Пламък и лед

Втора глава

— Изумително постижение, скъпа! — произнесе познат глас, когато Гейлън излезе от караваната и за миг спря, докато очите й се приспособят към мрака. Топлите думи сякаш прогониха нощния студ.

Тя примигна, като Видя Адам Вон, титулярния водещ на новинарските емисии на Кей Си Ар, красив като филмов актьор и интелигентен като университетски преподавател. За съжаление помежду им не беше припламнала онази искра, която допада на телевизионната аудитория. Гейлън знаеше, че всичко е по нейна вина. Адам бе много мил с нея и бе толкова популярен, че въпреки провала й зрителите бяха останали верни на Кей Си Ар.

— Здравей, Адам — отвърна тя. — Дано си искрен.

— Буквално съм поразен! Всеки журналист, включително моя милост, би дал мило и драго да го допуснат в „светилището“. Признавам, че когато Пол ми съобщи как си тръгнала насам — посочи застаналия наблизо оператор, — помислих, че си фантазира. Оказа се обаче, че не съм жертва на зрителна измама! С очите си видях да излизаш от караваната, в която не допускат представители на медиите. Как го постигна?

— Ами… хрумна ми нещо и реших да го споделя с човека, който ръководи операцията.

— И господин лейтенантът явно се е заинтересувал от хрумването ти — усмихна се Адам Вон.

— Лейтенант ли? За кого говориш?

— Предполагам, че си се срещнала с Лукас Хънтър.

— Не може да бъде! Не знаех, че се е върнал от Австралия.

— Тази вечер е кацнал и от летището е дошъл право тук.

— Приключила ли е обсадата на онова селце в Куинсланд?

— Да. Благополучно за всички, освен за водачите на сектата, а Лукас незабавно взел самолета за Ню Йорк… Ей, Гейлън, ти, изглежда, си послушала съвета на Вивека да не следиш новините… поне до този момент. Всички очакваха да се откажеш, да избягаш, а ти се върна като победителка!

„Това се отнася за Лукас Хънтър, не за мен“ — помисли Гейлън. Името му й беше добре познато от рубриката на Розалин Сейнт Джон, която в продължение на три седмици бе оплювала новата водеща на Кей Си Ар и бе превъзнасяла „зашеметяващо съблазнителния“ лейтенант от отдел „Убийства“.

Похвалите и ласкателствата по негов адрес изпълваха почти цялата й колона. Намекваше, че лейтенантът притежава разностранни способности и че от някои се облагодетелстват само любовниците му, а от други — цялото общество. Освен това имал невероятни познания за психологията на престъпника, които му помагали не само за залавянето на опасни убийци, но и при провеждането на преговори с безумци, задържали като заложници невинни хора.

Наследил бил несметно богатство, което се възвръщало от многобройните инвестиции, макар той да харчел с широка ръка за своята кауза, за своя „кръстоносен поход“ в защита на онеправданите.

Розалин изрично подчертаваше, че Лукас Хънтър не получава заплата нито от нюйоркската полиция, нито от местни или задгранични организации за борба с престъпността, които го призоваваха на помощ в кризисни ситуации. Журналистката го наричаше „ловец — аристократ, който преследва набелязаната жертва, докато я залови“.

Сама по себе си личността на Лукас Хънтър бе необикновена и като магнит привличаше общественото внимание, но този път той бе изправен пред ужасяващо предизвикателство: да залови убиец, който не само върлуваше в Манхатън, а избираше жертвите си измежду най-красивите жени. Жени, с които Лукас бе имал интимни отношения.

След откриването на втория обезобразен труп убиецът бе изпратил на Розалин Сейнт Джон писмо, което гласеше: „Жените в живота на Лукас — неговите любовници — загиват една подир друга. Ще има нови и нови жертви, докато той се върне. Тогава ще видим кой ще победи в играта.“

Посланието беше изписано с букви, изрязани от коледния брой на „Плейбой“ и залепени върху лист хартия, и не представляваше улика за залавянето на убиеца. Очевидно съвременните престъпници гледаха много полицейски филми и знаеха, че могат да ги уличат по отпечатъците от пръсти или по тяхната ДНК.

Розалин даде на убиеца прякора Казанова и побърза да уведоми Лукас чак в Австралия. Чрез нейната рубрика от полицията призоваха към бдителност всички жени, живеещи в Манхатън, независимо дали са „познавали“ лейтенант Лукас Хънтър.

