Никога не казвай никога

6. Една криминална история

Ема седеше на жълт пластмасов стол в една сива бетонена стая в полицейското управление. Стаята не беше по-голяма от курник, миришеше на гнили зеленчуци и необяснимо защо на отсрещната стена висяха две картини на спокойно усмихващи се японски гейши. Тя щеше да бъде идеален фон за новинарски материал… ако Ема беше журналист, а не престъпник.

Вратата се отвори със скърцане и в стаята влезе детектив Куинлън, същото ченге, което беше отказало да повярва на Ема, когато тя му беше обяснила, че се нарича Ема Пакстън и че отдавна изгубената й сестра-близначка Сътън е изчезнала. И там, пъхната под мишницата му, се мъдреше папката с надпис СЪТЪН МЪРСЪР. Ема едва сподави усмивката си.

Куинлън се тръшна на стола срещу нея и погали с пръсти папката. По коридора се разнесе тропот на ботуши и разтресе цялата паянтова сграда.

— Кражба от магазин, Сътън? Наистина ли?

— Честно, не исках — изписка Ема, свивайки се върху седалката.

Преди много години Ема беше попаднала посред нощ в полицията заедно с Беки, след като ченгетата я бяха прибрали за безразсъдно шофиране. В един миг полицайката вдигна слушалката на големия черен телефон и я подаде на Беки, но тя я отблъсна настрани с умолително изражение на лицето.

— Моля ви, не им се обаждайте. Моля ви — не спираше да повтаря тя. На зазоряване, след като Беки беше освободена след предупреждение, Ема я попита на кого е искала да се обади полицайката. Но Беки просто запали цигара и се престори, че няма представа за какво говори Ема.

— Не си искала да те хванат? — Куинлън вдигна папката на Сътън. — Забрави ли, че вече сме те арестували за кражба в магазин? — Той измъкна един лист хартия от папката. — Чифт ботуши от „Банана рипъблик“, шести януари. Това те прави рецидивистка. Това вече е нещо сериозно, Сътън.

Ема прибра с тътрене краката си под стола и ги притисна към него.

Белезниците на колана на Куинлън задрънчаха, когато той отново седна до масата.

— Какво се опитваш да постигнеш, да те изправя пред съд за непълнолетни? Или пак ще се престориш, че си някой друг, тайната близначка на Сътън може би? Как каза, че е истинското ти име? Емили… нещо си?

Но Ема не го слушаше. Тя рязко се хвана за гърлото. Изпъшка, преви се на две и започна да кашля. Продължи да се дави, докато не я заболяха дробовете.

Куинлън се намръщи.

— Добре ли си?

Ема поклати глава и отново избухна в давеща кашлица.

— Вода — изграчи тя, преди да си поеме дъх. — Моля ви…

Куинлън стана от масата и се отправи към коридора.

— Не мърдай оттук — изръмжа той.

Ема покашля още малко, преди полицаят да затвори вратата, след това скочи и придърпа папката към себе си. Отвори я с треперещи ръце и се зарови в листите. Най-отгоре се намираха най-скорошната дописка, когато Ема беше отишла в полицията в първия учебен ден. Госпожица Мърсър беше върната в училище с полицейска кола, беше написал някой. Имаше още няколко подобни формуляра, в които беше написано същото нещо.

— Хайде де — промърмори тихо Ема и продължи да разлиства страниците.

Имаше доклади за нарушаване на обществения ред и искане за конфискация на колата на Сътън, волво от шейсетте, за неплатен паркинг. Следваха показанията, които Сътън беше дала във връзка с изчезването на Теър Вега. Ема прочете набързо преписа. Понякога излизахме заедно, беше казала Сътън на полицая, който я разпитваше. Предполагам, че си е падал по мен. Не, разбира се, че не съм го виждала, след като изчезна. По-надолу на страницата имаше бележка от полицая: Госпожица Мърсър беше много притеснена. Избегна няколко въпроса, свързани най-вече с… Ема обърна страницата и продължи да преглежда останалите документи в папката, докато погледът й не беше привлечен от две думи. ЖП линия. Ема измъкна листа от купчината. Полицейският доклад имаше дата дванайсети юли. Под МЯСТО НА ИНЦИДЕНТА пишеше железопътен прелез на Ориндж гроув, преди вливането в Магистрала 10. Под описание на инцидента пишеше: С. Мърсър… опасност за превозно средство… приближаващ се влак. Сътън беше разпитвана заедно с Шарлът, Лоръл и Мадлин. Като свидетели бяха записани Габриела и Лилиана Фиорело.

Габи и Лили! Ема се намръщи. Защо са били там? Нещо ми проблесна и усетих странно изтръпване. В главата ми отекна далечна свирка на приближаващ се влак. Чух писъци, отчаяни молби и сирени.

После изведнъж ме връхлетя споменът от онази нощ.