Обсебена от теб

16.

– Другите двойки се срещат, харесват се, приятелите им критикуват малко, но предимно ги подкрепят, а после остават за известно време в онази любовна фаза, където просто се наслаждават един на друг. – Въздъхнах и погледнах Гидиън, който седеше до мен на дивана. – Ние, от друга страна, нямаме и миг спокойствие.

– За какъв вид спокойствие говориш? – попита доктор Питърсън, докато ни гледаше с приятелски интерес.

Този интерес ми даде надежда. Веднага щом с Гидиън пристигнахме, видях променените отношения между него и доктора. Между тях имаше повече свобода, нова лекота. По-малко предпазливост.

– Единствените хора, които наистина искат да бъдем заедно, са майка ми, която мисли, че това, че се обичаме, е бонус към милиардите му; вторият му баща и сестра му.

– Не мисля, че оценяваш справедливо майка си – каза доктор Питърсън, облегна се и ме погледна в очите. – Тя иска да бъдеш щастлива.

– Е, за майка ми голяма част от щастието е да бъдеш финансово осигурен, което аз просто не разбирам. Никога не се е борила с бедност, тогава защо се страхува да не остане без пари? Както и да е... – Свих рамене. – Просто точно сега съм ядосана на всички. Гидиън и аз се разбираме чудесно, когато сме само двамата. Искам да кажа, караме се понякога, но винаги го преодоляваме. И се чувствам сякаш винаги сме по-силни, когато го направим.

– За какво се карате?

Отново погледнах Гидиън. Той седеше до мен в абсолютен покой, изглеждаше красив и успешен в своя прекрасен ушит по поръчка костюм. Бях планирала да отида с него следващия път, когато обновява гардероба си. Исках да гледам как измерват поразителното му тяло, да наблюдавам как избират материалите и стила.

Намирах го за греховно секси в дънки и тениска и за умопобъркващ в смокинг. Но винаги щях да имам специална слабост към костюмите от три части, които той предпочиташе. Напомняха ми какъв беше, когато за пръв път го срещнах – толкова красив и привидно недостижим, мъж, за когото копнеех толкова отчаяно, че нуждата надделяваше дори над чувството ми за самосъхранение.

Погледнах към доктор Питърсън.

– Все още спорим за нещата, които той не ми казва. И се караме, когато се опитва да ме изолира от себе си.

Той обърна поглед към Гидиън.

– Изпитваш ли необходимост да поддържаш известна дистанция от Ева?

Устните на съпруга ми се извиха в суха усмивка.

– Между нас няма дистанция, докторе. Тя иска да си изливам на нея всичко, което ме дразни, но аз няма да го направя. Никога. Достатъчно зле е, че един от нас трябва да се справя с това.

Присвих очи към него.

– Мисля, че това са глупости. Част от връзката е да споделяш товара с някой друг. Може би понякога няма да мога да помогна с нищо за проблема, но бих могла да предложа различни решения. Мисля, че не ми казваш разни неща, защото предпочиташ да ги натикаш в някой ъгъл, където можеш да ги игнорираш.

– Хората обработват информацията по различен начин, Ева.

Не вярвах на пренебрежителния отговор на Гидиън.

– Ти не обработваш, ти игнорираш. И никога няма да приема да ме държиш настрана, когато те боли.

– Как те държи настрана? – попита доктор Питърсън.

Погледнах го.

– Гидиън... се отделя от хората. Отива някъде другаде, където може да бъде сам. Не ме оставя да му помогна.

– Как така "отива някъде другаде"? Емоционално ли се отдръпваш, Гидиън? Или физически?

– И двете – казах аз. – Затваря се емоционално и отива другаде физически.

Гидиън протегна ръка и взе моята.

– Не мога да се затворя за теб. Това е проблемът.

– Това не е проблем!

Поклатих глава.

– Той не се нуждае от пространство – казах на доктор Питърсън, – той се нуждае от мен, но ме отрязва, защото се страхува, че ще ме нарани, ако не го направи.

