Обсебена от теб

10.

– Господи, тези двамата са толкова сладки! – каза Шона, докато гледаше как Уил и Натали пеят "Имам теб, мило" на сцената.

– Чак ще получа диабет от тях. – Мануел се изправи с напитката си в ръка. – Извинете ме, банда. Виждам нещо интересно.

Развеселеният глас на Гидиън прозвуча до ухото ми:

– Кажи му довиждане, ангелче. Няма да се върне.

Проследих погледа му и видях как една красива брюнетка безцеремонно оглежда Мануел от горе до долу.

– Чао, Мануел! – извиках след него, махвайки е ръка. После се облегнах на Гидиън, който беше полуизлегнат върху скъпата кожена тапицерия.

– Как така всички мъже, които работят тук, са толкова готини?

– Такива ли са? – попита провлечено той, прокарвайки устни по врата и извивката на ухото ми. – Тогава може би няма да работят с мен още дълго.

– О, боже. – Погледнах към звездното небе. – Както и да е, пещерни човеко.

Ръката му се стегна около бедрата ми, притегляйки ме по-близо, така че се оказах изцяло притисната до него от коляно до рамо. Из мен се разля щастие. След всичките неприятности, през които минахме предния ден, беше страхотно просто да се наслаждаваме един на друг. Мегуми се наведе над ниската масичка за кафе, заемаща центъра на правоъгълния сектор за сядане, който бяхме заели. Оградена с два меки ъглови дивана, ВИП зоната побираше спокойно цялата ни компания.

– Кога и вие ще се качите да се изложите там?

– Хм... никога.

Няколко питиета и пълното внимание на Кари бяха достатъчни, за да накарат Мегуми да се почувства по-добре и да се забавлява. Най-добрият ми приятел бе подхванал нещата с възторжено изпълнение на "Само добрите умират млади", а после завлече Мегуми на сцената да изпее "Най-щастливият момент в живота ми". Тя се върна сияеща на масата.

Бях много задължена на Кари, че се беше погрижил за нея. Нещо повече, изглежда, че той нямаше намерение да ни изостави, за да обикаля заведението, търсейки завоевания като Мануел. Гордеех се с него.

– Хайде, Ева – започна да ме примамва Стивън. – Ти избра това място. Трябва да пееш.

– Сестра ти го избра – върнах му го аз, поглеждайки към нея.

Шона само невинно сви рамене.

– Тя пя вече два пъти! – контрира ме той.

Опитах се да отклоня въпроса.

– Марк не е пял нищо.

Шефът ми поклати глава.

– За ваше добро е, повярвай ми.

– Говори ми. Свистящите автомобилни гуми звучат по-мелодично от мен!

Арнолдо избута към мен таблета със списъка на песните. Това беше първият път, когато той правеше какъвто и да е контакт с мен, без да броим поздрава на входа. Беше прекарал по-голямата част от времето, приковал вниманието си върху Магдалена и Гейдж, което опитвах да не приемам като пренебрежение лично към мен.

– Не е честно – оплаках се. – Всички сте срещу мен! Гидиън също не е излизал да пее.

Погледнах съпруга си. Той сви рамене.

– Ще изляза, ако и ти го направиш.

Очите ми се разшириха от учудване. Никога не бях чувала Гидиън да пее, нито пък си го бях представяла. Певците показваха и изразяваха емоция с гласовете си. Гидиън беше тиха вода с изключително дълбоко дъно.

– По дяволите, сега вече наистина трябва да го направиш – каза Кари, пресегна се и натисна менюто, отивайки на случайна страница.

Усетих леко преобръщане в стомаха. Погледнах безпомощно към песните пред себе си. Една от тях се открои и аз се втренчих в нея.

Изправих се, поемайки дълбоко въздух.

– Добре. Само помнете, че вие всички го поискахте. Не ми се слуша после колко съм зле с микрофона.

Гидиън, който се беше изправил на крака едновременно с мен, ме придърпа близо и прошепна в ухото ми:

– Аз мисля, че се справяш отлично с микрофона, ангелче.

Забих лакът в ребрата му. Ниският му смях ме последва, докато си проправях път към сцената. Обожавах да чувам този звук; обожавах да прекарвам с него мигове като този, когато забравяхме за проблемите си и се забавлявахме с хора, които ни обичат. Бяхме женени, но все още имахме да наваксваме толкова много ходене по срещи, да изживяваме толкова много нощи с приятели. Надявах се, че тази вечер беше първата от многото.

