Обсебена от теб

15.

– Огромна спалня "за него и нея", класика. – Блеър Аш се усмихваше, докато химикалката му летеше по големия бележник, закрепен на твърда подложка. Погледът му се вдигна и обходи цялостно спалнята на Ева в мезонета, онази, която го бях накарал да обзаведе така, че изцяло да прилича на стаята на жена ми в апартамента ѝ в Горен Уест Сайд.

– Колко голяма промяна търсите? – попита дизайнерът. – Желаете ли да започнем съвсем отначало, или просто искате най-лесната структурална промяна, която ще обедини двете стаи?

Оставих на Ева да отговори. Беше ми трудно да взема участие, като знаех, че нито един от двама ни не искаше истински тази промяна. Домът ни скоро щеше да отразява колко съм повреден и колко зле това влияеше на брака ни. Цялото упражнение ми действаше като нож в стомаха.

Тя ми хвърли един поглед, а после попита:

– Какво точно ще представлява лесният начин?

Аш се усмихна, разкривайки леко кривите си зъби. Беше привлекателен – или поне така ме уверяваше Айрланд – и носеше обичайните си дрехи: скъсани дънки и тениска с блейзер върху нея. Не ми пукаше изобщо за вида му Това, което ме интересуваше, беше талантът му, на който се възхищавах достатъчно, за да го наема да обзаведе както офиса, така и дома ми. Това, което не ми харесваше, бе начинът, по който гледаше жена ми.

– Можем просто да коригираме структурата на голямата баня и да избием извит вход през стената, като така ефективно ще свържем двете стаи чрез банята.

– Точно каквото ни трябва – каза Ева.

– Ясно. Бързо и резултатно е, а и изграждането няма да наруши живота ви толкова много. Или – продължи той – бих могъл да ви покажа някои алтернативи.

– Като например?

Той се премести толкова близо до нея, че рамото му допираше нейното. Аш беше почти толкова рус, колкото и Ева, изглеждаха поразяващо един до друг, когато той наклони глава към нейната.

– Ако работим с площта на всичките три спални и на голямата баня – отвърна той, говореше само на нея, сякаш аз не бях там, – бих могъл да направя кралска спалня, която е еднакво голяма в двете си половини. Двете стаи ще са с еднакъв размер и със съединени кабинети за двама ви... или всекидневна, ако предпочитате.

– О! – Тя прехапа замислено долната си устна за секунда. – Не мога да повярвам, че скицира това толкова бързо.

Той ѝ намигна.

– Моето мото е "бърз и прецизен". Както и да изпълня задачата толкова добре, че да се сетите пак за мен, ако искате да го направите отново.

Облегнах се на стената със скръстени ръце, докато ги гледах. Ева изобщо не се усети, че думите на дизайнера бяха двусмислени. Аз не забелязвах нищо друго.

Телефонът в мезонета иззвъня и главата ѝ се вдигна. Тя ме погледна.

– Сигурно Кари е тук.

– Защо не вдигнеш ти, ангелче – предложих провлечено. – Може би е добре да го посрещнеш ти, да споделиш вълнението си.

– Да! – Тя прокара ръка по рамото ми, докато бързо излезе от стаята, мимолетно докосване, което отекна в мен.

Изправих се и се вторачих върху Аш.

– Флиртуваш с жена ми.

Той рязко се стегна, усмивката изчезна от лицето му.

– Съжалявам. Нямах нищо предвид с това. Просто исках госпожа Трамел да се чувства комфортно.

– Аз ще се тревожа за нея. Ти се тревожи за мен. – Не се и съмнявах, че има съмнения относно конструкцията, която искахме от него да изпълни. Всеки, който я видеше, би се усъмнил. Кой мъж с кръв във вените си и с капка ум в главата би имал съпруга като Ева и би спал не само в различно легло от нея, но и в различна стая.

Ножът в стомаха ми се заби по-дълбоко и се завъртя.

