Жена от класа

Двадесет и първа глава

— Доколкото мога да преценя, госпожа Метсън е права.

Ърни се усмихна на сър Ангъс Картър. Адвокатът имаше онзи гърлен аристократичен английски акцент, който Ърни, момчето от бедняшкия квартал, винаги бе презирал. Проклети сноби. И Даяна бе от същата високомерна пасмина. Но нямаше как да не хареса думите, които чу, макар гласът да го дразнеше.

Сър Ангъс прелисти документите.

— Госпожа Фокстън не би могла изобщо да спечели в Обединеното кралство. Била е омъжена само седем месеца, един от които е прекарала извън семейното огнище по собствено желание. Напуснала е без предупреждение и не е правила опит да се свърже с вас, господин Фокстън. Непримирими противоречия… каквото искате. Според мен никой съдия в Кралството няма да й даде и пени.

— Освен това тя наскоро започна работа — добави услужливо Фелисити. Ръката й бе под лакътя на Ърни, а огненочервените й нокти си почиваха върху ръкава му. Беше с много високи обувки с тънки токчета и прилепнала розова рокля.

— Точно така. — Сър Ангъс побутна очилата с тънки рамки върху орловия си нос. — Което означава, че трудно ще докаже, че господин Фокстън е възнамерявал да я издържа.

— Аз взех няколко предварителни мерки — каза Ърни. — Събрах целия й багаж в кашони и прехвърлих всички средства от общата ни сметка, като оставих там само десет хиляди долара. Не исках да я закривам. Реших да постъпя деликатно.

„Деликатно“, помисли си сър Ангъс. Каква ти деликатност, този нафукан богаташ пред него бе толкова деликатен, колкото и яркооранжева бална рокля на вечерно парти. Даяна Фокстън може и да не е проявила разум по отношение на предбрачното уреждане на финансовото си положение, но определено заслужаваше похвала за вкуса си към мъжете. Тя щеше да загуби милиони в този развод. Но лично той смяташе, че това е малка цена за възможността да се отърве от господин Ърнест Фокстън.

— Хмм, да. Мисля, че това е разумно. Госпожа Фокстън има само един силен коз в това дело. Тя може да оспорва и да забави развода.

Американката с дългите червени нокти направо пребледня.

— Колко дълго?

— Пет години — сериозно отвърна сър Ангъс.

— Неприемливо. — Фелисити скочи на крака. — Трябва да има нещо, което може да се направи.

— Има. Можете да й направите предложение. Всеки адвокат, към когото се обърне за съвет, ще й обясни какво е финансовото й положение.

— Ами имиграционните власти? Щом не е съпруга на Ърни, тя няма право да остава в страната, нали така?

— Имиграционното право не е моята област, госпожо. Предполагам, че това е допълнителен аргумент, който бихте могли да изтъкнете пред нея.

Ърни се изправи, великодушно настроен.

— Оформете предложението, Ангъс… — Адвокатът замръзна. Той бе заслужил с много усилия рицарското си звание. — … Предайте й, че ще й дам двеста и петдесет хиляди в американски долари, ако подпише документите за развода, а ако забави нещата повече от година, няма да получи абсолютно нищо. — Ърни се направи, че не забелязва пребледнялото лице на Фелисити. — Кажете й, че мога да чакам. Всички можем.

Колкото и дразнещ да бе Майкъл Сисеро, Даяна се почувства длъжна да отскочи до Метрополитън и да види изложбата, в случай че на другия ден му хрумне да я изпита по някакъв начин, и откри, че много й харесва. Наситените и топли цветове на картините отпреди деветстотин години все още можеха да очароват и запленяват. Изпита желание да иде до катедралата „Свети Патрик“ и да влезе вътре. Беше много успокояващо — свещите горяха, коленичили, хората бяха потънали в молитвите си или стояха с наведени глави пред изящните статуи на светците. Усети такова душевно спокойствие, че вместо да се впусне в пазаруване в „Сакс“, се отби в „Барнс и Нобъл“ на Пето Авеню и си купи книга. В това имаше някаква ирония: божият храм се намираше точно до храма на Мамон.

Даяна внезапно изпита силно желание да остане насаме и освен това усети зверски глад. Влезе в най-близкото заведение за бързо хранене. Бе идеално: абсолютно никой от познатите й не би се показал тук за нищо на света. Поръча си мазен чийзбургер и пържени картофки и изяде всичко заедно с голям шоколадов шейк, докато четеше романа, който си взе. За няколко часа успя напълно да забрави за нарежданията на Сисеро, за мълчанието на Ърни и за предателството на приятелките си. Разпусна стегнатия кок и остави косата си да се стеле свободно върху раменете й. Остана в заведението да чете и да наблюдава минувачите, наслаждавайки се на всяко пикантно резенче картоф и всяка глътка от сладката шоколадова напитка.