Съжалявах, че застрашавам крехкото ни спокойствие с избора си на песен. Но недостатъчно, че да променя решението си. С Уил плеснахме длани във въздуха, докато се разминавах с него и Натали, които се връщаха обратно при компанията. Можех да впиша песента, която бях избрала, в таблета на масата – също както давахме поръчките си за храна и пиене, – но не исках Гидиън да види името ѝ.

Освен това бях забелязала, че всички други в заведението трябваше да чакат реда си за обслужване, а нашите поръчки идваха по ускорената процедура. Надявах се, че като добавя името си към списъка лично, ще спечеля още малко време да събера куража, от който се нуждаех.

Но трябваше да се досетя. Когато дадох на хостесата избора си, тя го въведе в системата и каза:

– Добре, останете тук. Вие сте следващата.

– Шегувате се. – Хвърлих поглед към нашата маса. Гидиън ми намигна. О, щеше да ми плати за това по-късно.

Момичето на сцената, което пееше "Диаманти", приключи изпълнението си и заведението избухна в аплодисменти. Беше се справила прилично, но в действителност групата, която свиреше на живо, компенсираше доста недостатъци. Бяха наистина добри. Силно се надявах, че ще са достатъчно добри и за мен.

Треперех, докато изкачвах ниските стъпала към сцената. Когато от нашата маса избухнаха силни изсвирвания и викове, не можах да се сдържа и се разсмях въпреки нервността си. Стиснах микрофона в стойката и музиката зазвуча веднага. Познатата песен, която обичах, ми даде тласъка, от който имах нужда, за да започна.

Гледайки Гидиън, изпях треперливо първата част от песента, казвайки му, че е невероятен. Дори през музиката чувах как хората се смеят на ужасния ми глас. Собствената ми маса избухна със същия смях, но аз бях очаквала това.

Бях избрала "Смел". И сигурно наистина бях смела – или пък луда, – за да я запея.

Гледах само съпруга си, който не се смееше, нито се усмихваше. Той само се взираше напрегнато в лицето ми, докато чрез текста на песента на Сара Барейлес му казвах, че искам да видя как има куража да говори и да бъде смел.

Завладяващата мелодия и умението на групата, която ме подкрепяше, започнаха да печелят публиката, по-голямата част от която малко или много започна да пее заедно е мен. Сърцето правеше гласа ми силен и даваше сила на посланието, предназначено само за Гидиън.

Трябваше да сложи край на мълчанието си. Трябваше да каже на семейството си истината. Не заради мен или заради тях, а заради себе си. Когато песента свърши, приятелите ми станаха да ме аплодират на крака и аз се усмихнах, изпълнена с енергия. Поклоних се ниско и се разсмях, когато непознатите хора по масите пред сцената се включиха в незаслужените овации. Знаех кои са силните ми страни. Пеенето със сигурност не бе една от тях.

– Това беше супер яко! – извика Шона, когато се върнах на масата, сграбчвайки ме в яростна прегръдка. – Справи се страхотно, момиче!

– Напомни ми да ти го върна по-късно – отвърнах сухо, усещайки как лицето ми се облива с топлина, докато останалите от компанията се включиха с комплименти. – Всички говорите глупости.

– О, бебчо – провлече Кари с блеснали от смях зелени очи, – не можеш да си добра във всичко. За нас е облекчение да знаем, че имаш недостатъци като всички останали.

Изплезих му се и вдигнах пълната чаша с боровинкова водка, поставена на моето място.

– Твой ред е, любовнико – каза предизвикателно Араш, хилейки се на Гидиън.

Съпругът ми кимна, после ме погледна. Лицето му не загатваше с нищо истинските му чувства и аз усетих тревога. Нямаше мекота нито в извивката на устните му, нито в очите му, нищо, което да ми подскаже какво става.

А после някакъв идиот започна да пее "Златна".

Гидиън се стегна, челюстта му видимо се очерта. Протегнах ръка и стиснах неговата, изпитах малко облекчение, когато и той стисна моята. Целуна ме по бузата и се запъти към сцената, проправяйки си с лекота път през тълпата. Гледах го как върви и виждах как жените го проследяват с поглед. Бях пристрастна, разбира се, но знаех със сигурност, че той беше най-зашеметяващият мъж тук.

Да изглеждаш толкова секси, наистина би трябвало да е престъпление.

Погледнах Араш и Арнолдо.

– Някой от вас чувал ли го е да пее?

Арнолдо поклати глава.

Араш се засмя.

