Обсебена от теб

3.

– Само как приказваш!

Оставих слушалката на мястото ѝ и вдигнах поглед към Араш.

– Още ли си тук?

Адвокатът се засмя и се намести по-удобно на дивана в кабинета ми. Гледката по никакъв начин не можеше да се сравни с онази, която жена ми представляваше, неотдавна настанила се на същото място.

– Колко мазен и любезен беше с тъста, впечатлен съм – продължи той. – Предполагам, че Ева също ще бъде. Но ти сигурно разчиташ тъкмо на това за уикенда, а?

Беше абсолютно прав. Когато се срещнех е Ева в Сан Диего, щях да имам нужда от всички точки, които можех да спечеля.

– Тя ще заминава извън града. А ти влизай в конферентната зала, преди останалите да са станали прекалено неспокойни. Ще дойда веднага, щом мога.

Той се изправи.

– Да, чух. Майка ти е тук. Нека сватбената лудост да започне. Щом си свободен този уикенд, какво ще кажеш да се обадя на обичайните заподозрени и да се съберем у нас тази вечер? Доста отдавна не сме го правили, а и ергенските ти дни са преброени. Е, формално погледнато те вече свършиха, но никой друг не знае това.

А той бе обвързан от професионалната тайна между адвоката и неговия клиент.

Трябваше ми само секунда, за да взема решение.

– Добре. В колко часа?

– Около осем.

Кимнах, след това улових погледа на Скот. Той веднага разбра какво исках да му кажа, стана от бюрото си и отиде в приемната.

– Чудесно – ухили се Араш. – Ще се видим на събранието.

През двете минути, в които останах сам, изпратих съобщение на Ангъс относно пътуването ми до Калифорния. Все още имах някои недовършени задачи там и решаването им, докато Ева бе на гости на баща си, ми даваше идеално извинение да замина и аз за Сан Диего. Не че непременно имах нужда от извинение.

– Гидиън.

Майка ми влезе и усетих, че стискам ръцете си в юмруци.

Скот я последва и попита:

– Сигурна ли сте, че не искате да ви донеса нещо, госпожо Видал? Може би кафе? Или вода?

Тя поклати глава.

– Не, благодаря. Няма нужда.

– Както обичате – усмихна се той и излезе, като затвори вратата след себе си.

Натиснах бутона на бюрото си, който контролираше прозрачността на стъклената стена, така че никой от другата ѝ страна да не можеше да види какво става в кабинета. Майка ми приближи към мен, изглеждаше стройна и елегантна в тъмносините си панталони и бяла блуза. Беше прибрала косата си назад в стегнат абаносов кок, открояващ безупречното ѝ лице, което баща ми бе обожавал. Някога и аз го обожавах. Сега ми беше трудно да я гледам.

И тъй като двамата толкова много си приличахме, понякога ми беше трудно да се погледна в огледалото.

– Здравей, майко. Какво те води в града?

Остави чантата си на ръба на бюрото ми.

– Защо Ева носи пръстена ми?

Ако досега в известна степен ми беше приятно да я видя, то в този момент това чувство моментално изчезна.

– Този пръстен е мой. А отговорът на въпроса ти е съвсем очевиден: носи пръстена, защото ѝ го дадох, когато ѝ направих предложение.

– Гидиън – започна майка ми и изпъна рамене, – не знам дали съзнаваш в какво се забъркваш, като се обвързваш с нея.

Наложих си да остана с лице към нея. Мразех, когато ме гледаше с такава болка в очите. В сините очи, които толкова приличаха на моите.

– Нямам време за това. Отложих едно важно събрание, за да се видя с теб.

– Нямаше да се налага да идвам в офиса ти, ако отговаряше на обажданията ми или поне от време на време идваше у дома!

Хубавите ѝ розови устни се свиха неодобрително.

– Това не е моят дом.

– Тя те използва, Гидиън.

Взех сакото си.

– Вече сме говорили за това.

Скръсти ръце пред гърдите си като защитна преграда. Много добре познавах майка си, тя едва сега започваше.

– Тя има връзка с онзи певец, Брет Клайн. Знаеше ли това? Освен това не познаваш грозната ѝ страна. Снощи се държа направо отвратително с мен.

– Ще говоря с нея – казах аз, опънах сакото си, като дръпнах бързо реверите му, а след това се отправих към вратата. – Ще ѝ кажа да не си губи времето.

За момент като че ли не знаеше какво да каже.

– Опитвам се да ти помогна.

– Не мислиш ли, че малко късно си се сетила?

Изгледах я така, че тя отстъпи колебливо назад.

– Знам, че смъртта на Джефри беше тежък удар за теб. Тогава на всички ни беше трудно. Опитах се да ти дам...

– Не го прави тук! – срязах я аз, бях бесен, че повдига въпроса за самоубийството на баща ми, докато работех; че изобщо повдига този въпрос. – Дойде, отне ми времето сутринта и ме ядоса. Разбери ме веднъж завинаги. Няма вариант, в който да се противопоставиш на Ева и да излезеш победител.

– Изобщо не ме слушаш!

– Каквото и да кажеш, нищо няма да се промени. Ако Ева искаше парите ми, щях да ѝ дам и последния си цент. Ако искаше друг мъж, щях да я накарам да го забрави.

Ръката ѝ потреперваше, когато я вдигна към косата си и я приглади, макар че всеки блестящ кичур беше на мястото си.

– Искам само най-доброто за теб, а тя започна да се рови в помията и да вади неща, които отдавна сме забравили. Тази връзка не може да бъде здравословна за теб. Тя създава пропаст в семейството ти, която...

– Ние с теб отдавна сме се отчуждили, майко. Ева няма нищо общо с това.

– Не искам да е така!

