Обсебена от теб

13.

– Между другото, поздравления за годежа ти.

Погледът ми се извърна от лицето на проектовия мениджър на монитора към снимката на Ева, изпращаща въздушна целувка.

– Благодаря ти.

Бих предпочел много повече да гледам съпругата си. За миг си представих Ева такава, каквато беше предната нощ – онези плътни устни, обвити около члена ми. Бях ѝ дал картбланш с тялото си и всичко, което тя искаше да прави, беше да ме смуче, докато свърша. Отново и отново. И отново. Исусе. Мислех за нощта, която бяхме прекарали заедно, през целия ден.

– Ще те държа в течение за влиянието на бурята – каза той, привличайки отново вниманието ми към работата. – Признателен съм ти, че се обаждаш лично да провериш как сме. Атмосферните условия може да ни позабавят около седмица-две, но ще отворим навреме.

– Имаме буфер. Преди всичко се погрижи за себе си и за екипа си.

– Ще го направя. Благодаря.

Затворих чат прозореца и проверих графика си, трябваше да знам точно колко време имам, за да се подготвя за следващата си среща с главните екипи за проучване и развитие в "Позит".

Гласът на Скот прозвуча от говорителя на телефона ми:

– Кристофър Видал-старши е на първа линия. Обажда се за трети път днес. Вече му казах, че ще му върнеш обаждането, когато можеш, но той настоява. Как да процедирам?

Обажданията от втория ми баща никога не предвещаваха нещо добро, така че да ги отлагам отнемаше от времето, което щеше да ми е нужно, за да се справя с какъвто проблем той имаше намерение да ми стовари.

– Ще вдигна.

Натиснах бутона за високоговорителя.

– Крис, какво мога да направя за теб?

– Гидиън. Слушай, съжалявам, че те безпокоя, но с теб трябва да поговорим. Дали ще е възможно да се срещнем днес?

Подтикнат от настойчивостта в гласа му, вдигнах слушалката и изключих високоговорителя.

– В моя офис или в твоя?

– Не, в мезонета ти.

Облегнах се назад изненадан.

– Няма да си бъда вкъщи преди девет.

– Това не е проблем.

– Всички добре ли са?

– Да, добре са. Не се тревожи за това.

– Значи става дума за "Видал". Ще се погрижим за това.

– Господи. – Той се разсмя дрезгаво. – Ти си добър човек, Гидиън. Един от най-добрите, които познавам. Трябваше да ти казвам това по-често.

Присвих очи, когато чух остротата в тона му.

– Имам няколко минути сега. Просто говори.

– Не, не сега. Ще те видя в девет.

Той затвори. За една дълга минута останах със слушалката в ръка. В стомаха си усещах буца – студена и отчетлива.

Върнах слушалката на мястото ѝ и насочих вниманието си към работата, като извадих диаграмите и прегледах пратката, която Скот беше оставил по-рано на бюрото ми. И все пак умът ми препускаше.

Не можех да контролирам случващото се със семейството ми, никога не бях имал власт над това. Можех само да оправям кашите, които забърква Кристофър, и да се опитвам да предпазя "Видал" от потъване. Що се отнасяше до ползването на записа с Ева, слагах чертата. Нищо, което би могъл да каже Крис, нямаше да промени това. Наближаваше време за обсъждането на "Позит", когато на монитора ми изскочи съобщение и видях аватара на Ева.

"Все още усещам вкуса ти. Апетитно."

Сух смях се изтръгна от мен. Буцата, която бях игнорирал, се отпусна, а после изчезна. Тя беше моята чиста страница. Моето ново начало. Успокоен ѝ отговорих:

"Удоволствието беше мое".

– Имам следа.

Обърнах глава и видях Раул да влиза в офиса ми.

Той се приближи до бюрото с отсечени крачки.

– Все още проверявам списъка с гости за онова събитие, на което присъства преди няколко седмици. Два пъти на ден пусках и търсене на снимки. Получих сигнал за тези днес. Осигурих си копия и направих няколко огледа с увеличение.

Погледнах снимките, които той плъзна на бюрото ми. Вдигнах ги и ги разгледах по-отблизо една по една. На заден план се виждаше червенокоса жена. С всяка следваща снимка тя се приближаваше все повече.

