Обсебена от теб

14.

Сънувах частен плаж и гол Гидиън, когато бях грубо събудена от звука на звънящ телефон. Претърколих се на една страна, протегнах ръка и заопипвах повърхността на нощното шкафче, опитвайки да намеря смартфона си в тъмното. Пръстите ми докоснаха познатата му форма и аз го стиснах, сядайки в леглото. Лицето на Айрланд осветяваше дисплея. Намръщих се и погледнах празното място в леглото до мен. Гидиън не беше вкъщи. Разбира се, възможно беше да ме е намерил заспала и да е отишъл в съседната стая да си легне...

– Ало? – вдигнах аз, забелязвайки, че е малко след единайсет часа.

– Ева. Обажда се Крис Видал. Съжалявам, че звъня толкова късно, но се тревожа за Гидиън. Той добре ли е?

Прималя ми.

– За какво говориш? Какво не е наред с Гидиън?

Последва кратка пауза.

– Не си ли говорила с него тази вечер?

Изхлузих се от леглото и запалих лампата.

– Не. Бях заспала. Какво става?

Той изруга толкова силно, че космите по ръцете ми настръхнаха.

– По-рано се срещнах с него относно... нещата, които ти ми каза. Не го прие добре.

– О, господи. – Завъртях се наоколо, без да виждам. Да облека нещо. Трябваше да навлека нещо върху сексапилното боди, с което бях планирала да съблазня Гидиън.

– Трябва да го намериш, Ева – каза той отчаяно. – Той има нужда от теб в момента.

– Тръгвам. – Хвърлих телефона на леглото и измъкнах от гардероба вълнено палто, след което изхвърчах от стаята си. Грабнах ключовете за съседния апартамент от чантата си и се затичах по коридора. Започнах да се боря с ключалката и най-накрая отворих вратата.

Жилището беше мрачно и тихо като гробница, стаите бяха празни.

– Къде си? – проплаках в тъмнината, усетих бодването на сълзи от паника в гърлото си.

Върнах се в своя апартамент, пръстите ми трепереха, когато отворих приложението на смартфона си, следящо неговия.

"Не го прие добре."

Господи. Разбира се, че не. Не беше приел добре и това, че въобще казах на Крис. Гидиън беше побеснял. Агресивен. Беше изживял ужасен кошмар.

Мигащата червена точка на картата беше точно там, където се надявах да е.

– Мезонета.

Нахлузих чехлите на краката си и забързах отново към чантата си.

– Какво, по дяволите, си облякла? – попита Кари от кухнята, стряскайки ме.

– Господи, изкара ми ангелите от страх!

Той се затътри към барплота, облечен само в боксерките си "Грей Айлс", гърдите и шията му блестяха от пот. Тъй като климатикът работеше идеално, а Трей беше останал за през нощта, знаех точно как и защо Кари беше така загрят.

– Добре, че го направих, не можеш да излезеш така навън – провлече той.

– Само гледай. – Преметнах чантата си през рамо и тръгнах към вратата.

– Ти си откачена, бебчо – извика той след мен. – Жена по мой вкус!

Охраната на Гидиън дори не трепна, когато се измъкнах от задната седалка на таксито пред сградата. Разбира се, мъжът ме беше виждал и в по-лоша форма. Същото важеше и за портиера, който се усмихна и ме поздрави по име, сякаш не изглеждах като луда бездомница. Макар и облечена с палто "Бърбери". Вървях възможно най-бързо, обута с чехли, към частния асансьор за мезонета, изчаках го да се спусне към мен и въведох кода си. Издигането беше светкавично, но пътят ми се стори безкраен. Искаше ми се да крача нервно в затвореното пространство на малкия елегантно обзаведен асансьор. Притесненото ми лице се взираше в мен от безупречно чистите огледала.

Гидиън не ми беше звънял. Не ми беше изпратил и съобщение след онова, в което флиртуваше и ми обещаваше гореща нощ. Не беше дошъл при мен, дори и само за да спи в съседната стая. Гидиън не обичаше да бъде далеч от мен.

Освен когато беше наранен. И когато се срамуваше.

Вратите на асансьора се отвориха с плъзване и хевиметъл музика нахлу с рев вътре. Присвих се и запуших ушите си, силата на монтираните на тавана колони беше толкова голяма, че беше болезнено да ги слушам. Болка. Бяс. Бушуващата ярост в музиката ме блъсна. Дълбоко в гърдите си усетих болка, знаех. Разбирах. Песента беше звуков израз на това, което Гидиън чувстваше вътре в себе си, но не можеше да извади навън.

Беше прекалено овладян. Сдържан. Държеше емоциите си толкова изкъсо, колкото и спомените.

Бръкнах в чантата за телефона си и успях да изпусна цялата чанта, съдържанието се разпръсна по пода на асансьорната кабина и по черно-белите шахматни плочки на фоайето. Зарязах я там, където падна, с изключение на смартфона, който вдигнах; отключих дисплея, за да стигна до приложението, което управляваше звука. Синхронизирах го с по-нежна музика и намалих силата на звука.

Мезонетът замлъкна за един безкраен миг, а после зазвучаха нежните акорди на песента "Сблъсък" на Хауи Дей.

Усетих приближаването на Гидиън, преди да го видя, въздухът запращя с бурното напрежение на надвиснала лятна буря. Той се появи зад ъгъла на коридора, водещ към спалните. Дъхът ми секна.

Беше гол до кръста и с боси крака, косата му падаше до раменете като разрошена копринена грива. Черният му анцуг висеше до най-ниската точка на хълбоците и подчертаваше стегнатия релеф на корема му. Имаше синини по ребрата и нагоре по рамото си, белезите от битка само подчертаваха впечатлението за държани изкъсо ярост и свирепост. Изборът ми на музика контрастираше с емоцията, кипяща в него. Моят красив и по дивашки елегантен воин. Любовта на живота ми. Толкова измъчен, че видът му извикваше горещи, парещи сълзи в очите ми.

