наниз от перли с размера на мраморни топчета с изящно шлифован изумруд в средата. На фона на снега тя грееше като звезда, зеленият й тоалет се открояваше насред зимата. Тъмните й вежди бяха деликатно оформени, пухкавите й устни — предизвикателно тъмночервени, високите й скули — леко докоснати с мек блясък, а нежните кафяви сенки подчертаваха небесното синьо на очите й.

Папараците бяха мъже и не обръщаха внимание на всеки от детайлите. Те просто забелязаха Даяна Верити, съпругата в слуховете за семейство Фокстън, която изглеждаше като истински коледен подарък. Светкавиците им проблясваха като фойерверки, докато тя минаваше покрай тях, без да им обръща внимание, и влезе в голямата зала.

Даяна се огледа и забеляза богатите гости на събитието. Сред еднаквите черни смокинги, задължителни за мъжете, тя забеляза известни лица: Рудолф Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк, Боби де Ниро и прелестната му чернокожа приятелка, Бари Дилър, Тед Търнър, който явно е долетял специално от Атланта… но пък това бе вечерта на издателския бизнес. Най-прочутите литературни агенти и изпълнителните директори на големите издателски къщи бяха дошли със съпругите си, които обикновено бяха слаби и руси, с фигурата на Тина Еймис, идеално поддържани и облечени в черно, с диамантени обеци.

Вярно, тя е директор на компания. Но фирмата им е малка и се бори за оцеляването си. Всички тук са влиятелни фигури и поне един със сигурност иска да я унищожи.

Тя съобщи името си на момичето на рецепцията.

— Даяна Верити… „Империал“… — Момичето търсеше в схемата на масите. — С Майкъл Сисеро, президент… о, да… дванадесета маса. Господин Сисеро вече е пристигнал.

— Точно така.

Даяна се сепна и се обърна. Майкъл стоеше зад нея, облечен в тъмно вечерно сако и снежнобяла риза. Изглеждаше така, сякаш е изгладена преди миг. Смокингът подчертаваше тъмните му очи и гъсти и тъмни мигли, както и черната му коса.

— Не бива да се навеждаш така. Възрастните мъже наоколо не могат да понесат гледката на толкова съблазнителни форми — прошепна той тихо до ухото й. — Могат да те арестуват, задето си ги докарала до инфаркт.

Даяна се изчерви.

— Престани с шегите, Майкъл. Погледни жените тук. Всички мъже в Ню Йорк харесват кльощави тийнейджърки в бежов тоалет на „Келвин Клайн“.

— Изобщо не вярвай на това. Мъжете харесват гърди и дупета. Винаги са ги харесвали и ще продължат да ги харесват.

— Нужно ли е да си толкова вулгарен? — просъска тихо Даяна.

Той сви рамене, без да се разкае нито за миг.

— Ти попита, скъпа, и аз ти отговорих.

— Не съм те питала за нищо.

Майкъл я огледа от глава до пети. Даяна усети как очите му се плъзгат по деколтето й, спират се на ханша й, после обгръщат тънката й талия и се вторачват право в слабините й. За свой ужас усети как между краката й сякаш избухва огън. Усети присвиване в слабините, каквото не бе изпитвала, откакто…

Тя обузда мислите си и си пое дълбоко въздух. „Стига, Даяна. Опита с него и не се получи. А и бездруго сега той спи с онази руса и кльощава кукла. Двамата сте като огън и бензин. Комбинацията е взривоопасна.“

— Не сме дошли да се караме — каза Майкъл. — Да се опитаме да сключим временно примирие. Тук сме просто за да ни забележат.

— Съгласна съм. Настанени сме на дванадесета маса. — Даяна възвърна самообладанието си. Нямаше да позволи на Майкъл да я притесни. Не можеше да си го позволи. Срещаше се с Брад и беше делови партньор на Майкъл, работеше за него, а и вече бе решила, че е най-добре да стои на разстояние от него.

— Тогава да вървим. — Майкъл й предложи ръката си и тя внимателно постави длан върху ръкава на сакото му, сякаш допирът до него можеше да я опари.

Балната зала бе претъпкана. Накъдето и да се обърнеше, човек виждаше магнати, придружаващи дамите си към маси, около които се тълпяха куп сервитьори. От всички благотворителни вечери в Манхатън тази бе най-малко показната, но и най-престижната. Нямаше рок звезди, нито тематичен декор. Вместо това имаше речи относно грамотността на населението от водещи фигури в образователните институции, както и кратък тост от губернатора. Вечерта бе посветена на ерудицията, остроумието, книгите и четенето. И стремежът да се сдобиеш с покана бе огромен.

