Никога не казвай никога

17. Мястото е отбелязано с Х

Четвъртък следобед, през последното междучасие, Ема, Шарлът и Мадлин стояха зад кулисите в салона, облечени с черни коктейлни рокли и обувки с високи токчета. Около тях бяха нахвърляни реквизит и декори от стари пиеси, зарязани скриптове от миналогодишната продукция на „Оклахома!“ и някого големи огледала, но положението от другата страна на завесата беше съвсем различно. Сутринта, с помощта на парти организаторите, момичетата успяха да трансформират сцената в елегантно, призрачно копие на „Титаник“, допълнено с полилеи, широко фалшиво стълбище, позлатени аксесоари и маси, отрупани с фин китайски порцелан.

Ема поклати възхитено глава.

— Много е красиво. — Колко жалко, че това няма да е декорът за балната петъчна вечер. Но танците щяха да се проведат в спортния салон, а не тук.

Шарлът крачеше напред-назад, потропвайки с пръсти по клипборда. Тя беше идеалният организатор.

— Така — рече тя. — След като всички се съберат в залата, ще обявим номинираните за придворни дами. Те ще излязат и ще дефилират с придружителите си.

Мадлин посочи сервитьорите в бели униформи, които се суетяха зад кулисите и подреждаха хромирани супници, подноси, кани и чаши по дългите сгъваеми маси.

— Имаме газиран сайдер, ордьоври, сирена. Обезмаслени храни за Нора, хапки без глутен за Мадисън.

— Не забравяйте и Алиша Янг — обади се Лоръл и изглади една несъществуваща гънка на коктейлната си рокля. — Тя е на очистваща диета с грейпфрут и лют червен пипер.

Шарлът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне.

— Тази диета е гадна. Само ще я изтормози.

Изпълни ме горчива завист, докато наблюдавах приготовленията. Почти не помнех подготовката за миналогодишния бал. Темите и декорациите ми се губеха, но помнех момента, в който излязох, за да обявя победителите, с ясното съзнание, че изглеждам по-великолепно от всички тях, взети заедно. Помнех и едно момче без лице — кавалерът ми, — как ме хваща за ръката и ми казва, че съм най-прекрасното момиче на сцената. Знам, отвръщам аз и го дарявам с една от типичните си усмивки.

В залата отекнаха остри, резки потраквания на високи токчета и вътре се изсипаха придворните момичета, всяка хванала под ръка по една изискана черна чантичка, с идеално прибрани коси или спуснати на къдри по гърбовете им. Те охкаха и ахкаха при вида на декора, въздишаха възхитено или пискаха одобрително. Габи и Лили влязоха последни, вирнали носове, с по-грамадни и по-бухнали прически от всички останали. Ема бързо се обърна и се престори, че оправя една от панделките на масите, но въпреки това усети как погледите им я изгарят.

— Габи! Лили! — Лоръл изтича към близначките и ги хвана под ръка. — Нека ви покажа съблекалните! Мястото тук не стига, затова ще трябва да се преоблечете горе, в кабинката на осветителите.

Габи издърпа ръката си от хватката на Лоръл.

— Само да си довърша туита, става ли?

Лоръл завъртя очи и изчака, докато пръстите на Габи летяха по клавиатурата на телефона й със свръхсветлинна скорост. Когато приключи, тя въздъхна доволно.

— Вече сме готови да бъдем отведени в покоите ни — рече тя с царствен глас. Докато Лоръл ги водеше нагоре по стъпалата, близначките едновременно погледнаха към Ема. Лоръл също се извърна и скришом показа вдигнати палци на Мадлин и Шарлът.

— Добре, момичета! — Шарлът запляска с ръце и събра останалите придворни момичета в кръг. — Всички трябва да се преоблечете за големия финал! Хората ще започнат да се събират след десетина минути. Не забравяйте високите токчета и гланца за устни! Освен това ще дойдат гримьори, които ще сложат кръв в косите ви и бледи кръгове под очите ви.

