Жена от класа

Четиридесет и трета глава

Майкъл слезе от таксито и постоя за миг на тротоара. Минувачите, които бързаха покрай него, не му обръщаха внимание. В Манхатън винаги е така; никой не се обръща назад, никой няма време да се озърне. Парата, която се издигаше със съскане от тротоарите, облачетата от бели черешови цветчета, които упорито се крепяха по клоните, въпреки прахоляка и изгорелите газове от такситата с техните клаксони и вечните задръствания, всичко това оставаше незабелязано заради бързането да стигнеш до целта. Ако може още вчера.

Беше ранно утро. Съвсем скоро щеше да се появи Даяна и той ще продължи със сериозния си бизнес и правенето на пари.

Майкъл вдигна очи към черната грамада на кулата на „ДженКорп“. Офисите му бяха там горе. Телефоните и факсовете сигурно вече звъняха с музиката на успеха, която толкова харесваше. Изминалата седмица определено бе много забавна; беше си го върнал тъпкано на Ърни, след като дълго чака и планира този ден.

Сигурно бе свързано донякъде и с чувството за мъст на италианските му прадеди. Майкъл не беше от хората, които ще заровят някого под няколко кубика бетонна настилка, нито ще използва бейзболна бухалка, но да гледа как онзи негодник се прощава с кариерата си, при това в собствената му сграда и пред всички членове на борда в компанията му… това му донесе голямо удовлетворение.

CNN съобщиха за оставката на Ърни в бизнес новините си. Кадърът, на който се виждаше как Ърни, измъчен, бяга от конферентната зала по средата на събранието, бе нещо, заради което си струваше да остане буден до късно. Ако беше по-млад, Майкъл сигурно щеше да си запише емисията и да я гледа отново и отново. Но не и сега. Интересуваше го повече бъдещето, отколкото миналото.

Пое си дълбоко въздух, вдъхвайки миризмата на кафе, изгорели автомобилни газове, цъфнали дървета и понички — всичко, което правеше от Ню Йорк града, който винаги е бил. После блъсна входната врата на сградата.

— Добро утро, господин Сисеро. — Сали, момичето на рецепцията, го поздрави почтително, както винаги. Побърза да скрие онова, което четеше. Изчерви се. — Вашият асистент, господин Пиато…

— Хари вече е тук. Чудесно.

— Да, сър, тук е от цял час и координира действията на отдел „Връзки с обществеността“.

Майкъл поспря за миг и я погледна. „По дяволите, колко е красив, помисли си Сали, с тази решително издадена челюст, счупен нос, мускулите, които личаха под идеалната кройка на черния му костюм, подчертаващ тъмните му очи. Всяка жена тук е поне малко влюбена в него. И кой знае, може би след този скандал той отново ще е свободен мъж.“

Напомни си, че трябва да си купи нов блясък за устни.

— Какви действия на „Връзки с обществеността“? Едва ли има какво толкова да се каже във връзка с „Блейклис“. Мислех, че телефоните са престанали да звънят още преди дни.

— Не… не — заекна Сали. Не бе съвсем сигурна какво да каже. — Значи не сте го видели?

— Какво да съм видял? — настоятелно попита Майкъл.

Сали крадешком подритна още по-далеч броя на Биг Сити, който остави на пода в краката й. О, боже! Ако я хванеше с това нещо… Кой ли щеше да му го съобщи пръв? Не и тя. Обикновено обвиняваха пратеника за лошите вести.

— Мисля, че има една статия в някакво списание, която господин Пиато иска да прегледате — притеснено продължи Сали. Сисеро се взираше в нея с пронизващия си тъмен поглед. — Моля ви, сър…

— Не се притеснявай. — Той й се усмихна уверено и тя успя да овладее разтреперването си, преди да е започнало наистина. — Каквото и да е, сигурен съм, че ти нямаш нищо общо.

— О, не. — Момичето почервеня до уши и поклати глава енергично. — Съвсем нищо общо. Наистина. Дори не я познавам. Виждала съм я само сутрин, когато идваше на работа.

Майкъл й се усмихна. Как ли се казва това момиче? Сали?

— Ще уредя нещата. Приятен ден, скъпа.

Той се качи в асансьора, а Сали се загледа подире му с копнеж. Повечето мъже тук се притесняваха да й пожелаят приятен ден, за да не им лепнат обвинение в сексуален тормоз. Но Майкъл винаги я наричаше „скъпа“, „мила“ или „съкровище“. Как би искала да е неговото „съкровище“.

— И на вас, сър — замечтано му отвърна тя, докато хромираните врати се затваряха със свистене.

Всъщност подозираше, че това ще е най-ужасният ден от много време насам.

