Жена от класа

Тридесет и осма глава

Фелисити огледа гостите си около масата и се усмихна сковано. Махна деликатно на Морт и Нати Цукерман, кимна с глава, така че да блеснат обеците й, и приглади късата си черна рокля „Гучи“. Вечерята минаваше съвсем успешно по всеобщо мнение. Тук беше Лола Гивънс, най-новата чернокожа оперна звезда на „Метрополитън“, както и Чарлс Лентън, пластичният хирург, Амика, супермоделът от кориците, а също и обичайните представители на бизнеса и политиката. Мосю Летрек, новият готвач на Фелисити, се справи със задачата си превъзходно. Салатата с патица и портокалови резенчета беше отлична, както и сладкият зелен чай, отбраното шампанско „Крут“ и виното „Шато Лафит“ реколта шестдесет и втора.

Но атмосферата бе някак помрачена.

Леко ядосана, тя се обърна към Ърни. Гласът му бе с един тон по-висок от приетото, докато се хвалеше пред всички на масата. Тази седмица няколко пъти се караха заради обноските му. На Фелисити й омръзна да заглажда острите ръбове на чепатия му характер. Въпреки малките картончета в личния й бележник с предпочитанията на всеки от познатите му, както и на жените им, й ставаше все по-трудно да намира извинения за расистките му шеги и неуместни изказвания. Ърни никога не се е отличавал с деликатност, а след като му се струпаха и неприятности в „Блейклис“, положението съвсем се влоши. Тя отпи леко от чашата си с вода — никакво вино, някой трябваше да запази самоконтрол, ако Ърни се напие.

— Прекрасен пръстен.

Фелисити се усмихна на Елиз Дейвънпорт, новата млада съпруга на Хоръс, печатарския магнат. Повдигна тънката си китка и показа диаманта си. Цели три карата, заобиколен от рубини. Да, имаше си и компенсации във вид на чекове от страна на Ърни. Въпреки малките им скандали, получаваше прекрасни играчки. Ърни трябваше да се охарчи прилично, за да получи високото качество, което му предлагаше тя.

— Благодаря ти. В „Тифани“ го направиха специално за мен.

Елиз кимна.

— Годеникът ти е толкова мил, като се има предвид как стоят нещата.

Фелисити наостри слух.

— Чула ли си нещо, скъпа?

Приказките се носеха от уста на уста. Фелисити се отнасяше презрително към бизнеса — обичаше да казва, че разговорите за пари са много вулгарни — но слуховете, които си разменяха помежду си съпругите на богатите хора, бяха по-верен барометър за състоянието на когото и да било дори и от „Барънс“.

Явно Ърни бе сполетян от някакви неприятности. Известните автори на издателството все още се продаваха добре, но не и толкова, че да покрият разходите, които са направени за рекламата им. А оставаше и въпросът с отдела за компютърни игри. Фелисити прехапа долната си устна. С такова удоволствие очакваше да натрие носа на Даяна Верити, но съвсем не се получи. Програмистите и дизайнерите, които откраднаха от „Империал“ с цената на огромни заплати, се задушаваха от строгата работна дисциплина в компанията на Ърни. Костюми, вратовръзки и подпис при пристигане на работа сутрин не им понасяха. Работата им бе посредствена, а тези, които трябваше да проверят кодовете на програмите, пропуснаха да забележат недостатъците. Игрите се забавяха в производството, бяха пълни с грешки и често ужасно скучни. След първия бум на продажбите, благодарение на силната реклама, проблемът с книгите се повтаряше и тук.

Предната вечер Ърни й спомена, че от борда на директорите на „Блейклис“ се тревожат.

— Моля те, скъпи — прекъсна го Фелисити. Прииска й се да запали цигара. — Проблемите ти в работата толкова ме отегчават. Защо просто не се оправиш с тях и не ме оставиш да се грижа за дома?

И побърза да избяга, преди да чуе какво друго има да каже. Ърни трябваше да се погрижи нещата да си останат такива, каквито бяха по-рано. Нима иска прекалено много от него?

Започваше да се чуди колко дълбоко могат да затънат.

Притеснено чакаше отговора на Елиз.