Взе такси до вкъщи и реши да си измие косата, да се преоблече и да излезе навън. Може би щеше да се обади на Фелисити — единствената, която все още говореше с нея.

Все пак нали живееше в града, който уж никога не спял. Сигурно имаше милион приятни неща, с които една млада и заможна жена би могла да се забавлява.

Малко след като се прибра, телефонът й звънна. Даяна подскочи; напоследък телефонът й изобщо не звънеше. Бе се превърнала за нула време от кралицата на светското общество в презрян парий. Вдигна слушалката с разтуптяно сърце. Може би най-сетне Ърни се е вразумил.

— Ало? — обади се приятен глас. — Даяна?

Изпита разочарование. Не беше съпругът й, нито дори Наташа или Джоди. Обаждаше се Клеър Брайънт.

— Здравей, Клеър — отвърна тя.

— Даяна, къде се изгуби? — Приятелката й звучеше сърдито, което не е в стила й. — Когато решиш да потънеш в неизвестност, наистина успяваш. Цели седмици се опитвам да те издиря. Накрая се наложи да звънна на Фелисити и да изкопча телефонния ти номер от нея.

Даяна се почувства гузна. Защо не се бе обадила на Клеър? Вярно, че тя я накара да се почувства малко глупаво, задето си въобразяваше, че „работа“ е неприлична дума, но Клеър винаги я е подкрепяла. Другите й така наречени приятелки се бяха отдръпнали, когато напусна съпруга си, освен Фелисити, разбира се. А Клеър дори бе положила усилия да я открие.

— Честно казано, исках да остана малко насаме. Двамата с Ърни имаме… малко недоразумение.

— Малко недоразумение ли? Чух, че е много по-сериозно. — Клеър замълча за миг. — Слушай, мога ли да ти дам един напълно нежелан съвет?

Даяна приседна на леглото.

— Давай.

— Трябва да се видиш с адвокат и веднага да се върнеш в дома си. Ако ти изневерява, кой би могъл да знае какво се опитва да изкопчи от него любовницата му? Защо трябва да живееш в някакъв малък апартамент, след като ти си му съпруга? Иди и поговори с него, недей да слушаш гордостта си. И си намери добър адвокат, за всеки случай.

Адвокат!

— Уверена съм, че няма да се стигне дотам — възрази Даяна. — Ърни просто трябва да разбере, че не може да се отнася така с мен. Когато ме помоли да се върна, ще го направя.

— Надявам се, че няма да се стигне дотам, но не можеш да оставиш всичко в неговите ръце. Запиши си един номер. Това са моите адвокати и са много добри.

— Но аз мислех, че всичко между теб и Джош е наред.

— Така е, но аз съм била в клуба на момичетата скаути. Бъди готов, нали знаеш? И се обаждай понякога. Аз съм насреща.

Даяна затвори и замислено разресваше косата си, за да върне нормалния й бляскав вид, когато на вратата се позвъни.

Тя отвори.

— Госпожица Даяна Фокстън? — попита Стив Сантуро.

Той примигна няколко пъти. Стив разнасяше документи по цял ден — бракоразводни документи, съдебни призовки, известия, с които се уведомяваха хората, че ги съдят. Америка беше страната на съдебните спорове, а Манхатън бе центърът на цялата съдебна истерия. Стив печелеше добре, затова се примиряваше с ругатните на пияни съпрузи, които съдеха за издръжка на децата, или на разни затлъстели съпруги, изритвани от дома. Но никога не му се бе случвало да попада на такава дама.

Беше със семпла памучна розова рокля, с къси бухнали ръкави и кръгло деколте, което разкриваше красивите й рамене и златиста кожа. На едната й китка имаше дебела златна гривна, косата й бе прихваната с фиби, краката й бяха дълги, а извивките на тялото й биха накарали и слепия да прогледне. Сантуро мислено изруга. Косата й бе руса и блестяща, сякаш излязла от реклама на скъп шампоан. Струваше му се, че тя всеки миг ще я отметне настрани, за да я улови по-добре камерата. А какви гърди само! Стив усети, че се изпотява. Меки и пухкави, сякаш се мъчеха да се измъкнат от бельото й. Дори изглеждаха естествени. Че коя жена в днешно време се задоволява със собствените си гърди?

— Госпожа Ърнест Фокстън — поправи го красавицата.

Ърнест Фокстън е пълен кретен, който и да е той, мислеше си Стив. Може пък да си пада по мъже. Да остави такава сладурана? А и какъв сексапилен акцент! Страшно му харесваше как говорят тези англичанки.

— Хм. Да. Госпожа Фокстън, точно така. — Стив се изчерви и реши да се маха по-бързо. — Аз, ами, имам доставка за вас. Бихте ли подписали?