– Не, по дяволите. Ако има късмет, ще звучи като теб. Както каза Кари, не може да е добър във всичко, или ще се наложи всички да го намразим.

Момчето на сцената приключи песента си. Секунда по-късно на подиума излезе Гидиън. По някаква причина сърцето ми започна да тупти със същата сила, с която биеше, когато бях изправена там. Дланите ми се овлажниха и ги избърсах в полата си.

Колкото и да не исках да си го мисля, да бъдеш след Брет не беше лесно, а да чуеш "Златна", дори изпята от някого, на когото не трябва никога да се дава достъп до микрофон, поставяше тези два свята твърде близо един до друг.

Гидиън хвана микрофона и го извади от стойката, сякаш го е правил хиляди пъти преди това. Жените в публиката полудяха, крещейки колко е готин и правейки му предложения, които избрах да игнорирам. Този мъж беше възхитителен на външен вид, но доминиращото му уверено присъствие беше това, което ги завладяваше.

Той изглеждаше като мъж, който знае как да изчука жена така, че да я лиши от разсъдък.

И господи, наистина го правеше.

– Тази песен – каза той – е за съпругата ми.

С един остър поглед Гидиън даде знак на групата да започне да свири. Ритъмът на баса, моментално разпознаваем, ускори пулса ми.

– "Лайфхаус"! – изгука Шона, плесвайки с ръце. – Обожавам ги!

– Вече те нарича своя съпруга! – извика Мегуми, накланяйки се към мен. – Каква късметлийка си, а?

Не я погледнах. Не можех. Вниманието ми бе приковано в Гидиън, който гледаше право в мен и пееше, казвайки ми с разкошен дрезгав глас, че отчаяно иска промяна и копнее за истината. Той отговаряше на моята песен.

Очите ми продължаваха да горят дори след като сърцето ми заби с различен ритъм. Нима бях мислила, че ще бъде лишен от емоция? Господи, той ме убиваше, разголвайки душата с дрезгавия тембър на гласа си.

– Мамка му – каза Кари, гледайки към сцената. – Момчето може да пее.

Аз бях потънала в момента, вслушвайки се във всяка дума, чувайки посланието за това как той ме преследва и се влюбва все повече.

Размърдах се на мястото си, възбудена до непоносимост.

Гидиън владееше вниманието на всички в бара. От всички гласове, които бяхме чули тази вечер, неговият беше наистина на професионално ниво. Той стоеше в светлината на единствения прожектор с леко разтворени крака, облечен елегантно и пеещ рок парче, при това го правеше толкова добре, че не можех да си представя песента, изпята по друг начин. Нямаше място за сравнение с Брет нито в начина на изпълнение на Гидиън, нито в моята реакция към него.

Преди да се усетя, бях на крака и си проправях път през хората, за да стигна до него. Гидиън завърши песента и целият бар обезумя, препречвайки пътя ми. Загубих се в тълпата, твърде ниска, за да виждам над раменете около себе си.

Той ме намери, избутвайки хората, за да ме стисне в прегръдката си. Устните му завладяха моите, целувайки ме безмилостно, и предизвикаха с това нов залп от дюдюкания и одобрителни викове. На заден план чух как групата започна нова песен. Почти се изкатерих по Гидиън, шепнейки задъхано в ухото му: "Сега!".

Нямаше нужда да обяснявам.

Пускайки ме на земята, той хвана ръката ми и ме поведе през бара и отзад през кухнята към служебния асансьор. Прилепих се към него, преди вратата да се е затворила след нас, но той вече вадеше телефона и го вдигаше към ухото си, накланяйки глава назад, докато устата ми се плъзгаше трескаво по гърлото му.

– Докарай лимузината отзад – нареди дрезгаво, а после телефонът беше отново в джоба му и той ме целуваше с цялата страст, която някога бе държал заключена в себе си.

Поглъщах го ненаситно, захапвайки долната му устна със зъби и вкусвайки я с бързи движения на езика си. Той изпъшка, когато го притиснах към тапицираната стена на асансьора и прокарах ръце надолу по гърдите му, докато обхванах с длани тежката му ерекция.

– Ева... Исусе!

Спряхме да се спускаме и той рязко се задвижи, хващайки ме за лакътя и избутвайки ме пред себе си навън с енергични нетърпеливи крачки. Излязохме от служебния коридор в лобито, отново маневрирайки през тълпа от хора, докато не се озовахме в топлината на лятната нощ. Лимузината чакаше на улицата.

