Обсебена от теб

11.

– Къде е Ева?

Заобиколих предната част на мерцедеса, качих се на тротоара и се изправих пред Брет Клайн. Пръстите ми потрепваха, потисках безмилостно навика си да подавам ръка за поздрав. Ръцете на певеца бяха докосвали интимно жена ми в миналото... и наскоро. Не исках да ги стисна. Исках да ги счупя.

– В дома ни – отвърнах му и посочих към входа на сградата "Кросфайър". – да се качим в офиса ми.

Клайн се усмихна студено.

– Не можеш да ме държиш далеч от нея.

– Ти сам постигна това. – Забелязах износената тениска на "Барът на Пийт", с която беше облечен, черните дънки и кожените ботуши. Без съмнение изборът му на облекло не беше случаен. Искаше да напомни на Ева за миналото им заедно. Може би да напомни и на мен. Дали Имара му беше дал идеята? Не бих се изненадал.

Би било грешен ход и за двамата.

Той влезе през летящите врати преди мен. Охраната взе личните му данни и принтира временна карта за идентификация, след което минахме през турникетите и продължихме към асансьорите.

– Не можеш да ме сплашиш с парите си – каза той сковано.

Влязох в кабината и натиснах бутона за последния етаж.

– Из целия град има очи и уши. В офиса ми поне ще знам, че няма да направим шоу за някого.

Устните му се свиха погнусено.

– Само това ли те интересува? Общественото мнение?

– Ироничен въпрос, като се има предвид кой си и какво искаш

– Не се дръж, сякаш ме познаваш – изръмжа той. – Не знаеш нищо, мамка му.

В затвореното пространство на асансьорната кабина агресията и недоволството на Клайн се просмукаха във въздуха между нас. Ръцете му стиснаха парапета зад него, стойката му беше враждебна и очакваща. От платиненорусите връхчета на стърчащата му на бодлички коса до черносивите татуировки, покриващи ръцете му, вокалистът на "Сикс-Найнтс" не би могъл да е по-различен от мен на вид. Преди се чувствах застрашен от това и от миналото му с Ева, но вече не.

Не и след Сан Диего. И със сигурност не след изминалата нощ.

Все още усещах следите от ноктите на Ева по гърба и задника си. През цялата нощ чак до ранните сутрешни часове, тя ме бе тласкала до предела ми. Ненаситният глад, който изпитваше към мен, не оставяше място за никой друг. И дрезгавата нотка в гласа ѝ, когато ми казваше, че ме обича, блесналите в очите ѝ сълзи, когато се предадох на това, което тя ми правеше...

Облегнах се на срещуположната стена и пъхнах ръце в джобовете на анцуга си, знаейки, че ще го подразня с равнодушието си.

– Тя знае ли за тази среща? – попита той остро.

– Реших, че ще оставя на теб да прецениш дали да я споменеш.

– О, със сигурност ще я спомена.

– Надявам се да го направиш.

Излязохме във фоайето на "Крос индъстрис" и поведох Клайн през бронираните врати към офиса си. Отбелязах си мислено присъствието на няколко души, които бяха по бюрата си. Хората, които работеха през почивните дни, невинаги бяха по-добри служители от тези, които не го правеха, но уважавах амбицията им и я възнаграждавах.

Когато стигнахме до офиса ми, затворих вратите след нас и замъглих стъклото. На бюрото ми стоеше папка, както бях инструктирал, преди да напусна мезонета. Сложих ръка върху нея и с жест поканих Клайн да седне.

Той остана прав.

– За какво е всичко това, мамка му? Идвам в града, за да видя Ева, а вместо това твоят гангстер ме води тук.

"Гангстерът" беше охраната, осигурена от "Видал рекърдс", но Клайн не грешеше в предположението си, че мъжът работи за мен.

– Готов съм да ти предложа голяма сума пари заедно с други облаги за ексклузивните права над записа, направен от Имара на теб и Ева.

Той ми отправи пресилена усмивка.

– Сам ми каза, че ще пробваш това. Този запис не е твоя работа. Това е между мен и Ева.

– Също и за целия свят, ако изтече, а това ще я унищожи. Изобщо ли не те интересува как се чувства тя?

– Няма да изтече и разбира се, че ми пука как се чувства Ева. Това е една от причините, поради които трябва да говорим.

Кимнах.

– Искаш да я попиташ коя част можеш да използваш. Мислиш, че можеш да я убедиш да ти позволи да използваш нещо от записа.

Той се залюля на петите си, неспокойно движение, което ми подсказа, че съм ударил в целта.

– Няма да получиш отговора, на който се надяваш – казах му. – Самото съществуване на този запис е ужасяващо за нея. А ти си идиот, ако мислиш обратното.

– Не е само секс. Има някои добри кадри как прекарваме времето си заедно. Ние с нея имахме нещо истинско. Тя не беше просто забивка за мен.

Боклук. Трябваше да удържа импулса си да го поваля на земята.

Той се захили мазно.

– Не че ти би разбрал. Ти нямаше никакви задръжки да праскаш брюнетката, докато аз не се появих на хоризонта, тогава промени играта си. Ева е играчка, която ти омръзна. Докато някой друг не я поиска.

Със споменаването на Корин засегна болно място. Шарадата, включваща ходене с бившата ми, едва не ми бе коствала Ева – риск, разминал се на косъм, който още ме смразяваше.

Това не ми попречи да отбележа колко добре се справяше той с прехвърлянето на вината.

– Ева знае какво означава за мен.

Той пристъпи по-близо до бюрото ми.

– Тя е прекалено заслепена от милиардите ти, за да осъзнае, че има нещо наистина сбъркано в това да криеш фалшивата си сватба в чужда държава. Законна ли е изобщо?