Даяна застана под един от огромните полилеи и прие предложената й чаша „Белини“. Харесваше прясно изцеден сок от праскова в комбинация с шампанско и можеше да отпива деликатно, докато си възвърне самообладанието. Много от лицата наоколо й бяха познати от вечерите, които даваше като госпожа Фокстън. Тук беше Хари Евънс например, а по-нататък зърна Тина Браун с Харви Уайнстийн…

— Даяна, познаваш ли Ричард Фриър? — обади се Майкъл и я представи на един висок господин с прав като бастун гръб и чисто бяла коса. — Работех с Ричард, когато ръководех „Грийн Егс“. Той купува книги за „Барнс и Ноубъл“.

— Приятно ми е да се запознаем. — Даяна стисна сърдечно ръката на мъжа и му се усмихна. — Надявам се, че Майкъл ви е разказал за нашите игри. Бихме могли да ги предложим на вашия отдел за интернет.

И така започнаха. Майкъл се носеше из залата като акула на лов, поздравяваше мъже и жени, запознаваше ги с Даяна, а тя правеше представяне на фирмата. Забеляза как, след като отминеха нататък, хората дискретно сближаваха глави и подхващаха оживен разговор. И реакцията им, както с облекчение отбеляза тя наум, бе много позитивна.

— Харесва ми да продавам вашите игри — увери ги представителят на „Амазон“. — Родителите ни пращат благодарствени писма. А това е голяма рядкост.

— Майкъл има страхотен усет към желанията на децата — отбеляза Грег Беър от „Уолдънбукс“. — Сигурен съм, че ви е научил на много неща. Аз имам шестгодишен син, който повиши успеха си в училище с две единици след един месец с играта на „Геко Мат“.

За своя изненада, Даяна откри, че наистина започва да се забавлява. Общуваше лесно с хората, а и повечето директори на компании тук вече познаваха името на „Империал“. Знаеха Майкъл като бизнесмен и явно приемаха и нея безусловно, тъй като беше с него.

Когато обявиха началото на вечерята, цялата зала вече бъбреше оживено. Появила се бе нова компания. Всички знаеха, че Майкъл Сисеро, все още в началото на трийсетте си години, е фактор, с който всеки трябва да се съобразява. Даяна Верити, изглежда, не бе просто красива придружителка на президента на компанията. По това време миналата година тя бе само една богата съпруга, която служеше за лъскава фасада на мъжа си. Но това е Ню Йорк, където стават всякакви странни неща.

Превъзбуден, Майкъл придружи Даяна до масата им. Това му даваше възможност да положи длан върху талията й. Усещаше гръбнака й под мекото кадифе и докосваше само с върха на палеца си извивката на невероятното й дупе. Колко му липсваха стегнатите й извивки. Силно се изкушаваше да плъзне ръка и да погали кожата й. Но успя да се сдържи. Сега тя се среща с милиардера Брадли, саркастично си напомни Майкъл. След развода си Даяна се съвзе страшно бързо. Брад щеше да е стъпка нагоре за нея. Имения, градски къщи, частни самолети, всички приказваха за богатството на семейство Брадли.

„Никога няма да имам достатъчно пари, за да задоволя жена като нея“, помисли си Майкъл. А и жените, които харесват богати мъже, са табу за него. Даяна вършеше добре работата си. Само това трябваше да го вълнува.

Само ако можеше да престане да мисли за нея.

Масата им бе много добра, само два реда по-назад от централната част на залата. Майкъл се ухили. Беше си струвало да използва връзките си. Оттук се виждаха подиумът и дансингът, така можеше да забележи дали има някой, с когото си струва да говори. И всички играчи в бизнеса можеха да видят него. Благодарение на Даяна, която на практика единствена сред дамите е с цветен тоалет, двамата изпъкваха сред множеството, сякаш тя бе понесла рекламен плакат.

— Майкъл, виж — обади се Даяна и внезапно се закова на място.

Посочи напред.

И той видя.

Двама от останалите шестима на масата им бяха Фелисити Метсън и Ърни Фокстън.

Майкъл стисна ръката на Даяна. По отношение на бизнеса двамата нямаха тайни помежду си.

— Готова ли си да им покажем какво можем?

— Напълно — отвърна Даяна и му намигна.

Рамо до рамо, двамата пристъпиха към масата — е, поне Майкъл пристъпваше, но ако питаха него, единственият израз, с който можеше да се опише походката на Даяна, бе ходеща съблазън. Господи, искаше му се да я сграбчи за тънката талия, да повдигне нагоре зелените й поли и да плъзне ръка между гладките й бедра, за да я погали и дразни дотогава, докато ледената й обвивка се разтопи и тя започне да го моли да я обладае, както правеше преди… С голяма мъка откъсна очи от дупето й, което се поклащаше изкусително до него, и ги вторачи във врага си. Мъжете автоматично се изправиха, когато към масата се приближи дама. Очите на Ърни едва не изскочиха от орбитите.

