Обсебена от теб

5.

– Изобщо не можах да те позная без костюм и вратовръзка – каза Сам Имара, когато се настаних на стола срещу него.

Беше набит мъж, под метър и осемдесет, но доста мускулест. Главата му беше обръсната и покрита с татуировки, а ушите – пробити така, че се виждаше през тях.

"Барът на Пийт на Шейсет и девета улица" не се намираше на Шейсет и девета улица, така че нямах никаква представа откъде идва името му. Това, което разбрах обаче, беше, че името на групата "Сикс-Найнтс" произлиза от това на бара, тъй като бяха свирили на сцената му в продължение на няколко години. Освен това научих, че тоалетните в дъното бяха мястото, където Брет Клайн беше чукал жена ми.

Много ми се искаше да го стисна за гушата заради това. Тя заслужаваше палати и частни острови, а не мърляви тоалетни.

Барът не беше истинска дупка, но му липсваше класа. Обикновено плажно заведение, което изглеждаше по-добре под прикритието на нощта, известно най-вече като място, където се събират студентите от университета в Сан Диего и пият, докато забравят кои са или кого са изчукали.

След като го изравня със земята, никой нямаше да си спомня повече за него.

Мястото на срещата беше нарочно подбрано, което беше много мъдър ход от страна на Сам Имара. Караше ме да бъда нервен и добре да осъзнавам какъв беше залогът. Ако решението ми да се появя сам, облечен в дънки и фланелка, също го вадеше от релси, то тогава бях отговорил подобаващо на предизвикателството му.

Облегнах се назад, наблюдавайки го внимателно. В бара имаше малко посетители, повечето от които седяха на верандата. В помещението, пресъздаващо плажна атмосфера, имаше само шепа хора.

– Реши ли да приемеш предложението ми?

– Все още го обмислям.

Кръстоса крака и се извърна така, че да отпусне ръка върху облегалката на стола. Беше прекалено самоуверен и недостатъчно умен, за да прояви необходимото внимание.

– Но, виж какво, като знам какво целиш, оставам изненадан, че не оценяваш личния живот на Ева на повече от един милион долара.

Усмихнах се вътрешно.

– За мен спокойствието на Ева е безценно. Но ако си въобразяваш, че ще вдигнеш цената, много се лъжеш. Така или иначе, ще получиш съдебна забрана за разпространението му. Освен това има една много неприятна малка подробност, отнасяща се до факта, че си снимал Ева без нейно съгласие, което е съвсем различно от това в общественото пространство да се появи запис на секс сцени, направен с изричното съгласие и на двамата партньори.

Той стисна зъби.

– Мислех, че не искаш много да се шуми около записа и няма да ти е приятно, ако той стане публично достояние. Имай предвид, че ако се стигне до съд, Ева ще бъде съвсем сама. Вече разговарях с Брет и изчистихме проблема помежду си.

Раменете ми се стегнаха от напрежение.

– Той виждал ли е записа?

– Има копие от него.

Сам бръкна в джоба си и извади една флашка.

– А ето и копието за Ева. Реших, че ще искаш да видиш за какво си даваш парите.

Мисълта, че Клайн е гледал секс сцените с Ева, ме накара да побеснея. Достатъчно неприятни бяха спомените, които имаше. Притежаването на записа бе напълно недопустимо.

Стиснах здраво флашката.

– Ще излезе наяве, че такъв запис съществува, не мога да попреча на това. Ти вече се обърна към прекалено много журналисти с предложение да им го продадеш. Това, което мога да направя, е да те унищожа. Лично аз го предпочитам. Искам да видя как гориш, лайно такова.

Сам се размърда на мястото си.

Наведох се напред.

– Не си записвал само Ева и Клайн. Има още десетки други жертви, които не са дали съгласието си. Аз притежавам този бар. По дяволите, притежавам и групата. Не представляваше огромна трудност да открия редовните посетители, както и феновете на бандата, които са били тук, докато си правил незаконни записи в тоалетната.

Виждах как алчността в очите му постепенно започва да гасне и накрая съвсем изчезна.

– Ако беше по-умен – продължих аз, – щеше да се стремиш към дългосрочна печалба, а не към това още на момента да получиш някакви пари. Така че сега ще подпишеш договора, който ще ти дам, и ще си тръгнеш оттук с чек за четвърт милион.

Той се изправи.

– Майната ти! Каза един милион. Такава беше сделката.

– Която ти не прие. – Аз също станах. – Предложението вече не е актуално. И ако продължаваш още дълго да се колебаещ ще оттегля и новото си предложение. Просто ще те съсипя и ще те изпратя в затвора. Достатъчно е да кажа на Ева, че съм се опитал.

Докато се отдалечавах, мушнах флашката в джоба си; там тя моментално прогори дупка, която не можех да пренебрегна. Срещнах погледа на Араш, който седеше на бара и чакаше да му подам знак, че е негов ред да се намеси.

Скочи от високия стол.