Майкъл слезе на деветия етаж. Веднага забеляза, че нещо не е наред. Обичайният шум в офиса бе някак приглушен. Нямаше дори и един служител, който да играе компютърни игри в служебно време. Програмистите още не бяха дошли, разбира се, но хората от маркетинга са тук, а и те бяха същите запалянковци; непрекъснато ругаеха, слушаха силна музика и оставяха след себе си празни кутии от пица. Тази сутрин всички внимаваха къде стъпват. Поздрави някои от заместниците си. Те само се усмихнаха леко и побързаха да се отдалечат.

Майкъл настръхна. Вътрешният му радар улавяше опасност. Решително се отправи към кабинета си и забеляза, че Хари, асистентът му, който зае мястото на Тина, бе влязъл вътре. Погледна към телефона на бюрото на Хари и видя мигащите лампички на апарата. Поне шест линии бяха в режим на изчакване.

— Ема. — Той се обърна и незабавно разпореди на офис мениджъра си да се заеме със ситуацията. — Обади се на всички линии, извини се за задържането и кажи, че в момента не можем да приемем разговора. Запиши съобщенията. После пренасочи всички обаждания за мен към телефонния секретар на Хари до следващо нареждане.

— Да, сър — веднага се отзова Ема Харис. Беше красиво и способно момиче, което обикновено бе много словоохотливо. Днес притеснено кършеше ръце. — Мога ли само да кажа, че много съжалявам. И бездруго не вярвам, че е истина.

„Какво, по дяволите, става тук?“, не разбираше Майкъл. Бутна вратата и влезе в кабинета си.

— Докладвай — сопнато нареди той на Хари, щом затвори вратата.

Хари сви очи и му подаде броя на Биг Сити.

Снимката на корицата бе недвусмислена: Даяна, царствена на вид, неизменно стилна, както винаги, с дълга вечерна рокля от нежнозелена коприна, застанала под ръка с Брад Бейли, косата й — прибрана в стегнат класически кок, с диамантени обеци и колие на красивата й шия. От нея се излъчваше класа и стил. Майкъл изпита мигновен пристъп на ревност; ненавиждаше мисълта, че някога е излизала с Брад Бейли. Както и че някой друг може да докосва великолепните извивки на тялото й.

Но това бе само за частица от секундата. Крещящото заглавие под снимката нямаше как да не привлече погледа му.

„Това ли е най-голямата използвачка в Ню Йорк?“ Думите сякаш се забиха като пирони в главата му. Под него, с големи букви, бе написано: „Разбивачката семейно щастие… изнудвачка… жена, която преследва богати мъже… Вълнуващите разкрития на съперничката, която тя е изместила!“.

— Какво, по дяволите, е това? — ядоса се Майкъл.

— Бившата ви приятелка. Тина Еймис. Разголила е душата си.

Хари отгърна списанието по средата, където Тина бе разголила много повече от душата си. Мариса я бе придумала да се снима по бански, а после и по бельо. Дългите й стройни крака бяха обути само в пухкави пантофи, а слабините й бяха покрити с възможно най-оскъдните бикини, състоящи се от триъгълно парче тъмна дантела между краката. Държеше ветрило от пера пред разголените си малки и стегнати гърди. Приличаше на неопитна стриптийзьорка. Майкъл усети как яростта разпалва кръвта му. О, супер! Ето че и Хари едва сдържа усмивката си. И не можеше да му се сърди; Тина е красиво момиче. Но това тук означаваше, че сексуалното му минало е извадено на показ пред цял Ню Йорк. Майкъл стисна зъби.

— Предполагам, че трябва да го прочета — каза той. Силните му пръсти прелистиха жълтото издание, на чиито страници бяха публикувани лъскави снимки на Тина в червен костюм, както и излетната полугола върху меча кожа на пода. Всички кадри бяха малко по-завоалирани, отколкото в Плейбой, но разликата не бе особено голяма. До нея бяха и възможно най-стилните снимки на Даяна, с които списанието разполагаше. От различни премиери или балове, както и онази единствена снимка, на която тя бе по джинси, докато обикаля да си търси евтин апартамент.

Мариса Матюс уверено разказваше на читателите си тъжната история на Тина. Тя бе просто едно изстрадало момиче… което — тук Майкъл не можа да повярва на очите си — явно било подмамено от него в леглото с прикрити заплахи. Въпреки тази злоупотреба с положението му обаче, тя постепенно се влюбила в него, докато на сцената не се появила Даяна Верити.

Майкъл не можеше да повярва, че са се опитали да пробутат тази история. Щеше да ги осъди, да ги унищожи. Какво доказателство имаха за всичко това?

