Обсебена от теб

17.

На следващата сутрин тъкмо приготвях чаша кафе за Ева, когато смартфонът ми започна да звъни. Оставих сместа от мляко и сметана на плота, прекосих стаята до високия стол, където бях закачил палтото си, и извадих телефона от калъфа.

Стегнах се и вдигнах.

– Добро утро, майко.

– Гидиън. Съжалявам, че трябва да отменя уговорката ни с толкова кратко предизвестие – тя си пое треперливо въздух, – но няма да мога да дойда за обяд днес следобед.

Върнах се към кафето си, знаех, че ще се нуждая от него за дългия ден, който ми предстоеше.

– Няма проблем.

– Сигурна съм, че изпитваш облекчение – каза тя горчиво.

Отпих глътка и си пожелах напитката да беше по-силна, въпреки че едва минаваше осем.

– Недей. Ако не исках да ида на обяд с теб, щях аз да го отменя.

Тя замълча за минута, а после попита:

– Виждал ли си Крис скоро?

Отново отпих, докато гледах към коридора и чаках Ева да се появи.

– Видях го във вторник.

– Толкова отдавна? – В гласа ѝ имаше нотка страх. Не ми беше приятно да я чуя.

Ева влетя във всекидневната боса, тялото ѝ беше обвито в бледобежова тясна рокля, която успяваше да изглежда професионално, но в същото време подчертаваше всичките ѝ извивки. Бях я избрал за нея, защото знаех, че цветът ще подчертае оттенъка на кожата и светлата ѝ коса. Удоволствието от вида ѝ се плъзна във вените ми като алкохола, който си бях пожелал да е в кафето ми. Тя можеше да направи това с мен, да ме опияни и заплени.

– Трябва да вървя – казах аз. – Ще ти звънна по-късно.

– Никога не го правиш.

Оставих чашата си за кафе, за да взема тази на Ева.

– Не бих го казал, ако не го мислех.

Прекратих разговора, пъхнах телефона в джоба си и подадох кафето на жена си.

– Изглеждаш ослепително – прошепнах, като се наведох да положа целувка на бузата ѝ.

– За мъж, който твърди, че не знае абсолютно нищо за жените, определено знаеш как да облечеш една – каза тя и ме изгледа над ръба на чашата си, докато отпиваше.

Нисък стон на удоволствие се изтръгна от нея, докато преглъщаше – звук, много подобен на този, който издаваше, когато плъзнех члена си в нея. Кафето, вече знаех, беше една от зависимостите на Ева.

– Правил съм грешки, но се уча. – Облегнах се на кухненския плот и я придърпах между разкрачените си крака. Дали беше забелязала, че от дрешника липсва една рокля на "Вера Уанг"? Бях я махнал от гардероба ѝ, когато осъзнах колко голяма част от пищните ѝ гърди излага на показ.

Тя повдигна чашата си.

– Благодаря ти за това.

– За мен е удоволствие. – Прокарах върховете на пръстите си по бузата ѝ. – Трябва да поговоря с теб за нещо.

– О? Какво има, шампионе?

– Все още ли получаваш ежедневен бюлетин от Гугъл с новини за мен?

Тя погледна в чашата си.

– Трябва ли да пледирам Петата поправка?

– Няма нужда. – Изчаках пак да вдигне очи към мен. – Корин е продала книга, разказваща за времето ни заедно.

– Какво? – Очите ѝ потъмняха от бледо сиво до гранитно сиво.

Сложих ръка на тила ѝ и погалих с палеца си препускащия ѝ пулс.

– Според това, което пише в прессъобщението, тя си е водила дневник по онова време. Освен това ще сподели и лични снимки.

– Защо? Защо би продала всичко това и би позволила хората да се ровят в него?

Ръката, с която държеше чашата си, потрепери, затова я взех от нея и я оставих на плота.

– Не мисля, че и тя знае защо.

– Можеш ли да го спреш?

– Не. Въпреки това, ако излъже директно и мога да го докажа, ще я накарам да си плати.

– Но едва след като е публикувана. – Ева постави ръце на гърдите ми. – Тя знае, че ще трябва да я прочетеш. Ще трябва да видиш всички снимки и да прочетеш колко много те обича. Ще прочетеш всичко, което си правил и което дори не помниш сега.

– И това няма да има значение. – Притиснах устни до челото ѝ. – Никога не съм я обичал, не и по начина, по който обичам теб. Да си припомня онова време, няма изведнъж да ме накара да поискам тя да е с мен, а не ти.

