Няколко часа преди началото на бала на вратата на Шарлът се позвъни. Ема остави диетичната си кола на кухненската маса и отиде да отвори. На прага стоеше едра, татуирана жена, с разчорлена стърчаща коса, облечена с къса черна балеринска пола, раздърпана черна тениска и износени кубинки. Тя приличаше на кръстоска между булката на Франкенщайн и надрусана Къртни Лав.
— Здрасти, скъпа! — пропя жената, откъсвайки Ема от мислите й. Тя я сграбчи в прегръдките си и я разцелува по двете бузи, оставяйки по тях кървавочервени отпечатъци от червилото си. Ема не беше съвсем сигурна дали жената познава Сътън или просто така се поздравява с всички. Тя реши да играе на сигурно и учтиво се усмихна.
Бях сигурна, че сме се срещали и преди. В съзнанието ми се появи спомен: жената и майката на Шарлът разговарят с приглушени гласове в кухнята. Знаеш, че ако е вярно, ще го убия, казва майката на Шарлът. Но когато влизам в кухнята и двете се изпъват, усмихват се и започват да ме засипват с комплименти колко добре изглеждам и дали на тях ще им отиват тези тесни дънки. (Отговорът и за двете беше „не“.)
Жената бавно отиде в кухнята и тръсна две големи чанти с гримове на масата.
— Добре, дами! — изрече тя с дрезгавия глас на закоравяла пушачка. — Хайде да ви направим прекрасни и кървави за бала!
Мадлин, Шарлът и Лоръл я поздравиха с писъци. Беше два следобед. Идеята беше да се наконтят у Шарлът, да си направят цял куп готини, достойни за Фейсбук снимки, докарани с хелоуинските си тоалети и половин час преди бала кавалерите им да дойдат да ги вземат с дълга лимузина. Всъщност кавалерите на останалите момичета — след Итън Ема не си направи труда да кани когото и да било. Опита се да представи появата си на бала сама като най-якото нещо на света; Сътън сигурно щеше да успее.
Имаше толкова много неща, които трябваше да научи за мен. Сама ходех само в тоалетната.
Майката на Шарлът се появи в кухнята, потропвайки с високите си токчета, и прати въздушна целувка на гримьорката. С щръкналите си гърди, гигантски слънчеви очила „Шанел“ и тревистозелена минирокля „Джуси кутюр“, тя изобщо не приличаше на останалите провинциални майки, дори онези от богаташкия квартал на Тусон, където живееше Сътън.
— Дами, нали си спомняте Хелена, моят макияжен гуру — каза тя, дъвчейки дъвка с блестящите си зъби. — Намирате се в отлични ръце. — Тя метна чантата си на рамо и грабна ключовете на мерцедеса от масичката в коридора.
Хелена се нацупи.
— Няма ли да останеш да гледаш как се прави магия?
Госпожа Чембърлейн погледна към розовия си диамантен часовник.
— Не мога. Имам час за бразилска кола маска след десет минути.
— Мамо! — Шарлът покри ушите си с ръце. — Без подробности!
Госпожа Чембърлейн й махна презрително с ръка, сякаш искаше да каже: „Какво ми се правиш на скромна“. Ема не беше сигурна кое е по-странното — че майката на Шарлът току-що беше обявила, че ще ходи да си епилира деликатните места, или това, че оставяше лицето си в ръцете на Господарката на нощта Хелена.
След като госпожа Чембърлейн излезе през вратата, Шарлът се обърна към Хелена.
— Може ли да бъда първа? Ще съм облечена като египетска богиня, затова ми трябват очи като на Клеопатра.
Ема се зачуди дали Сътън нямаше да се изтъпанчи пред Шарлът и да настои да мине първа, но сърце не й даде да постъпи така.
— Почвам веднага. — Хелена отвори гигантските си куфарчета с грим, разкривайки безброй четки, сенки, пудри, очни линии и спирали.
Докато чакаше, Ема извади телефона на Сътън от джоба си и провери тайните акаунти на близначките Туитър. Имаше нов постинг.
МисЛилиТелиуокър: Нощта, която толкова дълго чакахме…
Ема се надяваше, че Лили говори за появата им като придворни момичета.
Но и двете знаехме, че не става въпрос за това.
Мадлин се обърна към хладилника.
— Време е за освежаване — каза тя, намигвайки на Ема. — Сътън, ще донесеш ли малко чаши?
Ема последва Мадлин покрай стеатитовия плот, плъзгайки пръстите си по зловещо познатата повърхност. Последният път, когато се беше озовала в тази кухня, някой се появи зад гърба й и едва не я задуши. Ако присвиеше очи, почти можеше да види слабия отпечатък от обувката на нападателя върху дюшемето, когато той или тя притисна Ема към стената. Думите му витаеха из въздуха: Казах ти да продължиш играта. Казах ти да не си тръгваш.
Докато Ема оставяше четирите чаши на плота, Мадлин измъкна една двулитрова бутилка диетична кола от хладилника и напълни чашите до половината. След това притисна показалец към устните си, измъкна сребристата бутилка от джоба си и ги допълни с ром. Сладникавата миризма погъделичка Ема по носа.
— Нали не си правите коктейли? — изръмжа Хелена, стиснала грамадна четка в ръка. — А ако си правите, забъркай и за мен един, скъпа!