Тъмните му очи станаха безизразни и мрачни.

– Разбира се, господин Крос.

– А сега да видим какво си скицирал дотук.

– Какво мислиш? – попита Ева между хапките пица с пеперони и босилек. Беше се облегнала на кухненския плот и прегънала единия си крак назад във въздуха, избрала бе да остане права от отсрещната страна на мен и Кари.

Обмислих как да отговоря.

– Имам предвид, че идеята за голяма спалня с две огледални страни е прекрасна – продължи тя, попивайки устни с хартиена салфетка, – но ако решим да го направим по лесния начин, ще стане по-бързо. Освен това можем да изградим стената наново един ден, ако искаме да използваме стаята за нещо друго.

– Например за бебешка стая – каза Кари, докато тръскаше смлян червен пипер върху пицата си.

Апетитът ми изчезна и оставих върху хартиената чиния парчето, което ядях. Напоследък яденето на пица вкъщи не ми харесваше особено.

– Или стая за гости – поправи го Ева. – Хареса ми това, което ти обсъди с Блеър за твоя апартамент.

Кари я стрелна с поглед.

– Добре го извъртя.

– Хей, на теб умът ти може да е пълен с бебета, но останалите от нас имат първо да свършат други неща.

Тя казваше точно това, което исках да чуя, но...

Дали Ева имаше същите страхове като мен? Може би ме беше взела за съпруг, защото не можеше да ми устои, но слагаше чертата на това да ме приеме и като баща за децата си. Занесох чинията си до боклука и я хвърлих вътре.

– Имам да проведа няколко обаждания. Ти остани – обърнах се към Кари. – Прекарай време с Ева.

Той кимна.

– Благодаря.

Излязох от кухнята и прекосих всекидневната.

– Е – каза Кари, преди да изляза от обхвата на гласовете им. – Секси дизайнерчето май си пада по мъжа ти, бебчо.

– Не е вярно! – разсмя се Ева. – Ти си побъркан.

– Това е извън съмнение, но тоя Аш почти не те погледна цяла вечер, зяпаше единствено Крос.

Изсумтях. Аш беше схванал посланието ми, което ме увери в интелигентността му. Кари беше свободен да интерпретира това, както му харесва.

– Е, ако си прав – отвърна тя, – трябва да му призная, че има вкус.

Запътих се надолу по коридора и влязох в кабинета си, погледът ми попадна върху колажа на стената със снимки на Ева.

Тя беше единственото нещо, което не можех да затворя дълбоко в ума си. Винаги беше на преден план и тласкаше всичко, което правя.

Седнах на бюрото си и започнах да работя, надявах се да успея да наваксам каквото мога, така че остатъкът от седмицата да не бъде съвсем непродуктивен. Отне ми малко време да вкарам ума си в играта, но когато го направих, усетих облекчение. Разтуха бе да се фокусирам върху проблеми с конкретни решения.

Вече имах напредък, когато чух вик от всекидневната, който ми прозвуча като гласа на Ева. Спрях за момент и се заслушах. За момент всичко беше тихо, след което го чух пак, последван от повишения тон на Кари. Отидох до вратата и я отворих.

– Можеш да говориш с мен, Кари! Каза гневно жена ми. – Можеш да ми кажеш какво става.

– Знаеш какво става, мамка му – отвърна той, а остротата в тона му ме накара да изляза от кабинета си.

– Не знаех, че отново се самонараняваш!

Придвижих се по коридора. Ева и Кари се бяха изправили един срещу друг във всекидневната, двамата приятели се гледаха гневно на разстояние от няколко крачки.

– Това не е твоя работа – каза той, вдигнал високо рамене и с приведена отбранително брадичка. Той ме погледна. – Нито пък твоя.

– Не възразявам – отвърнах аз, въпреки че това не беше съвсем вярно. Начинът, по който Кари се саморазрушаваше, не беше моя работа, но това, че влияеше на Ева, беше.