Приближи се до мен и протегна ръка. Изпод реверите на блузата ѝ се подаваше колие от черни перли, а китката ѝ красеше един покрит със сапфири часовник "Патек Филип". Тя не беше рестартирала живота си, а бе изтрила всичко и го бе преинсталирала отново. И никога не бе погледнала назад.

– Липсваш ми. И те обичам.

– Не е достатъчно.

– Не е честно, Гидиън. Не ми даваш никаква възможност.

– Ако имаш нужда някой да те закара, Ангъс е на твоите услуги – казах аз, хванах дръжката на вратата и спрях. – Повече не идвай тук, майко. Не искам да се карам с теб. Ще бъде най-добре и за двама ни, ако просто стоиш настрана.

Оставих вратата зад гърба си отворена и се отправих към конферентната зала.

– Днес ли направи тази снимка?

Вдигнах поглед към Раул, който стоеше пред бюрото ми. Облечен в семпъл черен костюм, той имаше твърдия и проницателен поглед на човек, който изкарва прехраната си, като вижда и чува всичко.

– Да – отвърна той, – преди не повече от час.

Отново насочих внимание към снимката пред себе си. Трудно ми беше да гледам Ан Лукас. Лисичето ѝ лице с остра брадичка и още по-остър поглед ми навяваше спомени, които бих искал да изтрия от съзнанието си завинаги. Те бяха свързани не само с нея, но и с брат ѝ, с когото доста си приличаха, което ме караше да настръхвам.

– Ева каза, че жената е имала дълга коса – измърморих аз и погледнах снимката на Ан, която все още носеше косата си късо подстригана. Спомням си, че на допир приличаше на пластмаса, острите ѝ намазани с гел връхчета деряха бедрата ми, докато тя поглъщаше члена ми и отчаяно опитваше да го направи достатъчно твърд, за да мога да я изчукам.

Върнах таблета на Раул.

– Разбери коя е била.

– Слушам.

– Ева обади ли ти се?

Той се намръщи.

– Не. – Но извади мобилния си телефон и го провери. – Не – повтори отново.

– Може да изчака, докато излетите за Сан Диего. Иска да откриеш една нейна приятелка.

– Няма проблем. Ще се погрижа за това.

– Погрижи се за нея – казах аз и вперих настойчив поглед в него.

– Не е необходимо да ми го казвате.

– Знам. Благодаря ти.

Излезе от кабинета ми, а аз се отпуснах отново на стола. Имаше няколко жени от миналото ми, които биха могли да направят проблеми на жена ми заради мен. Жените, с които спях, бяха агресивни по природа, с тях винаги трябваше да полагам усилие, за да им се наложа. Ева беше единствената, която бе взела нещата в свои ръце, но на мен това ми се искаше да продължи завинаги.

Вместо да ми става по-лесно, ми беше все по-трудно да я оставя да се отдалечи от мен.

– Хората от "Енвой" са тук – чу се гласът на Скот от микрофона.

– Покани ги да влязат.

Отмятах задачите си за деня, завършвах седмичната си програма и подготвях предстоящата си работа. Трябваше да свърша много неща, преди да се освободя, за да прекарам известно време с Ева. Еднодневният ни меден месец беше прекрасен, но прекалено кратък. Исках да прекарам с нея поне две седмици, за предпочитане месец. Да заминем някъде, където аз да съм далеч от работата и от всякакви други ангажименти, а тя да е само моя, без никой да ни пречи.

Мобилният ми телефон започна да вибрира на бюрото, погледнах го и с изненада видях лицето на сестра ми. По-рано бях изпратил съобщение на Айрланд, за да ѝ кажа за годежа. Отговорът ѝ беше кратък и прост: "Да! Много яко! Поздравления, братле!".

Едва успях да ѝ кажа здравей, преди да ме прекъсне.

– Егати, не можеш да си представиш колко се вълнувам!

– Внимавай как говориш.

– Стига бе, аз съм на седемнайсет, не на седем. Това е страхотно. Винаги съм искала да имам сестра, но си мислех, че ще остарея и ще се пенсионирам, преди вие с Кристофър да спрете да тичате по мацки и да решите да се ожените.

Отпуснах се на стола си.

– Винаги можеш да разчиташ на мен.

– Да, бе! Но знаеш ли, много добре си направил. Ева не е за изпускане.

– Да, знам.

– Благодарение на нея сега мога да ти досаждам. А това е любимият ми момент от деня.

Усетих болка в гърдите си, беше ми необходимо известно време, преди да успея да ѝ отговоря по същия непринуден начин:

– Колкото и странно да ти звучи, на мен това също ми е любимият момент от деня.

– И така би трябвало да бъде – заяви тя и продължи по-тихо: – Чух преди малко какви ги наприказва мама по въпроса. Каза на татко, че е идвала при теб в работата и двамата сте се скарали или нещо подобно. Мисля, че тя просто ревнува. Ще ѝ мине.

– Не се тревожи, всичко е наред.

– Знам. Просто е гадно, че точно днес не успя да си замълчи. Както и да е, исках само да ти кажа, че много се зарадвах на новината.

– Благодаря.

– Но да знаеш, че на сватбата няма да нося цветята. Вече съм прекалено голяма за това. Готова съм обаче да бъда шаферка. Дори да бъда кума или както там се нарича.

– Добре – отвърнах аз с усмивка. – Ще предам на Ева.

Точно затворих телефона, когато Скот ми позвъни по вътрешната линия.

– Госпожица Трамел е тук – съобщи ми той и ме накара да осъзная колко късно е станало. – Искам само да напомня, че след пет минути имате видеоконференция с творческия екип в Калифорния.

Станах от мястото си и видях Ева точно в момента, в който завиваше зад ъгъла. Часове наред можех да я гледам как ходи. Въртеше бедрата си така, че до болка ми се искаше да я изчукам, а вирнатата ѝ брадичка моментално предизвикваше в мен желание да я подчиня.

