Никога не казвай никога

18. Тръпки, предателство, заплахи, мили Боже!

— Къде е Габи? — изпищява Лили, докато влакът профучава покрай нас.

Аз се оглеждам, трескаво проверявам релсите. Планирала съм всичко до последния детайл. Няма начин Габи да се е изтърколила под влака… нали?

Тогава Лоръл прави няколко крачки встрани и сочи с треперещия си пръст една сгърчена фигура, която лежи до стените на подлеза. Това е Габи. Русата й коса се е разпиляла върху лицето. Бледата й ръка е просната встрани и айфонът й се въргаля в чакъла.

— Какво става, по дяволите! — виква Мадлин.

— Габи! — пищи Лили и тича към нея.

— Габи? — Аз се навеждам над отпуснатото тяло. — Габс?

Внезапно от върховете на пръстите й до раменете преминава тръпка. На устните й избива пяна и изведнъж цялото й тяло се разтриса. Влакът прогърмява покрай нас и вихрите разрошват косата ми. Габи трепери все по-силно и по-бързо. Ръцете и краката й като че ли живеят свой собствен живот, разперени във всички посоки. Очите й са подбелени, сякаш се е превърнала в някакво зомби.

— Габи? — пищя аз. — Габс? Стига вече! Това не е смешно!

Изведнъж някакъв чернокож мъж с грижливо поддържана брадичка-катинарче и обица на едното ухо ме отблъсва настрани. Успявам да зърна бляскавата емблема на синята униформа. БЪРЗА ПОМОЩ. Дори не съм чула кога е пристигнала линейката, но тя е там, голям бял микробус с примигващ буркан отгоре.

— Какво е станало? — попита медикът, коленичил до Габи.

— Нямам представа! — Лили се мушва пред мен. Ъглите на устата й са увиснали, очите й са широко отворени и отчаяни. — Какво й има?

— Получила е припадък. — Медикът светва с фенерче в очите на Габи, но там не се вижда никакъв цвят, само двете й очни ябълки, които приличат на блестящи мраморни топчета. — Случвало ли се е преди?

— Не! — Лили се оглежда трескаво, сякаш не може да повярва, че всичко това се случва наистина.

Медикът обръща Габи на една страна и приближава ухо до устата й, за да провери дали диша, след това просто я оставя да лежи и да се тресе. Крайниците й се движат точно като на някой анимационен герой, който е докоснал оголена жица и светва като коледна елха, а белият му скелет проблясва през кожата. Искам да отместя поглед, но не мога.

— Можете ли да направите нещо за нея? — изписква Лили, дърпайки медика за ръкава. — Моля ви? Ами ако умре?

— Момичета, искам да се махнете оттук — излайва медикът. — Трябва ми повече място, за да се погрижа за нея.

По магистралата прелитат коли. Някои намаляват от любопитство заради спрялата линейка и момичето, което лежи на тревата, но никоя не спира. По лицето на Лили се стичат сълзи. Тя се обръща към мен с пламнал поглед.

— Не мога да повярвам, че й причини това!

— Нищо не съм направила! — изсъсквам аз през стиснати зъби.

— Напротив, направи! Ти си виновна за всичко!

Отдалечаващата се сирена на влака заглушава думите на Лили. Аз отказвам да призная, че вината е моя. Все едно съм искала близначките Туитър да идват с нас тази вечер. Откъде да знам, че Габи ще откачи до такава степен, че да изпадне в конвулсии? Изведнъж ме изпълва такава ненавист към близначките Туитър, че чак дъхът ми спира.

— Изобщо не исках да идвате с нас — процеждам през зъби. — Знаех, че няма да го понесете.

Светлините на линейката хвърлят синьо-червени отблясъци върху лицето на Лили.

— Щеше да ни избиеш всичките!

— О, я стига! — Стисвам юмруци. — През цялото време държах всичко под контрол!

— А ние откъде да го знаем? — пищи Лили. — Мислехме си, че ще умрем! Въобще не ти пука за чувствата на другите! Ти просто… просто ни третираш като играчки, правиш каквото си искаш с нас!

— Внимавай какви ги приказваш — предупреждавам я аз, поглеждайки към медика.

— Или какво? — пита Лили и се обръща към Мадлин, която стои встрани с пребледняло лице. — Ти ме подкрепяш, нали, Мадлин? Сътън е просто една използвачка. Наистина ли смяташ, че й пука за чувствата ни — за чувствата на когото и да е? Виж как се подигра с брат ти! Тя е причината той да си тръгне!

— Не е вярно! — извиквам аз и се нахвърлям върху Лили. Как смее да споменава за Теър! Все едно има някаква представа за отношенията между нас!

