Обсебена от теб

18.

– О, господи – изпъшках след хапката шоколадово-карамелено кексче, – това е божествено.

Кристин, сватбената агентка, засия.

– И на мен ми е едно от любимите. Но задръж малко. Масленото с ванилията е още по-добро.

– Ванилията да е по-добра от шоколада? – Погледът ми се плъзна към вкуснотиите върху масичката за кафе. – Невъзможно.

– Обикновено бих се съгласила – каза Кристин, като си записа нещо. – Но тази пекарна промени мнението ми. Лимоновото също е много хубаво.

Ранната следобедна светлина се изливаше през огромните прозорци, заемащи цяла стена от личната всекидневна на майка ми, и осветяваше светлите ѝ златисти къдрици и порцеланова кожа. Мама беше пребоядисала стаята наскоро – избрала бе мек сивкавосин цвят за стените, който придаваше нова енергия на пространството и ѝ подхождаше много добре.

Да се показва в най-добра светлина, беше един от нейните таланти. Всъщност това бе и един от най-големите ѝ недостатъци по мое мнение. Интересуваше се дяволски много от фасадата.

Не разбирах как на майка ми не ѝ ставаше скучно непрестанно да декорира според последните тенденции, като се имаше предвид, че ѝ отнемаше над година време да мине през всяка стая и коридор в мезонета на Стантън с размер близо петстотин и шейсет квадратни метра. Моята единствена среща с Блеър Аш беше достатъчна, за да ми покаже, че генът за украсяване е пропуснал едно поколение. Идеите му ми се струваха интересни, но не можех да се развълнувам за детайлите.

Докато пъхах с пръсти в устата си още едно миникексче, майка ми изискано бодеше с вилица един от сладкишите с размер на монета.

– Какви са предпочитанията ти за цветята и подреждането им? – попита Кристин, като разкръстоса, а после отново кръстоса дългите си крака с оттенък на кафе. Токчетата ѝ "Джими Чу" бяха елегантни, но секси; роклята ѝ "Даян фон Фюрстенберг" от типа "прегърни ме" изглеждаше едновременно класическа и ретро. Носеше дългата си до раменете тъмна коса на ситни къдрици, които обграждаха и подчертаваха тясното ѝ лице, а по пълните ѝ сочни устни проблясваше светъл розов гланц.

Изглеждаше непримирима и удивителна и я бях харесала в мига, в който се запознахме.

– Червено – казах, изчиствайки глазурата от ъгълчето на устата си. – Всичко в червено.

– Червено? – Майка ми поклати категорично глава. – Колко крещящо, Ева. Това е първата ти сватба. Избери бяло, кремаво и златно.

Вторачих се в нея.

– Колко сватби очакващ че ще имам?

– Нямах това предвид. За пръв път ще бъдеш булка.

– Не казвам, че ще облека червена рокля – възразих аз. – Просто смятам, че главният цветови акцент трябва да е червено.

– Не виждам как това би се получило, скъпа. Организирала съм достатъчно сватби, за да знам. Спомних си как преди време майка ми минаваше през процеса на планиране на сватба, всяка следваща церемония по-натруфена и запомняща се от предходната. Никога прекалено и винаги с вкус. Красиви сватби за младолика привлекателна булка. Надявах се да остарявам поне наполовина толкова изящно, защото Гидиън щеше само да става по-секси с течение на времето. Беше от този тип мъже.

– Нека ти покажа как може да изглежда червеното, Моника – каза Кристин, като извади кожено портфолио от чантата си. – То може да бъде невероятно, особено при вечерни сватби. Важното е церемонията и тържеството да отговарят на същността както на булката, така и на младоженеца. За да стане денят наистина незабравим, е важно да предадем визуално техния стил, история и надежди за бъдещето.

Майка ми пое протегнатото към нея портфолио и погледна към колажа от снимки на страницата.

– Ева... не можеш да говориш сериозно.

Погледнах с благодарност Кристин за това, че ме подкрепи, особено след като се беше заела с нещата, очаквайки майка ми да поеме сметката. Разбира се, фактът, че се омъжвах за Гидиън Крос, най-вероятно бе помогнал да наклони везните в моя полза. Да го използва в бъдеще за препоръка, със сигурност щеше да ѝ спечели нови клиенти.

– Сигурна съм, че ще намерим начин да се споразумеем, мамо. – Поне се надявах да е така. Още не ѝ бях казала най-шокиращата част.

– Имаме ли идея е какъв бюджет разполагаме? – попита Кристин.

И ето че моментът дойде...

Видях как устата на майка ми се разтваря на забавен каданс и сърцето ми се впусна в полупаникьосан ритъм.

– Петдесет хиляди за самата церемония – избърборих аз. – Минус цената на роклята.

И двете жени се обърнаха към мен е широко разтворени очи.

Майка ми се разсмя невярващо, ръката ѝ се вдигна и докосна тройното колие на "Картие", което лежеше между гърдите ѝ.

– Боже мой, Ева. Не е моментът да си правиш шеги!

– Татко ще плати сватбата, мамо – казах ѝ, гласът ми стана по-твърд сега, когато мигът, от който се ужасявах, беше минал.

Тя примигна срещу мен, само за момент в очите ѝ се появи нежна мекота. После челюстта ѝ се стегна.

– Само роклята ти ще струва повече от това. Цветята, мястото...

– Ще се оженим на плажа – казах аз, идеята току-що ми беше хрумнала. – В Северна Каролина. В Аутър Банкс. В къщата, която Гидиън и аз току-що купихме. Нуждаем се от достатъчно цветя само за гостите на сватбеното тържество.

– Ти не разбираш. – Майка ми погледна към Кристин за подкрепа. – Няма начин това да проработи. Няма да имаш никакъв контрол.

Тоест тя нямаше да има.

– Непредвидима прогноза за времето – продължи тя, – пясък навсякъде... Освен това, ако накараш всички да пътуват толкова далеч извън града, е твърде вероятно някои да не могат да присъстват. И къде ще отседнат всички?