– Тя не те е притискала – прошепна Ева. – Не като мен.

Заговорих плътно до кожата ѝ, искаше ми се да отпечатам думите в ума ѝ така, че никога да не се съмнява в тях.

– Тя също така не ме караше да се боря. Не ме караше да изпитвам глад, да се надявам, да мечтая така, както ти го правиш. Няма място за сравнение, ангелче, и няма връщане назад. Никога не бих го поискал.

Красивите ѝ очи се затвориха. Тя се сгуши в мен.

– Ударите просто продължават да идват, нали?

Погледнах над главата ѝ към прозореца, към света, който ни очакваше, когато пристъпим навън.

– Нека да дойдат.

Тя въздъхна рязко.

– Да, нека да дойдат.

Влязох в "Табло уан" и веднага видях Арнолдо. Облечен в безупречно бяло сако на главен готвач, комбинирано е черен панталон, той стоеше до малка маса за двама в дъното и говореше е жената, с която бях дошъл да се срещна.

Тя обърна глава към мен, докато се приближавах, дългата тъмна коса се плъзна по рамото ѝ. Сините ѝ очи светнаха за миг, когато ме видя, а после тази светлина бе бързо обуздана. Когато ме поздрави, усмивката ѝ беше хладна и повече от самодоволна.

– Корин. – Поздравих я с кимване, преди да се ръкувам е Арнолдо. Ресторантът, който той управляваше, а аз спонсорирах, беше пълен с гости за обяд, шумът от множество разговори беше достатъчно силен да заглуши инструменталната италианска музика, която се лееше от вградените говорители.

Арнолдо помоли да го извиним, тъй като отивал да нагледа кухнята, и повдигна ръката на Корин към устните си на сбогуване. Преди да си тръгне, ми отправи поглед, който разбрах като "Ще поговорим по-късно".

Седнах срещу Корин.

– Оценявам това, че отдели време да ме видиш.

– Поканата ти беше приятна изненада.

– Не мисля, че е била неочаквана. – Наведох се напред, попивайки меката интонация на говора ѝ. Докато гърленият глас на Ева винаги събуждаше дълбок копнеж, този на Корин действаше успокояващо. Усмивката ѝ се разшири, докато тя изтупваше невидима прашинка от дълбокото деколте на червената си рокля.

– Да, предполагам, че е така.

Изнервен от играта, която тя играеше, заговорих рязко:

– Какво правиш? Ти цениш неприкосновеността на личния си живот толкова, колкото и аз.

Устните на Корин се свиха в тънка линия.

– Аз си помислих същото, когато за първи път видях онова видео на теб и Ева как се карате в парка. Казваш, че не те познавам, но е точно обратното, а да оставиш личния ти живот да се развява по всички таблоиди не е нещо, което би позволил при нормални обстоятелства.

– Какво е нормално? – отвърнах рязко, не можех да отрека, че с Ева бях различен мъж. Никога не се бях занимавал с жени, които ме изпитваха и очакваха някакъв голям жест. Ако ме преследваха достатъчно агресивно, им позволявах да ме хванат за една нощ. С Ева винаги аз бях този, който преследваше.

– Точно за това говоря: не помниш. Защото си погълнат в страстна афера и не можеш да видиш отвъд нея.

– Отвъд нея няма нищо, Корин. Ще бъда с Ева, докато умра.

Тя въздъхна.

– Сега мислиш така, но бурните връзки не продължават дълго, Гидиън. Те се изпепеляват сами. Ти харесваш реда и спокойствието, а с нея няма да имаш това. Никога. Някъде вътре в себе си знаеш това.

Думите ѝ удариха в целта. Без да осъзнава, тя беше повторила собствените ми мисли по темата.

Един сервитьор дойде до масата ни. Корин си поръча салата, а аз питие – двойно.

– Значи си продала биографична книга, за да постигнеш., какво? – попитах я, когато сервитьорът се отдалечи. – да ми го върнеш? Да нараниш Ева?

– Не. Искам да си спомниш.

– Това не е начинът.

– А какъв е?

Задържах погледа ѝ.

– Всичко свърши, Корин. Да изложиш на показ спомените си, няма да промени това.

– Може би не – призна тя, звучеше толкова тъжно, че през мен премина спазъм на разкаяние. – Но ти каза, че никога не си ме обичал. Ако не друго, поне ще докажа, че това не е истина. Удовлетворение. Ти беше щастлив с мен. Не виждам същото спокойствие, когато си с нея. Не можеш да ми кажеш, че го чувстваш.

