Жена от класа

Двадесет и шеста глава

Първата игра не постигна никакъв успех. Втората успя да реализира някакви продажби. Достатъчно, за да поискат банков заем.

Когато лятото свърши, Сисеро вече бе преместил офисите си. Настани се на Западна четвърта улица, в елегантна стара сграда. Петима програмисти и шестима илюстратори, всички подбрани от Даяна, работеха по дванайсет часа на ден, но никой не се оплакваше. Майкъл им даваше дял от печалбата от авторски права и от премиите и така неговият успех бе и техен.

Даяна установи, че работи прекалено много, за да се наслади на новия си стандарт на живот. Не беше богата и не бе се върнала на предишното си високо положение в обществото, но поне отново е в средите на уважаваните хора. А през септември й се обади Хърб Брилстайн.

— Той има предложение за теб — каза Хърб.

Даяна стисна слушалката на телефона в малката си спалня в апартамента на Рита и отправи мълчалива молба към небето. Тук бе уютно, но мястото е прекалено тясно, за да се примирява вече с него. Зачуди се дали съквартирантката й подслушва разговора от другата стая. Парите, които печелеше сега в „Империал“, бяха достатъчно, за да си позволи прилични дрехи, храна и здравни осигуровки, но не й оставаше много за наем. О, колко хубаво би било отново да е богата. Бившият й съпруг имаше милиони. Какво ли е успял да измъкне за нея Хърб?

— Не иска да се явява в съда. Освен това има планове да се жени отново.

Фелисити. Даяна сви юмрук ядно. „Каква идиотка съм била да й се доверя, помисли си тя. Но ще си отмъстя.“

— Ясно му е, че можеш да оспорваш развода в Обединеното кралство, макар да не си в изгодна позиция, след като си се изнесла от семейното жилище, той иска да приключи с този проблем. Но в Англия са доста строги. Адвокатите му заявиха, че са готови да ни чакат колкото се наложи, тъй като сте били женени по-малко от година, вие сте започнали работа, а когато сте напуснали дома, не сте потърсили контакт със съпруга си и…

— Да. Знам какво съм направила, господин Брилстайн — нетърпеливо го прекъсна Даяна. — Какво е предложението му?

— Седемстотин и петдесет хиляди.

Тя пресметна наум. Седемстотин и петдесет. След като плати на адвокатите… Оставаха й триста двадесет и пет хиляди. Едва щяха да й стигнат да си купи едностайно жилище в приличен квартал и дори нямаше да покрие поддръжката на апартамента. Ърни имаше поне десет милиона според изчисленията й. Но ако откажеше на такова споразумение, щеше да остане закотвена тук.

Даяна погледна през прозореца към гълъбите, които подскачаха по пластмасовата рамка, където съхнеше бельото й. Дрехите, които се нуждаеха от химическо чистене, вече преливаха от малкия килер и висяха преметнати на вратата и на стола. Толкова силно искаше да се измъкне оттук, че изпитваше физическа болка.

— Върнете се при него и му поискайте един милион. Кажете му, че ако откаже, ще наложим запор на цялото имущество, което сме придобили по време на брака. Може и да не съм купила апартамента от името и на двама ни, но аз обзаведох жилището. — Пое си дълбоко въздух. — Масите, столовете, антикварните диванчета, картините, килимите… за всичко съм подписвала чекове аз. „Виза“ със сигурност пазят тази информация. Предайте му, че ако не иска да заведе любовницата си в празен апартамент, трябва да ми даде тези пари. А ако откаже, още днес подайте иск за запор.

От другата страна на линията настана мълчание.

— Ако мога да отбележа, госпожо Фокстън, трябвало е да станете адвокат.

Тя се усмихна тайничко.

— Човек трябва да проявява твърдост. Ърни винаги го е знаел. Сега и аз го научавам.

Трябваше да мине цял ден, преди да разбере, че ще получи парите. Половин милион за Брилстайн и лъскавата му кантора и половин милион за нея. Подписа документите в офиса и с брака й бе свършено.

