Обсебена от теб

9.

Докато извеждах Ева от "Кросфайър", Ангъс хвърли един поглед към лицето ми и усмивката му изчезна. Отвори задната врата на бентлито и се дръпна встрани, за да вкарам съпругата си на задната седалка.

Погледите ни се срещнаха над главата ѝ, докато тя се наместваше в колата. Прочетох посланието в бледите му сини очи: "Бъди добър е нея".

Не знаеше колко ми беше трудно да проявявам такава сдържаност в момента. Усещах как вената на слепоочието ми пулсира в същия луд ритъм, който усещах и в пениса си.

За малко да спра асансьора по средата и да изчукам Ева като животно, облегната на стената му. Единственото, което ме спря, бяха охранителните камери и бдителните погледи на хората от охраната, които следяха записите.

Искаше ми се да я вържа. Да забия зъби в рамото ѝ, докато я притискам до стената. Да ѝ покажа, че я превъзхождам. Тя беше тигрица, бореща се с нокти и зъби срещу всеки, който според нея се бе отнесъл зле към мен, а аз исках да я притисна. Да я накарам да ми се подчини.

– По дяволите! – изругах аз и заобиколих колата, за да стигна до другата врата.

Ева беше абсолютно непредсказуема. Беше ми невъзможно да я контролирам. Наместих се на седалката и затръшнах вратата след себе си, вперих поглед през прозореца, защото се страхувах от това, което можех да направя, ако погледнех към нея. Тя беше въздухът, който дишах, а точно в този момент не можех да си поема дъх.

Постави ръката си върху бедрото ми.

– Гидиън...

Стиснах нежната ръка, която носеше пръстена ми, мушнах я между бедрата си и пъхнах болезнения си член в свитата ѝ длан.

– Отвори си устата още веднъж и виж какво ще завра в нея.

Тя ме погледна изумено.

Ангъс седна зад волана и запали мотора. Усещах погледа на Ева върху бузата си. Дръпна ръката си и аз едва не изстенах, когато престана да ме докосва. След това се премести и се гушна в мен. Другата ѝ ръка се плъзна между краката ми и обхвана собственически члена ми. Долепи устни до бузата ми и ме целуна. Прехвърлих ръка зад гърба ѝ и я прегърнах. Поех дълбоко въздух и вдишах аромата ѝ.

Бентлито се отдели от бордюра и се сля с натовареното движение.

Едва когато колата спря пред сградата, в която беше кабинетът на доктор Питърсън, си спомних, че имаме час при него. Броях минутите, които ни оставаха да стигнем до вкъщи, където щях да обладая Ева така, както исках... бързо... силно... яростно.

Опита се да се изправи, когато Ангъс слезе от колата. Притиснах ръка около нея.

– Не днес – казах мрачно.

– Добре – прошепна тя и отново ме целуна по бузата.

Ангъс отвори вратата. Ева се дръпна от мен и излезе от колата; премина бързо през въртящата се врата и ме остави, вперил поглед в нея.

– Господи!

Ангъс се наведе и ме погледна.

– Семейната терапия означава, че и двамата трябва да присъствате.

– Престани, явно ти доставя удоволствие – отвърнах ядно аз. Усмивката се пренесе от очите към устните му и той се захили широко.

– Тя те обича, момче, независимо дали това ти харесва.

– Разбира се, че ми харесва – измърморих аз и преди да изляза на улицата, погледнах през рамо, за да видя дали не идва някоя кола. Заобиколих бентлито. – Това не значи, че не е напълно неуправляема.

Ангъс затвори вратата. Случаен летен ветрец разроши посивяващата червена коса, която се подаваше изпод шофьорската му фуражка.

– Понякога ще водиш ти, а понякога ще трябва да я следваш. Само че още известно време ще мърмориш когато ти се налага да си във втората ситуация.

Изпъшках ядосано.

– Казала е на Крис.

Ангъс вдигна учудено вежди и кимна.

– Видях го да влиза.

– Защо, по дяволите, ѝ трябва да се занимава с това? – Стъпих на тротоара и изпънах жилетката си, за да я наместя, искаше ми се също толкова лесно да можех да наместя и мислите си. – Не може да промени миналото.

– Тя не се интересува от миналото – каза Ангъс и за миг допря ръка до рамото ми. – А от бъдещето.

Заварих Ева да крачи напред-назад из кабинета на доктор Питърсън и да размахва ръце, докато говори. Добрият лекар седеше на обичайното си място, съсредоточил внимание върху записките на таблета си.

– Цялата ситуация ме влудява – говореше тя, кипнала от гняв. След това забеляза, че съм застанал до вратата, и спря. – Гидиън. – Блестяща усмивка озари прекрасното ѝ лице.

Бях способен на всичко, за да я накарам да изглежда така щастлива. Фактът, че се усмихваше по този начин, само защото ме виждаше...

– Ева. Здравейте, докторе – поздравих аз и се настаних на дивана.

Какво ли му беше казала?

Доктор Питърсън ме проследи с поглед.

– Здравей, Гидиън. Радвам се, че в крайна сметка успя да се присъединиш към нас.