– Смарагдовозелена рокля, дълга червена коса. Това е жената, която Ева е видяла.

Освен това тя беше и Ан Лукас. Нещо в начина, по който беше застанала – с извърнато настрани лице, – зароди познато гадене в стомаха ми.

Погледнах Раул.

– Тя не е била в списъка с гости?

– Официално не, но е била на червения килим, така че си мисля, че сигурно е придружавала някой от поканените. Не знам кой е бил кавалерът ѝ, но ще разбера.

Изправих се неспокойно, като избутах стола си назад.

– Преследвала е Ева. Трябва да я държиш настрана от жена ми.

– Ангъс и аз разработваме нови протоколи за охраняване на събития. Обърнах се и взех сакото си от закачалката.

– Кажи ми, ако имаш нужда от повече хора.

– Ще те уведомя. – Той събра снимките и тръгна към мен. – Тя е в офиса си днес – каза, правилно преценявайки намерението ми. – Все още беше там, когато се качвах да те видя.

– Добре. Да тръгваме.

– Извинете! – Дребната брюнетка зад бюрото се изправи бързо, докато преминавах край нея. – Не можете да влезете там. Доктор Лукас е с пациент в момента.

Хванах дръжката, отворих вратата и влязох в офиса на Ан, без да забавям крачка.

Главата ѝ се вдигна рязко, зелените ѝ очи се разшириха за миг, преди червените ѝ устни да се извият в доволна усмивка. Жената на дивана срещу нея примигна объркано и преглътна това, което бе започнала да казва.

– Толкова съжалявам, доктор Лукас – каза брюнетката, останала без дъх. – Опитах се да го спра.

Ан се приближи, приковала очи в мен.

– Невъзможна задача, Мишел. Не се тревожи, можеш да излезеш.

Рецепционистката се оттегли. Ан погледна пациентката си.

– Ще се наложи да съкратим днешната си среша. Извинявам се за това изключително грубо прекъсване. – Тя ме изгледа гневно. – Разбира се, няма да ви таксуваме. Моля, говорете с Мишел за насрочване на нов час.

Изчаках до отворената врата, докато обърканата жена си събираше нещата, а после се отместих, за да излезе.

– Можех да извикам охраната – каза Ан, облегна се на бюрото си и скръсти ръце.

– След като си минала през толкова неприятности, за да ме примамиш тук? Не би го направила.

– Не знам за какво говориш. Въпреки това е хубаво да те видя. – Тя отпусна ръце и хвана ръба на бюрото си в преднамерено предизвикателна поза, като изложи на показ голо бедро през разтворената цепка на синята си рокля с презрамки.

– Не мога да кажа същото.

Усмивката ѝ се изопна.

– Чупиш играчките си и ги изхвърляш. Ева знае ли, че дните ѝ са преброени?

– А ти знаеш ли го?

Безпокойство затъмни светлите ѝ очи и притъпи усмивката ѝ.

– Това заплаха ли е, Гидиън?

– Иска ти се да бъде. – Пристъпих по-близо, видях как зениците ѝ се разширяват. Възбуждаше се и това ме отврати толкова много, колкото и миризмата на парфюма ѝ. – Може да направи играта ти по-интересна.

Тя изправи рамене и тръгна към мен, полюшвайки бедра, черните ѝ токчета с червена подметка потъваха в плюшения килим.

– Ти също обичаш игрите, любовнико – измърка тя. – Кажи ми, завързвал ли си хубавата си годеница? Шибал ли си я до полуда? Пъхал ли си някой от широката си гама вибратори в задника ѝ, така че да я чука, докато го ръгаш в катеричката ѝ с часове? Тя познава ли те както аз, Гидиън?

– Стотици жени ме познават както ти, Ан. Да не би да мислиш, че си специална? Единственото запомнящо се нещо покрай теб е съпругът ти и как той се изяжда от това, че съм те имал.

Ръката ѝ се вдигна да ме зашлеви и аз не я спрях, поех удара, без да трепна.

Иска ми се това, което казах, да беше истина, но бях изключително опорочен от нея, виждах призрака на брат ѝ в извивката на усмивката ѝ, в маниерите ѝ...