– Глупости. Това са пълни шибани глупости. – Погледът на Ева се стрелна към мен и тя се обърна, включвайки ме в разговора. После отново погледна към Кари. – Мислех, че разговаряш с доктор Дейвис.

– Кога имам време за това? – присмя ѝ се той, приглаждайки с ръка косата си назад от челото. – Между работата ми и Тат и опитите ми да задържа Трей нямам време дори да спя!

Ева поклати глава.

– Това са оправдания.

– Не ми чети лекция, бебчо – предупреди ме той. – Нямам нужда от твоите глупости точно сега.

– О, господи. – Тя отметна глава назад и погледна към тавана. – Защо, по дяволите, мъжете в живота ми държат да ме изолират, когато се нуждаят от мен най-много?

– Не знам за Крос, но ти вече не си наоколо, когато ми трябваш. Справям се както мога.

Главата ѝ клюмна рязко.

– Това не е честно! Трябва да ми кажеш, когато се нуждаеш от мен. Не съм проклета ясновидка!

Завъртях се на пети и ги оставих да се разберат. Имах собствени проблеми, с които да се справям. Когато Ева беше готова, щеше да дойде при мен и аз щях да я изслушам, като внимавам да не давам прекалено много лично мнение.

Знаех, че няма да иска да чуе, че според мен ще ѝ е по-добре без Кари.

Светлината на ранното утро се спускаше по леглото и улавяше краищата на косите на Ева, докато тя спеше. Меките руси кичури блестяха като излъскано злато, сякаш светеха отвътре. Ръката ѝ лежеше леко свита на възглавницата до красивото ѝ лице, другата беше скътана между гърдите ѝ. Белият чаршаф я покриваше от ханша до бедрото, загорелите ѝ крака се подаваха сред безпорядъка, който бяхме сътворили, преди да заспим.

Не бях мъж, който се поддава на прищевки, но в този момент жена ми приличаше на ангел и вярвах, че наистина е такъв. Насочих фотоапарата към гледката, исках да запазя този неин образ завинаги. Затворът щракна и тя се раздвижи, устните ѝ се разтвориха. Снимах още веднъж, доволен, че съм купил фотоапарат, който може да я пресъздаде.

Клепачите ѝ потрепериха и се отвориха.

– Какво правиш, шампионе? – попита тя, гласът ѝ беше приятно дрезгав, а ирисите – тъмносиви. Оставих апарата на шкафа и се присъединих към нея в леглото.

– Възхищавам ти се.

Устните ѝ се извиха в усмивка.

– Как се чувстваш днес?

– По-добре.

– "По-добре" е чудесно.

Тя се претърколи и се пресегна за ментовите бонбони. Обърна се към мен, ухаеща на канела. Погледът ѝ се плъзна по лицето ми.

– Готов си да се пребориш със света днес, нали?

– Бих предпочел много повече да си остана вкъщи с теб.

Очите ѝ се присвиха.

– Само така казваш. Нямаш търпение да се върнеш към световното господство.

Наведох се и я целунах по върха на носа.

– Познаваш ме толкова добре.

Все още се удивлявах на това колко добре вникваше в същността ми. Чувствах се неспокоен, малко неуверен. Да се разсея с работа, да виждам конкретен прогрес, при който и да е от проектите, които лично следях, би облекчило това. Все пак отбелязах:

– Мога сутринта да работя от вкъщи, а после да прекарам следобеда е теб.

Тя поклати глава.

– Ако искаш да говорим, ще остана вкъщи. Иначе трябва да се връщам на работа.

– Ако работеше с мен, щеше също да можеш да работиш от разстояние.

– Би предпочел да ме притиснеш за това, а? Това ли избираш от двете неща, които споменах?

Претърколих се по гръб и преметнах ръка над очите си. Не ме беше притискала предния ден и знаех, че няма да ме притисне и днес. Или утре. Също като доктор Питърсън щеше да ме изчака търпеливо да ѝ споделя. Но и да знам, че чака, беше достатъчен натиск.

