Обсебена от теб

7.

Минаваше осем, когато влязох в апартамента на Ева и я заварих да седи заедно с Кари на дивана в хола, държейки чаша червено вино с две ръце.

Жена ми имаше слабост към съвременното традиционно обзавеждане, но тук-там се забелязваше влиянието на майка ѝ, както и това на съквартиранта ѝ. Нямах нищо против вкуса на Моника и Кари, но с нетърпение очаквах момента, когато с Ева щяхме да заживеем в дом, който е пълно отражение на нас двамата, без никаква външна намеса.

И въпреки това този апартамент завинаги щеше да си остане специално място за мен. Никога нямаше да забравя вида на Ева, когато за първи път се появих на вратата ѝ. Гола под късата копринена роба, с гримирано за предстоящата вечер лице, а диамантената гривна около глезена ѝ ми намигаше. Закачаше ме.

Тогава загубих способността си да мисля разумно. Допрях устни до нея, прокарах ръце по цялото ѝ тяло и вкарах пръстите и езика си в нея. Дори и през ум не ми мина да я заведа в "квартирата си за секс". Нямаше да мога да чакам, даже и да ми се налагаше да го направя. Ева не приличаше на нито една от жените, които познавах до онзи момент. И не само заради това, което представляваше тя самата, а и заради това, в което се превръщах аз в нейно присъствие.

Малко вероятно беше да позволя на управата на сградата отново да даде под наем този апартамент. В него имаше твърде много спомени – както добри, така и лоши.

Кимнах в отговор на поздрава на Кари и седнах до Ева. Най-добрият приятел на съпругата ми беше облечен за излизане, а Ева носеше фланелка на "Крос индъстрис" и бе вдигнала косата си е шнола. И двамата ме погледнаха по начин, от който веднага разбрах, че нещо не е наред.

Имаше някои неща, които трябваше да обсъдим, но на първо място идваше проблемът, който тревожеше Ева.

Кари стана.

– Излизам. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

Тя кимна.

– Забавлявай се.

– Знаеш че винаги се забавлявам, бебчо.

Входната врата се затвори след него, а Ева леко отпусна глава на рамото ми. Обвих ръка около нея, настаних се по-удобно на дивана и я притиснах до себе си.

– Сподели с мен, ангелчето ми.

– Става въпрос за Мегуми – въздъхна тя. – Имаше един мъж, когото тя харесваше, но нещата между тях не вървяха, той ту много си падаше по нея, ту изобщо не ѝ обръщаше внимание, затова тя реши да скъса с него. Но след това той стана много настойчив и тя му позволи отново да се върне при нея. Заиграли се, той я вързал, но след това нещата загрубели и станали наистина сериозни.

Спомена връзване и това ме накара да застана нащрек. Спуснах ръката си по гърба ѝ и я притиснах още по-плътно до себе си. Не може да се каже, че не бях изключително търпелив, съобразявайки желанията си със страховете ѝ. Можеше да се очаква известно отстъпление, това бе преодолимо, но не исках злощастните преживявания на някой друг да създадат нови пречки пред мен и Ева.

– Това, което казващ говори за лоша преценка от страна и на двамата – казах аз. – Поне единият е трябвало да осъзнава какво прави.

– Точно в това е въпросът. – Тя се отдръпна и ме погледна. – Обсъдихме го подробно с Мегуми. Казала му "не", и то много пъти, докато накрая той ѝ запушил устата. Болката, която тя е изпитвала, го е накарала да свърши, Гидиън. А сега той продължава да я тормози, като ѝ изпраща есемеси и снимки, които ѝ направил онази нощ. Помолила го да спре, но той не искал и да чуе. Той е болен. Нещо не му е наред.

Опитах се да преценя как да ѝ отговоря. Реших да бъда откровен.

– Ева, веднъж е скъсала с него, а след това го е приела обратно. Може би той не осъзнава, че този път тя говори сериозно.

Ева се отдръпна, след това пред очите ми проблеснаха извивките на златистите ѝ крака и тя се изправи.

– Не се опитвай да го оправдаеш! Тя е насинена навсякъде. Минала е седмица, а синините са все още съвсем ясни. Дни наред не е могла да седне.

– Изобщо не го оправдавам – отвърнах аз и също се изправих. – Никога не бих оправдал някой насилник, много добре знаеш това. Не знам цялата история, но знам твоята. Ситуацията, в която тя е изпаднала, няма нищо общо с твоята. Нейтън беше клиничен случай.

– Нямам предвид себе си, когато говоря за това, Гидиън. Видях снимките. Видях китките ѝ, врата ѝ. Видях есемесите. Той е прекрачил границата и е станал опасен.