Исках да стисна с юмрук конската ѝ опашка, да я целуна силно и да се отъркам в нея. Точно както ми се искаше да направя първия път, когато я видях. И всеки път след това.

– Изпрати им материалите по предложението – наредих на Скот. – Кажи им, че ще се включа след малко, а те междувременно да ги прегледат.

– Да, сър.

Жена ми отвори вратата и влезе.

– Ева – започнах аз и се изправих, – как мина денят ти?

Тя заобиколи бюрото ми, дойде до мен и стисна вратовръзката ми. Моментално се възбудих, цялото ми внимание бе насочено към нея.

– Безумно те обичам – каза тя, след това ме придърпа към себе си и впи устни в моите.

Обвих ръка около кръста ѝ, а с другата се опитвах да намеря бутона, контролиращ прозрачността на стъклената стена, като през цялото време се оставях да ме целува така, сякаш бях нейна собственост. Което си беше точно така. Напълно.

Точно от това се нуждаех след тежкия ден – да усещам устните ѝ върху своите и да я гледам как се държеше, все едно ѝ принадлежах. Обърнах се и се подпрях на ръба на бюрото, като я притисках плътно до себе си, след това я придърпах между бедрата си. Бих могъл да кажа, че така я държах по-здраво, но истината е, че коленете ми се огъваха. Целувките ѝ ме караха да се чувствам по този начин. Така, както не се чувствах и след тричасов спаринг с личния си треньор.

Усещах как желанието се надига у мен, поех дълбоко въздух, вдишвайки аромата ѝ, оставих се да бъда опиянен от лекото ухание на парфюма ѝ, както и от предизвикателния аромат, който беше само неин. Устните ѝ, притиснати в моите, бяха меки и влажни, но настойчиви по един много фин начин. Езикът ѝ нежно проникваше в мен и ми се наслаждаваше, дразнеше ме и ме възбуждаше без всякакво усилие.

Ева ме целуваше така, сякаш бях най-вкусното нещо, което е опитвала някога, лакомство, за което бе мечтала и към което бе ужасно пристрастена. Това усещане ме замайваше, беше се превърнало в необходимост за мен. Живеех за целувките ѝ.

Когато ме целунеше, усещах, че най-после съм попаднал на мястото си.

Тя изви глава и простена, допряла устни до моите, нежният звук издаваше едновременно удоволствие и подчинение. Прокарваше пръсти през косата ми и я подръпваше леко.

Това усещане, че ме е хванала – че ме притежава, – представляваше за мен предизвикателство на едно по-дълбоко ниво. Придърпах я по-близо до себе си, докато стегнатият ѝ корем се притисна в твърдия ми пенис. Членът ми пулсираше болезнено.

– Ще ме накараш да свърша – измърморих аз.

Всички усилия, които някога полагах, за да се възбудя достатъчно и да стигна до оргазъм, вече не бяха необходими, когато бях със съпругата си. Фактът, че тя съществуваше, вече караше кръвта ми да кипи. Силата на желанието ѝ ме караше да се възбудя. Тя леко се отдръпна назад, беше останала без дъх също като мен.

– Нямам нищо против това.

– Аз също, ако не ме чакаха за заседание.

– Не искам да те задържам. Просто ти благодаря за това, което си казал на баща ми.

Усмихнах се и стиснах дупето ѝ с две ръце.

– Адвокатът ми каза, че това е начин да спечеля много точки.

– Имах толкова много работа, че не успях да му се обадя преди обедната почивка. Тревожех се, че ще научи за годежа, преди да успея да му го съобщя лично – каза тя и ме побутна леко по рамото. – Можеше да ме предупредиш, че ще съобщиш новината на целия свят!

Свих рамене.

– Не го бях планирал по този начин, но не исках да отричам, когато ме попитаха директно.

Тя изви сърдито устни.

– Така е, разбира се. Видя ли онзи нелеп коментар за издутото коремче?

– Тази мисъл ме плаши засега – опитах се да ѝ отвърна небрежно въпреки неочаквания страх, който изпитах. – Възнамерявам за известно време да те запазя единствено за себе си.

– Много добре знам това. – Тя поклати глава. – Побеснях, защото баща ми можеше да си помисли, че съм едновременно сгодена и бременна, а въобще не съм си направила труда да му го съобщя. Изпитах огромно облекчение, когато му се обадих и разбрах, че ти вече си разговарял е него и си му обяснил всичко.

– За мен беше удоволствие.

Ако се налагаше, бях готов да изпепеля целия свят, за да си проправя път към нея.

Тя раздвижи ръце и започна да разкопчава жилетката на костюма ми. Вдигнах вежди, мълчаливо питайки какво възнамерява да прави, но нямах намерение да я спра.

– Още не съм заминала, а вече започваш да ми липсваш – каза тя тихо и оправи вратовръзката ми.

– Не ходи там.

– Ако трябваше само да се усамотя за известно време с Кари, за да поприказвам с него, щях да го направя у дома, а нямаше да ходим чак до Сан Диего – каза тя и вдигна поглед към мен. – Но той се побърква от факта, че Татяна е бременна. Освен това искам да навестя за известно време татко. Особено сега, при това положение.

– Има ли нещо, което би трябвало да ми кажеш?

– Не. Звучеше съвсем добре, когато разговарях с нега, но според мен се надяваше да прекараме известно време заедно, преди да се омъжа. Той смята, че с теб сме се запознали прекалено скоро.

Знаех, че трябва да си държа устата затворена, но не се въздържах.

– А да не забравяме, че и Клайн ще бъде там.

Тя стисна зъби. Отново насочи внимание към пръстите си, които закопчаваха жилетката ми.

– Заминавам след малко. Не искам отново да започваме да се караме. Стиснах ръцете ѝ.

– Ева, погледни ме.

Вперих поглед в буреносните ѝ очи и усетих болка в гърдите си, сякаш нещо ме стискаше отвътре и извиваше така, че можеше да ме обърне наопаки. Не беше престанала да ми се сърди и това ме измъчваше.