– Винаги ми е много приятно да наблюдавам как плашиш някого до смърт – заяви той и се отправи към мястото, което току-що бях освободил, с договора и чека в ръка. Излязох от полумрака на бара и се озовах под яркото слънце на Сан Диего. Ева не искаше да виждам записа, беше ме накарала да ѝ обещая, че няма да го гледам.

Но тя изпитваше някакви чувства към Клайн. Той си оставаше съвсем реална заплаха. Ако ги видех заедно в интимни отношения, може би щях да получа информацията, която ми беше необходима, за да се справя с него.

Беше ли тя така сексуално необуздана с него, както е с мен? Държеше ли се така отчаяно и ненаситно? Можеше ли той да я накара да свърши, както я карах аз? Стиснах очи, за да не виждам образите в съзнанието си, но те не си отиваха.

Спомних си обещанието си, прекосих паркинга и се отправих към колата, която бях наел.

"Не е ли глупаво, че за мен е също толкова вълнуващо да бъда твой приятел, колкото да бъда твоя съпруга?"

Засмях се вътрешно, когато прочетох съобщението на Ева, и отговорих: "За мен е също толкова вълнуващо да бъда твой любовник, колкото да бъда твой съпруг".

"Мили боже... маниак."

Това вече ме накара да се разсмея с глас.

– Какъв беше този звук? – Араш ме погледна над ръба на таблета си, след като се бе разположил удобно на дивана в хотелския си апартамент. – Това да не беше смях, Крос? Наистина ли се смееше? Или може би получаваше сърдечен удар?

Показах му среден пръст.

– Сериозно? – подскочи той. – Показваш ми среден пръст?

– Ева казва, че това е класика.

– Ева е достатъчно готина, за да направи подобно нещо и да ѝ се размине. Ти не си.

Отворих нов прозорец и влязох в профила си в социалната мрежа през лаптопа, свързах го с този на Ева и отбелязах "сгоден", след като с нея вече бяхме "приятели". Докато чаках да потвърди връзката ни, кликнах на нейния профил и се засмях отново, като видях коя снимка беше избрала за профилна. Ева за първи път се появяваше пред света така и го правеше по начин, който даваше да се разбере, че ми принадлежи. Отговорих ѝ, когато видях, че е потвърдила статуса ни. "Сега си и двете."

"Спазвам моята част от сделката." Плъзнах поглед от прозореца със съобщенията към снимката в профила ѝ. Докоснах лицето ѝ с върха на пръстите си и едва устоях на желанието да отида при нея. Беше прекалено рано. Нуждаеше се от всичкото лично пространство, което можех да понеса да ѝ дам.

"Аз също, ангелчето ми."

Залата на казиното не беше нито голяма, нито малка и лесно се пълнеше. За "Сикс-Найнтс" бе по-добре да могат да се похвалят, че всички билети за концерта им са разпродадени, отколкото да изпаднат в неудобната ситуация в залата да има празни места, и то в родния им град. Разбира се, Кристофър бе помислил за това.

Брат ми си разбираше от работата. Въпреки това се бях научил, че не трябва да му казвам подобно нещо. След всяка похвала ставаше още по-голям задник.

Докато залата бавно се изпразваше, аз се отправих към пространството зад сцената. Това не беше моята територия, въпреки че като основен акционер във "Видал рекърдс" имах пропуск, който ми осигуряваше достъп навсякъде. Тук Клайн определено имаше преимущество.

Не можах да се удържа да изчакам до сутринта, макар да знаех, че това бе по-умният ход. Тогава той щеше да е изтощен. Може би щеше да е махмурлия и предимството щеше да е на моя страна.

Нямаше начин обаче да чакам толкова дълго. Записът беше у него.

Сигурно го беше гледал поне веднъж. Може би повече от веднъж. Не можех да преглътна мисълта, че ще го гледа отново. Най-важната точка в плана ми беше да му го отнема.

Освен това исках да знае, че съм наблизо, преди да се срещне с Ева. Маркирах територията си, така да се каже, и бях избрал да го направя, облечен в дънките и фланелката, които носех на срещата с Имара. Всичко, свързано с Ева, беше личен проблем, а не бизнес, исках Клайн да разбере това още в момента, в който ме види.

Влязох откъм лявата страна на сцената и на мига попаднах в пълен хаос. Оскъдно облечени жени, замаяни от любимото си питие или наркотик, се бяха струпали в издраскания тесен коридор. Десетки татуирани мъже с пиърсинги нахлуха отнякъде и започнаха бързо, с привични умели движения, да събират оборудването. От скритите високоговорители се носеше тежка музика, която влизаше в дисонанс с мелодиите, процеждащи се от отделните помещения. Опитвах да си пробия път през тази лудница и през цялото време търсех една ясно открояваща се глава с коса, оформена на стърчащи остри бодлички.

Една до болка позната руса жена излезе от отворената врата на няколко метра от мен, косата падаше около раменете ѝ и привличаше вниманието към пищните извивки на страхотното ѝ дупе.

