Око за око

4. Във виното е истината… или в случая на Ариа — в Амстела

Когато Ариа Монтгомъри влезе в квадратната, авангардна къща, която се отличаваше сред типичните за роузуудските улици неокласичаски викториански сгради, тя чу родителите си, които тихичко разговаряха в кухнята.

— Наистина не разбирам — казваше майка й Ила. Родителите й предпочитаха Ариа да се обръща към тях на малки имена. — Миналата седмица ми каза, че ще успееш да дойдеш на вечерята на художниците. Важно е. Мисля, че Джейсън може да купи няколко от картините, които нарисувах в Рейкявик.

— Да, но имам да проверявам много контролни — отговори баща й Байрън. — Още не съм влязъл в учебен ритъм.

Ила въздъхна.

— Часовете започнаха преди два дни, а ти вече си им дал контролно?

— Дадох им домашно още преди да започне семестъра — Байрън звучеше объркано. — Обещавам да ти се реванширам. Какво ще кажеш да отидем в „При Ото“? Събота вечер?

Ариа се съблече във фоайето. Семейството й тъкмо се беше завърнало от Рейкявик, Исландия, където баща й бе прекарал едната година отпуска, която му се полагаше в „Холис“, колежа по свободни изкуства в Роузууд. Времето за почивка бе идеално за всички — Ариа имаше нужда да избяга след изчезването на Али, брат й Майк имаше нужда от малко окултуряване и дисциплина, а Ила и Байрън, които вече прекарваха дни без да си продумат, изглежда отново се бяха влюбили един в друг в Исландия. Но сега, когато се бяха прибрали у дома, старите проблеми се върнаха.

Ариа мина през кухнята. Баща й вече беше излязъл, а майка седеше сама до масата, подпряла глава с ръце. Когато видя Ариа, лицето й светна.

— Как си, тиквичке? — нежно я попита тя, като посочи с пръст некролога, който бяха получили след погребението на Али.

— Добре съм — промърмори Ариа.

— Искаш ли да поговорим за това?

Ариа поклати глава.

— Може би по-късно.

Тя се оттегли в хола. Чувстваше се схваната и объркана, сякаш бе изпила шест кутии „Ред Бул“. И причина за това не беше само погребението на Али.

Миналата седмица А. се беше присмял на Ариа за най-тъмната й тайна: в седми клас Ариа хвана баща си да се целува с една от студентките му на име Мередит. Байрън бе помолил Ариа да не казва на майка си и Ариа си замълча, въпреки че се чувстваше виновна за това. Когато А. заплаши да разкаже на Ила цялата грозна истина, Ариа предположи, че А. е Алисън. Защото двете бяха заедно, когато Ариа видя Байрън и Мередит, а тя не беше разказвала на никого за това.

Но сега Ариа знаеше, че А. нямаше как да бъде Алисън. Заплахата, обаче, оставаше и обещаваше да съсипе семейството й. Тя знаеше, че трябва да разкаже на Ила преди А. да се добере до нея — но просто не можеше да се насили да го направи.

Ариа тръгна към задната веранда, разресвайки с пръсти дългата си черна коса. Наблизо се мерна нещо бяло. Това беше брат й Майк, който търчеше из двора с топка за лакрос3 в ръка.

— Здрасти — извика му тя. Когато Майк не й отговори, Ариа тръгна по поляната и му препречи пътя. — Мисля да сляза към центъра. Искаш ли да дойдеш с мен?

Майк направи физиономия на отвращение.

— Центърът е пълен с мръсни хипита. Освен това сега тренирам.

Ариа завъртя очи. Майк беше толкова обсебен от отбора по лакрос в „Роузууд дей“, че дори не беше съблякъл черния си траурен костюм преди да започне да тренира. Брат й беше като излязъл от калъпа на Роузууд — носеше мръснобяла бейзболна шапка, беше обсебен от плейстейшъна и събираше пари за тъмнозелен джип „Чероки“, който възнамеряваше да си купи веднага, щом навърши шестнайсет години. За съжаление нямаше никакво съмнение, че в двамата тече една и съща кръв — и Ариа, и брат й бяха високи и имаха синьо-черни коси и незабравими ъгловати лица.

— Добре, аз отивам да се гипсирам — рече тя. — Сигурен ли си, че искаш да тренираш?

Майк присви сиво-сините си очи, докато обмисляше думите й.

— Нали не се каниш тайно да ме замъкнеш на някое поетично четене?

Тя поклати глава.

— Ще идем в най-щурия колежански бар, който успеем да открием.

Майк сви рамене и остави стика на земята.

— Да тръгваме — рече той.

Майк се тръсна в сепарето.

— Това местенце е страхотно.