Даяна свали двата пръстена от лявата си ръка и ги изпрати по куриер на Ърни в „Блейклис“. Когато златото и диамантите се плъзнаха по пръста й, тя изведнъж се почувства така, сякаш се е скъсала верига, която я оковаваше.

Отново бе сама и се чувстваше отлично.

За голямо съжаление на Рита, тя се изнесе от апартамента.

— Направи услуга на себе си, скъпа — каза й Даяна и тикна в ръцете й парцала и четките. — Научи се да си оправяш сама леглото.

— Каква точно е моята работа? — попита тя Майкъл една съботна вечер, докато хапваха китайска храна от картонени кутии.

Той погледна за миг към нея, лицето му бе осветено от примигващия екран на компютъра му.

— Каквато решиш — отвърна той.

Типично за Майкъл. Беше й увеличил заплатата, даваше й премии и хвалеше професионалните й умения, но само толкоз.

Тя сви рамене. Значи Майкъл не я харесваше. Чувството определено бе взаимно. Стига да получаваше своя дял, какво я интересува?

Освен това сега си имаше приятелка. Клеър Брайънт я бе подкрепяла през цялото време и дори дойде с нея да си потърси апартамент. Даяна внимаваше да не говори прекалено много за Майкъл. Беше задънена улица, а и защо да показва пред Клеър колко силно й въздейства той всъщност?

Намери си ново жилище до река Хъдзън, много елегантен едностаен апартамент, който дори разполагаше с допълнителна малка стая, която тя превърна в работен кабинет. Обзаведе го с ограничен бюджет, което за нея бе ново преживяване — да няма пари и свободно време. Избра като стил класическия модернизъм: гол дървен под в тъмнокафяво, малък кремав килим, който бе много шик, античен бюст и разтегателен диван. Единственото друго обзавеждане бе нисък диван, телевизор и бюро. Така пространството не изглеждаше толкова малко. Човек дори можеше да се обърне спокойно.

Покани Майкъл на партито, което организира по случай пренасянето си в новото жилище, но той отклони поканата.

— Няма да успея. След месец ни предстои пусков срок. Трябва да прегледам договорите за разпространение — каза той.

— Разбира се. — Даяна приглади блестящата си руса коса. Беше направо вбесяващо колко лесно отхвърли предложението й. Не че се интересуваше от мнението му. Но всички останали от офиса щяха да дойдат. Сякаш нарочно я отблъскваше, а кой е Майкъл Сисеро, че да я отблъсква?

— Но има нещо, което исках да ти кажа за новия ти дом.

Тя се обърна към него, обнадеждена.

— Можеш да получиш данъчни облекчения за домашния си офис, ако го декларираш.

— Благодаря — отвърна Даяна и демонстративно му обърна гръб.

Отново започна да пазарува. Бе успяла да се справи някак с дрехите, които накара Ърни да й изпрати от апартамента им, внимателно използваше грима и парфюмите си, обличаше се семпло. Бе се принудила дискретно да продаде половината си тоалети в един от магазините за използвани дизайнерски дрехи, с които е пълно в Ийст Вилидж. Най-сетне можеше да си позволи да влезе в „Блуминг дейлс“.

Даяна си купи розова копринена рокля на „Миу Миу“ с копчета от яката до подгъва й се появи с нея в офиса, комбинирана с чифт високи и елегантни сандали с тънки каишки в лавандулов цвят.

Майкъл изобщо не я забеляза.

Тя ядно се нахвърли на работата си.

— Ела и виж само какво става — обади се Опи и повика с костеливия си пръст Майкъл.

Сисеро въздъхна, но стана да види какво иска. Опи непрекъснато се хвалеше за някой сложен код, който е успял да разбие, или за гладкото движение на графичните му линии. Майкъл не го разбираше; оставяше техническото изпълнение на тайфата от професионалисти в бранша. Въпросът бе да се насърчават служителите. Той смяташе, че Опи и Джени Фароу са двамата му най-добри програмисти по отношение на кодовете за компютрите. Част от успеха на „Империал Геймс“ се дължеше и на ентусиазма и всеотдайността на хората, които работеха във фирмата. Майкъл настояваше всички да идват навреме на работа, но това бе единственото му изискване за дисциплината.