Забавих крачка. Сърцето ми започна да бие по-бързо. Клайн я последва, държеше бира в едната си ръка, а с другата се протягаше към жената. Тя я хвана и го придърпа зад кулисите. Познавах тази деликатна ръка, знаех колко мека е кожата ѝ. Колко силен беше захватът ѝ. Познавах усещането, когато ноктите ѝ се забиваха в гърба ми. Как пръстите ѝ дърпаха косата ми, докато тя свършваше в устата ми. Електрическият ток, който протичаше, когато ме докоснеше. Въздействието ѝ върху най-първичните ми сетива.

Замръзнах на мястото си, стомахът ми се свиваше. А тя стоеше близо, прекалено близо до Клайн. Облегна рамо на стената. Ханшът ѝ бе провокативно издаден на една страна, пръстите ѝ се спуснаха предизвикателно по корема на Клайн. Той ѝ се усмихна наперено, готов да флиртува с нея, пръстите му галеха горната част на ръката ѝ прекалено интимно.

Никой, видял ги, не би се усъмнил, че са любовници.

Кръвта ми закипя от гняв. Обзе ме дълбоко мрачно усещане.

Болка. Пронизваща душата ми болка. Спря дъха ми и ми отне всяка възможност да се контролирам.

Една женска ръка ме обгърна през рамото. После се плъзна под фланелката, за да докосне гърдите ми, докато другата ѝ ръка се обви около кръста, за да погали члена ми. Лепкавата миризма на парфюм навлезе в ноздрите ми и ме накара да я отблъсна силно точно в момента, когато една слаба като модел брюнетка с обилно гримирани сини очи се опита да ме притисне отпред.

– Махайте се! – изръмжах аз и ги изгледах с такъв яден поглед, че те се отдръпнаха назад и ме нарекоха задник.

В друг случай бих ги изчукал и двете, така чувството, че съм преследван, щеше да се превърне в усещане за пълен контрол.

След Хю се бях научил как да се справям със сексуалните хищници. Как да ги поставям на мястото им. Спуснах се напред и разблъсках тълпата, спомних си усещането, което изпитах, когато забих юмрук в челюстта на Клайн. Безмилостно твърдото му тяло. Стонът, който издаде, когато го ударих с цялата си сила и злоба.

Исках да го просна на земята и да го пребия. Да го видя окървавен. Пречупен.

Клайн се наведе над нея и заговори нещо в ухото ѝ. Стиснах юмруци. Тя отметна глава назад и се изсмя, а аз замръзнах на мястото си. Стреснат и объркан. Въпреки целия шум наоколо, нещо в смеха ѝ не беше както трябва.

Това не беше смехът на Ева.

Беше прекалено висок. Смехът на жена ми беше нисък и дрезгав. Секси. Неповторим като жената, на която принадлежеше.

Блондинката извърна глава и тогава я видях в профил. Не беше Ева.

Тялото и косата приличаха на нейните. Но не и лицето.

Какво, по дяволите, ставаше тук? Осъзнах се и дойдох на себе си. Това беше момичето от клипа към "Златна". Дубльорката на Ева. Работници и групита минаваха покрай мен, а аз стоях като закован на място, докато Клайн галеше и прелъстяваше бледото подобие на моята неповторима съпруга.

Стреснах се от вибрациите на телефона в джоба ми. Изругах, извадих го и прочетох съобщението от Раул: "Току-що пристигна в казиното".

Значи беше променила решението си за срещата с Клайн. Отговорих му, опитвайки се да извлека максимума от ситуацията. "Накарай я да дойде в лявото крило. Сега."

"Разбрано."

Отстъпих към стената и влязох в една ниша, която оставаше прикрита зад металното оборудване, натрупано върху ръчни колички. Минутите течаха съвсем бавно.

Усетих присъствието ѝ, преди да я видя, обзе ме вълнение, когато я разпознах. Извърнах глава и я открих лесно. За разлика от имитаторката си, която носеше къса прилепнала рокля, Ева бе облечена в дънки и семпъл сив потник. Беше обула сандали на високи токчета, а обиците ѝ бяха с формата на халки, изглеждаше непринудена и спокойна. Желанието се стовари върху мен със страшна сила. Тя беше най-красивата жена, която някога бях виждал, и без съмнение най-сексапилната. Другите жени се обръщаха и я проследяваха с поглед, когато минаваше покрай тях, завиждаха на вродената ѝ красота и сексапил. Мъжете я гледаха с подчертан интерес, но тя изобщо не ги забелязваше, защото цялото ѝ внимание бе съсредоточено върху Клайн.

Присви очи, когато забеляза същата сцена, която бях видял и аз преди малко. Наблюдавах я, докато преценяваше ситуацията, и разбрах, че си вади същия извод, до който бях стигнал и аз. По лицето ѝ преминаха безброй емоции. Сигурно ѝ беше много странно да види бившия си любовник да се стреми толкова отчаяно да си върне онова, което някога бе преживял с нея.

