Никога не казвай никога

23. Ужасната истина

Паркингът на гимназия „Холиър“ беше задръстен от дълги лимузини, автомобили с шофьори, джипове и дори две спортни коли, взети на заем от родителите. Над портала висеше огромен банер, на който пишеше ГОДИШЕН БАЛ ХЕЛОУИН, а на главата на Едмънд Холиър, основателя на училището, някой беше поставил голям фенер от тиква, в който гореше свещ. Двойките, хванати за ръце и облечени в претенциозни костюми, се придвижваха към гимнастическия салон. Балът беше започнал.

Ема изостана от останалите и изпрати един бърз есемес на Итън.

Телефонът й завибрира веднага, получавайки отговора на Итън.

— Време е за снимки! — Шарлът издърпа Ема към червения килим, който беше постлан пред салона. Група фотографи започна да подвиква имената им и момичетата се обърнаха към тях с най-сексапилните си усмивки. Ема се насили да отпусне рамене и разтегли устни в усмивка. Червеният килим с папараците беше нейна идея; реши, че Сътън би предложила точно нещо подобно. Тя стоеше до Шарлът, която носеше блестяща египетска диадема, дълга копринена тога и обувки с високи токове; Мадлин, която беше облечена като Дама купа, с рокля в червено и бяло и блестяща златна корона; и Лоръл, издокарана с окървавената сватбена рокля, която си беше взела от магазина. Близначките Туитър бяха избрали костюми, които подчертаваха шарфовете им: Лили беше Статуята на свободата, облечена с рокля в гръцки стил, сандали и корона с шипове, и носеше електрическа факла, която грейваше в червено при натискането на един бутон. Габи беше някаква крилата богиня, облечена в подобна рокля, сандали като на нимфа и цветна диадема. И двете бяха предпочели невинността на бялото, но Ема си знаеше най-добре.

Самата тя си беше избрала да бъда секси версия на Шерлок Холмс, с карирано сако от туид, къса пола от туид, обувки на високи токчета „Маноло“, детективски каскет и лула. Докато бяха в Шарлът, близначките се подсмихнаха многозначително и я попитаха защо е избрала точно този костюм, като очевидно се опитваха да я ядосат. Но Ема просто ги погледна и отвърна:

— Защото Шерлок винаги хваща виновния.

Кавалерите им също се вписваха в картинката. Увлечението на Лоръл, Кейлъб — който беше много сладък, — беше облечен в гангстерски костюм в стил от двайсетте. Ноа, момчето, което беше поканила Шарлът, имаше бакенбарди като Улвърин и не спираше да ръси цитати от „Х-мен“. Кавалерът на Мадлин, Девин, беше облечен като Фреди Крюгер, ведно с обгорялото лице и стоманените нокти, прикрепени към пръстите му. Някак си успяваше да изглежда по-зловещо и от самия Фреди. Никоя от тях не пожела да застане до него.

Габи отказа да позира на папараците, защото беше твърде заета да разговаря с Кевин Торес, момче от класа по алгебра на Ема, който завърташе очи всеки път, когато някой отговореше грешно. Тя беше отпуснала ръка върху слабичкото му рамо и хихикаше при всяка дума, която излезеше от устата му. До тях стоеше Лили и изглеждаше така, сякаш е лапнала горчив лимон. Тя се опита на няколко пъти да привлече вниманието на Кевин, но той не сваляше очи от Габи. Ема ги наблюдаваше внимателно, нащрек за всякакви шепоти, побутвания или внезапни изчезвания. Чувстваше се така, сякаш някакъв часовник отброява оставащото й време. След като близначките Туитър бяха разбрали, че ги шпионира, дали щяха да я оставят да се прави на Сътън? Или се превръщаше в проблем за тях?

— Добре, хора, да се размърдаме — каза Мадлин и започна да ги побутва към салона. Благодарение на невероятната декораторка на Шарлът залата, която обикновено миришеше на стари маратонки и паркетин, беше превърната в някаква комбинация от обитавана от духове зловеща къща и луксозен нощен клуб.

Ема и останалите момичета помогнаха при прибирането на пейките за зрители и замяната им с многоетажни платформи, върху които бяха подредени кръгли облечени в кадифе пейки, разкривени надгробни камъни, които служеха за високи маси, бълбукащи вещерски гърнета, пълни с ароматен ябълков сайдер и димящ горещ шоколад, и безброй восъчни фигури на зомбита, мумии, извънземни и върколаци. На всяка маса поставиха блещукащи тиквени фенери, по стените налепиха ваденки на сухи чепати дървета, а по столовете увесиха паяжини. Наоколо обикаляха сервитьорки, които носеха подноси с мускалчета, пълни със зловеща червена течност — която всъщност беше фреш от нар. На тях бяха залепени етикетчета с надписи като ТАНЦУВАЛЕН ЕЛИКСИР и ПЕНКИЛЕР ОТ ЦЕЛУВКИ. В дъното на залата се издигаше къщата с духовете. През прозорците й проблясваха зеленикави светлинки, а отвътре се разнасяха момичешки писъци.