– Ето още една причина, поради която не трябва да се намесваш.

Тя сложи ръце на бедрата си.

– Боже мой! Не можеш да говориш така! Тя ми е приятелка.

– А ти си моя жена. Много добре познавам това изражение. Има някои битки, които не са твои. Няма да се конфронтираш с този мъж, както го стори с майка ми и Корин. Няма да се намесваш в това.

– Да съм казала, че ще направя подобно нещо? Не съм. Не съм идиот. Помолих Кланси да го намери и да поговори е него.

Замръзнах отвътре. Бенджамин Кланси беше човек на втория ѝ баща, не мой. Напълно извън контрола ми.

– Не е трябвало да го правиш

– А какво да сторя вместо това? Нищо?

– За предпочитане. В най-лошия случай трябваше да говориш е Раул.

Тя вдигна ръце.

– И защо да го направя? Не познавам Раул достатъчно добре, за да го помоля за лична услуга.

Опитах се да овладея изражението си.

– Вече говорихме за това. Той работи за теб. Не е необходимо да го молиш за услуги, трябва само да му кажеш какво искаш да направи.

– Раул работи за теб. Освен това аз не съм някакъв мафиотски кръстник, който изпраща наемни главорези, за да дадат урок на някои хора. Помолих един човек, на когото имам доверие като на приятел, да помогне на друг приятел.

– Както и да се опитваш да го извъртиш, резултатът е все един и същ. Забравяш че на Бен Кланси му се плаща, за да защитава интересите на втория ти баща. Грижи се за теб, защото така може в по-голяма степен да гарантира сигурността и доброто име на Стантън.

Тя настръхна.

– Откъде знаеш какви са мотивите му?

– Хайде да опростим нещата, ангелчето ми. Съсредоточи се върху факта, че в известен период от време майка ти и Стантън нарушаваха правото ти на лично пространство. Тази врата ще продължава да стои отворена, ако не престанеш да се възползваш от техните възможности.

– О! – Ева прехапа долната си устна. – Не премислих нещата от тази гледна точка.

– Изпратила си обучен професионалист да "поговори" с онзи човек. Но не си оценила достатъчно добре вероятността от ответен удар. Ако се беше обърнала към Раул за помощ, той щеше да знае, че трябва да бъде особено внимателен – казах аз и стиснах зъби. – По дяволите, Ева, не прави така, че да ми е трудно да те опазя!

– Ей – възкликна тя и се протегна към мен, – не се тревожи, разбра ли? Казах ти какво се е случило веднага щом дойде. А Кланси беше с мен допреди час, когато ме остави тук след тренировката ми по крав мага. Не се е случило абсолютно нищо, което би могло да ме застраши.

Придърпах я към себе си и я прегърнах, много ми се искаше да вярва, че е права.

– Искам Раул да те придружава навсякъде – заявих рязко аз. – Когато ходиш на тренировки, на фитнес, да пазаруваш... навсякъде. Трябва да ми дадеш възможността да се погрижа за теб.

– Но ти го правиш, мили – отвърна тя, вече не така разпалено. – Недей да се вманиачаваш на тази тема.

Винаги щях да се вманиачавам, когато ставаше въпрос за нея. Вече бях приел това. В крайна сметка и тя щеше да го приеме.

– Има някои неща, които не мога да ти дам. Не спори с мен за онези, които мога.

– Гидиън – изведнъж изражението ѝ омекна, – ти ми даваш всичко, от което имам нужда.

Прокарах леко пръсти по бузата ѝ. Беше толкова мека. Нежна. Никога не си бях представял, че здравият ми разум ще зависи от нещо толкова крехко.

– Прибираш се в дом, където те чака друг мъж. Изкарваш парите си, като работиш за друг човек. Не съм ти толкова необходим, колкото бих искал да бъда.

Очите ѝ проблеснаха насмешливо.

– В същото време завися от теб точно толкова, колкото бих могла да приема.

– Същото се отнася и за мен.

Спуснах ръце по раменете ѝ, хванах я за китките и я притиснах леко, само колкото да привлека вниманието ѝ. Наблюдавах как зениците ѝ се разширяват, а устните ѝ се разтварят, тялото ѝ инстинктивно реагираше на ограничаването на движението.

– Обещай ми, че от сега нататък винаги ще се обръщаш първо към мен.

– Добре – прошепна тя.

Нотката на възбуда и подчинение, които усетих в гласа ѝ, накараха кръвта ми да закипи. Тя се олюля и облегна на мен, тялото ѝ беше омекнало.