Момичетата се нацупиха.

— Трябва ли да го правим? — проплака Тинсли Цимерман.

— Да — отвърна остро Шарлът; лека усмивка изкриви устните й, показвайки удоволствието й от това тя да е шефът.

Тинсли огледа парти роклята на Шарлът.

— Ти не носиш такъв грим. Ще изглеждаме по-грозни от теб!

Това е целта, помислих си аз.

— Ще изглеждате авангардни и шикозни — отвърна Мадлин с гласа на моден редактор. — Вие сте мъртвите красавици от „Титаник“. Удавили сте се в океана. Как мислите, че трябва да изглеждате? Като модели на Боби Браун? — Тя махна към съблекалните в задната част на залата. — Бягайте да се обличате!

Придворните момичета се обърнаха, спогледаха се със загадъчни усмивки, сякаш искаха да кажат „аз знам нещо, което вие не знаете“. Ема се сети, че всъщност нито една от тях не знаеше какъв точно ще бъде подготвеният номер. Тинсли затръшна вратата на съблекалнята зад себе си преди някой друг да успее да влезе вътре. Алиша Янг — момичето с гадната диета, — се шмугна в малката, отделена с пердета ниша, за да се преоблече. Мадисън Кейтс се огледа скришом, плъзна се в сенките и нахлу през глава черна рокля с пайети. Останалите момичета също изчезнаха. Когато се появиха от съблекалните си, облечени в черните си рокли, на лицата им се изписа изненада.

— Надявах се, че на теб ще спретнат номер — каза облечената с черна рокля без презрамки Тинсли на Нора Алварес.

— Аз пък се надявах, че ще си ти — сопна й се Нора, приглаждайки пернатата яка на роклята си.

Появиха се гримьорите, които запознаха да слагат синкаво червило по устните на момичетата. Ема се наведе към Шарлът.

— Значи сме сигурни, че Габи и Лили няма да заподозрат нищо?

Шарлът погледна към съблекалнята на горния етаж. Вратата беше плътно затворена.

— Последно, когато проверих, нямаха никаква представа. — От уоки-токито на хълбока й се разнесе пращене и тя натисна бутона за говорене. — Как вървят нещата, Лоръл?

— Страхотно! — прогърмя гласът на Лоръл през говорителя. — Просто помагам на Габи и Лили да се облекат. Те изглеждат великолепно!

Устните на Шарлът се разтеглиха в коварна усмивка.

— Идеално. Искаме ги долу след пет минути, ясно ли е? Дотогава останете там. Ще изпратя гримьорите горе.

— Слушам, капитане.

Когато Лоръл се изключи, Шарлът потри доволно ръце.

— Трябва да ги държим горе до последния момент, преди да излязат на сцената. Така няма да имат време да се преоблекат.

Мадлин се присъедини към тях, кискайки се.

— Това ще бъде стра-хот-но!

— Надявам се. — Шарлът погледна към кадифената завеса, която ги скриваше от залата, и лицето й изведнъж стана сериозно. — Стига да не пратим пак Габи в болницата.

Мадлин се вцепени.

— Ние не сме пращали Габи в болницата. Сътън го направи.

Двете едновременно се обърнаха и погледнаха към Ема. Стомахът й се сви. Сигурно говореха за номера с влака. Тя изчака някоя от тях да й подскаже нещо, но Мадлин се заигра с клипборда си, а Шарлът се отдалечи.

Иззвъня последният звънец и вратите на фоайето се отвориха. Ема надникна иззад завесата. Централната алея се напълни с ученици, които насядаха по плюшените червени столове. Първокурсничките зяпаха декорите на „Титаник“, пискаха възторжено и обсъждаха въодушевено с какво нетърпение чакат да станат големи, за да могат да участват в придворното парти. Група момичета, които Мадлин и останалите наричаха Веганските девственици — по причини, за които Ема не беше съвсем сигурна, макар че имаше доста добра представа, — седнаха до два трупа и се разпищяха. Целият футболен отбор седна заедно; момчетата се побутваха и се опитваха да привлекат вниманието. Почти всички в публиката извадиха телефоните от чантите си и тайничко погледнаха екраните им.