Внезапно Мадлин стисна Ема за ръката.

— О, Господи!

Тя се опита да я отведе в друга посока, но беше късно. Ема вече беше видяла онова, което беше притеснило приятелката й. На няколко метра от тях, на една от пейките седеше Гарет. Той беше облечен в бархетна туника, под която носеше риза с жабо, а на главата си беше сложил викингски шлем с рога. На масата пред него лежеше меч с изтъпен връх.

И той не беше сам.

— Здрасти, момичета! — пропя Ниша, която се надигна от мястото си до Гарет и им махна с ръка. Черната й коса беше сплетена в две плитки, тя беше облечена с плътно прилепваща рокля с корсет и на главата й беше кацнал подобен на гаретовия шлем с рога. Двамата формираха двойка.

— О, Боже — рече Шарлът с нисък глас. — Кажи ми, че не е дошъл с нея.

Догади ми се. Ниша? Това беше голяма стъпка назад, след като вече беше излизал с мен. Или с Шарлът, като стана въпрос за това.

Гарет вдигна глава и също видя Ема. Лицето му се смръщи. Той отвори уста, но от там не излезе нито звук. Ниша дрънкаше и за двамата; покани ги да седнат и когато те не помръднаха от местата си, им направи комплимент за костюмите. След това се обърна към Ема.

— Сътън, ти сама ли си дошла? — попита тя с престорена усмивка, но преливаща от удоволствие.

— Да вървим — каза Мадлин и хвана Ема за ръката. Те се отправиха към дансинга, който вече лепнеше от разлетите безалкохолни, минаха покрай кабинката на диджея, около която се бяха събрали няколко групита, и влязоха в момичешката съблекалня. Над главите им блестяха ярките флуоресцентни лампи. Във въздуха се носеше лека миризма на потни чорапи и разлян шампоан.

Мадлин седна на една от пейките и хвана Ема за ръката.

— Добре ли си? Искаш ли да си тръгнем?

Отвън се долавяше музиката. Ема погледна Мадлин в очите и осъзна, че приятелката й мисли, че е разстроена. А тя не беше, не съвсем — по-скоро се чувстваше объркана. Харесваше ли Ниша Гарет? Затова ли мразеше Сътън?

Ема отметна бретона от лицето си.

— Добре съм — каза тя. — Просто се чувствам… странно.

Мадлин преплете пръсти с нейните.

— По-добре ще ти е без него. Искаш ли да съм откровена? Не исках да ти го кажа, докато още излизахте, но според мен Гарет те дърпаше назад. Той е някак си обикновен, като белия хляб. А ти си Сътън Мърсър — точно обратното.

Ема надникна в ясните сини очи на Мадлин, трогната. Приятелките на Сътън може и да не бяха перфектни, но за сметка на това бяха лоялни.

— А Шарлът ми каза, че когато ходела с Гарет, той бил вманиачен по лятната олимпиада — продължи Мадлин и се изкиска. — Особено по гимнастичките. Представяш ли си? Те приличат на лайнбекъри-джуджета!

Много ви благодаря, че ми го казахте, докато бях още жива.

Но Ема се изкиска.

— Да, може би не си заслужава.

— Определено. — Мадлин вдигна ръце и нагласи короната на главата си. Ръкавите й се плъзнаха по ръцете, разкривайки голата й кожа. От вътрешната страна, под лакътя, Ема забеляза четири пурпурни отока с формата на пръсти.

Тя ахна.

— Мадс, какво се е случило?

Мадлин проследи погледа на Ема и пребледня.

— О, нищо. — Тя придърпа ръкава си надолу с треперещи ръце. Той се закачи в гривната й и тя го задърпа нервно, докато не отпусна. Тогава Ема забеляза розовия белег от изгаряне на ръката й. И отока на хълбока й. И още един на врата й.

В главата й се включи сирена. Тя беше срещала доста деца от приемни семейства, които не искаха да говорят за насинените си очи, липсващите кичури коса и изгарянията по ръцете им.

— Мадс — прошепна Ема. — Можеш да ми кажеш. Всичко е наред.

Мадлин стисна устни и пъхна показалеца си в издълбания жлеб на пейката.

— Няма значение.

— Напротив, има.

Край съблекалнята се дочуха момичешки гласове. Откъм къщата с духовете се разнесоха нови писъци. Дългата стрелка на часовника, който висеше над стаята на учителя по физическо, направи половин обиколка, преди Мадлин да заговори отново.

— Случи се заради цигарата.

— Цигарата ли?

— Която изпуших до прозореца в събота. Наруших правилото. Заслужих си го.

— Заслужила си го? — повтори Ема. В съзнанието й проблесна гневното лице на господин Вега. — О, Мадс!