– Как би я наранил, Гидиън?

– То е... – Той въздъхна шумно. При Ева има отключващи фактори. Помня ги постоянно. Внимателен съм. Но понякога, когато не мисля трезво, е възможно да премина границите.

Доктор Питърсън ни изгледа изучаващо.

– Кои граници се страхуваш, че можеш да преминеш?

Ръката на Гидиън стисна по-силно моята – единственият външен знак, който даде за смущението си.

– Има моменти, когато се нуждая от нея прекалено много. Мога да бъда груб... настоятелен. Понякога ми липсва контролът, от който се нуждая.

– Говориш за сексуалните ви отношения? – Той кимна в отговор на кимването на Гидиън. – Засягали сме за кратко темата и преди. Ти каза, че правите секс по много пъти на ден. Все още ли е така?

Усетих как лицето ми се сгорещява.

Палецът на Гидиън погали опакото на ръката ми.

– Да.

Доктор Питърсън остави таблета си настрани.

– Наистина има повод за тревога. Гидиън, вероятно използваш секса, за да държиш Ева на дистанция емоционално. Когато правите любов, тя не говори, а ти не отговаряш. Има момент, когато дори не мислиш, тялото ти командва нещата, а мозъкът ти просто присъства на това изпълнено с ендорфин пътешествие. И обратно – хора като Ева, оцелели от сексуално посегателство, често използват секса като начин да постигнат емоционална връзка. Виждате ли проблема тук? Възможно е ти да се опитваш да постигнеш дистанция чрез секса, докато Ева се опитва да се доближи до теб.

– Вече ви казах, че няма дистанция. – Гидиън се наклони напред и придърпа ръката ми в скута си. – Не и с Ева.

– Тогава ми кажи, когато имаш емоционални проблеми и започваш секс с Ева, какво по-точно търсиш?

Извърнах се леко, за да погледна Гидиън, изцяло заинтригувана от отговора му. Никога не бях поставяла под въпрос защо той искаше да бъде вътре в мен, само как. За мен нещата стояха просто: той се нуждаеше, а аз давах.

Погледът му срещна моя. Маската и бронята в очите му изчезнаха. Видях копнежа и любовта.

– Свързването – отговори той. – Има един момент. Тя се разтваря и аз... аз се разтварям и вече сме там. Заедно. Нуждая се от това.

– Искаш да е по-грубо?

Гидиън го погледна.

– Понякога. Има моменти, когато тя е резервирана. Но мога да я доведа дотам. Тя иска да я доведа дотам, има нужда от това колкото и аз. Трябва да я притисна. Внимателно. Контролирано. А когато нямам този контрол, трябва да се отдръпна.

– Как я притискаш? – попита доктор Питърсън тихо.

– Имам си начини.

Докторът насочи вниманието си към мен.

– Гидиън някога стигал ли е твърде далеч?

Поклатих глава.

– Понякога притесняваш ли се, че може да го направи?

– Не.

Погледът му беше мек изпод навъсените вежди.

– А би трябвало, Ева. И двамата би трябвало да се притеснявате.

Разбърквах на печката зеленчуци и нарязано на кубчета пиле в къри, когато чух входната врата да се отваря. С любопитство изчаках да видя кой ще влезе, надявах се, че Кари се е прибрал вкъщи сам.

– Мирише хубаво – каза той и дойде до барплота да ме гледа. Изглеждаше свеж и небрежен в прекалено голямата бяла тениска с шпиц деколте и шорти цвят каки. От яката му висяха тъмни очила, а двете му китки бяха обвити в широки кафяви кожени гривни, скриващи тънките разрези, които бях видяла предната вечер.

– Има ли достатъчно и за мен? – попита той.

– Само за теб?

Той пусна самонадеяната си усмивка, но видях напрежението около устните му.

– Да.

– Тогава ще има достатъчно, ако налееш виното.

– Имаме сделка.

Той дойде при мен в кухнята и надникна над рамото ми в тенджерата.

– Червено или бяло?

– Това е пилешко.