Той спря рязко, когато ме видя, юмруците му се свиваха и разпускаха отстрани до тялото му, беше с подивял поглед и разширени ноздри.

Телефонът се изплъзна от ръката ми и падна на пода.

– Гидиън.

Той си пое въздух при звука на гласа ми. Това го промени. Гледах как промяната го завладява, сякаш врата се затвори с трясък. В един момент беше наелектризиран от емоции. В следващия беше студен като лед и с изгладена като стъкло външност.

– Какво правиш тук? – попита той с опасно равнодушен глас.

– Търся те.

Защото той беше изгубен.

– В момента не съм добра компания.

– Нямам нищо против това.

Беше прекалено неподвижен, сякаш се страхуваше да помръдне.

– По-добре си върви. Не си в безопасност тук.

Пулсът ми заигра. В сетивата ми се промъкна осъзнаване. Усетих топлината, която излъчваше, достигаща до мен от другия край на стаята. Нуждата му. Търсенето му. Изведнъж започнах да се разтапям под палтото си.

– В по-голяма безопасност съм с теб, отколкото където и да било на земята. – Поех си дълбоко дъх за кураж. – Крис вярва ли ти?

Главата му се отметна назад.

– Откъде разбра?

– Той ми се обади. Тревожи се за теб. Аз се тревожа за теб.

– Ще се оправя – избухна той. Което ми каза, че в момента не беше добре. Отидох до него, усещах изгарящия му поглед, който ме следеше.

– Разбира се, че ще се оправиш. Женен си за мен.

– Трябва да си тръгнеш, Ева.

Поклатих глава.

– Боли дори по-силно, когато ти повярват, нали? Питаш се защо си чакал, за да им кажеш. Вероятно е можело да го спреш по-рано, ако просто беше казал на правилния човек?

– Млъкни.

– У нас винаги има едно малко гласче, което ни казва, че ние сме виновни за случилото се.

Очите му се стиснаха със същата сила, с която юмруците му

– Недей.

Прекосих разстоянието, което ни делеше.

– Недей, какво?

– Не бъди това, от което имам нужда. Не сега.

– Защо не?

Безумно сините очи се отвориха рязко и ме пронизаха толкова дълбоко, че спрях по средата на крачката си.

– Държа се на косъм, Ева.

– Няма нужда да се държиш – казах му и протегнах ръце към него. – Пусни се. Аз ще те хвана.

– Не. – Той поклати глава. – Не мога... не мога да съм нежен.

– Искаш да ме докоснеш.

Той стисна зъби.

– Искам да те чукам. Силно.

Усетих как по бузите ми плъзва топлина. Това, че ме намираше за съблазнителна въпреки нелепото ми облекло, беше доказателство колко много ме желае.

– Абсолютно съм навита. Винаги.

Пръстите ми се насочиха към реверите на палтото. Бях го закопчала в таксито по пътя насам, за да не се покажа на някого, без да искам. Сега в него ми беше задушно, кожата ми беше овлажняла от пот. Гидиън се хвърли към мен и хвана китките ми, като ги стисна прекалено силно.

– Недей.

– Мислиш, че не мога да ти насмогна ли? След всичко, което сме правили заедно? Всичко, за което сме говорили и планирали да правим.

Господи. Цялото му тяло беше изопнато, напрегнато, всеки мускул беше плътен и твърд. А очите му – толкова светли на фона на загорялата кожа – агонизираха. Моят Тъмен и Опасен.

Той ме хвана за лакътя и тръгна.

– Какво...? – заекнах аз.

Той ме влачеше към асансьора.

– Трябва да си вървиш.

– Не! – Започнах да се съпротивлявам, изритах чехлите си и забих пети в пода.

– По дяволите. – Той ме заобиколи и ме дръпна рязко нагоре, поглеждайки ме очи в очи. – Не мога да ти обещая, че ще спра. Ако стигна твърде далеч с теб и използваш кодовата си дума, може да не спра и всичко това – ние – ще отидем по дяволите!

– Гидиън! За бога, не се страхувай да ме искаш прекалено силно!

– Искам да те накажа! – озъби ми се той, като хвана лицето ми в двете си ръце. – Ти направи това! Ти създаде тази ситуация! Притискаш хората... притискаш мен. Виж какво направи!

Подуших алкохол в дъха му, силните изпарения от някаква скъпа спиртна напитка. Никога не го бях виждала истински пиян – ценеше контрола си прекалено много, за да притъпи изцяло сетивата си, – но сега беше пиян.

Първото докосване на предпазливостта се разля в мен.

– Да – казах с треперещ глас, – вината е моя. Обичам те прекалено много. Ще ме накажеш ли за това?

– Господи. – Той затвори очи.

Горещото му влажно чело докосна моето и го притисна силно. Потта му остана по кожата ми, отпечатвайки върху мен богатия мъжествен аромат, който беше само негов.

Усетих как омеква и се отпуска почти незабележимо. Обърнах глава и допрях устни до горещата му буза. Той се скова.

– Не.

Гидиън ме издърпа към асансьора, влачейки ме в антрето и разритвайки разпръснатите неща от чантата ми.

– Престани! – изкрещях, докато опитвах да изтръгна ръката си.

Но той не ме слушаше. Пръстът му се заби в бутона за повикване.

Вратите на кабината се отвориха веднага – частният асансьор винаги чакаше, за да го закара долу. Той ме метна вътре и аз се блъснах в насрещната стена.

С отчаяние издърпах колана на палтото си, неотложността на ситуацията ми даде сила. Скъсах копчетата и те се разпръснаха във всички посоки. Вратите се затваряха, когато се обърнах с лице към него, разтворила реверите на палтото си широко, така че да може да види това, което носех отдолу.