За мен това беше непонятно. Ако не можех да имам Ева, не бих имал никоя друга.

Тя изпъна рамене. Вирна брадичка. След това по устните ѝ заигра усмивка. Наблюдавах как постепенно прие случващото се и я обзе някакъв нов вид спокойствие. Каквото и да бе търсила, вече го бе намерила.

Ева мина покрай мен, без да ме забележи, но Раул ме приближи.

– Много неудобна ситуация – каза той, насочил вниманието си към Клайн, в този момент певецът забеляза жена ми и видимо застина.

– Идеално – отвърнах аз, като видях как жена ми поздрави Клайн, като му подаде лявата си ръка.

Брилянтите на пръстена ми блестяха върху пръста ѝ и нямаше начин да останат незабелязани.

– Дръж ме в течение.

След това си тръгнах.

Мускулите ми горяха, докато правех осемдесетата си лицева опора, а погледът ми беше вторачен във флашката на килима пред мен. Бях се справил добре с Имара и Клайн, но това не ми бе доставило удовлетворение. Все още бях напрегнат и раздразнен, изгарях от желание да се сбия.

Очите ми смъдяха от струйките пот, които се стичаха по челото ми. Дишах тежко от усилието. Знаех, че Ева обикаля клубовете заедно с Кари и някои от приятелите им от Южна Калифорния, и това още повече влошаваше нещата. Знаех колко необуздана ставаше, когато излезеше да пие и да танцува. Обичах да я чукам, когато тялото ѝ беше влажно и топло от пот, тогава вагината ѝ ставаше гладка и ненаситна.

Господи. Членът ми започна да пулсира и стана още по-твърд. Ръцете ми се разтрепериха, вече достигах до точката на мускулна преумора. Вените ясно изпъкваха по ръцете и предмишниците ми. Нуждаех се от студен душ, но нямаше да мастурбирам. Пазех цялата си сперма само за Ева. Всяка гъста напомняща сметана капка.

Звукът от лаптопа ми показа, че съм получил съобщение, забавих необуздания ритъм и направих стотната си преса, преди да се изправя на крака. Взех флашката и я оставих на бюрото, след което се протегнах към кърпата, която бях преметнал на облегалката на стола. Изтрих челото си, преди да прочета съобщението, очаквах последните новини, за да разбера как преминава нощта на Ева. Вместо това получих съобщение от самата нея.

"Кой номер е стаята ти?"

За момент останах вперил поглед в екрана, опитвах се да разбера смисъла на въпроса ѝ. Последва още един звук, беше пристигнало съобщение от Раул: "Тръгнала е към хотела ти".

Предвкусвайки срещата ни, насочих вниманието си от тренировката към възхитителната си и безкрайно умна съпруга. Отговорът ми гласеше: "4269".

Вдигнах слушалката на телефона и набрах румсървис.

– Бутилка шампанско "Кристал" – поръчах аз. – Две чаши, ягоди и бита сметана. Донесете ги след десет минути. Благодаря.

Върнах слушалката на мястото ѝ и преметнах кърпата около врата си. Един бърз поглед към часовника ми показа, че е два и половина сутринта. В момента, в който звънецът иззвъня, вече бях загасил всички лампи в хола и спалнята и бях дръпнал пердетата, така че да се вижда озареният от луната океан. Отворих вратата и видях пред нея както Ева, така и поръчката ми. Жена ми беше облечена със същите дрехи, в които я бях видял по-рано, и видът ѝ ме накара моментално да се възбудя отново. Косата ѝ висеше отпусната, лицето ѝ блестеше, спиралата ѝ леко се беше разтекла. Миришеше на чиста пот и алкохол. Ако келнерът не стоеше зад гърба ѝ, щях да я съборя по гръб на плочките във фоайето, преди да е разбрала какво ѝ се случва.

– Мили боже! – прошепна тя и ме изгледа от главата до петите.

Сведох поглед надолу. Все още бях прегрял, кожата ми блестеше от пот. Ластикът на анцуга ми беше мокър от нея, привличайки погледа върху ерекцията ми, която изобщо не се опитвах да крия.

– Извинявай, но ме хващаш по средата на тренировка.

– Какво правиш в Сан Диего? – попита настойчиво тя още от коридора.

Отстъпих назад и ѝ направих знак да влезе.

Не помръдна от мястото си.

– Няма да се оставя да бъда погълната от водовъртежа на божествените ти сексуални изпълнения, докато не отговориш на въпроса ми.

– Тук съм по работа.

– Глупости – каза тя и скръсти ръце.

Протегнах се, хванах я за лакътя и я придърпах към себе си.

– Мога да го докажа.

Келнерът вкара количката след нея.

– Прекалено голям оптимист си – измърмори тя, виждайки какво бях поръчал, докато аз подписвах сметката.

Върнах листа и писалката на келнера, изчаках го да излезе и отидох до телефона при дивана.

Набрах номера на стаята на Араш

– Не мога да повярвам – обади се Араш, звучеше ужасно уморено. – Някои хора искат да спят, Крос.

