Жена от класа

Двадесет и девета глава

— Майкъл, имам предложение — каза Даяна.

Отметна дългата си тъмна коса над раменете и го погледна над ръба на фината порцеланова чашка с английски чай. Откакто започнаха да излизат заедно, тя се почувства достатъчно уверена в себе си, за да се върне към естествения си цвят. Отначало изпита шок, седнала сред позлатения декор на „Орибе“, докато гледаше как яркото платиненорусо на косата й се смекчава и минава през червено към наситено кестеняво.

— Сигурно мразите този цвят, нали? — попита смаяната стилистка.

— Не. — Даяна не можеше да откъсне очи от отражението си. — Цветът е естествен и подхожда на кожата ми. Така изглеждам с пет години по-млада.

— Е, щом така ви харесва.

Жената изпъхтя. Според нея всички трябваше да са руси. Но госпожа Фокстън бе отказала съветите й. Нима не четеше клюкарските рубрики? Кончита не бе сред най-тактичните хора, но дори и тя не посмя да изтъкне, че Фелисити Метсън, новата дама в живота на Ърнест Фокстън, е съвсем типична за нюйоркските представи за красота: по-млада, по-руса и по-слаба от Даяна. Може би тя е депресирана, след като разводът бе обявен окончателно и Фелисити размахваше шесткаратовия си годежен пръстен пред всяка камера, която й попаднеше пред погледа.

Но това не би обяснило факта, че винаги когато клиентката й идваше за процедура, тя сякаш блестеше вътрешно, кожата й бе свежа, а очите грееха. Каквито и разкрасителни процедури да използваше Даяна, сигурно бяха много скъпи, мислеше си Кончита, размишлявайки над размера на издръжката й.

Ако Кончита можеше да види тайната за разкрасяването на Даяна, седнал насреща й в претъпканото бистро, щеше да остане изумена.

Майкъл Сисеро отпиваше от кафето си и изпиваше с очи Даяна. Макар да бе с него всяка нощ и да посягаше към нея всяка сутрин, все не можеше да й се насити. Все едно се опитваше да улови сапунен мехур в клетка; той вдигаше летвата на очакванията си, а тя я прехвърляше с лекота.

Сега закусваха заедно близо до апартамента му. Беше с черен костюм, ушит специално за него в „Джийвс и Хоукс“, в Англия. След като игрите на „Империал“ започнаха да се продават добре, вече можеше да си го позволи. Сисеро мразеше лукса като самоцел, но обичаше да изглежда като професионалист. Мисли като сицилианец, обличай се като англичанин. Ризите, обувките и костюмите му бяха безукорни. Дискретни златни копчета за ръкавели проблясваха под лъчите на утринното слънце.

Майкъл никога не се замисляше за външния си вид, освен че се грижеше да е елегантно облечен. Може би това бе една от причините винаги да изглежда дяволски добре.

Даяна обаче бе съвсем друг случай и това го тревожеше. С разрастването на „Империал“ се промени и работата й. Тя бе дясната му ръка в бизнеса и той й плащаше съответно.

Като я гледаше, понякога му се струваше, че всеки цент отива за дрехи.

Майкъл не бе моден специалист, но знаеше кое колко струва. А тоалетите на Даяна струваха много. Почти всеки ден, сякаш да компенсира времето на относителна бедност, тя се появяваше в офиса с нов тоалет. Костюми на „Шанел“. Чанти на „Прада“. Обувки от „Маноло Бланик“. Вероятно имаше нужда от всичко това заради многото срещи, на които я изпращаше да представлява компанията.

Но Сисеро не бе сигурен. В Даяна все още личеше част от предишната разглезена принцеса. Но пък тя работеше здраво и парите си бяха нейни.

Затова ли се караха? Бизнесът му вървеше добре, но не чак толкова. Майкъл погледна Даяна. Дали щеше да се обърне и да поиска от него да я издържа в онзи охолен стил на живот, който й бе осигурявал Ърни Фокстън?

Някой и друг хубав костюм съвсем не можеше да го превърне в магнат. Майкъл си спомни за Айрис. Когато премията му се изпари във въздуха, същото се случи и с нея. Мразеше използвачките от все сърце.

Но не можеше да мрази Даяна. Тя не му позволяваше. Докъде бяха стигнали всичките му усилия да остане безразличен и да не й се нахвърли? Доникъде, щом си помисли, че насреща му стои любовникът й.

Страстта на Майкъл не можеше да бъде заглушена онзи ден.

И добре че стана така. Ако не я бе целунал и не я бе завел в дома си, можеше никога да не разбере какво означава да покориш наистина една жена; не просто някое момиче за една нощ, поредното от върволицата, които почти не познаваше, или пък жена, която си избрал от многото, предлагащи се, защото сами имаха нужда от секс. Даяна е жената, за която бе мечтал. Мислил бе за нея. Обсебила бе ума му.