Ангъс изскочи от нея и бързо отвори задната врата.

Покатерих се вътре, а Гидиън бе по петите ми.

– Не отивай далеч – каза той на Ангъс.

Настанихме се на широката седалка на известно разстояние един от друг, всеки извърнал очи встрани от другия, докато преградата, позволяваща уединение, не се издигна бавно и лимузината се задвижи.

В момента, в който преградата падна, се облегнах назад на седалката и вдигнах полата си нагоре, безсрамно разкъсвайки собствените си дрехи в жаждата си да бъда чукана. Ръцете на Гидиън се придвижиха към колана му, разтваряйки панталоните му, докато той коленичеше на пода.

Изхлузих се от бельото си, изритвайки го встрани заедно със сандалите ми.

– Ангелче.

Изръмжаването му ме накара да простена от очакване.

– Влажна съм. Влажна съм – повтарях аз, тъй като не исках да си играе с мен или да ме кара да чакам. Все пак той ме провери, поставяйки длан на вагината ми. Пръстите му ме разтвориха, галещи клитора ми и проникващи в мен.

– Исусе, Ева. Подгизнала си.

– Нека те яздя – замолих го, надигайки се от седалката. Исках аз да задам темпото, дълбочината, ритъма...

Гидиън свали панталоните и боксерките си до коленете, после седна на седалката, разтваряйки краищата на ризата си така, че да не пречат. Членът се издигаше плътен и дълъг между бедрата му – толкова дивашки красив, колкото и останалата част от него.

Плъзнах се надолу и коленичих между краката му, галейки пениса му с ръце. Беше горещ и нежен като коприна. Устата ми беше върху него, преди да оформя мисълта си. Дъхът изсвистя между зъбите му и той вкопчи едната си ръка в косата ми, вързана на опашка, отмятайки глава назад.

Очите му се стиснаха силно.

– Да.

Завъртях език около широката главичка, вкусвайки го, усещайки плътните вени, пулсиращи в дланите ми. Извадих го навън, стягайки устните си, после го засмуках отново вътре. Той изстена и се изви назад, тласкайки в устата ми.

– Поеми го дълбоко.

Сгърчих се, докато се подчинявах, подлудена от възбуда от неговата наслада. Очите на Гидиън се отвориха, брадичката му се сведе надолу, така че да може да ме вижда.

– Ела тук. – Ниско изречената команда изпрати тръпка на желание през тялото ми.

Пропълзях нагоре по великолепното му тяло, яхвайки бедрата му и обвивайки ръце около раменете.

– Толкова си горещ, по дяволите.

– Аз? Ти гориш, ангелче.

Наместих бедрата си така, че да го поема.

– Само почакай да ме усетиш отвътре.

Той изви ръка около мен и хвана члена си, задържайки го стабилен, докато бавно започнах да потъвам надолу. Краката ми потрепериха, когато обемистият връх на пениса му проникна в мен, разтягайки ме.

– Гидиън.

Усещането да бъда превземана, притежавана, беше нещо, на което никога не можех да се наситя.

Той ме подпираше, стискайки ме за бедрата. Поех го по-дълбоко, впила очи в неговите, които се замъгляваха. Буреносен тътен изпълни пространството между нас и аз ставах все по-хлъзгава и по-гореща. Нямаше значение колко пъти го бях имала, винаги исках още. Още от начина, по който ми отвръщаше, сякаш никога нищо не беше същото, сякаш му давах нещо, което не можеше да получи никъде другаде. Стиснах облегалката и завъртях бедрата си, поемайки го още повече. Можех да усетя как се притиска към най-дълбоката част от мен, но не успявах да го побера целия. Исках. Исках всичко, което имаше той.

– Първия ни път – каза той дрезгаво, вперил поглед в мен. – Ти ме язди точно тук, накара ме да загубя ума си. Отнесе ми шибаната глава.

– Беше толкова хубаво. – Задъхвах се, бях опасно близо до свършването. Той беше толкова плътен, толкова твърд. – О, господи. Сега е по-хубаво.

Пръстите му се впиха в бедрата ми.

– Сега те искам повече.

Поемайки си трудно въздух, притиснах чело в неговото.

– Помогни ми.

– Задръж. – Придърпвайки бедрата ми надолу, той тласна нагоре, изпълвайки ме. – Поеми го, Ева. Поеми го изцяло.

Извиках и се нанизах на него, движейки се инстинктивно, поемайки и последната частица.