Неговите илюстратори и програмисти се обличаха с къси панталони и тениски, на които имаше какво ли не — от „Металика“ до герои от боксовите мачове, докато шефовете на отдели обикновено носеха костюми. Беше се замислял дали да не забрани на момичетата поли над коляното, но това не е издателство. Офисите му бяха пълни с хлапета, а те не се развиваха добре, когато ги потискат.

Трябваше да признае, че Даяна Фокстън прие ролята си на офис мениджър присърце. Създаде най-подходящата атмосфера за служителите. Работеха в половината от една градска къща и Даяна се стараеше да е заредена с всичко необходимо, така че да се чувстват като у дома си. Бе намерила най-доброто оборудване на цени, които му се струваха невероятни, но по-важното бе, че се стараеше всеки ден да има свежи цветя, достатъчно чай и кафе, кошници с пресни плодове, кока-кола и курабийки за програмистите, които си падаха по калорични закуски. Беше заредила лак за коса, парфюми и одеколони в баните и се грижеше да им доставят храна и бира в офиса, когато момчетата работеха до късно.

Хората споделяха с Майкъл, че им е приятно да идват на работа.

На него също му бе приятно. В момента осъществяваше мечтата си. След всеки малък успех усещаше как кръвта във вените му пулсира по-бързо и той искаше още, ако може дори вчера! Все още живееше в малкото си студио просто защото не можеше да отдели време за преместване. Единственият лукс, който си позволи, бяха два-три нови костюма, тъй като непрекъснато ходеше по срещи.

Сега влезе в малката стаичка с изглед към улицата, където компютрите бяха разположени под красив акварелен пейзаж на Мартас Винярд.

— Погледни само — ухили се Опи.

Беше една от новите интерактивни игри от класическата поредица. „Хенри V“ от Шекспир. Графиката бе много плавна и интересна. Може и да не е конкуренция на „Туум Рейдър“, но вярваше, че родителите лесно биха накарали децата си да научат нещо с тази игра.

— Много е добра — каза Майкъл. — Не, направо е фантастична. Продължавай в този дух…

— И може би ще получа свободен уикенд?

— Нека не прекаляваме — подразни го Майкъл. — Къде е Даяна?

— В предния офис е. Затворила се е там вече цял час с някакъв мъж.

— Ясно.

Сисеро се извърна, за да не забележи Опи тъмната сянка, която премина по лицето му. Бе се опитал да свикне с Даяна. Всеки божи ден тази жена се появяваше с тоалет, който караше кръвта му да кипне. Или някой втален, лек като пух, небесносин костюм, или рокля без презрамки, която, макар и с консервативно деколте, я обгръщаше като втора кожа й очертаваше стегнатите извивки на дупето й и заоблените й гърди. Дори и обувките й го смущаваха; деликатни и с тънки каишки, които дори и когато бяха на равна подметка, го караха да си представя жартиери или дантелено бельо. Гримът й бе много лек, но все така подчертаваше пищната пълнота на устните й, високите й скули и черни извити вежди, плътни, а не изскубани до косъм. Косата й винаги бе с различна прическа. Понякога се чудеше как ли ще се появи на следващия ден. Елегантен кок, по младежки свежа конска опашка, сложно заплетена плитка или леко подвити пищни букли, които го подсещаха за реклама на скъп шампоан.

Всеки ден си казваше, че трябва да я смъмри да не се облича толкова провокативно.

И всеки ден разбираше, че няма никакъв шанс, защото няма за какво да се хване.

Даяна бе много коварна. Знаеше точно как да спази буквата на правилника за облеклото в офиса, като в същото време напълно престъпваше духа. Как би могъл да възрази срещу дълга до пода бяла рокля с малки къси ръкави? Но и как би могъл да не забележи деликатната дантела върху вдлъбнатината между гърдите й, гальовната прегръдка на памука върху дупето, плоския й корем и начина, по който асиметрично скроената пола подчертаваше всяко дребно движение на ханша й?