Здрависаха се с останалите гости на масата и се настаниха на местата си. Майкъл огледа Фелисити Метсън. Косата й бе вдигната високо в сложен френски кок, в който проблясваха златни нишки. Стилистът й се постара да дръпне косата толкова силно, че кожата на лицето й бе опъната. Беше кльощава и прическата й придаваше доста костелив вид. Отбеляза, че е облечена в къса и прилепнала черна рокля, със семпла кройка, която я правеше още по-слаба. Ръцете й, облегнати на масата, бяха с дълги кървавочервени нокти, а на врата й имаше нежно диамантено колие. Беше гримирана много старателно — плътна спирала на миглите, две тесни линии руж на скулите и прецизно очертани с алено червило устни.

Майкъл се възмути мислено. Ърни Фокстън определено е луд. Бе се оженил за момичето с най-съблазнително тяло в цяла Англия, а после я замени с по-богато облечена уличница.

— Аз съм Майкъл Сисеро — представи се той и подаде ръка на Фелисити. — Не мисля, че сме се запознавали.

— Едва ли. — Фелисити го погледна високомерно. — Но аз, разбира се, се движа само в средите на висшето общество и хората от издателския бизнес.

Той се усмихна на ехидната бележка и забеляза как Ърни ледено поздрави Даяна. Онзи, който е подреждал масите, явно бе с особено чувство за хумор.

— Тогава вероятно ще се срещаме отново. Нашите игри се купуват и от много търговци на книги.

Ърни се нахвърли върху него без предисловия. Майкъл отново си помисли каква долна невестулка е този тип. Колко жалко, че живееха в общество, което с радост водеше безконечни съдебни дела. Той би предпочел да го изведе навън и да го натупа здравата.

— Не мисля така. — Ърни се обърна към другите гости на масата им, редактор на нова литература за списание Таим и съпругата му, които се бяха облегнали на столовете си и се наслаждаваха на прехвърчащите искри. — Преди време Майкъл бе младши ръководител в „Блейклис“. Не се разбирахме с него и се наложи да го освободя от работа.

Майкъл усети как Даяна цялата се скова до него и нежно постави длан върху бедрото й, за да я възпре да не се нахвърли върху Ърни. Хората знаеха каква е историята с „Грийн Егс“. Мълчаливо се помоли тя да разбере жеста му правилно. Трябваше да оставят този идиот сам да изкопае гроба си.

— Майкъл е собственик на малка компания за компютърни игри. Май в един момент се говореше, че ще пускат акции на борсата, нали така, Майкъл?

Сисеро кимна.

— Вярно е.

— Но после не стана нищо. Затова пък новият софтуерен отдел на „Блейклис“ пусна своя собствена продуктова линия — ухили се широко Ърни.

Фелисити ги погледна тържествуващо.

— Да. Без лоши чувства — измърка тя. — Всъщност смятам, че е просто прекрасно да се видят дребните бизнесмени и техните служители — тук тя хвърли злобен поглед към Даяна — на подобни събития.

— Надявам се, че не възнамерявате да се връщате към издателския бизнес. — Ърни демонстративно прегърна Фелисити, докато говореше. Беше се подразнил колко стилно е облечена Даяна. Фелисити започваше да го ядосва с безкрайното си пазаруване и нови, и нови бижута. Некадърните му подчинени не се справяха с продажбите и от борда започнаха да му задават остри въпроси. Но какво пък. Той си оставаше истински великан в сравнение с този тип, който седеше насреща му. — В договора ти имаше клауза за забрана на конкурентната дейност. Или си забравил? Мога да накарам адвокатите си да ти се обадят, ако искаш.

Даяна затаи дъх. Ърни явно щеше да ги преследва жестоко и докрай.

— Уверявам те, че не съм забравил нищо — отвърна Майкъл с точност, която накара Даяна да потръпне. — Нито факта, че ме излъга и открадна компанията ми, като ме измами с милион долара. Нито факта, че откри отдел за игри в компанията си и открадна хората ми на цена, която просто не би могла да е рентабилна и за вас…

— Е, какво пък. Бизнесът си е бизнес.

Майкъл не му обърна внимание и продължи много спокойно:

— И определено не съм забравил клаузата, която ми забранява да се занимавам с издателска дейност в продължение на една година. Но това не е голям проблем за „Империал“. Защото вече не искам да имам нищо общо с книгите. „Империал Геймс“ оцеля и се развива отлично. С помощта на Даяна Верити, бившата ти съпруга и мой директор.