Ръката му се изстреля и блокира вратата, така че да не се затвори. Блъсна я силно и я разтвори. Бодито, което носех, беше кървавочервено – нашият цвят – и изключително оскъдно откъм плат. Ефирна мрежа покриваше гърдите и интимните ми части, а талията ми бе обвита в изрязани ленти, наподобяващи бинтове.

– Кучка – изсъска той, буйстваше в тясното пространство и го караше да изглежда жалко. – Продължаваш да притискаш!

– Аз съм твоята кучка – отвърнах гневно, усетих как сълзите ми преливат и потичат. Беше болезнено да го виждам толкова разгневен на мен, въпреки че го разбирах. Имаше нужда от отдушник и аз бях на разположение за целта. Беше ме предупредил... беше се опитал да ме предпази... – Мога да се справя е теб, Гидиън. Мога да се справя с всичко, което си.

Той ме запокити обратно в стената и ме притисна толкова силно, че ударът ми изкара въздуха. Устата му покри моята, езикът му се заби надълбоко. Ръцете му грубо стиснаха гърдите ми, коляното му ме натисна силно между краката.

Извих се към него, борейки се да сваля палтото си. Беше ми прекалено горещо, по гърба и корема ми течеше пот. Гидиън изтръгна връхната ми дреха и я хвърли настрани, без да отлепя устни от моите. Изпуснах стон на благодарност, ръцете ми обвиха шията му, а сърцето ми се изпълни с облекчение от това, че го прегръщам. Пръстите ми се заровиха в косата му, стегнах захвата си в опит да се изкатеря по него.

Гидиън рязко откъсна устни от мен, а после махна ръцете ми.

– Не ме докосвай.

– Майната ти – избухнах аз, прекалено наранена, за да спестя думите си. Напук на него се освободих от хватката му и прокарах свободно ръце навсякъде по твърдите му като скала рамене и бицепси.

Той ме блъсна назад и ме притисна към стената с ръка върху гърдите ми. Без значение как се дърпах и как дерях тази стоманена ръка, не можех да го помръдна. Можех само да гледам, докато той издърпваше връзката на анцуга си.

Желание и предчувствие се зародиха в мен.

– Гидиън...?

Погледът му – толкова тъмен и призрачен – улови моя.

– Може ли да държиш ръцете си далеч от мен?

– Не. Не искам.

Той кимна и ме пусна само за да ме завърти с лице към стената. Прикована от тялото му, имах минимално място за движение.

– Не се бори с мен – заповяда той с устни на ухото ми.

А после завърза ръцете ми за парапета.

Замръзнах, шокирана от факта, че той действително ме обездвижваше. Бях толкова изненадана и невярваща, че почти не се съпротивлявах. Едва след като видях как завързва тънката връзка на възел, осъзнах, че не се шегува.

Ахнах и задърпах ръцете си.

– Какво правиш?

Той не ми отговори.

Просто излезе.

Като се извъртях максимално, успях да видя как влиза във всекидневната точно когато вратата се затвори.

– О, господи – изшептях. – Не би го направил.

Не можех да повярвам, че ще ме отпрати по този начин... завързана в асансьора само по бельо. Да, в момента главата не го слушаше, но не можех да повярвам, че моят безумно ревнив съпруг ще ме изложи на показ по този начин пред всеки, който се намираше в лобито, само за да се отърве от мен.

– Гидиън! Да го вземат мътните! Да не си посмял да ме оставиш тук по този начин! Чуваш ли ме?! Върни си задника тук!

Дръпнах с всичка сила връзката, обхванала китките ми, но възелът беше стегнат.

Изминаха секунди, после минути. Кабината не се движеше и след като крещях до прегракване, осъзнах, че няма и да се задвижи. Чакаше натискането на бутона, стоеше в готовност за командата на Гидиън. Точно като мен.

Щях да го наритам по шибания задник, когато се освободя. Никога не бях изпитвала такъв гняв.

– Гидиън!

Наведох се и тръгнах назад, после повдигнах и изпънах единия си крак, за да достигна бутона, отварящ вратите. Натиснах го с палеца си. Когато се разтвориха, си поех дълбоко въздух и се приготвих да изкрещя...

А после дъхът ми секна от внезапен шок.

Гидиън крачеше от всекидневната към антрето... напълно гол. И мокър от главата до петите. Членът му беше толкова твърд, че се извиваше чак до пъпа му. Главата му беше отметната назад, пиеше жадно вода от бутилка, вървеше свободно и леко, но и дебнещо.

Изправих се, докато той се приближаваше, бях задъхана както от бушуващите в мен емоции, така и от дълбочината на глада си. Гадняр или не, исках го със свирепост, с която не можех да се преборя. Той беше объркващ и секси, повреден и перфектен.

– Ето. – Той поднесе кристална чаша към устните ми, която не бях забелязала, прекалено заета да изпивам с очи великолепното му тяло. Чашата беше почти пълна, червеникавозлатната течност вътре се разплиска по устните ми, когато той я наклони.

Устата ми се отвори инстинктивно и той изсипа алкохола вътре, силният вкус изгори езика и гърлото ми. Закашлях се и той изчака с премрежени очи. Миришеше свежо и чисто, разхладен от душа.

– Допий го.

– Прекалено силно е! – възпротивих се аз.

Той просто изля още една голяма глътка върху разтворените ми устни. Заритах към него и изругах, когато ударих крака си... без да успея да му причиня никаква болка.

– Спри!

Той пусна празната бутилка вода и хвана лицето ми в шепа. Палецът му избърса капчиците алкохол по брадичката ми.

– Трябва да ме оставиш да се успокоя, а ти – да се отпуснеш малко. Ако продължаваме така, ще се разкъсаме един друг.

Една глупава сълза се търкулна от ъгъла на окото ми. Гидиън изръмжа и се наведе към мен, езикът му ближеше следата, оставена от нея по бузата ми.

– Разбит съм на парчета, а ти ме удряш с юмруци. Не мога да го понеса, Ева.

