Жена от класа

Тридесет и девета глава

Даяна се посвети изцяло на работата си.

Не беше трудно. Разрастването на „Империал“ бе по-тежка задача, отколкото изглеждаше отначало, дори и за Майкъл. Сега тя търсеше талантливи творци с много по-голям бюджет; налагаше се да се среща със специалисти, които издирваха подходящите за работата хора, да определя заплащането и бонусите им, както и да уверява всичките им по-дребни дистрибутори, че новата компания ще продължи да работи и с тях. Но цялата й ангажираност бе нищо в сравнение с тази на Майкъл, който работеше по осемнадесет часа в денонощието. Понякога дори спеше в разхвърляните им нови офиси. Това бе големият шанс на фирмата им и Майкъл нямаше намерение да го изпуска. Водеше я на закуска, на обяд, а понякога и на вечеря, за да й споделя плановете си. Тя знаеше, че Брад не одобрява колко време прекарва с Майкъл. Но за Даяна бизнесът бе с предимство.

— Каза, че се нуждаеш от време да обмислиш предложението ми — оплака се той една вечер, докато хапваха заедно в Мартас Винярд. — А кога по-точно ще намериш време да го направиш? Непрекъснато си заета със Сисеро и само с него. Налага се да си записвам час при секретарката ти, за да се срещна с теб.

— Знам.

Даяна сложи нежната си длан върху неговата. Не бе спала с него след онази вечер, когато се напи. Казваше му, че иска да изчака, докато се оженят. Но някак си не можеше да направи решителната крачка да се обвърже докрай. Всеки ден се питаше какво не е наред с нея. Той беше най-търсеният ерген в Ню Йорк, откакто горкият Дж. Ф. Кенеди-младши се ожени за Каролин Бесет. Даяна посещаваше оперни представления, летеше с частния му самолет до казината в Атлантик Сити, както и на ски уикенди в Аспен; познаваше летището в Уестчестър, където бащата на Брад държеше частния самолет на семейството, по-добре от Гранд Сентръл Стейшън. Клеър и Елспет се радваха на всеки малък успех, на всяка нова снимка във вестниците. Следяха отблизо как се развива връзката им и непрекъснато се опитваха да намерят нещо, което би могло да накара Брад да предложи пръстен. „Ако разберат, че ми е предложил още преди месеци, мислеше си Даяна, няма да имам и минутка спокойствие.“

— Няма да е все така. Само докато сливането се осъществи.

Арт Дженкъл им предостави деветия етаж от огромната сграда на „ДженКорп“ на Шесто Авеню. Цялата облицована в лъскав черен мрамор, сградата се извисяваше в центъра на града и във фоайето имаше малък фонтан и истински дървета. Амбициозните и облечени строго делово ръководни кадри на „ДженКорп“, които тичаха непрекъснато напред-назад с костюмите си за по три хиляди долара, стиснали здраво куфарчетата и документите си, бяха шокирани, когато се разминаваха със служителите на „Империал“, които се мъкнеха на работа в десет часа, с тениски на „Металика“ и размъкнати джинси.

— Надявам се, че няма да е все така. Защото не мога да чакам вечно — отвърна Брад и й отправи бляскава усмивка. — Има и други кандидатки за твоето място.

— Предполагам, че са стотици.

— Само че никоя не притежава твоята класа. — Брад въздъхна. — Кажи ми какви са плановете ти за следващата седмица. Можеш ли да ми отделиш малко време между всичките си делови ангажименти?

Опита се. Но повече време отделяше за Майкъл.

Развиването на „Империал“ се превърна в едно от най-приятните преживявания в живота й. Когато се връщаше в мислите си назад, Даяна се сещаше колко странно бе, че по-рано, когато имаше такива дребни удоволствия като да е винаги най-добре облечената, първата в списъка с поканените, момичето с най-важния пропуск за специалните дефилета и с най-търсената нова чанта на „Прада“, никога не бе познавала истинското удовлетворение, защото нямаше представа какво е да погледне през прозорците на офисите си в небостъргача, чиито стени бяха в нежни зелени тонове, а мебелите — в кремаво и шоколадовокафяво, и да си спомни, че се е налагало да чисти задушния и мизерен малък апартамент само за да получи отстъпка от наема. „Радостта“ от това, че си е намерила богат съпруг, не можеше да се сравни с въодушевлението, което изпитваше, когато открие най-добрия специалист по маркетинг или пенсиониран виртуоз в продажбите, толкова щастлив, че е получил втори шанс, че на петдесет и пет години постигаше двойно по-добри резултати от всеки двадесет и четири годишен амбициозен младок.