– Жена ми желае да говори с теб.

– Какво? – Чу се шумолене на чаршафи. – Къде си?

– В стаята си – отвърнах аз и подадох слушалката на Ева. – Адвокатът ми.

– Да не си се побъркал? – попита тя. – В Ню Йорк е пет сутринта. Неделя.

– Той е в съседната стая. Говори с него. Попитай го дали съм работил днес.

Ева тръгна решително към мен и грабна слушалката от ръката ми.

– Би трябвало да си намериш нова работа – заяви тя. – Шефът ти е напълно побъркан.

Той отговори нещо и тя въздъхна.

– Преди – каза тя и хвърли поглед към мен. – Слава богу, че е готин. Въпреки това би трябвало да отида на психиатър. Извинявай, че те събуди. Върни се в леглото.

Подаде ми слушалката.

Взех я и я сложих до ухото си.

– Както ти каза и тя, върни се в леглото.

– Харесва ми. Прави живота ти черен.

Плъзнах поглед по нея.

– И аз я харесвам. Лека нощ. Затворих телефона и протегнах ръка към нея.

Тя отстъпи назад, отбягвайки ръката ми.

– Защо не ми каза, че си тук?

– Не исках да те карам да се чувстваш ограничена.

– Нямаш ли ми доверие?

Вдигнах вежди.

– Пита жената, която проследи телефона ми до хотела.

– Просто бях любопитна дали си останал да спиш в мезонета, или не си! – Нацупи се, когато видя, че продължавам да я наблюдавам. – И освен това... ми липсваше.

– Тук съм ангелчето ми – казах аз и разтворих ръце. – Ела и ме вземи.

Тя сбърчи нос.

– Трябва да си взема душ. Воня.

– И двамата сме потни – отбелязах аз и отидох при нея, този път тя не се отдръпна. – Обичам начина, по който миришеш. Знаеш това.

Сложих ръце на кръста ѝ и ги плъзнах нагоре, докато прегърнах крехкия ѝ гръден кош точно под напращелите гърди. Сложих ръце върху тях през потника, усетих тежестта им и леко ги притиснах. Никога не съм имал особено отношение към определена част на женското тяло, докато не срещнах Ева. Обожавах всеки сантиметър от нея, наслаждавах се на всяка нейна пищна извивка.

Палците ми започнаха да описват кръгове около зърната на гърдите ѝ, усетих как се втвърдиха.

– Обичам да те усещам под ръцете си.

Наведох глава и зарових лице в свивката на врата ѝ, търкайки влажната си коса в нея.

Тя простена.

– Не е честно. Толкова си мускулест и блестящ и си почти без дрехи, а аз нямам никаква воля.

– Не ти трябва воля. – Мушнах ръце под потника ѝ и разкопчах сутиена. – Отдай ми се, Ева.

Поех въздух дълбоко и бавно, когато тя плъзна ръка под ластика на боксерките ми и сграбчи члена ми.

– Ммм – прошепна, – виж какво си намерих.

– Ангелчето ми – казах аз и обхванах дупето ѝ, – кажи ми, че го искаш точно по начина, по който съм готов да ти го дам.

Вдигна поглед към мен и ме погледна изпод натежалите си клепки.

– И как ще стане това?

– Тук. На пода. Дънките ти – омотани около единия глезен, ризата ти качена нагоре, а бельото дръпнато настрана. Искам да вкарам члена си в теб и да те изпълня със сперма. – Плъзнах език по все по-бързо пулсиращата вена на врата ѝ. – Ще се погрижа за теб, веднага щом те сложа в леглото, но сега... Искам просто да те използвам.

Тя потрепери.

– Гидиън.

Обгърнах бедрата ѝ с една ръка, бутнах я така, че да загуби равновесие, и внимателно я сложих да легне на килима. Устата ми откри нейната, беше мека, топла и мокра, езикът ѝ лижеше моя. Обгърна врата ми с ръце, опитвайки се да се задържи за мен. Сложих я да легне, възседнах бедрата ѝ и пръстите ми започнаха да разкопчават дънките ѝ. Коремът ѝ беше плосък и мек като коприна, сви се от гъдел, когато кокалчетата на пръстите ми го докоснаха. Гъделът ѝ ме накара да се усмихна, долепил устни до нейните, гърдите ми започнаха да се изпълват с такова щастие, че се почувствах прекалено малък, за да го задържа в себе си.

– Остани при мен – казах ѝ аз. – Да се събудим заедно.

– Да.

Надигна бедра, за да ми помогне да сваля бикините ѝ.

Освободих единия ѝ крак, но оставих другия омотан в дънките ѝ, след това разтворих бедрата ѝ с ръце, за да мога да я виждам. От свалянето на дънките бикините ѝ се бяха дръпнали встрани и ми разкриваха точно онази гледка, която исках да видя.