– Така и не можеш да разбереш какво ми причиняваш. Как ме влудяваш.

– Не ми говори по този начин. Не трябваше изобщо да споменаваш името на Корин.

– Може би наистина не трябваше. Но нека да бъдем честни, ти започна да говориш за Клайн, защото се безпокоиш, че може да се срещнете.

– Не се безпокоя!

– Ангелчето ми – започнах аз и я изгледах търпеливо, – ти наистина се безпокоиш. Мисля, че няма да преспиш с него, но според мен тревогата ти идва от това, че те е страх да не преминеш границата, която не би трябвало да прекрачваш. Трябваше да реагирам бурно, за да го осъзнаеш, и точно това направих. Трябваше да разбереш какво би ми причинила. Как само мисълта, че си с него, ме кара да полудявам.

– Гидиън – тя стисна ръцете ми, – нищо няма да се случи.

– Не се опитвам да ти пробутам извинения – казах аз и прокарах пръст по бузата ѝ. – Нараних те и съжалявам за това.

– Аз също съжалявам. Исках да избегна проблема, а ето какво се случи.

Знаех, че съжаляваше за караницата ни. Виждах го в очите ѝ.

– Учим се в движение. Не може от време на време да не прецакваме нещата. Просто трябва да ми имаш доверие, ангелчето ми.

– Вярвам ти, Гидиън. Именно заради това стигнахме толкова далеч. Но фактът, че ти изобщо можеш да ми причиниш болка, при това съзнателно...

Поклати глава и ми стана ясно как казаното от мен продължаваше да я тормози.

– Очаквах, че ти винаги ще бъдеш човекът, на когото мога да разчитам никога да не ме нарани съзнателно.

Нанесе ми тежък удар, като ми каза, че се съмнява дали може да ми има доверие. Поех удара, а след това ѝ обясних постъпката си така, както само пред нея бих могъл да го направя. Бях готов да ѝ обясня всичко, да разговарям с нея часове наред, да напиша клетва с кръвта си... ако това бе необходимо, за да я накарам да повярва в мен.

– Има разлика между това да направиш нещо съзнателно и нарочно да причиниш някому зло, не си ли съгласна с мен? – попитах аз и обхванах лицето ѝ в ръце. – Обещавам, че никога не бих ти причинил болка само за да те нараня. Не виждаш ли, че и аз съм не по-малко уязвим от теб? Ти също би могла да ме нараниш.

Чертите на лицето ѝ омекнаха и тя стана още по-красива.

– Не бих го направила.

– Но аз го направих. И ти ще трябва да ми простиш.

Тя отстъпи крачка назад.

– Мразя, когато ми заговориш с този тон.

Обзет от чувство за самосъхранение, не си позволих да се усмихна, макар че много ми се искаше.

– Но този тон те кара да се овлажняваш.

Ева ме изгледа ядно през рамо, отиде до прозореца и застана на същото място, на което и аз бях стоял сутринта. Вързаната ѝ на конска опашка коса разкриваше красотата ѝ и не ѝ даваше възможност да прикрива емоциите си. По бузите ѝ запълзя руменина.

Знаеше ли, че когато беше ядосана по този начин, много често си представях как я връзвам? Не за да ѝ попреча да се движи или за да я обуздая, а за да задържа енергията, която трептеше в нея, тази страст към живота, която аз така и не се научих да изпитвам. Тя ми даваше всичко това, отдаваше ми се напълно.

– Не се опитвай да ме контролираш чрез секс, Гидиън – заяви тя с гръб към мен.

– Изобщо не искам да те контролирам.

– Манипулираш ме. Правиш някои неща... изричаш други... само за да предизвикаш в мен определена реакция.

Скръстих ръце, когато си спомних как целуваше Клайн.

– Ти правиш съвсем същото, нали точно това обсъждахме преди малко.

Извърна се е лице към мен.

– На мен ми е позволено. Аз съм жена.

– А – усмихнах се аз, – знаех си.

– Такава загадка си за мен – въздъхна тя и видях как се изпари и остатъкът от неприятното чувство, което изпитваше. – Но ти здравата си ме разучил. Знаеш точно кое копче в кой момент да натиснеш.

– Ако смяташ, че не прекарвам голяма част от времето си всеки ден в опит да те разгадая, значи не обръщаш достатъчно внимание. Помисли добре върху това, докато проведа съвещанието, а после ще си вземем довиждане както трябва.

Седнах на мястото си, а тя ме проследи с поглед. Наместих слушалките си и спрях, защото осъзнах, че Ева ме наблюдава внимателно. Обичаше да го прави. И бе единственият човек, чийто ненаситен глад към мен ме караше да се чувствам добре. Никога не бях проявявал към сексуалния ѝ апетит онази първосигнална защитна реакция, която другите хора провокираха у мен. Караше ме да се чувствам обичан и желан, без изобщо да изпитвам чувството, че съм заплашен.

– Възбуждам се само като те гледам колко делово си настроен – обясни тя, гласът ѝ бе станал леко дрезгав и това веднага отвлече вниманието ми от работата. – Страшно си секси.

Свих сърдито устни.

– Дръж се прилично в следващите петнайсет минути, ангелчето ми.

– И какво толкова забавно има в приличното държание? Освен това ти обичаш да съм лошо момиче. Абсолютно вярно.

– Петнайсет минути – повторих аз. Това бе огромна отстъпка от моя страна, като се има предвид, че бях планирал видеоконференцията да продължи около час.

– Върши си работата – заяви Ева и се наведе над стола ми като модел от плакат, дишайки в ухото ми. – Ще намеря с какво да се забавлявам, докато ти разговаряш по телефона и играеш е милионите си.