– Всичко, което казващ ми говори, че не те интересува дали ще бъда с теб накрая. Но ако напускаш Жиро, може би те вълнуват парите. Колко ти платиха, за да продадеш "любовта" си към мен?

Брадичката ѝ се повдигна.

– Не за това пиша книгата.

– Просто искаш да се увериш, че няма да остана с Ева.

– Просто искам да си щастлив, Гидиън. А откакто я срещна, виждам, че си всичко друго, но не и това.

Как щеше да приеме Ева книгата, когато я прочете? Предполагах не много по-добре, отколкото аз приемах "Златна".

Корин сведе поглед към лявата ми ръка, която лежеше на масата.

– Дал си на Ева годежния пръстен на майка си.

– Отдавна вече не е неин.

Тя отпи от виното, което стоеше пред нея на масата, когато седнах.

– В теб ли беше, когато бяхме заедно?

– Да.

Тя трепна.

– Можеш да си повтаряш, че аз и Ева сме несъвместими – казах сурово, – че или се караме, или се чукаме, без нищо съществено да се случва между двете. Но истината е, че тя е другата част от мен, и това, което правиш, ще я нарани, а това ще нарани мен. Ще ти изплатя цената на договора ти за публикация, ако оттеглиш книгата си.

Тя се втренчи в мен за миг.

– Аз... не мога, Гидиън.

– Кажи ми защо.

– Искаш от мен да те пусна да си отидеш. За мен това е начинът да го направя.

Наведох се напред.

– Моля те, Корин, ако чувстваш каквото и да е към мен, прекрати това.

– Гидиън...

– Ако не го направиш, ще превърнеш това, което за мен бяха хубави спомени, в нещо омразно.

В тюркоазените ѝ очи блеснаха сълзи.

– Съжалявам.

Отблъснах се от масата и се изправих.

– Наистина ще съжаляваш.

Обърнах се и излязох от ресторанта, тръгнах към чакащото бентли. Ангъс отвори вратата, погледът му се премести зад мен към огромния преден прозорец на "Табло уан".

– По дяволите. – Плъзнах се на задната седалка. – По дяволите, мамка му!

Хора, които чувстваха, че съм ги наранил по някакъв начин, изпълзяваха от сенките като паяци, примамени от присъствието на Ева в живота ми.

Тя беше най-голямата ми слабост и аз не го прикривах добре. А това започваше да се превръща в проблем, който трябваше да овладея. Кристофър, Ан, Ландън, Корин... те бяха само началото. Имаше и други, изпълнени е негодувание срещу мен. И дори повече, които таяха злоба към баща ми.

Дълго време ги бях предизвиквал да ме нападнат, като се наслаждавах на дързостта си. Сега копелетата ме нападаха чрез жена ми. Всички наведнъж. И това започваше да ми идва в повече. Ако не държах гарда си напълно вдигнат, а фокуса си – безусловен, щях да оставя Ева открита и незащитена.

Трябваше да предотвратя това, каквото и да ми костваше.

– Все още искам да те видя тази вечер – каза Ева, съблазнителният ѝ глас се носеше по телефонната линия като дим.

– За това няма съмнение – казах ѝ, като се облегнах назад в стола зад бюрото ми. Вън от прозорците слънцето стоеше ниско в небето. Работният ден беше приключил. По някое време в тази луда седмица август се беше превърнал в септември. – Ти се погрижи за Кари, аз ще говоря с Арнолдо, а когато приключим, ти и аз ще започнем уикенда си.

– Господи, тази седмица просто отлетя. Трябва да тренирам. Пропуснах прекалено много дни.

– Направи спаринг с мен утре.

Тя се разсмя.

– Да бе, да.

– Не се шегувам. – Помислих си за Ева в спортния ѝ сутиен и прилепнали панталони и членът ми се раздвижи с интерес.

– Не мога да се бия с теб! – възпротиви се тя.

– Разбира се, че можеш.

– Знаеш прекалено много. Твърде добър си.

– Нека подложим твоите умения за самозащита на тест, ангелче. – Идеята, която бях подхвърлил като хрумване, изведнъж ми се стори най-добрата, която съм имал за целия ден. – Искам да знам, че можеш да се грижиш за себе си, ако по изключение ти се наложи.

Никога нямаше да ѝ се наложи, но за мен щеше да бъде успокоение да знам, че би могла да избяга от евентуална заплаха.

– Утре ще се занимавам със сватбата, но ще си помисля – каза тя. – Задръж така.