– Няма какво да кажа – промърморих. – Случи се. Сега Крис знае. Да говоря за това, след като вече е свършило, няма да промени нищо.

Усетих я как се обърна към мен.

– Не е важно да говориш за самите случки, а за това как се чувстваш относно тях.

– Не чувствам нищо. Просто... се изненадах. Не обичам изненадите. А сега вече го преодолях.

– Пълни глупости. – Тя се плъзна извън леглото прекалено бързо, за да я хвана. – Ако имаш намерение да ме лъжеш, просто си дръж устата затворена.

Изправих се в леглото и я гледах как заобикаля долната му част, скованите ѝ рамене с нищо не намалиха поразителната ѝ красота.

Нуждата от нея беше като постоянна пулсация в кръвта ми, толкова лесно провокирана от нейния огнен южняшки характер, превръщащ я в неуморно, нетърпеливо жадуване.

Бях чувал хората да казват, че жена ми е също толкова зашеметяваща като майка си, но не бях съгласен. Моника Стантън беше ледена красавица, жена, която излъчваше недостъпност. Ева беше изтъкана от огън и чувственост – беше достъпна, но страстта ѝ можеше да те изпепели.

Скочих от леглото и я пресрещнах, преди да стигне банята, като я хванах за раменете.

– Не мога да се карам с теб точно сега – казах ѝ искрено, взирайки се в помътнелите дълбини на буреносния ѝ поглед. – Ако сме скарани, няма да изкарам деня.

– Тогава не ми казвай, че си го преодолял, когато се бориш да не се разпаднеш!

Изръмжах ядосано.

– Не знам какво да направя в случая. Не виждам как това, че Крис знае, променя нещо.

Брадичката ѝ се повдигна.

– Той се тревожи за теб. Ще му се обадиш ли?

Обърнах глава настрани. При мисълта да видя втория си баща отново стомахът ми се обърна.

– Ще поговоря с него в някакъв момент. Все пак поддържаме общ бизнес.

– Би предпочел да го избегнеш. Кажи ми защо.

Отдръпнах се от нея.

– Няма изведнъж да станем най-добри приятели, Ева. С него почти не се виждахме преди и не виждам причина това да се променя.

– Ядосан ли си му?

– Исусе! Защо, по дяволите, трябва да е моя работа да го карам да се почувства по-добре? – Запътих се към душа.

Тя тръгна след мен.

– Нищо няма да го накара да се почувства по-добре и не мисля, че очаква това от теб. Просто иска да знае, че си влязъл в крачка.

Протегнах ръка в душкабината и завъртях кранчетата.

Ръката ѝ докосна гърба ми.

– Гидиън... не можеш просто да заключиш чувствата си в кутия. Освен ако не искаш експлозии като онази вечер. Или пореден кошмар.

Тъкмо споменаването на повтарящите се кошмари, които имах, ме накара да се обърна гневно към нея.

– През последните две нощи си бяхме съвсем добре!

Ева не се отдръпна пред лицето на яростта ми, както правеха всички останали, което само ме вбеси още повече. А да видя безбройните отражения на голото ѝ тяло в огледалата, не ми помогна.

– Не спа тук във вторник вечер – предизвика ме тя. – А снощи беше толкова изтощен, че се съмнявам да си сънувал каквото и да е.

Тя не знаеше, че една част от нощта бях спал в другата спалня, и не сметнах за нужно да ѝ го спомена.

– Какво искаш да ти кажа?

– Не аз съм важната в случая! Помага, като говориш за нещата, Гидиън. Да кажеш всичко, което имаш ни помага да получим перспектива.

– Перспектива? Имам си предостатъчно от нея. Нямаше как да сбъркам съжалението по лицето на Крис онази вечер. Или по твоето! Не искам никой да ме съжалява, мамка му. Не ми трябва шибаната им вина!

