Никога не казвай никога

26. Една по-малко

Следващите четирийсет и пет минути минаха бързо, изпълнени с обиколка на къщата с духовете, обсъждане на костюмите на останалите и наблюдаване на Габи и Лили, които парадираха с шарфовете си и прекарваха по-голямата част от времето си на дансинга, сякаш всичко беше наред. Безброй ученици идваха при Ема и момичетата и ги поздравяваха за добре организирания бал, макар че неколцина очевидно предпочитаха да стоят настрани: Гарет, когото Ема не беше виждала след сблъсъка в склада и Итън, когото за нещастие бе видяла да бъбри със Саманта — Сам — край една от масите-ковчези. Всеки път, когато Итън поглеждаше към нея, Ема се преструваше, че се забавлява страхотно.

Най-накрая Ема, Шарлът и Мадлин излязоха навън, хванати за ръце, като се смееха и обсъждаха най-добрите и най-ужасните костюми от вечерта — смотаната Аманда Донован, която се беше облякла като господин Фъстък; Джон Пиърс, много привлекателен гей, който беше накарал всички да припадат от смях, когато се появи облечен като лейди Гага; и разбира се Девин, като Фреди Крюгер, който цяла вечер беше измъчвал Мадлин, като разперваше и прибираше ужасните си пръсти-ножове.

— Трябваше да дойда сама като теб, Сътън — оплака се Мадлин.

След малко излязоха Лоръл и Кейлъб, хванати за ръце. Те се гледаха и се кискаха тихичко. Когато Кейлъб се наведе и леко целуна Лоръл по устните, Мадлин нададен радостен вик.

— Да!

— Сексбогиня! — добави Шарлът.

Лоръл се откъсна от Кейлъб и ги погледна насмешливо. Ема й се ухили, когато тя тръгна към тях, доволна, че е намерила някой, когото наистина харесва.

Мадлин беше оставила колата си на паркинга по-рано през деня, в готовност за къмпинга. Когато момичетата се отправиха натам, вратата се отвори с трясък и се появи Габи, яхнала Кевин Торес. Божествените й крила висяха, цветната й корона беше смачкана и накривена, но шарфът й на придворна дама все още се кипреше гордо на мястото си. Кевин я остави внимателно на пейката и двамата издадоха някакви странни звуци.

След това се появи и Лили, която също носеше шарфа си. Щом видя Габи и Кевин, лицето й се вкамени, устните й се нацупиха и тя сви юмруци, като по погрешка включи своята факла-фенерче. След това ги заобиколи отдалеч.

Мадлин отключи джипа си. Ема седна на предната седалка до нея, а Шарлът и Лоръл се настаниха на втория ред седалки. В багажника вече бяха натъпкани спални чували, възглавници, раници, фенерчета и пълна бутилка с водка. Кабината бързо се изпълни със смесен аромат на парфюми, грим и ментови бонбони, които Лоръл раздаде веднага, след като Мадлин запали двигателя.

Докато тя нагласяше страничните огледала, някой почука по прозореца.

— Хей! — махна им Габи.

— Мамка му — прошепна Ема. — Да се махаме оттук, преди да започнат пак да ни молят да ги вземем с нас.

Мадлин я погледна.

— Сътън, ние вече ги поканихме.

Ема зяпна от изненада.

— Така ли? Кога?

Мадлин сви рамене.

— Стори ми се редно след номера на партито.

— Достатъчно беше, че ги покани да се подготвят заедно с нас — отвърна Ема с все по-писклив глас. — Не искам да идват на къмпинга!

— Успокой се. — Шарлът звучеше отегчено. — Това е само една нощ.

Лоръл въртеше глава напред-назад; бузите й бяха все още зачервени от вечерта, прекарана с Кейлъб.

— Вече няма как да им откажем — каза тя. — Освен това те знаят къде са изворите. Никой от нас не е ходил там, а очевидно не се намират лесно.