– А аз не мога да понеса да ме изолираш – прошепнах, дръпвайки отново проклетата връзка. Алкохолът разливаше огън във вените ми. Вече можех да усетя пипалата на опиянението, впиващи се в сетивата ми.

Той сложи ръка на моята и прекрати нервните ми движения.

– Спри това. Ще се нараниш.

– Освободи ме.

– Докосването ти ме изважда от равновесие. Държа се на косъм – повтори той, звучеше отчаяно. – Не мога да си позволя да превъртя. Не и с теб.

– А с някой друг? – Гласът ми стана остър. – От някой друг ли имаш нужда?

Аз също започвах да превъртам. Гидиън беше силният в нашата връзка, опората. Мислех, че мога да бъда същото за него. Исках да го защитавам, да бъда негово убежище.

Но Гидиън нямаше нужда от подслон за бурята, той беше бурята. А аз дори не бях достатъчно силна да издържа на мощта на унищожителното му настроение.

– Не. Исусе. – Той ме целуна. Силно. – Ти имаш нужда да се контролирам. Трябва да се контролирам, когато съм с теб.

Усетих надигането на паниката. Той знаеше. Знаеше, че не бях достатъчна.

– С другите си бил различен. Не си се възпирал...

– Мамка му! – Гидиън се извъртя и заби юмрук в контролния панел. Вратите се отвориха с мелодията от песен на Сара Маклаклан, в която се пееше за притежаване, а после той хвърли чашата, разбивайки я в стената на антрето. – Да, бях различен. Ти ме направи различен.

– И ти ме мразиш за това. – Започнах да плача, тялото ми се свлече до стената на кабината.

– Не. – Той ме обгърна с ръце, охладеното му от водата тяло се изви по дължината на гърба ми. Потърка лицето си в мен, прегръдката му беше толкова силна, че не можех да дишам. – Обичам те. Ти си моята съпруга. Целият ми шибан живот. Ти си всичко.

– Просто искам да ти помогна! – изплаках аз. – Искам да бъда до теб, но ти не ми позволяваш!

– Господи, Ева! – Ръцете му започнаха да се движат, да милват, да се плъзгат, да галят, да успокояват. – Не мога да те спра. Нуждая се от теб прекалено много.

Хванах парапета с двете си ръце, бузата ми беше опряна в студеното огледало. Алкохолът вече проявяваше магическото си действие. Обзе ме гореща отпуснатост, която удави остатъка от гнева и желанието ми за съпротива, докато те не отплуваха съвсем, оставяйки ме тъжна и изплашена, и така отчаяно ужасяващо влюбена.

Ръката му се пъхна между бедрата ми, триеше и търсеше. С мощно дръпване той отвори закопчалките, които държаха предната и задната част на бодито заедно. Изпъшках при това внезапно освобождаване на напрежението. Вагината ми беше мокра и набъбнала от умелите движения на ръцете му и от картината в главата ми как той се приближава гол към мен.

Главата ми падна на неговото рамо и видях отражението му. Очите му бяха затворени, устните – разтворени. По лицето му беше изписана уязвимост и това ме опропасти. Той страдаше толкова много. Не можех да го понеса.

– Кажи ми какво да направя – прошепнах. – Кажи ми как да ти помогна.

– Шшшт! – Езикът му очерта извивките на ухото ми. – Остави ме да се успокоя.

Лекият като перце допир на палеца му върху мрежата, покриваща зърното ми, ме подлудяваше. Плъзгането на пръстите му между хлъзгавите устни на цепката ми ме накара да затреперя. Той знаеше къде да ме докосне, точно колко да натисне.

Извиках, когато пъхна два пръста в мен, ходилата ми се свиха, повдигнах се на пръсти. Коленете ми бяха слаби, краката ми трепереха от напрежение. Въздухът в асансьора беше плътен и горещ, наситен с нуждата, която се изливаше на вълни от него.

– О, господи! – Той изпъшка, когато вулвата ми се стегна около него, хълбоците му се въртяха срещу мен, триейки ерекцията му в дупето ми. – Ще натъртя тази сладка вулва, Ева. Не мога да спра.

Ръката му обви талията ми и ме повдигна, издърпа ме назад така, че ръцете ми бяха изпънати, а аз бях наведена напред. Раздели с коляно краката ми, пръстите му излязоха мокри от цепката ми. Усетих как ръката му докосва бедрото ми, а после Гидиън прокара широкия ръб на пениса си през дупето ми и го вряза между устните на вулвата ми. Задържах дъха си и се загърчих срещу тази копринена твърдост. Бях го искала цял ден, копнеех за усещането на големия му член вътре в мен, имах нужда да го накарам да свърши.

– Почакай – изръмжа той, протягайки се едновременно към талията и рамото ми, пръстите му се свиха нетърпеливо. – Остави ме да...

Вулвата ми се стегна, пулсирайки около дебелата му главичка.

Гидиън изруга и тласна – един силен тласък, с който го напъха дълбоко. Извиках от приятната болка, извих се от твърдата пълнота, усещах паренето на разпънатите вътрешни мускули и нежни тъкани.

– Да – изсъска той, дръпна ме пак силно към себе си, докато вулвата ми се прилепи към плътната основа на пениса му. Той завъртя хълбоци, топките му лежаха тежко върху набъбналия ми клитор. – Тясна си, мамка му...

Изстенах и се опитах да се задържа за парапета, тялото ми се залюля, когато той започна да ме чука. Усещането беше опустошително – да бъда изпълнена толкова изцяло, а после внезапно изпразнена. Коленете не ме държаха, сърцевината ми пулсираше от удоволствие, докато той ме разширяваше силно и грижливо. Всички емоции, които той беше натрупал в себе си, се забиваха в мен, безмилостните тласъци на члена му масажираха всеки чувствителен нерв.

Започнах да свършвам, преди да осъзная, че оргазмът наближава; пъшках името му, докато удоволствието вилнееше в тялото ми с мощни вибрации.