Веждите ѝ се вдигнаха.

– Не знам за Крис, но това, което си видял в мен, не е съжаление, Гидиън. Симпатия, може би, защото знам какво чувстваш. Болка – със сигурност, защото сърцето ми е свързано с твоето. Когато теб те боли, мен също ме боли. Трябва да се научиш да приемаш това, защото те обичам и няма да спра.

Думите ѝ ме разкъсаха. Протегнах се и хванах ръба на плъзгащия се стъклен параван на душкабината. Омекнала, тя се приближи към мен и ме взе в прегръдките си. Главата ми се наведе, попивах я. Миризмата ѝ, усещането за нея. Свободната ми ръка се плъзна около бедрата ѝ, дланта ми обхвана пълната извивка на задника ѝ. Вече не бях мъжът, с когото тя се бе запознала. В някои отношения бях по-силен, а в други – по-слаб. Именно със слабостта се борех. Преди не чувствах нищо. А сега...

– Той не те вижда слаб – промърмори тя, както винаги знаеше какво си мисля. Бузата ѝ лежеше върху сърцето ми. – Никой не би могъл. След това, което си преживял... да бъдеш мъжът, който си днес. Това е сила, миличък. И аз съм впечатлена.

Пръстите ми се впиха в податливата ѝ плът.

– Ти си пристрастна – промърморих. – Влюбена си в мен.

– Разбира се, че съм. Как би могло да е иначе? Ти си невероятен и перфектен...

Изсумтях.

– Перфектен за мен – поправи се тя. – И тъй като ми принадлежиш, това е хубаво нещо.

Дръпнах я назад и я вкарах под душа, заведох я под силните струи гореща вода.

– Чувствам се сякаш това е променило нещата – признах, – но не знам по какъв начин.

– Ще разберем заедно. – Ръцете ѝ пробягаха по раменете и надолу по ръцете ми. – Просто не ме дръж настрани. Спри да се опитваш да ме предпазиш, и то най-вече от себе си!

– Бих могъл да те нараня, ангелче. Не мога да поема никакви рискове.

– Все тая. Мога да те поваля, ако излезеш от контрол, шампионе.

Ако това беше истина, бих се чувствал по-добре.

Смених тактиката, като се надявах да избегна караница, която би разстроила остатъка от деня ми.

– Мислих си за обновленията по мезонета...

– Сменяш темата.

– Казахме всичко по нея. Не е затворена – уточних, – а просто оставена за момент, докато имаме още нещо, което да обсъдим по нея.

Тя ме изгледа.

– Защо се възбуждам, когато ми се направиш на алфа мъжкар?

– Не ми казвай, че има моменти, когато не те възбуждам.

– Боже, ще ми се. Щях да съм по-продуктивно човешко същество.

Отместих мократа коса от челото ѝ.

– Помисли ли за това какво искаш?

– Без значение е, стига да завършва с члена ти вътре в мен.

– Добре е да го знам. Говорех за мезонета.

Тя сви рамене, в очите ѝ светна закачливо веселие.

– Същото важи и за него.

Беше заведение за хранене, което туристите не биха и погледнали. Малко и грозновато, то имаше пластмасова шатра отпред, която не го правеше да изглежда нито единствено по рода си, нито гостоприемно. Специалитетът му беше супа, както и различни видове сандвичи за хората е по-голям апетит. В хладилната витрина до вратата се предлагаше ограничен избор от напитки, а древният касов апарат можеше да приема единствено кеш. Не, пътуващите хора никога нямаше да влязат в това място, собственост на имигранти, които бяха решили да отхапят от Голямата ябълка. Те отиваха на местата, популярни от киното или от телевизионните предавания, или на онези, които запълваха блестящото зрелище на Таймс скуеър. Местните обаче разпознаваха този скъпоценен камък в квартала си и се нареждаха на опашка пред вратата му.