Тя беше моя съпруга. Най-ценното ми притежание, ценях я толкова много. Но я обичах и когато беше раздърпана и приличаше на мръсница. Сексуален обект, доставящ ми удоволствие. Единствената жена, която можеше да заглуши спомените ми и да ме накара да се почувствам свободен.

– Ангелчето ми.

Плъзнах се надолу, проснах се върху нея, устата ми се пълнеше със слюнка в очакване да усетя вкуса ѝ.

– Не – запротестира тя и се покри с ръце.

Притиснах китките ѝ встрани и я изгледах ядосано.

– Искам те така.

– Гидиън...

Започнах да я ближа през коприната, тя простена и се надигна, заби пети в килима и повдигна цепката си до устата ми. Дръпнах със зъби бикините ѝ настрана и разкрих невероятно нежната ѝ кожа. От гърдите ми се изтръгна нисък звук, членът ми стана болезнено твърд.

Обвих устни около клитора ѝ и започнах да го смуча и ближа. Усетих я как се напряга. Пуснах ръцете ѝ, знаех, че вече беше моя, неспособна да се съпротивлява.

– О, господи! – простена тя, гърчейки се. – Устата ти...

Разтворих широко бедрата ѝ с рамене и проникнах с език в нея, възбуждах я така, че да свърши. Зарови пръсти в косата ми и започна болезнено да я дърпа от корените, подтикваше ме да действам, докато най-после извика, разтресе се и достигна оргазъм. Продължавах да я ближа отвътре, чуках я с език, усещах как мускулите ѝ трептят около езика ми. Стана още по-хлъзгава и влажна, още по-топла.

Разтрих клитора ѝ и вкарах два пръста в нея, започнах да търкам бедрата си в пода, когато усетих колко стегната и мека е отвътре. Членът ми болезнено се стремеше да проникне в тази уютна топлина, знаеше колко добре се чувства вътре, мечтаеше да бъде притиснат отвсякъде.

– Моля те – започна да стене Ева, като се търкаше в пръстите ми, нуждаейки се да усети как членът ми навлиза в нея.

Исках да я чукам. Да свърша. Не защото имах нужда от секс, а защото имах нужда от нея.

Тялото ѝ се изви и напрегна в още един оргазъм, тя изви врат назад и извика.

Избърсах уста във вътрешната страна на бедрото ѝ, изправих се на колене и свалих долнището на анцуга си. Подпрях се с една ръка на пода, а с другата насочих пениса си, надигнах се над нея и врязах пулсиращата му главичка в цепката ѝ. Натиснах силно, с цялата тежест на тялото си, и преминах със стон през тесния процеп.

– Гидиън.

– Господи.

Разтърках покритото си с пот чело в бузата ѝ, исках да замирише на мен. Тя заби нокти в гърба ми. Исках да оставят дълбоки белези там.

Хванах дупето ѝ с две ръце, повдигнах я под ъгъл и забих пети в килима, за да мога да навляза дълбоко в нея. Ева въздъхна и започна да извива бедрата си, така че да се наместя удобно.

– Поеми ме – процедих аз през зъби, като се опитвах да потисна желанието да се изпразня, преди целият ми член да е навлязъл в нея. – Пусни ме да вляза.

Вагината ѝ се разтвори и ме засмука навътре. Притиснах раменете ѝ, за да не мърда, и започнах да се движа с още по-силни тласъци. Тя се предаде, позволи ми да я обладая.

Усещането, че поглъща целия ми член чак до корена, беше точно това, от което се нуждаех. Обгърнах я отвсякъде, притиснах я до себе си, целувах я силно и свърших толкова мощно, че останах да лежа треперещ в ръцете ѝ.

Парата се носеше около нас, докато държах Ева в обятията си в голямата подобна на басейн вана на хотелския апартамент. Мократа ѝ коса бе полепнала по гърдите ми, бях я прегърнал през кръста, а тя бе поставила ръце върху моите.

– Шампионе.

– Ммм. – Притиснах устни до слепоочието ѝ.

– Ако не можем да бъдем заедно, не че това някога ще се случи, но чисто хипотетично, би ли спал с някоя друга жена, която прилича на мен? Искам да кажа, много добре знам, че не съм точно твой тип, но би ли искал да си представяш, че си с мен, а всъщност да си с някоя друга, която ти напомня за мен?

– Не искам да разсъждавам върху нещо, което никога няма да се случи.

– Гидиън. – Тя се извърна на една страна и наклони глава назад, така че да може да ме вижда. – Разбирам. Опитвах се да установя дали аз бих намерила някаква утеха в това да съм с някого, който прилича на теб. Например да има тъмна коса, дълга като твоята...

Притиснах я по-силно.

– Ева, не ми разказвай за фантазиите си, свързани с други мъже.

– Господи, както винаги не ме слушаш.

– Защо, по дяволите, са всички тези приказки?

Разбира се, знаех причината. Но по никакъв начин не исках да се задълбочавам повече в темата.

– Брет спи с момичето от клипа на "Златна". Онази, която прилича на мен.