Изведнъж получих силна болезнена ерекция. Беше казала нещо подобно още в началото на връзката ни и седмици след това в главата ми се въртяха какви ли не фантазии.

Можех да ѝ кажа да почака, но знаех, че няма да ме послуша. Заобиколи бюрото ми е решителен поглед и предизвикателно полюшване на бедра. Бях се държал като пълен гадняр и сега тя искаше да ми го върне. Някои двойки се наказват взаимно с болка и пренебрежение. Ние е Ева се наказвахме един друг, доставяйки си удоволствие.

В момента, в който тя излезе от обсега на камерата, аз се включих в конференцията, но без да пускам микрофона или камерата си. Всичките половин дузина участници в съвещанието обсъждаха разгорещено материалите, които Скот им бе предоставил. Дадох им няколко секунди, за да разберат, че съм на линия...

И използвах това време, за да се изправя и разкопчая ципа на панталона си.

Ева събу високите си обувки.

– Добре. Ще ти бъде по-лесно, ако ми съдействаш

– Едва ли си въобразяваш, че може да ми е лесно да провеждам видеоконференция, докато пишката ми се намира в устата ти.

И тогава чух в слушалките как хората от екипа в Калифорния започнаха весело да ме поздравяват. За момент не им обърнах внимание, мислех само за онова, което предстоеше да се случи тук, в кабинета ми.

Само допреди няколко седмици изобщо не можех да си представя, че е възможно да се забавлявам, докато работя. Ако Ева не си беше такава по природа, сигурно щях да я накарам да изчака, докато получа възможност да посветя цялото си внимание на нея. Но моето ангелче обичаше опасностите в любовта, възбуждаше се от мисълта, че всеки момент може да бъде хваната, докато прави секс. Ако не беше тя, никога нямаше да разбера колко много ми харесва тази тръпка. Имаше моменти, в които ми се искаше да я изчукам пред целия свят, така че всички веднъж завинаги да разберат, че ми принадлежи изцяло.

Усмихна ми се палаво и порочно.

– Ако обичаше лесните неща, нямаше да се ожениш за мен.

А аз щях да се оженя за нея отново, и то колкото е възможно по-скоро. И това нямаше да е последният път, в който щях да го направя. Щяхме често да възобновяваме клетвите си и по този начин да си напомняме, че сме си обещали да бъдем заедно завинаги, независимо какво щеше да ни поднесе животът.

Ева се отпусна грациозно на колене в далечната част на бюрото ми и запълзя към мен като лъвица, излязла на лов. Наблюдавах я през опушеното стъкло в горната част на работния плот как се намества и облизва устни с език.

Обзе ме нетърпеливо очакване, бях изправен пред предизвикателството на невероятно еротично преживяване. Всичко, свързано с жена ми, ми доставяше удоволствие, но устата ѝ беше нещо наистина специално. Смучеше ме така, сякаш жадуваше за спермата ми, като че ли беше пристрастена към вкуса ѝ. Ева обожаваше оралната любов. Да ме гледа как свършвам, за нея не беше нищо повече от бонус.

Разтворих панталоните си и дръпнах надолу ластика на боксерките, сетне вперих поглед в лицето ѝ, докато ѝ демонстрирах как ми е въздействала. Тя разтвори устни, дишането ѝ се учести, изправи тялото си назад и седна на петите си, заела молитвена поза.

Наместих се на стола си и се опитах да възприема необичайното усещане, че нещо притиска бедрата ми, а ластикът подпира тестисите ми. Настъпилата реакция бе бърза и неприятна, чувството, че съм завързан, събуди в мен спомени, които безмилостно бях потъпкал. Премислих и отдръпнах назад стола си, сърцето ми биеше като лудо...

Ева ме погълна.

– По дяволите! – просъсках и забих своите пръсти в облегалките на стола, когато нейните се забиха в бедрата ми.

Усетих силен прилив на гореща влага около чувствителната главичка на члена ми. Ева я засмука мощно и мекият ѝ като коприна език започна да масажира точно онази точка, която трябваше. Въпреки ударите на сърцето си успях да чуя членовете на екипа, които ме питаха дали микрофонът и камерата ми бяха в изправност...

Изправих гръб, придърпах стола напред и ги включих.

– Извинете за закъснението – започнах аз делово, докато Ева продължаваше да поглъща члена ми. – След като вече имахте възможност да се запознаете с материалите, да обсъдим мерките, които ще предприемете за осъществяване на направените препоръки.

Ева измърмори нещо в знак на одобрение и звукът отекна в цялото ми тяло. Членът ми беше толкова твърд, че можех да кова пирони с него, а нежните ѝ пръсти го притискаха точно толкова, колкото да ме накарат да искам още.

Пръв заговори Тим Хендерсън, мениджър на проекта и ръководител на екипа. Едва успявах да се съсредоточа, виждах го по-скоро по спомен, отколкото на монитора пред мен. Висок, болезнено слаб мъж с бледа кожа и буйна черна къдрава коса, той обичаше да говори, което в момента бе добре дошло за мен, като се има предвид, че устата ми бе съвсем пресъхнала.

– Бих искал да имам повече време, за да прегледам документите – започна той, – но на първо четене ми се струва, че графикът е прекалено напрегнат. Някои от предложенията са чудесни и с нетърпение очаквам да видя какво бихме могли да направим с тях, но навлизането във фазата на бета тестването може да се извърши след не по-малко от година, а не след шест месеца.

– Точно това ми каза и преди половин година – напомних му и стиснах юмрук, когато Ева пое члена ми дълбоко в гърлото си.

По врата ми изби пот, щом тя го придърпа, устата ѝ беше като меко кадифе, което ме изсмукваше.

– Изгубихме най-добрия си дизайнер, който отиде в "Ланкорп"...

– Предложих ви друг човек на негово място, а вие го отхвърлихте.