– Кои са тези всички? Казах ти, церемонията ще бъде малка, само за приятелите ни и семейството. Гидиън ще се погрижи за транспорта. Сигурна съм, че с удоволствие ще се занимае и със запазването на места за отсядане.

– Мога да помогна за това – каза Кристин.

– Не я окуражавай! – избухна майка ми.

– Не бъди груба! – върнах ѝ го аз. – Мисля, че забравяш, че това е моята сватба. Не възможност за реклама.

Майка ми си пое дълбоко въздух, за да се успокои.

– Ева, мисля, че е много мило, че искаш да угодиш на баща си по този начин, но той не разбира какъв товар слага върху раменете ти, като иска това. Дори аз да добавя от себе си същата сума до стотинка, пак няма да стигне...

– Достатъчно е. – Стиснах силно ръцете в скута си една в друга, като натиснах неприятно пръстените си към костта. – И не е товар.

– Ще обидиш хората. Трябва да разбереш, че мъж на положението на Гидиън трябва да използва всяка възможност да засили влиянието си. Той ще иска...

– Да избягаме и да се оженим тайно – казах хапливо, ядосана от прекалено познатия сблъсък на гледните ни точки. – Ако беше постигнал своето, щяхме да избягаме някъде и да се оженим на отдалечен остров с няколко свидетели и прекрасна гледка.

– Може би го казва, но...

– Не, майко. Повярвай ми. Той точно това би направил.

– Ъм, ако може да се намеся... – Кристин се наведе напред. – Можем да направим така, че да се получи, Моника. Много сватби на известни хора са интимни събития. Ограниченият бюджет ще задържи вниманието ни върху детайлите. И ако Гидиън и Ева са съгласни, можем да уредим продажбата на определени фотографии на популярни лайфстайл списания за знаменитости, а печалбата да отиде за благотворителност.

– О, това ми харесва! – казах аз, въпреки че се чудех как това ще сработи с 48-часовата ексклузивна сделка, която Гидиън беше предложил на Диана Джонсън.

Майка ми изглеждаше разстроена.

– Мечтая си за сватбата ти от деня, в който се роди – каза тя тихо. – Винаги съм искала да получиш нещо, достойно за принцеса.

– Мамо. – Протегнах ръка и хванах нейната. – Можеш да се развихриш за тържеството, съгласна ли си? Прави каквото пожелаеш. Не включвай червен цвят, покани целия свят, все тая. Но за церемонията не е ли достатъчно това, че съм намерила своя принц?

Ръката ѝ стисна моята и тя ме погледна със сълзи в сините си очи.

– Предполагам, ще трябва да бъде.

Тъкмо се бях плъзнала на задната седалка на мерцедеса, когато телефонът ми започна да звъни. Извадих го от чантата си, погледнах дисплея и видях, че е Трей. Стомахът ми леко се преобърна.

Не можех да изтрия от ума си съкрушения израз на лицето му от предната вечер. Бях останала скрита в кухнята, докато Кари седна с него във всекидневната и му каза за Татяна и бебето. Сложих задушено месо да се готви във фурната и седнах на плота с таблета си, четох книга и стоях в полезрението на Кари. Дори в профил можех да видя колко тежко приема Трей новината.

Все пак той беше останал за вечеря, а после и за през нощта, затова се надявах, че в крайна сметка нещата ще се оправят. Поне не беше напуснал демонстративно.

– Здрасти, Трей – казах в слушалката. – Как си?

– Здрасти, Ева. – Той въздъхна тежко. – Нямам представа как съм. Ти как си?

– Ами, тъкмо си тръгвам от дома на майка ми, след като прекарахме часове наред в обсъждане на сватбата. Не мина толкова зле, колкото би могло, но можеше да бъде и по-леко. Но това е доста обичайно, що се отнася до майка ми.

– А... е, ти си доста заета в момента. Съжалявам, че те безпокоя.

– Трей. Няма проблем. Радвам се, че се обади. Ако имаш нужда да поговориш с някого, насреща съм.

– Може ли евентуално да се видим? Когато на теб ти е удобно.

– Какво ще кажеш за веднага?

– Наистина ли? Аз съм на един уличен панаир в западната част на града. Сестра ми ме изкара насила и бях ужасна компания. Тя ме заряза преди няколко минути и сега се чудя какво, по дяволите, правя тук.

– Мога да дойда при теб.

– Намирам се между Осемдесет и втора и Осемдесет и трета улица, близо до "Амстердам". Тук е голяма блъсканица, да знаеш.

– Добре, стой там. Ще те видя след малко.

– Благодаря ти, Ева.

Затворихме и улових погледа на Раул в огледалото за обратно виждане.

– "Амстердам" и Осемдесет и втора улица. Колкото можеш по-близо.

Той кимна.

– Благодаря. – Загледах се през прозореца, докато свивахме зад ъгъла, попивайки града в този слънчев съботен следобед.

Ритъмът на Манхатън бе по-бавен през уикендите, дрехите по-небрежни, а уличните търговци по-многобройни. Жени в сандали и леки летни рокли спокойно разглеждаха витрините, докато мъже в шорти и тениски се движеха на групи, оглеждаха жените и обсъждаха нещата, които мъжете обсъждат. Кучета от всякакви размери припкаха на края на каишките си, а деца в колички подритваха с крачета или дремеха. Възрастна двойка си бъбреше тихичко, всеки от тях все още омагьосан от другия след години на интимност.

Преди да осъзная, че съм си го помислила, вече набирах номера на Гидиън.

– Ангелче – обади се той. – На път към къщи ли си?

– Не съвсем. Приключих с майка ми, но отивам да се срещна с Трей.

– Колко време ще отнеме?

– Не съм сигурна. Не повече от час, мисля. Господи, надявам се да не ми каже, че е приключил с Кари.