Беше въпрос, който очаквах.

– Напълно законна.

Отворих папката и извадих снимката отвътре. Беше заснета в деня на сватбата ми, точно в мига, в който за пръв път целунах Ева като неин съпруг. Плажът и свещеникът, който водеше церемонията, се виждаха зад нас. Бях хванал лицето ѝ, устните ни се докосваха нежно. Ръцете ѝ обхващаха китките ми, а пръстенът ми блестеше на пръста ѝ. Обърнах снимката, така че той да я вижда. Пъхнах копие от брачното ни свидетелство до нея. Използвах за целта лявата си ръка, гордо демонстрирайки инкрустираната ми с рубини брачна халка.

Не споделях толкова лична информация, за да докажа нещо. Исках да провокирам Клайн, което целенасочено правех от момента, в който той пристигна в Ню Йорк. Когато отново се свържеше с жена ми, исках да изгуби почва под краката си и да усети, че е в неизгодна позиция.

– Така че ти и Ева сте приключили – казах спокойно. – Ако си се съмнявал, сега го знаеш със сигурност. Във всеки случай не мисля, че искаш жена ми толкова, колкото искаш да използваш спомена за нея за групата си.

Клайн се изсмя.

– Да, обрисувай ме като мръсник. Не можеш да понесеш мисълта тя да види тази касета. Ти никога не си я карал да бъде толкова дива и никога няма да успееш.

Ръцете ми потрепнаха от нуждата да заудрям самодоволното му лице.

– Вярвай в каквото искаш. Ето ги вариантите: можеш да вземеш двата милиона, които ти предлагам, да ми дадеш записа и да си тръгнеш...

– Не искам шибаните ти пари! – Като постави ръце на ръба на бюрото ми, той се наведе към мен. – Няма да станеш собственик на спомените ми. Можеш да я имаш засега, но аз имам тях. Проклет да съм, ако ти ги продам.

Мисълта, че Клайн си пуска записа... че се гледа как чука жена ми... накара кръвта ми бавно да закипи. Намекът му, че Ева ще поиска да го изгледа, убедеността ми, че това ще я опустоши, ме тласнаха към суровия ръб на насилието.

Костваше ми много да запазя тона си спокоен.

– Можеш да отхвърлиш парите и да запазиш съществуването на записа за себе си до деня, в който умреш. Нека това да е таен подарък за Ева, за който тя няма нужда да разбира.

– За какво говориш, мамка му?

– Или можеш да бъдеш себичен задник – продължих аз, – да се свържеш с нея и да я питаш, да я шокираш с намерението да унищожиш брака ѝ и да направиш себе си още по-известен.

Гледах го с твърд поглед. Клайн остана на място, но сведе поглед за частица от секундата. Малка победа, която си струваше.

Със замах извадих договора, който Араш беше подготвил.

– Ако изобщо ти пука за нея, ще вземеш различно решение от това, което те е довело в Ню Йорк.

Той грабна документите от бюрото ми и ги скъса надве, хвърляйки парчетата обратно на стъклото.

– Няма да си тръгна, докато не я видя.

Клайн излезе от офиса ми, настръхнал от гняв.

Гледах го как си тръгва. След това се обадих по защитената линия:

– Достатъчно време ли ти дадох?

– Да. Погрижихме се за лаптопа и таблета в багажа му веднага щом го качихте горе. В момента се занимаваме с електронната му поща и сървърите с архивите, както и с резервните записи на тези сървъри. Претърсихме дома му през уикенда, но той не е бил там от седмици. Изтрихме всичко от техниката на Имара и Клайн, както и акаунтите и устройствата на хората, които са получили избрани кадри от цялостния запис. Един от изпълнителните директори на "Видал" имаше пълно копие на харддиска си, но го изтрихме. Не намерихме никакви доказателства да го е препращал където и да е.

Кръвта ми се смрази.

– Кой директор?

– Брат ви.

Мамка му. Стиснах ръба на бюрото си толкова силно, че кокалчетата ми изпукаха от напрежението. Спомних си видеото на Кристофър и Магдалин, знаех колко извратена беше омразата му към мен. Мисълта, че е видял Ева толкова интимно... толкова уязвима... ме караше да изпитвам неща, които не бях чувствал от първия път, когато разбрах за Нейтън.

Трябваше да повярвам, че частната военна охранителна фирма, която бях наел, се е справила със ситуацията. Технологичните им екипи бяха обучени да боравят с много по-конфиденциална информация. Напъхах бъркотията на бюрото си в папката.

– Искам този запис да спре да съществува където и да било.

– Разбрано. Действаме по въпроса. Все пак е възможно някъде да има копие на диск, въпреки че претърсихме списъка е транзакциите на Клайн и Имара за депозитни кутии и други подобни неща. Ще продължим да наблюдаваме ситуацията, докато не решите, че е достатъчно.

Едва ли щях да реша. Бих търсил цял един живот, ако това беше нужно, за всякакво сведение, че записът е оцелял някъде извън моя контрол.

– Благодаря.

Затворих телефона, излязох от офиса си и се запътих към вкъщи при Ева.

– Наистина се справяш добре с тези – каза Айрланд, докато гледаше как Ева вдига с клечките за хранене парче пиле "Кунг пао" от кутията и го поднася към устата си. – Така и не се научих да ги ползвам.

– Ето, пробвай да ги хванеш така.

Гледах как жена ми наглася пръстите на сестра ми върху тънките клечки, русата ѝ коса ярко контрастираше с черната на Айрланд. Едната висока и стройна, а другата пищно миньонче, двете седяха на пода в краката ми, облечени в къси панталонки и потници, а загорелите им крака бяха протегнати под масичката за кафе. Седнал на дивана зад тях, аз бях повече наблюдател, отколкото участник, и завиждах на лекотата, с която се разбираха, въпреки че бях благодарен за нея.