Хендерсън стисна зъби. Беше гений в областта на програмирането, имаше невероятен творчески потенциал, но не умееше да работи с останалите и се съпротивляваше при всяка външна намеса. Това можеше да бъде предимство... стига да не пилееше времето и парите ми.

– При създаването на творчески екип е необходимо да се постигне деликатно равновесие – възрази той. – Не можеш просто да вземеш един човек и да го изпратиш да запълни някоя дупка. Сега, след като сме намерили точния човек...

– Благодаря – прекъсна го Джеф Симънс и при тази похвала ъгловатото му лице се разля в усмивка.

– Продължаваме да отбелязваме напредък – продължи Тим. – Ние...

– Вие продължавате да не спазвате поставените от самите вас срокове.

Тонът ми беше по-рязък, отколкото възнамерявах, но това се дължеше на палавия и пъргав език на жена ми. Лижеше члена ми бавно и нежно от корена чак до върха и това ме подлудяваше. Бедрата ме боляха от напрежение, мускулите ми се стягаха от усилието да не помръдна от стола. С върха на езика си тя проследяваше всяка чувствителна вена, галеше пулсиращия ръб на главичката е целия си език.

– Като в същото време създаваме изключителен, невиждан досега потребителски опит – не ми остана длъжен той. – Вършим си работата, и то както трябва.

Исках да наведа Ева над бюрото и да я изчукам. Силно.

Но за да го направя, трябваше първо да приключа с проклетата видеоконференция.

– Чудесно. Сега просто трябва да действате по-бързо. Изпращам ви един екип, който ще ви помогне да постигнете целите навреме. Те ще...

– Чакай малко, Крос – прекъсна ме Хендерсън и се наведе над камерата. – Ако ни изпратиш някакви чиновничета, които да ни дишат във врата, единственото, което ще постигнеш, е да забавиш работата ни! Трябва да оставиш разработката на нас. Ако ни е необходима помощ, ще те помолим да ни я изпратиш.

– Ако мислите, че ще ви дам парите си и само ще стоя отстрани да наблюдавам, дълбоко сте се излъгали.

– Ммм – измърмори Ева, а очите ѝ весело блестяха под стъклото. Протегнах се под бюрото, хванах главата ѝ за тила и леко я притиснах.

– Има голяма конкуренция в сферата за разработване на приложения. Това е причината, поради която се обърнахте към мен. Представихте уникална и интересна концепция за създаване на игри със срок от една година за разработването и пускането ѝ на пазара, което според моя екип беше разумно и постижимо. – Спрях да си поема дъх, измъчван от горещите устни, които се движеха нагоре-надолу по побеснелия ми член. Сега Ева работеше съвсем целенасочено, движеше бързо ръката си и ме тласкаше напред. Вече не се опитваше да ме дразни и възбужда. Искаше да свърша. И то веднага.

– Гледате на това от съвсем погрешен ъгъл, господин Крос – намеси се Кен Харада и прокара ръка по брадичката си във форма на катинарче. – Формално наложените времеви граници не позволяват развитието на истински творчески процес. Не разбирате как...

– Моля ви, не ме карайте да играя ролята на лошия.

Бях напълно обзет от нуждата да го вкарам и да я изчукам. Агресията в мен непрекъснато се покачваше и трябваше да проявя неимоверни усилия, за да се държа що-годе възпитано.

– Гарантирахте, че ще изготвите всички елементи съгласно график, който вие сами създадохте, а сега не удържате на думата си. Принуден съм да ви помагам, за да изпълните условията, които сами поставихте.

Художникът се отпусна на стола си и измърмори нещо под нос.

Стиснах по-силно врата на Ева и се опитах да я накарам да забави темпото. След това се предадох и започнах да я движа, подканвах я грубо да смуче все по-бързо. По-силно. Да ме изцеди до капка.

– Ето какво ще стане от тук нататък. Ще работите е екипа, който ви изпращам. Ако не спазите и следващия срок, ще назнача някой друг на мястото на Тим.

– Глупости! – изкрещя той. – По дяволите, това си е моето приложение! Не можеш да ми го отнемеш.

Трябваше да действам по-меко и по-тактично, но не можех да го направя, съзнанието ми бе замъглено от животинската нужда да се съвкупявам.

– Прочетете договора по-внимателно. Направете го още тази вечер и утре, след като новият екип пристигне, ще поговорим отново.

След като свърша...

По гръбнака ми преминаха тръпки. Тестисите ми се повдигнаха нагоре. Бях съвсем близо и Ева го знаеше. Бузите ѝ се движеха при силното засмукване, езикът ѝ потрепваше по чувствителната долна част на главичката на пениса ми. Сърцето ми биеше до пръсване, дланите ми бяха потни.

Вперил поглед в половин дузина гневни лица и слушайки протестите в слушалката, бях връхлетян от оргазма, който ме повали със силата на товарен влак. Едва успях да натисна копчето, с което се изключва микрофона, и от гърдите ми се изтръгна стон; изпразних се мощно в ненаситната уста на Ева, която продължаваше да се движи. Тя простена и с две ръце ме изцеди до последна капка, дърпаше и стискаше, а аз продължавах да изливам поток от сперма, който не можех да спра. Усетих как гореща вълна облива лицето ми. Гледах като закован в монитора и се опитвах да се преборя с желанието да затворя очи и да отметна глава, да се освободя и изцяло да се потопя в удоволствието, че съм се изпразнил заради жена си. Че тя бе причината за това.

Когато напрежението постепенно започна да отминава, пуснах косата ѝ и докоснах бузата ѝ с върха на пръстите си.

Включих отново микрофона.

– Администраторът ми ще ви се обади след няколко минути – заявих с дрезгав глас – и ще уговори с вас среща за утре. Надявам се да стигнем до взаимно приемливо решение. До утре.

Изключих компютъра и свалих слушалките.

– Ела тук, ангелчето ми.