— Не бива да се изненадваш, че се справяш толкова добре — каза й Майкъл един следобед. Стояха пред стадиона на отбора на янките и гледаха към огромната бейзболна бухалка, която бе издигната над фасадата. Майкъл реши да я накара да разбере по-добре играта. Купуваше билети за двамата точно зад мястото на батера, караше я да яде хотдог и да пие светла бира; харесваше му това, че тя се облича специално дори и за мач. Всяка друга жена на стадиона е с пуловер и ежедневни панталони, обичайното облекло за свободно време в Ню Йорк през пролетта. Но не и Даяна. Днес тя бе с дълга плисирана ленена пола в розово, вталена кашмирена блуза в малко по-светъл тон и жилетка в същия цвят. Беше гримирана, разбира се, макар и много леко: малко руж върху скулите, блясък за устни и съвсем деликатно положена бяла очна линия, подчертаваща деликатните бежови сенки на клепачите й, които й придаваха свеж и здрав вид. Нямаше как да не усети и парфюма й, с аромат на момина сълза, според Майкъл; както и колието от истински перли около врата й. Тъмната й коса, мека и лъскава, падаше точно до раменете и краищата й бяха леко извити навън. — Имаш истински талант да подбираш подходящите хора. А това е половината от успеха на всеки бизнес.

— Каква е другата половина? — попита Даяна, загледана в някакъв младеж, на когото тийнейджърките наоколо подвикваха и ръкопляскаха сякаш е някаква рок звезда. Човекът размахваше бейзболната бухалка във въздуха като жезъл на мажоретка. Изобщо не можеше да си представи как успяват да ударят топката с подобно нещо. Малко приличаше на една игра, която в Англия играеха само момичета.

— Да намериш точния продукт. В което ме бива. Човек трябва да има визия за бъдещето. Все едно дали произвеждаш тоалетна хартия или нещо друго; трябва да имаш сериозни намерения. И да направиш по-добре продаваема, по-добре опакована, по-приятна за използване тоалетна хартия. Защото само така ще станеш милионер.

— Трябва ли да седим и да говорим за тоалетна хартия? — оплака се Даяна. — Опитвам се да ям.

Майкъл отхапа огромен залък от своя хотдог с много лютив сос, лук и горчица.

— Много е вкусно, нали?

— Не особено. — Тя едва гризна от края на хлебчето си.

— Не ставаш за мач. — Майкъл посочи към младежа с бухалката. — Това е Дерек Джетър. Той е един от най-добрите им…

— Батсмени.

— Реализатори. А онзи е Роджър Клемънс. Най-добрият пичър в бейзбола, но този сезон не му върви.

— Крикетът е много разтоварваща игра.

— Да, единадесет души стоят на моравата и нищо не се случва.

— Не е вярно. — Даяна го погледна, седнал до нея с тъмните си панталони и обикновена бяла риза върху широките му рамене, и забеляза отново неимоверната жажда за живот, която той демонстрираше всеки ден. — Крикетът е като война. Двамата с приятеля ти гледате как врагът бавно загива. Той ви напада с нови сили, а вие отвръщате на атаката с нов удар. Играта може да е и много жестока. Вълнуваща. — Тя сви рамене. — Освен ако не подкрепяш отбора на Англия, който обикновено е доста жалка картинка, но дори и те могат да те изненадат с някоя разгромяваща победа.

— Ще приема думите ти на доверие. — Майкъл отклони очи от гърдите й. — Кажи ми как вървят нещата с игрите от серията „Каунт Клауд“…

Даяна се отпусна, когато заговориха за делата от седмицата. Никой не можеше да чуе за какво става дума, нямаше как някой корпоративен шпионин да издаде плановете им на „Блейклис“. Този път нямаше да оставят Ърни Фокстън да спечели.

А той несъмнено щеше да ги атакува. Ако му дадяха и най-малката възможност.

Майкъл й каза да не се тревожи за Ърни. Той вече се бил погрижил за него. А Даяна бе научила, че когато Майкъл заяви, че нещо ще бъде направено, така и ставаше. Думата му бе нещо повече от обещание, беше факт. Затова тя изключи мисълта за Ърни от съзнанието си.