— Изворите не се намират лесно? — повтори Ема със слаб глас. Изведнъж й се стори, че предпазният колан я стяга като менгеме. Трябваше да се махне оттук. Опита се да си намери извинение, но преди да се сети каквото и да било, Габи отвори вратата.

— Здрасти, мацки! — Тя мина покрай Шарлът и Лоръл и седна най-отзад. Лили я последва неохотно. Когато стана ясно, че единственото свободно място е до сестра й, тя изохка и се тръсна колкото се може по-далеч от нея. Държеше факлата-фенерче така, сякаш тя беше оръжие.

Близостта на близначките накара Ема да се изпоти. Главата я заболя. Щяха ли Лили и Габи да опитат нещо, когато останалите са с тях? Може би трябваше да се държи спокойно — и да не се отделя от Лоръл, — тогава нищо нямаше да й се случи.

Не, не, не, помислих си отчаяно аз; толкова исках Ема да слезе от колата.

— Така, кучки. — Мадлин даде газ. — Да пренесем това шоу на пътя!

Всички се развикаха весело.

— Горещи извори, идваме! — Шарлът се хвана здраво за облегалката на предната седалка.

Лоръл се обърна и погледна към Лили и Габи.

— Нали помните как се стига дотам?

— Да. Скоро ходихме с татко на къмпинг. — Гласът на Габи беше провлачен и щастлив, сякаш беше прекарала часове в спа салона. — Той не ни пусна да плуваме вътре, но ние влязохме, докато спеше.

— Не е вярно — обади се Лили с остър глас. — На татко не му пука дали ще плуваме или не.

— Напротив — отвърна Габи. — Страх го е, че ще се удавим.

— Нищо не си разбрала. — Лили звучеше наистина надъхано. — Винаги нещо си недоразбрала.

Всички млъкнаха при острата нотка в гласа й.

— Ррр — приглушено изимитира Мадлин.

Колата мина през „спящия регулировчик“ пред училището и се отправи към изхода. Някой беше окачил паяжини върху портала и беше монтирал дяволски рога върху големите разклонени кактуси, които растяха край пътя. Мадлин хвана криволичещия път, който водеше към планината. Разминаха се със спортна кола с кръгли ксенонови фарове, която се беше отправила в противоположната посока.

Момичетата започнаха да обсъждат бала — Мадлин и кошмарния Фреди Крюгер, Лоръл и обекта на нейното обожание Кейлъб.

— Ами ти? — Мадлин смушка Ема. — Известно време те нямаше. Намери ли си някой?

— Със сигурност не — отвърна бързо Ема. Тя предпочиташе да забрави, че цялата история с Итън въобще се бе случвала.

— А вие какво мислите за бала, дами? — попита Шарлът, като се обърна към близначките Туитър. Сбъднаха ли се очакванията и надеждите ви като придворни дами?

— Разбира се — отвърна автоматично Габи, повдигна шарфа и го погледна влюбено. — Всички ме гледаха. Чувствах се като принцеса.

Лили изписка раздразнено.

— Придворните момичета бяха осем, Габи. Не беше само ти!

Габи сви рамене.

— Знаеш какво имах предвид.

— Не, мисля, че не знам.

— Какво ти става? — Габи сбърчи нос. — Звучиш като мама, когато се обръща към мен с цялото ми име.

Лили изсумтя кратко и раздразнено.

— Все едно не знаеш.

Всички се засмяха смутено. Мадлин се прокашля.

— Ъъъ, мацки? — Но близначките Туитър не й обърнаха никакво внимание.

— Щом ще се държиш като пълна кучка, по-добре недей идва с нас — рече строго Габи.

— Знаеш ли какво? Може пък да не ми се идва. Може би не искам да прекарам и една минута повече с теб — изръмжа Лили. Тя посочи към бензиностанцията на следващата пресечка. — Остави ме там.

Мадлин стисна силно волана, но не включи мигача.

— Сериозно говоря! — извика Лили. — Отбий там, по дяволите!

Ема се вцепени. Лили се държеше по-неуравновесено от всякога.

