Пламък и лед

Двайсет и шеста глава

— Здравей.

— Здравей — промълви Лукас. Беше десет сутринта. Звънът на камбанката на белия часовник и на лилавия телефон се сляха в радостен дует. Лукас тъкмо беше изключил прахосмукачката и със задоволство отбеляза, че се е справил много добре. Окървавеният мокет, върху който беше лежал неговият снежен ангел, беше подменен с нов, след половин час от магазина за цветя щяха да донесат прекрасен букет. Предишната вечер с Гейлън се бяха уговорили да я вземе от болницата точно в дванайсет. Решиха дотогава да не разговарят, да пропуснат обичайния сутрешен разговор по телефона, за да усетят по-пълноценно радостта от това — отново да са заедно.

Но ето че Гейлън бе нарушила споразумението — сигурно бързаше да се прибере.

— Да дойда ли да те взема? — попита той.

— Не съм в болницата. Обаждам ти се от друго място.

Лукас Хънтър не знаеше още дали способността му да долавя присъствието на злото е изчезнала след смъртта на Брандън. Ала цялото му същество се скова от усещане, което бе много по-зловещо от предчувствието за надвиснала опасност. Той получи неоспоримо доказателство, че още притежава умението да почувства смъртта.

Смъртта на една мечта.

— Къде си, Гейлън?

— Пътувам по обиколни пътища към Канзас.

— Гейлън…

— Девети май.

— Моля?

— Ако си съгласен, ще се оженим на девети май. Неделя е и съвпада с Деня на майката. Реших, че ще е добре с теб да започнем съвместния си живот на същата дата, на която напуснах родния си град. Налага се да изчакаме дотогава, Лукас, повярвай ми. Дай ми малко време. От все сърце желая да ушия не само моята булчинска рокля, но и роклята на Джулия. Трябва да се срещна и с майка си, да я поканя на сватбата, както ти предложи, дори да ушия дреха и за нея. Междувременно ще обмисля и списъка на гостите. Лорънс непременно ще присъства на церемонията, също и Джон, Полин и…

— Гейлън! — прекъсна я Лукас, но тя се престори, че не го е чула, и продължи:

— Мечтая церемонията да се състои на терасата до фонтана. Съгласен ли си? Ето още една причина да изчакаме до май — цветята. Разговарях по телефона с много любезен човек, който има парник в Бронксвил, и поръчах лалета, зюмбюли и лилави, розови и бели минзухари. Доскоро дори не подозирах, че има розови и бели минзухари!

„Разбира се, че има — каза си Лукас. — Можеш да им се порадваш още днес. Булчинският ти букет ще бъде от пролетни цветя. Ще се оженим още днес. Още днес!“

— Кога ще ги посадиш?

— След месец, като се върна. Собственикът на оранжерията ме посъветва да ги засадя едва когато времето се затопли и няма опасност да измръзнат и да повехнат.

Искаше му се да извика: „Единствена моя, не се ли страхуваш, че нашата любов ще измръзне и ще повехне?“.

— Гейлън, чуваш ли ме? Какво ти е?

Чу как тя дълбоко си пое дъх и машинално се запита дали не е усетила болка.

— Необходимо ми е малко време, Лукас, но не за да се убедя в чувствата си към теб. Обичам те с цялото си сърце и копнея да бъда твоя съпруга. Но трябва да излекувам не само физическите, а и душевните си травми. Затова ще се върна в Канзас и ще се срещна с майка си.

— Има ли причина да не те придружа? Ако желаеш, няма да присъствам на разговорите ви, но през останалото време ще съм до теб.

„Има, има причина!“ — мислено извика Гейлън, сетне промълви:

— Разбери, че трябва да го направя сама.

— Какво криеш от мен?

„Всичко!“

— Нищо не крия, престани да се тревожиш. И, моля те, не ми се сърди! Ако искаш, ще ти се обаждам всяка вечер.

— Разбира се, че искам. Обаждай ми се всяка вечер, всеки ден! Ако размислиш и решиш, че съм ти необходим, ще дойда веднага, където и да си!

— Знам, че мога да разчитам на теб.

— Къде си в момента?

— На път за Канзас.

— Ясно е, че не пътуваш със самолет.

— Браво, лейтенант Хънтър, колко си проницателен! Лекарите ми забраниха за известно време да летя.

— Пътуваш с влак, така ли?

— Да, с бавни пътнически влакове, като всяка вечер преспивам в някой град. Предупредих Джулия, че ще пристигна след седмица.