Хванах китката ѝ, когато посегна да хване члена ми.

– Остави Ева на мира. Няма да повтарям.

– Тя е пробивът в твоята броня, безсърдечно лайно такова. В твоите вени тече лед, но тя може да кърви.

– Това заплаха ли е, Ан? – попитах спокойно с нейните собствени думи.

– Абсолютно. – Тя се изтръгна от хватката ми. – Време е да си платиш, а милиардите ти няма да покрият този дълг.

– Вдигаш залога, като обявяваш война? Толкова ли си глупава? Или не ти пука какво ще ти коства това? Кариерата ти... брака ти... всичко.

Тръгнах към вратата с лека крачка, въпреки че в мен бушуваше ярост. Аз бях причинил това на Ева. И аз трябваше да го накарам да изчезне.

– Само ме гледай, Гидиън – извика тя след мен. – Гледай какво ще се случи.

– Да бъде както искаш. – Спрях, сложил ръка на дръжката на вратата. – Ти започна това, но не се заблуждавай, последният ход ще бъде мой.

– Имал ли си кошмари след последния път, когато се видяхме? – попита доктор Питърсън с лежерен маниер и тих интерес, поставил работния таблет в скута си.

– Не.

– С каква честота би казал, че ги имаш?

Бях седнал толкова удобно, колкото и внимателният лекар, но вътрешно бях дразнещо неспокоен. Имах да се справям с прекалено много неща, за да си позволя да изгубя час от времето си.

– В последно време веднъж седмично. Понякога по-рядко.

– Какво имаш предвид под "в последно време"?

– Откакто срещнах Ева.

Той записа нещо с таблетната си писалка.

– Сблъскваш се с непознати за теб затруднения, докато работиш върху връзката си с Ева, но честотата на кошмарите ти намалява – поне за момента. Имаш ли някаква идея защо е така?

– Мислех, че вие трябва да ми го обясните.

Доктор Питърсън се усмихна.

– Не мога да размахам магическа пръчка и да ти дам всички отговори, Гидиън. Мога само да ти помогна да стигнеш сам до тях.

Изкуших се да го оставя да каже още, да го накарам предимно той да говори. Но мисълта за Ева и надеждите ѝ, че терапията ще промени по някакъв начин нещата, ме подтикна да говоря. Бях обещал да опитам и щях да го направя. Донякъде.

– Нещата се изглаждат за нас. През повечето време сме в синхрон.

– Чувстваш ли, че общувате по-добре?

– Мисля, че всеки е по-добър в разгадаването на мотивите за действията на другия. Разбираме се повече.

– Връзката ви прогресира много бързо. Ти не си импулсивен мъж, но мнозина биха казали, че да се ожениш за жена, която познаваш от толкова кратко време, жена, която признаваш, че все още опознаваш е изключително импулсивно.

– Това въпрос ли е?

– Просто наблюдение. – Той изчака за миг, но след като не казах нищо, продължи: – Може да бъде трудно за съпрузите на жени с миналото на Ева. Отдадеността ѝ на терапията помогна и на двама ви и все пак е твърде вероятно тя да продължи да се променя по неочакван за теб начин. Ще бъде стресиращо за теб.

– Аз самият не съм лесен – казах сухо.

– Ти си оцелял от друг вид преживявания. Чувствал ли си понякога, че кошмарите ти се засилват от стрес?

Въпросът ме подразни.

– Какво значение има? Просто се случват.

– Не мислиш ли, че има промени, които можеш да направиш, за да намалиш ефекта им?

– Наскоро се ожених. Това е голяма промяна в живота ми, не мислите ли, докторе? Смятам, че това е достатъчно засега.

– Защо трябва да има ограничение? Ти си млад човек, Гидиън. Имаш много варианти пред себе си. Не е нужно промяната да се избягва. Къде е проблемът в това да опиташ нещо ново? Ако не проработи, винаги имаш опцията да се върнеш към онова, което си правил преди.

Това ми се стори иронично забавно.

– Понякога не можеш да се върнеш назад.

– Нека опитаме една проста промяна сега – каза доктор Питърсън, оставяйки таблета си настрани. – Хайде да идем на разходка.