— Искам да се видим тази вечер — каза й той, когато станаха да се разтъпчат по време на почивката след седмия ининг. — Искам да направим пътеводител, който да е достъпен в интернет. Ще бъде написан от истински нюйоркчани и предназначен за децата. Книгите не биха могли да ти предложат видеоклипове в реално време на мястото, за което си тръгнал.

Даяна се усмихна широко.

— От това може да се спечели много.

— Това също е част от плана ми — призна Майкъл. — Значи довечера, нали? В моя апартамент.

— Тина няма ли да има нещо против, ако ви се натрапя? — не можа да не попита Даяна.

По Коледа, Нова година, както и след празника на Свети Валентин — когато до бюрото й бяха доставени триста червени рози от Брад, заради които целият девети етаж ухаеше като цветарски магазин — Майкъл бе продължил да се среща с Тина. Голямо предимство на просторния офис бе, че сега Даяна много рядко я виждаше. В малкото случаи, когато трябваше да иде до кабинета на Майкъл, тя се стараеше да си определя час, в който Тина обядва.

Веднъж или два пъти обаче нямаше как да не се срещнат. И онова, което видя, съвсем не я успокои. Тина вече не носеше къси и тесни поли, нито прилепнали кожени панталони, а доста строги като кройка рокли. Даяна забеляза, че тя се съобразява с вкуса на Майкъл. Той предпочиташе женствения стил на обличане, което е странно за мъж, излизащ с леко глупава кукличка. Тина, макар и да не е особено умна, притежаваше вродена схватливост. Даяна си каза мислено, че сега тя сигурно е в някоя книжарница, за да си купи готварска книга с италианска кухня и да се научи как да сервира „Самбука“ с кафето с три кафени зърна в чашата. Но се постара да заглуши тези мисли. Не може да остави омразата й към Тина да проличи. Двамата с Майкъл се разбираха толкова добре.

— Съвсем не. Всъщност й казах, че ще съм с теб вечерта. Имам планове, които искам да споделя. А колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

— Но ти вярваш на Тина, нали? — попита Даяна.

Не знаеше защо зададе въпроса. Сякаш е хлапе с разклатено зъбче, което не може да престане да го побутва с език.

Майкъл я погледна с тъмните си очи.

— Разбира се, че й вярвам. Но тук става дума за бизнес, а не за нещо лично. Не смесвам двете неща. Знаеш го.

Почувства се така, сякаш й удари шамар.

— Разбира се. — Побърза да кимне отсечено. — Напълно съм съгласна с теб. Смесването на двете винаги е грешка.

Седнаха на местата си и тя вторачи поглед в Тино Мартинес, който в същия миг хукна в лявата половина на полето.

— Просто си затвори проклетата уста, разбра ли? — Ърни се нахвърли на Фелисити. Тъпите й въпроси за вида на сватбената торта и какви по-луксозни лампички да използват за светлинните гирлянди, които планираше да окачи на тавана в балната зала, му лазеха по нервите. Опитваше се да измисли начин да съкрати разходите още повече, за да може поне малко да подобри баланса на „Блейклис“, а тя отново му додаваше. — Изобщо не ме интересува всичко това, по дяволите! Разбрали ме, скъпа?

Грубият му лондонски акцент от крайните квартали се върна с пълна сила сега, когато е подложен на напрежение.

— Искам да ми се махнеш от главата и да ме оставиш на спокойствие. Просто излез някъде, за да свърша малко работа, така че да можеш да си купуваш бижута и скъпи коли.

— Разбирам те прекрасно. — Челото на Фелисити не се набръчка изобщо; наскоро се бе отбила в клиниката на доктор Уекслър за инжекция с ботокс, отровата, която парализираше мускулите на лицето, така че човек не може да се намръщи и винаги има леко учудено изражение. Вместо това прикова Ърни с леден поглед. — Опитваш се да се измъкнеш от пропастта, в която е потънала компанията ти. И си твърдо решен да използваш противни изрази в мое присъствие. Затова ще изляза.

— О, отлична идея. Махай се, по дяволите! — изрева Ърни.

— Само гледай да си свършиш работата както трябва… скъпи. Не ми се ще да имаме затруднения с плащането на новата ни лятна вила.