Потупах възглавницата до мен и изчаках Ева да седне.

– Правим планове да се преместим в мезонета на Пето авеню и да вземем Кари при нас – заявих съвсем спокойно, когато тя се настани до мен, опитвайки се да насоча разговора в удобна за мен посока. – Предполагам, че тази промяна няма да е лесна за никой от нас.

Ева зяпна.

Доктор Питърсън остави писалката за таблета си.

– Ева точно ми разказваше за посещението на втория ти баща. Бих искал да чуя повече за това, преди да преминем нататък.

Преплетох пръсти с тези на Ева.

– Това не подлежи на обсъждане.

Тя впери очи в мен. Обърнах се да срещна погледа ѝ и останах без дъх. Заболя ме, когато видях новото изражение, появило се на лицето ѝ, но този път причината бе съвсем друга.

Сеансът ни току-що бе започнал, а аз вече изгарях от нетърпение да свърши.

Казах на Ангъс да ни закара вкъщи, в мезонета.

По изненадата, която се изписа на лицето ѝ, когато портиерът отвори вратата, разбрах, че до този момент беше потънала в някакви свои мисли. Намирахме се в подземния гараж на сградата.

Ева хвърли поглед към мен.

– Ще ти обясня – казах аз, стиснах я за лакътя и я поведох към асансьора.

Пътувахме нагоре в пълно мълчание. Когато вратите се отвориха и излязохме в частното фоайе, усетих как тя видимо се напрегна. Повече от месец не бяхме идвали заедно в мезонета. Последният път, когато бяхме тук, бе в нощта, когато тя се изправи срещу мен и директно ме обвини за смъртта на Нейтън.

Тогава аз също бях изплашен. Бях ужасен, че съм извършил нещо, което тя никога няма да ми прости.

Тук бяхме преживели много бурни моменти. Мезонетът не бе ставал свидетел на толкова много щастливи любовни мигове, колкото тайният ни апартамент в Горен Уест Сайд. Но това можеше да се промени. Отказвах да си представя друго, освен че един ден ще се обърнем назад и това място ще ни напомня за всички стъпки, които бяхме изминали в пътуването си един към друг – както добри, така и лоши. Отворих вратата и подканих с жест Ева да влезе преди мен. Тя остави чантата си на едно кресло и събу обувките си. Свалих сакото си, поставих го на облегалката на единия от високите столове в кухнята и взех бутилка червено вино от поставката.

– Разочарована си от мен – провикнах се, докато отварях виното. Ева дойде боса до портала и се облегна на полирания камък.

– Не, не от теб.

Взех гарафата за вино и две чаши и обмислих отговора си. Беше ми трудно да се пазаря с жена си. Към всяка друга сделка пристъпвах с ясното съзнание, че мога да се откажа във всеки един момент. Не съществуваше такъв договор, от който да не мога да се отрека и да си тръгна.

Освен от този, който застрашаваше властта ми над Ева.

Докато преливах виното от бутилката в гарафата, тя дойде при мен и застана до кухненския остров. Постави ръка върху рамото ми.

– Ние с теб сме отскоро заедно, Гидиън, а ти извървя такъв дълъг път. Няма да те притискам да продължиш напред толкова скоро. За тези неща е необходимо време.

Оставих гарафата с виното, обърнах се с лице към нея и я придърпах към себе си. През последния час и нещо я чувствах толкова далечна и това ме убиваше.

– Целуни ме – измърморих аз.

Ева наведе глава назад и се повдигна към мен. Притиснах устни до нейните, но не направих нищо повече, исках тя да поеме инициативата. Имах нужда да го направи.

Погали ръба на устните ми с език и това ме накара да изстена. Усетих как пръстите ѝ се плъзнаха през косата по тила ми и започнах да се успокоявам. Почувствах извинението в меките ѝ устни, които се движеха върху моите, и любов в тихия стон, с който ми се предаде.

Прегърнах я и я повдигнах, краката ѝ се отлепиха от пода, изпитах такова огромно облекчение от това, че все още ме искаше, та чак ми се зави свят.

– Ева... съжалявам.

– Тихо, мили, всичко е наред.

Отстъпи назад, докосна лицето ми и го обхвана с две ръце.

– Не е необходимо да ми се извиняваш.

Гърлото ми гореше. Повдигнах я и я сложих да седне на плота, след това пристъпих и застанах между разтворените ѝ крака. Полата ѝ се вдигна нагоре, разкривайки края на жартиерите ѝ. Желаех я. По всички възможни начини.

Допрях чело до нейното.

– Подразни се от това, че не исках да говоря за Крис.

– Не очаквах така напълно да отбегнеш темата, това е всичко – каза тя и ме целуна по челото, пръстите ѝ отметнаха косата от лицето ми. – Трябваше да предвидя тази възможност, имайки предвид колко ядосан беше, когато си тръгнахме от "Кросфайър".

– Не бях ядосан на теб.

– А на Крис ли?

– На цялата ситуация – отговорих аз и въздъхнах дълбоко. – Ти очакваш хората да се променят, а това не става. Едновременно с това ни създаваш неприятности, когато и бездруго си имаме достатъчно проблеми. Искам просто да остана на спокойствие с теб, Ева. Да прекарваме дни, в които сме само двамата, да бъдем щастливи и да не се занимаваме с никакви глупости.