Тя го запленяваше. Възхищаваше й се затова, че е свикнала да работи за прехраната си.

„Но, мислеше си Сисеро, само толкова и нищо повече.“

Как би могъл да се влюби в светска дама като Даяна? Тя седеше насреща му, в нежнорозова лятна рокля, избродирана с малки жълти маргаритки по яката и подгъва, и с вталено елегантно сако в същия цвят, което стигаше точно под пълните й гърди и горе-долу придаваше приличен за офиса вид на целия тоалет. Нямаше представа кой е дизайнерът. На малките копчета имаше гравирано някакво лого. „D&G“, „Долче и Габана“. Поредната дреха, която изглеждаше фантастично и която сигурно струваше… най-добре да не мисли за цената.

Напомни си, че тя никога не му е искала нищо. Но дали не е така, защото гледаше на него по-скоро като на шеф, отколкото като на любовник?

Никога не бяха определяли точно връзката си. Работеха заедно и се любеха като обезумели. Всеки път, когато си казваше, че трябва да успокои топката, решимостта му се изпаряваше на мига, щом я докоснеше или я погледнеше, или я заприказваше. Случваше се да вика ядно на някой от куриерската служба, задето е забавил доставка, и Сисеро внезапно я поглеждаше, като си представяше устните й върху кожата си. Или пък, наведена над бюрото си, за да разглежда нови макети, разкошното й дупе се набиваше пред погледа му, закръглено и стегнато, започващо от тънката й талия. Ефектът винаги бе един и същ. Сърцето му започваше да препуска, слабините му се напрягаха, поглеждаше я и трябваше да я има. Разбира се, че харесваше Даяна и тя него, но двамата бяха прекалено различни. Бяха просто приятели, които правеха секс.

Майкъл си го повтаряше всеки ден.

— Готов съм да изслушам всяко твое предложение — спокойно отвърна той. — Много си умна, макар че си чужденка.

Даяна повдигна отлично оформената си вежда.

— Много смешно. В Англия на децата им дават раница и кутия за обяд, когато тръгват на училище. В Америка ги изпращат с бронирана жилетка.

— Знам, че горещо защитаваш тезата за по-строг контрол над оръжията, но това не е според конституцията. Както и да е, сигурен съм, че не си ме довлякла тук, за да водим политически дебат — сухо заяви той.

— Не.

Тя сведе очи и се изчерви, а той си спомни как порозовя кожата й тази сутрин под докосването му, колко топли бяха гърдите й и дългите червени следи от пръстите му, когато бавно прокара нокти по корема й. Даяна се извиваше под допира му и стенеше повече от всяка друга жена, която бе имал. Двамата бяха много страстни в секса. И все пак, щом станеше от леглото му, тя бе по-скована от всякога.

„Тя е пленителна. И ме вбесява.“

— Само исках да предложа да сме по-внимателни. Прекалено често си тръгваме заедно от работа. Не бива да пристигаме с една и съща кола.

Майкъл отпи глътка от гъстото еспресо и прикри тревогата си. Даяна не искаше да я виждат с него.

— Мислиш, че хората ще започнат да приказват ли?

— Да, така мисля — кимна тя. Кестенявата й коса — той й бе казал, че иска да си върне естествения цвят — подхождаше перфектно на високите й скули, на пълните й устни. Бледата й кожа изглеждаше топла, а очите й искряха. — Не се вписва в деловия етикет. Нали не искаш хората да си помислят, че си ми дал работата само защото…

Тя остави изречението недовършено.

— Само защото спим заедно — довърши го той. — Това е добра идея.

Даяна му се усмихна и вдигна чашата си с прясно изцеден портокалов сок. Налагаше й се да впряга докрай самоконтрола си, когато е с Майкъл, за да не изгуби душата си. Възхищаваше му се, желаеше го и понякога, когато погледнеше към него, докато той спи, се улавяше, че изпитва и по-дълбоки чувства. Но не им даваше воля, защото той не я допускаше до себе си.

Даяна веднъж вече бе отхвърлена от мъж. Нямаше да рискува сега. Майкъл не се разкриваше пред нея. Искаше да скъса с него, но не можеше. Той я възбуждаше така, както не си бе представяла, че е възможно.

Сексът вече не бе досадно и разочароващо преживяване. Сега получаваше пълно удовлетворение. Ако можеше да се нарече така. Извиваше се като обезумяла и притискаше Майкъл, докато той навлизаше все по-дълбоко в нея и заличаваше всяка мисъл. Трудно й бе да издига бариери помежду им, щом си спомнеше как палците му нежно поглаждаха зърната й, как дланите му обгръщат дупето й, как я галят настойчиво, докато тя най-сетне загуби ума си и не започне да моли да я вземе отново. Майкъл Сисеро не е някой сладникав хубавец. Без костюма и ризата едрият му гръден кош бе направо внушителен, бицепсите му бяха мощни, а гърдите и ръцете му — покрити с тъмни къдрави косъмчета. Лицето му, надвесено над нея, докато я целуваше страстно, приковат ръцете й високо над главата й, без да й даде възможност да помръдне, бе лице на истински мъж — със счупен нос, тъмни очи, гъсти черни мигли, късо подрязана коса. Слабото тяло на Ърни й се струваше все по-противно и… Даяна изтръпна от погнуса, щом се сети за мъжкото му достойнство.