– Как мина с майка ти?

– Казах ѝ, че ще се женим на плажа до къщата в Аутър Банкс. – Замълчах за миг. – Съжалявам. Трябваше първо да те попитам.

– Мисля, че идеята е отлична. – В дрезгавия му глас прозвуча онзи специален тембър, който ми казваше, че е трогнат.

– Тя ме попита как възнамеряваме да настаним всички. Май стоварих това задължение на теб и сватбеният агент.

– Няма проблем. Ще измислим нещо.

В тялото ми като топла вълна се разля любов към него.

– Благодаря ти.

– Значи голямото препятствие е зад гърба ти – каза той, проницателен както толкова други пъти.

– Е, не знам дали е така. Очите ѝ се насълзиха. Нали знаеш, имала е големи мечти, които няма да се сбъднат. Надявам се да се откаже от тях и да се съгласи.

– А нейното семейство? Не сме говорили да организираме и тяхното идване.

Свих рамене, после си спомних, че не може да ме види.

– Те не са поканени. Единственото, което знам за тях, е това, което съм намирала с търсене в Гугъл. Те са се отрекли от мама, когато е забременяла с мен, и затова никога не са били част от живота ми.

– Добре тогава – каза той спокойно. – Имам изненада за теб, когато се прибереш.

– О? – Настроението ми веднага се разведри. – Ще ми подскажеш ли?

– Разбира се, че не. Ще трябва да побързаш към вкъщи, ако си любопитна.

Нацупих се.

– Дразнител.

– Дразнителите не дават нищо. Аз давам.

Пръстите на краката ми се присвиха от грубата кадифеност на гласа му.

– Ще бъда у дома възможно най-скоро.

– Ще те чакам – измърка той.

Трафикът в близост до панаира беше ужасен. Раул остави мерцедеса в гаража зад сградата на апартамента ми, а после ме придружи до мястото на срещата.

Когато бяхме на половин пресечка оттам, започнах да усещам аромата на храната и устата ми се наля със слюнка. Във въздуха се носеше музика и когато стигнахме до булевард "Амстердам", видях, че идва от жена, която пееше на малка сцена с много публика отпред. Улични търговци обграждаха претъпканата улица от двете страни, изделията и главите им бяха предпазени от слънцето с опънати бели платна. От шалове и шапки, през бижута и изкуство, до пресни продукти и чуждестранна храна, там нямаше нещо, което човек да иска и да не може да намери.

Отне ми няколко минути да видя Трей в тълпата. Намерих го да седи на стъпалата недалеч от ъгъла, където се бяхме разбрали да се чакаме. Беше облечен в торбести дънки и тениска с цвят на маслина, носеше тъмни очила, поставени на кривата извивка на някога чупения му нос. Русата му коса бе непокорна както винаги, а привлекателните му устни – стиснати в права линия.

Той се изправи, когато ме видя, и протегна ръка към мен да я стисна. Вместо това го придърпах в прегръдка и го притиснах, докато усетих как се отпуска и ме прегръща в отговор. Животът си течеше около нас – нюйоркчани нямаха нищо против всякакви публични демонстрации. Раул се отдалечи на дискретно разстояние.

– Същинска трагедия съм, мамка му – промърмори Трей в рамото ми.

– Нормален си. – Отдръпнах се назад и посочих към стълбите, на които го бях заварила. – Всеки би загубил баланс в такъв момент.

Той седна на средното стъпало. Аз се настаних до него.

– Не мисля, че мога да се справя с това, Ева. Не мисля, че би трябвало да го правя. Искам някой в живота си изцяло, който да е там и да ме подкрепя, докато аз завърша и после опитам да изградя практиката си. Кари ще подкрепя онази моделка вместо това и ще ме вмества където може. Как да не възразявам срещу това?

– Логичен въпрос – казах аз, като изпънах крака пред себе си. – Нали знаещ че той няма да е сигурен, че бебето е негово, докато не направят тест за бащинство.

Трей поклати глава.

– Не мисля, че ще има значение. Изглежда ми отдаден.

– Мисля, че ще има значение. Може би няма просто да я изостави, може би ще бъде като чичо на детето или нещо такова. Не знам. Засега трябва да допуснем, че той е бащата, но може и да не е. Възможно е.

– Значи ми казваш да бъда силен още шест месеца?

– Не. Ако искаш да ти дам отговори, нямам такива. Но мога да ти кажа със сигурност, че Кари те обича повече, отколкото съм го виждала да обича друг човек. Ако те загуби, това ще го разруши. Не се опитвам да те накарам да останеш с него от чувство за вина. Просто мисля, че трябва да го знаеш: напуснеш ли го, няма да си единственият, който ще страда.

– Това с какво ми помага?

– Може би с нищо. – Сложих ръка на коляното му. – Може би съм достатъчно посредствена, за да намирам това за успокоително. Ако между мен и Гидиън не се получи, бих искала да знам, че той е толкова нещастен, колкото съм и аз.

Устните на Трей се извиха в тъжна усмивка.

– Да, разбирам какво имаш предвид. Ти би ли останала с него, ако разбереш, че чака бебе от някоя друга? Някоя, с която е спал, докато е бил с теб?

– Мислила съм за това. Трудно ми е да си представя живота без Гидиън. Ако не сме били в сериозна връзка тогава и ако тази жена е вече в миналото му, ако той е с мен, а не с нея, тогава може би бих се справила.

Гледах как една жена закача поредната торба с покупки върху претоварената дръжка на бебешка количка.

– Но ако прекарваше повечето си време с нея и се виждаше с мен между другото... мисля, че бих си тръгнала.

Беше ми трудно да бъда откровена, когато истината беше обратното на това, което Кари би искал да кажа, но усещах, че е правилното нещо в случая.

– Благодаря ти, Ева.