– И нощи, в които ти отиваш да спиш в друго легло? В друга стая? Стиснах очи.

– В това ли е проблемът?

– Не изцяло, но отчасти. Искам да бъда с теб, Гидиън. Да заспивам и да се събуждам до теб.

– Разбирам те, но...

– Какво е това спокойствие, което търсиш? През деня се преструваш, че си го постигнал, и страдаш през нощта. То те разкъсва отвътре, аз също се разкъсвам, когато виждам какво преживяваш. Не искам вечно да живееш по този начин. Не искам ние да живеем по този начин.

Погледнах я, душата ми беше разголена пред тези стоманено сиви очи, които не ми позволяваха да скрия нищо. В погледа ѝ, отправен към мен, имаше толкова много любов. Любов и тревога, разочарование и надежда. Висящата лампа над плота осветяваше русата ѝ коса отзад и ми напомняше колко специална беше тя. Дар, който не бях очаквал.

– Ева... Говоря за кошмарите си с доктор Питърсън.

– Но не и за това, което ги причинява.

– Ти предполагаш, че проблемът е в Хю – заявих аз с равен глас, но усещах как омразата и унижението ме изгарят отвътре. – Вместо това говорихме за баща ми.

Тя се отдръпна от мен.

– Шампионе... Не знам какво точно сънуваш, но съм те виждала да се будиш в две различни състояния: готов да пребиеш някого или да плачеш така, сякаш сърцето ти се къса. Думите, които казваш, когато размахваш юмруци, ме карат да съм почти убедена, че се биеш с Хю.

Поех бързо и дълбоко въздух. Побеснявах от факта, че бившият ми терапевт и насилник можеше да се протегне от гроба и чрез мен да достигне Ева.

– Виж какво – каза тя и обви крака около бедрата ми, – обещах, че няма да те притискам, и ще удържа на думата си. Ако имахме връзка поне от две години, може би щях да се ядосам. Но ние сме заедно само от няколко месеца, Гидиън. Това, че се срещаш с терапевт и говориш за баща си, е достатъчно засега.

– Наистина ли?

– Да. Но има неща, които никога не бихме могли да обсъдим, които също те преследват. Поради това доктор Питърсън вече изпитва затруднения в работата си. Колкото повече криеш от него, толкова по-малко ще може да ти помогне.

Нейтън. Не беше необходимо да споменава името му.

– Полагам усилия, Ева.

– Знам.

Плъзна ръце по раменете ми и се протегна към краищата на жилетката ми.

– Кажи ми само, че не се надяваш завинаги да избегнеш разговора по въпроса. Кажи ми, че работиш върху това.

Сърцето ми заби силно. Протегнах се и стиснах здраво китките ѝ, опитвах се да се заловя за нея. Чувствах се притиснат до ъгъла, хванат в капан между това, от което се нуждаеше тя, и моите собствени нужди, които в момента изглеждаха съвсем различни.

Ева разтвори устни, когато усети натиска на ръцете ми, гърдите ѝ се надигаха и тя се задъха. Ограничаването на движенията ѝ, страстен поглед от моя страна, тонът на гласа ми... Тя реагираше на неизречените ми заповеди, като че ли бе обучена да го прави.

– Правя каквото мога – заявих аз.

– Това не е отговор.

– Това е единственото, което мога да ти кажа в момента, Ева.

Тя преглътна, мислите ѝ се разпиляваха, докато тялото ѝ започваше да реагира.

– Играеш си с мен – каза тя тихо. – Манипулираш ме.

– Не е вярно. Казвам ти истината, дори и тя да не е това, което очакваш да чуеш. Обеща, че няма да ме притискаш. Наистина ли го мислиш?

Облиза леко долната си устна с език и вдигна поглед към мен. След това кимна.

– Да.

– Добре. Хайде да вечеряме и да пийнем вино. След това, ако наистина искаш да си поиграем, само ми кажи.

– Да си поиграем ли? Как?

– Купил съм едно копринено въже специално за теб.

Тя разтвори широко очи.

– Копринено въже?

– Яркочервено, разбира се.

Пуснах я и отстъпих назад, оставих ѝ малко време да помисли, докато ѝ наливах вино от гарафата.

– Бих искал да те вържа, когато си готова за това. Ако не днес, то някой друг път. Аз също не искам да те притискам.

И двамата водехме другия в посока, в която се чувстваше несигурен. Тя предпочиташе да вярва, че един обучен страничен наблюдател е част от отговора, който търсехме. Аз вярвах, че ние сами бихме могли да стигнем до много от отговорите, само ние двамата, свързани по възможно най-интимните начини. Лечение чрез секс. Какво би могло да бъде по-подходящо за хора, преживели в миналото онова, което ние с Ева бяхме?

Взе чашата с вино, която ѝ подадох.

– Кога купи това нещо?

– Преди седмица. Може би две. Не очаквах да го използвам скоро, но днес ти ме накара да го пожелая.