– Всъщност бих искала да го направя още в момента.

– Както винаги, аз съм на твоите услуги.

– Гидиън.

Шокът от това да чуя паника в гласа на Ева премина през мен. Тялото ми се разтресе и ме изтръгна от най-дълбокия ми сън. Обърнах се на една страна, изпъшках тихо, помъчих се да се събудя, отметнах косата от лицето си и видях, че тя бе коленичила до леглото ми.

Тежко и непреодолимо чувство на ужас накара сърцето ми да забие като лудо, целият бях облян в студена пот.

Надигнах се и се подпрях на лакът.

– Какво има?

Лунната светлина навлизаше в стаята и образуваше ореол около нея. Беше дошла при мен в спалнята на съседния апартамент. Нещо я беше събудило и това ме караше да се страхувам. Страхът проникна чак до мозъка на костите ми.

– Гидиън.

Притисна се бързо до мен, потопи ме в копринената си кожа и блестяща коса. Сгушена в мен, тя протегна ръка и докосна лицето ми.

– Какво сънува?

Допирът на пръстите ѝ остави мокра диря по кожата ми. Разтърках очи стреснат и ужасен, размазвайки още сълзи по бузата си. В някакъв далечен ъгъл на съзнанието си долавях сянката на съня, който бях имал.

Този бегъл спомен ме накара да потреперя и да затъна още по-дълбоко.

Извърнах се към нея и я прегърнах още по-плътно, чух въздишката ѝ, когато я притиснах прекалено силно. Кожата ѝ бе хладна, но тялото ѝ беше топло и аз поех тази топлина, вдишах аромата ѝ, усетих как ужасната мъка, която носех в сърцето си, постепенно ме напускаше, прогонена от близостта ѝ.

Не можех да си спомня съня, но той като че ли отказваше да ме напусне.

– Шшшт – прошепна напевно тя и прокара пръсти през влажната ми от пот коса, докато с другата си ръка галеше гърба ми.

– Всичко е наред. Тук съм, до теб.

Не можех да дишам. Борех се да си поема въздух и един ужасен звук се изтръгна от пламтящите ми бели дробове.

Ридание. Господи. После още едно.

Не можех да спра жестоките спазми.

– Мили. – Прегърна ме още по-силно и преплете крака в моите. Започна нежно да ни люлее и да нашепва думи, които не можех да чуя от силните удари на сърцето си и виковете на фантомната ми болка. Обвих я в обятията си, държах се здраво за любовта, която можеше да ме спаси.

– Гидиън!

Ева изви гръб от силния тласък, бях разтворил широко бедрата ѝ с колене и членът ми навлизаше дълбоко в нея. Притисках китките ѝ е ръце, главата ѝ се мяташе, докато я чуках с всички сили.

Някои сутрини я будех много нежно. Но тази не бе една от тях.

Бях се събудил с пулсираща ерекция, главата на члена ми се бе овлажнила, допряна до извивките на дупето на Ева. Започнах да я възбуждам жадно и нетърпеливо, засмуках зърната на гърдите ѝ, докато се втвърдиха, накарах вагината ѝ да се овлажни, като вкарах настойчивите си пръсти в нея. Допирът ми я възпламени, тя се предаде и ми се отдаде напълно. Господи, колко много я обичах. Нуждата да се изпразня притискаше тестисите ми като менгеме, натискът беше особено силен. Тя беше тясна, толкова невероятно приятна и мокра. Не можех да ѝ се наситя. Искаше ми се да навляза още по-дълбоко в нея, дори когато усетих, че съм я изпълнил изцяло и тя е обгърнала главичката на пениса ми.

Ева се мяташе в отговор на мощните ми тласъци, петите ѝ се пързаляха по чаршафа, гърдите ѝ се тресяха от силните ми движения. Беше толкова малка, толкова мека, а аз чуках пищното ѝ тяло, влагайки в това цялата си душа.

Вземи ме. Вземи ме целия. Доброто и лошото. Всичко. Вземи всичко.

Таблата на леглото се блъскаше в стената, която разделяше апартаментите ни, в непрестанен забързан ритъм, който сякаш крещеше "Някакви луди правят секс!" на всеки, който го чуваше. Същото се отнасяше и за ръмженето, изтръгващо се от гърлото ми, животинските звуци на удоволствие, които не опитвах да прикрия. Обожавах да чукам жена си. Копнеех за това. Нуждаех се от него. И въобще не ме интересуваше кой чуваше какво ми причинява тя.