– Да... да... – въздишах, удряйки бедра в неговите, докато движех бързо вагината си нагоре и надолу по твърдата дължина на ерекцията му.

Лицето на Гидиън беше сурово от похотта, брутално белязано от нуждата му.

– Ще свърша толкова мощно за теб – обеща той мрачно. – Ще ме усещаш в себе си през цялата нощ.

Звукът на гласа му... начинът, по който изглеждаше на сцената... никога не бях усещала такава възбуда. Той не беше единственият, който щеше да свърши мощно.

Главата му падна назад на седалката, гърдите му се издигаха и спускаха, груби звуци на наслада се изтръгваха от гърлото му. Ръцете му ме пуснаха и здраво се вкопчиха с юмруци в седалката. Той ме остави да го чукам по начина, по който имах нужда, остави ме да го използвам. Извивайки се назад, стигнах до оргазъм с вик, цялото ми тяло се разтресе, вагината ми се сви, пулсираща заедно с члена му. Темпото ми се забави, пред очите ми причерня. Един безкраен стон се изля от мен, облекчението беше главозамайващо.

Светът се измести и се озовах по гръб с Гидиън, издигащ се над мен, пъхнал ръка под левия ми крак, така че да го вдигне на рамото си. Той заби крака в пода и започна да тласка отново и отново, потъвайки дълбоко. Толкова дълбоко.

Загърчих се, да го усещам беше толкова хубаво, че болеше.

Той ме задържа прикована, разтворена и безпомощна, използвайки ме, както аз бях използвала него; контролът му – разбит на парчета от нуждата да изпита оргазъм. Мощта на тялото му, докато се удряше в мен, и силата, с която вкарваше члена си в нежната ми вагина, ме караха да трептя, отново озовала се на ръба.

– Обичам те – изстенах, галейки с ръце стягащите се бедра на Гидиън. Той изръмжа името ми и започна да свършва, стиснал зъби и с бедра, притиснати силно в моите, вкарвайки члена си силно. Да усещам как той свършва вътре в мен, това ме възпламени.

– Толкова хубаво – изпъшка той, люшкайки се в спазмите на вагината ми.

Напрегнахме се заедно, вкопчени един в друг.

Той зарови лице в шията ми.

– Обичам те.

Сълзи опариха очите ми. Толкова рядко казваше тези думи.

– Кажи ми го отново – помолих, вкопчена в него.

Устните му намериха моите.

– Обичам те...

– Още – заповядах, облизвайки устни.

Гидиън ме погледна през рамо. В тигана пред него цвърчеше бекон и устата ми се наля при мисълта за още едно парче.

– А пък аз си мислех, че два пакета бекон ще ни стигнат за целия уикенд.

– Мазнината е от голяма важност след пиянска нощ – отвърнах му, попих малко от чинията си с пръст и го вдигнах към устата си. – Когато не си махмурлия, де.

– А аз съм точно такъв – измърмори Кари, докато влизаше в кухнята, облечен само с дънки, които не си беше направил труда да закопчее догоре. – Има ли някаква бира?

Гидиън посочи към хладилника с щипците.

– Най-долното чекмедже.

Поклатих глава към най-добрия си приятел.

– Алкохолен лек?

– Да, по дяволите. Главата ми сякаш се разцепва надве. – Кари измъкна една бира и се присъедини към мен на кухненския остров. Отвори капачката, надигна бутилката и я пресуши наполовина на един дъх.

– Как спа? – попитах го, стискайки палци наум.

Беше останал за през нощта в едностайния апартамент, съединен е нашия, и се надявах да му е харесал. Имаше всички красиви предвоенни детайли като мезонета на Гидиън и беше обзаведен по подобен начин. Знаех, че стилът на Кари е по-съвременен, но едва ли имаше нещо против гледката към Сентрал парк. Всичко останало можеше да бъде променено, трябваше само да каже. Той свали бутилката от устата си.

– Като труп.

– Хареса ли ти апартаментът?

– Разбира се. Кой не би го харесал?

– Искаш ли да живееш тук? – настоях аз.

Кари ми отправи крива усмивка.

– Да, бебчо. Като мечта е. Благодаря, че ми пусна по милост, Гидиън.

Съпругът ми се извърна от печката е чиния бекон в ръка.

– В офертата не фигурира нито милост, нито пускане – каза сухо той. – Иначе няма защо.

Плеснах е ръце.

– Ура! Много съм развълнувана!

Гидиън грабна парче бекон и го натъпка в устата си. Наведох се напред и разтворих устни. Той се наклони към мен и ми позволи да отхапя крайчето.