Ала предупреждението се оказа безрезултатно, трета жена беше заклана в дома си. Убиецът отново изпрати писмо, в което пишеше: „Коя ли щастливка ще бъде следващата, лейтенант? Ако държиш да научиш, остани, където си в момента.“

„Но Лукас Хънтър няма избор! — възкликваше Розалин Сейнт Джон в своя коментар, обръщайки се към престъпника и към изплашените обитателки на Манхатън. — Трябва да остане в Куинсланд, за да спаси живота на осемдесет души, сред които много деца.“ Добавяше, че сексапилният и загадъчен лейтенант безсъмнено е имал за любовници много жени от Манхатън, но сеещият смърт Казанова не може да ги избие наведнъж, както обезумелите водачи на сектата заплашваха да сторят със своите последователи.

Ала сега благодарение на Лукас заложниците бяха освободени и се намираха в безопасност.

А ловецът се бе завърнал и жадуваше за отмъщение.

— Познаваш ли го, Адам? — попита Гейлън.

— Движим се в едни и същи среди, от време на време се срещаме на разни приеми. Но никога не съм го интервюирал. Лукас никога не разговаря с представители на медиите. Какво ли е било хрумването, което си… споделила с него?

Тя сви рамене:

— Нищо особено. Все пак лейтенантът се съгласи да даде интервю след освобождаването на заложниците.

— Повтарям, че съм изумен, Гейлън! Освен това се чувствам ненужен. — Усмихна се и добави: — Толкова ненужен, че възнамерявам да се прибера у дома.

— Моля? Не, недей! Вивека знае, че си тук… — Гейлън замълча и помисли: „И държи да си тук, както и всички жители на Манхатън.“

— Разбира се, че знае. През двата почивни дни дежурството се поема от екипа на Марти и хората му вече са пред болницата. Аз съм тук, защото сметнахме, че за отразяването на подобно сензационно събитие е необходим още един екип. Вивека не те е потърсила, тъй като се бяхме уговорили да почиваш до понеделник. Но след като събитията са се развили така неочаквано, с удоволствие ти отстъпвам вахтата, Гейлън. Заслужила си го. Да съобщим на Вив чудесната новина. Ти ли ще й се обадиш?

Служебният клетъчен телефон беше в джоба на широкото й палто, но тя не посегна да го извади, а промърмори:

— Предпочитам ти да се свържеш с нея.

— Дадено.

Адам Вон набра кода за автоматично свързване с апартамента на Вивека Блеър, намиращ се на Парк Авеню.

— Здравей, Вив! — изрече бодро. — Обажда се Адам. Ще ти съобщя нещо невероятно! Гейлън е до мен. Лукас й е обещал интервю веднага след освобождаването на заложниците! Според мен това е „репортерското попадение на века“, не мислиш ли? Да, точно така. Отивам си вкъщи… Да, може би… Добре, добре, ще видим… Марти и хората му са по местата си, Гейлън и Пол ще държат под око полицейската каравана, а аз си отивам на топло…

— Настояваше ти да вземеш интервюто — отбеляза Гейлън, след като колегата й прекъсна връзката и прибра телефона.

— Какви ги говориш!

— Сигурна съм. Разбрах го по уклончивото ти: „Да… може би… добре, ще видим…“

— Не бъди толкова мнителна! Вив предложи да се върна след приключването на кризата и да присъствам на пресконференцията, докато ти интервюираш Лукас.

— Ама… той няма ли да бъде на пресконференцията?

— Няма, независимо от изхода на кризата. Ако момичетата останат живи, на журналистическите въпроси ще отговарят кметът и началникът на полицията, а ако — не дай, боже — операцията претърпи неуспех, пресконференцията ще се води от неизвестен говорител на служителите на реда. Лукас Хънтър никога не дава интервюта. Щом се е съгласил да разговаря с теб, няма да ти е възможно да проследиш другите събития, например няма да можеш да отразиш реакциите на родителите на момичетата. Невъзможно е да бъдеш на две места едновременно, нали? Ще взема Уоли и ще се върнем… за всеки случай. Задачата ви с Пол е да не позволите на добрия лейтенант да ви се изплъзне! Съгласна?

— Да — промърмори тя, макар да й се искаше да стои на пост с Уоли, а не с Пол.

Пол очевидно също не беше във възторг от предложението. От самото начало главният оператор на Кей Си Ар знаеше, че Гейлън ще се провали, и като Розалин Сейнт Джон не криеше пренебрежението си към недодяланата провинциалистка. „Не снимаме минисериали! — бе я скастрил още при първия им съвместен репортаж. — Важна е есенцията, ясно ли е?“

Разбира се, че й беше ясно, но за разлика от Пол, който го правеше с лекота, тя не можеше да сведе житейските събития до няколко сбити изречения.

По същия стегнат и сбит начин Пол й бе разказал „сагата“ за създаването на Кей Си Ар, историите на Адам, Вивека, Полин, Мариан и Джон.