— О, нищо особено. — Гостенката й бодна крехко листо от салатата си и го пъхна деликатно в уста. — А и бездруго съм сигурна, че скоро всичко ще се уреди.

Фелисити се намръщи и повика сервитьора с рязко щракване с пръсти, чиито дълги нокти бяха лакирани в яркочервено. Може би малко шампанско щеше да й подейства добре.

— Разбира се, Тина — отвърна Даяна. — Можем да влезем в кабинета на господин Сисеро. Каза ли ти къде отива между другото?

По-младата жена стана и отвори вратата към вътрешния кабинет. Уханието на „Шанел 5“ лъхна Даяна. Миришеше толкова силно, сякаш Тина се бе постарала да използва цялото флаконче наведнъж.

— Не — отвърна асистентката и затвори вратата. — Нямаше много време тази сутрин, Даяна — имаш ли нещо против да те наричам Даяна?

— Не — отвърна тя през стиснати зъби. Имаше много против, тъй като бе работила усилено, преди да стане директор на компанията. Но не искаше Тина да си мисли, че се заяжда с нея заради Майкъл. Би могла да си въобрази, че я мрази. — Продължавай.

„Не те харесвам, защото си празноглава, кльощава, глупава кукла, мислено си каза Даяна. Това няма нищо общо с Майкъл.“

— Виж… Даяна — мило подхвана Тина, — тази сутрин той… извинявай, че го казвам, но… той искаше… пак да го направим и затова излезе малко по-късно от апартамента. Каза ми просто да приемам обажданията, а ти да поемеш грижата за компанията днес. Беше забравил за уговорена среща. Случва се, когато двама души са много влюбени.

Даяна усети пронизваща болка в слепоочията. Благодари мислено на Брад, че се бе погрижил да й осигури този елегантен костюм на „Прада“. Едва ли би могла да понесе да слуша всичко това и да не изглежда в най-добрата си форма.

Майкъл да пропусне бизнес среща заради секс! Тина сигурно е много специална за него. Може би наистина е влюбен.

Остра болка прониза сърцето й и тя кимна отсечено, за да я прикрие. „Добре, не съм толкова глупава, повтаряше си наум Даяна. Признавам си, че имам чувства към Майкъл. Бих могла да се влюбя в него. Но отношението му осуети всичко. Така че всъщност би трябвало да съм доволна, че си е намерил друга.“

Просто не одобряваше избора му и толкова. Опита се да погледне Тина безпристрастно. Беше красива, слаба… млада и ужасно глупава. Въпреки волята, ядът й към Майкъл нарасна. Значи това искаше той, така ли? Жена, която никога няма да му възрази, няма да го предизвиква, никога няма да му съперничи в каквото и да било? Майкъл искаше по-евтина версия на онзи тип съпруга…

Онзи тип съпруга, каквато бях аз за Ърни, обади се тъничко гласче в главата й.

Даяна потръпна. Погледна младежката фигура на Тина и от мисълта за силните и здрави ръце на Майкъл върху тялото й направо й прилоша. Дали я караше да се наведе напред и после да прониква дълбоко в нея, както правеше с Даяна? Дали се будеше сутрин и притегляше главата й надолу, за да я насочи към слабините си? Караше ли и Тина да идва в офиса без бельо, както бе нареждал на Даяна, за да е готова за него, когато я пожелае?

Престани!

— Радвам се да чуя, че двамата сте толкова щастливи — каза тя. Овладя се и се постара да прозвучи възможно най-искрено. — А за какво искаше да поговориш с мен?

— Ами за това. — Младата жена изглеждаше леко притеснена.

— Съжалявам, но не разбирам. Какво имаш предвид? — хладно попита Даяна.

— За Майкъл и мен. Мислех… мислех, че може ти… — Погледна към Даяна, която седеше с каменно лице. По дяволите. Може пък да се е объркала и госпожица Верити наистина да не си пада по Майкъл. Може да й е безразличен. Тина се изчерви и започна да заеква. — Може да не смяташ, че е редно — довърши тя смутено.

Даяна се изправи.

— Изобщо не се интересувам какво прави Майкъл извън работно време. Той е президент на компанията, а аз съм директор — добави тя, като леко наблегна на последното. — Приятели сме, но не общуваме извън службата. Свързва ни единствено работата.