Главата ми се отпусна между ръцете, мускулите ми бяха слаби и безполезни. Гидиън ме задържа изправена с ерекцията си. Използваше тялото ми. Вземаше го. Хриптеше примитивно всеки път, когато навлизаше до дъно в мен.

– Толкова дълбоко – ръмжеше той. – Толкова хубаво.

С периферното си зрение улових движение, замъглените ми очи се фокусираха върху отражението ни в огледалото. С нисък болезнен вик започнах да свършвам отново, ако въобще бях спирала. Гидиън бе най-изгарящо еротичната гледка, която някога бях виждала: бицепсите му, плътни и твърди, поддържаха теглото ми; хълбоците му се напрягаха от усилие; задникът му се свиваше и разпускаше, докато ме чукаше; мускулите на корема му се очертаваха от силата, с която въртеше бедрата си с всеки тласък.

Той беше създаден, за да чука, но беше усъвършенствал умението, използваше всеки сантиметър от невероятното си тяло, за да направи жената робиня на удоволствието. За него това беше вродено, инстинктивно. Дори пиян и почти подивял от мъка, ритъмът му беше стегнат и прецизен, а фокусът му – пълен.

Всеки тласък го изпращаше дълбоко в мен, докосваше най-чувствителните местенца отново и отново, докарваше ме до екстаз, докато се предадох пред яростната му атака. Още една кулминация се надигна в мен като приливна вълна.

– Точно така – изохка той. – Изцеди члена ми, ангелче. Господи... Караш ме да свършвам.

Усетих как пенисът му става по-плътен, по-дълъг. По кожата ми пропълзяха тръпки; дробовете ми се разтвориха за въздух. Гидиън отметна глава назад и изрева като животно, докато се изпразваше бясно. Стиснал бедрата ми, той ме нанизваше на еякулиращия си член, свършваше силно и сякаш вечно, изпълвайки ме, докато по вагината и вътрешната част на бедрата ми не потече сперма.

Той забави тласъка на бедрата си, задъхваше се, наведе се напред и притисна буза до рамото ми.

Започнах да се свличам на колене.

– Гидиън...

Той ме издърпа нагоре.

– Не съм приключил – каза грубо, все още дебел и твърд вътре в мен.

И започна отново.

Събудих се с усещането за косата му, галеща ме по рамото, и допира на топлите му твърди устни. Изтощена, опитах да се претърколя по-далеч, но една ръка около талията ми ме придърпа обратно.

– Ева – каза раздразнено той. Ръката му хвана едната ми гърда, умелите му пръсти се заиграха със зърното ми.

Беше тъмно и лежахме в леглото, въпреки че почти не си спомнях как ме е занесъл там. Беше ме съблякъл, изтрил с влажна кърпа и обсипал с целувки лицето и китките ми. Сега ръцете ми бяха обвити в бинтове, намазани с мехлем и превързани грижливо.

Бях се възбудила от нежните му ласки върху протритото място, смесицата от удоволствие и болка. Той го бе забелязал.

С очи, блестящи от похот, беше разтворил краката ми и ме беше лизал с властна настойчивост, която ми отне способността да мисля и да се движа. Ближеше и смучеше цепката ми до безкрайност, докато загубих представа колко пъти ме накара да свърша с порочния си език.

– Гидиън... – Извърнах глава и го погледнах през рамо. Той се беше подпрял на една ръка, очите му блестяха на слабата светлина на луната. – Останал си с мен?

Може би беше безразсъдно да се надявам, че е останал с мен, докато спя, но да споделям легло с него беше нещо, което обожавах. И за което копнеех.

Той кимна.

– Не можех да те оставя.

– Радвам се.

Той ме обърна по гръб и ме гушна, завзе устните ми и ме целуна нежно. Мамещите движения на езика му отново ме възбудиха и ме накараха да изстена.

– Не мога да спра да те докосвам – прошепна той, докато хващаше тила ми, задържа ме неподвижна и задълбочи целувката, гризвайки нежно със зъби долната ми устна. – Когато те докосвам, не мисля за нищо друго.

Нежността се сля с любовта.

– Мога ли и аз да те докосвам?

Той затвори очи и изрече умолително:

– Моля те.

Надигнах се към него, ръцете ми се плъзнаха в косата му, за да го държа, както той държеше мен. Прокарах езика си по неговия, устите ни бяха горещи и влажни. Краката ни се преплетоха, тялото ми се изви, за да се притисне към твърдостта му.

Той простена меко и ме накара да забавя темпото, обърна ме и ме притисна към леглото. Отдръпна се и отлепи устните си от моите, започна да ме хапе и смуче. Проследяваше извивката на устните ми с върха на езика си.

Изхленчих в протест, исках го по-дълбоко и по-силно. Вместо това той ме ближеше лениво, галеше небцето ми, вътрешната страна на бузите ми. Стегнах краката си и го дръпнах по-близо. Той залюля хълбоци, притисна ерекцията си към бедрото ми.

Гидиън продължи да ме целува, докато устните ми не станаха горещи и подути, а слънцето изгря в небето. Продължи да ме целува, докато не свърши с горещ изблик върху кожата ми. Не веднъж, а два пъти.

Да го усетя как свършва, да чуя ниския звук от болезнените му стонове на удоволствие, да знам, че мога да го доведа до оргазъм само с целувка... Овлажних бедрото му с копнежа си и започнах да се трия в него, докато стигнах върха.

Със започването на новия ден той премахна разстоянието, което бе поставил между нас в асансьора. Прави любов с мен, без да прави секс. Обеща ми предаността си, като ме направи център на своя свят. Между ъглите на нашето легло нямаше нищо друго. Само ние и любовта, която ни разголваше и едновременно с това ни правеше цели.

Когато се събудих отново, го намерих да спи до мен, устните му бяха подути от целувки също като моите. Лицето на Гидиън беше меко в съня му, но леката бръчка между веждите му ми каза, че не спи толкова дълбоко, колкото бих се надявала. Лежеше настрани, тялото му беше изпънато на матрака дълго и стройно, чаршафите бяха усукани около краката му.