– Не знам доколко това е от значение, но не бих те уважавала по-малко, ако решиш да останеш е Кари в този труден момент. Не е слабост да бъдеш до човека, когото обичаш, когато той се опитва да поправи огромна грешка, нито пък е слабост да решиш да поставиш себе си на първо място. Каквото и да решиш, ще продължа да мисля, че си страхотен човек.

Той се наведе към мен и сложи глава на рамото ми.

– Мерси, Ева.

Преплетох пръсти с неговите.

– Няма защо.

– Ще ида да взема колата и ще я докарам отпред – каза Раул, когато влязохме в лобито на жилищната сграда, в която се помещаваше апартаментът ми.

– Добре. Само ще си проверя пощата. – Помахах на портиерката, докато минавахме покрай бюрото ѝ. Тръгнах към пощенските кутии, а Раул се запъти към асансьора.

Пъхнах ключа си в ключалката, дръпнах месинговата вратичка и се наведох ниско да погледна вътре. Имаше няколко рекламни картички и нищо друго, което ми спестяваше качването до горе. Извадих ги, хвърлих ги в близкото кошче за боклук, а после затворих и заключих кутията.

Тръгнах обратно към лобито точно навреме, за да видя как една жена излиза от сградата. Щръкналата ѝ червена коса привлече и задържа вниманието ми. Вторачих се в нея, чаках я да завие по улицата, като се надявах да зърна профила ѝ.

Дъхът ми спря. Косата ми беше позната от едно търсене в Гугъл. Лицето помнех от благотворителния търг за приюти, на който бяхме ходили с Гидиън преди няколко седмици.

А после тя изчезна.

Изтичах след нея, но когато стигнах до пешеходната пътека, тя вече се плъзваше на задната седалка на черна кола под наем.

– Хей! – изкрещях.

Колата даде газ и ме остави да се взирам след нея.

– Всичко наред ли е?

Обърнах се и видях Луи, охраната през уикенда.

– Знаеш ли кой беше това?

Той поклати глава.

– Не живее тук.

Като влязох вътре, зададох на портиерката същия въпрос.

– Червенокоса? – попита тя, изглеждаше озадачена. – Не сме имали никакви посетители, които да са влизали, без някой от наемателите да е е тях, така че не съм обръщала внимание.

– Хмм. Добре, благодаря ти.

– Колата ти е тук, Ева – каза Луи от входа.

Благодарих на портиерката и се отправих навън към Раул. Прекарах пътуването между моя дом и този на Гидиън, мислейки за Ан Лукас. До момента, в който излязох от личния асансьор и влязох в антрето на мезонета, се бях унесла в хаотичните си мисли.

Гидиън ме чакаше. Облечен в износени дънки и тениска на Колумбийския университет, той изглеждаше толкова млад и хубав. После ми се усмихна и аз почти напълно забравих света.

– Ангелче – измърка той, докато прекосяваше шахматния под с босите си крака. В очите му видях поглед, който добре познавах. – Ела тук. Отидох право в разтворените му обятия, сгуших се плътно до твърдото му тяло. Вдишах го.

– Сигурно ще помислиш, че съм луда – промърморих в гърдите му, – но бих се заклела, че току-що видях Ан Лукас в лобито на сградата ми.

Той се скова. Знаех, че психиатърката не е сред любимите му хора.

– Кога? – попита той строго.

– Преди около двайсет минути. Точно преди да дойда тук.

Той ме пусна, протегна ръка към задния си джоб и извади смартфона си. Другата му ръка хвана моята и ме придърпа във всекидневната.

– Госпожа Крос току-що е видяла Ан Лукас в сградата, където живее – каза той на човека, който вдигна.

– Мисля, че я видях – поправих го, като се намръщих на суровия му тон.

Но той не ме слушаше.

– Разбери – заповяда, преди да затвори.

– Гидиън. Какво става?

Той ме заведе до дивана и седнахме. Настаних се до него и сложих чантата си върху масичката за кафе.

– Тези дни я видях – обясни той, като продължаваше да държи ръката ми. – Раул потвърди, че жената, която е говорила с теб на благотворителния търг, е била Ан. Тя го призна и аз я предупредих да стои далеч от теб, но тя няма да го направи. Иска да ме нарани и знае, че може да го постигне, като засегне теб.

– Добре. – Обработих информацията.

– Трябва да казваш на Раул за появата ѝ в секундата, когато я видиш някъде. Дори ако само си мислиш, че е тя.

– Задръж за момент, шампионе. Отишъл си да я видиш и не си ми казал?

– Сега ти казвам.

– Защо не ми каза тогава.

Той въздъхна бурно.

– Беше в деня, когато Крис дойде да ме види.

– О!

– Да.

Загризах долната си устна за секунда.

– Как би ме наранила тя?

– Не знам. За мен е достатъчно да знам, че го иска.

– Да не би да ми счупи крака? Носа?

– Съмнявам се, че ще прибегне до насилие – каза той сухо. – За нея ще е по-забавно да играе психологически игрички. Да се появява, където си ти. Да те оставя да я зърваш за миг.

Което беше по-коварно.

– За да отидеш ти при нея. Това иска тя всъщност – промърморих. – Иска да те види.

– Няма да ѝ угодя. Казах това, което имах.

Погледнах надолу към преплетените ни ръце и се заиграх с брачната му халка.

– Ан, Корин, Диана... Малко е откачено, Гидиън. Искам да кажа, не мисля, че това е нормално за повечето мъже. Колко още жени ще изгубят ума си по теб?

Той ми хвърли поглед, който очевидно не беше развеселен.

– Не знам какво ѝ става на Корин. Нищо от това, което прави, откакто се върна в Ню Йорк, не е типично за нея. Не знам дали лекарствата, които взема, имат общо, спонтанният аборт, разводът ѝ...

– Тя се развежда?

– Не го казвай с този тон, Ева. За мен няма никакво шибано значение дали е омъжена, или свободна. Аз съм женен. Това няма да се промени, а аз не съм мъж, който изневерява. Прекалено много уважавам теб, а и себе си, за да бъда от онзи тип съпрузи.