Ева изви гръб и заби зъби в бицепса ми, те се плъзнаха по потната ми кожа. Този знак, че ме притежава, ме подлуди, накара ме да започна да я чукам толкова силно, че чак я преместих в леглото.

Тя извика. Изстенах, когато се обви около мен като ненаситен юмрук.

– Свършвай – просъсках аз, притиснат от необходимостта да направя същото, да се изпразня и да изтласкам и последната си капка в нея.

Завъртях бедра, така че да се отъркам в клитора ѝ, усетих как удоволствието пълзи по гърба ми, когато тя простена името ми и се разтресе, достигайки оргазъм.

Целунах я грубо, опиянен от вкуса ѝ, и се изпразних в нея, стенейки и треперейки.

Ева се препъна леко, докато ѝ помагах да слезе от задната врата на бентлито, когато пристигнахме пред "Кросфайър".

По лицето ѝ се разля гореща вълна и тя вдигна поглед към мен.

– Отвратителен си.

Погледнах я учудено.

– Цялата треперя, а на теб нищо ти няма, ти си истинска машина за секс.

– Съжалявам – усмихнах се аз невинно.

– Не, не съжаляваш. – Кривата усмивка изчезна от лицето ѝ и тя погледна надолу по улицата. – Папараци – отбеляза мрачно. Проследих погледа ѝ и забелязах фотографа, който беше насочил обектива на фотоапарата си през отворения прозорец на колата си. Стиснах Ева за лакътя и я поведох към сградата.

– Ще трябва да започна да си правя прическа всяка сутрин – измърмори тя, – а ти сам се оправяй със сутрешното си надървяне.

– Ангелчето ми – прошепнах, като я придърпах към себе си, – по-скоро съм готов да наема фризьор, който да е на твое разположение двайсет и четири часа на денонощие, отколкото да се откажа от услугите на катеричката ти всяка сутрин.

Тя ме смушка с лакът в ребрата.

– Господи, осъзнаваш ли колко си груб? Някои жени биха се обидили, ако им говориш по този начин.

Тръгна пред мен и първа премина през въртящите се врати на охраната, след това се присъедини към хората, които очакваха следващия асансьор. Застанах плътно зад нея.

– Ти не си една от тях. Аз обаче съм готов веднага да се коригирам. Вече няма да споменавам за катеричката, спомних си, че любимата ти дума е "отверстие".

– О, господи, млъкни – разсмя се тя.

Разделихме се, когато тя слезе на двайсетия етаж, и аз отидох до "Крос индъстрис" сам. Нямаше да го правя още дълго. Един ден Ева щеше да работи за мен, да ми помага заедно да изградим бъдещето си.

Обмислях безбройните начини да постигна тази цел, докато завивах зад ъгъла и отивах към кабинета си. Забавих крачка, когато видях една висока и слаба брюнетка да чака до бюрото на Скот.

Подготвих се за поредната среща е майка ми.

Но в този момент жената извърна глава и видях, че беше Корин.

– Гидиън.

Изправи се грациозно, очите ѝ светнаха и в тях видях погледа, който вече добре познавах, тъй като го бях виждал и в очите на Ева.

Не ми достави никакво удоволствие да видя топлотата в очите на Корин. Тръпка на неудобство премина по гръбнака и скова гърба ми. Последният път, когато я видях, беше малко след опита ѝ за самоубийство.

– Добро утро, Корин. Как си?

– По-добре.

Тръгна към мен, но аз отстъпих назад и това я накара да забави крачка, а усмивката ѝ да изчезне.

– Можеш ли да ми отделиш малко време?

Посочих с жест вратата на кабинета си.

Тя пое дълбоко въздух, обърна се и тръгна пред мен. Хвърлих поглед към Скот.

– Дай ни десет минути.

Той кимна и ме погледна съчувствено.

Корин се отправи към бюрото ми, последвах я и натиснах копчето, което затваряше вратата зад нас. Не затъмних стъклената стена и не свалих сакото си, надявах се, че по този начин ѝ давам знак, че не може да се задържи дълго.

– Съжалявам за загубата ти, Корин.

Изричането на тези думи не беше достатъчно, но това бе всичко, което можех да ѝ предложа. Споменът за онази нощ в болницата щеше да остане в съзнанието ми още известно време.

Устните ѝ побеляха.

– Все още не мога да повярвам. Всички тези години, през които правехме опити... Мислех си, че не мога да забременея – каза тя и взе снимката на Ева от бюрото ми. – Жан-Франсоа ми каза, че си се обаждал няколко пъти и си питал за мен. Бих предпочела да се обадиш директно на мен. Или да отвърнеш на позвъняванията ми.

– Реших, че няма да е удобно, имайки предвид обстоятелствата.