И тогава стигна до ключовия момент в разказа. Тина твърдеше, че е разговаряла на четири очи с Даяна и че тя й се похвалила колко безумно богат е Брад. Според Тина, тя била казала, че е „успяла да се издигне“.

„Ърни Фокстън не бе достатъчно добър за нея“, цитираше думите на Тина списанието. „Нямаше достатъчно пари. Тя бе решена да покаже на целия свят колко богат съпруг може да си хване. Но после разбра за сделката на Майкъл — моя Майкъл — с господин Дженкъл.“

Тук бяха поместили и малка снимка на Арт. Майкъл изруга. Арт Дженкъл бе истински отшелник. Това никак нямаше да му се понрави.

Мариса питаше Тина защо Даяна би предпочела Майкъл пред Брад. Тина отговаряше — „със сълзи в сините си очи“, според опитната светска журналистка, която преливаше от симпатия към девойката — че Брад можел да прозре истинската й същност, но Майкъл бил заслепен. „Веднъж той ми каза, че мрази жените, които се омъжват заради пари. Но е заслепен и е забравил каква е Даяна.“

Майкъл вече дишаше тежко и накъсано, накъса списанието на парчета, смачка хартийките в ръцете си и ги метна в коша. Обърна се към асистента си.

— Даяна Верити е начело на издателския ни отдел. Нашият отговор на всеки въпрос относно тази история е: „Без коментар“. Не заслужава да я коментираме. Ясно ли е?

Хари побърза да кимне.

— Ясно.

— Добре. — Майкъл стана от стола си. — Къде е тя?

Ърни се засмя развеселен. За последен път се возеше в колата на път към летище Кенеди, където щеше да се качи в първа класа и да отлети за родината си. Изглежда, преговорите за новата му работа щяха да се провалят. Проклети глупаци, защо не искат да се възползват от опита на първокласен мениджър, след като сам им предлага услугите си? Но все едно, това не е проблем. Вече бе поел солидна доза от белия прах и нищо не можеше да помрачи доброто му настроение. Щеше да намери изход и от това положение, както успяваше да се измъкне от всички други каши, в които се е забърквал. А междувременно разполагаше с тази фантастична статия в списанието, което лежеше на седалката до него, и на която щеше да се наслаждава по време на полета.

Ърни погледна снимката на слабичкото момиче, което бе продало историята си на списанието. Беше хубаво. Кльощаво. Каквито ги харесваше. Сигурно нямаше да е против малко експерименти в леглото. А колко сладко бе да си представя как целият Манхатън се събужда с това — от полицаите на улицата, които сега хапват сутрешните си понички, до светските съпруги, които се преструват, че не четат жълта преса, но тайно обожават всеки пикантен ред. Да. Всички, които познаваше в този град, щяха да видят това. Според тази история Даяна не е по-различна от коя да е проститутка, някаква богата измамница, натрапница с предвзет акцент. Замисли се за Майкъл Сисеро, момчето от бедните квартали, което се държи толкова надменно. Е, сега Майкъл изглежда като истински глупак. Щом се върне у дома, със сигурност щяха да го потърсят, за да потвърди тази клюка и той, Ърни Фокстън, с удоволствие щеше да им съдейства.

Даяна явно си въобразяваше, че появяването й на събранието в компанията му е краят на историята — беше го избутала от апартамента си, онова малко и съвсем обикновено жилище, с което разполагаше сега и в което нямаше нищо забележително. Беше го отблъснала. Него, Ърни, за когото някога бе кроила пресметливите си планове как да го хване за съпруг и чиито пари харчи с лека ръка. Също като Фелисити. Всички жени са еднакви, разбира се.

Но това съвсем не е краят. В никакъв случай.

Ърни съжаляваше единствено, че не той е стъпкал името на Даяна. Ако можеше да има някакво участие в цялата история, щеше да изпита още по-голямо удовлетворение.

Отново прелисти страниците и се загледа с омраза в гордо изправената глава на Даяна, докато лимузината прекосяваше Ню Йорк и скоро щеше да влезе в тунела между Куинс и центъра.

Но може би имаше какво да направи.

Почука по стъклената преграда пред себе си и шофьорът я смъкна. Отпред в колата имаше телефон.

— Набери номера на Майкъл Сисеро — нареди той. — „Империал Геймс“. Кажи му, че го търси Ърни Фокстън. И искам да говоря само с него, лично.

Даяна не можеше да повярва. Видя списанието още в седем часа, защото Клеър Брайънт дотича в апартамента й с него и с кутия салфетки.

— Момичето прилича на евтина развратница — каза Клеър. — Никой няма да й повярва. А и… историята бездруго е отегчителна.