Днес нямаше определена среща. Сисеро се гордееше, че знае абсолютно всичко в работния й график. Ако ставаше дума за формалната страна на бизнеса, Даяна Фокстън бе сред основните активи в компанията му. Банките и адвокатите по бизнес делата направо я обожаваха. Харесваше му да я наблюдава как работи с тях. А тя знаеше точно как да подходи към всеки — кръстосваше дългите си стройни крака с красиво оформени прасци, които винаги бяха в много елегантни обувки, идеално подхождащи на тоалета й, разтърсваше буйните и пухкави кичури на косата си, докато с класическия, ледено недостъпен английски акцент представяше накратко същността на „Империал“.

Наблюдаваше как я слушат мъжете, напълно запленени. Дали беше заради успехите на компанията му или заради нейния акцент, заради неговите продукти или заради нейните очи? Жените на ръководни постове също бяха очаровани. За малко преставаха да флиртуват с него, за да я погледнат внимателно; тя винаги бе свежа и абсолютно хладнокръвна.

Но винаги е знаел, че ще дойде и този миг. Даяна не е срамежлива монахиня, ядосано си мислеше Майкъл, съвсем не. Отлично съзнаваше каква власт има над мъжете. Усмихваше се, отмяташе блестящата си коса, обличаше се така, че да подчертае прелестите на фантастичното си тяло. Рано или късно щеше да доведе приятеля си в офиса и Сисеро бе готов да го намрази. Сигурно щеше да е някой двуличен негодник като Ърни Фокстън. Даяна имаше ужасно лош вкус за мъжете и той, Майкъл, нямаше намерение да търпи подобни типове в офиса си.

Мина през предната зала, без да обръща внимание на различните молби да прегледа едно или да подпише друго. Вратата към залата, където провеждаха срещите с инвеститори и пазарни анализатори, бе затворена.

Той потропа ядосано.

— Даяна?

Последва тишина. След това я чу да говори тихо и настоятелно на някого.

— Да, Майкъл. Имам среща.

Хладният й тон го вбеси. Без да мисли, завъртя бравата и нахлу в залата.

Даяна стоеше, а някакъв по-възрастен мъж бе стиснал ръката й. Сисеро отбеляза, че човекът изглеждаше богат и от джобчето на сакото му се подаваше кърпичка. Носеше дори жилетка към костюма си, въпреки жегата в ранната есен. Майкъл веднага го намрази.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — тихо попита Сисеро.

Мъжът се извърна и го огледа, сякаш виждаше нещо гадно, което се налагаше да остърже от подметката си.

— Не, не мисля. Имах лични дела с госпожа Фокстън.

Майкъл се престори, че не забелязва почервенялото лице на Даяна.

— Нейните дела са и мои дела. Аз съм Майкъл Сисеро.

— Да, знам кой сте, сър. — В устата му обръщението прозвуча като обида. — Но исках да говоря лично с Даяна Фокстън.

Майкъл скръсти ръце пред гърдите си и с огромно задоволство забеляза разтревожения поглед на дребничкия мъж към бицепсите му, очертани под ризата.

— Мисля, че приключих тук — побърза да каже той.

— Точно така. Нека ви изпратя до изхода — с равен глас предложи Майкъл. Забеляза, че Даяна е много ядосана, но това си е неин проблем. Нямаше право да флиртува с поредния си ухажор в работно време.

— Знам пътя…

Човекът събра документите си и побягна навън, като измърмори тихичко „Приятен ден“, докато минаваше край Майкъл.

Сисеро се обърна към нея. Даяна бе с розова права пола и розово сако с къси ръкави и асиметрични ревери. Цветът чудесно подхождаше на топлите летни кичури с цвят на зряло жито в косата й, а в добавка го бе подчертала с лек парфюм с ухание на роза.

Беше се наконтила заради този тип? Никога нямаше да разбере жените. Парите явно означаваха ужасно много за тях. Нима тя не печелеше достатъчно?