Тя ме погледна. Очите ѝ нямаха съвсем същия оттенък на синьото като тези на майка ми, но въпреки това бяха много сходни, освен това двете имаха еднакви разбирания за стил. Елегантната блуза и панталонът, с които Корин беше облечена, много приличаха на онези, с които се бе появила майка ми.

– Ще се жениш – заяви Корин.

Не беше въпрос, но въпреки това отговорих:

– Да.

Тя затвори очи.

– Надявах се, че Ева лъже.

– Особено чувствителен съм към всичко, което се отнася до нея. Затова внимавай какво говориш.

Отваряйки очи, Корин шумно остави снимката на бюрото.

– Обичаш ли я?

– Не е твоя работа.

– Това не е отговор.

– Не ти дължа никакъв отговор, но щом толкова настояваш, ще ти кажа, че тя е всичко за мен.

Стиснатите ѝ устни се отпуснаха и леко потрепериха.

– Ако ти кажа, че се развеждам, това ще промени ли нещо?

– Не – отвърнах аз и въздъхнах шумно. – Ние с теб никога няма да бъдем отново заедно, Корин. Не знам колко пъти и по какъв начин да ти го кажа. Никога няма да мога да бъда това, което ти очакваш от мен. Ти се спаси на косъм, когато развали годежа ни.

Тя трепна, а с нея и косата ѝ, която се спускаше по раменете и стигаше чак до кръста.

– Това ли е, което ни разделя? Не можеш да ми простиш?

– Да ти простя ли? Благодарен съм ти. – Тонът ми стана по-мек, когато забелязах, че очите ѝ се напълниха със сълзи. – Не искам да бъда жесток към теб. Предполагам, че всичко това е много мъчително. Но не искам да таиш напразни надежди.

– Как би реагирал, ако Ева ти каже подобно нещо? – опита се да ме предизвика. – Можеш ли просто да се откажеш и да отминеш нататък?

– Не е същото. – Прокарах пръсти през косата си, опитвайки да намеря точните думи. – Не разбираш какво има между нас с Ева. Тя се нуждае от мен точно толкова, колкото и аз от нея. В името и на двама ни никога не бих се отказал от нея.

– Аз се нуждая от теб, Гидиън.

Отговорих ѝ рязко, воден от чувство за безсилие:

– Ти не ме познаваш. Играех роля пред теб. Позволих ти да видиш само това, което исках, това, което прецених, че можеш да приемеш.

И в замяна на това виждах в нея само това, което исках да видя – момичето, което тя някога беше. Отдавна бях престанал истински да ѝ обръщам внимание, ето защо не бях забелязал колко много се бе променила. Някога тя беше нещо като бяло петно за мен, но вече не беше така.

За момент впери поглед в мен, беше твърде шокирана, за да говори.

– Елизабет ме предупреди, че Ева се опитва да изопачи миналото ти. Не ѝ повярвах. Не подозирах, че някой може да ти въздейства до такава степен, но винаги има първи път.

– Майка ми вярва само в това, което ѝ се иска, нямам нищо против да се присъединиш към нея.

Двете си приличаха и в това отношение. Умееха да вярват в онова, което им се искаше, и да пренебрегват всяко доказателство за противното.

За мен бе истинско откровение да осъзная, че навремето се чувствах добре с Корин, защото знаех, че тя няма да прояви любопитство. С нея можех успешно да се преструвам, че съм съвсем нормален, и тя никога не би се задълбочила в проблема. Ева беше променила разбиранията ми по отношение на това. Не бях нормален, а и не беше необходимо да бъда. Ева ме приемаше такъв, какъвто съм. Нямах никакво намерение да разкривам миналото си пред всички, но дните, когато бях готов да приема лъжите, бяха безвъзвратно отминали. Корин протегна ръка към мен.

– Обичам те, Гидиън. Някога ти също ме обичаше.

– Бях ти благодарен – поправих я аз. – И винаги ще бъда. Изпитвах привличане към теб, беше ми приятно с теб, за известно време може би дори се нуждаех от теб, но нещата между нас никога нямаше да се получат.

Тя отпусна ръка.

– В крайна сметка, така или иначе, щях да открия Ева. И щях да я пожелая, щях да се откажа от всичко, за да я получа. Щях да те напусна, за да бъда с нея. Краят на връзката ни беше неизбежен.

Корин се обърна.

– Е... поне винаги ще останем приятели.

Беше ми трудно да ѝ го заявя направо. Но нямах никакво намерение да я окуражавам:

– Невъзможно. Това е последният път, в който разговарям с теб.