Наведох се напред и му предложих устните си, а той ги завзе с мека сладка целувка. Беше казал точно това, което имах нужда да чуя.

Гидиън се отдръпна и потърка носа си в моя.

– Колкото до другите две... Трябва да разбереш, че Диана беше косвена жертва. Мамка му. Целият ми живот дотук е бил военна зона и някои хора попаднаха в кръстосания огън.

Хванах в шепа брадичката му, надявах се да мога да изтрия напрежението с нежните погалвания на палеца си. Знаех точно какво има предвид.

Той преглътна трудно.

– Ако не бях използвал Диана, за да изпратя послание на Ан, че вратата е затворена между нас, тя щеше да бъде просто още една свалка за една нощ. Минало и заминало.

– Но тя е добре сега, нали?

– Мисля, че да. – Връхчетата на пръстите му погалиха бузата ми, докосването му повтаряше моето от преди малко. – След като съм започнал да споделям, ще кажа, че не мисля, че би ме отхвърлила, ако се опитам да я забия, което не бих направил, но не мисля, че вече влиза в категорията "отхвърлена жена".

– Да, знаех си, че би се метнала в чаршафите с теб отново, ако можеше. Не че я обвинявам. Трябва ли да бъдеш толкова добър в леглото, по дяволите? Не е ли достатъчно, че си секси и имаш невероятно тяло и огромен член?

Той поклати глава видимо раздразнен.

– Не е огромен.

– Все тая. Надарен си. И знаеш как да го използваш. А жените не получават страхотен секс много често, затова, когато ни се случи, понякога можем малко да откачим. Предполагам, че това отговаря на въпроса ми за Ан, след като тя те е имала многократно.

– Никога не ме е имала. – Гидиън се отпусна тежко назад. Мръщеше се. – В някой момент ще ти писне да чуваш какъв задник съм.

Свих се до него и сложих глава на рамото му.

– Ти не си първият подлудяващо горещ мъж на планетата, който е използвал жени. И няма да си последният.

– Беше различно с Ан – изръмжа той. – Не беше само заради съпруга ѝ.

Застинах, а после си наложих да се отпусна, за да не го накарам да стане по-нервен, отколкото беше.

Той си пое въздух рязко и дълбоко.

– Понякога ми напомня на Хю – каза припряно. – Начинът, по който се движи, някои от нещата, които казва... Има семейна прилика. И друго. Не мога да го обясня.

– Тогава недей.

– Понякога границата между тях се размиваше в ума ми. И сякаш наказвах Хю чрез Ан. Правех неща с нея, които не съм правил с никой друг. Неща, които предизвикваха гадене у мен, когато мислех за тях после.

– Гидиън. – Плъзнах ръка около кръста му.

Той не ми беше казвал това. Беше споделял преди, че човекът, когото наказва, е доктор Теранс Лукас, и бях сигурна, че това е част от нещата. Но сега знаех, че не е всичко.

Гидиън се облегна назад.

– Това между мен и Ан беше извратено. Аз я извратих. Ако можех да се върна назад и да променя нещата...

– Ще се справим с това. Радвам се, че ми каза.

– Трябваше. Слушай, ангелче, трябва да казваш на Раул в секундата, когато я видиш някъде. Дори ако не си сигурна. И не ходи никъде сама. Аз ще измисля как да се справя с нея. Междувременно имам нужда да знам, че си в безопасност.

– Добре. – Не бях сигурна как тази схема ще проработи в дългосрочен план. Живеехме в един и същи град с тази жена и съпруга ѝ, а самият Лукас беше идвал при мен преди време. Те бяха проблем, за който ни трябваше решение.

Но нямаше да го намерим днес. Събота. Един от двата дни през седмицата, който очаквах с най-голямо нетърпение, защото получавах толкова много време насаме със съпруга си.

– И така – започнах аз, плъзвайки ръка под ризата на Гидиън, за да докосна топлата му кожа. – Къде ми е изненадата?

– Е... – Сексапилната дрезгавина в гласа му стана по-дълбока. – Нека почакаме малко преди това. Какво ще кажеш да започнем с малко вино?

Отметнах глава назад и го погледнах

– Да не се опитваш да ме съблазниш, шампионе?

Той ме целуна по носа.

– Винаги.

– Хмм... Давай смело.

Разбрах, че нещо става, когато Гидиън не се присъедини към мен под душа. Той пропускаше възможност да постави ръце върху мен, докато бях подгизнала и капеща, единствено в сутрините, когато вече беше правил секс е мен.

Когато се върнах във всекидневната, облечена в шорти и потник без сутиен, той ме чакаше е чаша червено вино. Настанихме се на дивана с "Три дни да убиеш", което само ми доказа, че съпругът ми ме познава добре. Това беше точно типът филми, които харесвах – леко забавен, много краен. И в него играеше Кевин Костнър, което за мен винаги беше предимство.

Все пак, колкото и да ми беше приятно да мързелувам с Гидиън, очакването започна да ме прави неспокойна с напредването на часа. А той, подлецът, го знаеше. И подклаждаше очакването. Държеше чашата ми пълна, а ръцете си върху мен – вплиташе ги в косата ми, галеше рамото ми, прокарваше ги по бедрото ми.

До девет часа вече се бях покатерила цялата върху него. Плъзнах се в скута му и притиснах устни към шията му, езикът ми се стрелна и погали мястото на пулса му. Усетих как подскочи и после забърза, но той не направи никакво движение в отговор. Седеше, сякаш погълнат от повторението, на което попаднахме, превключвайки каналите, след като филмът свърши.

– Гидиън? – прошепнах с онзи свой тон, който казваше: "Чукай ме", ръката ми се плъзна между краката му и го намери твърд и готов както винаги.

– Ммм?

Хванах меката част на ухото му със зъби и я дръпнах нежно.