Гласът й потрепна, докато изричаше лъжата.

— О, господи! — остана без дъх Даяна. Седна тежко на стола. Направо й се повдигаше. Приятелката й се суетеше из апартамента, правеше й кафе, бъбреше непрестанно, за да не се поддаде на мрачните мисли.

— Изобщо не й обръщай внимание. — Клеър й донесе еспресо в малка чашка от фин порцелан. — Ти си знаеш, че си се омъжила за Ърни, защото си го обичала, нали? Била си влюбена в него… затова си се омъжила.

Даяна я гледаше сковано.

— Иска ми се да е така — отвърна тя.

Майкъл се намръщи на Хари. Денят му ставаше все по-ужасен. Щом пристигна в офиса, Даяна се затвори в кабинета си на тричасова среща с някакви японци от тяхна дъщерна компания. Заподозря, че нарочно е планирала всичко, но Елън се кълнеше, че не е така и срещата е определена още преди седмици.

— Каза ми, че денят й ще протече по нормалния график, сър. — Елън потрепери. — Искате ли да я помоля да излезе от срещата, за да говори с вас?

— Не. Няма нужда. — Майкъл се завъртя на пети и решително напусна нейния отдел „Клауд Найн“. Оказваше се, че дори не може да говори с нея, да я успокои.

А сега Хари искаше да му прехвърли някакъв разговор по телефона. По дяволите! Нека онези хиени от пресата да си вият колкото искат. Запита се дали не се тълпят пред сградата, за да снимат него и Даяна, когато си тръгнат от работа. Беше много вероятно.

— Казах никакви проклети телефони, Пиато.

— Мисля, че ще искате да приемете това обаждане — тихо отвърна Хари. — Ърни Фокстън е. Казва, че няма да говори с никой друг, освен с вас.

Майкъл повдигна вежда. Много добре. Вероятно дължеше на този негодник поне любезността да отговори на обаждането му.

— Ще ида в кабинета си. Прехвърли разговора там — каза той. — И още нещо, Хари, искам незабавно да ме уведомиш, щом госпожица Верити излезе от срещата. Искам да говоря с нея.

Майкъл затвори спокойно вратата и седна на бюрото си. Сърцето му биеше ускорено. Като хищник, срещу който стои приклещена в капан, ранена жертва, с кървящи рани, която няма какво да губи, той бе достатъчно умен да разбира, че е в опасност.

— Майкъл Сисеро — каза той в слушалката.

— Здрасти, Майкъл. Чете ли пресата? Разбира се, че си я чел. Затова ти се обаждам.

Пискливият глас на Ърни сякаш бързаше да изстреля всичко на един дъх. Кокаин, предположи Майкъл и леко го съжали.

— Имаш ли да ми казваш нещо, Фокстън? Или това е просто проява на вежливост?

— О, да, нали си новото дете-чудо на Уолстрийт Джърнъл и все в този дух. Толкова си делови. Много бързаш.

Сисеро изчака с едва сдържано нетърпение. Несъмнено този глупак скоро щеше да стигне до същината.

— И аз чета пресата. Трябва да отбележа, че имаш отличен вкус. Онова момиче има дупе като на момче.

— Това никога не съм харесват у нея.

— Е, може и така да е. Харесва ти голямото дупе на Даяна, а? Но пък е студена като лед в леглото, нали?

— Ако си решил да си разменяме пикантни истории, Фокстън, сбъркал си адреса.

— Не. Не става дума за стари истории, човече, по-скоро за едно предупреждение. Разбира се, знаеш, че те мразя. Винаги съм те мразел. Знаеш го.

— Да, знам — спокойно отвърна Майкъл.

— Но това е само бизнес. Щом се прибера у дома, ще видя какво мога да направя, за да те съсипя. Да ти върна услугата, тъй да се каже. Това е нещо по-лично. Даяна… виж, не познавам тази Тина, но тя е абсолютно права за парите. Даяна винаги е търсила богат мъж. И такава ще си остане докрай. Омъжи се за мен заради парите ми. Никога не е работила истински през живота си. Същата е като бившата ти приятелка, само дето не си го признава толкова откровено.

Майкъл усети как кръвта му кипва. Искаше да се пресегне по линията и да удуши Ърни с кабела. Лъжливо копеле! Мръсен клеветник!

— Това е лъжа. Знаем го и двамата.

— Така ли? — Ърни се изсмя пронизително. — Смяташ, че тя е горката измамена съпруга, на която съм изневерил? Събуди се и си отвори очите, Сисеро. Даяна знаеше, че ще забогатееш. Омъжи се за мен заради парите. Ако не ми вярваш, питай самата нея.