Мадлин се ухили.
— Разбира се.
На вратата отново се позвъни.
— Сътън, ще отвориш ли? — попита Шарлът, която седеше със затворени очи, докато Хелена поставяше сребристи блестящи сенки по клепачите й.
Ема тръгна по дългия коридор, по чиито стени висяха модернистични фотографии на кактуси, сенки и безоблачни небеса и натисна бравата на гигантската врата. Щом зърна двете момичета на верандата, в стомаха й се разбунтуваха киселини.
— Здрасти, Сътън — каза Габи и се промъкна покрай нея. В ръката си носеше плик за дрехи и върху тениската беше завързала оранжевия си шарф.
— Какво стана с колата ти? Не я виждам отвън — изчурулика Лили и нахълта в коридора. Тя също си беше сложила шарфа.
„Нима не знаете?“, искаше да попита Ема, сещайки се за фигурата — или фигурите, — които се бяха скрили зад „Бъргър кинг“. Може би близначките Туитър бяха закарали Сътън да си прибере колата и на трийсет и първи август. Може би дори знаеха къде се намира в момента.
Вместо това Ема каза на близначките същата лъжа, която беше поднесла и на другите момичета:
— Станало е някакво объркване. Ония идиоти от паркинга са дали колата на някой друг. Но ченгетата вече я издирват.
— Здрасти, кучки! — извика Шарлът от кухнята, преди някоя от близначките да успее да отговори. — Елате и си забъркайте коктейл! Днес тук е зона без родители!
— Аз не се броя! — обади се Хелена и кискането й премина в кашлица.
Ема тръгна след близначките Туитър, които се носеха като примадони по коридора.
— Какво правят те тук? — промърмори тя на Мадлин, след като се върна в кухнята.
Мадлин отпи голяма глътка от коктейла си.
— Това е най-малкото, което можем да направим след проваления номер.
— Те трябва да си вървят — изтърси Ема.
Мадлин избърса влагата от чашата си с розова коктейлна салфетка и въздъхна.
— Сътън, не се дръж така. Нали не сме тръгнали да ги включваме в „Играта на лъжи“. Спокойно.
— За нас ли говорите, Сътън? — направо изкрещя Габи откъм масата, докато си играеше с телефона си. Гласът й изнервяше Ема и тя сви ръцете си в юмруци.
— Само мили неща — пропя Мадлин. Тя стисна ръката на Ема. — Бъди мила, става ли?
Шарлът скочи от стола. Всички започнаха да охкат и ахкат при вида на клеопатрените й очи, изсечени скули и перфектна алабастрова кожа. След това на стола седна Мадлин, като предварително си доля още ром в коктейла.
— И така, мацки. — Тя погледна близначките Туитър. — Имате ли си кавалери за довечера?
— Отиваме по женски — отвърна Габи. Пръстите й се движеха по клавиатурата на телефона със зашеметяваща скорост. — Но ще се оглеждам за някого.
— Това пропусна да ми го кажеш — повдигна вежда Лили. — Аз също! Кой е той?
Габи сви рамене.
— Тайна. Не искам да казвам нищо, докато не се убедя, че си пада по мен.
Лили сви устни.
— Тогава и аз няма да ти кажа кой е моят.
Ема ги погледна с любопитство. Досега не беше ставала свидетел на търкания между тях.
— И Сътън ще ходи сама — пропя Лоръл, очевидно опитвайки се да разведри атмосферата.
— Настина ли? — Очичките на Лили се впиха в Ема. — Колко интересно!
— Щом ще ходим сами, сигурно ще прекараме доста време заедно. — От устата на Габи тези думи прозвучаха като заплаха. — Време насаме със Сътън. Какъв късмет, а?
— Какъв късмет — повтори Ема, изпълнена с ужас.
Лили извади телефона си и започна бързо да пише нещо. Разнесе се звън и Габи погледна към екрана на своя телефон. След това и двете стрелнаха с погледи Ема, преди да извърнат глави.
Няколкото глътки алкохол, които беше изпила, изгаряха стомаха й. Тя извади телефона на Сътън и прегледа официалните страници на Габи и Лили в Туитър. Нямаше никакви нови съобщения. Но пръстите им не спираха да танцуват върху клавиатурите. От време на време се усмихваха, сякаш някой беше казал нещо много смешно.
Пръстите на Ема също се раздвижиха — тя набра скритите им акаунти. Но се появиха само съобщения за грешки. Страниците не съществуваха.
Ема пусна ново търсене, защото реши, че може да е сбъркала някоя дума, но отново получи същото съобщение за грешка. Само преди десет минути беше разглеждала страницата…
Тя вдигна глава и се озова пред два чифта сини очи.
— Търсиш ли нещо? — подразни я Габи.
— Да не смяташ, че няма да забележим как душиш наоколо? — добави Лили.
— За какво говорите? — промърмори Мадлин, докато Хелена слягаше блясък на устните й.
— За нищо — пропя Лили.
Но Ема знаеше точно за какво говорят. Близначките Туитър бяха усетили, че ги е разкрила, което означаваше, че вечерта щеше да се случи нещо голямо.
Аз можех само да се надявам, че тя ще успее да ги надхитри.