— Разбира се — каза тя. Усмихна му се и внимателно написа името си на квитанцията. — Какво е? Цветя ли?

— Не, госпожо. Опасявам се, че не. — Стив почервеня като домат. — Разни правни документи.

Той тромаво й подаде пакета.

Даяна не разбираше. Взе документите и обърна пакета. Прочете написаното на хартията. „Картър и Картър, Адвокатска кантора, «Грейс ин», Лондон“. Какво, по дяволите, е това?

— За какво става дума? — властно попита тя.

Пъпчивият младеж се сви и измърмори смутено, че всичко било описано вътре.

— Приятна вечер, госпожо — каза той и изхвърча по стълбите.

Таксито се гмурна в забързаното движение по улиците на Ню Йорк, влизаше от една лента в друга, бързаше да хване светофарите и надуваше клаксон. Даяна седеше отзад и изобщо не забелязваше шума и тълпите навън. Беше толкова бясна, че не усещаше нищо, освен изпепеляващ гняв. За кого, по дяволите, се мисли Ърни? Развод? Да се разведе с нея след седем месеца? Сякаш тя е сгрешила с нещо, след като именно той спеше с онази мръсница в офиса си пред очите на всички. Тя бе идеалната съпруга, а ето как й се отплащаше. Тя е Даяна Фокстън и не е от момичетата, които може да използва и после да захвърли като парцалена кукла!

В общата им сметка имаше почти десет милиона долара. Първото, което щеше да направи на другия ден, бе да се отбие в „Тифани“ и да си купи някое наистина скъпо бижу.

Това е най-малкото, което Ърни може да направи за нея. Толкова време очакваше извинението му, за да загърбят цялата тази неприятна история, а той й предлагаше… това!

Имаше наглостта да й подхвърля някакви си мизерни двеста и петдесет хиляди долара? Та той имаше поне десет пъти повече! Сега си седеше в апартамента, който Даяна избра, в стаите, които тя обзаведе, на дивана, който тя намери с много усилия, и й даваше трохи, за да се разведе бързо с него?

„Ще му покажа аз на него, каза си Даяна и сви малкото си юмруче. Ще му покажа какво може да очаква от жена като мен.“

Таксито спря със свистене на спирачки пред сградата, в която бе апартаментът им. Каква наслада е да се прибираш на приличен адрес! Престорените й приятелки никога не се срамуваха да я посещават тук. Когато приключеше с Ърни, щеше да се заеме с тях. Даяна си представи прелестните партита, които щеше да организира за съвсем различен кръг от хора този път, който определено нямаше да включва Наташа, Джоди и останалите надути глупачки от групичката им.

Хвърли на предната седалка двайсетдоларова банкнота и каза на лудия шофьор да задържи рестото. Човекът не понечи да възрази; за американците нямаше такова понятие като прекалено много пари. Таксито изчезна със свистене на гуми и Даяна влезе във фоайето, без да обръща внимание на мазните усмивки на портиера и служителя на рецепцията, качи се с асансьора до мансардния етаж. Пиколото в асансьора понечи на няколко пъти да каже нещо, но затвори уста, след като тя го погледна сурово. Добре. Наистина не й е до мнението на прислугата точно сега.

Вратите се отвориха безшумно и тя пристъпи в застланото с каменни плочи фоайе. Долови приглушени гласове. Ърни явно имаше гости. Е, толкова по-зле. Имаше сериозен повод да му вдигне скандал.

Отвърна разсеяно на поздравите на Консуела и Пола и решително прекрачи прага на гостната.

Ърни седеше на дивана, прегърнал Фелисити Метсън.

Той вдигна очи.

— Какво правиш в апартамента ми? — попита мъжът й.

Майкъл протегна едрата си длан и сграбчи Айрис. Гърдите й подскачаха изкусително, точно както му харесваше. Потънал дълбоко в нея, той се движеше с ритъма на кръвта си. Беше мускулест и изпотен, както ставаше винаги, докато правеше секс. Дупето й опираше в коленете му и бе прекалено кльощаво за вкуса му, но не и съвсем зле. Тя обичаше да се протяга назад и да обгръща внимателно тестисите му с нежните си пръсти, докато го възсядаше. Русата й коса се бе разпиляла пред лицето й и се стелеше върху гърдите й. Движеше се енергично, но не спираше да говори, което го изнервяше. Беше му трудно да се фокусира върху удоволствието си, докато го разсейваше по този начин.

— Един… милион… долара — простена Айрис. — О! О! И това е само началото, сигурна съм.

Майкъл потъваше дълбоко и се отдръпваше, намествайки се така, както знаеше, че й харесва.

— Млъквай, скъпа.

— Ти си гений — задъхано продължи Айрис. Кожата й бе покрита с влага, а зърната й бяха потъмнели от притока на кръв. — Винаги съм знаела, че няма да си останеш беден. Знаех си, че не си глупак.