Може и да е вярно, че размерът нямал значение… но тя не бе на същото мнение.

Не е толкова въпрос на дължина, а на дебелина. Всъщност не знаеше точно колко е дълъг пенисът на Майкъл… може би около среден размер. Онова, което я караше да хапе до кръв устните си, за да не изкрещи, бе плътното му проникване, онова сладко и безмилостно изпълване, което я тласкаше към насладата. Сисеро бе истински майстор. Извън спалнята Даяна смяташе, че може да се справи с него, но върху леглото неговата дума бе закон. Майкъл не беше сантиментален любовник. Не си падаше по поезия и дълги вечери на свещи, през които всеки разголва душата си. Рядко стигаха до десерта, преди ръката му да се плъзне по коляното й и той набързо да извика такси, в което докосваше гърдите й под сакото, разпалваше кръвта й и я караше да остане без дъх. Приковаваше я с тялото си към леглото, върху масата, върху коленете си. Задържаше я неподвижна с тялото си и докато едната му ръка с лекота приковаваше нейните две, свободната му длан ненаситно обхождаше тялото й и я измъчваше. А когато най-накрая решаваше да проникне в нея, Майкъл отлично знаеше какъв ритъм да избере, за да я изведе до ръба, подтикваше я все по-нагоре, наместваше се, така че да достигне онова нежно и чувствително местенце вътре в нея, което я караше да се предаде напълно и удоволствието да избухне като фойерверк пред очите й, като ослепителен звезден дъжд.

Но беше строг и взискателен към нея.

Бе изпробвала стотици тоалети, а той не одобряваше нито един. Понякога Даяна се чувстваше така, сякаш двамата са вълци единаци, които обикалят наоколо и не знаят дали да се хвърлят в битка помежду си, или да се чифтосат.

Имаше нужда да знае какво изпитва той. Бе се надявала да й отвърне, че предложението й е глупаво и че той иска да ги виждат заедно.

Нищо подобно. Сисеро прие без колебание думите й. Даяна бе сигурна, че той не я обича.

— Е, значи се разбрахме — усмихна му се ведро тя. — Аз ще тръгна първа; знам, че ти обичаш да закусваш дълго.

— Да, ще се видим в офиса. И може би довечера.

— Може би — съгласи се Даяна.

Остави чашата си, стана и излезе. Успя да сдържи напиращите в очите й сълзи, докато не се озова в безопасност на улицата.

„Тя е ужасно студена жена“, мрачно си помисли Майкъл.

„Този мъж е от камък“, каза си Даяна.

След това винаги пристигаха на работа поотделно. Ироничното в цялата ситуация бе, че след като вратите на офиса се затвореха зад гърба им, двамата се разбираха прекрасно и всеки се наслаждаваше искрено на амбицията и енергията на другия.

Майкъл съставяше бизнес планове и правеше презентации пред софтуерните компании. Даяна следваше идеите му и наемаше нови хора. За нея бе смайващо как той може да основе компания за компютърни игри, след като не разбира нищо от компютри. Но страстта на Майкъл е заразна. Хора от издателския бизнес, които го познаваха, го препоръчваха на свои колеги в пазара на високите технологии. Обикновено стигаше и само една среща с бизнес уменията на Майкъл и самоуверената елегантност на Даяна и стръвта бе захапана.

— Не знам нищичко за програмирането, но познавам хлапетата — обясняваше й Майкъл. — Ако намерим подходящите хора, можем да осъществим идеята. Да не би Дейвид Гефън да е музикант? А Доналд Тръмп да не е архитект? Не, по дяволите. Няма нужда. Трябва само да подбереш подходящите професионалисти и да направиш точна сметка.

— Но в такъв случай бихме могли да продаваме и сапун със същия успех — възрази Даяна.

— Може, но аз не искам да продавам сапун. Човек може да работи за пари или да следва мечтата си. Но ако избереш да следваш мечтата си, може да спечелиш повече пари.

Предполагам.

— Хората проявяват голям интерес, нали? — попита той.

Тя не можеше да го отрече.

— Така е.

— „Империал“ ще стигне далеч. Повярвай ми. Разбирам от тези неща.

Подразнена от арогантността му, тя не можа да се сдържи да не го подразни.

— Само на тридесет и една си, Майкъл, и досега имаш зад гърба си една неуспяла издателска компания.

— Разбирам от тези неща — простичко отвърна той и вдигна рамене.

Даяна не настоя повече. Проблемът й бе, че наистина му вярваше.