Изправих се едновременно с него, тъй като не исках да седя, а той да се извисява над мен. Стояхме лице в лице само с масичката за кафе между нас.

– Защо?

– Защо не? – Той посочи към вратата. – Офисът ми може би не е най-доброто място за нашите разговори. Ти си мъж, свикнал да контролира нещата. А тук аз съм този, който ръководи. Така че ще изравним позициите си и ще излезем в коридора за малко. Там е публично място, но повечето хора, които работят в сградата, вече са си тръгнали.

Излязох от офиса преди него и го гледах как заключва и вътрешната, и външната врата на кабинета си, преди да дойде при мен.

– Е, това със сигурност е различно – каза той, устните му бяха извити иронично. – Това ме вади малко от рутината ми.

Свих рамене и тръгнах.

– Какви са плановете ти за остатъка от вечерта? – попита той, изравнявайки крачка с моята.

– Един час с треньора ми. – После добавих: – Вторият ми баща ще идва у дома по-късно.

– Да прекара време с теб и Ева? Близък ли си с него?

– Не и на двете неща. – Загледах се право пред себе си. – Нещо не е наред. Това е единствената причина, поради която той ми звъни изобщо.

Усетих погледа му върху лицето си.

– Иска ли ти се да беше различно?

– Не.

– Не го обичаш?

– Не го и мразя. – Исках да спра разговора дотам, но отново помислих за Ева. – Просто не се познаваме много добре.

– Би могъл да промениш това.

Засмях се сподавено.

– Днес наистина пробутвате тази идея.

– Казах ти, не е идея. – Той спря и аз се принудих да направя същото. Повдигна брадичката си и очевидно замислен се загледа в тавана. – Когато обмисляш покупка или проучване на нов пазар за бизнеса си, ти се осланяш на хора, които те съветват, нали? Експерти в съответните браншове. – Той отново ме погледна и се усмихна. – Би могъл да мислиш за мен по същия начин: като за експертен консултант.

– По отношение на какво?

– На миналото ти. – Той отново тръгна. – Ако ти помогна с това, ти сам ще можеш да проумееш останалата част от живота си.

– Концентрирай се, Крос.

Очите ми се присвиха. На тепиха срещу мен Джеймс Чо подскачаше на босите си крака и ме дразнеше. Той се ухили злобно, тъй като знаеше, че неизказаното предизвикателство ще ме подпали. Петнайсет сантиметра по-нисък от мен и с около четиринайсет килограма по-лек, бившият шампион по смесени бойни изкуства беше смъртоносно бърз и имаше колан, с който да го докаже. Изправих рамене и регулирах стойката си. Вдигнах юмруци, затваряйки пролуката, която бе позволила на последния му удар да се забие в торса ми.

– Накарай ме да се изпотя, Чо – изстрелях към него, вбесен от това, че беше прав. Умът ми все още беше в офиса на доктор Питърсън. Нещо се беше променило рязко тази вечер, а не можех да схвана нито какво е, нито какво означава.

Джеймс и аз обикаляхме в кръг, финтирахме и замахвахме, без нито един от нас да може да удари другия. Както винаги бяхме сами в залата. Надъхващият ритъм на барабани тайко гърмеше на заден фон от говорители, хитро скрити в бамбуковата ламперия.

– Все още се сдържаш – каза той. – Любовта да не те е превърнала в страхливец?

– Иска ти се. Защото само така би ме победил.

Джеймс се разсмя, а после се хвърли към мен с раундхаус кик. Приведох се и го пометох с крак, поваляйки го. Той направи светкавичен ритник ножица и ме събори на земята заедно със себе си. Скочихме обратно на крака. Отново вдигнахме ръце.

– Губиш ми времето – избухна той и ме атакува с юмрук.

Наведох се настрани. Левият ми юмрук се изстреля и закачи страната му. Неговият удари право в ребрата ми.

– Никой ли не те е ядосвал днес? – Той пристъпи стремително към мен и не ми остави друг вариант, освен да се защитя.

Изръмжах. В дъното на съзнанието ми тлееше ярост, оставена настрани до момента, в който имах време и внимание да се справя с нея.

– Да. Виждам онзи огън в очите ти, Крос. Пусни го навън, човече. Давай смело.