Беше толкова сюрреалистично. Дори не си бях представял такава нощ – тиха вечер у дома със... семейството ми. Не знаех как да допринеса за нея и дали въобще бих могъл. Какво можех да кажа? Как би трябвало да се чувствам?

Освен изпълнен с благоговение. И благодарен. Така благодарен за невероятната ми съпруга, която внесе толкова неща в живота ми.

До неотдавна в подобна съботна вечер щях да бъда на известен обществен прием или на друго събитие, съсредоточен върху бизнеса си, освен ако интензивният интерес на някоя жена не събудеше нуждата ми да чукам. Независимо дали се връщах сам в мезонета си, или се озовавах в хотела със свалка за една нощ, щях да бъда сам. И тъй като почти бях забравил какво е да принадлежиш някъде, на някого, не знаех какво пропускам.

– Ха! Вижте това! – пропя Айрланд, хванала малко парченце пиле с портокали, което бързо изяде. – Докарах го до устата си.

Изпих виното в чашата си на една глътка, исках да кажа нещо. Умът ми прехвърляше купища възможности, но всички те звучаха неискрено и скалъпено. Накрая това, което успях да кажа, беше:

– Клечките имат по-голяма мишена. Това увеличава шансовете.

Айрланд обърна глава към мен, разкривайки големите сини очи, които виждах всеки ден в огледалото. Нейните бяха много по-открити, много по-невинни и блеснали от смях и обожание.

– Да не би току-що да ме нарече голяма уста?

Без да мога да се сдържа, прокарах ръка по главата ѝ и докоснах коприненомеките кичури коса. Те също бяха като моите и все пак не бяха.

– Не го казах аз – отвърнах.

– Не го каза с толкова много думи – поправи ме тя и се притисна за секунда към дланта ми, преди да се обърне към Ева.

Жена ми погледна нагоре към мен с окуражителна усмивка. Тя знаеше, че черпя сила от нея, и ми я даваше безрезервно.

Със стегнато гърло се изправих от дивана и вдигнах празната чаша на Ева. Чашата със сода на Айрланд все още беше наполовина пълна, така че я оставих и тръгнах към кухнята, като се опитвах да си възвърна достатъчно хладнокръвие, за да издържа до края на вечерта.

– Чанинг Тейтъм е толкова секси – каза Айрланд, гласът ѝ се разнесе от всекидневната. – Не мислиш ли?

Намръщих се. Небрежният въпрос на малката ми сестричка отключи в мен неприятни мисли относно ходенето ѝ по срещи с момчета. Сигурно беше започнала преди няколко години – беше на седемнайсет Знаех, че е нереалистично да искам да стои настрана от тях. Осъзнавах, че сам съм виновен, задето съм пропуснал толкова много от детството ѝ. Но мисълта, че тя може да се сблъска с по-младата версия на мъже като мен и Мануел, и Кари, задейства у мен непозната защитна реакция.

– Много е привлекателен – съгласи се Ева.

У мен се надигна чувство за собственост. Присвих очи към двете чаши пред себе си, докато ги пълнех.

– Тази година е победител в класацията "Най-сексапилен мъж в света" – каза Айрланд. – Виж тези бицепси.

– А, за това вече съвсем не мога да се съглася. Гидиън е много по-секси.

Устните ми се извиха.

– Ти си такава загубена кауза – подразни я сестра ми. – Зениците ти се превръщат в малки сърца, когато мислиш за Гидиън. Много е сладко.

– Млъквай.

Мелодичният смях на Айрланд се разнесе във въздуха.

– Не се безпокой. Той също е смахнат, що се отнася до теб. А и е бил във всяка класация за най-сексапилен мъж години наред. Приятелките ми не млъкват по въпроса.

– Уф. Не ми казвай такива неща. По природа съм ревнива.

Смеейки се вътрешно, пуснах празната бутилка в кошчето за боклук.

– Гидиън също. Той ще откачи, ако започнат да те включват в класациите за най-сексапилна жена в света. Това няма как да се избегне сега, когато всички са чували за теб.

– Все тая – изсумтя Ева. – Ще трябва да свалят с фотошоп седем килограма от задника и бедрата ми, за да им се получи.

– Хм, виждала ли си Ким Кардашиян? Или Дженифър Лопес?

Спрях на прага на всекидневната, попивайки картинката, която представляваха Айрланд и Ева, над ръба на чашата ми. В гърдите ми се надигна болка. Исках да запечатам този момент, да го запазя, да го съхраня завинаги.

Айрланд погледна нагоре и ме видя, после завъртя очи.

– Какво ти казах? – подхвърли тя. – Смахнат.

Облегнат на стола, отпивах кафе и се заех да изучавам таблицата на монитора си. Изправих рамене, опитвайки да раздвижа схванатия си врат.

– Пич. Какво, по дяволите? Три сутринта е.

Вдигнах очи и видях Айрланд, застанала на вратата на кабинета ми.

– В смисъл?

– Защо работиш толкова късно?

– А ти защо говориш по скайп толкова късно? – контрирах я аз, понеже през последния час, откакто бях оставил Ева да спи, се чуваше смях и от време на време висок говор.

– Все тая – измърмори тя, влезе в стаята и се свлече в един от столовете пред бюрото ми. Отпусна се така, че раменете ѝ се изравниха с облегалката на стола, а краката ѝ бяха изпънати пред нея. – Не можеш да заспиш ли?

– Не. – Тя нямаше представа колко вярно беше това. Тъй като Айрланд спеше в леглото на Ева, а тя в моето, самият аз не можех да си позволя риска да заспя. Имаше граница на това, което можех да очаквам от Ева да понесе, имаше предел на случаите, когато можех да я изплаша, преди това да унищожи любовта, която тя изпитваше към мен.