Бяха се спрели на бирарията „Виктори“ — наистина най-щурия бар, който можаха да намерят. От едната му страна имаше студио за пиърсинг, а от другата магазин, наречен „Хипарливото циганче“, в който се продаваха „конопени семена“ — коноп, как ли пък не! На пътеката към входа някой беше повърнал, а отпред седеше някакъв стокилограмов бияч, който просто им беше махнал да влизат, без изобщо да повдигне поглед от списанието „Дъбс“, в което се беше заплеснал.

В бара беше тъмно и мръсно, в дъното имаше маса за пинг-понг. Мястото напомняше на „Снукърс“, другият мърляв студентски бар на „Холис“, но Ариа се беше заклела кракът й повече да не стъпи в „Снукърс“. Преди две седмици бе срещнала там един сексапилен младеж на име Езра, който по-късно се оказа, че не е кой да е, а учител по английски — и то нейният учител. А. й беше изпратил няколко подигравателни съобщения във връзка с Езра и когато той случайно ги видя, реши, че Ариа е разказала на цялото училище за тях двамата. Така приключи училищния й романс.

Една сервитьорка с огромни гърди и плитки като на Хайди се приближи към тяхното сепаре и подозрително погледна Майк.

— Ти имаш ли навършени двайсет и една?

— О, да — рече Майк, протягайки ръце на масата. — Всъщност съм на двайсет и пет.

— Искаме по една халба „Амстел“ — прекъсна ги Ариа, като срита Майк под масата.

— Освен това — добави Майк, — аз искам един малък „Йегермайстер“.

Плитките на Хайди му хвърли един агонизиращ поглед, но след малко се върна с халбите и едно малко. Майк пресуши чашата и направи смръщена физиономия. После я стовари върху дървения плот на масата и се обърна към Ариа.

— Мисля, че се досещам защо си се побъркала. — Миналата седмица Майк беше обявил, че според него Ариа действа по-откачено от обичайното и той се заклева да разбере каква е причината за това.

— Умирам да разбера защо — рече сухо Ариа.

Майк повтори професорския жест, който беше запазена марка на баща им.

— Според мен ти тайно ходиш да танцуваш в „Турбуленция“.

Ариа избухна в толкова силен смях, че бирата й излезе през носа. „Турбуленция“ беше стриптийз клуб, който се намираше до малкото летище.

— Две момчета ми подхвърлиха, че видели там да влиза някакво момиче, което изглеждало точно като теб — рече Майк. — Няма смисъл да го криеш от мен. Нямам нищо против.

Ариа дискретно свали плетеното си мохерно бюстие. В шести клас тя бе изплела по едно за себе си, за Али и за другите си приятелки, и днес беше облякла своето за погребението на Али в знак на траур. За нещастие мерките на Ариа в шести клас бяха почти с един номер по-малки и сега бюстието адски я пристягаше.

— Значи според теб аз не се държа странно, защото а) вече се върнахме в Роузууд, а аз мразя това място и б) най-добрата ми приятелка е мъртва?

Майк сви рамене.

— Мислех, че ти всъщност не харесваш това момиче.

Ариа се обърна на другата страна. Наистина имаше моменти, в които тя не харесваше особено Али. Особено когато Али не я взимаше насериозно или когато я разпитваше за подробности относно Байрън и Мередит.

— Не е вярно — излъга тя.

Майк наля още бира в чашата си.

— Нали е много гадно това, че са я заровили в земята, а после са излели бетона върху нея?

Ариа примигна и затвори очи. Брат й не проявяваше грам тактичност.

— Значи според теб някой я е убил? — попита Майк.

Ариа потръпна. Този въпрос отдавна я притесняваше — въпрос, който никой не се осмеляваше да зададе. На погребението на Али никой не излезе отпред, за да каже, че тя е била убита, а само, че тялото й е било открито. В един момент Али беше с тях, в следващия я нямаше. Три години по-късно тялото й се появи в една дупка в задния й двор.

Ариа се чудеше дали А. и убиецът на Али са свързани — и дали всичко това не е свързано с Онова е Джена. След инцидента Ариа реши, че освен Али е видяла още някой до дървото, под къщичката на Тоби. По-късно през онази нощ това видение я събуди и Ариа реши да попита Али за него. Намери я да си шушука нещо със Спенсър в банята, зад затворената врата, но когато поиска да влезе при тях, Али й каза да се връща в леглото. На следващата сутрин Тоби си призна.

— Обзалагам се, че убиецът е някой, нали се сещаш, никакъв такъв — рече Майк. — Някой, за който… не си и предполагала. — Очите му светнаха. — Какво ще кажеш за госпожа Крейкрофт?

Госпожа Крейкрофт беше възрастната им съседка отдясно. Веднъж беше събрала всички монети от Шадраванчето на късмета — някъде около 5000 долара — и се беше опитала да ги смени за банкноти в най-близкия банкомат. Местната преса написа сума ти материали за тая история.

— Да, ти направо разреши случая — съвсем сериозно рече Ариа.