Бутнах стола си назад и я измъкнах изпод бюрото, преди тя да успее да го направи сама.

– Ти си абсолютна машина! – възкликна тя, гласът ѝ беше дрезгав като моя, устните – червени и подути. – Не мога да повярвам, че дори не трепна! Как е възможно... О!

Малкото парче дантела, което ѝ служеше за бельо, падна на пода на парчета.

– Харесвах тези бикини! – промълви тя задъхано.

Вдигнах я и поставих голото ѝ дупе върху хладното стъкло, така че членът ми лесно да проникне в нея.

– Това ще ти хареса повече.

– Ангелчето ми.

Ева премигна срещу мен като поспаливо коте, когато излязох от банята до кабинета ми.

– Ммм.

Усмихнах се, когато я видях все още отпусната в стола до бюрото ми.

– Предполагам, че си добре.

– Никога не съм била по-добре. Протегна се и прокара ръка по косата си.

– След това чукане все още не мога да си събера акъла, но иначе съм добре, благодаря, че попита.

– Няма защо.

Отправих се към нея с топла влажна кърпа в ръка.

– Да не би да се опитваш да поставиш рекорд за постигнати най-много оргазми в един ден?

– Това е интересно предложение. Нямам нищо против да пробвам.

Протегна ръка, като че ли искаше да ме спре.

– Стига вече, маниак такъв. Ако решиш да ме чукаш още веднъж, накрая ще се превърна в идиот, на когото му текат лигите от устата.

– Кажи ми, ако промениш решението си.

Коленичих пред нея и разтворих краката ѝ. Напълно обезкосмена и прекрасно розова, катеричката ѝ изглеждаше чудесно. Идеално.

Ева ме гледаше, докато я почиствах, протегна ръка и прекара пръсти през косата ми.

– Не работи прекалено много през уикенда, разбра ли?

– Като че ли има какво друго да правя, когато те няма – промърморих аз.

– Наспи се. Почети някоя книга. Планирай събиране с приятели.

Свих саркастично устни.

– Не съм забравил. Ще поканя момчетата тази вечер.

– Така ли?

Леността изчезна от погледа ѝ. Успях да се отдръпна, преди да затвори краката си.

– Кои момчета?

– Тези, с които искаш да се запознаеш.

– Ти ли ще им се обадиш?

Изправих се.

– Ще се съберем тази вечер.

– И какво ще правите?

– Ще пийнем. Ще се помотаем. Отидох обратно в банята, хвърлих кърпата в коша и измих ръцете си.

Ева ме последва.

– В някой клуб ли ще ходите?

– Може би да, може би не.

Тя се облегна на рамката на вратата и скръсти ръце.

– Някой от тях женен ли е?

– Да – отвърнах и прехвърлих кърпата обратно на поставката. – Аз.

– Само ти ли? А Арнолдо там ли ще бъде?

– Може би. Сигурно.

– Защо ми отговаряш така едносрично?

– А ти защо ме разпитваш?

Зададох ѝ този въпрос, но много добре знаех отговора. Съпругата ми беше ревнива, обсебваща жена. За щастие и на двама ни, това ми харесваше. И то много.

Сви рамене, но жестът ѝ беше отбранителен.

– Просто искам да знам какво ще правиш това е.

– Ако настояваш, ще си остана вкъщи.

– Не те карам да правиш подобно нещо.

Под очите ѝ имаше малко размазан черен грим. Обичах да я разрошвам и да ѝ придавам този вид на току-що изчукана жена. Страшно много ѝ отиваше.

– Хайде тогава, кажи какво искаш.

Тя издаде някакъв отчаян звук.

– Защо отказваш да ми кажеш какво сте замислили с момчетата?

– Защото не знам, Ева. Обикновено се срещаме в дома на някой от нас и пием. Играем карти. Понякога излизаме.

– И сваляте мацки. Група готини секси пичове, излезли да се кефят и да си прекарат добре.

– Няма лошо. А кой каза, че са готини?

Тя ме погледна косо.

– Тръгнали са с теб да свалят мацки. Това означава, че или са достатъчно секси, за да не се загубят напълно в сянката ти, или са твърде самоуверени, за да се безпокоят от това.

Вдигнах лявата си ръка. Кървавочервените рубини на венчалната ми халка заблестяха на светлината. Никога не свалях пръстена от ръката си и не възнамерявах да го правя в бъдеще.

– Помниш ли това?

– Не се тревожа за теб – измърмори тя и отпусна ръце. – Ако чукането днес не ти стига, значи имаш нужда от лекарска помощ.

– И това го казва жената, която не можа да изчака петнайсет минути.

Тя се изплези.

– Ето това ме накара да те изчукам още тук.

– Арнолдо ми няма доверие, Гидиън. Не иска да бъдеш с мен.

– Решението не е негово. Някои от твоите приятели също няма да ме харесат. Знам, че Кари все още се колебае.

– Ами ако Арнолдо каже на останалите какво е отношението му към мен?

– Ангелчето ми. – Отидох до нея и я хванах за бедрата. – Обикновено жените са тези, които споделят чувствата си с приятелки.

– Не говори като сексист.

– Знаеш, че съм прав. Освен това Арнолдо знае как стоят нещата. Преди време и той беше влюбен.

Ева вдигна поглед към мен и ме изгледа с невероятно красивите си очи.

– А вие влюбен ли сте, господин Крос?

– Безвъзвратно.

Мануел Алкоа мина зад гърба ми и ме плесна по рамото.

– Заради теб току-що загубих хиляда долара, Крос.

Облегнах се на кухненския остров, мушнах ръка в джоба на дънките си и стиснах мобилния си телефон. Ева вече летеше към Калифорния и очаквах е нетърпение известие от нея или Раул. Никога не се бях страхувал от пътуване със самолет, нито се бях безпокоил за безопасността на някой друг. До този момент.

– Как така? – попитах аз и отпих от бирата си.