Отпих глътка и я оставих за миг в устата си, за да почувствам вкуса на червеното вино.

– След като казах това, трябва да знаеш, че нямам нищо против просто да те изчукам силно.

Виното се разплиска леко из чашата ѝ, когато тя я вдигна към устните си. Изпи всичко, остави само няколко капки на дъното ѝ.

– Защото си ми бесен, че говорих с Крис.

– Казах ти, че не съм.

– Беше бесен, когато си тръгнахме.

– Бях бясно възбуден – усмихнах се аз кисело. – Не мога да ти обясня защо, тъй като самият аз не разбирам причината.

– Опитай.

Протегнах се и леко докоснах устните ѝ с палец.

– Виждам, че си ядосана, разпалена, готова да спориш, и искам да усетя тези необуздани чувства, укротени под мен. Възбуждаш в мен желание да те притисна, докато пищиш и се съпротивляваш, а вагината ти да изцежда члена ми, докато те чукам с всички сили. Ти си моя. Изцяло моя.

– Гидиън.

Остави чашата си настрана и ме сграбчи, впи ненаситно устни в моите с жажда, която се надявах никога да не пресъхне.

– Как така никога не си казал на Крис за случилото се с Хю?

Този проклет въпрос дойде съвсем неочаквано. Спрях да дъвча. Изведнъж пицата в устата ми загуби всякакъв вкус. Оставих остатъка от парчето в чинията и взех салфетка, за да се избърша.

– Защо обсъждаме пак това?

Ева се намръщи от мястото си на пода между масичката за кафе и дивана в хола.

– Не сме говорили за това.

– Не сме ли? Във всеки случай това няма никакво значение. Майка ми му е казала.

Тя се намръщи още повече. Протегна се към дистанционното на телевизора и детективите от нюйоркското управление на полицията на екрана замлъкнаха.

– Мисля, че не е.

Станах и грабнах чинията си.

– Направила го е, Ева.

– Сигурен ли си в това? – попита тя и ме последва в кухнята.

– Да.

– Откъде?

– Една вечер го обсъждаха по време на вечеря, нещо, което аз не искам да правя.

– Той се държа така, сякаш нищо не знаеше.

Ева протегна ръка и се облегна на плота, докато аз изхвърлях остатъците от храната в боклука.

– Изглеждаше искрено объркан и ужасен.

– Ами ако наистина не е знаел?

– Какво от това?

Сложих чинията си в умивалника и от миризмата на храна започна да ми се гади.

– По дяволите, какво значение има това? Всичко е минало, Ева. Минало и приключило. Престани да говориш за това.

– Защо си толкова ядосан?

– Защото се бях приготвил да изкарам една спокойна вечер с жена си. Вечеря, вино, малко телевизия, няколко часа секс... след дългия тежък ден – казах аз и излязох от кухнята. – Забрави. Ще се видим утре сутрин.

– Гидиън, чакай. – Тя ме стисна за ръката. – Не си лягай сърдит. Моля те. Съжалявам.

Спрях и измъкнах ръката си от нейната.

– Аз също.

– Започни съвсем бавно – шепне той, допрял устни до ухото ми.

Усещам как започва да се възбужда. Протяга ръка покрай бедрото ми към ръката, с която галя пениса си. Слага я върху моята. Диша бързо и плитко. Възбуденият му член се докосва до дупето ми. Започва да ми се гади. Потя се. Членът ми омеква, въпреки че намазаната ми с крем ръка се движи нагоре-надолу, водена от неговата.

– Мислиш прекалено много – казва ми той. – Съсредоточи се върху това колко добре се чувстваш. Погледни жената пред теб. Тя иска да я изчукаш. Представи си как би се почувствал, когато вкараш пишката си в нея. Тя е мека. Топла. Влажна. И стегната. – Стиска ръката ми още по-силно. – Толкова стегната. Поглеждам страницата от списание, сложена върху казанчето на тоалетната. Тя има черна коса и сини очи, а краката ѝ са толкова дълги. Жените от снимките, които Хю ми носи, винаги изглеждат по един и същи начин.

Той диша тежко и усещането за гадене отново се връща. Има нещо сбъркано в мен. Това, което правя, не е редно. Желанието му ме кара да се чувствам мръсен. Лош. Аз съм лошо момче, дори мама казва това. Крещи ми, когато плаче, когато ми е ядосана заради татко.

Един нисък стон прекъсва тежкото му дишане. Аз съм този, който е изстенал. Приятно ми е, въпреки че не искам да изпитвам това чувство. Трудно ми е да дишам, да мисля, да се съпротивлявам...

– Точно така – насърчаваме той. Другата му ръка се вмъква в цепката на дупето ми.

Опитвам се да се дръпна, но той ме е стиснал здраво. По-голям е от мен и по-силен. Колкото и да се боря с него, не мога да го избутам.

– Недей – казвам му аз, извивайки се.

– Харесва ти – сумти той и вкарва ръката си още по-навътре. – Всеки път се изстрелваш като гейзер. Всичко е наред. Съвсем нормално е да ти е приятно. Ще се почувстваш още по-добре, когато свършиш. Вече няма да се караш с майка си толкова много...