— Имам предвид някой такъв — Майк потропа с пръсти по масата. — Тъй като вече разбрах какъв е твоят проблем, възнамерявам да насоча вниманието си към Али Д.

— Действай. — Щом ченгетата бяха толкова некадърни, че да не открият Али в собствения й заден двор, защо пък Майк да не се пробва да разнищи случая.

— И така, според мен трябва да поиграем малко на бирен пинг-понг — рече Майк и преди Ариа да успее да отговори, той вече беше награбил няколко топки за пинг-понг и една празна бирена халба. — Това е любимата игра на Ноъл Кан.

Ариа се ухили гадничко. Ноъл Кан бе едно от най-богатите деца в училище, есенцията на роуззудската младеж, което автоматично го превръщаше в идол за Майк. А най-голямата от всички иронии бе, че той май си падаше по Ариа, което тя се опитваше да избегне по всички възможни начини.

— Пожелай ми късмет — каза Майк с топка в ръка, заел поза за хвърляне. Първия път пропусна чашата, топката се търкулна по масата и падна на пода.

— Пропусна — пропя Ариа, а брат й грабна халбата си с две ръце и изля цялото й съдържание в гърлото си.

Втория път Майк се опита да вкара топката за пинг-понг в чашата на Ариа, но отново безуспешно.

— Скапан си! — подразни го Ариа, бирата вече й беше позамаяла главата.

— Като че ли ти си по-добра — отвърна й Майк.

— Искаш ли да се хванем на бас?

Майк изсумтя.

— Ако не улучиш, ще ме заведеш в „Турбуленция“. Мен и Ноъл. Но не докато си на работа — бързо добави той.

— Ако успея, ще ми бъдеш роб за една седмица. И това означава дори докато сме на училище.

— Договорихме се — рече Майк. — Ти и без това няма да успееш, тъй че няма значение.

Тя премести чашата в половината на Майк и се прицели. Топчето се удари в един от ъглите и се озова точно в чашата, без дори да се удари в ръба й.

— Ха! — извика Ариа. — Сега вече здраво я загази!

Майк стоеше зашеметен.

— Просто извади късмет.

— Няма значение! — Ариа се изкикоти ликуващо. — Така, чудя се… Дали да те накарам да пълзиш на четири крака след мен из цялото училище? Или да носиш фалдура на мама? — тя се изхили. Фалдурът на Ила беше традиционна исландска островърха шапка, която правеше човек да изглежда като побъркан елф.

— Майната ти! — Майк измъкна топчето за пинг-понг от чашата си. То се изплъзна от ръцете му и се търкулна надалеч.

— Аз ще го взема — рече Ариа. Тя се изправи, чувствайки се приятно замаяна от алкохола. Топчето се беше търкулнало чак до бара, така че тя трябваше да прекоси цялото помещение, за да го вземе. Край нея минаха мъж и жена, които се завряха в дискретните, отчасти блокирани места в ъгъла. Ариа забеляза, че момичето има дълга тъмна коса и татуирана розова паяжина на китката.

Тази татуировка й беше позната. Много позната. Тогава момичето прошепна нещо на мъжа и той чак се задави от смях. Ариа внезапно се напрегна.

Това беше баща й. И Мередит.

Ариа се стрелна към Майк.

— Трябва да тръгваме.

Майк завъртя очи.

— Но аз тъкмо си поръчах втора чаша „Йегер“.

— Кофти работа. — Ариа грабна якето си. — Тръгваме си. Веднага. — Тя хвърли двайсет долара на масата и задърпа ръката на Майк, докато той най-накрая се изправи. Тръгна, като леко се поклащаше, но тя успя да го изтика до вратата.

За нещастие Байрън избра точно този момент, за да се изсмее по своя специфичен начин, който според Ариа наподобяваше звука, издаван от умиращ кит. Майк също го разпозна и замръзна. Лицето на баща им бе обърнато настрана и той държеше ръката на Мередит, която бе протегнала през масата.

Ариа наблюдаваше лицето на Майк, когато разпозна Байрън. Той свъси вежди.

— Чакай малко — извика той, като я погледна объркано. Тя се насили да изглежда спокойна, но вместо това усети как ъгълчетата на устата й увисват надолу. Знаеше, че е направила същата физиономия, която прави Ила, когато се опитва да защити Ариа и Майк от нещата, които биха могли да ги наранят.

Майк фокусира погледа си върху нея, след това отново погледна към баща си и Мередит. Отвори уста да каже нещо, след това ги затвори и пристъпи към тях. Ариа се протегна да го спре — не искаше това да се случва точно сега. Не искаше това изобщо да се случва. Тогава Майк стисна челюст, обърна гръб на баща си и се втурна към изхода на „Виктори“, като по пътя се блъсна в сервитьорката.

Ариа хукна след него. Тя изтича на паркинга, примижавайки на силната следобедна светлина, и се огледа за Майк. Но брат й беше изчезнал.