– Кристофър ми изпрати съобщение преди малко – каза тя. – Изглежда, татко е отседнал в хотел.

Веждите ми се вдигнаха.

Тя кимна е отчаяно лице.

– Нещата са зле, Гидиън. Никога не са прекарвали и нощ отделно. Поне аз не си спомням.

Не знаех какво да кажа. Майка цяла нощ ми се беше обаждала, оставяла ми бе съобщения на гласовата поща и беше звъняла в мезонета толкова пъти, че се принудих да изключа главния приемник, така че никой от телефоните да не звъни. Мразех факта, че тя страда, но трябваше да браня времето си с Айрланд и Ева. Чувствах се безсърдечен за това, че се съсредоточавам върху себе си, но вече бях губил семейството си два пъти – веднъж, когато баща ми почина, и отново след Хю. Не можех да си позволя да губя повече. Не мислех, че ще оцелея, ако ми се случеше трети път, не и с Ева в живота ми.

– Иска ми се само да зная какво е причинило скандала – каза тя. – Имам предвид, щом не са си изневерили един на друг, би трябвало да могат да го преодолеят, нали?

Изправих се, като въздъхнах рязко.

– Не съм аз човекът, който да дава съвети за чуждите връзки. Нямам представа как функционират. Все още се препъвам в моята, моля се да не прецакам нещата и съм благодарен, че Ева е толкова всеопрощаваща.

– Ти наистина я обичаш.

Проследих погледа ѝ до колажа от фотографии на стената. Понякога изпитвах болка, като гледах тези снимки на жена ми. Исках да уловя пак и да изживея отново всеки миг. Исках да скътам всяка секунда, която някога бях прекарал с нея. Мразех това, че времето се изплъзваше така бързо и не можех да го съхраня за несигурното бъдеще.

– Да – промърморих. Бих простил всичко на Ева. Нищо, което тя би могла да направи или каже, не би могло да ни раздели, защото не мога да живея без нея.

– Радвам се за теб, Гидиън. – Айрланд се усмихна, когато я погледнах

– Благодаря ти. – Тревогата се задържа в очите ѝ и събуди безпокойство. Исках да отстраня проблемите, които я тормозеха, но не знаех как.

– Би ли могъл да поговориш с мама? – предложи тя. – Не сега, разбира се. Но утре. Може би ще успееш да разбереш какво се е случило.

Поколебах се за миг, защото знаех, че един разговор с майка ни със сигурност щеше да е безрезултатен.

– Ще опитам.

Айрланд се загледа в ноктите си.

– Ти не харесваш много мама, нали?

Преценявайки внимателно отговора си, ѝ отвърнах:

– Имаме фундаментални различия в мненията си.

– Да, разбирам. Тя сякаш страда от някаква странна форма на обсесивно-компулсивно разстройство по отношение на семейството си. Всеки трябва да бъде определен човек, или поне да се преструва на него. Толкова се тревожи какво мислят хората. Попаднах на един стар филм миналия ден, който ми напомни за нея. "Обикновени хора"[3]. Гледал ли си го?

– Не, не мисля, че съм.

– Трябва да го изгледаш. В него играят бащата на Кийфър Съдърланд[4] и някакви други хора. Тъжен е, но историята е добра.

– Ще го потърся. – Тъй като усещах необходимост да обясня защо майка ни е такава, дадох най-доброто от себе си. – Това, с което се сблъска тя, след като баща ми почина... Беше брутално. Мисля, че оттогава се изолира.

– Майката на една приятелка казва, че мама преди е била различна. Нали знаеш, когато е била омъжена за баща ти.

Оставих изстиналото си кафе настрани.

– Наистина я помня различна.

– По-добра?

– Това е относително. Беше по-... спонтанна. Безгрижна.

Айрланд потри устни с пръстите си.

– Мислиш ли, че това я е опустошило? Загубата на баща ти?

Гърдите ми се стегнаха.

– Това я промени – казах тихо. – Не съм сигурен колко много.

– Уф. – Тя се изправи на стола, като видимо се отърси от меланхолията си. – Ще бъдеш ли буден още дълго?

– Сигурно цяла нощ

– Искаш ли да гледаш онзи филм с мен?

Предложението ме изненада. И ми достави удоволствие.

– Зависи. Нямаш право да ми казваш какво ще се случи. Без разкрития.

Тя ми хвърли поглед.

– Вече ти казах, че е тъжен. Ако търсиш щастлив край, тя спи надолу по коридора.

Това ме накара да се усмихна. Изправих се и заобиколих бюрото си.

– Ти намери филма, аз ще взема сода.

– По-добре бира.

– Не и докато аз отговарям.

Тя се изправи на крака с усмивка.

– Добре, де. Вино тогава.

– Питай ме пак след няколко години.

– Дотогава ще имаш деца. Няма да е толкова забавно.

Спрях, връхлетян от безпокойство, толкова силно, че кожата ми се овлажни от пот. Мисълта с Ева да имаме бебе едновременно ме въодушевяваше и ужасяваше. Не беше безопасно за жена ми да живее с мен. Как би могло да е безопасно за едно дете?

Айрланд се разсмя.

– Леле, да можеше да видиш лицето си! Класически случай на паникьосан плейбой. Не са ли ти казвали? Първо е любовта, после идва бракът, сетне идва бебето в бебешка количка.

– Ако не млъкнеш, те изпращам в леглото.

Тя се разсмя още по-силно и ме хвана под ръка.

– Ти си голям купон. Честно. Само се майтапя с теб. Не ми откачай. Има достатъчно членове на семейството, които го правят.

Заповядах на сърцето си да спре да блъска толкова силно.