Изведнъж аз също получих видение: господин Вега връхлита в спалнята на Мадлин, лицето му е червено и лъскаво, гласът му гърми.

— Кълна се в Бог, Мадлин, ако още веднъж нарушиш вечерния си час, ще ти счупя врата!

Мадлин тича след него по стълбите и след миг дочувам приглушени звуци. Разнася се трясък, сякаш на пода се е стоварил рафт, пълен с тенджери и тигани. Аз си седя там и не смея да помръдна. Твърде съм уплашена, за да направя каквото и да било.

Няколко минути по-късно Мадлин се връща, бузите й са мокри от сълзи, а очите й са зачервени. Но тя се усмихва, свива рамене и се преструва, че нищо не се е случило, а и аз не я питам.

Ема хвана ръцете на Мадлин и ги стисна силно.

— Затова ли искаше да говорим онзи път? Нощта, в която си се опитала да ми се обадиш, а аз не съм си вдигнала телефона?

Мадлин кимна, стиснала устни толкова силно, че очертанията им почти се бяха изгубили.

— Толкова съжалявам — каза Ема и преглътна тежко. — Трябваше да съм до теб. — Тя се зачуди дали Сътън знае за това, или Мадлин го е криела от всички.

— И аз съжалявам — добавям аз, макар че тя не може да ме чуе. Имам усещането, че двете с Мадс никога не сме го обсъждали преди, нито дори онази нощ. Онова телефонно обаждане в нощта, когато умрях, е било първият път, когато се е престрашила. Ако можех, щях да й отговоря, но вече ме е нямало.

— Всичко е наред — отвърна Мадлин с треперещ глас. — Обадих се на Шарлът. Тя всъщност ми помогна доста. Исках да ти разкажа по-късно, но… — Тя се изсмя горчиво и приглади роклята си. — Ако щеш ми вярвай, но това не може да се сравни с нещата, които татко причиняваше на Теър. — Тя погледна скришом Ема. — Но предполагам, че той ти е разказал, нали?

При споменаването на името му кожата на Ема настръхна. Възможно ли е Теър да беше разкрил пред Сътън нещо толкова лично? Толкова близки ли са били?

Пред очите ми отново се появи онази сцена: Теър ме хваща за ръцете и ми казва нещо, опитвайки се да ме накара да разбера. Дали не е ставало въпрос за баща му?

— Трябва да кажеш на някого, Мадс — настоя Ема. — Това, което прави той, е лошо. И опасно.

— Шегуваш ли се? — Короната на главата й клюмна напред. — Той ще намери начин да извърти всичко и да изкара мен виновна. Мама ще застане на негова страна. Освен това вината си беше моя. Ако спра да се дъня, всичко ще бъде наред.

— Мадлин, това не е редно — отвърна упорито Ема. — Обещай ми, че ще си помислиш по въпроса. Обещаваш ли?

Мадлин не вдигна поглед от ръцете си.

— Може би.

— Ако го направиш, има толкова хора, които ще те подкрепят. Шар, аз, Фреди Крюгер…

Мадлин вдигна глава и леко се усмихна.

— О, Боже, този костюм е ужасен.

— Направо ме побърква — съгласи се Ема. — Ще имам кошмари тая нощ.

— Всички ще имат. Но той си мисли, че изглежда страхотно.

— Само не му позволявай да те кани на блус — предупреди я Ема. — Представяш ли си да сложи тези ножове на задника ти?

Двете момичета избухнаха в смях, като едва не паднаха от пейката. В съблекалнята влязоха група второкурснички, облечени в еднакви униформи на мажоретки от „Аризона Кардинале“, спряха се изведнъж, щом зърнаха Ема и Мадлин, след което побързаха да излязат. Това ги накара да се разсмеят още по-силно.

Когато най-накрая се успокоиха, Ема се прокашля и усмивката се изгуби от лицето й.

— Мадс, аз съм с теб. Съжалявам, ако… ако си останала с различно впечатление.

Мадлин се изправи, протегна ръка и хвана емината.

— Радвам се, че ти казах.

— И аз — отвърна Ема и прегърна приятелката на Сътън — която вече беше и нейна приятелка. — Ще намерим начин да оправим нещата — каза тя. — Обещавам.

Щом излязоха в залата, около тях грейнаха балните светлини. Мадлин тръгна към дансинга; Ема каза, че ще я настигне, след като си вземе пунш. Тя се огледа за близначките Туитър и сърцето й подскочи, когато не можа да ги открие веднага. Докато вървеше към масата с напитките, една ръка я хвана за рамото и я завъртя. Чифт тъмни очи се впиха в нейните. В мъждикавата, оранжева светлина Ема успя да различи викингски шлем с два рога.

— Трябва да поговорим — изръмжа Гарет. И преди някой да забележи, че я няма, той я избута зад вратата на близкия склад.