– Не. Спри. О, господи...

Вкарва два влажни пръста в мен. Извиквам и започвам да се гърча, но той не ме пуска. Пръстите му ме търкат и навлизат на тласъци в мен, достигайки до онази точка, която прави желанието ми да свърша непреодолимо. Но чувството на удоволствие в мен нараства въпреки сълзите в очите ми.

Отпускам глава напред. Брадата ми докосва надигащите ми се гърди. Свършвам. Не мога да се спра...

Изведнъж обаче се виждам от по-висока гледна точка. Неочаквано дланта ми е пораснала, ръката ми също е станала по-голяма, по нея ясно се виждат вените. По ръцете и гърдите ми са се появили черни косми, мускулите на корема ми се движат, докато се опитвам да спра оргазма, който не искам.

Вече не съм дете. Той вече не може да ме нарани.

Върху страницата от списание виждам нож, който блести на светлината от тоалетката до мен. Сграбчвам го и се освобождавам от пръстите му, които ме чукат. Обръщам се и острието потъва в гърдите му.

– Не ме докосвай! – крещя аз, стискам го за рамото и го дърпам, докато ножът потъва в него чак до дръжката.

Очите на Хю се разширяват от ужас. Отваря уста, за да извика, но оттам не излиза нито звук.

Лицето му се преобразява и се превръща в това на Нейтън. Банята от детството ми започва да трепти и също се преобразява. Намираме се в една зловещо позната хотелска стая.

Сърцето ми блъска още по-силно. Не трябва да бъда тук. Не трябва да ме открият тук. Не трябва да открият никаква следа от мен. Трябва да тръгвам.

Спъвам се и залитам назад. Измъквам ножа съвсем лесно, целият е покрит с кръв. Погледът на Нейтън е помътнял от смъртта. Очите му са сиви. Сиви очи. Красиви, любими, гълъбовосиви ириси. Очите на Ева. Помътняват...

Тя е потънала в кръв пред мен. Умира пред мен. Аз я убих. Господи... Ангелчето ми.

Не мога да мръдна. Не мога да я достигна. Тя се сгърчва и около нея на пода се образува локва кръв, буреносните ѝ очи са безжизнени, слепи...

Подскочих и се събудих, останал без дъх, седнах бързо в кревата и усетих струята на климатика, която премина по плувналото ми в пот тяло. Не можех да дишам, паниката и страхът ме задушаваха. Избутах чаршафа, омотал се около краката ми, и се надигнах от леглото обзет от ужас, невиждащ нищо. Стомахът ми се надигна и аз се спуснах към банята, едва успях да достигна тоалетната, преди да повърна.

Взех душ и измих от себе си лепкавата пот, покрила тялото ми. Обаче не ми беше толкова лесно да отмия скръбта и отчаянието. Притискаха ме с тежестта си, докато се бършех със сухата хавлия, и ме задушаваха. Споменът за бледото лице на Ева, носещо по себе си отпечатъка на предателството и смъртта, ме преследваше. Не можех да го изтрия от съзнанието си.

С груби, резки движения свалих чаршафите от леглото и го застлах наново.

– Гидиън.

Изправих се и се извърнах, когато чух гласа на Ева. Беше застанала на прага на спалнята ми и ръката ѝ нервно извиваше подгъва на фланелката, която бе облякла. Разкаянието се стовари върху мен със страшна сила. Беше заспала сама в стаята, която бях обзавел така, че напълно да прилича на спалнята ѝ в Горен Уест Сайд.

– Ей – каза тя тихо и предпазливо, пристъпвайки смутено от крак на крак, което показваше колко неудобно се чувства в момента, – добре ли си?

Светлината от банята осветяваше лицето ѝ, разкривайки тъмните кръгове под зачервените ѝ очи. Беше заспала, плачейки.

Аз ѝ бях причинил това. Бях я накарал да се почувства пренебрегната, нежелана, бях ѝ показал, че нейните чувства и мисли са по-маловажни от моите. Бях позволил на миналото си да застане между нас.

Не, това не беше вярно. Бях позволил на страха ми да я отблъсне.

– Не, ангелчето ми, не съм добре.

Пристъпи крачка към мен, след това спря.

Разтворих ръце и ѝ казах с дрезгав глас:

– Извинявай, Ева.

Спусна се към мен, пищното ѝ тяло беше топло. Притиснах я прекалено силно до себе си, но тя не се оплака. Опрях буза срещу главата ѝ и вдишах аромата. Можех да се изправя лице в лице с всичко, щях да го направя, стига тя да останеше до мен.

– Страх ме е – прошепнах аз съвсем тихо, но тя ме чу.

Заби пръсти в мускулите на гърба ми и ме придърпа към себе си.

– Не се страхувай. Тук съм, до теб.

– Ще положа още по-големи усилия – обещах аз. – Не се отказвай от мен.

– Гидиън – въздъхна тя и дъхът ѝ погали бузата ми, – толкова много те обичам. Искам само да бъдеш щастлив. Съжалявам, че започнах да те притискам, след като ти обещах, че няма да го правя.