– Имаш ли нещо против да се изчукам сама на големия ти член, докато гледаш телевизия?

Ръката му потри нехайно гърба ми.

– Сигурно ще ми пречиш да виждам – отвърна той с разсеян тон. – Може би е по-добре вместо това да застанеш на колене и да го смучеш.

Дръпнах се назад със зяпнала уста. Очите му ми се смееха.

Бутнах го по рамото.

– Ужасен си.

– Горкото ми ангелче – пропя той. – Възбудена ли си?

– А ти как мислиш? – Посочих към гърдите си. Зърната ми бяха твърди и стегнати, напираха към тънкия памук в тих стремеж към неговото внимание.

Като сложи длани на раменете ми, той ме придърпа по-близо и хвана връхчето на едната ми гърда между зъбите си, езикът му го погали нежно. Изпъшках.

Той ме пусна, очите му бяха станали толкова тъмни, че приличаха на сапфири.

– Влажна ли си?

Бързо ставах такава. Всеки път, когато Гидиън ме погледнеше по този начин, тялото ми омекваше за него, ставаше влажно и нетърпеливо.

– Защо не провериш? – подразних го.

– Покажи ми.

Властната хапливост в командата му ме възбуди още повече. Внимателно слязох от него, изведнъж се почувствах необяснимо свенлива. Той избута масичката за кафе с един крак, като ми даде повече пространство да застана пред него. Погледът му се плъзна върху мен, лицето му беше безизразно. Липсата на поощрение ме направи още по-нервна, което предполагах, че беше и намерението му.

Притискаше ме по онзи негов начин.

Изправих рамене назад, улових погледа му с моя и прокарах език по долната си устна. Очите му се притвориха. Плъзнах палците си под еластичния колан на спортните ми шорти и ги избутах надолу, като завъртях леко бедрата си, за да изглежда повече, че правя стриптийз, и по-малко, че се чувствам неловко.

– Без бикини – промърмори той с поглед върху вулвата ми. – Ти си лошо момиче, ангелче.

Нацупих се.

– Опитвам се да съм добра.

– Разтвори се за мен – промърмори той. – Нека те видя.

– Гидиън...

Той чакаше търпеливо и знаех, че това търпение ще издържи. Независимо дали ми отнемеше пет минути, или пет часа, той щеше да ме чака. И именно затова му вярвах. Защото въпросът никога не беше дали ще му се подчиня, а кога ще бъда готова да го направя – решение, което повечето пъти той оставяше на мен.

Застанах по-разкрачена и се опитах да забавя забързаното си дишане. Протегнах надолу двете си ръце, докоснах устните на вагината си и ги разтворих, излагайки клитора си пред мъжа, за когото копнееше. Гидиън се изправи бавно.

– Имаш толкова хубава вагина, Ева.

Затаих дъх, докато той се накланяше напред. Ръцете му се вдигнаха от бедрата му и хванаха моите, за да ме държат неподвижна.

– Не мърдай – заповяда той.

После започна да ме лиже с бавни плъзгания.

– О, господи – изстенах аз, краката ми трепереха.

– Седни – каза той дрезгаво и застана на колене на пода, докато се подчинявах.

Стъклото беше студено под голото ми дупе, ярък контраст с горещата ми кожа. Ръцете ми се изпънаха назад, вкопчени в отсрещния край на масата за баланс, докато той натисна и разтвори широко бедрата ми с длани, отваряйки ме изцяло. Дъхът му беше горещ върху влажната ми плът, вниманието му беше изцяло върху вулвата ми.

– Можеш да си и по-влажна.

Гледах го, дишайки тежко, докато той наведе глава и обхвана е устни клитора ми. Топлината беше изгаряща, ударите на езика му – унищожителни. Извиках, исках да се извивам, но хватката му ме държеше здраво. Главата ми се отметна назад, ушите ми звъняха от притока на кръв и звука от стона на Гидиън. Езикът му пърхаше по стегнатите вързопчета нерви, водейки ме безмилостно към оргазъм. Стомахът ми се стегна, докато удоволствието се увеличаваше, меката коприна на косата му галеше чувствителната вътрешна страна на бедрата ми.

Нисък стон се изтръгна от мен.

– Ще свърша – изпъшках аз. – Гидиън... господи... ще свърша.

Той напъха езика си в мен. Лактите ми омекнаха, свлякох се по-надолу. Езикът му чукаше в присвиващия се отвор на вулвата ми, галеше чувствителните тъкани, дразнеше ме с обещанието за проникването, за което истински копнеех

– Чукай ме – започнах да го умолявам.

Гидиън се дръпна назад и облиза устните си.

– Не тук.

Издадох звук на протест, докато той се изправяше, бях толкова близо до оргазма, че можех да го вкуся. Той протегна ръка към мен, помогна ми да стана, а после се изправи. Когато залитнах, ме хвана и преметна през рамо.

– Гидиън!

Но ръката му се озова между краката ми, масажирайки влажната ми набъбнала вулва, и вече не ме интересуваше как ме носи, стига да ме занесе някъде, където ще ме обладае.

Стигнахме до коридора и завихме, а после спряхме твърде бързо, за да сме стигнали спалнята му. Чух как дръжката на вратата се завърта и лампата се включва.

Бяхме в моята стая. Той ме остави на земята с лице към него.

– Защо тук? – попитах го. Може би някои мъже биха се отправили към най-близкото легло, но Гидиън имаше повече контрол. Ако искаше да съм в другата спалня, то имаше причина за това.

– Обърни се – каза той тихо.

Имаше нещо в гласа му... в начина, по който ме гледаше...

Погледнах през рамо.

И видях люлката.

Не беше това, което очаквах.

Бях търсила секс люлки в интернет, след като Гидиън за първи път ги спомена. Това, което намерих, бяха паянтови структури, които висяха от рамката на вратата; не толкова паянтови структури, които висяха от стойки на четири крака, и такива, които висяха от халка на тавана. Всички те се състояха от някаква комбинация от вериги и каиши, които служеха като люлка за различни части на тялото. Снимките на жени, действително оплетени в проклетите неща, изглеждаха некомфортно.

