Никога не казвай никога

25. Почти, но не съвсем

Ема се завъртя и се шмугна сред тълпата, опитвайки се отчаяно да се измъкне от салона колкото се може по-бързо. Пред очите й плуваше кървава мъгла. Майната им на близначките Туитър. Тя имаше нужда от чист въздух.

Почти не усети как отваря вратите и студеният нощен въздух я блъсва в лицето. Виждаше единствено адски красивото розовеещо аризонско небе. По тротоара се въргаляха кочани от билети. Нечия котешка маска лежеше захвърлена край близкото дърво. От вътрешността на сградата се долавяше пулсиращ ритъм и от време на време се разнасяше оглушителният трясък на фалшиви гръмотевици.

Ема се отпусна върху най-близката пейка и скри лице в шепите си. Все пак нали тя беше онази, която реши да сложи край. Но… Саманта? Момичето, заради което я арестуваха? Все едно й беше ударил плесница.

Вратата се отвори със скърцане и от вътрешността гръмна музика. Когато Ема се обърна и видя Итън, тя се престори, че търси нещо в чантата си.

— Къде ти е дамата? — не се сдържа и изтърси тя.

— Тя е… вътре. — Итън застана изправен до нея. Ема беше седнала така, че заемаше почти цялата пейка и нямаше никакво намерение да му прави място. — Добре ли си?

Ема кимна вдървено.

— Да. Чудно.

— Търсих те, но не те намерих при Мадлин и останалите — каза Итън и свали шапката на Робин Худ от главата си. Доста е грозновата, установи с облекчение Ема. С нея прилича на елф.

— Ами, приятно прекарване. — Ема знаеше, че се държи гадно, но точно сега не намираше сили да бъде мила.

Раменете му се прегърбиха.

— Виж какво, знам какво те тормози.

Ема извърна глава.

— Няма значение. — Тя изобщо не искаше да говори за това.

— Щом опознаеш Сам, ще откриеш, че е много мила.

Ема искаше да запрати шерлокхолмовската си лула по главата му. Значи вече я нарича Сам?

— Говорих с нея за теб — додаде Итън. — Готова е да оттегли обвинението в кражба. Никакво досие, никакъв обществено полезен труд, никакъв затвор.

Ема изсумтя.

— Такава ли беше сделката? Ти ще я заведеш на бала, тя ще свали обвиненията? Колко мило от твоя страна. Същински рицар.

Итън поклати глава.

— Такава ли ставаш, когато ревнуваш? — През лицето му премина странно изражение, което Ема не успя да разгадае. — Приличаш много повече на Сътън, отколкото можеш да си представиш — каза той.

— Това пък какво трябва да означава?

Итън скръсти ръце на гърдите си.

— Ти ми каза, че искаш да си останем приятели. Наистина ли го искаш?

В салона диджеят пусна песен на Блек Айд Пийс. Музиката звучеше глухо, безчувствено. Ема пъхна ръка под сакото си и улови медальона на Сътън.

— Не знам — промърмори тя.

Итън се наведе към нея, докато лицето му не се изравни с нейното. Очите му излъчваха топлина. Залязващото слънце подчертаваше скулите му Ема усещаше характерния му аромат, смесица от дезодорант, чисти дрехи и ментова дъвка. Опита се да запази каменното изражение на лицето си. Не искаше да разкрива чувствата си пред него.

— Мислех си, че искам точно това — рече най-накрая тя, поемайки си дълбоко дъх. — Просто така ми се струваше… по-лесно. По-безопасно. Но сега вече не съм сигурна в нищо.

Итън се беше втренчил в ръцете си.

Кажи нещо, каквото и да е, помоли го Ема на ум, затворила очи.

— Ето ви къде сте.

Ема рязко отвори очи. Вратата беше отворена широко и едно момиче с тъмна перука стоеше на тротоара. Итън рязко се отдръпна от Ема.

— Сам — каза той.

— Търсих те. — Сивите очи на Саманта излъчваха студ. Гърдите й изглеждаха странно сплескани от корсета. Щом зърна Ема, красивото й лице се изкриви грозно.

— Просто говорехме — изтърси Итън, приближи се до Саманта и я хвана за ръката. — Тъкмо мислех да вляза и да те потърся.

Саманта се обърна към вратата.

— Хайде, да танцуваме. — Тя махна студено на Ема и издърпа Итън обратно в салона. Той извърна глава и срещна погледа на Ема.

Тя се опита да каже нещо, но от устата й излезе просто слаб писък. След като двамата изчезнаха във вътрешността на сградата, тя свали детективската шапка от главата си и я смачка с ръце.

Звън, обади се телефонът на Сътън от чантата й. Ако това беше съобщение от Итън, Ема щеше да хвърли телефона в шадравана.

Вместо това видя есемес от Мадлин.

Откъм салона се разнесе нов гръм. Ема се изправи решително. Мълчанието на Итън нямаше да й развали вечерта.

Тя натисна бутона за отговор. ИДВАМ. Добави една оплезена емотиконка и натисна „изпрати“. По дяволите Итън. По дяволите любовта. Трябваше да наблюдава две близначки.