– Аз съм виновен. Аз прецаках всичко. Съжалявам, Ева. Толкова много съжалявам.

– Шшшт. Не е необходимо да се извиняваш.

Вдигнах я на ръце, отнесох я до леглото и я положих внимателно на него. Наместих се в прегръдката ѝ, обгърнах я с ръце и облегнах глава на корема ѝ. Тя прокара пръсти през косата ми, започна да масажира главата ми, после тила и накрая гърба ми. Приемаше ме въпреки всичките ми недостатъци.

Памучната ѝ фланелка се намокри от сълзите ми и аз се притиснах засрамен още по-плътно до нея.

– Обичам те – прошепна тя. – Никога няма да спра да те обичам.

– Гидиън.

Размърдах се при звука от гласа на Ева, след това почувствах, че тя плъзва ръка по гърдите ми. Отворих изморените си очи и видях, че се е надвесила над мен, стаята бе изпълнена с меката светлина на зората, чиито първи лъчи караха косата на жена ми да блести.

– Ангелчето ми.

Тя се размърда и плъзна единия си крак върху мен. След това се надигна и ме яхна.

– Хайде да превърнем днешния ден в най-хубавия в живота ни.

Преглътнах трудно.

– Приемам плана ти.

Усмивката ѝ ме накара да се почувствам на седмото небе. Протегна се и взе нещо, което бе оставила на възглавницата си, а след миг от високоговорителите на тавана се разнесе неземна музика.

Трябваше ми само миг, за да я позная. "Аве Мария".

Ева докосна лицето ми и прокара върховете на пръстите си по веждите ми.

– Добре ли си?

Исках да отговоря на въпроса ѝ, но гърлото ми беше стегнато. Успях само да кимна. Как можех да ѝ кажа, че се чувствах като в сън, сякаш бях попаднал в някакъв секващ дъха рай, в който не заслужавах да бъда?

Тя протегна ръка зад гърба си и избута чаршафите изпод бедрата ми. Кръстоса ръце пред гърдите си и свали фланелката. След това я хвърли встрани.

Опитах се да кажа нещо, вперил благоговеен поглед в нея.

– Господи, колко си красива – прошепнах дрезгаво.

Вдигнах ръце и ги прокарах по меките извивки и падини на сластното ѝ тяло. Седнах, забих пети в леглото и се избутах назад, докато се облегнах на таблата на леглото. Вплетох ръце в косата ѝ, след това ги спуснах към врата. Можех да я докосвам с дни и никога нямаше да ѝ се наситя.

– Обичам те – каза тя и наклони глава, за да ме целуне горещо и страстно.

Оставих се в ръцете ѝ, разтваряйки се напълно пред нея. Ева вкара езика си дълбоко, галеше ме с него, а устните ѝ бяха меки и влажни под моите.

– Кажи ми от какво се нуждаеш – промърморих аз, потънал изцяло в приглушената музика.

Потънал в нея.

– От теб. Само от теб.

– Тогава ме вземи – казах ѝ аз. – Твой съм.

– Никак не ми е приятно, че трябва точно аз да ти го съобщя, Крос – заяви Араш, потропвайки с пръсти по страничната облегалка на стола пред бюрото ми, – но си загубил инстинкта си на убиец. Ева те е опитомила.

Вдигнах поглед от монитора си. Бях готов да призная, че след като тази сутрин в продължение на два часа бях правил любов с жена си, в момента не се чувствах особено агресивен. Може би по-скоро отпуснат и спокоен. И въпреки това...

– Само защото не приемам, че конзолата на "Ланкорп", "Фейз уан", не представлява заплаха за "Джен тен", не означава, че не проявявам бдителност.

– Усещаш, че нещо става – поправи ме той, – което не е проява на бдителност, и мога да ти гарантирам, че Райън Ландън вече го е забелязал. Преди на всяка седмица или две ти предприемаше нещо, което да го засегне, а това за добро или зло го караше да предприеме и той нещо.

– Нали едва миналата седмица приключихме сделката за "Позит"?

– Това беше реакция от твоя страна, Крос. Трябва ти да инициираш действие, към което той не те е подтикнал.

Служебният ми телефон иззвъня, разговорът беше прехвърлен от мобилния. Името на Айрланд се появи на екрана, затова се протегнах към слушалката.

– Трябва да се обадя.

– Разбира се, че трябва – измърмори той.

Погледнах го с присвити очи и вдигнах слушалката.

– Как си, Айрланд?

Съвсем не беше в стила на сестра ми да ми звъни по телефона. Обикновено си изпращахме съобщения – и двамата намирахме тази форма на комуникация за по-удобна. При есемесите нямаше неудобни паузи, нито необходимостта да се преструваш на весел и спокоен.

– Извинявай, че те безпокоя по средата на работния ден – започна тя и гласът ѝ ми подсказа, че нещо не е наред.

Намръщих се и попитах разтревожено:

– Какво се е случило?

Айрланд замълча.

– Може би моментът не е подходящ.

Изругах мислено. Ева реагираше по съвсем същия начин, когато се държах прекалено рязко. Жените в живота ми не трябваше да ме съдят толкова сурово. Напоследък бях постигнал изключително много по отношение на умението си да общувам.