– Може би ти трябва да пийнеш нещо? – предложи тя.

– Май че ще го направя – измърморих.

– Мисля да стисна ръката на Ева за това, че е изкопчила пръстен от теб. Като ѝ предлагаше, пак ли получи паническа атака?

– Спри да говориш, Айрланд.

Тя склони глава на рамото ми, изкикоти се и ме поведе навън от офиса.

Слънцето беше изгряло преди повече от два часа, когато се върнах в леглото. Безшумно се съблякох, докато погледът ми се рееше над прекрасната издутина под завивките, която представляваше жена ми.

Ева се беше свила на кълбо, почти скрита, с изключение на светлите кичури коса, разпилени по възглавницата. Умът ми попълни липсващото, знаех, че е гола под чаршафите.

Моя. Изцяло моя.

Да спя далеч от нея, ме убиваше. Знаех, че наранява и нея.

Повдигнах края на завивките и се плъзнах до нея. Тя изстена тихо и леко и се завъртя към мен, напасвайки сочното си топло тяло към моето.

Веднага се втвърдих. В кръвта ми закипя желание, по кожата ми пропълзя осъзнаване. Беше възпламеняваща сексуална химия, но и нещо повече. Нещо по-дълбоко. Странно, прекрасно, плашещо признание.

Тя запълваше в мен празнота, за която не знаех, че съществува.

Ева зарови лицето си в шията ми и издаде нежен звук, преплете крака с моите, плъзна ръце по гърба ми.

– Твърд и апетитен целият – измърка тя.

– Целият – съгласих се аз, хванах дупето ѝ и я притеглих по-плътно до ерекцията си.

Раменете ѝ се разтресоха от беззвучен смях.

– Трябва да бъдем тихи.

– Ще ти запуша устата с ръка.

– На мен? – Тя ме гризна по шията. – Ти си този, който е шумен.

Права беше. Преди, колкото и груб и невъздържан да ставах, когато бях възбуден, никога не бях шумен... докато не срещнах нея. Беше ми трудно да съм дискретен, когато ситуацията го изискваше. Усещането за нея беше прекалено хубаво, караше ме да чувствам прекалено силно.

– Значи ще го караме бавно – промърморих, докато прокарвах алчно ръце по копринената ѝ кожа. – Айрланд ще спи с часове, не бързаме за никъде.

– Часове, а? – Смеейки се, тя се дръпна назад, претърколи се по-далеч от мен и се пресегна към чекмеджето на нощното шкафче. – Много си амбициран.

По раменете ми се разстла напрежение, докато тя вадеше ментовите бонбони, които държеше подръка. Сетих се за други подобни ситуации, когато жени се протягаха към чекмеджето на нощното шкафче, за да търсят презервативи.

Ние с Ева бяхме използвали презерватив само два пъти. Преди да я срещна, никога не бях чукал жена без кондом. Да избегна нежелана бременност, беше нещо, към което се стремях фанатично.

Но след онези два пъти с Ева започнахме да го правим без нищо, разчитайки само на нейните противозачатъчни, за да предотвратим забременяване.

Имаше риск. Знаех това. И като се имаше предвид колко често я обладавах – поне два, понякога три или четири пъти на ден, – рискът не беше за пренебрегване.

Понякога мислех за това. Поставях под въпрос способността си да се контролирам, егоизма в това да поставям собствената си наслада над последиците. Но причината за безразсъдството ми не беше само в насладата. Ако беше, бих могъл да се справя. Да бъда отговорен.

Не, нещата бяха по-сложни.

Нуждата да свърша вътре в нея беше примитивна. Беше едновременно завоюване и капитулация.

Бях поискал да я чукам на голо още преди първия ни път, преди да знам със сигурност колко експлозивно ще бъде това между нас. Бях стигнал дотам, че я предупредих преди първата ни среща, че имам нужда от това, имам нужда тя да ми даде това – нещо, което никога не бях пожелавал с друга жена.

– Не мърдай – казах грубо и се плъзнах върху нея, докато тя все още лежеше изпъната по корем. Ръката ми се провря между бедрото ѝ и леглото, за да обхвана вагината ѝ с шепа между краката. Тя беше влажна и топла. Триещите ми пръсти я направиха хлъзгава и гореща.

Тя приглушено изстена.

– Искам те точно по този начин – казах ѝ, докато прокарвах устни по бузата ѝ.

Протегнах свободната ръка към възглавницата си, издърпах я към нас и я напъхах под нея, повдигайки бедрата ѝ под ъгъл, който щеше да ми позволи да потъна в нея докрай.

– Гидиън... – Начинът, по който тя изговори името ми, беше молба, сякаш не бих паднал на колене пред нея, за да моля за привилегията да я обладая.

Преместих се, разтваряйки нетърпеливо краката ѝ, и притиснах китките до главата ѝ. Като я държах приклещена, се забих вътре в нея. Тя беше готова за мен – кадифена, стегната и влажна. Скръцнах със зъби, за да сдържа ръмженето, което се надигна в гърлото ми, тялото ми се напрегна от трепет от глава до пети. Гърдите ми се надигаха към гърба ѝ, силното ми дишане рошеше отметнатата ѝ на възглавницата коса.

И просто така – само с това, че ме пое – тя ме доведе до полуда.

– Господи. – Бедрата ми се движеха бясно, вкарваха члена ми в нея и го тласкаха по-навътре, докато не се оказах вътре чак до основата. Можех да усетя как тя ме обвива от корена до върха, как се свива в пулсации, които ме изстискваха като малка алчна уста.

– Ангелче...

Напрежението в основата на члена ми беше настойчиво, но можех да го задържа. Не беше въпрос на контрол, а на воля.