Чух как вратата на колата се отваря и как Ева поздравява охраната. Тя каза "здрасти" на портиера, а после чух звънеца на пристигналия асансьор в лобито ѝ.

– Знаеш ли – въздъхна тя, – правя се на смела пред Кари, но се притеснявам какво ще стане с Трей. Ако той го напусне, мисля, че е напълно възможно Кари съвсем да се саморазруши.

– Той иска много – предупредих я, чух още веднъж звънеца на асансьора. – Кари реално казва на този пич, че има бременна любовница, която възнамерява да задържи. Не, задраскай това. Казва, че Трей ще му бъде любовник. Не мога да си представя такъв разговор да мине добре с когото и да било.

– Знам.

– Ще държа телефона си при мен цяла вечер. Обади ми се, ако се нуждаеш от мен.

– Аз винаги се нуждая от теб. Вкъщи съм, така че трябва да затварям. Ще се видим по-късно. Обичам те.

Тези думи винаги ли щяха да ме удрят така силно, че да отнемат дъха ми?

Затворихме точно когато позната фигура се появи зад ъгъла, който водеше към офиса ми. Изправих се, докато Марк Гарити се приближи до отворената врата, и го пресрещнах с протегната ръка.

– Марк, благодаря ти, че ми отдели от времето си.

Той се усмихна и се ръкува с мен, като стисна силно ръката ми.

– Аз съм този, който е благодарен, господин Крос. Има голям брой хора в този град, в целия свят всъщност, които биха убили, за да са на моето място в момента.

– Наричай ме Гидиън, моля те. – Посочих към местата за сядане. – Как е Стивън?

– Много е добре, благодаря. Започвам да мисля, че истинското му призвание е било да стане сватбен организатор.

Усмихнах се.

– Ева се кани да се заеме с това този уикенд.

Като разкопча сакото си, Марк подръпна нагоре крачолите на панталона си и седна на дивана. Сивият му костюм приятно контрастираше с тъмната кожа и раираната вратовръзка, придавайки му вид на проспериращ градски професионалист.

– Ако това ѝ е поне наполовина толкова приятно, колкото на Стивън – каза той, – ще се забавлява изключително много.

– Да се надяваме, че няма да се забавлява прекалено много – отвърнах провлечено, оставайки прав. – Бих искал планирането вече да приключи и да дойде сватбата.

Марк се разсмя.

– Искаш ли нещо за пиене? – попитах го.

– Няма нужда, благодаря.

– Добре. Ще карам по бързата процедура. – Седнах до него. – Помолих те да се срещнем след работа, защото не би било уместно да ти предлагам пост в "Крос индъстрис", докато си в работното си време към "Уотърс Фийлд и Лийман".

Веждите му се повдигнаха рязко. Оставих го да осмисли думите ми за секунда-две.

– "Крос индъстрис" притежава множество разнообразни международни предприятия, съсредоточени върху недвижими имоти, развлечения и водещи марки – или активи, за които вярваме, че могат да достигнат този статут.

– Като водка "Кингсман".

– Именно. В повечето случаи рекламните и маркетинговите кампании се провеждат на по-ниско ниво, но преразглеждания на брандове или промени в маркетинговите послания се одобряват тук. Заради разнообразието, което споменах, винаги разглеждаме нови стратегии за ребрандиране или укрепване на вече установени марки. Ще си ни от полза.

– Еха. – Марк потри длани на коленете си – Не съм сигурен какво очаквах, но това ме хвана неподготвен.

– Ще ти плащаме двойно на това, което получаваш сега, като за начало.

– Това е изключителна оферта.

– Не съм мъж, който харесва думата не.

По лицето му просветна усмивка.

– Съмнявам се да я чуваш много често. Предполагам, това означава, че Ева напуска "Уотърс Фийлд и Лийман"?

– Все още не е решила.

– Не е ли? – Веждите му отново се вдигнаха. – Ако аз напусна, тя ще загуби работата си.

– И ще получи друга тук, разбира се. – Отговарях възможно най-кратко и сдържано. Исках съдействието му, а не въпроси, чиито отговори можеше да не му харесат.

– Да не би тя да чака моето съгласие, преди да предприеме някакво действие?

– Твоето решение ще бъде катализатор.

Марк прокара ръка по вратовръзката си.

– Едновременно съм поласкан и развълнуван, но...

– Разбирам, че това не е стъпка, която си обмислял да направиш – вметнах гладко. – Щастлив си там, където си, и усещаш известна сигурност в работата си. Затова съм готов да ти гарантирам поста, както и умерени бонуси и ежегодни увеличения на заплатата, за следващите три години, освен ако не извършиш някакво нарушение.