– О, моля ви – изръмжа Кари. – И бездруго се боря с гаденето.

Бутнах го леко.

– Млъквай.

Той се ухили и допи бирата си.

– Трябва да ви се заяждам. Кой друг ще предотврати това вие двамата да запеете "Имам теб, мило" след няколко години?

Мисълта за Уил и Натали ме накара да се усмихна. Бях намерила още повече неща, които харесвам у Уил, а открих също така, че се разбирам добре с неговото момиче.

– Не са ли очарователни? Заедно са още от гимназията.

– Точно за това говоря – провлечено отвърна той. – Когато прекарваш достатъчно много време с някого, или започвате да се карате, или падате в плен на любовните лиготии и не се освобождавате от тях никога.

– Марк и Стивън също са от много години заедно – възпротивих се аз. – И нито се карат, нито пък се лигавят един с друг.

Той ме изгледа.

– Те са обратни, Ева. В тази смес липсва естроген, който да създава драми.

– О, боже. Сексистко прасе такова! Не мога да повярвам, че го каза.

Кари погледна към Гидиън.

– Ти знаеш, че съм прав.

– И с това – обяви Гидиън, сграбчвайки три резена бекон – аз напускам терена.

– Хей! – оплаках се след него, докато отиваше към всекидневната. Най-добрият ми приятел се засмя.

– Не се тревожи. Той се обвърза с различен тип жена, с теб.

Хвърлих му кръвнишки поглед, докато дъвчех друго парче бекон.

– Този път ще ти се размине, защото съм ти задължена за снощи.

– Беше забавно. Мегуми е добър човек. – Шеговитият му тон изчезна, лицето му потъмня. – Съжалявам, че ѝ се налага да преминава през нещо такова.

– Да, и аз.

– Реши ли вече как ще помагаш на други като нея?

Поставих лактите си на плота.

– Ще поговоря с Гидиън да работя за фондация "Кросроудс".

– По дяволите. Защо не се сети по-рано за това?

– Защото... съм инат, предполагам. – Погледнах през рамо към всекидневната, а после снижих гласа си. – Едно от нещата, които Гидиън обича в мен, е, че невинаги правя всичко, което той иска, само защото го иска. Той не е като Стантън.

– А ти не искаш да бъдеш като майка си. Това означава ли, че ще запазиш моминското си име?

– Няма начин. Да стана Ева Крос, означава много за Гидиън. Освен това звучи опасно.

– Така е. – Той тупна носа ми с пръст. – На твое разположение съм, ако имаш нужда от мен.

Плъзнах се от стола и го прегърнах.

– Аз също.

– Определено ще разчитам на това. – Гърдите му се надигнаха в дълбока въздишка. – Случват се големи промени бебчо. Не се ли плашиш понякога?

Погледнах нагоре към него, почувствала същата близост, която бе помогнала и на двама ни да минем през трудни периоди.

– Повече, отколкото си позволявам да мисля за това.

– Трябва да изтичам до офиса – прекъсна ни Гидиън, като се върна в кухнята, сложил на главата си бейзболна шапка на "Янките". Все още беше облечен в сивата тениска, но бе сменил долнището от пижама с анцуг. Около пръстите си въртеше връзка с ключове. – Няма да се бавя.

– Всичко наред ли е? – попитах го, като се отдръпнах от Кари. Съпругът ми носеше непроницаемото си изражение, онова, което ми казваше, че умът му вече е отлетял към това, с което му предстоеше да се занимава.

– Всичко е наред. – Той дойде до мен и ми даде бърза целувка. – Ще се върна след няколко часа. Айрланд няма да бъде тук преди шест.

Той тръгна. Аз останах втренчена след него.

Какво беше толкова важно, че да го откъсне от мен през уикенда? Гидиън се отнасяше собственически към много неща, свързани с мен, но времето ни заедно беше на челно място в списъка. И това въртене на ключовете беше леко странно.

Гидиън не беше мъж, който правеше безсмислени движения. Бях го виждала да нервничи единствено когато беше изцяло отпуснат или обратното – готов да избухне всеки момент.

Не можех да се отърся от усещането, че крие нещо от мен.

Както обикновено.

– Ще си взема душ – каза Кари и си извади бутилка вода от хладилника. – Искаш ли да гледаме филм след това?

– Разбира се – казах разсеяно. – Имаме план.

Изчаках, докато той се върне в съседния апартамент, а после отидох да намеря телефона си.