– Бяло значи. Къде е Крос?

Гледах го как върви към хладилника с вината.

– С инструктора си е, тренира. Как беше денят ти?

Той сви рамене.

– Същите глупости като винаги.

– Кари. – Намалих котлона и се обърнах към него. – Само преди няколко седмици беше толкова щастлив, че си в Ню Йорк и получаваш работа. Сега... си толкова нещастен.

Той извади една бутилка и отново сви рамене.

– Това заслужавам, като се чукам наляво и надясно.

– Съжалявам, че напоследък не бях до теб.

Той ме погледна, докато вземаше отварачката за бутилки.

– Но...?

Поклатих глава.

– Без "но". Съжалявам. Истината е, че имаше компания повечето вечери, когато съм вкъщи, и реших, че затова не говорим толкова много, но това не ме оправдава, че не ти протегнах ръка, знаейки, че преминаваш през труден период.

Кари въздъхна, наведе глава.

– Не беше честно да си изкарвам всичко на теб снощи. Знам, че Крос си има собствени неща, през които минава, и ти се справяш с това.

– Това не значи, че не съм на твое разположение. – Сложих ръка на рамото му. – Когато и да се нуждаеш от мен, просто ми кажи и ще бъда до теб.

Той се обърна рязко и ме притисна в силна прегръдка, изкарвайки ми въздуха. Привързаността свърши останалото, сграбчвайки сърцето ми. Аз също го прегърнах и го погалих по тила с една ръка. Тъмната му коса беше мека като коприна, раменете му бяха твърди като гранит. Сигурно така трябваше да е, за да издържат теглото на стреса, който той носеше в себе си. Вината ме накара да го стисна още по-силно.

– Господи – промърмори той. – Преебах всичко до Ада и обратно.

– Какво става?

Той ме сложи да седна, после се върна към бутилката и я отвори.

– Не знам дали е от хормоните, или не, но в момента Тат е бясна шибана кучка. Нищо не е достатъчно добро. Нищо не я прави щастлива, особено това, че е бременна. Какъв шанс има бедното хлапе с мен за баща и със самовлюбена дива, която го мрази, за майка?

– Може да е момиче – казах аз, като му подадох чашите за вино, извадени от шкафа.

– Исусе. Не го казвай. Паникьосан съм достатъчно и така. – Той напълни значително чашите, плъзна една към мен и отпи голяма глътка от своята. – И се чувствам като задник, задето говоря така за майката на бебето си, но това е истината. Господ да ни е на помощ, това е проклетата истина.

– Сигурна съм, че са просто хормони. Всичко ще улегне и тогава тя ще започне да сияе и ще бъде щастлива. – Отпих една глътка, дяволски се надявах това, което казвам, да се сбъдне. – Вече каза ли на Трей?

Кари поклати глава.

– Той е единственото нормално нещо, което имам в момента. Ако го изгубя, ще изгубя и ума си.

– Остана до теб дотук.

– И ми се налага да се старая за това, Ева. Всеки ден. Никога не съм се старал толкова много. И не говоря за чукането.

– Не съм си го и помисляла. – Извадих две чисти купи от миялната машина, както и лъжици. – Всъщност смятам, че ти си невероятен мъж и всеки би бил щастливец да те има. И съм сигурна, че Трей чувства същото.

– Недей. Моля те. – Погледът му срещна моя. – Опитвам се да мисля реалистично. Не искам да ми замазваш очите.

– Не го правя. Може би това, което ти казвам, не е дълбокомислено, но е истина. – Спрях пред уреда за готвене на ориз на пара. – Гидиън не ми казва какво се случва с него през голяма част от времето. Твърди, че се опитва да ме предпази, но всъщност това, което прави, е да предпазва себе си.

И трябваше да изрека думите на глас, за да ги накарам наистина да попият в съзнанието ми.