— Леле. — Мадлин стисна зъби, премина в съседното платно и зави към бензиностанцията. Няколко автомобила чакаха на опашка край колонката. Двама тийнейджъри с тениски на дет-метъл групи се мотаеха край входа и пушеха цигари. Вътре се виждаха ярки бутилки на безалкохолни, рафтове с бонбони и сивкави хлебчета за хотдог, които се въртяха на шишове.

Веднага щом колата намали, Лили изблъска Габи през вратата. После изскочи след нея и отново я блъсна. Габи залитна назад и се блъсна в един контейнер за отпадъци.

— Какво ти… — изкрещя тя.

Очите на Лили бяха подивели. Тогата й се беше свлякла и разкриваше дантелените краища на сутиена й. Един брадат шофьор с мазна коса, който зареждаше камиона си, я зяпна. Същото направиха и пушачите край входа.

— Знаеш много добре, че харесвам Кевин! Казвала съм ти го милион пъти!

Габи примигна с големите си сини очи.

— Никога не си ми го казвала.

— Напротив! — Лили тропна с крак. — Винаги така правиш! Знаеше много добре, че го харесвам. Видях, как поглеждаш към мен всеки път, когато танцувахте. Караше ме да се чувствам гадно и го правеше нарочно.

Габи сложи ръце на хълбоците си.

— Добре, аз също го харесвам… и той ме харесва. Примири се.

— Ти, безчувствена малка… — Лили се хвърли към Габи. Мадлин изскочи от колата и я хвана през кръста. Лоръл също изскочи и укроти Габи, избутвайки я към младото мескитово дърво, което растеше край тротоара до минимаркета. Ема остана като залепена за седалката, колебаейки се как да постъпи.

Пушачите до вратата се сбутаха и се ухилиха. Единият от тях извика:

— Женски бой!

Лили изпъшка тежко.

— Писна ми от теб! — изсъска тя на Габи.

— Така ли? И на мен ми писна от теб! — отвърна Габи.

Лили се изтръгна от Мадлин и извади айфона си от малката чантичка, която държеше под мишница. След като натисна няколко бутона, тя го приближи до ухото си.

— На кого се обаждаш? — попита Габи.

Лили вирна глава.

— Викам си такси да ме откара до дома. Отивай на къмпинг без мен. Никъде няма да ходя с теб.

— Лили… — Габи изглеждаше разкаяна. — Съжалявам.

— Да, Лили — каза Шарлът и преметна червеникавата си коса през рамо. — Трябва да дойдеш с нас. Сдобрете се.

— Няма да е скоро — отвърна твърдо Лили. След това се изпъна. — Ало? Едно такси, ако обичате. Намирам се на бензиностанцията при Танке Верде и Каталина…

Изви се силен, прашен вятър, който развя полите на роклите й и донесе силната миризма на бензин. След като Лили затвори, тя отиде пред минимаркета и застана пред голямата сладоледена витрина. Пъпчивите пушачи тръгнаха към нея, но тя ги стрелна със смъртоносен поглед и веднага ги отказа.

Момичетата бавно се върнаха в колата.

— Наистина ли трябва да тръгваме? — попита Шарлът.

— Въобще не ми се иска да я оставяме сама — каза Лоръл.

— Ще се оправи — рече Габи твърдо. — Намираме се на около километър от дома — може да се прибере и пеша, ако иска. Тя е просто една упорита смотанячка. Ще ни бъде по-добре без нея.

Докато Мадлин се връщаше на магистралата, Ема се извърна и погледна за последно към Лили. Тя гледаше след колата, без да крие гнева си, стиснала в ръка смачканата си корона. По гърба й се спусна студена тръпка и тя благодари наум, че Лили няма да дойде на къмпинга. С една близначка Туитър ще успее да се справи. Нали?

Грешиш, помислих си аз. Ема отиваше в пустинята през нощта с едната от убийците ми и аз нямах никаква представа дали ще се върне оттам.