"Тя е пробивът в твоята броня..." Хвърлих се към него с комбинация от ляв и десен прав удар и накарах Джеймс да отстъпи крачка назад.

– Само толкова ли можеш? – присмя ми се той.

Престорих се, че ще го ритна, а всъщност го ударих, главата му се отметна назад.

– Да, мамка му – изпъшка той, стягайки мускулите на ръцете си, беше настървен. – Ето те и теб.

"Тя може да кърви..."

Озъбих се и се втурнах напред.

Освежен от душа, едва бях приключил с обличането, издърпвайки тениската си надолу, когато смартфонът ми започна да звъни. Взех го от леглото, където го бях оставил, и вдигнах.

– Две неща – каза Раул, след като ме поздрави, фонът от хора и музика около него бавно избледня и после съвсем изчезна. – Забелязах, че Бенджамин Кланси все още държи под око госпожа Крос. Не постоянно, но системно.

– Така ли било? – казах тихо.

– Това устройва ли те? Или да поговоря с него?

– Аз ще се оправя с него. – Кланси и аз трябваше отдавна да си поговорим. Беше в списъка ми, но трябваше да го направя по-скоро.

– Също така, това може вече да ти е известно, госпожа Крос днес обядва с Райън Ландън и някои от изпълнителните му директори.

Усетих как ме обзема ужасно мълчание. Ландън. Мамка му.

Беше се промъкнал отнякъде, където не бях очаквал.

– Благодаря, Раул. Ще ми трябва личния номер на шефа на Ева, Марк Гарити.

– Ще ти го пратя на съобщение, когато го намеря.

Затворих му и пъхнах телефона в джоба си, едва сдържайки порива си да го запратя в стената.

Араш ме беше предупредил за Ландън, а аз бях пренебрегнал тревогите му. Бях фокусиран върху собствения си живот, върху съпругата си, и въпреки че Ландън също имаше жена, неговият главен фокус винаги бях аз.

Иззвъняването на телефона в мезонета ме стресна. Отидох до приемника на нощното шкафче и вдигнах, отсичайки нетърпеливо:

– Крос.

– Господин Крос, обажда се Едуин от рецепцията. Господин Видал е тук за среща с вас.

Исусе. Хватката ми се затегна около слушалката.

– Изпрати го горе.

– Да, сър. Веднага.

Взех чорапите и обувките си, занесох ги във всекидневната и ги нахлузих. Веднага щом Крис си тръгнеше, щях да си отида вкъщи при Ева. Исках да отворя бутилка вино, да намеря някой от старите филми, които тя знаеше наизуст, и просто да я слушам как рецитира сантименталните реплики от диалозите. Никой не можеше да ме накара да се смея както тя.

Чух пристигането на асансьора и станах на крака, прокарвайки ръка през влажната си коса. Бях напрегнат и презирах тази слабост.

– Гидиън. – Крис спря на прага на антрето, изглеждаше мрачен и изморен, което му се случваше рядко и само заради брат ми. – Ева тук ли е?

– Не, в нейния апартамент е. Тръгвам натам, след като си отидеш.

Той кимна рязко, стисна зъби, но не отрони нито дума.

– Влез – казах аз и посочих креслото до масичката за кафе. – Искаш ли нещо за пиене?

Бог ми беше свидетел, че аз самият имах нужда от това след деня, който бях имал.

Той влезе уморено във всекидневната.

– Нещо силно би било чудесно.

– И на мен ми звучи добре. – Отидох в кухнята и налях и на двама ни по чаша арманяк. Докато оставях гарафата, телефонът извибрира в джоба ми. Извадих го и видях съобщение от Ева.

Беше снимала голия си крак, лъщящ от вода и протегнат над ръба на ваната, със свещи на заден фон. "Присъедини се към мен."

Бързо преразгледах плановете си за вечерта. Тя ми беше пращала провокативни съобщения цял ден. Щях да съм повече от щастлив да я задоволя и възнаградя.

Запазих снимката и върнах отговор: "Ще ми се да можех. Обещавам да те подмокря отново, когато стигна там". Прибрах телефона си, обърнах се и видях, че Крис идва при мен в кухнята. Плъзнах чашата към него и отпих от моята.

– Какво става, Крис?