– Той се страхува, че колкото повече ми казва, толкова повече причини ще ми даде да го изоставя. Но е точно обратното, Кари. Колкото повече не ми казва, толкова повече чувствам, че той не ми вярва, и това ни вреди. Ти и Трей сте заедно толкова време, колкото и ние с Гидиън. – Протегнах ръка и докоснах рамото му. – Трябва да му кажеш. Ако разбере за бебето по друг начин, а той ще разбере за него, може да не ти прости.

Кари се прегърби над кухненския плот, изведнъж изглеждаше много по-възрастен и толкова уморен.

– Имам чувството, че ако просто имах повече време да овладея ситуацията, бих могъл да се справя с Трей.

– Чакането не помага – казах нежно, докато поставях ориз в купите. – Това е крачка назад.

– А какво друго ми остава? – Гласът му стана суров от гняв. – Вече не се чукам наляво и надясно. Дори монасите свършват по-често от мен.

Аз трепнах, знаех, че Кари е мъж, който илюстрира точно това, за което говореше доктор Питърсън. Когато правеше секс, той можеше да изключи мозъка си ида остави тялото си да го кара да се чувства добре дори само за кратко. И нямаше нужда да мисли или чувства отвъд сетивността. Беше механизъм за справяне, който Кари беше усъвършенствал по времето, когато той бе този, когото чукаха, много преди да е станал достатъчно голям, за да го иска.

– Имаш мен – отвърнах му.

– Бебчо, обичам те, но ти невинаги си това, от което имам нужда, за да се справям.

– Да се самонараняваш и да чукаш всеки, който ти го позволява, също не ти помага да се справяш. И със сигурност не помага на самочувствието ти.

– Все нещо трябва да проработи.

Изсипах къри върху ориза и му подадох купата заедно с една лъжица.

– Да се погрижиш за себе си, ще свърши работа. Да имаш доверие на хората, които обичаш също ще помогне. Да бъдеш искрен с тях и със себе си. Звучи лесно, но и двамата знаем, че не е. И все пак това е единственият начин, Кари.

Той ми отправи бърза тъжна усмивка и взе храната, която му дадох.

– Страх ме е.

– Ето – казах меко, усмихвайки се в отговор. – Това беше искрено. Ще ти помогне ли, ако съм с теб, когато говориш с Трей?

– Да. Ще се чувствам като женчо, че не го правя сам, но да, би ми помогнало.

– Тогава ще бъда там.

Кари ме хвана в прегръдка откъм гърба ми, бузата му се опря в рамото ми.

– Ти наистина си до мен винаги. Обичам те за това.

Протегнах ръка назад и прокарах пръсти през косата му.

– И аз те обичам.

Топлото одеяло се вдигна от кожата ми и ме събуди, а после матракът се премести под тежестта на мъжа, който се плъзна в леглото ми.

– Гидиън.

Със затворени очи се обърнах към него. Вдишах дълбоко и поех аромата на кожата му. Ръцете ми намериха хладното му силно тяло и се плъзнаха по него, придърпвайки го по-близо, за да го стоплят.

Той завладя устата ми с дълбока нетърпелива целувка. Шокът от неговия глад ме събуди напълно; алчността в докосването му накара сърцето ми да запрепуска. Той се плъзна върху мен, сетне надолу; устата му изгаряше зърната ми, после корема ми, после вагината ми.

Поех си рязко въздух и се извих в дъга. Той ближеше клитора ми с упорита концентрация, издигаше ме по-високо, ръцете му се забиваха в бедрата ми, докато се гърчех под камшика на езика му.

Свърших мощно с вик. Той избърса устните си по вътрешната част на бедрото ми и се надигна – съблазнителна застрашителна сянка в тъмната нощ. Качи се отгоре ми и се заби силно в мен.

През собствения си стон чух как той изръмжа името ми, сякаш удоволствието от обладаването ми беше прекалено голямо, за да го понесе. Хванах го за кръста, той стисна чаршафите. Бедрата му се повдигаха и въртяха, докато търкаха онзи великолепен пенис дълбоко и неуморно в мен.

Когато отново се събудих, слънцето беше изгряло, а мястото до мен в леглото беше студено и празно.