Беше късно, почти девет, но не ми даваше сърце нито да го будя, нито да го оставя. Не бях от дълго време на тази работа, за да си позволя да пропусна ден, но все пак реших да го направя.

Поставях нуждите си на първо място, що се отнасяше до кариерата ми, давах ѝ властта някой ден да застане между двама ни. Знаех, че желанието ми да бъда независима не беше погрешно, но в този момент не го чувствах и като правилно.

Облякох тениска и къси панталонки, излязох от спалнята и тръгнах по коридора към кабинета на Гидиън, където смартфонът му пищеше със забравената сутрешна аларма. Изключих го и отидох в кухнята.

Отбелязах мислено нещата, които трябваше да свърша, обадих се и оставих съобщение на Марк за това, че няма да ида на работа заради спешен случай в семейството. После по същия начин уведомих Скот, че Гидиън няма да стигне в офиса до девет и може изобщо да не ходи днес. Казах му да ми се обади и може да поговорим за това.

Надявах се да задържа Гидиън вкъщи цял ден, въпреки че се съмнявах той да се съгласи. Имахме нужда от време заедно сами. Време да се възстановим.

Взех смартфона си от антрето и се обадих на Ангъс. Той вдигна при първото позвъняване.

– Здравейте, госпожо Крос. Готови ли сте за тръгване с господин Крос?

– Не, Ангъс, за момента оставаме тук. Не съм сигурна дали ще излизаме от мезонета днес. Чудех се дали знаеш къде държи Гидиън онези бутилки с лек за махмурлук?

– Да, разбира се. Трябват ли ви?

– На Гидиън може да му потрябват, когато се събуди. Само за всеки случай бих искала да има една подръка.

Последва пауза.

– Ако нямате нищо против, че питам – каза той, а шотландският му акцент стана по-отчетлив, – да не би това да има нещо общо с посещението на господин Видал снощи?

Потърках челото си, усещах предупредителните знаци за наближаващо главоболие.

– Да, изцяло.

– Крис вярва ли? – попита той тихо.

– Да.

Той въздъхна.

– Е, това обяснява нещата. Момъкът едва ли е очаквал това. Отричането е това, което познава и с което може да се справи.

– Понесе го зле.

– Да, сигурен съм, че така е било. Хубаво е, че има вас, Ева. Правите правилното нещо за него, въпреки че може да му отнеме време да го разбере. Ще донеса онази бутилка.

– Благодаря ти.

Изпълнила тази задача, обърнах вниманието си към това да почистя апартамента. Първо измих празните чаши и гарафата, които намерих в кухнята, после взех метлата и лопатата и отидох в антрето да измета разбитото стъкло. Докато събирах нещата, изпаднали от чантата ми, отговорих на позвъняването на Скот, а когато затворихме, се съсредоточих върху това да изтъркам стената на антрето и пода, за да отстраня засъхналите следи от бренди.

Предната нощ Гидиън ми беше казал, че е разбит на парчета. Не исках да се събуди и да види апартамента си в това състояние. Нашият апартамент, поправих се. Нашият дом. Трябваше да започна да мисля по този начин. И Гидиън също. Трябваше да проведем разговор за това, че се опита да ме изрита оттук. Ако аз щях да правя по-голямо усилие да преплета живота си с неговия, той трябваше да стори същото.

Искаше ми се да има някой, с когото да поговоря за всичко това – приятел, който да ме изслуша и да ми даде мъдър съвет. Кари или Шона. Дори Стивън, който имаше такъв маниер, че с него се говореше с лекота. Имахме и доктор Питърсън, но това не беше същото.

Засега Гидиън и аз пазехме тайни, които можехме да споделим единствено помежду си, и това ни държеше изолирани и зависими един от друг. Насилниците ни не бяха отнели само невинността ни; те бяха ограбили и свободата ни. Дори след като насилието беше отдавна приключило, ние все още бяхме в капана на фалшивите фасади, зад които живеехме. Все още бяхме оковани от лъжи, но по различен начин.

Тъкмо бях приключила да чистя всички петна от огледалото в асансьора, когато той започна да се спуска заедно с мен. Бях само по тениска и бельо.

– Сериозно? – промърморих, като махнах гумените си ръкавици, за да се опитам да оправя косата си. След като се бях търкаляла с Гидиън цяла нощ, изглеждах ужасно.

Вратите се разтвориха и Ангъс тръгна да влиза вътре, но замря с крак във въздуха, когато ме видя. Преместих се, като се опитах да прикрия връзката, която още висеше на парапета зад мен. Гидиън я беше разрязал с ножици, освобождавайки китките ми, но бе оставил доказателството.

– А, здрасти – казах аз, гърчейки се от смущение. Нямаше добро обяснение, което можех да дам за това, че когато Ангъс бе извикал асансьора, за да се качи нагоре, аз се намирах вътре, при това полуоблечена и с жълти гумени ръкавици. За да изглеждат нещата още по-зле, устните ми бяха толкова червени и подпухнали от целувките на Гидиън, продължили с часове, че нямаше начин да скрия какво съм правила цяла нощ. Бледо сините очи на Ангъс светнаха развеселено.

– Добро утро, госпожо Крос.

– Добро утро, Ангъс – отвърнах с цялото достойнство, което успях да събера.

Той протегна към мен бутилката с лека за махмурлук, за която бях почти сигурна, че съдържа алкохол, смесен с течни витамини.

– Заповядайте.

– Благодаря. – Думите ми бяха искрени и наситени с допълнителна признателност за това, че не задаваше въпроси.

– Обадете ми се, ако имате нужда от нещо. Ще бъда наблизо.

– Ти си върхът, Ангъс.

Качих се обратно в мезонета. Когато вратите се отвориха, чух, че стационарният телефон звъни. Пързаляйки се в кухнята на босите си крака, се затичах към него, за да грабна слушалката, с надеждата шумът да не е събудил Гидиън.