Фелисити мислено отправи благодарствена молитва, че е успяла да накара агента по недвижима собственост да напише нотариалния акт за къщата на нейно име. Напоследък Ърни бе толкова зает с всички онези ужасни мъже, които непрекъснато се обаждаха в дома им, както и с безбройните факсове и телефонни позвънявания от Италия посред нощ… все се караше с някого и крещеше на кого ли не… така че изобщо не забеляза дребните поправки, които личният й адвокат направи в договора за сделката.

За миг се запита дали и Даяна Фокстън е имала подобни неприятности. Как ли, за бога, е реагирала Даяна, когато… Ърни никога не е имал наглостта да прави секс с Юнг-Ли пред очите й, но като се има предвид сегашното му състояние, това може би предстои много скоро. Мразеше Даяна от цялата си душа. Даяна, която отново завладя светското общество на Ню Йорк и този път дори без да се старае. Брад Бейли наистина я желаеше. Брад! Същият, на когото Фелисити хвърли око преди три години, но той тотално я пренебрегна, както и стотици други момичета в Манхатън. Носеха се слухове, че си падал по мъже, но проблемът е, че го бяха виждали да излиза с прекалено много жени. После го отписаха като заклет ерген.

А сега, където и да се появеше, Даяна бе неотлъчно до него. Ако Ърни успееше да запази хубава ложа за премиера в „Метрополитън“, Даяна непременно е в още по-добра, обикновено заедно с кмета или губернатора, а в една ужасна вечер дори я видяха в компанията на Елспет Меримън и Първата дама… Тя бе на най-добрата маса на всеки бал, на палубата на най-голямата яхта, беше на пиедестал заедно с госпожа Астър, но шестдесет години по-млада от нея.

И дори не полагаше усилия за всичко това. Фелисити се страхуваше от деня, в който Даяна щеше да започне да дава вечерни партита — двойно по-бляскави и посетени от още повече звезди, отколкото преди — докато тя самата, Джоди и Наташа ще останат завинаги извън списъка с поканените, но това не се случи. Даяна бе приключила с даването на партита. Казваха, че нямала време. А какво, за бога, означаваше това, възмущаваше се Фелисити. Сякаш да ръководи някаква малка компания е по-важно от това да организира социалния живот на една от водещите фигури в издателския бизнес в Ню Йорк.

Само дето компанията на Даяна вече изобщо не бе малка. Фелисити се принуди да следи какво пишат в бизнес страниците на вестниците. Сливането с „ДженКорп“ превърна фирмата на Майкъл Сисеро във — как точно е изразът? — важен играч. Книгите на Даяна се появиха с много шум на пазара, подкрепени от промоции, маркетинг и рекламни стратегии. Поредиците с игри с азбуката и с числата за най-малките пожънаха голям успех.

Ърни й каза с голямо огорчение, че с много пари можеш да се качиш начело в класациите, но да се задържиш там е нужно много повече.

Фелисити стана и тъжно поклати глава, загледана в Ърни, но той не й обърна внимание. Излезе от стаята и затръшна шумно вратата. Беше ядосана.

Нищо не би могло да я успокои по-добре от обеци с изумруд от „Картие“, злобничко си помисли Фелисити. А може би ще си купи и гривна.

Даяна взе такси до жилището на Майкъл. Той се бе пренесъл в мансарден апартамент в Сохо, доста луксозен. Забеляза добре оборудвания фитнес салон на първия етаж, точно до кухнята; имаше и спретнато подредена спалня, работен кабинет и всичко бе разположено с много вкус. Преобладаващите цветове бяха тъмнозелено, бургундскочервено и махагон. В град, в който навсякъде използваха бледосивото, кремавото и различни варианти на бежовото, домът на Майкъл Сисеро се открояваше с ярки цветове и мъжествено излъчване.

Нямаше картини, само графики на Римския форум и на Баните на Каракала. Декоративните елементи бяха ограничени до очукани мраморни бюстове, разположени на специални поставки. Веднага забеляза, че са истински антики.

— Заповядай — покани я Майкъл и й махна с ръка да влиза. — Радвам се да те видя.

— Да, минаха цели четири часа от последната ни среща — пошегува се Даяна. Приближи се до най-големия бюст, на много мъжествен и строг човек, с голяма брада и сурови очи. — Кой е този? От него направо блика тестостерон.

— Император Адриан.

— Който е издигнал Адриановия вал ли?

— Същият. Бил е добър пълководец. Укрепил завоеванията на римляните. Истински боец.

— Много е мъжествен — одобрително се изказа Даяна.