Частица от съзнанието му долови думите й, но сега нямаше нужда да се тревожи за това. Целият му свят бе съсредоточен в сладката топлина на стегнатото й тяло, което пулсираше вътрешно, търсейки докосването му.

— Просто млъкни, става ли? Замълчи.

— Но… толкова е… възбуждащо… — бърбореше тя. — Истински милионер!

Майкъл изстена гърлено. Щом тя не млъкваше, той щеше да й затвори устата. Повдигна костеливото й тяло и я наведе върху коленете си, прониквайки дълбоко в нея. О, да, така усещаше как докосва онази мека и разтапяща всички прегради точка вътре в нея, която караше всяка жена да губи ума си. Тя изстена и се опита да се отдръпне. Често се случваше първоначалното усещане да е толкова силно, че жените не можеха да го понесат. Той безмилостно я задържа на мястото й, затвори очи и продължи да се движи в нея, докато тя започна да се задъхва, да потръпва и крещи от удоволствие. Усещаше пулса й, мускулите на слабините й се свиха силно около него, после се отпуснаха и отново рязко потръпнаха. Неговият оргазъм също приближаваше и той усети сладостното напрежение в тялото си, но не спря да се движи, дори и след като тя утихна съвсем. Светът сякаш избухна пред очите му, така че вече не чуваше и не усещаше нищо друго, освен удоволствието от пълното освобождаване.

Майкъл си пое дълбоко въздух, после отново и излезе от вцепенението си. Разтърсващото и заличаващо всичко останало удоволствие от секса с Айрис се изпари като утринна роса, след като получи оргазма си. Повдигна я нежно и се търкулна върху леглото.

Тя пъшкаше и мърмореше.

— О, Майкъл, това беше невероятно. Направо фантастично.

Той я погледна. Сега изобщо нямаше изискан вид — беше зачервена и потна, а косата й бе залепнала за ъгловатото й лице. Забеляза, че на талията й са останали малки бели следи от палците му. Зърната на гърдите й още бяха настръхнали и вирнати към него като дула на пистолети.

— Какво искаше да кажеш преди малко с това, че не съм глупак? — попита тихо той.

Айрис сви рамене, все още задъхана.

— Каквото казах. Че винаги съм вярвала в теб. Знаех, че ще започнеш да печелиш много пари, че няма да си останеш обикновен смотаняк, който живее в тази дупка, нали разбираш, и си няма дори кола.

Майкъл я погледна безизразно.

— Ами ако не бях получил тази премия?

Айрис се изправи и протегна стройното си тяло. Сега, когато страстта му бе утолена, Майкъл я разгледа по-критично. Определено трябваше да се храни повече и да прави малко упражнения за седалищните си мускули. Имаше нужда от по-голямо дупе. Беше направо дразнещо да се натъква на кокалите й, докато правеше секс с нея.

Айрис прекоси на пръсти стаята, грабна голяма хавлиена кърпа и свенливо се загърна в нея, сякаш той не е видял всичко, което имаше да покаже, и то от всеки възможен ъгъл.

— Сериозно ли питаш? — Тя прокара ръка през косата си и я отметна назад. — Защо да търсим проблеми, които не съществуват? Аз правех повече компромиси във връзката ни, но знаех, че това няма да продължи вечно. — Тя се запъти към банята. Не понасяше да я гледат, ако не е в безукорен вид. — Важното е, че ти получи премията и ще стигнеш далеч, така че нямаме никакви проблеми.

Усмихната лукаво, тя му отправи въздушна целувка и влезе на пръсти в банята. Когато е боса, Айрис непрекъснато ходеше на пръсти. Майкъл предполагаше, че за нея това е все едно да е на високи токчета. Тя определено е от скъпите момичета във всяко отношение. Значи нямали никакви проблеми, така ли? Трябваше пак да си помисли. Той остана на мястото си и с досада си представи как отново се налага да скъса с поредната жена в леглото му. Още една използвачка. Нима жените си въобразяваха, че е много приятно да чуеш, че вече си ценен за тях, защото изкарваш милион долара? Всички ли разсъждаваха така? Беше изтощен от секса и прекалено уморен да мисли за това сега. Айрис си вземаше душ, после бе негов ред и след това щеше да се строполи безпаметно в леглото. Щяха да си поговорят сериозно утре вечер. Той наистина щеше да стигне далеч, но определено без нея.

Майкъл се бе излегнал на кушетката и гледаше високите кули на Уолстрийт през прозореца си. Луната изгряваше на небосклона, както и неговата звезда. Утре щеше да се качи при Ърни Фокстън и да приеме чековете за себе си и за служителите си.

Беше станал милионер. Беше успял. Това бе един от най-сладките мигове в живота му.