Даяна се усмихна на Ърни и забеляза как по лицето му се изписват най-различни чувства — изумление, гняв, страх… и забеляза също, че Фелисити замръзва на мястото си, сякаш някой е пуснал кубче лед във врата й.

— Не знаех, че компанията ви е толкова малка — любопитно се обади Кийт Фанинг, журналистът от Таим.

— О, съвсем не сме малка компания. — Даяна го озари с пълния блясък на усмивката си. — Всъщност, като се вземе предвид как се продава втората серия от продуктите ни и особено търсенето ни в интернет, може да се каже, че сме водеща фирма в областта на образователния софтуер в града. Дори смея да заявя, че сме най-голямата частна компания от този вид на североизточния бряг.

— Но пък не можете и да се развиете особено много — изтърси Фелисити, неспособна да се сдържи. — Ърни ми каза, че ви трябват пари, за да разширите дейността си.

— О, така ли? — Майкъл се ухили на Ърни, докато съпругата му излагаше на показ слабостта му. — Всъщност планираме ново излизане с акции на борсата след около година. Изглежда, че отделът за компютърни игри на „Блейклис“ не реализира добри продажби. Нямам представа защо. При вас има толкова талантливи програмисти. По-рано работеха за мен.

Ърни се намръщи.

— Отделът ни се справя отлично. — Той се усмихна широко на влиятелния журналист. — Не бих вярвал на всичко, което разправя конкуренцията.

— Много добър съвет — мило се обади Даяна. — Бих предложила, ако проявявате интерес, да проверите при търговците на дребно и доставчиците по интернет. Те са в състояние да ви дадат точни цифри.

Фелисити погледна смаяно към Ърни.

— Стига толкова за бизнеса. — Майкъл вдигна бутилката с вино. — Някой иска ли „Мерло“?

Майкъл е невероятен, мислеше си Даяна.

Поведе я към дансинга след вечерята, обвил талията й с ръка, и за нейна изненада започна да танцува прекрасно танго. Кожата й направо изгаряше, когато я навеждаше силно назад, поел тежестта й, сякаш е лека като перце. „Господи, мислеше си тя, колко е силен само.“ Мускулите му бяха като от желязо в сравнение с тези на Брад. Усещаше бавното и предателско пулсиране на кръвта в зърната на гърдите си. Слава богу, че кадифето е плътно. Стараеше се да не го поглежда в очите, докато я въртеше на дансинга. Направи Ърни на пух и прах, просто го сравни със земята и го остави треперещ от яд. Когато Майкъл й протегна ръка, за да я покани на танц, Ърни и Фелисити вече се караха пред очите на всички.

— Изведе ме тук, за да говорим по работа, нали? — прошепна тя.

Той поклати глава.

— Просто за да потанцуваме. Ако нямаш нищо против.

Даяна усети как дишането й се накъсва. Направо изгаряше за него. Дали пък нямаше някакъв шанс той все още да я желае? Дали би могъл да е влюбен в нея?

— Даяна — обади се друг глас.

Майкъл я изправи и я притисна до тялото си, така че да усети пищните й гърди, и после я пусна. Усети как го обзема прилив на гняв, но се сдържа. Брад Бейли от плът и кръв. Забеляза пръстена с розов диамант, много скъпите обувки. Бейли беше висок, загорял и изглеждаше така, сякаш избелва редовно зъбите си.

— Брад, това е Майкъл Сисеро, шефът ми… — Даяна леко се смути. Майкъл се зачуди защо ли тя реагира така на този бледолик тип. — … моят кавалер за вечерта. Не знаех, че и ти ще идваш.

— Нямах такова намерение, но след като ми каза, че ще си тук, си запазих маса в последния момент — каза Брад. Обърна се към Майкъл: — Сисеро, нали така? Приятно ми е да се запознаем. Аз ще заведа Даяна до дома й. Благодаря, че сте се грижили за нея.

— Тъкмо танцувахме — каза Майкъл.

Брад сви рамене и той усети аромата на афтършейва му.

— Даяна всъщност не обича да танцува. Предпочита тихите забавления.

Даяна понечи да каже нещо и Майкъл я изпревари сопнато. Изобщо не искаше да чува как тя се застъпва за богатото си приятелче.

— Знам какво имаш предвид. И аз самият трябва да тръгвам — заяви той. — Моето момиче има нужда от интимни ласки по няколко пъти на вечер. С повечето е така. Не искам да я карам да ме чака.

— Аз… разбирам — притеснено отвърна Брад.

Даяна се изчерви.

— Би ли ме завел у дома, Брад, моля те?

Протегна ръка и се отдалечи от Майкъл, без да каже и дума повече.