Преминах покрай тази опашка, за да достигна дъното, където имаше малка стая с няколко очукани емайлирани маси. Самотен мъж седеше на една от тях и четеше вестник, а от купата му със супа се вдигаше пара.

Издърпах стола срещу него и седнах.

Бенджамин Кланси не вдигна очи, когато заговори.

– Какво мога да направя за вас, господин Крос?

– Мисля, че ти дължа благодарности.

Той лениво сгъна вестника и го остави настрани, погледът му срещна моя. Този мъж беше със солидна физика, целият в мускули. Косата му бе тъмноруса, подстригана късо във военен стил.

– Така ли? Е, тогава приемам. Въпреки че не го направих за вас.

– Не съм си го и помислял. – Погледнах го изучаващо. – Все още стоиш на пост.

Кланси кимна.

– Тя мина през много неща. Ще се погрижа да не минава през повече.

– Нямаш ли ми доверие да го направя аз?

– Не ви познавам достатъчно добре, за да ви вярвам. Смятам, че и тя също. Така че известно време ще държа ситуацията под око.

– Обичам я. Мисля, че съм доказал докъде бих стигнал, за да я защитя.

Погледът му стана твърд.

– Някои мъже трябва да бъдат убити като бесни кучета. Други трябва да са тези, които го правят. Не мислех, че сте който и да е от тези мъже. А това ви прави съмнителна личност по мое мнение.

– Грижа се за това, което е мое.

– О, вие наистина се погрижихте. – Усмивката не достигна очите му. – А аз се погрижих за останалото. Стига Ева да е щастлива с вас, ще оставим нещата дотук. Ако някой ден решите, че тя не е това, което искате, оставете я с достойнство и с уважение. Ако я нараните по какъвто и да е начин, тогава вече ще имате проблем, независимо дали съм жив или в гроба. Схващате ли?

– Няма нужда да ме заплашваш за да бъда добър с нея, но схванах. – Ева беше силна жена. Достатъчно силна, за да превъзмогне миналото си и да обрече бъдещето си на мен. Но също така беше уязвима по начин, който повечето хора не виждаха. Именно затова бих направил всичко, за да я закрилям, и изглежда, Бенджамин Кланси чувстваше същото.

Наведох се напред.

– На Ева не ѝ харесва да я шпионират. Ако се превърнеш в проблем за нея, ще поседнем отново заедно.

– Планираш ли да го превърнеш в проблем?

– Не. Ако тя те хване да го правиш, няма да е защото аз съм ѝ казал. Просто помни, че е прекарала целия си живот, гледайки през рамо и задушавана от майка си. Сега диша леко за първи път Няма да ти позволя да ѝ го отнемеш.

Кланси присви очи.

– Мисля, че се разбрахме.

Оттласнах се от масата и се изправих, протегнах му ръка.

– Бих казал, че е така.

***

В края на деня, когато разчистих бюрото си, се почувствах цял и спокоен.

Там, в офиса ми на върха на "Крос индъстрис", държах под контрол всеки детайл. Не се съмнявах в нищо, най-малкото в себе си.

Почвата под краката ми се беше изравнила. Бях успокоил някои настръхнали хора заради отменените ми срещи от сряда, като в същото време бях изпълнил всичко за четвъртък. Въпреки че бях пропуснал цял един ден, вече не изоставах.

Скот влезе.

– Потвърдих графика ти за утре. Госпожа Видал ще се срещне с теб и с госпожица Трамел в хотел "Модерн" по обяд.

Мамка му. Бях забравил за обяда с майка ми.

Погледнах го.

– Благодаря, Скот. Приятна вечер.

– И на вас, господин Крос.

Изправих рамене, отидох до прозореца и погледнах към града. Нещата бяха по-лесни преди Ева. По-прости. През деня, докато бях погълнат от работа, бях отделил един миг да потъгувам за тази простота. Сега – с наближаващата вечер и времето, което имах, за да помисля – идеята за големи ремонти в дома, на който бях започнал да гледам като на убежище, ме притесни повече, отколкото бих могъл да призная на жена си. Като вземех предвид всички други лични проблеми, с които се сблъсквахме, се чувствах смазан от гигантските промени, които правех.