– Мислех, че ти ще си последният, който ще надене брачните окови, а ти се оказа първият – заяви Мануел и поклати глава. – Направо ме уби. Оставих бутилката.

– Искаш да кажеш, че си заложил срещу мен?

– Точно така. Макар че подозирам, че някой е разполагал е вътрешна информация.

Финансовият аналитик присви очи и погледна към Арнолдо Ричи, който стоеше от другата страна на масата. Той само повдигна рамене.

– Ако това може да те утеши – отвърнах, – аз също бих заложил срещу себе си.

Мануел се ухили.

– Латиноамериканките са върхът, приятелю. Пищни, секси. Има какво да ти напълни ръцете и в леглото, и извън него. Горещи. Страстни – продължи да изрежда той. – Добър избор.

– Мануел – извика Араш откъм хола. – Донеси най-после тези лимони.

Наблюдавах как Мануел излиза от кухнята с купа нарязани лимони. Апартаментът на Араш беше модерен и просторен, с прекрасна гледка към Ийст ривър. Най-забележителното нещо в него беше липсата на стени, като изключим тези, които отделяха банята.

Заобиколих покрития с гранитен плот остров и приближих Арнолдо.

– Как си?

– Добре – отвърна той и сведе поглед към кехлибарената течност, която полюшваше в чашата си. – Бих ти задал същия въпрос, но ти изглеждаш страхотно. Радвам се, че е така.

Не исках да си губя времето в празни приказки.

– Ева се тревожи, че си настроен зле към нея.

Той ме погледна.

– Никога не съм се отнасял неуважително към съпругата ти.

– Тя и не твърди подобно нещо.

Арнолдо отпи, спря за момент, за да се наслади на качественото питие, след което го преглътна.

– Доколкото разбирам, ти си, каква е точната дума?... Пленен от тази жена.

– Обсебен съм от нея – подсказах му аз, чудейки се защо просто не говореше на италиански.

– А, да – усмихна се той едва забележимо. – Добре знаеш, че и аз съм преживявал подобно нещо, приятелю. Затова не те съдя.

Бях сигурен, че Арнолдо ме разбираше. Когато го открих във Флоренция, той се възстановяваше от загубата на една жена, тогава той буквално се давеше в пиене и готвеше като луд, създаваше толкова много шедьоври на кулинарното изкуство, че направо ги раздаваше. Бях силно впечатлен от пълното отчаяние, в което бе изпаднал, и от неспособността му да сподели с някого.

Тогава бях напълно убеден, че никога няма да изпитам подобно нещо. Усещанията ми за живота бяха притъпени, все едно се намирах зад матовата звукоизолирана стъклена врата на кабинета си. Знам, че никога нямаше да мога да обясня на Ева как ми подейства първия път, когато я видях, беше толкова топла, така изпълнена с живот. Цветна експлозия насред черно-белия пейзаж.

– Voglio che sia felice. – Това просто изречение изразяваше цялата същност на проблема: "Искам тя да бъде щастлива".

– Ако щастието ѝ зависи от това, което аз мисля – отвърна ми той на италиански, – значи искаш прекалено много. Никога не бих казал и дума против нея. Докато сте заедно, винаги ще се отнасям към нея с уважението, което изпитвам към теб. Но имам правото на избор какво да мисля за нея, Гидиън.

Погледнах към Араш, който подреждаше чашки за шотове на бара в хола. Като мой адвокат той знаеше както за брака ми, така и за секс записа на Ева, но нито едно от двете не го притесняваше ни най-малко.

– Връзката ни е... сложна – опитах се да обясня аз тихо. – Нараних я не по-малко, отколкото тя мен, а може би и повече.

– Не се изненадвам да чуя това, но въпреки всичко съжалявам – каза Арнолдо и ме изгледа внимателно. – Не можа ли да избереш някоя от другите жени, които те обичаха и не биха ти създали никакви проблеми? Някое удобно украшение, което безпроблемно би се вписало в живота ти?

– Както би казала Ева, какво му е забавното на това? – отвърнах аз, но усмивката изчезна от лицето ми. – Тя ме предизвиква, Арнолдо. Кара ме да виждам нещата... да мисля за тях по начин, по който никога не съм мислил преди. Освен това ме обича. Не като останалите.

Отново се протегнах за телефона.

– Ти не позволи на другите да те обичат.

– Не можех да го направя. Чаках нея.

Лицето му изведнъж стана замислено и аз добавих:

– Не мога да си представя, че твоята Бианка не ти е създавала проблеми.

Той се засмя.

– Така е. Но моят живот е прост. Мога да се справя с някои усложнения.

– А моят живот беше подреден. Сега обаче се превърна в приключение.

Тъмните очи на Арнолдо ме изгледаха сериозно.

– Именно тази нейна необузданост ме тревожи най-много.

– Спри да се тревожиш.

– Ще го кажа само веднъж и никога повече няма да го споменавам. Можеш да се ядосваш на думите ми, но разбери, че ги казвам с цялото си сърце.

Стиснах зъби.

– Кажи какво ти тежи.

– Седях на масата на Ева и Брет Клайн, докато вечеряха. Наблюдавах ги заедно. Между тях има химия също като тази между Бианка и мъжа, заради когото ме напусна. Много ми се иска да вярвам, че Ева няма да обърне внимание на това, но тя вече доказа, че не може да го направи.

Погледнах го право в очите.

– Имаше своите основания за това. Основания, които аз ѝ дадох.

Арнолдо отпи отново.

– Тогава ще се моля да не ѝ даваш повече основания.

– Ей – провикна се Араш, – спрете с този италиански и си довлечете задниците тук.

Арнолдо допря чашата си в бутилката ми, след което отмина. Допих бирата си сам, искаше ми се за момент да обмисля това, което Арнолдо току-що ми беше казал.

След това отидох при останалите.