– Никой не прилича на теб.

Тя завъртя очи.

– Може да има същите извивки на тялото – признах, – но гласът ѝ е съвсем различен от твоя. Няма твоето чувство за хумор, нито е остроумна като теб. Няма сърцето ти.

– О, Гидиън.

Прокарах мокрите си пръсти по челото ѝ.

– Дори да загася лампите, това изобщо няма да ми помогне. Никоя случайна цицеста блондинка няма да мирише на теб. Няма да се движи като теб. Няма да ме докосва по същия начин, да се нуждае от мен така, както ти.

Чертите на лицето ѝ омекнаха и тя притисна буза в рамото ми.

– И аз си помислих същото. Не бих могла да го направя. И в момента, в който видях Брет с онова момиче, разбрах, че и ти не би го сторил.

– Не бих го направил с никоя. Никога – казах аз и целунах върха на носа ѝ. – Ти промени смисъла на секса за мен, Ева. Не бих могъл да се върна назад. Дори не бих опитал.

Тя се размърда, седна в скута ми и ме яхна, раздвижвайки водата във ваната, така че тя преля навън. Погледнах я, в съзнанието ми се запечатаха мократа ѝ пригладена назад коса с цвят на зряла пшеница, петната, останали от размазания ѝ грим, блясъкът на водата върху златистата ѝ кожа.

Започна да разтрива с пръсти задната част на врата ми.

– Татко иска да плати за сватбата.

– Наистина?

Тя кимна.

– Трябва на всяка цена да се съгласиш с него.

Бях готов да се съглася с всичко, когато моята гола, мокра и палава съпруга се бе обвила около мен.

– Аз вече получих сватбата, която исках. Този път ти можеш да правиш каквото си пожелаеш.

Блестящата усмивка и страстната ѝ целувка бяха единствената награда, от която се нуждаех.

– Обичам те.

Притиснах я по-силно до себе си.

Тя прехапа долната си устна и след това каза:

– Майка ми направо ще изпадне в истерия. На нея петдесет хиляди долара няма да ѝ стигнат само за цветята и поканите.

– Кажи тогава на родителите си, че баща ти ще плати за сватбата, а майка ти може да се включи в организирането на приема. Така ще решиш проблема.

– О, това ми харесва. Много е полезно да се навъртате наоколо, господин Крос.

Повдигнах я и прокарах език по зърното на гърдата ѝ.

– Веднага ще ти го докажа.

Първите слънчеви лъчи вече започваха да навлизат през прозореца на спалнята, когато дишането на Ева стана равномерно и тя потъна в спокоен сън. Измъкнах се колкото е възможно по-внимателно от ръцете ѝ и от чаршафите, застанах до леглото и се загледах в нея. Разрошената ѝ коса се спускаше по раменете ѝ, устните и бузите ѝ бяха поруменели от секса. Потърках гърди – усетих болка, защото сърцето ми се свиваше.

С всеки изминал ден ми ставаше все по-трудно да я оставям така. Кожата ме болеше от това, че се разделях с нея.

Дръпнах пердетата на спалнята, след това отидох в хола и направих същото, така че помещението потъна в мрак.

Настаних се на дивана и заспах.

Събудих се от внезапен прилив на светлина. Премигнах, разтърках уморените си очи и видях, че пердетата са били дръпнати така, че слънчевите лъчи да попаднат право в лицето ми. Ева приближи до мен, светлината образуваше ореол около голото ѝ тяло.

– Хей – прошепна тя и застана на колене до мен, – каза, че ще се събудя до теб.

– Колко е часът?

Погледнах часовника и видях, че съм спал само час и половина.

– Трябваше да поспиш повече.

Притисна устни до корема ми.

– Не мога да спя добре, когато не си до мен.

Прониза ме чувство на съжаление. Жена ми имаше нужда от нещо, което не можех да ѝ дам. Събуди ме, като пусна слънцето в стаята, а не ме докосна, защото се страхуваше от реакцията ми. Имаше пълно право да бъде предпазлива. Когато бях обзет от кошмари, дори лекото докосване можеше да ме накара да се събудя, размахвайки юмруци.

Отметнах косата от лицето ѝ.

– Съжалявам.

"За всичко. За всичко, от което се отказваш, за да бъдеш с мен."

– Шшшт...

Повдигна ластика на долнището на анцуга ми и го дръпна надолу, така че да се покаже членът ми. Отново се бях възбудил. Как можех да не го направя, когато тя се приближаваше сънена и гола към мен?

Устните ѝ обвиха главичката на члена ми.

Стиснах очи и изпъшках, предадох се.

Следващия път се събудих от чукане на вратата. Ева се размърда в ръцете ми, гушната до мен на тесния диван.

– По дяволите – измърморих аз и я притиснах по-силно до себе си.

– Не му обръщай внимание.

Чукането продължаваше.

Извърнах глава и изкрещях:

– Махай се.