Раменете ѝ се разтресоха, когато тя си пое дъх на пресекулки, а аз извърнах глава, опитвайки се да потисна чувството си на неудобство и съжаление. Някога тя беше много важна за мен. Щеше да ми липсва, но не по начина, по който желаеше.

– Какъв смисъл има да живея, ако не мога да те имам?

Обърнах се, когато чух въпроса ѝ, едвам успях да я хвана за раменете и да я задържа на разстояние, когато се хвърли към мен.

Пълното отчаяние, изписано по красивото ѝ лице, ме порази още преди да успея да осмисля думите ѝ. В следващия момент разбрах какво ми казваше. Отблъснах я ужасен. Тя отстъпи назад и се спъна, токчето на обувката ѝ се закачи в килима.

– Не ми говори по този начин – предупредих я аз тихо, но твърдо. – Аз не съм отговорен за твоето щастие. Изобщо не нося отговорност за теб.

– Какво е станало с теб? – извика тя. – Това не си ти.

– Не би могла да ме разбереш. – Отидох до вратата и я отворих широко. – Прибери се вкъщи при съпруга си, Корин. Погрижи се за себе си.

– Майната ти! – изсъска тя. – Ще съжаляваш за това, а аз може да съм прекалено наранена, за да ти простя.

– Сбогом, Корин.

В продължение на една дълга минута тя стоя така, вперила поглед в мен, след това изхвърча навън.

– Върви по дяволите!

Завъртях се на пета, не знаех къде да отида и какво да направя, но определено трябваше да направя нещо. Каквото и да е. Закрачих напред-назад из кабинета.

Извадих телефона си и машинално набрах номера на Ева, без предварително да съм решил да го правя.

– Кабинетът на Марк Гарити... – започна тя.

– Ангелчето ми.

Тези две думи бяха достатъчни, за да издадат облекчението, което почувствах. Тя бе единственият човек, от когото се нуждаех. Дълбоко в себе си винаги бях знаел това.

– Гидиън. – Както обикновено, веднага разбра какво ставаше с мен. – Всичко наред ли е?

Хвърлих поглед към служителите си, седнали в далечината зад бюрата си, вършейки обичайната си ежедневна работа. Натиснах копчето, за да затъмня стъклената стена, имах нужда да остана насаме с жена си. Заговорих ѝ с по-лековат тон, тъй като не исках да я притеснявам:

– Вече ми липсваш.

Тя изчака секунда, преди да ми отговори, и напълно влезе в тона ми.

– Лъжец – сряза ме тя, – знам, че си прекалено зает.

– Не е вярно. А сега ти ми кажи колко ти липсвам.

Тя се засмя.

– Ужасен си. Просто не знам какво да те правя.

– Каквото пожелаеш.

– Много си отворен. Кажи какво има. Очертава се напрегнат ден, така че трябва да се залавям за работа.

Отидох до бюрото си и се загледах в снимката ѝ. Отпуснах рамене.

– Просто исках да знаеш, че мисля за теб.

– Добре. Не спирай да го правиш. И само за твоя информация ще ти кажа, че ми е много приятно да разбера, че не си намусен, докато си на работа. Беше ми много приятно да чуя гласа ѝ. Точка по въпроса.

Вече се бях отказал да се опитвам да проумея защо ми въздействаше по този начин. Просто оценявах факта, че можеше да преобрази целия ми ден.

– Кажи, че ме обичаш.

– Безумно. Вие сте върхът, господин Крос, в целия свят няма друг като вас.

Загледах се в очите ѝ, които се смееха от снимката, и прокарах леко пръстите си по стъклото.

– А ти си центърът на моя свят.

Останалата част от сутринта премина бързо и без особени събития. Точно закривах съвещанието, свързано с евентуални инвестиции във верига ваканционни хотели, когато отново бях прекъснат от посещение от личен характер. Спокойният работен ден беше дотук.

– Не можеш да не прецакаш всичко, нали? – обвини ме брат ми, нахлувайки в кабинета, докато Скот го следваше по петите.

Погледнах Скот и му направих знак да се оттегли. Той затвори вратата зад гърба си.

– Добър ден и на теб, Кристофър.

Имахме една и съща кръв, но не можеше да сме по-различни един от друг. Също като баща си той имаше чуплива коса, чийто цвят бе нещо средно между кафяво и червено. Очите му бяха сивозеленикави, докато аз определено бях син на майка ни.

– Забрави ли, че Айрланд също е наследница на "Видал рекърдс"? – сопна се той и ме погледна сърдито.

– Никога не забравям това.