— Ясно, добре.

Тина отново скочи на крака, пъргава и стройна, с яркосини сенки на клепачите.

— Бих искала да ми донесеш кафе в кабинета, ако обичаш — обади се Даяна.

— Ти срещаш ли се с някого? — изтърси американката. — Имам предвид, някой по-специален?

— Всъщност, да. — Даяна се усмихна уверено. — Брад Бейли от „Бейли Риълти“.

Тина зяпна от удивление.

— Значи онова, което пишат по вестниците, е вярно? Наистина излизаш с него?

— Не знам какво пишат. Не чета жълта преса — ледено отвърна Даяна. Изгледа строго Тина.

— Веднага ще донеса кафето — измърмори момичето. „Кучка“, каза си Тина и се врътна ядосано. Винаги се облича толкова елегантно и посреща всичко равнодушно. Сякаш да излизаш с Брад Бейли не е кой знае какво. Е, някой ден и тя ще си намери майстора. Тина се надяваше да е наоколо, за да го види.

Майкъл пристигна в офиса в шест без двадесет. Навън вече бе тъмно и студено. Лек снежец се сипеше над квартала и покриваше хартийките от сандвичи и захвърлени кутии от кока-кола, преди да се превърне в сива киша. Той не усещаше никакъв студ. Прекара деня на Уолстрийт, в добре затоплени офиси, пресмятайки суми, които направо го главозамайваха.

Всички се надпреварваха да му предлагат финансиране. Банкерите направо бяха влюбени в „Империал“. Репутацията на компанията, както и продажбите, се покачваха всеки месец. А от самото начало той бе поддържал безумно ниски разходите.

Сега знаеше, че най-много от всичко му се иска да седне с Даяна и да обсъдят положението.

Отиде направо в нейния кабинет и я завари да подава на Тина купчина факсове.

— Здравей, Майкъл — поздрави го тя.

— Здрасти. Какво правиш? Може ли да го оставиш за малко?

— Тина може да довърши — отвърна тя. — Защо?

— Мога да се справя с останалите факсове на Даяна — обади се звънко и Тина.

— Добре. — Майкъл се обърна разсеяно към нея. — Няма да успея за театъра довечера. Трябва да проведем късна работна среща. О, и още нещо, Тина, обръщението в офиса е „госпожице Верити“, ако обичаш.

Той сви показалеца си, повика я и Даяна покорно го последва.

— Днес се държиш много странно — отбеляза тя, докато той задържаше вратата на таксито заради нея.

Майкъл се настани удобно на задната седалка, тапицирана с черна кожа.

— „Ървинг Плаза“ на Източна седемнадесета улица. Искаш ли да хапнем суши?

— Звучи чудесно. — Даяна му се усмихна. Настроението му бе заразително. — Дали ще е прекалено нахално от моя страна, ако попитам къде си бил, шефе?

— Ще ти разкажа всичко на бутилка саке. Или може би две.

Спряха пред „Яма’с“, много популярно според кулинарните справочници място. Все още бе рано, така че успяха да избегнат опашките от чакащи. Майкъл избра малка масичка в ъгъла, поръча голямо плато с всякакви деликатеси и две бутилки топло, чисто оризово вино. Наля в малката чашка на Даяна и й я подаде.

— Бях в центъра.

— Защо ли това не ме изненадва? — подметна Даяна и изгълта питието си.

— След като си тръгна снощи, бях много ядосан. — Той вдигна ръка, за да я възпре. — Не, почакай. Знам, че ти дължа извинение. Държах се като глупак. — Майкъл се насили и добави: — Сигурен съм, че Брад Бейли е страхотен човек. Надявам се, че ще бъдете щастливи заедно.

— Както вие с Тина — тихо се обади Даяна.

— Да.

Последва моментна неловка пауза.

— Както и да е, заприказва ме Арт Дженкъл. Знаеш ли кой е той?

— „ДженКорп Ентъртейнмънт“? — попита Даяна и се приведе леко напред. — Конгломератът? Той е начело на бизнеса. Занимават се с играчки, игри и звукозаписна дейност.