Исках да свърша в нея. Исках го достатъчно, за да приема риска – колкото и да беше ужасяващ – за приемлив.

Затворих очи и опрях чело в бузата ѝ. Вдишах уханието ѝ и се отпуснах, изпразних се мощно, задникът ми се свиваше, докато я пълнех догоре с плътни горещи изблици.

Ева изскимтя и се загърчи под мен. Вулвата ѝ се стегна, а после потрепери около члена ми. Тя свърши с лек сладък стон.

Изръмжах името ѝ, изгарящо възбуден от оргазма ѝ. Тя свърши, защото аз свърших, защото моето удоволствие я възбуждаше толкова, колкото и допира ми. Щях да я възнаградя за това, да ѝ покажа дълбините на благодарността си. Тя щеше да получи своето отново и отново, толкова пъти, колкото можеше да понесе.

– Ева. – Потрих влажната си буза в нейната. – Кросфайър.

Пръстите ѝ стиснаха по-здраво моите. Обърна главата си с търсещи устни.

– Шампионе – въздъхна в целувката ми. – И аз те обичам.

Беше малко след пет следобед, когато минах с бентлито през портите на имението "Видал" в Дъчес Каунти и влязох в кръглата алея за коли отпред.

– О, ти си карал прекалено бързо – оплака се Айрланд от задната седалка. – Вече стигнахме.

Включих джипа на режим "паркинг" и го оставих да работи. Един поглед към къщата и в стомаха ми заседна буца. Ева се пресегна, хвана ръката ми и я стисна. Концентрирах се върху стоманеносивите ѝ очи вместо в имението в стил "Тюдор" зад гърба ѝ. Тя не каза нито дума, но и нямаше нужда. Усещах любовта и подкрепата ѝ и виждах проблясващия гняв в очите ѝ. Дори само мисълта, че тя ме разбира, ми даваше сила. Тя знаеше всяка тъмна и мръсна тайна, която имах, и въпреки това ми вярваше и ме обичаше.

– Искам пак да спя у вас някой път – каза Айрланд, подавайки глава между двете предни седалки. – Беше забавно, нали?

Погледнах я.

– Пак ще го направим.

– Скоро?

– Добре.

Усмивката ѝ при това обещание си заслужаваше цената, която щях да платя с липса на сън и безпокойство. Бях стоял настрана от нея поради много причини, но главната беше, че не знаех какво бих могъл да ѝ предложа, което да е стойностно. Заради нея бях вложил всичко, за да предпазя "Видал рекърдс" от бъдещо затъване – така се грижех за нея по единствения начин, който знаех, че няма да прецакам.

– Трябва да ми помогнеш – казах ѝ искрено. – Не знам как да бъда брат. Може би ще се наложи да ми прощаваш. Често.

Усмивката напусна лицето на Айрланд и тя се превърна от тийнейджърка в млада жена.

– Е, същото е като да бъдеш приятел – каза тя мрачно. – Само дето трябва да помниш рождени дни и празници, да ми прощаваш всичко, а и да ме запознаеш с всичките си секси богати приятели мъже.

Вдигнах вежда.

– А не трябва ли и да те дразня и да ти правя живота труден?

– Пропусна годините за това – отвърна ми тя. – Без повторения.

Каза това като закачка, но думите ѝ удариха в целта. Наистина бях пропуснал години и не можех да си ги върна.

– Ще можеш вместо това да дразниш гаджетата ѝ – каза Ева – и да правиш техния живот труден.

Очите ни се срещнаха и разбрах, че тя знае точно какво си мисля. С палец погалих кокалчетата ѝ.

Зад нея входната врата се отвори и майка ми излезе навън. Застана на най-горното широко стъпало, облечена в бяла туника и панталон в същия цвят. Дългата ѝ тъмна коса беше разпусната свободно по раменете. Отдалеч приличаше толкова много на Айрланд, че сякаш ѝ беше сестра, а не майка.

Стиснах по-силно ръката на Ева.

Айрланд въздъхна и отвори вратата.

– Иска ми се вие двамата да не трябваше да ходите на работа утре. Имам предвид, какъв е смисълът да си мегабогат, ако не можеш да се чупиш, когато си искаш?

– Ако Ева работеше с мен – казах, поглеждайки жена си, – бихме могли да го правим.

Тя се изплези.

– Не започвай.

Вдигнах ръката ѝ към устните си и я целунах.

– Не съм спирал.

Отворих вратата, излязох от колата и натиснах бутона за отваряне на багажника. Заобиколих бентлито, за да взема чантата на Айрланд, но вместо това в прегръдките ми се озова сестра ми. Тя ме гушна силно, тънките ѝ ръце се увиха около кръста ми. Отне ми секунда да се отърся от изненадата, а след това и аз я прегърнах, поставяйки буза върху косите ѝ.

– Обичам те – промълви тя в гърдите ми. – Благодаря за гостоприемството.

Гърлото ми се стегна силно и не можах да отвърна нищо. Тя изчезна толкова бързо, колкото се беше появила, със сак в ръка пресрещна Ева, която беше излязла от своята страна на колата, и също я прегърна. Останал без дъх, сякаш бях получил удар, затворих багажника и загледах как майка ми посреща Айрланд в средата на сивкавосинята чакълена пътека. Тъкмо се канех да се върна зад волана и да си тръгна, когато тя ми направи жест да почакам.

Погледнах Ева.

– Влез в колата, ангелче.

Тя ме погледна, сякаш се канеше да възрази, но после кимна, отново седна на седалката до шофьора и затвори вратата.

Изчаках майка ми да дойде до мен.

– Гидиън. – Тя ме хвана за бицепса и се надигна на пръсти, за да допре устни до моите. – Не искате ли да влезете с Ева? Изминали сте толкова път.

Направих крачка назад, освобождавайки се от хватката ѝ.