Думите на Шарлът не напускаха съзнанието на Ема. Стига да не пратим пак Габи в болницата. Какво точно се беше случило онази нощ? Дали Сътън беше наранила Габи? Ема се сети за бележката от кутията, в която бе получила амулета:

— Време е за шоу! — Шарлът забърза към придворните момичета, които оглеждаха в огледалата грима си на удавнички. Ема пусна завесата и се загледа нагоре, сякаш погледът й можеше да проникне през стените на съблекалнята на близначките Туитър. — Всички да се наредят! След две минути ще обявя появата ви пред цялото училище! — Шестте момичета, които не бяха обект на шегата, намериха кавалерите си, шестима симпатяги, които изглеждаха ужасени, че трябва да носят смокинги.

Шарлът погледна през рамо и размаха ръце като някой контрольор на въздушен трафик.

— Мадс, ти ще приветстваш тълпата. Сътън, ти ще влезеш отляво — мястото ти е отбелязано с едно голямо Х на пода — и ще носиш шарфовете на придворните дами и кавалерите им. Аз ще вляза отдясно. Сътън, отвори ли кутията с шарфовете? Ей там до огледалата е. Сътън?

Ема примигна, отърсила се от транса.

— Аха.

Тя тръгна към кутията с шарфовете, която се намираше отляво на сцената.

Гласът на Лоръл пропука от говорителя на уоки-токито.

— Ъъъ, Мадс? Можем ли да слизаме?

Мадлин погледна часовника си.

— Не! Трябва да останете още малко горе.

— Уф… — Говорителят пропука. — Всъщност не съм сигурна, че ще е възможно.

Вратата на осветителната кабинка се отвори и близначките Туитър се появиха на площадката. Бяха облекли оскъдни бански и високи сребристи обувки. Загорялата им кожа блестеше. Краката им изглеждаха километрични. Но те изглеждаха голи в сравнение с останалите момичета в рокли. Зад тях застана Лоръл и погледна безпомощно Шарлът, Мадлин и Ема.

— Опитах! — произнесе беззвучно тя.

Докато Габи и Лили слизаха по стълбите с горди, царствени усмивки на лицата, Ема успя да засече момента, в който те забелязаха останалите момичета, облечени с рокли. Усмивките им увехнаха. Двете замръзнаха на място. Нора смушка Мадисън. Алиша се разхили. После всички избухнаха в смях.

— Безценно — промърмори възбудено Шарлът.

— Супер — прошепна Мадлин и се надигна на пръсти в очакване на появата им пред тълпата.

Ема се напрегна в очакване на реакцията им. Но оскъдно облечените близначки Туитър просто размениха съучастнически погледи, след което Лили се шмугна в една тъмна ниша.

— Няма страшно, Габс!

Тя измъкна отнякъде една намачкана фирмена торбичка на „Сакс“, която очевидно е била скрита там от часове — ако не и дни. Торбичката зашумоля, когато тя бръкна вътре и извади две тесни черни рокли.

Шарлът и Мадлин се спогледаха със зяпнали уста, докато Лоръл гледаше смутено.

— Откъде се взеха тия немачкащи се рокли на Игал Азруел? — възкликна Габи с преувеличено учудване. — Я виж ти! Те дори са нашия размер!

Близначките Туитър навлякоха роклите през глава, завъртяха се и се ухилиха на Шарлът, Мадлин, Лоръл и Ема.

— Добър опит — каза ледено Лили, докато един от гримьорите изтича до нея и нанесе сини сенки под очите й. — Смотаният ви номер се надушва от километри.

Габи се обърна към Ема.

— Не сме толкова глупави, колкото изглеждаме, Сътън. Ти най-добре от всички би трябвало да го знаеш.