Честно казано, не виждах как някой би преодолял неудобството и страха от строполяване, да не говорим да получи оргазъм.

Трябваше да се сетя, че Гидиън ще има нещо друго наум.

Обърнах се и погледнах директно люлката. Гидиън беше изпразнил стаята в някакъв момент. Леглото и мебелите ги нямаше. Единственото нещо в стаята беше самата люлка, окачена на здрава структура, приличаща на клетка. Широка и солидна метална платформа стабилизираше стоманени страни и таван, които поддържаха тежестта на тапициран метален стол и вериги. Червени кожени окови за китки и глезени висяха на подходящите места.

Ръцете му се обвиха около мен откъм гърба, едната му ръка се плъзна под блузата и обхвана гърдата ми, докато другата се плъзна между краката ми и пъхна два пръста в мен. Ровейки с нос в косата ми, той целуна шията ми.

– Как се чувстваш, като гледаш това?

Помислих за момент.

– Заинтригувана. Малко неспокойна.

Устните му се извиха в усмивка върху кожата ми.

– Нека да видим как ще се чувстваш, когато си вътре в нея.

Тръпка на очакване и трепет премина през мен. От позицията на оковите си личеше, че ще бъда безпомощна, неспособна да се движа или да избягам. Не способна да упражня какъвто и да е контрол над това, което става с мен.

– Искам да го направя по правилния начин, Ева. Не като онази нощ в асансьора. Искам да усетиш какво е, когато съм поел контрола и сме заедно в това.

Главата ми се облегна на неговата. По някакъв начин ми беше трудно да му дам съгласието, което искаше. Носех по-малко... отговорност, когато той просто поемаше контрола.

Но това беше оправдание.

– Коя е кодовата ти дума, ангелче? – прошепна той, зъбите му драскаха леко по гърлото ми. Ръцете му бяха вълшебни, пръстите му се плъзгаха повърхностно в мен.

– Кросфайър.

– Казваш думата и всичко спира. Кажи я отново.

– Кросфайър.

Ловките му пръсти подръпнаха зърното ми, изстисквайки го умело.

– Няма от какво да се страхуваш. Просто трябва да се облегнеш назад и да поемеш члена ми. Ще те накарам да свършиш, без да има нужда да правиш каквото и да е.

Поех дълбоко въздух

– Имам чувството, че между нас винаги е така.

– Пробвай по този начин – каза убедително той, ръцете му се преместиха да свалят блузата ми. Ако не ти хареса, вместо това ще се метнем в леглото.

За секунда исках да отложа нещата, да си дам повече време всичко да улегне. Бях му обещала люлката, но той не ми натякваше това...

– Кросфайър – каза той само е дъха си, прегръщайки ме в гръб.

Не знаех дали ми напомня за моята кодова дума, или ми казва, че ме обича толкова много, че няма думи, с които да изрази как се чувства. Така или иначе, ефектът върху мен беше същият. Почувствах се в безопасност. Усетих и вълнението му. Дишането му се беше учестило в момента, в който бях забелязала люлката. Ерекцията му беше като стомана върху дупето ми, а кожата му бе гореща до моята. Желанието му ускори и моето, караше ме да искам да направя всичко необходимо, за да му дам толкова наслада, колкото можеше да понесе.

Ако се нуждаеше от нещо, исках аз да бъда жената, която ще му го даде. Той ми даваше толкова много.

Всичко.

– Добре – казах меко. – Добре.

Той целуна рамото ми, после застана до мен и хвана ръката ми в своята.

Последвах го до люлката, изучавайки я напрегнато. Тясната седалка беше на нивото на кръста на Гидиън, което означаваше, че трябва да ме обърне с лице към него и после да ме повдигне да седна върху стола. Устата му докосна моята в мига, в който голото ми дупе докосна хладната кожа, езикът му дразнеше линията на устните ми. Потреперих. Дали беше от хлад, от целувката, или от нервност – не знаех.

Гидиън се отдръпна, погледът му беше премрежен и горещ. Той ме нагласи в поза, като държеше веригите неподвижни, докато аз се облегна назад в седалката; тя беше поставена далеч от него, което ме накара да изпъна краката си за баланс.

– Нагласена ли си? – попита той, наблюдавайки ме внимателно.

Знаех, че въпросът се отнася за нещо повече от физическия ми комфорт. Кимнах.

Той отстъпи назад, погледът му не се откъсваше от лицето ми.

– Ще завържа глезените ти. Кажи ми, ако усетиш какъвто и да е дискомфорт.

– Добре. – Гласът ми беше задъхан, пулсът ми препускаше.

Ръката му се плъзна надолу по крака ми, милувката му беше топла и предизвикателна. Не можех да откъсна очи, докато той обвиваше тъмночервената кожа около глезена ми и пристягаше металната тока. Оковата прилягаше плътно, но не прекалено стегнато.

Гидиън се движеше бързо и уверено. Миг по-късно другият ми крак също бе окован.

Той ме погледна.

– Добре ли си дотук?

– Правил си това и преди. – Нацупих се. Действията му изглеждаха прекалено опитни, за да е начинаещ Той не отговори. Вместо това започна да се съблича така бавно и методично, както ме оковаваше.

Като хипнотизирана алчно попивах всеки сантиметър разкрита кожа. Съпругът ми имаше такова невероятно тяло. Беше толкова твърд и стегнат, толкова мъжествен. Беше невъзможно да не се възбудя, като го видя гол.

Езикът му се плъзна по дължината на долната му устна с небрежна еротична милувка.

– Все още ли си добре, ангелче?

Гидиън знаеше е точност какво ми причинява видът му, а фактът, че беше достатъчно арогантен да използва тази слабост срещу мен, ме възбуждаше дори повече. Господ ми беше свидетел, че правех същото с него, когато имах възможност.