Той въздъхна и обви кристала е две ръце.

– Ще снимаме отново клипа на "Златна".

– О? – Това беше ненужен разход, нещо, което Крис мъдро избягваше по правило.

– Чух Клайн и Кристофър да си говорят в офиса вчера – каза той навъсено. – И разбрах какво се случва. Клайн иска преправяне и аз се съгласих.

– А Кристофър не, сигурен съм. – Облегнах се назад към плота със стегната челюст Очевидно Брет Клайн в крайна сметка изпитваше сериозни чувства към Ева. Това не ме устройваше. Ни най-малко.

– На брат ти ще му мине.

Съмнявах се в това, но нямаше смисъл да го казвам.

Но Крис схвана това, което не изрекох, и кимна.

– Знам, че видеото е причинило стрес на теб и Ева. Трябваше да му обърна повече внимание.

– Оценявам това, че си готов на компромиси.

Той се загледа в чашата си, после отпи голяма глътка, почти пресушавайки съдържанието.

– Напуснах майка ти.

Поех си дълбоко дъх, изведнъж разбрал, че причината за посещението му няма нищо общо с работата.

– Айрланд ми каза, че двамата сте се скарали.

– Да. Ненавиждам факта, че сестра ти ни чу. – Той ме погледна и в очите му видях, че знае. Видях ужаса. – Не знаех, Гидиън. Кълна се в бога, не знаех.

Сърцето ми подскочи в гърдите, а после заблъска силно. Устата ми пресъхна.

– Аз, ъ... отидох да видя Теранс Лукас. – Гласът на Крис стана дрезгав. – Нахлух в офиса му. Той го отрече, лъжливият кучи син, но го видях изписано на лицето му.

Брендито се изплиска от чашата ми. Оставих я внимателно, усетих как подът се люлее под краката ми. Ева се бе изправила срещу Лукас, но Крис...?

– Повалих го, нокаутирах го с един удар, но, господи... исках да взема една от онези награди по рафтовете му и да смачкам главата му с нея.

– Стига. – Думата се откърти от гърлото ми като натрошено стъкло.

– А мръсникът, който го е направил... Този мръсник е мъртъв. Не мога да стигна до него. По дяволите. – Крис пусна чашата си на гранитния плот е тъп звук, но риданието, което се откъсна от него, беше това, което почти ме накара да рухна. – По дяволите, Гидиън. Мое задължение беше да те пазя. И се провалих.

– Стига! – Блъснах плота, ръцете ми се свиха конвулсивно. – Не ме гледай по този начин, мамка му.

Той потрепери видимо, но не се отдръпна.

– Трябваше да ти кажа...

Смачканата му официална риза се озова в юмруците ми, краката му увиснаха във въздуха.

– Спри да говориш. Веднага!

По лицето му потекоха сълзи.

– Обичам те като свой собствен син. Винаги съм те обичал.

Блъснах го далеч. Обърнах му гръб, докато се прекатури и се удари в стената. Излязох, прекосих всекидневната, без да я виждам.

– Не очаквам да ми простиш – извика той след мен със задавен от сълзи глас. – Не го заслужавам. Но искам да знаеш, че щях да го разкъсам със собствените си ръце, ако знаех.

Обърнах се рязко към него, усещах как гаденето се надига в стомаха ми и изгаря гърлото ми.

– Какво искаш мамка му?

Крис изправи раменете си. Погледна ме със зачервени очи и мокри бузи, трепереше, но беше прекалено глупав, за да избяга.

– Искам да знаеш, че не си сам.

Сам. Да. Далеч от съжалението и вината, и болката, прозиращи през сълзите му.

– Махай се.

Той кимна и тръгна към антрето. Стоях неподвижен, гърдите ми се вдигаха и спускаха, очите ми горяха. В гърлото ми се блъскаха думи, в болезнено свитите ми юмруци пулсираше ярост.

Преди да излезе от стаята, той спря и ме погледна.

– Радвам се, че си казал на Ева.

– Не говори за нея. – Не можех да понеса дори мисълта за нея. Не сега, когато бях толкова близо до загубата на контрол.

Той си тръгна.

Тежестта на деня смаза раменете ми и ме повали на колене.

Разпаднах се.