Майкъл плъзна поглед по тялото й. Беше със семпла и елегантна къса рокля на „Дона Карън“, от тежка коприна, която обгръщаше плътно дупето и гърдите й, но все пак прикриваше съвсем прилично всичко.

— Да, така е. Освен това е бил хомосексуален.

Даяна се засмя.

— И Рок Хъдсън е много мъжествен, но също е хомосексуален.

— Това не означава, че си по-малко мъж. Първият ми партньор беше хомосексуален. Без Сет никога нямаше да успея с „Грийн Егс“. — Майкъл й махна да се приближи към масата в средата на кабинета му. Беше покрита с илюстрации, пътеводители, безброй страници със сметки и няколко картонени кутии. — Пак взех суши. Само най-доброто; никакви рачешки рулца, само октопод, сепия…

— Недей. — Даяна отметна тъмната си коса и той усети тръпка в слабините си. — Мога да го ям. Просто не искам да знам какво слагат в хапките.

— Тогава ще сипя по чашка саке и можем да започваме.

Прекараха няколко часа в обсъждане на новите игри, за да може Даяна да разбере какво иска Майкъл. Важното при подобни срещи е тя да схване неговата идея. След като веднъж й стане ясно, тя поемаше топката.

— „Дорлин Киндърсли“ имат най-добрите карти, а в „Инсайт“ имат най-хубавите снимки — каза му тя. — Мога да измъкна хора и от двете места и да създадем нещо още по-добро.

Даяна остави документите, които разглеждаше, усетила, че Майкъл я наблюдава. Слънцето отдавна бе залязло и домът му беше осветен от меката светлина на няколко лампи. Не бе пила почти нищо, но се усещаше леко замаяна.

— Трябва да те питам нещо — започна той.

Тя усети как стомахът й се свива на топка.

— Давай направо.

Само да престанеше да я гледа вторачено. Представяше си очите му върху гърдите си, което неминуемо я възбуждаше, караше зърната й да настръхнат и коремът й да пламва, сякаш усетила как я одрасква леко с нокти.

— Става дума за Ърни. Следя го. Създавам си позиции в компанията му.

— Позиции — повтори Даяна. — Но „Блейклис“ е огромна компания. Едва ли имаш много техни акции.

— О, нямам много. — Майкъл й се ухили с типичната си широка усмивка. — Само два процента. Което е достатъчно, за да ми даде право да се изкажа в рамките на пет минути на следващото общо събрание на акционерите. Има си проблеми. Големи проблеми. Похарчил е толкова много пари за маркетинг и като авансови плащания, че продажбите не могат да покрият разходите. Отделът за игри е истински провал — хакерите не могат да работят при неговите условия на труд, каза ми го лично един от тях миналата седмица. За да оправи привидно баланса на компанията, Ърни се е заел да уволнява всички високоплатени служители и да ги заменя с по-евтина работна ръка.

— Само че те не са толкова добри.

— Точно така. И при книгите, и при игрите губи пари. Имат огромен пазарен дял и почти никакви печалби. Сеньор Берталони вече си мисли, че парите му са отишли на вятъра. Опитва се да развали сделката. — Майкъл се усмихна жестоко. Имаше толкова красива, направо неустоима уста, мислеше си Даяна. Опитваше се да го слуша, но очите й все се спираха на устните му. — Повечето хора в бизнеса още не знаят колко зле е компанията. Реших да им помогна да разберат. Направо ще закопаем онзи мръсник. — Той сви рамене. — Извини ме за грубия език. Но… той ти е бивш съпруг.

Майкъл се изправи и мина зад облегалката на стола й, а Даяна усети как нежните косъмчета по врата й настръхват. Усещаше тялото му, мускулите му под памучната риза, близо до себе си. Възбуди се и се помръдна на мястото си, прехапала устни.

— Изобщо не ме е грижа за него — каза тя. Опита се да го произнесе спокойно, но излезе по-скоро като шепот. Притеснено прочисти гърлото си. — Можеш да правиш каквото пожелаеш. Аз ще съм до теб.

— Добре. Чудесно.

Майкъл се наведе напред, за да вземе чинията й от вечерята. Озова се, вторачил поглед направо в разкошните й гърди. Кожата й беше топла, копринено нежна. Дали само си въобразява, или тя наистина затаи дъх?

И тогава не издържа. Дотук със самоконтрола. Притисна я до себе си и я целуна по устните.