За миг си представи предишния й апартамент. Вярно, в сравнение с мансардния етаж до Сентрал Парк, настоящото й жилище не можеше да се нарече богато. Бе идвала на работа с едни и същи дрехи — винаги в различна комбинация — няколко пъти. Може би това не й стигаше. Тя все още се държеше като светска дама и вероятно точно такава искаше да е.

Също като Айрис.

После си каза, че това не е негова работа. Бизнесът си беше бизнес.

— Какво правеше този мъж тук? — сопнато попита Майкъл. — Това е моят офис. Не е място, където да развличаш личните си познати.

— За кого се мислиш? — възкликна Даяна. Лицето й бе пребледняло и сините й очи блестяха. Приближи се решително към него. — Мисля, казах ти, че имам лична среща. Да не би да си въобразяваш, че можеш просто така да нахлуеш?

— Мисля, че мога да правя каквото си поискам. Аз съм шефът.

Тя се засмя.

— Нима не съм си заслужила правото на петнадесет минути лично време? Работя ден и нощ за твоята компания, шефе.

— Смяташ, че си жертвала нещо заради „Империал“? Дори нямаш представа какво означава това — презрително отсече Сисеро.

Даяна посегна и го удари силно през лицето. За миг той остана толкова шокиран, че изобщо не реагира. Ако беше го очаквал, щеше да блокира ръката й. Не позволяваше на жените да го удрят. Ако някой мъж се бе опитат да го стори, щеше да го остави в безсъзнание до средата на следващата седмица. От страна на жена, като Даяна, не бе нещо повече от опарване. Но проявеният от нея кураж направо го смая.

За миг си представи как я премята върху коляното си, повдига изкусителната й пола и я наплясква по дупето. Това определено щеше да й е от полза.

— Би ли била така добра — с равен глас подхвана Майкъл — да ми обясниш какво си въобразяваш, че правиш?

— Правя каквото ми се иска — сопна се тя. — Значи не смяташ, че съм направила достатъчно жертви за тази фирма? Нека ти кажа нещо. Този човек е адвокат.

Сисеро примигна.

— Обясни ми.

— Да ти обясня ли? — възкликна Даяна и отметна косата си. Гледаше го ядосано, провокираше го — беше истинско предизвикателство. Представи си как смъква сакото от крехките й рамене и раздира на две роклята й. Това, разбира се, не означаваше нищо — фантазираше си за нея, както би го направил за някое друго красиво момиче. — Значи искаш обяснение. Какво ще кажеш за това, че си толкова зает да заповядваш на всички в проклетия си офис, че изобщо не ме забелязваш! Аз имах личен живот, преди да дойда тук, Майкъл. Опитвах да си върна поне частица от него. Без никаква помощ от твоя страна. Мислех, че можем да бъдем приятели, вероятно съм сбъркала. — Даяна грабна документите и ги хвърли към него. — Това е споразумението за развода ми. Адвокатите ми току-що измъкнаха половин милион от мен, защото са направили няколко телефонни обаждания.

Майкъл не си направи труда да ги вдигне.

— Съжалявам. Но сама си си виновна.

Даяна не повярва на ушите си.

— Моля?

— Така е. — Господи, колко унизително бе да я гледа с тези очи, с гъсти черни мигли, сякаш той знае всичко, а тя е глупава кукла. — Ще те извиня за избухването ти само този път. Но не ме обвинявай за грешките си. Била си прекалено надменна. Не си отишла при адвокат от самото начало. Би могла да сключиш по-изгодна сделка, ако не бе чакала до последния момент. И защо това да е моя грешка?

Даяна направо побесня. Понякога го мразеше. Беше толкова самоуверен. Усети как кръвта й отново кипва. Искаше да излее гнева си и без да мисли, замахна с ръка отново да го удари.

Но Майкъл бе прекалено бърз за нея. Той протегна ръка и сграбчи нейната за китката, като я стисна здраво. Бореше се с него, но не можеше да се измъкне. Само след миг я притисна към себе си, а после ръцете му обхванаха лицето й и принудиха устните й да се вдигнат към неговите и той започна да я целува безпаметно.