– Звучиш ми разтревожена.

– Ти също – отвърна моментално тя.

– Можеш да се обадиш на Ева и да ѝ се оплачеш. Тя ще ти съчувства. А сега ми кажи какво се е случило.

– Мама и татко се караха цяла вечер – въздъхна тя. – Не знам за какво става въпрос, но татко крещеше. Нали знаещ че той никога не крещи? Той е най-спокойният човек на света. Нищо не може да го изкара извън нерви. И мама също мрази скандалите. Тя е специалист по избягването им.

Проницателността ѝ ме стресна и впечатли едновременно.

– Съжалявам, че си станала свидетел на подобна сцена.

– Татко излезе рано тази сутрин, а мама не е спирала да плаче оттогава. Знаеш ли какво става? Има ли някаква връзка е това, че с Ева ще се жените?

Обзе ме странно, но все пак познато спокойствие. Не знаех какво да ѝ кажа, но отказвах да правя прибързани заключения.

– Вероятно наистина има нещо общо с това.

Единственото, което знаех със сигурност, беше, че не исках Айрланд да слуша как родителите ѝ се карат. Спомням си как се чувствах аз, когато моите родители се караха в дните, след като финансовите престъпления на баща ми излязоха на бял свят. Все още усещах ехото от паниката и страха.

– Имаш ли някоя приятелка, при която можеш да отидеш за уикенда?

– Мога да дойда при теб. Предложението ѝ беше доста смущаващо.

– При мен ли искаш да останеш?

– Защо не? Никога не съм била в апартамента ти.

Вперих поглед в Араш, който ме наблюдаваше. Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

Не знаех как да ѝ откажа, но не можех и да приема. Единственият човек, който беше прекарвал нощта при мен, беше Ева и очевидно нещата не се получаваха.

– Няма нищо – каза тя. – Забрави.

– Не, чакай.

По дяволите!

– Тази вечер с Ева имаме уговорка да излезем с приятели, това е всичко. Трябва ми известно време да променя плановете ни.

– О, сега разбрах – каза тя и гласът ѝ омекна. – Не искам да ви прецаквам излизането. Имам няколко приятелки, на които мога да се обадя. Не се тревожи за това.

– Тревожа се за теб. С Ева ще се опитаме да измислим нещо, не е проблем.

– Вече не съм хлапе, Гидиън – каза тя с явно раздразнение. – Не искам да се мотая из апартамента ти, когато знам, че в същото време вие с Ева трябва да сте навън и да се забавлявате. Би било направо ужасно, така че не, благодаря. По-добре да отида при някоя от приятелките си.

Почувствах облекчение и се отпуснах.

– Какво ще кажеш тогава да вечеряме заедно в събота?

– Сериозно? Страхотно. Мога ли да преспя у вас?

Нямах никаква представа как щях да се справя с тази ситуация. Не ми оставаше нищо друго, освен да се надявам, че Ева ще знае какво да направи.

– Може да се уреди. Добре ли ще си дотогава?

– Господи, чуй се само – засмя се тя. – Говориш точно като по-голям брат. Добре съм. Просто се почувствах много странно, като ги чух как се карат. Паникьосах се. Сигурно повечето хора са свикнали със скандалите между родителите си, но аз не съм.

– Ще се оправят. Всички двойки рано или късно започват да се карат – казах аз, но бях едновременно притеснен и любопитен.

Ева не можеше да бъде права, като твърдеше, че Крис не знае. Беше ми невъзможно да повярвам в това.

Точно бях навил ръкавите на черната си риза, когато отражението на Ева се появи в огледалото. Замрях и плъзнах поглед по нея.

Беше облякла къси панталонки, тънка блуза без ръкави и сандали на високи токчета. Прибрала бе косата си на обичайната конска опашка, но беше направила нещо с нея, така че изглеждаше разрошена, сякаш току-що се бе измъкнала от леглото. Носеше тъмен грим, а устните ѝ бяха бледи. Големи златни халки висяха от ушите ѝ, по китките ѝ бяха наредени гривни.

Бях се събудил с ангел до себе си. Довечера щях да си легна с една съвсем различна жена.

Подсвирнах одобрително и обърнах гръб на огледалото, за да огледам оригинала.

– Имаш вид на много, много лошо момиче.

Тя завъртя дупе и вирна предизвикателно глава.

– Такава съм си.

– Ела тук.

Изгледа ме предизвикателно.

– Няма да стане. Изглеждаш така, сякаш ти се чука, а трябва да тръгваме.

– Можем да закъснеем малко. Какво би искала да получиш в замяна на това да обуваш тези къси панталонки само за мен?

Исках другите да я желаят и едновременно с това да знам, че е само моя. Освен това исках да я запазя изцяло за себе си.

Погледна ме е пресметлив поглед.

– Бихме могли да преговаряме отново за обработването с ръка под масата.

Спомних си сделката, която бяхме сключили – бързо изчукване в замяна на обработка с ръка през панталона, – и осъзнах, че панталонките значително щяха да усложнят задачата ми. Що се отнася до второто, все щях да се справя някак.