– Тогава значи изобщо не ти пука. Тъпото ти желание да отмъстиш на Брет Клайн ни струва много пари. Вредиш на всички ни, не само на него.

Отидох до бюрото си, облегнах се на него и скръстих ръце. Трябваше да очаквам подобно нещо, след като видях как Кристофър беше побеснял при промоцията на клипа на "Златна" на Таймс скуеър. Искаше Клайн и Ева да се съберат. Нещо повече, искаше аз да се разделя с нея. Тъжната истина бе, че присъствието ми изкарваше на преден план най-лошите черти на брат ми. Можеше да действа грубо и безразсъдно само тогава, когато се опитваше да ме нарани по някакъв начин. Бил съм свидетел на брилянтните му речи, на това как омайва хората с вродената си харизма и как впечатлява членовете на управителния съвет с блестящите си бизнес предложения, но към мен той не проявяваше нито едно от тези качества.

Подразнен от необяснимата му враждебност, аз го провокирах:

– Надявам се, че скоро ще стигнеш до същността на въпроса.

– Не ми се прави на невинен, Гидиън. Много добре знаеш какво правиш, след като най-систематично проваляш всяка възможност за изява пред медиите, която "Видал рекърдс" осигурява на "Сикс-Найнтс".

– Преди всичко трябва да знаеш, че ако в центъра на тези изяви стои Ева, то от тях няма никакъв смисъл.

– Не си ти този, който взема решения по въпроса – заяви той с презрителна усмивка. – Изобщо съзнаваш ли какви щети нанасяш? От "Зад музиката" отложиха излъчването, защото Сам Имара вече не притежава правата върху кадрите, които е събрал от ранните години на групата. "Ресторанти, заведения за бързо хранене и барове" не могат да включат "Барът на Пийт на Шейсет и девета улица" в епизода си за Сан Диего, защото е бил разрушен още преди да успеят да заснемат този сегмент. А след обявяването на годежа ти от "Ролинг Стоунс" вече не се интересуват от статията за "Златна", която преди ни бяха предложили. Песента престава да бъде интересна, ако няма щастлив край.

– Мога да ти дам кадрите, които искат от VH1. Свържи ги с Араш и той ще се погрижи за това.

– След като си изтрил и последната следа, свързана с Ева ли? Какъв е смисълът от това?

Вдигнах вежди.

– Предполага се, че се интересуват от "Сикс-Найнтс", а не от съпругата ми.

– Все още не ти е съпруга – сряза ме той, – точно в това ти е проблемът. Страхуваш се да не се върне при Брет. Всъщност ти не си нейният тип и ние всички го знаем. Можеш да ѝ лижеш онази работа по време на разни събирания, но това, по което тя наистина си пада, е да прави свирки на рокзвезди на публични места...

Нахвърлих се върху него още преди да е разбрал какво става. Юмрукът ми попадна право в челюстта му и той отметна глава назад. Нанесох му втори удар отляво, той залитна и се строполи върху стъклената стена. Погледнах през нея и видях, че Скот се изправя на крака, след това се подготвих да поема удара на тялото на Кристофър в моето. Стоварихме се на пода. Извъртях се и започнах да го налагам в ребрата, докато той застена. Заби с все сила глава в слепоочието ми.

Стаята започна да се върти. Бях замаян, изтъркалях се встрани и с мъка се изправих на крака.

Кристофър се надигна до масичката за кафе. Кръвта се стичаше от устните му и капеше на килима. Челюстта му започна да се подува и той с мъка си поемаше въздух. Ръцете ме боляха, затова ги раздвижих, изгарях от желание да го ударя отново. Ако беше някой друг, щях непременно да го сторя.

– Хайде, направи го – предизвика ме той, – искаш ме мъртъв още от деня, в който се родих. Защо да не ме убиеш сега?

– Ти си луд.

Двама души от охраната се подадоха на бегом иззад ъгъла, но аз вдигнах ръка, за да ги спра.

– Ясен си ми, задник – изръмжа брат ми и се изправи тежко на крака. – Вече говорих с членовете на управителния съвет. Обясних им какво правиш Ако си решил да ме съсипеш, ще се боря с теб по всички възможни начини.

– Вече загуби битката, идиот такъв. Изливай лудостта си някъде другаде. Остави Ева на мира. Ако искаш да си създадеш враг в мое лице, продължавай да се заяждаш с нея.

В следващата дълга минута той стоя, вперил поглед в мен, след това се изсмя грубо.

– Тя знае ли какво причиняваш на Брет?

Поех дълбоко въздух и премигнах, оформящата се синина вече започваше да ме боли.