Ема притисна ръце към гърдите си.

— Никога не съм казвала, че сте глупави.

Габи изсумтя саркастично.

— Да бе, да. — Без да отмества очи, тя се приближи до Ема, бръкна в чантата и измъкна шишенце с хапчета, със същата розова капачка, която Ема беше забелязала предишния ден. Пред очите й проблесна името, написано с черни печатни букви. ТОПАМАКС. Ема присви очи. Тя беше сигурна, че Габи взима риталин или валиум, или някакъв парти-наркотик. Но топамакс звучеше доста сериозно.

Габи отвори шишенцето и изсипа две капсули в шепата си. Глътна ги без вода. После разтръска шишенцето като кастанета, без да сваля очи от Ема.

— Не мислиш ли, че е време да вземеш шарфовете ни и да заемеш мястото си, Сътън? — каза тя с подигравателен глас. — Ти си вляво на сцената, нали?

За миг Ема не можеше да помръдне. Сякаш Габи я беше омагьосала, парализирайки крайниците й. Шарлът я смушка отстрани.

— Много гадно, но е права. Време е да излизаме. По местата, момичета!

— Само секунда! — извика Лили и тръгна отново към кабината. — Забравих си айфона!

— Не ти трябва айфон! — изръмжа Мадлин. — Ще бъдеш доста заета на сцената!

Но Лили не се спря, токчетата й продължиха да потракват по металните стълби.

— Само минутка!

Вратата на кабинката се затръшна. Ема се обърна, грабна шестнайсетте оранжеви копринени шарфа и намери белязаното с Х място на сцената, където би трябвало да застане — зад страничната завеса, напълно изолирана от останалите.

— Вдигайте завесата — изкомандва Шарлът.

Шумът на тълпата се засили. Номинираните придворни дами, с изключение на Лили, която все още беше горе, оправиха за последно фризурите си и грима. Но когато Ема погледна към сцената, видя Габи да я гледа, усмихвайки се загадъчно. Със сините кръгове под очите, шевовете на бузите и кървавите рани по врата, тя изглеждаше грозно. Зловещо.

Ема отстъпи назад. Тогава забеляза още нещо, което не беше видяла по-рано: на китката си Габи носеше сребърна гривна-амулет. От нея висяха малки фигурки — айфон, гилза от червило, миниатюрен шотландски териер. Всичките бяха направени по същия начин като миниатюрния локомотив, който лежеше в чантата на Ема.

И двете изтръпнахме. Близначките Туитър ме бяха убили. Чувствах го!

— Привет, гимназия Холиър! — извика Мадлин в микрофона толкова силно, че Ема подскочи. — Готови ли са всички за купона?

От залата се разнесе радостен рев и от тонколоните гръмна „Папараци“ на Лейди Гага. Шумът беше толкова гръмотевичен, че Ема не можа да чуе ясно късането на кордите над главата й. Когато погледна нагоре, един от прожекторите, които висяха от тежката рамка за осветлението, вече летеше към нея. Тя изпищя и отскочи встрани миг преди уредът да се стовари на земята със силен трясък.

По земята се пръснаха кехлибарени стъкълца. Някой изкрещя — може би самата Ема. Тя усети как тялото й омеква и се свлича на земята, шарфовете се изплъзват от ръката й и падат на твърдия под. Точно преди очите й да се затворят, тя видя как Лили застава до Габи. Ема се опита да извика, да остане в съзнание, но усети как потъва някъде. Габи поклащаше ритмично шишенцето с хапчетата, нагоре-надолу, нагоре-надолу. Звукът наподобяваше тракане на зъби.

На мен този звук ми напомни за нещо съвсем различно. В съзнанието ми се отвори малка пукнатина, която постепенно започна да се разширява. Светът се завъртя около мен, все едно се намирах на обезумяла въртележка. Тракането на хапчетата вече не се чуваше. Вместо това ясно и отчетливо се разнесе тракането на приближаващия се влак…