– Ало?

– Ева, обажда се Араш. Крос с теб ли е?

– Да. Още спи, мисля. Ще проверя. – Тръгнах по коридора.

– Нали не е болен? Никога не се разболява.

– За всичко си има първи път. – Надникнах в спалнята и видях, че съпругът ми е величествено изтегнат в съня си, ръцете му бяха гушнали възглавницата ми, а лицето му беше заровено в нея. На пръсти отидох и оставих лека за махмурлук на нощното шкафче и пак на пръсти излязох, затваряйки вратата след себе си.

– Още спи – прошепнах.

– Еха. Добре, промяна в плана. Има някои документи, които и двамата трябва да подпишете преди четири часа следобед. Ще ги пратя по куриер. Обади ми се, когато са готови, и ще изпратя някой да ги вземе.

– Трябва аз да подпиша нещо? Какво е?

– Не ти ли е казал? – Той се засмя. – Е, няма да развалям изненадата. Ще видиш, като ги получиш. Обади се, ако имаш някакви въпроси.

Изръмжах тихо.

– Добре. Благодаря.

Затворихме и аз се загледах в коридора към спалнята с присвити очи. Какво беше намислил Гидиън? Подлудяваше ме, че беше задействал неща и се беше погрижил за проблеми, без да поговори с мен за тях.

Смартфонът ми започна да звъни в кухнята. Претичах през всекидневната и погледнах дисплея. Номерът не ми беше познат, но кодът беше на Ню Йорк.

– За бога – промърморих, имах чувството, че вече съм прекарала цял ден на работа, а беше едва десет и половина сутринта. Как, по дяволите, се справяше Гидиън с това едновременно дърпане в различни посоки? – Ало?

– Ева, пак е Крис. Надявам се, нямаш нищо против, че Айрланд ми даде номера ти.

– Не, няма проблем. Съжалявам, че не ти звъннах по-рано. Не исках да те тревожа.

– Значи той е добре?

Отидох да седна на един от високите столове.

– Не. Беше тежка нощ.

– Звънях в офиса му. Казаха ми, че тази сутрин го няма.

– Вкъщи сме. Той още почива.

– Значи нещата са зле – предположи Крис.

Познаваше добре моя мъж. Гидиън беше човек с навици, животът му беше прецизно подреден и сегментиран. Всяко отклонение от установените модели се случваше толкова рядко, че беше повод за притеснение.

– Ще се оправи – уверих го. – Ще се погрижа за това. Просто има нужда от малко време.

– Има ли нещо, което аз мога да направя?

– Ако се сетя за такова, ще ти кажа.

– Благодаря ти. – Той звучеше уморен и разтревожен. – Благодаря ти, че ми каза истината и че си му опора. Ще ми се аз да съм бил до него, когато се е случило. Сега трябва да живея с факта, че не съм.

– Всички трябва да живеем с това. Вината не е твоя, Крис. Това не го прави по-леко, знам, но трябва да го помниш, или ще се съсипеш. Което няма да помогне на Гидиън.

– Твърде мъдра си за годините си, Ева. Толкова се радвам, че той те има.

– Аз извадих късмет с него – казах тихо. – И то голям.

Приключих разговора и неволно се замислих за майка си. Да видя това, през което минаваше Гидиън, ме накара да я оценя още повече. Тя беше до мен тогава, беше се борила за мен. Тя също бе изпитвала вина, което я направи покровителски настроена до степен на лудост, но благодарение на нейната любов една определена част от мен не беше толкова повредена, колкото при Гидиън.

Обадих ѝ се и тя вдигна веднага.

– Ева. Напоследък ме избягваш нарочно. Как се предполага да планирам сватбата ти без твоето мнение? Има толкова много решения за вземане и ако взема някое погрешно, ти ще...

– Здрасти, мамо – прекъснах я. – Как си?

– Стресирана – каза тя, задъханият ѝ по природа глас издаваше немалко обвинение. – Как другояче да съм? Планирам един от най-важните дни в живота ти съвсем сама и...

– Мислех си, че можем да се съберем в събота и да нахвърляме целия план, ако това пасва на твоя график.

– Наистина ли? – Изпълненото с надежда удоволствие в гласа ѝ ме накара да се почувствам виновна.

– Да, наистина. – Мислила бях за втората сватба като за нещо, което беше повече за майка ми, отколкото за когото и да е друг, но грешах. Тя беше важна и за нас с Гидиън, още една възможност да потвърдим неразривната си връзка. Не за целия свят, а за нас двамата.

Той трябваше да спре да ме държи на разстояние, за да ме предпазва, а аз – да спра да се тревожа, че ще изчезна, когато стана госпожа Гидиън Крос.

– Това би било чудесно, Ева! Можем да хапнем късна закуска тук заедно със сватбения агент. Да прекараме следобеда в обсъждане на всички възможности.

– Искам нещо малко, мамо. Интимно. – Преди да успее да възрази, побързах да изложа идеята на Гидиън: – Можем да направим огромен прием за гости, но искам самата сватба да е лична.

– Ева, хората ще се обидят, ако са поканени на приема, но не и на церемонията!

– Наистина не ме интересува. Не се женя за тях. Женя се, защото съм влюбена в мъжа на мечтите си и ще прекараме остатъка от живота си заедно. Не искам фокусът и за миг да се измества от това.

– Мила... – Тя въздъхна, сякаш бях пълна невежа. – Можем да поговорим повече за това в събота.

– Добре. Но няма да променя решението си. – Усетих как по гърба ми пробяга тръпка и се обърнах. Гидиън стоеше точно пред прага на кухнята и ме гледаше. Нахлузил бе анцуга си от предната нощ, косата му все още беше разрошена от съня, а очите – премрежени.

– Трябва да приключвам – казах на майка си. – Ще се видим този уикенд. Обичам те.