– Не причинявам абсолютно нищо на Клайн. Само защитавам Ева.

– А групата е случайна жертва?

– По-добре той да е жертвата, отколкото тя.

– Майната ти! – изкрещя той.

– Майната ти и на теб.

Кристофър се отправи към вратата. Трябваше да го оставя да си отиде, но вместо това заговорих:

– За бога, Кристофър, те са талантливи. Не са им необходими подобни трикове, за да имат успех. Ако не желаеше толкова силно да ме накараш да си платя за онова, което си въобразяваш, че съм направил, щеше да се концентрираш върху нещо по-смислено от това да ги превърнеш в поредната банда с един-единствен хит.

Стиснал юмруци, той се приближи към мен.

– Не ме учи как да си върша работата. И не заставай на пътя ми, защото ще ти дам да разбереш.

Гледах го как си тръгва, придружен от охраната. След това отидох до бюрото си и проверих какви съобщения съм получил. Търсили ме бяха двама от членовете на управителния съвет на "Видал рекърдс".

Свързах се със Скот.

– Повикай Араш Мейдани.

Щом Кристофър искаше война, щеше да я получи.

Пристигнах в кабинета на доктор Лайл Питърсън в шест – точно навреме. Психоаналитикът ме посрещна с усмивка, тъмните му очи бяха топли и дружелюбни.

След изминалия ден последното нещо, което исках, бе да прекарам цял час в кабинета му Много повече се нуждаех от един час насаме с Ева. Сеансът ни започна както винаги – доктор Питърсън ме попита как е минала седмицата ми, а аз му отговорих възможно по-накратко. След това той предложи:

– Да поговорим за кошмарите ти. Облегнах се назад и сложих ръка върху страничната облегалка на дивана. Още от самото начало бях споделил съвсем откровено за проблемите си със съня; целта ми беше да получа рецепта за лекарството, което осигуряваше на Ева възможност да бъде до мен през нощта в малко по-голяма безопасност, но никога не бяхме разисквали същността на кошмарите ми.

Това означаваше, че някой друг бе повдигнал тази тема.

– Говорили сте с Ева. – Не беше въпрос, тъй като отговорът беше очевиден.

– Изпрати ми имейл по-рано днес – потвърди той и скръсти ръце върху таблета си.

Започнах тихо да барабаня с пръсти.

Погледът му проследи движението ми.

– Безпокои ли те фактът, че тя се свърза е мен?

Претеглих внимателно думите си, преди да отговоря:

– Тя се тревожи. Не бих се оплакал, щом разговорът ми с вас ѝ помага по някакъв начин. Вие сте и неин терапевт, така че тя има пълно право да дискутира въпроса е вас.

– Но на теб това не ти харесва. Предпочиташ сам да решаваш кои проблеми да споделяш е мен.

– Предпочитам Ева да се чувства в безопасност.

Доктор Питърсън кимна.

– Точно затова си тук. Заради нея.

– Разбира се.

– На какъв изход от сеансите ни се надява тя?

– Вие не знаете ли?

Той се усмихна.

– Бих искал да чуя твоя отговор на въпроса.

Помислих за момент и казах:

– Ева е вземала грешни решения в миналото. Научила се е да разчита на съвета на терапевтите си. Нещата са се получили и това е решението, което тя знае.

– А какво чувстваш ти по въпроса?

– Трябва ли да чувствам нещо? – възразих аз. – Тя ме помоли да опитам и аз се съгласих. Компромисите са много важно нещо в една връзка, не е ли така?

– Така е.

Взе писалката за таблета си и започна да потропва с нея по екрана.

– Разкажи ми за предишните си преживявания, свързани с психотерапията.

Поех дълбоко въздух. После издишах.

– Бях дете. Не си спомням.

Погледна ме над рамката на очилата си.

– Как се чувстваше при разговорите с терапевта? Ядосан, уплашен, тъжен?

Погледнах към венчалната си халка и отговорих:

– По малко от всичко.

– Предполагам, че си изпитвал подобни чувства и по отношение на самоубийството на баща ти?

Усмихна се. Аз присвих очи и го погледнах преценяващо.

– Какво искате да кажете?

– Просто разговаряме, Гидиън – отвърна той и се облегна назад. – Много често имам чувството, че се питаш каква е уловката. Няма такава. Искам единствено да ти помогна.

Наложих си да се отпусна.

Исках кошмарите да спрат. Исках да мога да спя в едно и също легло със съпругата си. Нуждаех се от доктор Питърсън, за да ми помогне да постигна това.

Не исках обаче в името на тази цел да разговарям за неща, които никой не можеше да промени.