Да се събуждам с Ева до себе си, такава, каквато беше тази сутрин, си заслужаваше всичко, но това не значеше, че не се борех с последиците от нейната поява в живота ми.

– Господин Крос.

Обърнах се при звука от гласа на Скот и го видях изправен на вратата на офиса ми.

– Още си тук.

Той се усмихна.

– Бях тръгнал към асансьорите, когато Черил ме задържа на рецепцията. Някоя си Диана Джонсън пита за вас в лобито. Исках да потвърдя дали да ѝ кажа, че днес вече не сте на разположение.

Изкуших се да я отпратя. Не бях толерантен към репортери, а още по-малко към бивши любовници.

– Кажи им да я изпратят.

– Искате ли да остана?

– Не, можеш да си вървиш. Благодаря.

Гледах го как си тръгва, а после как Диана се задава. Тя закрачи към офиса ми е дългите си крака на високи токчета, тънката ѝ сива пола се плъзгаше по коленете ѝ. Дългата ѝ тъмна коса се полюшваше по раменете ѝ и падаше около ципа, който придаваше екстравагантен вид на иначе обикновената ѝ блуза.

Тя ми отправи ослепителна усмивка и протегна ръка.

– Гидиън. Благодаря, че ме прие с толкова кратко предизвестие.

Ръкувах се с нея бързо и рязко.

– Предполагам, че не би си направила труда да дойдеш направо тук, ако не е важно.

Думите ми бяха едновременно факт и предупреждение. С нея бяхме стигнали до споразумение, но то нямаше да продължи, ако тя мислеше, че може да експлоатира връзката ни отвъд това, което съм допуснал.

– Заслужава си заради гледката – каза тя, очите ѝ се задържаха върху мен една идея по-дълго, преди да се преместят към прозореца.

– Съжалявам, но имам среща, така че не мога да остана дълго.

– Аз също бързам. – Тя отметна косата си през рамо, отиде до най-близкия стол и седна, кръстосвайки краката си по начин, който показваше повече от стегнатото ѝ бедро, отколкото исках да видя. Започна да рови в голямата си чанта. Извадих смартфона от джоба си, погледнах часа и се обадих на Ангъс.

– Ще сме готови след десет минути – казах, когато той вдигна.

– Ще докарам колата.

Прекратих обаждането и погледнах към Диана, нетърпелив да разбера какво иска.

– Как е Ева? – попита тя.

– След малко ще бъде тук. Можеш да я попиташ сама.

– О! – Тя ме погледна, едното ѝ око беше скрито зад падналата коса. – Може би е по-добре да си тръгна, преди да е дошла. Мисля, че нашето... минало я кара да се чувства неудобно.

– Тя знае какъв бях – казах с равен тон – и знае, че сега вече не съм такъв.

Диана кимна.

– Разбира се, че го знае, и разбира се, че не си, но на никоя жена не ѝ харесва миналото на мъжа ѝ да ѝ се навира в очите.

– Тогава трябва да внимаваш да не го правиш.

Второ предупреждение.

Тя извади тънка папка от чантата си. Изправи се и тръгна към мен.

– Не бих го направила. Приех извинението ти и го оцених.

– Добре.

– Човекът, за когото трябва да се тревожиш, е Корин Жиро.

Цялото търпение, което имах, се изпари.

– Корин е проблем на мъжа си, не мой.

Диана протегна папката към мен.

Взех я, отворих я и видях вътре прессъобщение.

Четях, а пръстите ми се затягаха, докато не смачках краищата на листа.

– Продала е биографична книга, разкриваща всичко за връзката ви – каза тя без нужда. – Пускат я официално в понеделник сутрин в девет.