Шарлът ме дръпна назад преди да се сблъскам с Лили. Около Габи са се събрали още медици и обсъждат дали да я преместят в линейката или да я оставят на място. Лили ни обръща гръб и надниква към сестра си през рамото на един от медиците. Духва тежък горещ юлски вятър и разнася боклуците по земята. Една обвивка от шоколадче „Скитълс“ се спира до треперещия крак на Габи. Една угарка от цигара се претъркулва опасно близо до ръката й.

В далечината се дочува нисък, пронизителен вой: приближава се друга сирена. Всички се вцепеняваме, когато осъзнаваме, че това е полицейска кола. Сърцето ми тупти като полудяло, цялата плуввам в пот.

Прокашлям се и се обръщам към приятелките си. Заговарям с нисък, твърд глас.

— Не можем да кажем на ченгетата какво всъщност се случи. Колата наистина е блокирала, ясно ли е? Това е просто инцидент.

Мадлин, Шарлът и Лоръл изглеждат отвратени, но състоянието на Габи е отслабило съпротивителните им сили. Въобще нямат намерение да ми противоречат. И макар да съм нарушила кодекса на „Играта на лъжи“, ние имаме един принцип, който никога не изоставяме: ако някога ни хванат по време на номер, всички се държим заедно. Когато Лоръл едва не я хванаха за това, че бърника по четириметровата коледна елха в „Ла Енкантада“, ние всички се заклехме, че е била вкъщи с нас. Когато Мадлин си счупи китката, докато бягаше от охраната в деня, когато замъкнахме масите от библиотеката в долината, всички казахме, че е паднала, докато сме изкачвали туристическата пътека. Те ще ми простят за фалшивия код. Ще го преживеем. Винаги е било така.

Но Лили ме поглежда така, сякаш ме мисли за откачена.

— Наистина ли очакваш да излъжа заради теб? — Тя поставя ръце на хълбоците си. — Ще разкажа на ченгетата точно какво направи!

— Както искаш — казвам аз спокойно. — Но каквото и да се случва с откачената ти сестра, то няма нищо общо с мен и ти го знаеш много добре. Ако разкажеш на ченгетата — ако го споменеш пред когото и да било, — ще съжаляваш.

Очите на Лили се разширяват.

— Това заплаха ли е?

Лицето ми се втвърдява в каменна маска.

— Наречи го както искаш. Ако ни издадеш, повече няма да има причина да си ни приятелка. Животът ти ще се промени, както и този на сестра ти. — Пристъпвам към Лили, толкова близко, че усещам топлия й дъх върху лицето си. — Лили — казвам аз отчетливо, за да съм сигурна, че ще чуе всяка дума. — Когато Габи се събуди в отлично състояние и разбере, че си превърнала вас двете в най-големите загубенячки на „Холиър“, смяташ ли, че ще ти благодари, че си постъпила правилно? Смяташ ли, че ще гледа на теб като на герой?

Всички ни слушаха. Зад нас медиците прехвърляха Габи на носилка. Приятелките ми пристъпват от крак на крак, но аз знам, че не са изненадани от думите ми. И преди сме го правили. Лили диша тежко с разширени ноздри.

Очите й горят от гняв. Аз издържам спокойно погледа й. Няма начин да се пречупя първа.

Двете стоим така, докато полицейската кола не спира наблизо, вдигайки облак пустинен прах. Двама полицаи, единият нисък и набит с тънки мустачки, а другият червенокос и луничав, излизат от колата и тръгват към нас.

— Дами? — Червенокосият вади едно тефтерче от задния си джоб. Уоки-токито му пропуква на всеки няколко секунди. — Какво се е случило тук?

Лили се обръща рязко към него и за миг си помислям, че наистина ще му издрънка всичко. Но тогава долната й устна затреперва. Покрай нас минават медиците, които носят Габи към линейката.

— Къде я водите? — вика им Лили.

— Болницата в Оро вали — отвръща единият от медиците.

— Тя ще се оправи ли? — пита Лили, но вятърът отнася треперещия й глас. Никой не й отговаря. Тя ги настига преди да затворят задната врата. — Мога ли да се возя при нея? Тя ми е сестра.

Ченгето се прокашля.

— Все още не можете да си тръгнете, госпожице. Трябва да ви вземем показанията.

Лили се спира и извръща горната част на тялото си към нас. По лицето й бушува вихър от емоции и за части от секундата аз почти мога да видя как мозъкът й изчислява с адска скорост възможностите. Най-накрая тя свива рамене, което си е пълно примирение.

— Нека те да ви разкажат вместо мен. Случи се с всички ни. Заедно.

Аз въздъхвам облекчено.

Ченгето кимва, обръща се към Мадлин, Шарлът и Лоръл и започва да задава въпроси. След като Лили се качва в линейката и тя потегля, усещам как телефонът ми жужи в джоба. Изваждам го и виждам на екрана ново съобщение от Лили.

Дрън-дрън, мисля си аз. И натискам бутона за изтриване.