Кимнах в знак на съгласие и ѝ казах:

– Облечи си някоя пола, ангелчето ми, и купонът може да започне.

– Твоя ли беше тази идея? – попита Араш, когато се срещнахме пред входа на "Старлайт Лаундж". Наблюдавах през стъклената стена на фоайето как един мъж от охраната брои клиентите, качващи се в асансьора, който щеше да ги отведе на покрива на сградата. Други двама охранители стояха до външната врата и задържаха тълпата, която се опитваше да нахлуе, като всеки от посетителите разчиташе на външния си вид, облеклото и личния си чар, за да успее да влезе в клуба.

– Аз съм не по-малко изненадан от теб.

– Забравих да ти кажа. – Ева буквално подскачаше от вълнение. – Шона е чула добри отзиви за това заведение и аз реших, че ще бъде забавно.

– Има страхотни отзиви в интернет – обади се Шона, – а и някои от редовните ми клиенти направо са полудели по това място.

Мануел се загледа в напиращата тълпа зад въжетата, а Мегуми Каба бе застанала предпазливо между Кари и Ева. Марк Гарити, Стивън Елисън и Арнолдо стояха малко по-назад, оставяйки свободен пътя за тези, чиито имена бяха в списъка на ВИП гостите.

Кари прехвърли ръка през рамото на Мегуми.

– Стой до мен, хлапе – каза той с широка усмивка. – да им покажем как стават тези работи.

Ева стисна ръката ми.

– Ето я и твоята изненада.

Проследих погледа ѝ и видях една двойка, която приближаваше към нас. Вдигнах учудено вежди, когато разпознах Магдалин Перес. Беше хванала под ръка мъжа до себе си, а тъмните ѝ очи светеха така ярко, както не ги бях виждал да блестят от дълго време.

– Здравей, Маги – поздравих аз, стиснах протегнатата ѝ ръка, и се наведох да я целуна по бузата. – Радвам се да те видя.

Още повече ме зарадва фактът, че Ева я беше поканила. Запознанството на двете жени беше доста бурно, за което вина имаше единствено Маги. В следващите седмици разривът между двете беше обтегнал отношенията ми с нея и вече бях готов да приема, че нещата ще продължат по този начин неопределено дълго. Сега обаче ми стана приятно, че ситуацията се бе променила.

Маги се усмихна.

– Здравейте, Гидиън, Ева. Запознайте се е приятеля ми Гейдж Флин.

Стиснах ръката на мъжа, след като той вече се бе ръкувал с Ева, и забелязах силата на захвата му и спокойния начин, по който посрещна изпитателния ми поглед. Той също ме изгледа изпитателно, но мисля, че моята преценка бе по-обстойна. Още преди края на седмицата щях да узная всичко по-важно за този човек. Маги бе преживяла достатъчно неприятности с Кристофър. Не исках отново да я видя наранена.

– А ето ги Уил и Натали – каза Ева, когато и последните членове на групата ни пристигнаха.

Уил Грейнджър имаше вид на битник,[2] който много му подхождаше. Беше прегърнал една дребна жена със синя коса и плътно татуирани догоре ръце, облечена в същия стил от петдесетте години. Докато Ева ни запознаваше, аз кимнах на охранителя да даде знак, че са пристигнали и последните хора, които чакаме. Той задържа опашката и ни направи път.

Жена ми ме изгледа подозрително.

– Не ми казвай, че притежаваш това заведение.

– Добре, няма.

– Искаш да кажеш, че наистина е твое?

Плъзнах ръка по гърба ѝ и я спрях върху извивката на бедрото ѝ. Беше сменила панталонките с прилепнала пола с цепка отзад. Започвах да си мисля, че щеше да е по-добре да не се беше преобличала. Панталонките разкриваха невероятните ѝ крака, полата подчертаваше невероятното ѝ дупе.

– Трябва да решиш дали искаш да ти отговоря на въпроса, или не – казах аз, докато влизахме в клуба.

Музиката свиреше силно, но певецът любител на сцената пееше още по-силно. Стратегически поставеното осветление осветяваше пътеките и масите, като в същото време не засенчваше ослепителния нощен пейзаж на Манхатън, който смайваше посетителите. Климатиците по стените и пода работеха на пълни обороти и охлаждаха въздуха до приятна температура.

– Има ли нещо в Ню Йорк, което не притежаваш?

Араш се засмя.

– "Д'Аргос Регал" на Трийсет и шеста улица вече не е негов.

Ева спря, при което Араш се блъсна в нея и тя залитна напред. Изгледах го ядосано.

Ева стисна ръката ми и изкрещя, така че да надвика шумотевицата в препълнения клуб.

– Отървал си се от онзи хотел?

Погледнах я. Удивлението и надеждата, изписани по лицето ѝ, напълно компенсираха финансовите загуби, които бях претърпял. Кимнах Тя се хвърли към мен и обви ръце около врата ми. Обсипа бузата ми с бързи яростни целувки и аз се усмихнах, когато погледът ми срещна този на Араш.

– И най-неочаквано – каза той – всичко си дойде на мястото.