От петимата само Джон беше беден като църковна мишка. Но когато реши да разшири медийната си империя със закупуването на манхатънска телевизионна станция, заплашена от фалит, Джон Маклейн беше вече много богат. Обичаше предизвикателствата и реши, че ще изправи на крака губещата телевизия. Разчитайки на безпогрешния си усет на даровит режисьор, той създаде страхотен екип. Покани за водещ прочутия военен кореспондент Адам Вон, който можеше да получи място във всеки телевизионен канал. Ала Адам също обичаше риска и предизвикателствата, както и Манхатън, затова прие предложението.

За шеф на новинарския отдел Джон избра Вивека Блеър, която работеше в неговата телевизионна компания в Далас. Тя се съгласи да дойде да живее в Ню Йорк и дори измисли названието на новия канал.

Постепенно нещата потръгнаха и Кей Си Ар стана най-гледаната телевизия в Манхатън. До този момент само Адам водеше новинарските емисии. След като обявиха конкурс за водеща, бяха затрупани от видеокасети, представящи кандидатките за престижната работа. Вивека и Адам избраха аристократичната Мариан, тяхната Грейс Кели, спечелила сърцата на хилядите зрители, когато между нея и Джон пламна любов. На сватбата им в прекрасната розова градина в градчето Чатсуърт Адам се запозна с Полин, сестрата на Мариан, и само след шест месеца двамата също се ожениха.

Пол разказа на Гейлън всичко това, но не намери за необходимо да сподели с нея последната глава от „сагата“ — на 14 декември Мариан бе починала от злокачествен тумор.

Мариан — обичаната от всички смела жена с ангелско сърце. Незаменимата Мариан, която Гейлън трябваше да замени.

Отначало Гейлън се питаше дали Пол не се стреми да заеме мястото й… Несъмнено щеше да се справи отлично, защото бе не само привлекателен, но и талантлив.

По-късно разбра, че голямата му любов е художествената фотография. Преди да стане оператор в Кей Си Ар, бе работил като полицейски фотограф, но за него и двете професии бяха само начин да си изкарва прехраната…

Думите на Пол прекъснаха размислите й:

— Сигурно се е съжалил над теб.

— Имаш право — промълви Гейлън и с поглед проследи Адам, който се отдалечаваше сред гъстата мъгла.

— Не говоря за Адам, а за Лукас Хънтър. Съжалил те е, затова се е съгласил да го интервюираш.

„Но той не знае нищо за мен! — помисли Гейлън. — Работя в Кей Си Ар едва от три седмици, през които прочутият господин Хънтър отсъстваше от града и едва ли е осведомен за перипетиите ми.“ Нищо чудно обаче Розалин Сейнт Джон да му бе съобщила последните манхатънски новини. Навярно писмото, което му е изпратила в Австралия по електронната поща, е съдържало следното язвително изявление: „Не всичко, случващо се в Ню Йорк, е обагрено в черни краски. Убийствата и престъпленията продължават, но има и комични събития. Новата водеща на Кей Си Ар е печална картинка. Жалко, че Казанова не й е хвърлил око!“

— Определено не си неговият тип — безмилостно продължи Пол. — Лейтенант Хънтър е известен познавач на женската красота и харесва изискани, стилни и преуспели дами. Ще се убедиш, че не преувеличавам, дори само като видиш списъка на жертвите на Казанова.

Гейлън знаеше, че операторът е прав — Лукас Хънтър имаше слабост към красиви и преуспели жени. Дали съгласието му да й даде интервю бе предизвикано от съжаление? А може би е някаква благотворителност — щедро дарение от закрилника на невинните жертви за една жертва на име Гейлън Чандлър, която е претърпяла пълен провал на новото си поприще. Дълбоко в сърцето си осъзнаваше, че дори няма право да се нарече жертва, тъй като сама си е виновна за всичко.

— Очертава се приятна нощ — кисело подхвърли тя.

— Имаш право, драга. Докато пазиш нашето птиченце да не избяга, моя милост ще ощастливи една дама.

— Но…

— Няма страшно, Гейлън. Ще бъда наблизо. Потърси ме чрез пейджъра, ако се случи нещо интересно.

— Какво разбираш под интересно?

— Например ако психопатът започне да хвърля момиченцата от шестнайсетия етаж. Всъщност не ме безпокой, ако се стигне дотам. И бездруго ще използваме материала, който ще се излъчи по всички канали. Повярвай ми, Гейлън, при подобни ситуации не се случват неща, които си струва да се заснемат.

„Освен ако безумецът реши да взриви гранатата“ — помисли си тя, сетне си каза, че Лукас не ще позволи това да се случи.

— Позвъни ми на пейджъра, Гейлън, и ще довтасам за броени минути, обещавам. За нищо на света няма да пропусна интервюто ти с Лукас Хънтър!