Наведох се напред и сложих пръсти на папката, която Скот беше оставил върху масата. Бутнах я към Марк.

– Тук цялата информация е подробно описана. Вземи я вкъщи с теб, обсъди въпроса със Стивън и ми дай решението си до понеделник.

– Понеделник?

Изправих се.

– Очаквам, че ще искаш да дадеш достатъчно предизвестие на "Уотърс Фийлд и Лийман", и нямам проблем с това, но искам да знам колкото се може по-скоро дали приемаш ангажимента.

Той вдигна папката и стана на крака.

– А ако имам въпроси?

– Обади ми се. Визитката ми е в папката. – Погледнах към часовника на ръката си. – Съжалявам. Имам още една среща.

– О, да, разбира се. – Марк пое протегнатата ми ръка. – Съжалявам. Всичко се случи толкова бързо, че се чувствам сякаш не съм го възприел напълно все още. Но разбирам, че ми предлагаш фантастична възможност, и го оценям.

– Добър си в това, което правиш – казах му искрено. – Нямаше да ти направя предложението, ако не го заслужаваше. Помисли си, а след това кажи "да".

Той се засмя.

– Ще помисля сериозно и ще ти се обадя в понеделник.

Докато си тръгваше, обърнах глава към сградата, където се помещаваше главният офис на "Ланкорп". Ландън нямаше повече да ме издебне, когато не очаквам.

– Тя започна да плаче в секундата, в която ти излезе.

Погледнах Арнолдо над ръба на чашата си, в която имаше два пръста скоч. Преглътнах и го попитах:

– Искаш да се чувствам виновен за това ли?

– Не. Аз също не бих я съжалявал. Но помислих, че би трябвало да знаеш, че Корин не е съвсем без сърце.

– Никога не съм мислил, че е. Просто смятах, че е дала това сърце на съпруга си.

Арнолдо сви едно рамо. Облечен в износени дънки и запасана бяла риза, разтворена на яката и с навити ръкави, той привличаше доста женското внимание.

Барът беше пълен, но нашето отделение на ВИП балкона беше добре охранявано и това държеше останалите редовни посетители на разстояние. Арнолдо седеше на дивана във форма на полумесец там, където Кари бе седял първата вечер, когато се бях срещнал с Ева извън "Кросфайър". Това място щеше винаги да ми носи множество спомени заради нея. Именно онази нощ бях осъзнал, че тя променя всичко.

– Изглеждаш уморен – подхвърли Арнолдо.

– Тази седмица беше от тежките. – Улових погледа му. – Не, не се отнася за Ева.

– Искаш ли да поговорим?

– Всъщност няма какво да кажа. Трябваше да бъда по-умен. Показах на света колко много значи тя за мен.

– Страстни целувки на улицата, още по-страстни караници в парка. – Той се усмихна мрачно. – Как беше онзи израз? Ти си "разтворена книга"?

– Отворих вратата и сега всички искат да преминат през нея. Тя е най-прекият път, ако искат да ми размътят ума, и всички го знаят.

– Включително Брет Клайн?

– Той вече не е проблем.

Арнолдо ме погледна изучаващо и сигурно видя това, което търсеше. Кимна.

– Радвам се, приятелю.

– Аз също. – Взех си второ питие. – Какво ново при теб?

Той пренебрегна въпроса с безгрижно махване на ръката, погледът му се плъзна настрани, поглъщайки жените наблизо, които се поклащаха в такт с музиката на Лана Дел Рей.

– Ресторантът върви добре, както знаеш.

– Да, много съм доволен. Надхвърляме прогнозите за печалба във всяко отношение.

– Тази седмица тъкмо заснехме промоционални клипове за новия сезон. Веднага щом "Фууд нетуърк" излъчат тях и новите епизоди, би трябвало да видим добър растеж на бизнеса.

– Тогава ще казвам, че съм те познавал, преди да станеш звезда.

Той се разсмя и чукна чашата си в моята, когато я вдигнах за наздравица.

Бяхме се върнали на правия път и това премахна частично безпокойството, което чувствах. Не се опирах на Арнолдо по начина, по който Ева разчиташе на своите приятели, или както Кари се държеше за нея, но въпреки това Арнолдо беше важен за мен. Нямах много хора в живота си, с които бях близък. Да намеря онзи ритъм, който бяхме изгубили с него, беше една голяма победа в седмица, която ми изглеждаше като загубена битка.