– А сега трябва да го изминем и на обратно.

Погледът на майка ми отрази разочарованието ѝ.

– Само за няколко минути. Моля те. Бих искала да се извиня и на двама ви. Не реагирах добре на новината за вашия годеж и съжалявам за държанието си. Това би трябвало да е щастлив момент за нашето семейство, а се боя, че бях прекалено изплашена да не загубя сина си, за да успея да го оценя.

– Мамо. – Хванах ръката ѝ, когато тя се запъти към вратата на Ева. – Не сега.

– Не мислех всички онези неща, които казах за Ева миналия ден. Просто бях шокирана да видя пръстена, който баща ти ми беше дал, на ръката на друга жена. Не го беше дал на Корин, затова бях изненадана. Можеш да разбереш това, нали?

– Ти се отнесе с Ева като с враг.

– Това ли ти е казала? – Тя млъкна за момент. – Не го исках, но... Няма значение. Баща ти също беше много закрилнически настроен. Толкова приличаш на него.

Погледнах встрани, вглеждайки се разсеяно в дърветата отвъд алеята. Никога не бях сигурен как да приемам сравненията с Джефри Крос. Дали бяха казани като похвала, или като неискрен комплимент. С майка ми нямаше как да знам.

– Гидиън... моля те, опитвам се. Казах някои неща на Ева, които не трябваше, а тя отвърна по начин, типичен за всяка жена, поставена в подобна ситуация. Просто искам да загладя нещата. – Тя сложи ръка на гърдите ми. – Щастлива съм за теб, Гидиън. И толкова се радвам да видя, че ти и Айрланд прекарвате времето си заедно. Знам, че това означава страшно много за нея.

Внимателно отместих ръката ѝ.

– И за мен означава много. А Ева го направи възможно по начин, който няма да обяснявам. И това е само една от причините да не искам да я разстройвам. Не сега. Трябва да отиде на работа сутринта.

– Тогава нека се уговорим за обяд тази седмица. Или за вечеря.

– Крис там ли ще е? – попита Ева през прозореца, след това отвори вратата и излезе навън. Застана там, толкова малка и светла до големия тежък джип, внушително изправила рамене.

Жена ми би се борила срещу целия свят заради мен. Да знам това, бе цяло чудо. По времето, когато никой не се бореше за мен, по някакъв начин бях открил единствения човек, който би го сторил.

Устните на майка ми се извиха.

– Разбира се. Аз и Крис сме екип.

Забелязах крехкостта на усмивката ѝ и се усъмних в нея, както правех толкова често. Все пак отстъпих.

– Ще се уговорим. Обади се на Скот утре и ще измислим нещо.

Лицето на майка ми грейна.

– Толкова се радвам. Благодаря ти.

Тя ме прегърна и аз се стегнах, цялото ми тяло се скова от нуждата да я отблъсна от себе си. Когато обаче приближи жена ми с разтворени ръце, Ева протегна напред ръката си, за да стисне нейната вместо прегръдка. Взаимодействието помежду им беше неловко, очевидно и двете жени бяха в отбранителна позиция.

Майка ми не желаеше примирие, тя искаше всички да се съгласим да се преструваме, че то съществува. Казахме си довиждане и се качих на шофьорската седалка. Ева и аз потеглихме, оставяйки имението зад себе си. Не бяхме стигнали далеч, когато тя попита:

– Кога е говорила майка ти с теб?

Мамка му. Знаех какво означава хапливостта в тона ѝ.

Протегнах ръка и сложих длан на коляното ѝ.

– Не искам да се тревожиш за майка ми.

– Ти не искаш да се тревожа за нищо! А така нещата няма да се получат. Не можеш да се справяш с цялата тази гадост сам.

– Това, което казва или прави майка ми, не е важно, Ева. Не ми дреме въобще и за теб също трябва да е така.

Тя се изви към мен в седалката си.

– Налага се да започнеш да споделяш. Особено неща, които ме засягат, като например факта, че майка ти говори зад гърба ми.

– Не искам да се вбесяваш заради мнение, което е без значение. – Пътят се изви. Увеличих скоростта след завоя.

– Това би било по-добре, отколкото да се вбеся на теб! – избухна тя. – Отбий!

– Какво? – Погледнах я.

– Отбий шибаната кола!

Проклинайки вътрешно, махнах ръката си от крака ѝ и стиснах волана.

– Кажи ми защо.

– Защото съм ти ядосана, а ти си седиш там и изглеждаш горещ и секси, докато караш и трябва да спреш.

Развеселеността ми се бореше с раздразнението.

– Да спра какво? Да изглеждам горещ и секси? Или да спра да карам?

– Гидиън... не ме предизвиквай точно сега.

Примирен, отпуснах педала на газта и отбих на една спирка в тесния банкет.

– Така по-добре ли е?

Тя слезе от колата и заобиколи предницата ѝ. Излязох, хвърляйки ѝ въпросителен поглед.

– Аз ще карам – обяви тя, когато се изправи пред мен. – Поне докато стигнем града.

– Щом така искаш.

Не разбирах почти нищо от връзки, но ми беше пределно ясно, че трябва да отстъпиш, когато жена ти е ядосана. Особено когато имаш надежда да се изчукате до няколко часа, каквато аз със сигурност таях. След уикенда, прекаран с приятели и с Айрланд, изпитвах подновена нужда да покажа на жена си колко много значи за мен.

– Не ме гледай така – измърмори тя.

– Как? – Хвърлих ѝ бърз поглед, възхитен колко красива изглеждаше в лятната си бяла рокля с презрамки. Вечерта беше гореща и задушна, но тя изглеждаше ефирна и свежа. Исках да сваля всичките си дрехи и да се притисна към нея, да се охладя малко, преди да разгорещя нещата.