– И аз те обичам, Ева. Точно затова искам най-доброто за теб.

Прекратих разговора и оставих телефона си в кухненския кът. Плъзнах се от седалката и се обърнах към Гидиън.

– Добро утро.

– Не си на работа – каза той, гласът му беше по-дрезгав, по-секси от обичайното.

– И ти не си.

– По-късно ли ще отидеш?

– Не. И ти също няма да ходиш. – Отидох при него и обвих ръце около кръста му. Беше още затоплен от леглото. Моята сънена чувствена сбъдната мечта. – Днес ще се скрием тук, шампионе. Само ти и аз, релаксиращи в пижамите си.

Ръката му се стегна около ханша ми, а другата се вдигна и отмести косата от лицето ми.

– Не си ядосана.

– Защо да съм? – Вдигнах се на пръсти и целунах брадичката му. – Ти ядосан ли си ми?

– Не. – Той хвана тила ми в шепа и притисна бузата си към моята. – Радвам се, че си тук.

– Винаги ще бъда. Докато смъртта ни раздели.

– Планираш сватбата.

– Чул си, а? Ако имаш предпочитания, кажи ги сега или замълчи завинаги.

Той остана безмълвен за дълго време – достатъчно, за да разбера, че няма какво да добави.

Наклоних глава, улових устните му и го целунах бързо и сладко.

– Видя ли какво ти оставих до леглото?

– Да, благодаря ти. – Сянка на усмивка докосна устните му Той изглеждаше като мъж, който е бил добре изчукан, което ме изпълни с женска гордост

– Също така те отървах от работа днес, но Араш каза, че ще изпрати някакви документи до нас. Не искаше да ми каже какви са.

– Явно ще трябва да почакаш, за да разбереш.

С върховете на пръстите си погалих веждата му.

– Как се справяш?

Той сви едното си рамо.

– Не знам. Точно сега се чувствам ужасно.

– Нека се върнем към онази баня, която пропусна снощи.

– Ммм, вече се чувствам по-добре.

Преплетох пръсти с неговите и го поведох обратно към спалнята.

– Искам да бъда мъжът на мечтите ти, ангелче – каза той, изненадвайки ме. – Искам това повече от всичко. Погледнах към него.

– Вече изпълни тази част.

Загледах се в договора, поставен пред мен, сърцето ми биеше със замайваща комбинация от любов и възторг. Вдигнах очи от масичката за кафе, докато Гидиън влизаше в стаята; косата му още беше влажна от къпането ни заедно, дългите му крака бяха обути в черно копринено долнище на пижама.

– Купуваш къщата в Аутър Банкс? – попитах го, имах нужда от потвърждението му, въпреки че доказателството беше пред мен. Сексапилната му уста се изви в усмивка.

– Ние купуваме къщата. Съгласихме се, че ще го направим.

– Обсъдихме това. – Договорената цена беше малко смайваща и ме навеждаше на мисълта, че собствениците не са били лесни за убеждаване. А той ги беше помолил да оставят копие на "Гола в смъртта" в къщата заедно с обзавеждането на голямата спалня. Винаги мислеше за всичко.

Гидиън седна на дивана до мен.

– А сега действаме за това.

– В Хамптънс щеше да е по-близо. Или Кънектикът.

– Стига се бързо със самолет. – Той повдигна брадичката ми с пръста си и притисна устни към моите. – Не се тревожи за логистиката – промърмори. – Бяхме щастливи там, на плажа. Още те виждам как ходиш по брега. Помня как те целувах на пристана... как те полагах на онова голямо бяло легло. Изглеждаше като ангел, а онова място за мен беше като Рая.

– Гидиън. – Опрях чело в неговото. Обичах го толкова много. – Къде да подпишем?

Той се отдръпна и прелисти договора, докато намери първия жълт знак "подпишете тук". Погледът му пробяга по масичката за кафе и той се намръщи.

– Къде ми е писалката?

Изправих се.

– Имам една в чантата си.

Като ме хвана за ръката, той ме дръпна да седна обратно.

– Не. Трябва ми моята писалка. Къде е пликът, в който бяха документите?

Видях, че лежи още на пода, между дивана и масата, където го бях пуснала, когато разбрах какво е изпратил Араш. Вдигнах го и осъзнах, че все още тежеше, обърнах го на масата, така че останалото да се изтърколи навън. Върху стъклото изтрака автоматична писалка и една малка снимка падна плавно.

– А, ето – каза той, взе писалката и със замах се подписа върху прекъснатата линия. Докато се подписваше и на останалите страници, аз вдигнах снимката и усетих стягане в гърдите.

Беше снимка на него и баща му на плажа, за който ми беше разказал в Северна Каролина. Той беше малък, може би на четири или пет, малкото му личице беше напълно съсредоточено, докато помагаше на баща си да построи пясъчен замък. Джефри Крос седеше срещу сина си, тъмната му коса се развяваше от океанския бриз, а лицето му беше красиво като на филмова звезда. Беше облечен само по къси бански гащета и демонстрираше тяло, силно напомнящо на това, което Гидиън излагаше на показ днес.

– Еха – изшептях аз, знаех, че ще направя копия на снимката и ще ги поставя в рамки във всеки от апартаментите ни. – Невероятно е.

– Ето. – Той бутна към мен договора с поставената върху него писалка. Оставих снимката и вдигнах писалката, като я обърнах и погледнах гравираното "ГК" върху нея.

– Да не си суеверен или нещо такова?

– Беше на баща ми.

– О! – Погледнах го.

– Той подписваше всичко с нея. Никога не излизаше, без да я затъкне в джоба си. – Той приглади косата си встрани от лицето. – С тази писалка той унищожи името ни.

Сложих ръка на бедрото му.

– А ти го създаваш отново със същата писалка. Разбирам.

Връхчетата на пръстите докоснаха бузата ми, допирът беше нежен и топъл.

– Знаех, че ще разбереш.