– Идвам с кафе и кроасани – изкрещя Араш от другата страна на вратата. – Отвори, Крос, минава обяд, а освен това искам да се запозная с дамата ти.

– Господи.

Ева премигна.

– Адвокатът ти ли е това?

– Беше – заявих аз, седнах и прокарах ръце през косата си. – Заминаваме. Само ти и аз. Скоро. Много далеч.

Тя ме целуна по дупето.

– Звучи добре.

Вкарах крака в крачолите на анцуга, след това се изправих, за да го вдигна. Ева използва тази възможност, за да ме плесне по голия задник.

– Чух това! – изкрещя Араш. – Хайде, спрете и отворете вратата.

– Уволнен си – заявих аз и се отправих към вратата.

Хвърлих поглед към Ева, за да я предупредя да се покрие, но тя вече тичаше към спалнята.

Отворих вратата и заварих Араш да стои отпред, придружен от количка за румсървис.

– Какво, по дяволите, ти става?

Трябваше да отстъпя назад, защото иначе щеше да мине право през мен с количката.

– Престани да се оплакваш – захили се той, дръпна количката встрани и започна да ме оглежда внимателно. – Запази секс маратона за медения си месец.

– Не го слушай! – провикна се Ева през вратата на спалнята.

– Няма – обещах аз и се извърнах. – Той вече не работи за мен.

– Не можеш да ме упрекваш – каза Араш и ме последва в хола. – Боже, гърбът ти изглежда така, сякаш си се бил с планински лъв. Нищо чудно, че си толкова уморен.

– Млъквай! – срязах го аз и грабнах ризата си от пода.

– Не ми каза, че и Ева е в Сан Диего.

– Не ти влиза в работата.

Той вдигна ръце, сякаш се предаваше.

– Искам примирие!

– Да не си казал и дума за Имара – прошепнах аз тихо. – Не искам да се тревожи за това.

Араш изведнъж стана сериозен.

– Няма проблем. Изобщо няма да го споменавам.

Отидох до количката и налях две чаши кафе, приготвих това на Ева точно както го обичаше.

– И аз ще пия една чаша – обади се той

– Сипи си.

Той сви устни и дойде при мен.

– Тя ще се появи ли?

Вдигнах рамене.

– Нали не се сърди?

– Съмнявам се.

Занесох двете чаши на малката масичка, след това се приближих до стената, откъдето се регулираха щорите.

– Не е толкова лесно да я ядоса човек.

– Теб си те бива в това отношение – усмихна се той и се настани в едно от креслата. – Спомням си онзи забележителен запис как двамата се дърляте в Браянт парк.

Погледнах го косо, когато слънчевите лъчи започнаха да навлизат в стаята.

– Сигурно много мразиш работата си.

– Кажи ми, ти няма ли да проявиш любопитство, ако аз се оженя за някоя мацка, която познавам само от няколко месеца.

– Ще ѝ изпратя най-искрените си съболезнования.

Той се засмя.

Вратата на спалнята се отвори и Ева влезе, облечена в дрехите си от предната вечер. Беше се измила току-що, но тъмните кръгове под очите и подутите устни я караха да изглежда едновременно току-що изчукана и изключително секси. С босите си крака и небрежно прибрана коса беше направо зашеметяваща. Почувствах се изключително горд. По лицето ѝ нямаше никакъв грим и разпръснатите тук-там лунички по него я правеха очарователна. Тялото ѝ говореше, че е невероятна в леглото, самоуверената поза казваше, че не би позволила на никого да се отнесе зле с нея, а закачливото пламъче в очите ѝ подсказваше, че с нея никога няма да бъде скучно.

Тя бе олицетворение на всяка мечта, всяка надежда и фантазия, които един мъж би могъл да има. И ми принадлежеше.

Вперих поглед в нея. Араш направи същото.

Ева пристъпи от крак на крак и се усмихна смутено.

– Здравей.

Гласът ѝ го изкара от вцепенението. Той се изправи толкова бързо, че разля кафето си.

– По дяволите! Извинявай. Здрасти.

Остави чашата на масичката и изчисти с ръка капките от панталона си. Отиде при нея и протегна десница.

– Аз съм Араш.

Тя се ръкува с него.

– Радвам се да се запознаем, Араш. Аз съм Ева.

Отидох при тях и избутах Араш.

– Спри си течащите лиги.

Той ме погледна.

– Много смешно, Крос, глупако такъв.

Ева се засмя и се облегна на мен, когато обгърнах раменете ѝ с ръка.

– Хубаво е да виждам, че работи с хора, които не се страхуват от него – каза тя.

Араш премигна, очевидно флиртувайки с нея.

– Знам точно как действа.

– Наистина? Много бих искала да чуя това.

– Мисля, че не е подходящо – намесих се аз.

– Не разваляй всичко, шампионе.

– Точно така, шампионе – подразни ме Араш. – Какво толкова имаш да криеш?

– Трупа ти – ухилих се аз.

Той погледна жена ми и въздъхна:

– Виждаш ли с какво трябва да се примирявам?