— Точно така. — Майкъл взе с пръчиците си ролце от риба тон. — Много сериозен тип. Попита ме дали е вярно, че търсим финансиране. После ме заведа на късна вечеря. Говорихме за „Империал“, за печалбите ни, за интернет сайта, за планираното ни излизане с акции на борсата… за всичко. Предложи ми да се срещна с „Мерил Линч“, неговите инвестиционни банкери. Искат да инвестират в нас. Предлагат ни офиси и финансиране.

— Това имаше и при Ърни.

— Казах му го. Той ми заяви, че ще плати хонорара на всеки адвокат, който си изберем. Можем да проверяваме колкото пожелаем. Казах му също, че няма да дам на „ДженКорп“ повече от четиридесет процента от акциите на компанията. Той се съгласи.

— За какво финансиране става дума? — попита Даяна, затаила дъх. Сякаш всичко около нея замръзна.

Майкъл се ухили.

— Финансирането не е даром, но той има намерение да ни даде капитал в замяна на четиридесет процента участие за три милиона долара.

Наслаждаваха се на вкусната вечеря и кротко се напиха. Даяна редуваше чашките саке със зелен чай. С тези пари биха могли да си намерят добри програмисти, илюстратори, специалисти по маркетинг и способни хора в пласмента. Нямаше да имат никакви разходи за офиса, тъй като в сделката влизаше и цял етаж в сградата на „ДженКорп“.

— Каза, че е следил как сме създали компанията си от нищото и как сме се съвзели след удара с осуетеното излизане на борсата — разказваше й Майкъл и лекичко чукна чаша в нейната. — Според него, ако разполагаме с истински пари, ще можем да разгърнем напълно възможностите си. И аз съм напълно съгласен.

— Аз също — обади се Даяна.

— Слушай. — Майкъл я погледна с топлите си тъмни очи. — Изгубихме много време в безсмислени дрязги. С теб сме отличен екип. Трябва да се съсредоточим върху това.

— Съгласна съм. Ти направи нещо забележително и ми даде възможност да съм част от него. Благодарна съм ти за това — тихо каза Даяна. В очите й напираха сълзи; реши, че са от сакето.

— Искам да сме приятели — каза Майкъл. — Предстои ни тежка работа. Ще сме непрекъснато заедно.

— Разбира се. Ще прекарваме много време заедно. Ако ти остане някоя свободна вечер от Тина.

— За теб винаги — отвърна той.

Даяна погледна широкия му гръден кош, силните му бедра върху ниската седалка, твърдите мускули, които се очертаваха под ризата му.

— Ще е страхотно — каза тя.

И наистина щеше да е така. Въпросът бе защо толкова й се искаше да заплаче?

Говориха часове наред. Даяна гледаше как Майкъл сияе целият от въодушевление и нахвърляше плановете си на салфетките. Беше удивена колко много иска всичко да тръгне добре. Той й обеща увеличение на заплатата, дори и малък дял от компанията. Но това, което наистина искаше тя, беше възможност да докаже, че може да успее.

Да се превърне от директор на малка компания в ръководител на преуспял бизнес.

„Господи, смая се Даяна. Наистина мисля като делова жена.“ Вече не ставаше дума да си върне предишното положение. Нито да натрие носа на Фелисити и Наташа. Този път става въпрос за това какво иска да постигне в живота си.

„Обичам го заради това, че ми дава този шанс“, каза си Даяна.

Майкъл развълнувано нави ръкавите си. Ръцете му бяха загорели и покрити с гъсти черни косъмчета, а пръстите му стискаха химикалката сякаш е кинжал. Даяна се загледа в мускулите, очертани под ръкавите в горната част на ръцете му. Ръцете на Брад бяха кльощави в сравнение с тези на Майкъл. Той беше много по-хубав, разбира се. Чертите му бяха по-правилни, зъбите — по-равни, а носът му никога не бе чупен.

Даяна усети неволно потръпване в слабините и цялата се размекна. Обзе я толкова силно желание, че й се прииска да изтича до тоалетната, където сама да се освободи от сексуалното напрежение. Но вече бе решила, че ще се опита да е негова приятелка. Изчерви се и стана от мястото си.

— Би ли ме закарал до вкъщи? — измърмори тя.