– Сякаш съм бомба със закъснител, която всеки момент ще избухне! – Тя скръсти ръце. – Не се държа неразумно.

– Ангелче, това не е начинът, по който те гледам.

– И не се опитвай да ме разсееш със секс – сряза ме тя със стиснати зъби. – Или няма да ти пусна цяла седмица!

Аз също скръстих ръце.

– Вече говорихме за отправянето на подобни ултиматуми. Можеш да ми злобееш колкото си искаш, Ева, но ще те имам, когато пожелая. Точка по въпроса.

– Без значение дали аз те желая?

– Каза съпругата, която се подмокря, докато ме гледа как карам шибана кола – контрирах.

Очите ѝ се присвиха.

– Замислям се да те зарежа тук, край пътя.

Очевидно не се справях със ситуацията както трябва. Така че смених тактиката, заемайки отбранителна позиция.

– Ти също не ми казваш всичко – защитих се. – Ами Клайн? Напълно ли е спрял да общува с теб след Сан Диего?

Бях задържал този въпрос в себе си целия уикенд, докато се чудех какво ще направи Клайн с Ева.

Разкъсвах се по отношение на това как исках да процедира. Ако ѝ кажеше за записа, който вече не притежаваше, това щеше да я нарани, но и да я доближи повече към мен. Ако си тръгнеше за нейно добро, щеше да покаже, че изпитва по-дълбоки чувства към нея, отколкото на мен ми беше комфортно. Мразех това, че я искаше, но се страхувах, че може би наистина я обичаше.

Тя ахна:

– О, господи. Пак ли си ровил в телефона ми?

– Не. – Отговорът ми беше бърз и решителен. – Знам какво ти е мнението за това.

Следях всяко нейно движение, знаех къде се намира и с кого е във всеки един момент от деня, но тя твърдо беше ограничила достъпа ми до телефона си и аз уважавах това, въпреки че ме подлудяваше.

Ева ме изгледа изпитателно за момент, но явно видя искреността по лицето ми.

– Да, Брет ми изпрати няколко съобщения. Щях да говоря с теб за това, така че изобщо не се опитвай да кажеш, че е същото. Имах категоричното намерение да ти кажа. Ти въобще не смяташе да ми кажеш.

Една кола профуча по пътя и ме накара да се притесня за безопасността на Ева.

– Влизай и карай. Ще говорим в колата.

Изчаках да се покатери на седалката и затворих вратата след нея. Докато аз се настаня на мястото до шофьора, тя беше нагласила огледалата и седалката така, че да ѝ пасват, и включи колата на скорост.

В мига, в който се престрои на платното, отново се заяде с мен. Бегло следях какво ми говори, но всъщност вниманието ми беше много по-заето с начина, по който тя се справяше с бентлито. Караше бързо и уверено, хванала волана леко и спокойно. Гледаше право напред, а аз не можех да откъсна очи от нея. Моето калифорнийско момиче. На открития път извън града тя се чувстваше напълно в свои води.

Усетих приятна възбуда, докато гледах как Ева контролира мощния джип. Или може би беше заради това, че ме укоряваше и предизвикваше.

– Слушаш ли ме? – настоя тя.

– Не бих казал, ангелче. И преди да се разпалиш още повече, вината е изцяло твоя. Седиш си там гореща и секси и това ме разсейва.

Ръката ѝ се стрелна и ме плесна по бедрото.

– Сериозна съм! Спри да пускаш майтапи!

– Не се шегувам. Ева... ти искаш да ти споделям, за да можеш да ме подкрепяш. Разбирам това. И работя по въпроса.

– Очевидно не много сериозно.

– Няма да споделям с теб неща, които ще те разгневят излишно. Няма смисъл.

– Трябва да сме честни един с друг, Гидиън. Не само от време на време, а постоянно.

– Наистина ли? Не очаквам същото от теб. Чувствай се свободна да запазиш за себе си всякакви неприятни коментари по мой адрес от баща ти и Кари, например.

Тя стисна устни. Размисли върху това за момент, а после каза:

– По тази логика не трябва ли да не ти казвам и нищо, свързано с Брет?

– Не. Клайн влияе на връзката ни. Майка ми не.

Тя изсумтя.

– Прав съм за това – казах е равен тон.

– Да не би да ми казваш, че когато майка ти говори лоши неща за мен, това не те притеснява?

– Не ми харесва. И все пак не променя това, което чувствам към теб и към нея. Дори да ти кажа, това не би променило и твоите чувства към нея. След като резултатът е един и същ и в двата случая, избирам това, което ще разклати връзката ни най-малко.

– Мислиш като мъж.

– Надявам се да е така. – Пресегнах се и отместих косата от рамото ѝ. – Не ѝ позволявай да създава проблеми между нас, ангелче. Тя не си заслужава.

Ева ме погледна за миг.

– Преструваш се, че това, което майка ти казва и върши, няма ефект върху теб, но аз знам, че това не е истина.

Обмислих да го отрека, за да прекратя темата, но жена ми виждаше всичко, което бих предпочел да скрия.

– Не позволявам да ми влияе.

– Но го прави. Боли те и го скриваш там, където криеш всичко, с което не искаш да се справиш.

– Не ме анализирай – казах стегнато.

Ръката ѝ докосна бедрото ми.

– Обичам те. Искам да спра болката.

– Вече го направи. – Стиснах ръката ѝ. – Ти ми даде всичко, което тя ми отне. Не ѝ позволявай да отнеме още.

С очи, вперени в завоите на пътя, Ева вдигна преплетените ни ръце и целуна брачната ми халка.

– Разбрано.

Отправи ми бърза усмивка, която ми показа, че поне засега е приключила, и ни откара у дома.