– Толкова си секси, мамка му – казах, облизвайки собствените си устни.

Той се усмихна и тръгна към мен, плътният му дълъг член се извиваше нагоре до пъпа му.

– Мисля, че това наистина ще ти хареса.

Нямаше нужда да питам защо го казва – беше очевидно, когато стигна до мен и взе ръцете ми в своите. Изгледът ми към него от седалката на люлката беше безпрепятствен. От бедрата нагоре той беше изцяло изложен на показ между разтворените ми крака.

Той се наведе и ме целуна отново. Нежно. Сладко. Изстенах от неочакваната нежност и от мекотата на вкуса му.

Като пусна едната ми ръка, той се пресегна между нас, хвана члена си, насочи го надолу и го потърка между устните на вагината ми. Широката главичка се плъзна леко в хлъзгавината на желанието ми, а после побутна оголения ми клитор. В мен се разля наслада и открих точно колко безпомощна бях. Не можех да извия бедрата си. Не можех да стегна вътрешните си мускули, за да уловя усещането.

Слабо скимтене се изтръгна от мен. Имах нужда от повече, но можех само да чакам той да ми го даде.

– Имаш ми доверие – прошепна той срещу устата ми.

Не беше въпрос, но въпреки това отговорих:

– Да.

Гидиън кимна.

– Хвани веригите.

Над главата ми имаше окови за китки. Запитах се защо той не ги използваше, но му се доверих, че знае най-добре. Ако не мислеше, че съм готова, беше, защото ме познаваше толкова добре. В някои отношения ме познаваше по-добре, отколкото самата аз себе си.

Любовта, която изпитвах към него, се разстла в гърдите ми, докато ме изпълни, избутвайки настрани остатъците от страх, които дебнеха в тъмните ъгълчета на ума ми. Никога не се бях чувствала толкова близо до него, не бях предполагала, че е възможно да вярваш в някого толкова безрезервно.

Направих това, което Гидиън заповяда, и хванах веригите. Той отново пристъпи близо, мускулите на корема му блестяха с първата роса на изпотяването. Можех да видя как пулсът бие върху шията му, ръцете му, пениса му Сърцето му препускаше като моето. Главата на члена му беше влажна от възбуда колкото и вулвата ми. Гладът между нас беше като нещо живо в тази стая, плъзгаше се пъргаво около нас, ограничавайки света единствено до нас двамата.

– Не се пускай – заповяда той и ме изчака да кимна в съгласие, преди да продължи.

Хвана веригата там, където тя се срещаше със седалката. С другата ръка насочи члена си към цепката ми. Дебелият връх дразнещо се притисна в мен, предизвикваше ме с обещание за удоволствие. Дишах тежко, докато го чаках да направи крачката напред, която щеше да го плъзне вътре в мен; болеше ме сърцевината от нуждата да бъде запълнена.

Вместо това той хвана седалката на стола с двете си ръце и ме наниза върху члена си.

Звукът, който раздра гърлото ми, беше нечовешки, дивашкото еротично усещане да бъда толкова дълбоко пронизана ме накара да подлудея. Той потъна дълбоко с това единствено лесно плъзгане, тялото ми беше неспособно да опита каквато и да е съпротива.

Гидиън изръмжа, през мощното му тяло премина вибрация.

– Мамка му – изсъска той. – Вулвата ти е толкова добра.

Опитах се да се протегна към него, но той отблъсна люлката назад, изхлузвайки ме от твърдата си като камък ерекция. Усещането за празнота ме накара да изстена от покруса.

– Моля те – умолявах го нежно.

– Казах ти да не се пускаш – каза той с порочен блясък в очите.

– Няма – обещах и се вкопчих във веригите с такава сила, че ме заболя.

Той сви ръце и ме придърпа обратно, наниза ме на члена си. Пръстите на краката ми се свиха конвулсивно. Усещането за безтегловност, за пълна капитулация, беше неописуемо.

– Говори ми – изрече грубо той. – Кажи ми, че това ти харесва.

– По дяволите. – Задъхвах се, усещах как по тила ми се стича пот. – Не спирай.

В един момент ме държеше неподвижно, а в следващия ме залюляваше плавно, вагината ми се плъзгаше напред-назад върху твърдия член на Гидиън със зашеметяваща скорост. Тялото му работеше като добре смазана машина; ръцете, гърдите, мускулите на корема и бедрата му се напрягаха от усилието да управляват майсторски люлката. Гледката на властните му движения, силата на концентрацията му в това да достави наслада и на двама ни, усещането, че помпа толкова дълбоко и бързо в мен...

Стигнах до оргазъм с писък, неспособна да удържа вълната, която се втурна през мен. През това време той ме чукаше, лицето му беше зачервено и белязано от похот. Никога не бях свършвала толкова силно, толкова бързо. За един безкраен момент не можех да виждам, нито да дишам, тялото ми се тресеше от удоволствие, по-свирепо от всичко, което бях чувствала преди. Люлката забави, а после спря. Гидиън дойде една крачка по-близо, за да остане потопен в мен. Миришеше на поквара, примитивно. Чист грях и секс.

Ръцете му обхванаха лицето ми. Пръстите му отместиха кичури коса от влажните ми бузи. Вулвата ми се свиваше около него, осъзнавах колко твърд и плътен беше все още.

– Ти не свърши – казах обвинително, чувствах се прекалено уязвима след лудостта на собствения ми оргазъм.

Гидиън завладя устата ми с груба, настойчива целувка.

– Ще окова китките ти. После ще свърша в теб.

Зърната ми се втвърдиха в болезнени връхчета.

– О, господи.

– Имаш ми доверие – каза отново той, погледът му изучаваше лицето ми.

Докоснах го, докато все още можех, ръцете ми се плъзнаха по хлъзгавите му от пот гърди, усетих отчаяното биене на сърцето му.

– Повече от всичко.