— Позволи ми да те придружа, Гейлън, да бъда до теб…

— Не се тревожи, наистина съм добре. Искам известно време да остана сама. През дългите часове на пътуването се отдавам на размисъл — спомням си миналото и се подготвям за бъдещето. Бъди спокоен, не се преуморявам, дори се чувствам отпочинала.

— Криеш нещо от мен!

— Не, Лукас, повярвай ми. Имай ми доверие.

— Вярвам ти, Гейлън. Но съм самотен без теб.

— Аз също. Но си представям колко щастливи ще бъдем, когато отново сме заедно.

Обеща да му телефонира всяка вечер и спази обещанието си.

Две вечери поред.

Разговаряха с часове — как тя напълно ще оздравее, как ще се сдобри с майка си. Гейлън настояваше, че и той трябва да забрави раните от миналото, да се срещне със синовете на графа, които са негови братя, макар и само по баща.

— Искам да бъда само с теб! — повтаряше Лукас.

На третата вечер тя не се обади.

Сякаш леден мрак обгърна света му, но той не изпадна в отчаяние, а впрегна всичките си усилия да открие любимата си. Проследи на кого е телефонирала от болницата, но не се натъкна на важна следа — Гейлън бе разговаряла само с Джулия, с него и със собственика на оранжерията в Бронксвил.

От доктор Даяна Стърлинг научи, че при сутрешната визитация Гейлън вече е била облечена и толкова настоявала по-скоро да се върне у дома при Лукас, че Даяна набързо уредила формалностите около изписването.

Издири и служителката от канцеларията на болницата, която му съобщи, че Гейлън е платила с чек разходите за лечението. „Но защо?“ — изплашено попита той. Жената му предаде почти дословно обяснението на госпожица Чандлър — че от честите си пътувания като съдебна репортерка имала навика да урежда сметките си при напускане на хотела.

Служителката добави, че пациентката била в прекрасно настроение. Въпреки че била още много бледа, изглеждала по-красива, отколкото по телевизията.

Лукас откри, че само час след изписването й от болницата Гейлън е била в „Офелия“ и е направила покупки, използвайки кредитната си карта. Управителят на магазина каза, че е бил поласкан, задето прочутата Гейлън Чандлър е избрала да пазарува от „Офелия“. Сподели още, че тя сияела от щастие. Интересувала се от булчинската нощница от коприна с избродирани рози. За съжаление нямали нейния размер, затова той направил специална поръчка — нощницата щяла да бъде доставена на клиентката много преди девети май. По негово предложение госпожица Чандлър поръчала чаршафи за леглото, което ще споделя със съпруга си — те също били от бяла коприна с избродирани рози.

„Рози върху току-що паднал сняг!“ — помисли си Лукас.

Управителят добави, че според него госпожицата щяла да бъде много красива булка — огненочервените й къдрици подчертавали изящните й черти.

Следващото посещение на Лукас беше в банката, където научи, че са издали на Гейлън чек, покриващ разходите за лечението й, и че тя е изтеглила голяма сума, но не е закрила сметката си.

Съобщиха му още, че е помолила да телефонира. Поканили я били в кабинета на управителя, готови били по всякакъв начин да услужат на смелата телевизионна водеща. Гейлън бе позвънила точно в десет, набрала бе неговия номер.

После безследно беше изчезнала. Сякаш бе потънала вдън земя. Не бе използвала кредитната си карта или фонокарта, не бе плащала с чекове. Той не знаеше дали е напуснала Ню Йорк с влак, кола, автобус или със самолет, защото очевидно бе платила билета си в брой.

— Съжалявам, че не мога да ти помогна — каза му Джулия, когато й телефонира. — Последното й обаждане беше преди няколко дни. Съобщи ми, че ще бъде в нашето градче след около седмица. Щяла да пътува по обиколен маршрут, трябвало й време да обмисли бъдещето.

— Каза ли още нещо?

— Да — че те обича с цялата си душа. Гейлън има златно сърце, толкова е всеотдайна…

— Зная — прошепна Лукас. — Зная.

Измина още един ден. И още една нощ. Но от любимата му нямаше ни вест, ни кост. Лукас се чувстваше безкрайно самотен, душата му се изпълваше със страх.

Тъкмо когато беше надвил колебанието си и се готвеше да се обади на Бес Чандлър, чу звънеца на домофона. Изтича до апарата и чу гласа на доктор Стърлинг:

— Аз съм, Даяна. Имам новини за Гейлън. Удобно ли е да се…

Лукас вече беше натиснал бутона за отключване на стоманената външна врата.